Данъчно облагане и икономическо поведение

Съвременните данъци променят относителната пазарна цена на стоките и услугите и деформират поведението
на потребителите т.е оказват влияние върху потребителския избор.

1. Влияние на данъчното облагане върху потребителския избор :

 Ефект на дохода : Измененията е потреблението, които са резултат от намаляване (или увеличаване)

нареалния доход на индивида. Тук трябва да се отчете че намаляване на реалния доход не означава
понижение на заплащането. Облагането на стоките и услугите с данък повишава цените им, което води
до “обедняване” на индивида – при едно и също ниво на заплащане предпочитаните от него стоки вече
са поскъпнали и реално той може да си позволи да потребява по-малко от тях, поупателната сила на
дохода му е намаляла.
 Ефект на субституцията (заместване) : Изменение в потреблението поради промяна в относителните
цени на стоките и услугите. Потреблението на дадена стока или услуга след облагането й с данък
намалява, защото тя е станала по-скъпа в сравнение с другите стоки и услуги, които индивида
потребява.
Крайния ефект от облагането с данък е резултат от съвкупното действив на тези два ефекта!

2. Облагане на трудовия доход и избора “труд – свободно време” : При дадена пазарна цена на труда
(заплатата) индивидът прави своя избор ежду труд и свободно време – колко часа да се труди и колко да
почива. Но трудовия доход също се облага, което води до изменени в избора на индивидите.

Y = (24-L) . W – израз на избора на индивида

Y – Дневен доход на индивида

L – Часове свободно време

W – Почасова ставка на работната заплата

В резултат на данъка върху дохода : Първо благосъстоянието на индивида намалява. Второ в резултат на
данъчното облагане работникът решава да се труди по-малко т.е увеличава свободното си среме. Трето
паричния доход на индивида намалява. Четвърто събирания данък се изразява чрез разликата заплата преди и
заплата след облагането – T = Ye – Yw.

И тук действат ефектите на субституция и доход, но в случая действията им са противоположни. Ефектът на

субституция стимулира работниците да работят по-малко, защото след данъка възвращаемостта на труда
става по-малка. “Цената” на свободното време също намалява и неговото потребление се повишава.

Ефектът на дохода стимулира работниците да се трудят.Данъка намалява техния доход и свива

потреблението на други стоки, а свободното време се разглежда като нормална стока.

От тук следва, че изборът между труд и свободно време зависи от това кой от двата ефекта оказва по-голямо
влияние.

3. Облагане на капиталов доход и избора “настоящо – бъдещо” потребление : Данъчното облагане влияе върху
потреблението и спестяванията.Облагането на лихвения доход намалява нетната възвръщаемост на
спестяванията.
  Модел на жизнения цикъл : Приема се, че индивидът разпределя ресурсите си в рамките на два
периода във времето : настоящ и бъдещ.
Когато индивидът харчи по-малко от придобития доход той има повече ресурс за протребяване в бъдещия
предиод и обратното. Той може да потребява много повече като вземе кредит, който да изплаща в бъдещия
период.

MRS = MU(Co)

MU(C`)

MRS – пределна норма на субституция между настоящо и бъдещо потребление

MU(Co) – пределна полезност на настоящо потребление

MU(C`) - пределна полезност на бъдещо потребление

И тук както до сега влияние оказват двата ефекта на доход и субституция.Данъчното облагане намалява
текущия доход на индивида и в резултат потреблението му намалява, а спестяванията се увеличават.От друга
страна цената на настоящето потребление намалява и индивида увеличава своето потребление и намалява
спестяванията (замества бъдещото потребление с настоящо) – ефект на дохода.Отново цялостното влияние на
данъка зависи от това кой ефект е по-силен.

Върху стимулирането на потреблението и спестяванрто значение има и облагането на дохода от лихви.При

кретидополучателите т.е тези, които заместват бъдещото потребление със сегашно, данъкът намалява цената
на заемането поради приспаданете на лихвените разходи от дохода преди облагането. Цената на настоящото
потреблени намалява и стимулира длъжниците да заемат повече.Ефекта на дохода има същия ефект тъй като
реалния доход на кредитополучателите нараства.

4. Вляние на облагането на печалбата върху поемането на риск в стопанството : Всеки инвеститор преди всичко
преценява риска от своята бъдеща инвестиция. Рискувайки предприемачът може да загуби или да спечели.

Очаквана стойност на инвестиционния проект:

EV(X) = p . X` + (1 – p) . X``

EV(X) – очаквана стойност

p – вероятност за изход X` (изход за печалба от инвестицията)

X` - печалба

X`` - загуба

След данъка върху печалбата очакваната стойност приема вида :

EV(Xt) = (1 – t) . EV(X)

От една страна данъчното облагане редуцира склонността към риск в стопанството. В същото време данъка
проспада загубите от минали отчетни периоди преди облагането. Държавата играе и ролята на партньор на
бизнеса и следователно риска на икономическа инициатива намалява и стимулира предприемачеството.

