Икономически взаимоотношения на

предприятието с държавния бюджет

Дължими данъци към държавния

бюджет – косвени данъци

Икономически взаимоотношения на
предприятието с местните бюджети
1. Косвени /оборотни/ данъци

Да си припомним!
Преки данъци - начисляват се и се приспадат
директно от доходите на данъкоплатците. Затова при
тях платецът и носителят на данъка са едни и също
лице, т.е. при тях не е на лице прехвърляемост на
данъка.
Косвени данъци - при тях обект на облагане е
стопанска дейност или реализирани търговски
обороти: ДДС, акцизи, мита, данък върху
застрахователните премии. Косвените данъци се
включват като елемент в цените на стоките и
услугите и техен носител стават потребителите на
тези стоки и услуги. При тях платецът и носителят са
две различни лица.
Косвените данъци имат най-голям относителен дял
като приходоносители в държавния бюджет.
 Косвените данъци имат най-голям относителен дял
като приходоносители в държавния бюджет.

От публикуваните данни за изпълнението на Консолидираната

фискална програма за 2019 година е видно следното:
-Приходите от преки данъци са в размер на 728,3 млн. лв.;
-Приходите от косвени данъци са в размер на 3 101,7 млн. лв.
-Постъпленията от ДДС са в размер на 2 196,2 млн. лв.;
-Приходите от акцизи възлизат на 854,6 млн. лв.;
-Постъпленията от мита са 39,9 млн. лв.
2. Данък върху добавената стойност

Обект на облагане е всяка възмездна облагаема

доставка на стока или услуга.

Облагаема доставка е всяка доставка на стока

или услуга, когато е извършена от данъчно задължено
лице по Зокона за данъка върху добавената стойност.

Регистрацията по ЗДДС е задължителна и по

избор. На задължителна регистрация по ЗДДС подлежи
всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000
лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец. Лицето е
длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС.
2. Данък върху добавената стойност

Приложими данъчни ставки

със стандартната ставка от 20 % се облагат
облагаемите доставки, вносът на стоки и облагаемите
вътрешнообщностни придобивания;
с намалена данъчна ставка от 9 % се облага
настаняване, предоставяно в хотели и подобни
заведения, включително предоставянето на ваканционно
настаняване и отдаване под наем на места за площадки
за къмпинг или каравани;
с нулева данъчна ставка се облагат само изрично
посочените в закона доставки. Например: доставките на
стоки, изпращани или превозвани извън територията на
Европейския съюз, международния транспорт на
пътници; международния транспорт на стоки, доставките
на злато за централни банки и др.
3. Акциз

Акцизите са една от най-старите форми на

облагане с косвени данъци. Въведени още през 17 век, те
представляват надбавка към цената на стоката, която
потребителят заплаща при покупката.

В България (1948 г.) акцизът е отменен като

самостоятелна форма и е включен в състава на данъка
върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и
се прилага в обща законова уредба заедно с данъка
върху оборота (ЗДОА). При този закон стоките се
облагат или с акциз или с данък върху оборота. От 1
април 1994 г. са в сила 2 самостоятелни закона — Закон
за акцизите и Закон за ДДС. При тях акцизните стоки се
облагат и с ДДС. От 1 януари 2006 г. Законът за
акцизите е заменен с новия Закон за акцизите и
данъчните складове.
3. Акциз

Акцизите изпълняват 3 основни функции в

икономическата система.
1. Фискална функция – основен мотив за облагане с
акциз.
2. Регулираща функция – класическа функция на
акциза, регулираща производството на акцизни стоки, като
„натоварва“ техните цени.
3. Статистико-контролна функция – чрез
постъпленията от акцизните плащания в държавния
бюджет се получава информация за количеството на
легално-произвежданите акцизни стоки и услуги.
 4. Мита

Митото представлява косвен данък, такса или налог,

определяни от страна на изпълнителната власт по
отношение на вноса или износа на стоки от или в дадена
държава.
Таблицата с вносните мита на дадена държава или
група държави се нарича митническа тарифа.

Митата водят началото си от борбата между

парламента и краля в Англия през XVII век, когато се приема,
че монархът има право да налага такси за осъществяването
на търговията. Днес те са фискални инструменти,
употребявани по-често във връзка с осъществяването на
конкретна икономическа политика, отколкото като средство
за набиране постъпления в бюджета.
 4. Мита

Вносните мита (митата при внос) се налагат най-

често за защита на селскостопанския сектор на дадена
държава или група държави (митнически съюз) с цел
подпомагане на местното производство и селско стопанство
от чуждестранните им конкуренти. Ефектът им се изразява в
повишаването на крайната цена на вносните продукти, което
ги прави по-трудно реализуеми на местния пазар. По-
нататъшна стъпка при преследването на тази цел
представлява и налагането на определени митнически квоти
и плафони, т.е. определянето на количества вносни стоки,
които могат да бъдат допуснати до даден пазар.
 4. Мита

Износните мита (мита при износ) се налагат

предимно върху износа на суровини, най-често от държави с
доминиращ селскостопански сектор с цел поддържане на
определено минимално ниво на международните цени и
осъществяване на контрол върху предлагането на
суровините. В редки случаи износните мита се налагат и
върху други стоки, за да се предотврати евентуален
негативен ефект върху развитието на търговията в световен
мащаб. Като доказателство за това е и налагането на
износни квоти както в индустриалните, така и в най-слабо
развитите държави.
 5. Данък върху застрахователните премии

Режимът на облагане с данък върху

застрахователните премии е регламентиран в Закона за данък
върху застрахователните премии в сила от 01.01.2011 г.

Обект на облагане с данък върху застрахователните

премии са застрахователните премии по облагаеми
застрахователни договори, рисковете по които са поети от
застрахователи.
 5. Данък върху застрахователните премии

Данъчно задължени лица са застрахователи,

регистрирани като акционерно дружество, кооперация, както и
застраховатеил от трета държава чрез клон, регистрирани по
Търговския закон.

Данъчната основа за облагане с данък върху

застрахователните премии е застрахователната премия,
получена от застрахователя по облагаем застрахователен
договор.

Данъчната ставка е 2 на сто.