12. !

Косвени данъци – обща характеристика, видове,

предимства на косвените данъци.
Косвени данъци се наричат данъците върху потреблението, консумацията или
потребителските разходи. Тези данъци се включват в цената на стоките и
услугите, поради което техен носител са крайните потребители. Косвените
данъци са първата по значение съвкупност от данъци в нашата данъчна система.
Акумулират около 60% от държавните приходи, като допълват облагането с
подоходните данъци или с други думи (представляват двойно облагане на
дохода в момента на разходването му). Използва се пропорционален начин на
облагане, но косвените данъци са регресивни по отношение на доходите и в
този смисъл те могат да се разглеждат като антисоциални. Следователно
индивидите с по-ниски доходи плащат относително по-голям данък, в сравнение
стези, които получават по-високи доходи изначителна част от тях спестяват.
Косвените данъци имат и предимства:по-лесна поносимост - не създават
социални конфликти, защото остават скрити зад цената на стоките и услугите;
заплащат се само от потребителите на стоките и услугит; по-рентабилни -
събират се с по-малко разходи;по-лесно събираеми и контролируеми;
осигуряват ритмични постъпления в държавния бюджет.

Видове косвени данъци:

Акцизи
Акцизите, една от най-старите форми (от 17 век), представляват надбавка към
цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката, лесни са за
администриране, принадлежат към т.нар. селективни данъци. Именно
селективността в облагането на стоките и услугите е основното различие от ДДС.
Според Адам Смит използването на акцизите трябва да бъде само стремеж да се
ограничи потреблението на вредни за потребителя стоки и услуги”. С
увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-
широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен
данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново преминават към
старото си класическо предназначение.

Данък върху добавената стойност

ДДС е сравнително нов данък (направен по идея на френския икономист Морис
Лоре, произлиза от Данъкът върху оборота, който има за своя основа акцизите).
Постепенно с разширяването на акцизното облагане се стига до възникването на
универсален данък върху оборота. За първи път се въвежда в Германия Карл
фон Сименс като “Общ данък върху стоковите обороти”, след което се
трансформира в “Общ данък върху оборота”.
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, и се използва като
главен приходоносител във страните, които са го въвели (40 - 60%). ДДС
поддържа и стимулира конкуренцията и отговаря най-вече на принципите за
всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.

Мита
Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани за регулиране на
външната търговия и външно икономическите връзки, като облагат вносните,
износните и транзитно преминаващите през страната стоки. През
средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния
бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява. Днес митата
имат основно регулативно предназначение и не толкова фискална роля.
Митата могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по
отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по
отношение на импорта на стоки и услуги в страната.
Модерните държавни политики използват диференцирания подход, т.е.
ориентират митническите регулации към конкретни групи стоки или страни на
произхода им.
Фискалният мотив за въвеждането на на митата е свързан с предимствата, които
те притежават: събират се лесно и бързо; гъвкаво въвеждане и изменение на
митническите ставки; митническите приходи са с отрицателна еластичност
спрямо БВП.
13. ДДС. Основни характеристики.
Данък върху добавената стойност

ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е Данъкът върху оборота,

който има за своя основа акцизите. Постепенно с разширяването на акцизното
облагане се стига до възникването на универсален данък върху оборота.
Възниква между двете Световни войни и за първи път се въвежда в Германия
през 1916 г. от Карл фон Сименс с името “Общ данък върху стоковите обороти”.
През 1918 г. се трансформира в “Общ данък върху оборота”.
Характеристики на данъка върху оборота.
 Вместо да се облагат отделните стоки с индивидуални акцизи, чрез него
започват да се облагат оборотите на всички стоки и услуги.
 Данъкът върху оборота се утвърждава като главен данък в данъчната система
на страните.
 Обхватът за облагане с данък върху оборота се свежда главно до стоките и
услугите, предназначени за консумация от населението.
 С оглед да не се обременява производствената и инвестиционната дейност
стоките с производствено значение, инвестиционните стоки и износът се
освобождават от данък.
 Данъкът върху оборота е многофазен данък. При многофазното облагане се
облагат всички обороти, които извършва стоката в движението си до крайния
потребител. По този начин се получава т.нар. “кумулативен ефект” (начисляване
на данък върху данък) - многократно облагане на една и съща стойност.
Преодоляването на този недостатък става с еднофазното облагане на оборотите
при крайното потребление на стоките и услугите.
У нас в периода между 1948 - 1987 г. данъкът върху оборота няма характер на
истински данък. Той представлява една пасивна разлика между единните цени
на дребно и цените на едро. През 1988 - 1991 г. вече може да се говори за
същинско облагане с данък върху оборота у нас, като процент от продажните
цени. 1991 - 04.1994 г., това е период на преустройство и подготовка за
преминаване на данъка върху оборота в данък върху добавената стойност.
Същност и мотиви за въвеждане на ДДС, Характеристика на ДДС
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени
данъка върху оборота. Затова и ДДС се нарича “Облагороден данък върху
оборота”. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни, които
са го въвели (40 - 60%). В България този данък формира 40% от постъпленията
в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на френския икономист
Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през 1958 г., а до 1964 г. се
въвежда във всички страни от Европейската общност. Сега той се прилага в
почти целия свят. ДДС е данък, присъщ на пазарната икономика, тъй като
поддържа и стимулира конкуренцията. Той отговаря най-вече на принципите за
всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.
Мотивите за въвеждането на ДДС са следните.
1) преодоляване на комулативния ефект на многофазното облагане, който се
получава при данъка върху оборота;
2) Търсене на възможностите чрез ДДС да се стимулира ускореното внедряване
на техническия прогрес. Високо технологичните фирми и производства се
поставят в по-изгодно положение при облагане с ДДС в сравнение с ниско
технологичните.
3) ДДС създава условия за взаимен контрол между данъкоплатците. Ако на
даден етап от веригата производство - реализация не се начисли данък, това ще
се открие още на следващия. За да могат да ползват данъчен кредит,
данъкоплатците следят стриктно запсиването на данъчното задължение в
данъчната фактура.
4) създаване на възможност да се обхванат и обложат всички реолизирани
обороти на стоки и услуги;
5) Чрез ДДС се осигуряват стабилни и ритмични постъпления в държавния
бюджет.
6) Чрез ДДС се осъществява натиск за ускоряване обръщаемостта на средствата
на фирмите, тъй като всяко забавяне на производството или реализацията
забаля ползването на данъчен кредти.
7) Вносителите на стоки се третират еднакво с местните производители по
отношение на данъчното облагане с ДДС. Прилага се принципът за облагане с
данък там, където стоката ще се потребява.
8) пълна либерализация на цените - данъкът върху оборота и акцизите се
превръщат в техен регулатор;
Модел на облагане с ДДС
По същността си ДДС е многофазен данък, при който се изключва двойното
данъчно облагане (кумулативният ефект). Това се получава чрез особения обект
на облагане с ДДС - новосъздадената стойност. Големият проблем при ДДС е
изчисляването на размера на добавената стойност. Съществуват два метода,
чрез които може да се измери тази стойност.
Първият метод, наречен непряк или разпадателен метод, се прилага в два
варианта.
При първия вариант новосъздадената стойност се получава като от
постъпленията от продажбите се приспадне стойността на междинните стоки и
услуги. Този модел е неподходящ за данъчната практика, тъй като има трудности
при установяване стойността на междинните стоки и услуги.
Данъчната практика използва втория вариант на разпадателния метод, при
който ДДС се изчислява първоначално върху бруто оборота на всеки стадий и от
така получения данък се приспада данъкът, платен при предварителните
обороти.
Например: Завод “Х” са извършени следните стопански операции:
Закупува материали и суровини 4000 лв.
Начислява ДДС в размер на 20% 800 лв. (данъчен кредит)
Произвежда готова продукция на стойност 8000 лв.
Начислява ДДС 1600 лв.
Получава при реализация 9600 лв.
Данъчно задължение 1600 - 800 = 800 лв.
Данъчната практика приспада данък от данък, за да се получи данъчното
задължение по ЗДДС.
При втория метод, наречен пряк или събирателен метод, който има теоретико-
познавателно значение, добавената стойност се получава като сума от РЗ,
печалбата, изплатените лихви, намалена с получените лихви и дивиденти.
14. Организация на облагането с ДДС в България.
У нас ДДС има за нормативна основа Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС).
ДДС е косвен данък, който се включва в ценатана реализираната стока и услуга
и формира крайната продажна цена, която се заплаща от потребителя. Той
отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на
данъчното облагане. Той се постига чрез прилагането на единна тарифна ставка
от 20% за всички стоки и услуги, еднакъв подход към местни и вносни стоки,
липсата на преференции, с изключение на освободени сделки.
Съгласно ЗДДС всички физически и юридически лица, облагаемият оборот на
които превишава 50 000 лв. за предходните 12 месеца без текущия, са длъжни
да се регистрират по ЗДДС. Това е т.нар. “регистрационен праг”. Той цели да не
попаднат в групата на регистрираните лица дребните търговци, т.е. да има по-
малко регистрирани лица, за да може по-лесно да се контролират и да няма
източване на данъчен кредит. Отнася се до задължителната регистрация.
ЗДДС дава право на доброволна регистрация, ако общият облаагаем оборот
надхвърля 50 000 лв. за последните 12 месеца без текущия. Доброволната
регистрация осигурява по-благоприятен режим при износ на стоки и услуги
както и при закупуванена скъпоструващи машини, технологии и суровини;
възможност да са равностойни партньори на регистрираните лица, което им
позволява по-лесно и бързо да реализират стоките и услугите си.
Прекратяване (дерегистрация)
Дерегистрацията е задължителна или доброволна. Задължителната се извършва,
когато облагаемият оборот на лицето за предходните 18 месеца е под 50 000
лв., а доброволната се осъществява, когато общият оборот за предходните 18
месеца е под
75 000 лв., но над 50 000 лв.
Данъчен кредит
Като данъчен кредит се разглежда сумата от начислен данък на регистрирано
лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за
осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума
лицето има право да приспадне, ако отговаря на определени условия. Това е
предварително внесен данък при покупката от дадено лице на стока или услуга,
който се приспада от данъка, включен при продажбите на същото лице.
Пример: Търговец, регистриран по ЗДДС, купува стоки за 200 лв. След
преработката им в рамките на същия данъчен период ги продава за 500 лв.
Определете данъчния кредит и данъчното задължение на регистрираното лице.
Закупува стоки 200 лв.
Начислява ДДС 40 лв. (данъчен кредит)
Заплаща 240 лв.
Реализира продукция 500 лв.
Начсилява ДДС 100 лв.
Получава 600 лв.
Данъчно задължение = 100 - 40 = 60 лв.
За да придобие право за приспадане на данъчен кредит, трябва да са налице
следните условия:
1) получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на
стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на извършване на данъчното
събитие;
2) данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон
лице към датата на издаването на данъчната фактура;
3) доставката, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;
4) данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в
държавния бюджет по съответната сметка;
5) получателят да притежава данъчна фактура.
Условията, при които не се получава право на данъчен кредит са следните:
1) стоката или услугата е за представителни мероприятия;
2) когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и
експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, освен случаите, когато
лицето извършва основна дейност с тях;
3) когато стоката или услугата се използват за извършване на освободени
доставки;
4) когато стоката е отнета в полза на държавата.
Обект (предмет) на облагане с ДДС
 Всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение територията на
страната и извършени от данъчно задължено по този закон лице.
 От 2002г. се облага туриситическият пакет от услуги, предоставени от
туроператор или туриситически агент, който ще се ползва в страната ни от
чуждестранно лице.
Субект - Данъчно задължено лице (платец)
Това е всяко лице, което извършва икономическа дейност, която е обект на
облагане и е регистрирано по ЗДДС. Също така като платци се третират и
вносителите на стоки, независимо дали са регистрирани по ЗДДС лица или не.
Не са данъчно задължение лица държавата; държавните органи и органите на
местното самоуправление за всички извършени от тях дейности; физическите
лица за осъществяваната от тях дейност по трудови правоотношения;
физическите лица, които не са ЕТ за осъществяваната от тях дейност,
регламентирана със закон по управление и контрол на юридически лица.
Данъчна основа
Е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в
зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя
от сумата, дължима на доставчика от получателя в лева, без данъка и увеличена
с всички данъци и такси плюс акцизи, ако стоката е акцизна; всички получени и
усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, както и
разходите за транспорт, застраховка и други.
При внос на стоки - митническата стойност в лева, увеличена с мита, митнически
такси и други платени такси на митническия граничен пункт.
Данъчна ставка
При ДДС има две данъчни ставки - основна (20%) и специфична (0%).
Нулевата данъчна ставка се използва при доставките за износ. Разликата между
освободените доставки и нулевата данъчна ставка се изразява в следното: при
нулевата данъчна ставка се запазва правото на приспадане на данъчен кредит,
докато при освободените доставки не се начислява данък, но и не съществува
право за приспадане на данъчен кредит след извършената доставка.
Начисляване и определяне на данъка
Начисляването на данък по ЗДДС става от доставчика, който е регистрирано
лице за всяка извършена от него доставка в срок до 5 дни. Определянето на
размера на данъка се извършва като се използва следната формула:
1) ДДС = (С х 20)/100 С - стойност на доставката без ДДС
2) ДДС = (ЦР х 20)/120 ЦР - цена на реализация (продажна цена с включен
ДДС)
Начисляването на данък при внос на стоки и услуги става от митническите
органи като данъчната основа включва митническата стойност, митния сбор,
акциз, ако стоката е акцизна.
Доставка - прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права
върху стока, извършване на услуга, когато се извършва с насрещна престация
на основание на сключена сделка.
Стока - всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите като законно
платежно средтво.
Услуга - всичко, което има стойност и е различно от стока и пари.
Доставчик - лице, което прехвърля собственост върху стока или учредява други
вещни права върху стока или извършва услуга.
Получател - лице, приемащо фактически (придобива) собствеността върху
стоките или други вещни права върху тях или извършва услуга.
Облагаеми доставки
Като такива доставки се разглеждат всички доставки на стоки и услуги,
извършени от данъчно задължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение
територията на страната. Износът, извършен от данъчно задължено лице и
доставката на благородни метали, по която получател е БНБ също се третира
като облагаема доставка.
Освободени доставки
Това са доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
доставки и действия, извършени извън рамките на независимата икономическа
дейност; износът на стоки и услуги, посочен изрично в ЗДДС; доставките на
стоки, намиращи се в антрепозитните складове под митнически контрол.
В ЗДДС са посочени изрично освободените доставки:
1) свързани със земя;
2) наем на сгради за жилища;
3) финансови услуги - отпускане на кредит срещу лихва, управление на
депозити и РС, управление на инвестиционни фондове, безкасови плащания,
операции с валутни ценности и други;
4) застрахователни и презастрахователни услуги;
5) социални и здравноосигурителни услуги;
6) доставка на социална помощ;
7) здравни услуги, предоставени от Здравно осигурителна каса;
8) лекарствени средства, регистрирани в съответната листа на позволените
лекарствени средства;
9) образователни и културни услуги, финансирани от държавния бюджет или от
общински бюджети и реализирани по утвърдени от Министерство на
образованието учебни програми;
10) правни услуги;
11) прехвърляне на предприятия;
12) разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата;
13) безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините;
14) правни действия по обезпечаване на вземания;
15) доставки по Кодекса на труда;
16) дарения;
17) хазарт;
18) някои доставка на селскостопански стоки - фуражи;
19) доставка на културни ценности и продажба на билети (цирк, музикално-
сценични спектакли и концерти) - кинобилети се облагат с ДДС.

