Въпрос № 31 Нетарифни регулатори във ВТ

Нетарифните регулатори във ВТ са административни регулатори, въведени с нормативен акт

на администрацията или правителството. Те действат на пазара пряко и ефектът им е
многостранен. Администр.регулатори се делят на 2 групи - средства за ограничаване на вноса
и средства за стимулиране на експорта.
Средства за ограничаване на вноса

1. Ембарго - административна забрана за внос или износ, която не може да бъде преодоляна.
Използва се рядко. Съществува ембарго и при износ на опред.стоки. Прилага се, когато
не може да се влияе върху паз.цена на тези стоки или поради нарушено търсене и
предлагане на вътрешния пазар. Налага се по силата на м/унар.съглашения -
напр.забрана за внос на хладилна техника. Може да се въведе по силата на решения на
м/унар.организации с политическа или друга цел.
2. Контингенти (квоти) - представляват лимити за внос, валидни за опред.период. Определят
се по нклк.начина. Обявяват се в разл.мерни единици. Натурално-вещественият
контингент се определя във физически мерни единици. Стойностен контингент -
определя се в пари и се внася при нулеви или по-ниски мита. Над лимита също може да
се внася, но по завишени мита. Квотите могат да се разпределят чрез търгове (на
конкурентна основа), при с-ма на явни предпочитания, чрез неценова конкуренция (първи
пристигнал - първи получил).
3. Разрешителен режим -
4. Лицензиране - означава, че ВТ операции в даден бранш или изцяло се сключват само след
одобрението и издаването на съответен документ (лиценз) от оторизиран орган. При
лицензите могат да се регулират географските направления на ВТ връзки. Лицензиите за
износ и внос биват нклк.вида : 1) открита генерална лицензия - разрешават на
съответната фирма опред.вид операции за неограничен или фиксиран срок в у-вията на
безпрепятствен внос и износ; 2) индивидуална специална лицензия - издават се на
конкретна фирма за определена стока и за опред.срок; 3) открита индивидуална
лицензия - разрешава вноса или износа за и от строго определени страни и до точно
фиксиран обем.
5. Валутно-финансови средства - свързани са с валутния курс или с регулирането на
възможностите за придобиване и опериране с чуждестранна валута. При свободното
плаване ВК не може да се ползва като средство на ВТ политика. Ако БНБ обаче пряко се
ангажира с определянето на ВК, той се превръща в протекционистично средство.
Обезценката на местната валута при равни др.у-вия стимулира износа от страната и
оскъпява вноса; стимулира притока на чуждестр.капитал в страната.
6. Паратарифни ограничения - заменители на митата под формата на разл.такси -
статистически такси, вносни разрешителни акцизи, пристанищни налози, транзитни такси.
7. Технически ограничения - включват санитарен, фитосанитарен, ветеринарен контрол,
контрол за безопасност; изисквания към опаковката и маркировката; специални
изисквания за спазване на определени стандарти и норми. Могат да бъдат сериозно
препятствие за вноса чрез изискванията за съответствие на определени държавни
стандарти за качество и безопасност; сложните и продължителни процедури; високата
стойност; монопол в издаването на съответните сертификати.
8. Други - увеличени митн.формалности, изразяващи се в изискването на много документи

Средства за стимулиране на износа

1. Облекчено кредититиране на износа - крупни банки и фин.институти отпускат на

износителите кредити с по-ниска лихва. Предоставя им се и гратисен период или аванс
за еспортно производство със срок до 2 години. В някои страни съществуват
специализирани институти за експортно кредитиране. Понякога банки и
фин.консорциуми, обвързани с крупни експортьори кредитират вносителите в страните -
импортьори. Това е мощно средство за стимулиране на износа.
2. Държавно гарантиране и застраховане на експортните кредити - обхваща фирмените и
банкови кредити и цели да създаде допълнителни стимули не само за износителите, но
и за фин.-кредитните институции в у-вията, когато облекченията по плащанията са
важен компонент на неценовата конкуренция по у-вията на доставка. Държ.гарантиране
на кредитите се извършва от експортно-импортни банки с държ.капитал и публично
правен татут.
3. Данъчни и митнически облекчения за експорта - те са нклк.вида и могат да се
разглеждат като косвено субсидиране. 1) Освобождаване от мита, данъци, такси и
акцизи ; 2) Връщане на вече платени данъци и мита при износа (дроубек);
3)Предоставяне на данъчни, митнически и други преференции на чуждестр.инвестиции
по повод повишаване конкурентността и експортността на местното производство.
4. Валутни привилегии за износителите - изкупуване на валутата по по-благоприятен курс,
който може да се диференцира по стоки (напр. по-висок за вноса на по-ценни стоки и при
износа на по-неконкурентни стоки). Други валутни преференции са оставяне на
разположение на износителите на част или на цялата реализирана валута (прилага се в
у-вията на вал.ограничения) и привилегировано снабдяване с валута за внос на
суровини и материали за експортно производство.
5. Специфични форми на експортни преференции - привилегирован достъп до
произвежданите суровини, комунални услуги (електро и водоснабдяване и т.н.) ;
транспортиране на експортни стоки по занижени тарифи ; паспортни, визови и
др.преференции.
6. Субсидиране на износа (дотиране) - подпомагане на местни производители, които
произвеждат за износ.Фондовете, които са най-често източник на субсидиране, са
държ.бюджет. Експортните субсидии източват бюджета и не могат да се ползват за
никакви други цели. Така националната икономика губи 2 пъти - 1)чист национален
доход, който се изнася в чужбина в полза на чуждестр.потребители; 2) забавяне на НТП
и неефективно производство. Експортното субсидиране се ползва от страните за
получаване на валутни приходи, с които да обслужват м/унар.си финансови задължения
с настъпил падеж. Друга цел на експ.субсидиране е дъмпинг на определен пазар и
стремеж за завладяване на значителен и траен паз.дял. Механизмите за
експ.субсидиране са 2 - пряк и косвен. Прякото субсидиране е трансфер на суми в
полза на местните производители срещу реализиране на определени кол-ва експорт.
Косвеното субсидиране разполага с богат инструментариум от скрити средства и
затова е по-труден за доказване. Средства на косвеното субсидиране са - ускорена
амортизация, предоставяне на държ.кредити с ниски/нулеви лихви; предоставяне на
материали, енергоносители на занижена цена; поемане р-дите по квалификация и
преквалификация на персонала; освобождаване на предприятията от осигурителни
вноски върху раб.заплати; освобождаване от ДДС на продукцията, предназначена за
вътр.пазар; намаляване на данъка върху печалбата; поемане на разноските за реклама
и маркетингови проучвания на чуждестр.пазари и мн.др. Екс.субсидиране се допуска по
отношение на селското стоп-во поради неговата специфика - сезонност, рискове и др.
7. Износни мита, такси, данъци - могат да са стимул за експорта ако са експортна бариера
срещу суровини и материали, дефицитни в страната, или които може да се изнесат като
готов продукт.