 Дисперсия : е измерител на риска и е сума от квадратите от очакваните отклонения на средната

стойност претеглени със съответните вероятности :
VAR(X) = p . [X` - EV(X)]² + (1 – p) . [X`` - EV(X)]²
VAR – дисперсия -

 Стандартно отлонение : Също е измерител на риска и е равен на корен квадратен от дисперсията!

5. Укриване на данъци : Генерира ползи за укриващите и загуби за държавата. Ползата зависи от структората
на данъчното облагане. Ако данъка е прогресивен (такъв е данъка върху дохода на физ. Лица) с нарастване на
укрития данък пределната полза намалява, “спестения” данък намалява с нарастването на укрития данък.

Пределните разходи за укриване на данъци са вероятността за разкриване и санкциите. Необходими за

ограничаване на укриването са :

 С редуциране на данъчните норми (ставки) пределната полза намалява т.е намалява се стимула за
укриване
 С нарастване на вероятността от разкриване и санкциите т.е нарастване на пределните разходи.

Тема 10
 деформиращ данък – причинява промяна на пазарната цена
 недеформиращ данък – не променя пазарната цена
 свръхданъчно бреме – чиста загуба на благосъстоянието от използването на деформиращ цените
данък.
 компенсирана крива на търсенето – елиминира ефекта на дохода и отразява само ефекта на
субституция (заместването) от измененията в пазарната цена.
 коефициент на нееластичност на данъка:
CEB=EB/R, където ЕВ е свръхданъчно бреме, а R е год. приход,събран със съотв. данък

Тема 11
 оптимално данъчно облагане – най-добро данъчно облагане (от гледна точка справедливостта и
ефективността едновремнно); изборът пада върху деформиращите данъци – походни данъци, данъци в/у
потреблението и имущ. данъци.
 еднакъв поголовен данък – данък под формата на глобална сума (еднаква за всички) в/у физ.
личност(независимо от доходите и разходите й)
 правило на Рамзи – за минимизане на общото свръхданъчно бреме ставките (нормите) на двата данъка
трябвада бъдат дефинирани така, че процентното намаление на търсените количества да бъде еднакво за
всяка стока.
 правило на Котлит и Хейг – при данъчно облагане на две стоки (или услуги) ефективността изисква
стоката(услугата), която е допълваща по отношение на свободното време, да се облага с по-висока данъчна
норма (ставка) от друга стока (услуга)
 негативен подоходен данък – комбинация от траснфер под формата на глобална сума за всеки индивид и
подоходен данък с единна (плоска) данъчна норма (ставка).
 симулационен анализ на Стърн – изчислява оптималните пределни норми (ставки) на линейния подоходен
данък при различни значения на т. нар. коефициент за справедливост (предпочитания към равенство) и
различна еластичност за субституцията м/у труда (дохода) и свободното време.

Тема 12
 децентрализация – максимална близост на държавата до електората и свобода на различните
общности и хора да търсят и потребяват
 теорема за децентрализацията – за едно публично благо – потреблението на което е дефинирано
в рамките на географските подразделения на цялото население и при което разходите за всяко ниво на
доставяне (на благото) във всяка юрисдикция са еднакви за централното правителство и за съотвеното
местно правителство – винаги ще бъде по-ефективно местните правителства да доставят Парето-
ефективните количества за техните юрисдикции, отколкото за централното правителство да достави
каквото и да е определено и еднакво количество за всички юрисдикции.
 коеф. на децентрализация: CD=EL/E, CD е коеф. на децентрализация, EL -местни публ. разходи, E -
публ. разходи(общо).При CD =0 публ. сектор представлява напълно централизирана система.
  икон. теория на клуба (Джеймс Бюканън) – общината се разглежда като специфичен вид клуб
(доброволна група от индивиди, които извличат взаимни ползи от споделянето на едно или повече от
следните неща: произвдоствени разходи, характеристики на членовете или благо, което се
характеризира с ключови ползи), а местните блага – като „клубни блага” (публ. балга с 2 осн. х-ки – лесно
изключване от ползите на благото и възможност за „претоварване” или поява на конкуренцияв
потреблението на благото).
 теоритичен модел на Тибоу – премествайки се от едно място на друго, хората избират тази
община, в която комбинацията от местни бул. блага е данъци (дан. цени) в най-голяма степен
удовлетворява техните вкусове и предпочитания.
 фискална миграция – преселване на хората в различни общини в зависимост от предпочитанията
им за разпределение на дохода(примерно)
 местни данъци – традиционна база е собствеността на данъколпатците – данъци в/у собственост,
трансфер на собственост, реални и финансови активи.
 общи субсидии – трансфер от централния бюджет в полза на съответната община. Чрез тях
централната публична публ. властсподеля част от своите приходи с местните публ. власти.
 специфични (целеви) субсидии – предоставят се от местните публ. власти за постигането
(финансирането) на точно определена цел. Биват под формата на гловална сума или съфинансиращи
субсидии.