При внос на стоки и услуги ДДС не се дължи в случаите:

 когато това е ратифицирано с договор по съответния ред;
 когато стоките влизат от място извън територията на страната в свободните
зони, свободните складове и търговските обекти за валутна търговия;
 когато се внася инвестиционно злато;
 когато се внасят безвъзмездни помощи.

Данъчен период
Данъчният период представлява период от време, след изтичането на който
данъчно регистрираното лице е длъжно да подаде Справка-декларация, в която
да опише резултатите от този период. В момента за всички данъчно
регистрирани лица данъчният период е едномесечен.
Внасяне на данъка
Когато за определен данъчен период, общата сума на начисления от
регистрираното лице данък превишава сумата на данъчния кредит, разликата
представлява данък за внасяне.
Прихващане, приспадане и възстановяване на данъчния кредит
Когато за определен данъчне период от време, общата сума на данъчния кредит
превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата
представлява данък за прихващане, приспадане или възстановяване.
Например:
1. Закупува материали и суровини 500 лв.
2. Начислява ДДС 100 лв.
Заплаща: 600 лв.
3. Реализира готова продукция 200 лв.
4. Начислява ДДС 40 лв.
Получава: 240 лв.
Данък за възстановяване = 100 - 40 = 60 лв.
Приспадането на този данък (предплатен) става като се спазват следните
процедури:
1) Ако лицето дължи други данъци и такси към държавата, то те се прихващат от
тази сума.
2) Ако и след това остане данък за възстановяване, от него се приспада
дължимият ДДС за следващите 6 едномесечни поредни периода.
3) Ако и след това остане данък, той се възстановява в 45-дневен срок.
Основни документи, свързани с отчитането на ДДС
Данъчната фактура е основен отчетен документ за контрол в системата на ДДС.
Тя е свързана както с определянето на данъчното задължение на изпълнителя,
така и с правото за приспадане на данъчен кредит от получателя. Данъчна
фактура може да издава само изпълнителят на доставката, който е регистрирано
лице. Когато не се поисква данъчна фактура, се издава опростена фактура.
Опростената фактура се издава от регистрирано лице, когато не е поискана; при
износ (в някои случаи); при безвъзмездни доставки; при доставки на стоки
втора употреба. В нея се вписва сумата на доставката с включен ДДС.
Справка-декларация се подава след изтичането на всеки месец в 14-дневен
срок. Лицата, които извършват облагаеми и необлагаеми доставки, попълват
Справка-декларация и Годишна справка-декларация за календарната година в
срок до 15.04 на следващата година. Данъчно регистрираните лица водят и
Дневник за покупките и Дневник за продажбите.
Данъчни проверки
ДДС се начислява и събира по безобложен начисн. Ето защо задачата на
данъчните органи е да правят периодични проверки на изчислявания от данъчно
регистрираното лице данък. В това число проверки се правят и по сигнал.
Съставя се акт, в който се отбелязва наличие или липса на нарушение. Връчва
се в 7-дневен срок, а в 14-дневен срок регистрираното лице може да го
обжалва. За нарушения, установени при проверката, се налагат глоби.
Внасяне
ДДС се внася в 14-дневен срок след подаване на Справка-декларация. Той е
приход за държавния бюджет и не се поделя между общинския и държавния
бюждет.
15. Акцизи. Особености на акцизното облагане.
Акцизи
Акцизите са една от най-старите форми на косвените данъци. Въведени още
през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която
потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за
администриране данъчна форма. Те принадлежат към т.нар. селективни данъци.
Именно селективността в облагането на стоките и услугите е основното различие
от ДДС.
Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за
използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи
потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”.
Акцизите са наричани още “Данъци на греха”. В последствие с увеличаване
потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от
стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След
появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си
класическо предназначение.

