Измерване на производствените функции (ПФ)

1. Просиводствената функция е техническо понятие

вход ->произв. процес ->изход
За всеки продукт ф-ята е показваща мах изход, които може да бъце
постигнат по дадено специфицирано от множество входове. ПФ
резюмира х-ките на същ. технология през дадено време. Тя показва
техн. ограничения, с които ф-ятатрябва да се съобразяват.
ПФ има голямо значение за взимането на решения от
мениджърите.Използва се метода „равняване на конкуренцията”. За
целта се използват екипи от инжинери и техници, за да получат
информация за най-добрите методи и процедури. Това става като се
черпи опит както от фирми от същия отрасъл, така и от фирми
несвързани отрасли. Мениджърите добавят останалата част чрез
математически форми, като – кубична, коб-дъгова.
2. Статистически данни на ПФ. Има три типа статистичски данни
за анализ на ПФ:
-TS – данни за динамичните дредове – те се отнасят до кол. на
различните входове през различните периоди в миналото,
разпективно до размера на изхода произведен във всеки от тези
периоди може да става дума за отделна фирма. Въз основа на тези
данни може дасе установи зависимостта м/у количеството на
факторите и резултиращия изход.
-CS – напречни данни/вариационни данни/данни на едновременно
съществуващите периоди – кол. на входовете и произв. изход в
даден период в различните фирми и сектори. Може да се установи
зависимостта м/у кол. на входовете и резултиращия изход като се
изпозлват регресионни техники.
-инженерни данни – теси данни се адват от инженерите до др.
технически специалисти. Тази инф. се събира чрез екперимент или
се извлича от опита. Приимуществото им е, че в сферата на
приложение на установената ПФ е известна и за разлика от TS и CS,
не се ограничени от техния обхват на актуалното наблюдение.
Трудностти и грешки при оценките на ПФ – не винаги данните
представляват техн. ефективна комбинация на вход и изход
3. Технологическо изменение и обща факторна
производителност. Технологичното изменение се разбира като
напредък в технологията и често приема формата на:
-нови методи на произв., нови техники на организация
- то резултира в ПФ, но то остава в рамките на тази ПФ
-нови продукти
За да се разглеждат тези изменения като част от ПФ, не трябва да
настъпват кортенни изменения, но ако се случи означава нови ПФ.
Най-опростеното представяне на зависимостта в ПФ се дава с
изоквантата.

L
C
B
A
К
Изменението в позицията на изковантата показва ефектите на
технолог. изменение. Ефектът от А до С е по-малък отколкото този
от А до В.
Производителност на труда и обща факторна производителност:
Производителността е отношение на изхода към входа.
Една от най-старите и често използвани мярки за производителност
е производителността на труда (ПТ). Това е output на час труд. Една
от детерминантите на нормите на растеж на ПТ е нормата на
технологично изменение. Високата норма на ТИ рефлектира в/у
високата норма на растеж на ПТ, при равни други у-я. Нормата на
ТИ не е единствената детерминанта на растеж на ПТ, следва ПТ е
непълна мярка.
L I

К
Обща факторна производителност (ОФП): Това е по-добрата мярка
на нормата на ТИ, свързваща измененията в output с измененията на
L and K.
Q=a.(b.L+c.K) / (b.L+c.K) => a=Q / (b.L+c.K) – ОФП
В случая измененията в ОФП измерват измененията в
ефективността. Ако фирмата има повече от 2 input-a, ОФП е:
Q / (a1.I1+a2.I2+..+an.In), където а1=Pi1 и т.н. Р са цените на input-
те в базисния период!
Фирмите изчисляват ОФП, за да измерят измененията за минал
период в ефективността на техните операции. За мениджърите е
особено важно да знаят степента, в която производителността се
увеличава в резултат на нови техники. За да се изчисли ОФП за
дадена фирма, за изминал период от време, мениджърите трябва да
имат данни за Q на output-a, Q на input-те за всеки период, данни за
Р на всяка от input-те на дадена базова година.
4. Размяната „време – разходи ” - Ако една фирма съкрати
общото време,необходимо за развитие и въвеждане на
иновацията,тя търпи по високи разходи.Със скъсяването на
развойния график,повече задачи трябва да се изпълняват
едновременно,а не последователно и тъй като изп.на всяка задача
дава инфо.полезна за изпълнението на др.задачи,при липсата на
необходимата последов.има повече грешки и неефективни
проекти.Със струпване на повече техн.изпълнители върху
проекта,възниква намаляваща възвращаемост.Изправена пред
функцията на такава размяна се задава въпроса: Колко бързо ф-та
трябва да развие и въведе иновациите.Отговорът зависи от
зависимостта между съвременната ст-ст на брутната prf (без да са
приспаднати ин.разх.) и това колко бързо Ф-та развива и внедрява
иновацията.
Cost