В България (1948 г.) акцизът е отменен като самостоятелна форма и е включен в

състава на данъка върху оборота. През 1988 г. акцизът се възстановява и се
прилага в обща законова уредба заедно с данъка върху оборота (ЗДОА). При
този закон стоките се облагат или с акциз или с данък върху оборота. От
01.04.1994 г. се приемат два самостоятелни закона - закон за акцизите и ЗДДС.
При тях акцизните стоки се облагат и с ДДС.

Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система.

 Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз.
 Регулираща функция - класическа функция на акциза, регулираща
производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени, предимно
вредни за здравето стоки.
 Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в
държавния бюджет се получава информация за количеството на произвежданите
акцизни стоки и услуги.
 Специфични цели като ограничаване на услугите с нетрудов характер, като
хазартните игри и луксозното потребление.
Използват се различни начини за облагане с акциз.
1) Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки
като лозя, тютюневи ниви, захарно цвекло и други. Платеният акциз се включва
в цената на материалитеи суровините.
2) Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки.
3) Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки,
облагани с акцизи.
4) Облагане на готовите изделия.
В България предметът на облагане с акциз са потреблението на стоки и услуги
от местно производство и от внос, включени в тарифата за акцизите; пивото,
спиртните напитки, алкохолносъдържащите суровини; тютюн, тютюневи
изделия; течни горива; луксозни стоки; хазартни игри; кафе. От посочените
групи само хазартните игри не се облагат с ДДС.
Конкретен обект на облагане с акциз са сделките с посочените по-горе стоки,
осъществявани на територията на страната. Акцизите се начисляват и включват
в цената на посочените стоки и услуги само веднъж независимо от броя на
оборотите. Обикновено това става в момента на реализацията от
производителите на акцизните стоки или при внос.
Освободени от акциз са: изнасяните от страната горепосочените стоки; стоки и
услуги, за които вече е платен акциз (акциз върху акциз не се начислява);
потреблението им вътре в страната от дипломатически мисии. Производството от
физически лица на вина и ракии от собствени суровини за лично потребление в
размер 2000 алкохолни градуса ракия (45 л); сделки със стоки в свободните
зони и в търговските обекти за валутна търговия; международните пощенски и
други пратки или внасян личен багаж в рамките на разрешения безмитен внос;
сделки с нестабилизирани виноматериали между лицензирани производители.
Данъчната основа и вида на акциза при различните акцизни стоки са различни.
1) За пивото - в абсолютна сума в лв. за литър на база екстрактно съдържание,
определено в тегловни %.
2) За вината - като абсолютна сума в лв. за един литър.
3) За спиртните напитки - абсолютна сума в лв. за всеки обемен % действително
алкохолно съдържание на литър.
4) За цигарите - в абсолютна сума в лв. за един къс цигари плюс % спрямо
продажната цена.
5) За вината и ракиите, произведени от собствени суровини - в абсолютна сума
на литър вино и алкохолен градус ракия.
6) За хазартните игри - в абсолютна сума на тримесечие на всеки игрален
автомат, маса и други игрални съоръжения.
7) За стоките и услугите от внос - митническтата стойност, увеличена с митата и
митническите такси.
8) За лотарии и томболи - % от реализираните приходи.
9) Течни горива - в лв. за един тон.
Акцизите могат да бъдат: адвалорни (стойностни) - в % спрямо дадена
определена основа; фиксирани (в лв.); смесени.
При някои стоки и услуги (спиртни напитки и тютюневи изделия) акцизът се
плаща чрез закупуване на бандеролни лентички или стикери.
Платци на акцизите са физически или юридически лица, които произвеждат или
внасят акцизни стоки или извършват акцизни услуги. Те са длъжни да се
регистрират по закона за акцизите в 14-дневен срок след започване на
съответната дейност. Регистрацията не зависи от размера на оборота. За
производството на алкохол е необходим лиценз. Акцизът се плаща на две части
през месеца - до 28мо число за първите 15 дни от месеца и до 14то число на
следващия месец - за втората половина от предходния месец. И при акцизите
възниква правото на данъчен кредит и се определя съответния ред за
възстановяването му. Правото за възстановяване възниква след износ на стоки
(те се изнасят без акциз). Възстановява се в 30-дневен срок след подаването на:
1) фактура за закупуване на стоката, в която е посочено, че е платен акциз;
2) експортна фактура, за да се докаже, че стоката е изнесена;
3) митническа декларация.
Тези документи заедно със справка-декларация за възстановаване на данъчния
кредит се предоставят в съответната данъчна служба по месторегистрация на
износителя.
Не се въстановява внесеният в бюджета акциз, когато стоките се доставят в
свободните зони, складове и в търговските обеки лицензирани за валутна
търговия.
За стоките, за които е предвидено използването на бандерол / спиртни напитки
и тютюневи изделия/, производителите и вносителите внасят акциза чрез
закопуването на бандероли от МФ.
За хазартни игри акцизът се внася предварително на всяко тримесечие чрез
закопуването на стикери.
За вносните стоки акцизът се внася от митническите органи в срок от 3 дни от
събирането му.
Акцизът се включва в облагаемата остонова за облагане с ДДС, което води до
двойно облагане на акцизните стоки.
16. Мита и особености на митническото облагане.
Мита
Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за
регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се
облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки.
През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за
държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява. На
съвременния етап от развитието на световното стопанство митат имат преди
всичко регулативно предназначение и в много по-малка степен фискална роля.
Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната
либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те
могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на
вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на
импорта на стоки и услуги в страната.
Модерните държавни политики използват диференцирания подход, т.е.
ориентират митническите регулации към конкретни групи стоки или страни на
произхода им.
Фискалният мотив за въвеждането на на митата е свързан с предимствата, които
те притежават:
 Митата се събират лесно и бързо.
 Начинаът за въвеждане и изменение на митническите ставки е гъвкъв.
 Митническите приходи са с отрицателна еластичност спрямо БВП.
Характеристики на митата
1) Митата се начисляват и се събират принудително, независимо от волята на
данъкоплатеца.
2) Митата се събират от митническата администрация безвъзмездно, при което
тя не предоставя насрещна услуга за данъкоплатците.
3) Митата са приход за държавния бюджет, както и останалите косвени данъци и
отчисления от тях не се правят за местните бюджети.
4) Акумулирането на митата в държавния бюджет се извършва посредством
митническа администрация, чиято регламентация е уредена чрез Закона за
митниците. У нас митническата администрация е отделена от данъчната
администрация.
5) Митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на
митнически контрол, обикновено съвпада с държавната граница, но има редица
случаи като например при свободните безмитни зони, при свободните складове,
където митническата граница не съвпада с държавната граница и митническият
контрол се осъществява при влизане и напускане на тези зони.
Функции на митата
1) Икономическа функция - чрез нея се регулира външната търговия като се
избира или либерален режим, или протекционистичен режим.
2) Фискална функция - въпреки намалялата им роля в съвременното общество,
митата са източник на приходи за държавния бюждет, като чрез тях се набират
около 10% (в България) от държавните приходи.
3) Социална функция - насърчава се националното производство и се съдейства
за разкриване на работни места.
4) Политическа функция - често чрез митата се оказва политически натиск на
развитите страни по отношение на слаборазвитите.
Използването на външни мита е насочено към следните цели:
1) Намаляване общото равнище на вноса; цените на вносните стоки се
повишават като целта е отстраняване дефицита в търговията и търговския и
платежен баланс.
2) Противодействие на практиката на дъмпинга.
3) Защита на ново производство или нов отрасъл.
4) Към други страни като ответна мярка срещу ограничения, наложени от тях.

Видове мита
Според направлението на обмитяваната стока или услуга митата биват: вносни,
износни и транзитни.
 вносни мита - чрез тях се облагат внасяните в страната стоки и услуги; към тях
се отнасят и таксите с равностоен ефект. Те обикновено имат регулативно
значение за вноса. Сборът на дължимите вносни мита и такси с равностоен
ефект се нарича вносен митен сбор.
 износни мита - прилагат се рядко само в тарифите на определени страни върху
ограничен кръг от стоки и за определен период от време;
 транзитни мита - облагат се чуждестранни стоки, превозвани транзитно през
митническата територия на дадена страна (загубили са своето значение и не се
използват често - само в отделни случаи по отношение на отделни стоки или
стоки от дадена страна се налагат транзитни митнически такси).
Република България прилага в своята практика само вносни мита.
Според начина на изчиление и вида на митническата ставка:
 стойностни (адвалорни) - изчисляват се като процент към митническата
стойност, като за различните стоки този процент е различен и важна роля има
правилното изчисляване на митническата стойност. Това са мита, откъснати от
бройки, кг, литри (количество) на внасяните стоки; обвързани са само с цената.
 специфични - за основа на изчисляването им служат някои натурални мерни
единици (бр., л, м, кг). Тези мита рядко се използват днес, но при тях
предимството е че се обвързват с количеството на внасяните стоки, но са
откъснати от цената.
 смесени - те са комбинация между стойности и специфични мита, като по този
начин се постига по-голяма маневреност при измененията в конкуренцията и
могат да се обхванат всички конюнктурни именения в количеството и цената.
В митническата тарифа на Република България преобладават стойностните мита,
защото осигуряват постоянна норма на защита от внос на стоки в условията на
динамична ценова среда.
Според правния способ на налагане:
 конвенционални (договорни) - оформят се или се утвърждават на двустранна
или многостранна основа с оглед разширавяне на търговските връзки.
Въздействието им е насочено към трети страни, които не влизат в този съюз.
 автономни - утвърждават се самостоятелно и едностранно от отделните страни
и не са свързани с договорни съглашения. Всеки момент могат да се променят.
Според произхода на стоките, за които се отнасят, митата биват: обикновени и
преференциални.
Ставки обкновени мита се предоставят от Р България на страни, които ползват
статут на “най-облагодетелствана нация”. Като цяло това са страни-челнки СТО.
Облагане с мита в България
Митата имат дълга история като косвени данъци в нашата страна. За тях
същетвуват писмени сведения още от 4 век.
През плановата икономика митата са били премахнати и до голяма степен са
имали формален характер. Те са се разглеждали като ценови разлики по вноса и
износа, което е било адекватно на държавния монопол върху външната
търговия.
През 1992 г. с Постановление № 35 на Министерски съвет се приема нова
митническа тарифа, която до голяма степен ни доближава до развитите страни.
Митническата тарифа в България включва:
1) Номенклатура на стоки, основана на базата на Конвенцията за хармонизирана
система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел.
2) Списък на мита и други елементи за облагане, който се прилага за стоки,
включени в номенклатурата.
3) Преференциални ставки в полза на различни страни. България има
споразумения за свободна търговия с ЕС, ЕФТА, ЦЕФТА, Турция и Гърция.
Митническата тарифа у нас се променя по отношение на митническите ставки
ежегодно. Тези промени се приемат като слабост, тъй като не дава възможност
на вносителите и износителите на стоки да си правят дългосрочни разчети.
Основа за определяне на митото е митническата стойност. Тя включва
договорената покупна цена и всички разходи, свързани с предвижването на
стоката до митницата на страната. Включват се следните разходи: разходи за
транспорт и товаро-разтоварни дейности, опаковка, сортиране, застраховки. За
целите на данъчното облагане митническата стойност трябва да бъде в лева
според курса на БНБ за съответната валута.
В България действат 6 безмитни свободни зони, при които преминаването на
стоките от държавната граница до свободните зони не се обмитява с мита. Тези
зони са: Видин, Русе, Бургас, Пловдив, Свиленград и Драгоман. Напускането на
стоките от безмитната зона и преминаването им във вътрешността на страната се
обмитява както при преминаване през държавната граница.

17. !Особености на корпоративното подоходно облагане.

Преки подоходни данъци
С развитието на стоково-паричните отношения имуществото придобива
второстепенен характер като обект на данъчно облагане, а доходът се превръща
в символ платежоспособност на субектите. Ето защо преките подоходни данъци,
които акумулират около ¼ от всички данъчни приходи в държавния бюджет,
стават основно звено в групата на преките данъци. За преминаване към
подоходно облагане са необходими следните предпоставки:висока степен на
развитие на стоково-паричните отношения и дохода да е главен белег за
платежоспособност; създаване на техника за обхващане и облагане на дохода.
Подоходното облагане е прогресивен тип облагане.
Съществуват две форми на подоходно облагане - подоходно облагане на
юридическите лица и подоходно облагане на физическите лица.

Определяне на данъчната основа

Еволюцията в технологията на подоходното облагане през последните години е
съобразена и с различните подходи при определяне на облагаемата основа.
Данъчната теория и практика познава три начина (системи) за определяне на
облагаемата основа - шедулярна, глобална и смесена система.

Първа възниква шедулярната система - английски тип система, при която се

обхващат и облагат отделно доходите в зависимост от източника на
придобиването им и техния характер. Калсическото шедуларно облагане
подразделя дохода на 5 шедула: доходи от поземлена собственост; доходи от
арендуване на земя; дохдои от ценни книжа;доходи от предприемаческа
дейност; трудови доходи.
Тази система отчита характерът на доходите в зависимост от източника им, но се
губи представата за размера на съвкупния годишен доход (прилага се в някои
страни).

Глобалната система е от немски тип и има за обект на облагане съвкупният

годишен общ доход, но без оглед на източниците на неговото придобиване.
Счита се, че глобалното облагане на съвкупния доход е по-модерна алтернатива
на шедулярната система, затова се използва повечето страни (включително и у
нас).

Смесената система е от френски тип и подразделя дохода на шедули в

зависимост от източниците на придобиване, но се държи сметка и за размера на
съвкупния годишен доход и когато той надхвърли определени граници, се плаща
т.нар. “супер данък”.

Възприемането на идеята за съвкупния доход като данъчна основа поставя пред

данъчната практика много проблеми. Те се свеждат до два основни - какво да се
разбира под доход и как да се измери той.

Подоходно облагане на юридическите лица

Облагането на печалбата в миналото е ставало в рамките на единния подоходен

данък, тъй като стопанската дейност е била индивидуална и на семейни начала.
Впоследствие възникват и получават развитие сдруженията между физически
лица, които придобиват статут на ЮЛ.
Данъкът се определя върху финансовия резултат от стопанската дейност (това е
печалбата). На практика този резултат представлява разликата между приходите
и разходите. Самото облагане на печалбата може да става по различни начини.
За целите на облагането се коригира балансовата печалба и така да се облага
(този метод се прилага у нас). В повечето страни при данъка върху печалбата се
правят отчисления и за местните общини. Важна тенденция при данъка върху
печалбата е намаляването на данъчните ставки с оглед активизиране
инвестиционната дейност в предприятията. Амплитудата от данъчни ставки се
движи между 18 и 53% в различните страни. Данъкът върху печалбата е
пропорционален данък, т.е. прилага се пропорционален начин на облагане. За
целите на облагането печалбата се коригира, т.е. увеличава се или се намалява,
като облагане подлежи коригираната печалба.

Системи за корпоративно данъчно облагане.

- Класическата система: е най-разпространена (използва се и в Б-я). При нея
отделно се третира доходът на корпорацията като ЮЛ и доходът на акционерите
като ФЛ. Първо печалбата се облага, без значение на нейното последващо
разпределение, на неразпределена/капитализирана и разпределена за
дивиденти печалба. Второ, печалбата за разпределение на дивиденти се облага
отново с данък. Така корпоративният доход се облага два пъти. При тази
система се дискриминират дивидентите и капитализираната печалба за
финансиране на корпорацията.
- Интегриращата система: корпорацията се третира като организация,
създадена и ръководена от акционерите. Доходът на корпорацията се интегрира
в индивидуалния подоходен данък на акционерите. При тази система се
преодолява двукратното облагане на печалбата.
- Системата на поделеното данъчно задължение: е построена така, че да се
избегне двойното данъчно облагане на индивидите. Ако дивидентът се облага с
данък върху дохода, то акционерите следва да ползват определен данъчен
кредит за платения вече от корпорацията данък върху печалбата. Той
фактически ще приспадне данъчните задължения по подоходния данък. По този
начин част от корпоративния данък се преписва на данъкоплатците и се третира
като плащане на задълженията им по данък върху капиталовия им доход.
- Системата на поделената данъчна ставка: комбинира принципите на
класическата и интегриращата система. Облагаемата печалба се облага с по-
висок данък в сравнение с данъка върху дивидентите или данъка върху
капитализираната печалба или облагането е разделено – с по-висок се облага
разпределената печалба за дивиденти и с по-нисък – капитализираната печалба.
18. Организация на облагането с Корпоративен
подоходен данък в България.
Нашата страна се придържа към класическата ситема. При нея веднъж се облага
неразпределената печалба и втори път - разпределената печалба. Така
корпоративният доход се облага два пъти. Важна тенденция при данъка върху
печалбата е намаляването на данъчните размери на облагаемата
неразпределената печалба.
Посочените съвременни тенденции на облагане на печалбата у нас са възприети
с Указ № 56. Този указ през 1996 г. е отменен и се създава Закон за данъка
върху печалбата, който действа до края на 1997 г. От 01.01.1998 г. се приема
Закон за корпоративното подоходно облагане, според който:
Обект на облагане - печалбата и доходите на местните и чуждестранни
юридически лица, включително организациите на бюджетна издръжка.
Организаторите на хазартните игри се облагат с окончателен данък за
получените от всяка игра залози. С годишен данък /патентен данък/ се облагат
местните ЮЛ.
Данъчно задължени лица, платци, вносители
 местни юридически лица;
 местни юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска
дейност, включително и тези на бюджетна издръжка;
 местни неперсонифицирани дружества - дружества, които се основават на
договор за дружество;
 чуждестранни юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в
страната.
Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества подлежат
на облагане на печалбата от всички източници в страната и чужбина, за които са
данъчно задължени с данък върху печалбата и данък за общините. На тях им се
удържат и съответните данъци при източника на дохода.
При юридически лица с идеална цел и на бюджетна издръжка се облага само
финансовите резултати при осъществяването на стопанска дейност, т.е. сделки с
търговски характер.
За местните юридически лица у нас е въведен принципът за облагане на
световния доход, т.е. доходът, реализиран и в страната и в чужбина.
За чуждестранните юридически лица и неперсонифицираните дружества данъкът
върху печалбата и данъкът за общините се начисляват само върху печалбата,
реализирана от източници в България.
Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените
продажби и стоки. Организаторите на хазартните игри са длъжни да водят
ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в
хазартните игри.
Данъчни основи – е облагемата печалба, която се получава чрез коригиране на
финансовия резултат съсуми за прибавяне и суми за приспадане, според ЗКПО.
При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят
разходи за амортизация, които се съпоставят със счетоводната амортизационна
квота, като размерът на амортизациите се установява у нас по категории активи
- 7 групи:
Към първа група се отнасят масивни сгради, съоръжения, предавателни
устройства, преносители на ел. енергия, съобщителни мрежи и други. За тях
амортизационната норма е 4%.
Към втора група спадат машини, производствено оборудване, апаратура 30%.
Към трета група се причисляват транспортни средства без автомобили, покритие
на пътища и на самолетни писти, за които амортизационната норма е 10%.
Четвърта група са компютри, софтуери с амортизационна норма 50%.
Пета група, автомобили с амортизационна норма 25%.
Шеста – всички останали амортизируеми активи 15%
Седма –дълготрайни нематериални активи до 25%
У нас до 2003г. предприятията не могат да водят самостоятелна амортизационна
политика, тъй като данъчните норми са централно определени. Фирмите могат
да прилагат ускорена амортизация за ДМА от втора категория, както и за
преносителите на ел. енергия, съобщителните мрежи, паропроводи и
водопроводи. При ускорената амортизация амортизационните норми могат да се
завишат с 50%.
Облагаемата печалба се различава от балансовата печалба. Самата балансова
печалба е равна на разликата между общите приходи и общите разходи.
Облагаема печалба
Балансовата печалба се коригира по посока на увеличението й и намалението й,
за да се получи необходимата за данъчното облагане облагаема печалба.
Увеличението на балансовата печалба означава разширяване на облагаемата
основа, което е своеобразна санкция за предприятието. Намалението на
балансовата печалба стеснява облагаемата основа и е своеобразна преференция
за предприятието.
Балансовата печалба се увеличава с 22 елемента. Някои от тях са:
1) Сумите за дневни пари за командировки, превишили определените с
нормативните актове размери за държавните служители.
2) Начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на
нормативните актове.
3) Разходите, несвързани с дейността като разходи за облекло без работно и
униформено, разходи по поддръжка и експлоатация на сгради, разходи за
развлечение и курорти и др.
4) Счетоводно начислените разходиза амортизации за текущия период.
5) Разходи от липси и брак на материални запаси без начисления ДДС с
изключение на тези, които произтичат от технологичен брак, промяна на
физико-химическите свойства на материалните запаси (фири), поради изтичане
на срока на годност.
6) Други.
Балансовата печалба се намалява с 12 елемента. Някои от тях са:
1) Дарения – в полза на НПО до 10%от положителнния финансов резултат.
2) Дивиденти, начислени в полза на местни и неперсонифицирани дружества.
3) Частта от загубите, пренесени от минали години.
4) Приходи от лихви за надвнесени данъци.
5) Данъчно признатият размер на разходите за амортизация
6) Приходи, отчетени в резултат на събития от минали години и др.
Облагаемата печалба е основа за начисляване на данък върху печалбата и
данък за общините.