C(t)
R(t)=PV
time
R(т)- настояща стойност на брутната prf.
PV- настояща стойнст ако проекта е ‘t’ години.
C(t) – ф-я на размяната време – разходи, при различна продълж.на
проекта.
Можем да приложим ф-та време – разходи за да сравним Япония и
САЩ. Функциите на размяната време-разходи биват с различни
фирми.Според изследванията японските фирми са с висока технол.и
проявяват тенденция да имат криви за иновации базирани на
технол.вън от иновиращата фирма като те са позиционирани наляво
от тези на технол.на американските фирми, т.е японските фирми са
по бързи и ефективни в усвояването и адаптирането на външни
технологии.За иновации базирани на вътрешна технол.,т,е
технол.развивана от иновиращата фирма ,няма свидетелства ,т.е
японските фирми отново се разполагат наляво от американските.
5. Крива на опитa – В много отрасли технологич.измеnение се
дължи в знач.степен на научаването и на работния опит).Този ефект
възниква тогава ,когато фирмата произв.повече и повече от даден
продукт.Ако output-a e const., AC нам.С увелич.на кумулат.общ
output, т.е с натрупването на продукта от предищни
периоди,например произв.на първите 100машини може да изисква
100ед.труд,отколкото следващ. AC намаляват значително с
нараств.на кумулат.output.
Кривата на опита често се използва,за да представи степента ,в.к AC
намал.в отговор на увелич.на кумулат.output.В резултат на подобен
еф.,удвояването на outputa води до намал.на АС с 20или 30%.Много
фирми възприемат страт.на ценообраз.,баззирайки се на кр.на
опита. Ако Кривата на опита е изразена с формулата :C= a
където:С-факторен разход на Qta единица output; а- разходът за
произв.на 1та произв.ед.; в – степеннен показател , по малък от
0,тъй като увелич.на кумулат.общ output намалява разходите.Ако
абсолутната ст-ст на ‘б’ е голяма,разходите падат по-бързо с
нарастване на кумул.output.,околкото при обратния случай. Вземаме
логаритъм на 2 страни: logC = loga + bloga, Y=A+bX ; За да се оцени
практич.КО е необходимо истор.данни ,отнасящи се за разх.и
кумулат.Output в отриц.стойности,тъй като кривата е с
полож.наклон.Коефицентите варират от продукт на продукт и от
фирма на фирма.
6. Технологическо прогнозиране
Необходимо е мениджърите да прогнозират степента и посоката на
технологическото изменение, защото преимуществото на съперника
в технологическо отношение може да е съкрушително. Трудността
идва от несигурността от извършване на развойна и
изследователска дейност във фирмата.
Техники за прогнозиране:
1) ивдивидуална експертна оценка
Слабост: - разнобой; - дори прогнозите на известни експерти може
да съдържат големи грешки;
2) методът „Делфи” (Delphi method)
Особености: - пита се група от ескперти; - целта е да се постигне
консенсус.
Съдържание: а) формулират се независими и отделни оценки от
експертите; б) взима се медианата на оценките и т.нар.
муждуквартилен обхват (между 25% и 75%) и се представят на
всеки един от експертите; в) експертите преразглеждат (и ако
искат) ревизират отговорите си; г) експертите, чиито отговори сега
са извън междуквартилния обхват се питат да обяснят защо техните
оценки се различават в тази степен от оценката на групата; д)
отговорите им се разпространяват в групи и се правят отново
(повторни) прогнози. Този процес продължава до достигане на
разумна конвергенция на отговорите (индивидуални прогнози).
Използва се в отбраната, фармацевтиката, политически науки,
образователни технологии.
Слабост: - не е по-добър от индивидуалната експертна прогноза; -
допуска, че груповата прогноза е по-добра от индивидуалната,
което може да бъде опасно.
3) проста екстраполация на тренд
Проектира се исторически (динамични редовер тренд) в бъдещето.
Слабост: - наивна техника на екстраполация; - миналите трендове
не са непременно добър „гид” за бъдещето.
4) lead-lag relationships
Използват се във военното и гражданското самолетостроене.
Слабост: историческата зависимост може да не се установи в
бъдеще.
5) модели „разходи-продукция” (input-output models)
Слабост: статика на техническите компоненти.