Данъци, регламентирани със ЗКПО

С този закон се регламентират няколко данъка, които се подразделят на две
групи - данъци, с които се облага печалбата и данъци за облагане на доходи при
източника или на някои разходи, извършени от предприятията.

Данъчната ставка за корпоративния данък е 15% за годишната облагаема

печалба.
Данък за организаторите на хазартни игри
Данъчна основа са направените залози при всяка игра. При тото, лото и
залагания върху спортни състезания или други случайни събития данъкът е 8%,
а при бинго, кено и лотария данъкът е 12%.
Данък върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове
Наред с печалбата се облага и разпределената печалба под формата на
дивиденти и ликвидационните дялове, начислени от местни ЮЛ в полза на
местни ФЛь местни ЮЛ и чуждестранни лица. Облагането е при източинка и е в
размер на 7%.
Данък върху представителните разходи,за експлоатация на леки коли, когато с
тях не се осъществява дейност по занятие, спонсорството и даренията
Размерът на този данък е 17% от тези разходи. Начисленият данък е разход за
дейността на предприятието. Както извършените разходи, така и начисленият
данък се включват в разходната страна на баланса и намаляват основата за
облагане с данък върху печалбата и данък за общините. Данъкът върху прихода
на бюджетните институции от стопанска дейност е 4%, а за общините е 4%.
Начисленият данък е окончателен
Размерът на данъка за лицата, извършвали морско търговско корабоплаване
върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация е 15%.
Данък върху застрахователните и презастрахователните премии
С този данък се облагат застрахователните и презастрахователните дружества.
Данъчна основа за облагане е размерът на получените брутни застрахователни и
презастрахователни премии, като от тях се приспаднат платените премии и
върнатите през месеца. Този данък е 7% за всички разновидности на
застраховки и 3% за животозастраховането.
Данък върху социалните разходи
Соц. Разходи на работодателите е разходите за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване, превишаващи 40 лв. месечно се облагат с 17%. и по
същия начин се вписва в разходната страна на баланса на предприятието.
Внасяне на данъците
Дънкът върху печалбата е годишен. Данъчно задължените лица внасят данъците
по този закон в приход на държавния бюджет. Само юридическите лица с над
50% общинско участие внасят данъците си в приход на съответните общински
бюджети.
Данъкът за общините се внася в общинските бюджети по местонахождение на
юридическите лица. Данъкът върху печалбата и данъкът за общините се внасят
до 31.03 на следващата календарна година след като се приспаднат платените
авансови вноски.
Данъчно задължените лица правят авансови месечни вноски за данък върху
печалбата и данък за общините, които са равни на 1/12 част от платения данък
за предходната година, коригирана тази част с коефициент за изменение на
икономическите условия в страната (коефициент на инфлация), публикуван в
Закона за държавния бюджет. Вноските се плащат до 15 число на месеца. При
определянето на годишната вноска се съпоставя годишният данък с авансовите
вноски, като разликата се довнася или приспада от първата авансова вноска за
следващата година през м. април.

Данъкът върху печалбата е пропорционален данък, но има две данъчни ставки -

долна (ниска), която е в размер на 20% за печалба до 50 000 лв. и горна
(висока) в размер на 25% за печалба над 50 000 лв.

Патентен данък
Патентите са плащания за узаконяване на даден занаят или извършване на
определен вид услуги,на производствена и на търговска дейност. Този данък
законово се регламентира чрез ЗОДФЛ, но тези юридически лица, които
извършват само дейности, посочени за облагане с патентен данък.

Преотстъпване на данъка за общините и данъка върху печалбата

Преотстъпването на данъка за общините и данъка върху печалбата представлява
облекчение, при което се определя данъчната основа и подлежащият на
преотстъпване данък. Сумата на преотстъпения данък се оставя на
разположение на данъчно задълженото лице в пълен или частичен размер за
целево използване или по общо предназначение.
Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридически лица, в които
трудоустроените и инвалидите са не по-малко от 30% за слепи и слабозрящи
инвалиди от общия брой на персонала, зает в основната дейност. За всички
останали заболявания, ако инвалидите са над 50% от общия брой на персонала,
зает в основната дейност. Данъкът се внася във фонд “Рехабилитация и
социална интеграция на инвалидите”.
Съществуват няколко случая за преотстъпване на данъци:
1) Това се прави за предприятия, намиращи се в общини, в които има
безработица, 1,5 пъти повече от средната за страната. Тези населени места са
посочени в списък към закона, който ежегодно се актуализира.
2) Преотстъпва се на 100% данъкът наздравните и лечебните заведения със
100% държавно и общинско участие.
3) Преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските предприятия,
юридически лица, за непреработена растителна и животинска продукция в това
число пчеларство, бубарство и други. При условие, че преотстъпените средства
се използват за инвестиции.
Избягване на двойното данъчно облагане
Ако местни юридически лица са платили съответният данък върху печалбата в
други страни, то след представяне на съответен официален документ от тези
страни, ще им се признае този платен данък като данъчен кредит.
Изводът е, че в България се прилага принципът за изчерпателното обхващане на
доходите от стопанска дейност.

19. !Имуществени данъци – същност, предимства и

недостатъци.
Обект на облагане при тези данъци е имуществото /богатството/ на гражданите.
Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение, облагат се
количествените и качествените измерения на недвижимите имоти и движимото
имущество, без да се вземат предвид индивидуалните качества, доходът и
платежоспособността на данъкоплатеца. Те финансират производството на т.нар.
“местни блага”, които представляват публични блага, предоставени от общините.
Имат второстепенно значение поради разминаването между обекта на облагане
(имуществото) и източника за плащане на данъка (дохода) и трудоемкият им
характер. Преките имуществени данъци имат за основа данъчната оценка на
имуществото (на основата на нормативи от МС и Парламента). Това ги прави
нискорентабилни. Чрез преките имуществени данъци се осъществява двойно
данъчно облагане - веднъж се облага имуществото, данъкът върху което се
заплаща от доходите на собственика, но тези доходи вече са били обложени с
подоходен данък. Независимо обаче от посочените слабости, те не са
премахнати в съвременните данъчни системи и се счита, че допълват
прогресивното подоходно облагане и имат социално значение. Тези данъци се
представят като персонални, защото се заплащат от собствениците или
ползвателите на имуществото.
Преките имуществени данъци могат да се подразделят както следва:периодични
(върху недвижимото имущество);еднократни (например върху наследството).
Известни са три форми на облагане на имуществото:
1. Облагане на притежаваното имущество – редовно или еднократно,
обикновено редовно.
2. Облагане на промяната на собствеността върху имуществото.
3. Облагане на приръста на стойността на имуществото.

При оценка на богатството са необходими две уточнения:определянето на

активите и пасивите, които се приемат като богатство;паричната оценка на
богатството заради неговото облагане.
При оценка на богатството следва да се включат всички възможни активи –
материални, финансови и парични. Оценката на богатството е според паричната
стойност на притежаваните активи и преди всичко според тяхната пазарна
стойност.
Характерни са следните начини за оценяване на имуществото:
a) Според пазарната стойност;
b) Според доходността или продуктивността;
c) Според капитализираната стойност на актива;
d) Според застрахователната стойност;
e) Чрез прилагането на специални нормативи за целите на данъчното облагане;
f) Периодично оценяване на имуществото.

Данъците върху имуществото както и останалите данъци, изпълняват фискална,

социална и икономическо-регулативна функция.
Данъците върху имуществото за разлика от повечето данъци, не се влияят от
измененията в икономическата конюктура. Едва след продължителен период от
време това може да се получи.
У нас съществуват и се прилагат следните имуществени данъци: данък върху
недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък
при възмездно придобиване на имущество; пътен данък, върху МПС и данък
върхуземята.
20. !Данък върху недвижимите имоти.
Това е един от най-старите имуществени данъци, който служи като инструмент
за реализиране участието на гражданите в провежданите мероприятия по
архитектурно-жилищното устройство на населените места и за регулиране на
използването на жилищните площи и на производствените сгради. Данъкът се
заплаща независимо дали недвижимите имоти се ползват или не.

Данъчен обект
Като данъчен обект се разглеждат разположените на територията на страната
сгради, дворни места, парцели, застроените земеделски и горски земи за
действително застроената площ и прилежащия и терен. (Не се облагат с данък
земеделските земи и гори). Освободени от този данък са: общините и държавата
за публичната или общинска държавна собственост.

Данъчен субект
Като данъчен субект се третират собствениците (физически и юридически лица)
на подлежащите на облагане с данък недвижими имоти. При учредено право на
ползване, данъчно задължен е ползвателят. При концесия на имоти –публична
държавна или общинска собственост, данъчно задължен е концесионерът.

Данъчен размер
За определянето на данъчния размер се използва данъчна ставка в размер 1,5
на 1000. Когато към 01.01 на годината, сборът от данъчните оценки на имотите,
които лицето притежава, е над 100 000 лв., за превишението над тази стойност
се дължи допълнителен данък в размер на 3 на 1000.
Особености при изчисляване на данъка
1) За имот, който е основно жилище, се заплаща данък в размер на 50% от
дължимия.
2) За имот, който е основно жилище на лице с I или II група инвалидност, се
заплаща данък в размер на 25% от дължимия.
3) За сгради, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или
вредни в санитаро-хигиенно отношение за срок от 5 г., данък не се дължи. 5-
годишният период започва да тече от датата на издаване на първоначалното
удостоверение.
4) Данъкът, дължим за сградите-паметници на културата, се отстъпва на
собтвениците срещу задължението да го използват за поддръжка и ремонта им.
Данъкът не се отстъпва, когато сградата-паметник на културата се използва със
стопанска цел.
5) За новопостроените сгради или части от тях се дължи данък от началото на
месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало
използването им. В срок от два месеца собственика уведомява данъчната служба
и подава данъчна декларация.
6) При придобиване на наследство се подава декларация в 6-месечен срок от
получаването му.
7) За новозакупен имот купувачът дължи данък от началото на месеца, следващ
месеца на покупката, освен ако предишният собственик не е внесъл наведнъж
данъка за цялата година. В срок от два месеца собственика уведомява
данъчната служба и подава данъчна декларация.

Срок за внасяне
Данъкът се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31.03, до
30.06, до 30.09 и до 30.11 на годината, за която е дължим.
Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31.03, се прави отстъпка в размер на 5%
от начисления данък.
21. Данък върху наследствата. Данък върху даренията.
Данък при възмездно придобиване на имущество. Данък
върху МПС.
Данък върху наследствата
По своята същност този данък представлява парично плащане със задължителен
характер по повод движението на имущества и капитали по наследствен път.
При облагането са характерни два подхода: а/ обективно облагане, при което се
облага съвкупната наследствена масапреди разпределението и между
наследниците; б/ субективно облагане, при което се облага стойността на
наследствените дялове на всеки отделен наследник, диференцирано според
родствената връзка. В РБългария се ползва втория подход.
Данъчен обект
Данъчният обект при този данък това е стойността наследството по закон или по
завещание във вид на имущество в странат или чужбина от БГ граждани и
имущество в страната на чужди граждани. Не еобекта на облагане наследеното
имущество от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без
ограничение.
Данъчен субект
Това са наследниците по закон или завещание, както и заветниците. Те са
длъжни в 6 месечен срок след откриване на завещанието да подадат данъчна
декларация, в която се посочва полученото наследсвено имущество по вид,
местонахождение и оценка.
1. Български граждани, за наследените имущества в страната.
2. Български граждани, за наследените имущества в чужбина, при условие че за
тях не е платен данък в чуждата страна.
3. Чужди граждани, за наследените в страната имущества.
Не се облагат с данък
1. Обикновената покъщнина.
2. Дребният земеделски инвентар.
3. Библиотеките и музикалните инструменти
(Освобождаването по тези три точки става, при условие че имуществото се
наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри).
4. Предмети на изкуството, автор на които е наследодателят или някой от
наследниците.
5. Неполучените пенсии на наследодателя.
6. Имуществото на загиналите за страната при производствени аварии или при
изпълнение на служебния си дълг.
7. Имуществото, завещано на държавата, общините, Български червен кръст,
читалищата и другите юридически лица, които не са търговци.
Данъчна основа
За данъчна основа се приема стойността на наследствения дял на всеки един
отделен наследник. Формирането й преминава през следните етапи:
1) Определяне на стойността на съвкупната облагаема наследствена маса,
посредством извършването на оценка на преминалото в наследство имущество.
То се оценява към момента на откриване на наследството, както следва:
• недвижими имоти - по данъчни оценки;
• чуждестранна валута и благородни метали - по курса на БНБ;
• ценни книжа - по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена -
по номинал;
• превозни средства - по застрахователната им стойност;
• останалите движими вещи и права - по пазарна стойност.
• Предприятията или дяловете – по пазарната стойност, а при затруднение – по
счетоводни данни.
2) След като се установи, от съвкупната наследствена маса се приспадат
следните няколко елемента:
• доказаните задължения на наследодателя (банкови заеми, ипотеки и др.) в
размера им към датата на смъртта;
• правата и вземанията, от които наследниците са се отказали в полза на
държавата или общините;
• разноските за погребение в размер на 1000 лв.
• превидените от закона облекчения.
3) След като от съвкупната наследствена маса се приспаднат всички
необлагаеми елементи, тя се разделя между отделните наследници по закон или
завещание с цел формиране на наследствените им дялове.
Данъчен размер
Използват се 3 комбинирани етажни прогресии, които са диференцирани в
зависимост от родствената връзка на наследниците с наследодателя.
Особености при изчисляване на данъка
Размерът на данъка се определя поотделно за всеки наследник или заветник
като следва:
 За братя и сестри и техните деца по 0.7% за наследсвен дял над 250 000лв.
 За всичски останали 5% за наследсвен дял над 250 000лв.
 Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчване на данъчния облагателен
акт, с който е определен.
 При наследяване на предприятие на ЕТ, участие в дружество, дялове и акции,
предствляващо повече от 50% от капитала, данъкът се плаща в срок до 1
година.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин
Облагането с данък по дарение и при продажба е еднократно.
Данъчен обект
Данъчен обект на тези данъци са имуществата, придобити по дарение или по
възмезден начин, както и погасените чрез опрощаване задължения. На
облаганите с данък дарение подлежат и безвъзмездно придобитите по друг
начин имущества.
Не се облагат с данък придобитите имущества по дарения от:
 Между роднин по права линия и между съпрузи;
 държавата и общините;
 Български червен кръст;
 Българските здравни, образователни, културни и научни организации на
бюджетна издръжка;
 Домовете за социални гирижи
 организациите на инвалидите;
 фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия, за опазване и
въстановяване на паметници на културата;
 дарения за лечение на български граждани;
 дарения с хуманитарна цел на лица с първа или втора група инвалидност;
 обичайните подаръци;
 придобитите чрез приватизация имущества и други
Забележка: Когато имуществото, чието прехвърляне е било необлагаемо, се
прехвърли на трето лице, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че
прехвърлянето не е свързано с изпълнение на преките цели, въз основа на които
не е било обложено.
Данъчен субект
1) Лицето, което придобива имуществото.
2) При замяна, данъкът се дължи от лицето, което придобива имуществото с по-
висока стойност, освен ако не не договорено друго.
3) Когато е уговорено, че данъкът ще се дължи от двете страни, те отговарят
солидарно.
4) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчнозадължен е
прехвърлителят.
5) При замяна на собствеността /продажба/ не е дефинирано данъчно
задълженото лице по сделката. Практиката налага куповача като платец на
данъка.
Данъчна основа
Данъчната основа при тези данъци представлява оценката на имуществото в
лева към момента на прехвърляне, която се определя по следния начин:
1) За недвижимите имоти:
• уговорената цена или определена от държавен или общински орган цена; а в
случай, че тя е по-ниска от данъчната оценка, се определя до 75% от тяхната
пазарна стойност.
• данъчната оценка.
2) За чуждестранната валута и благородни метали - по курса на БНБ.
3) За ценните книжа - по пазарна стойност, а когато тя не може да се определи -
по номинал.
4) За превозните средства - по застрахователната им стойност.
5) За останалите движими вещи и права - по пазарната им стойност.
Данъчен размер
1) При дарение или опрощаване на задължения, данъкът се начислява върху
оценката на дареното имущество, както следва:
• при дарение между роднини по права линия и между съпрузи - 0,5 на 100;
• при дарение между братя и сестри, и на племенници - 0,7 на 100;
• при дарение във всички останали случаи без родствена връзка - 5 на 100.
2) При възмездно придобиване на имущество, данъкът е 2 % върху
прехвърляното имущество.
3) При замяна, данъкът е 2% върху имуществото с по-висока стойност.
4) При делба, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се
начислява върху превишението.
Освен данъка, при възмездно прехвърляне на имуществото, се заплаща и
нотариална такса в размер на 2% от данъчната оценка.
Данък върху превозните средства
Превозните средства са специфични движими имущества и предстваляват част
от богатството на индвидите или домакинствата.
Данъчен обект
1) Превозните средства, регистрирани или подлежащи на регистриране за
движение по пътната мрежа на РБългария.
2) Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища.
3) Въздухоплавателните средства, собственост на български физически или
юридически лица.
Данъчен субект
Като данъчен субект според законовата уредба на този данък се посочват
собствениците на превозните средства. В двумесечен срок от придобиването ПС
собствениците декларират пред териториалната данъчна дирекция,
притежаваните от тях ПС.
Освободени от данъци са:
1. държавните иобщински органи и организации на бюджетна издръжка;
2. линейките и пожарните коли;
3. колите на дипломатическите мисии;
4. колите на БЧК и колите наинвалидите;
5. превозните средства, които не се ползват и са върнати регистрационните
талони.
Данъчен размер
Данъчният размер се определя в абсолютна сума в зависимост от вида на
превозното средство и различни негови характеристики, като мощност на
двигателя, брой места за сядане, товароподемност и други.
Особености при изчисляване на данъка
1) За превозни средства с мощност на двигателя до 100 к.с. включително,
снабдени с действащо катализаторно устройство, данъкът се заплаща в размер
на 50% от начисления.
2) За превозни средства, придобити през текущата година, данък не се дължи
ако предишният собственик е заплатил данъка до края на годината.
3) От 2002г. Заплаща се пътен данък. Данъкът се заплаща на две равни вноски -
до 31 март и до 30 септември. Ако цялата сума се внесе наведнъж до 31 март, се
ползва отстъпка в размер на 5 на 100 от начисления данък.
4) От 2005г. отпадна пътния данък и вместо него бяха въведени винетки – пътна
такса за ползване на пътната републиканска мрежа.
5) За унищожените превозни средства платеният данък не се връща.
6) За превозни средства, придобити през текущата година, данъкът се заплаща 1
месечен срок.
Срок за внасяне
Данъкът се заплаща на две равни вноски - до 31 март и до 30 септември. Ако
цялата сума се внесе наведнъж до 31 март, се ползва отстъпка в размер на 5 на
100 от начисления данък.
22. Форми на данъкоподобния метод за набиране на
ресурси. Такси, самооблагане, патенти, приноси и др.
Формите на данъкоподобния метод са най-близки до данъците, но те не са
данъци. Основната разлика между тях и данъците се състои в това, че те се
плащат доброволно и са възмездни. Такива са таксите, самооблагането,
патентите, глобите, лихвите, конфискациите, приносите и др. Този метод е
свързан преди всичко с прилагането на таксите – държавни и общински, които
имат по-постоянен характер. Останалите форми не са свързани с реализирането
на значителни приходи за фиска. Формите на неданъчния метод се различават
от данъците.
Данъкоподобните приходни форми, наричани още “квазиданъци” са своеобразна
цена на публично произведените и доставени блага, които обаче са продукт на
публичния сектор а не напазара. Те са инстромент на фиска, който се прилага
на принципа на ползата, а това предполага възможност за изключване от
потреблението на благото.
Таксите са доброволни плащания за получаване на услуги от държавата или
обществените учреждения. Те в най-добрия случай трябва да покриват
разходите за предоставената услуга, но не и да носят печалба. Разглеждат се
като цена на квази публичните блага. Тъй като таксите се ползват неравномерно
от отделни индивиди, справедливо е тези, които ги потребяват да плащат
тяхната цена.
Самооблагането е доброволна форма на участие на населението при изграждане
на някои обекти от местно значение. Провежда се след референдум на
територията на дадена община. Може да бъде в парична форма (3% от РЗ) или
под формата на трудово участие.
Патентите са платежни разрешения за упражняване на дадена търговска или
занаятчийска дейност и съответно реализиране на доход от тази дейност. Те се
диференцират според бранша и големината на дейността.
Приносите представляват плащания на отделни лица в полза на държавата,
поради факта че те са облагодетелствани от извършени държавни разходи.
Например изградени от държавата в близост до техни имоти ЖП линии, ЖП гари,
автомагистрални пътища, язовири и пр., които повишават цената на имота. Сега
на практика не се прилага особено широко, поради възможността за екологични
замърсявания, шум, предизвикани от тези обекти.
Лихви, глоби, конфискации, дивидет от дружества с над 50% държавно участие
– това са плащания на лихви за просрочени държавни вземания и глоби за
нарушаване на данъчното законодателство. Тези плащания не засяга всички
граждани и нямат задължителен характер. Конфискациите са в полза на
държвата за нарушаване на законодателството и могат да бъдат в натурална или
парична форма. По бюджетите на министерствата и ведомствата се предвижда
да постъпват значителни суми от дивидент.
23. Същност, състав и структура на държавните разходи.
Класификация на държавните разходи фактори на
растежа на държавните разходи.
Разходната система на финансите е съвкупност от елементи (отделните форми
на държавните разходи), чрез които се осъществява преразпределението на
националния доход в съответствие с целите и задачите на държавната политика.
Държавните разходи са част от БВП, която се разпределя, преразпределя е
разходва от държавата с цел задоволяване на обществените потребности. Те са
основен инструмент за намеса на държавата в икономиката на една страна.

Ефективността на държавните разходи зависи не само от техния размер, но

преди всичко от тяхната структура. Ако в дадена разходна система превес имат
разходи по обслужване на дълга, управленски, военни разходи, то това е
синдром за неефективна разходна структура и обратно - насочването на по-
големите части от разходи към социалната инфраструктура, стимулирането на
стопанската активност и ограничаването на бедността е показател за
рационалност на разходната система.
Оценките и планирането на разходите на държавата става въз основа на
различни класификации, които се правят на държавните разходи. Финансовата
теория и практика е разработила различни класификации на основата, на които
се разглеждат разходните системи.
Сега държавните разходи се разделят на производителни и непроизводителни
разходи в зависимост от това дали чрез тях се създава БВП и национално
богатство или се потребява. Към производителните разходи се отнасят преките и
непреките производителни. Пряко производителните създават допълнителен
БВП или допринасят за бъдещо генериране на доходи. Непреките
производителни разходи са държавните разходи, вложени в човешкия фактор.
Непроизводителните разходи представляват консумативни разходи, които не
увеличават националното богатство като административни и военни разходи,
разходи по обслужване на дълга и други.
Разходите могат да се използват за собствени нужди или за нуждите на други
институции в правителствения сектор. Първите са разходи за покупки на стоки и
услуги за самата институция. Вторият вид са трансфери между различните
институции в рамките на правителствения сектор. Разходите за трансфери биват
субсидии и вноски. Посоката на субсидията е от висше-към низшестоящия
публичен бюджет, а на вноската . обратно. За това в публичните бюджети има
"трансфери - нето". Когато разходите се подразделят на държавни покупки и
трансферни плащания, се следи за различното влияние на държавата чрез тези
разходи върху икономиката. Чрез правителствените покупки държавата
преразпределя ресурси от частното към общественото стопанство. В този случай
намесата й в икономиката е значително по-голяма. Трансферните плащания имат
друго значение - те не влияят за повишаване на общественото потребление за
сметка на частното, а водят до преразпределяне на личното потребление между
различните данъкоплатци и получатели на трансфери.
Разходите биват още редовни и извънредни. Редовните разходи се повтарят
ежегодно в приблизително еднакви размери, а извънредните не се повтарят и
нямат еднакъв обем. Първите се финансират от редовните държавни приходи, а
вторите чрез държавни заеми или от резервни фондове.
За управлението на държавните разходи има две класификации функционална и
икономическа Според функционалната разходите се делят в зависимост от
функциите на правителството. Те са обособени в 9 основни функции. Всяка от
тях има групи и подгрупи.групите по функции биват:
1. разходи за националната икономика;
2. разходи за социално осигуряване;
3. разходи за образование;
4. разходи за здравеопазване;
5. разходи за отбрана и сигурност;
6. разходи за жилищно строителство, благоустройство;
7. разходи по почивно дело, културни и религиозни дейности;
8. разходи за управление;
9. некласифицирани разходи в други функции .
Функционалната класификация на разходите може да послужи за основа при
прехода към програмно бюджетиране. То е един подходите на новия мениджмънт
в публичния сектор. Той е ориентир за политиката на държавата в различни
области, както и за тяхната важност. При него става възможно разходите да се
представят на консолидирана основа.
Икономическата класификация разделя разходите на държавата на текущи и
капиталови. Първите включват заплащане на труда и задължително обществено
осигуряване на заетите в правителствения сектор. Тук влизат и разходите за
закупуване на стоки и услуги за нормалното функциониране на държавните
служби, лихвените разходи, платени на кредитори на държавата, както и
трансферите. Капиталови разходи се правят за придобиване на дълготрайни
материални и нематериални активи, финансови активи – акции, съучастия. В
рамките на капиталови. разходи се обособява и подгрупа на капиталови
трансфери. Разходите са вътрешни и външни. Вътрешните разходи обслужват
вътрешната политика на страната, а външните разходи се правят при
осъществяване на външната политика.
Посочените класификации имат теоретико-познавателно значение. Като
класификация с операционно-практически цели се разглежда Единната
бюджетна класификация.
Единната бюджетна класификация се изготвя и се прилага за операционно-
практически цели при планирането, разглеждането, утвърждаването и
отчитането на държавния бюджет. Тя се утвърждава от министъра на финансите
в съответствие с Закона за устройство на държавния бюджет. В разходната си
част се прави въз основа на икономическата и функционална класификация.
Фактори за растежа на държавните разходи
Причините за нарастването на държавните разходи могат да бъдат
систематизирани в две групи: фактори от страната на търсенето и от страната на
предлагането на публични разходи.
Фактори от страната на търсенето са:
1. Нарастване на доходите .
2. Урбанизацията – тя се счита като фактор, допринасящ за по-голямото търсене
на транспортни и съобщителни комуникации, противо-пожарна охрана, полиция.
3. Демографския фактор - броят и гъстотата на населението, неговата
възрастова структура влияят по различен начин на публичните разходи. Те не
влияят на чистите публични блага, докато при смесените публични блага това е
фактор.
4. Социалната структура на населението- колкото повече бедни и безработни,
толкова повече публични разходи под формата на социални трансфери.
5. Общественият фактор - в условията на демокрацията се формират лобита,
които подкрепят прилагането на определена обществена разхода програма под
благотворителна формулировка. Обикновено те са влиятелни във финансово или
професионално отношение и вербуват народни представители за своята кауза.
Така техните интереси започват да изместват тези на избирателите. Така се
одобряват публични разходи, ползите от които се съсредоточават в малка група
заинтересовани но всички плащат за тях.
Факторите от страната на предлагането са:
1. Производителността в публичното стопанство – когато тя е по-ниска от тази в
частното стопанство, единицата продукция на държавата ще е резултат на
повече вложени производствени фактори. Причината за различната
производителност е ключовата роля на труда като производствен фактор в
публичното стопанство. Ръстът на заплащането в частния сектор трябва да се
отрази и в публичния, за да няма текучество на кадри.
2. Бюрократът – той притежава познания на експерт относно предлагането на
административни услуги, каквито са повечето публични блага. И защото
единствено той ги има и е далеч от пазарната среда и няма конкуренция, той се
стреми да получи по-раздут бюджет за издръжка на службата, където работи.
Така тези средства отиват за екстри – повече подчинени, нови коли и т.н.
3. Институционализация на бюджетния процес- това означава, че одобряването
на разходите става на базата на предходни периоди, а не въз основа на тяхната
истинска полезност, преценена с чисто икономически критерии.
24. Концепции за ролята на държавните разходи.
Държавните разходи и въздействието им върху
икономическите и социални процеси.
Концепции за ролята на държавните разходи

Отначало учението за разходите и разходната система на финансите е било

подценявано от финансовата наука. Съществуват различни теории, които по
един или друг начин обясняват ролята на държавните разходи.
Класическата теория - Основополагаща е тезата за "минималната държава" на
Адам Смит. Тя е първата теоретична основа за учението на държавните разходи.
Негов е и принципа за 1/10 от създадените ресурси в частното стопанство са
достатъчни за покриване на разходите на държавата, чиито функции се свеждат
до защита срещу военна агресия или срещу несправедливост, причинена от
други хора. Според него "невидимата ръка" на пазара разполага ресурсите ш
държавата е освободена от задължението да направлява икономическите агенти.
Класическата теория е известна и като концепцията за държавата потребител, се
основава на идеите на либерализма и е за ограничаване на държавната намеса в
икономиката и свеждането на държавните разходи до минимум. Тя изразява
недоверие към държавните разходи, поради което иска да се правят икономии от
тях. Държавните разходи се третират като необходимото зло и ето защо, колкото
е възможно, трябва да се съкращават.
Но още през 19 век Адолф Вагнер формулира прогноза за бъдещето развитие на
държавните разходи известна като "Закона на Вагнер". Според него държавната
ще увеличи своята активност и разходите и ще нарастват и в бъдеще, защото
възникват нови потребности, а старите се удовлетворяват по-пълно.
Необходимостта от държавни разходи се свързва в началото с определени нужди
на хората от сигурност, защита от външни нападения, духовно развитие,
правораздаване и прочие, които непрекъснато се увеличават.

Модерната теория, наричана още Кейнсианска или концепция за държавата

разпределител, има за основа разбирането, че от гледна точка на
икономическата ефективност, държавната намеса е по-рационална от частната
инициатива, особено по време на спад в производството и рецесия в
икономиката. Тя разглежда държавните разходи като инструмент за
преразпределяне. Увеличаването на държавните разходи създава условия за
повишена ефективност на използваните национални ресурси. Ето защо тази
концепция е за увеличаване на държавните разходи, даже това да става за
сметка на бюджетен дефицит.

Учението за обществените потребности, се базира на схващането, че

обществените потребности са в основата на държавните разходи и тъй като те
имат историческа обоснованост и постоянно се увеличават, това води до
непрекъснат ръст на държавните разходи. Държавата е длъжна да осигури за
всеки гражданин задоволяването на определен минимум от
потребности(отбрана, полиция, съдебна система и др.), който той не може да си
позволи. Чрез приходите си държавата съумява да предложи тези блага. Веднъж
предложени да един гражданин, те могат да се потребявт от втори, трети . . .
така се стига до колективно задоволяване на индивидуални потребности.
Държавни разходи и въздействието им върху икономическите и социалните
процеси
В съвременните условия все по-важно значение придобиват държавните
разходи, насочени към регулиране на икономиката. Чрез тях правителствата се
стремят да стимулират активността и да противодействат на неустойчивостта на
цикличното развитие на пазарната икономика. Чрез държавните разходи се
продължава и завършва разпределението, започнато с приходната система. Те
са процес на потребление на събираните в държавния бюджет финансови
ресурси. От тази гледна точка държавните разходи са категория главно на
финансовото преразпределение. Чрез тях събраните в централизирания паричен
фонд ресурси получават строго целево предназначение - инвестиции, култура,
управление, технически прогрес, военно дело и пр.
Най-добра представа за разходната политика на една страна дава величината на
държавните разходи и тяхната структура. Относителният дял на държавните
разходи (40 - 60%) предопределя и показва ролята и намесата на държавата в
икономиката, в политиката, в социалния живот.

Следователно характеристиката на държавните разходи се свежда до:

• Те са важен макро. Показател за частта от създадения БВП, която се разходва
от държавата.
• Важен икономически лост за корекция на пазарните дефекти.
• Важен икономически лост за стабилизация на икономиката.
• Съдействат за увеличаване на доходите на населението, а оттук на жизнения
му стандарт и благосъстояние.

Изразходването на държавни средства е подчинено винаги на конкретни цели и

задачи - стимулиране, развитие, регулиране, управление и дестимулиране.
Всички тези процеси дават съдържание на понятието “държавно финансово
въздействие”, което представлява събирането на ресурси в държавния бюджет и
тяхното разходване под формата на държавни разходи.
При всички случаи най-общо държавното финансово въздействие се изразява
или в стимулирането на даден отрасъл, или в задържането му. Но в условията на
децентрализирана икономика нещата стоят по-особено. Чрез държавните
разходи също се въздейства върху определени цели, но ограничаването на
финансирането не винаги означава задържане развитието на отрасъла.
Спирането на финансирането за даден отрасъл може да означава, че той се
самоиздържа и това не оказва влияние върху развитието му. В такъв случай
държавното финансово въздействие трябва да се изразява чрез приходната
система. По отношение на възпроизводството на работната сила, държавните
разходи запазват своята задържаща и стимулираща роля и в условията на
пазарна икономика. Следователно държавното финансово въздействие трябва да
се търси в две насоки:
 въздействие върху производството;
 въздействие върху трудовите ресурси.
В условията на пазарна икономика въздействието върху производството е
свързано най-вече с изграждането на нови производства и осигуряването на
необходимите условия за тяхното съществуване.
По отношение за развитието на човешката личност, тя става основен обект на
социалната политика и тук държавните разходи бележат най-висок ръст.
В условията на децентрализирана икономика се забелязва едно
преструктуриране на държавните разходи. Това се изразява във факта, че
фирмите сами трябва да осигуряват средства за икономиката, т.е. държавата
трябва все по-малко да се ангажира с развитието на производството и акцентът
да падне върху социалната политика, като вътре в социалната политика най-
голям дял заемат разходи за образование и здравеопазване.
У нас, в условията на преход към пазарна икономика, все още социалната
функция не е водеща. Като израз на икономическата функция на държавата, се
запазват разходите й по създаването на нови производства и разходите за
подпомагане на нерентабилни и губещи предприятия до тяхната приватизация.
25. Анализ на разходната политика. Видове държавни
разходи.
Съещвува тенденция държавните разходи да нараствът в дългосрочен план.
Нужно е обаче да се спре безконтролният им ръст, тъй като ресурсите в
икономиката са оскъдни. Производствените фактори, вложени в публичното
стопанство, са отнети от частното посредством данъчното облагане. Ето защо
ефективното им използване в публичния сектор е много отговорен проблем.
Разходните програми в публичното стопанство, за разлика от тези в частното,
влияят на много по-голяма група от хора.

Методи за анализ на разходната политика:

- методът „Разходи - ползи” – това е икономически метод за оценка на
рационалността на дадена публична разходна програма в дългосрочен план.
Поради дългосрочния характер на въздействие на публичните проекти, следва
да се отбележи, че при него активно се борави с концепцията зяа стойността на
парите във времето. Този метод се използва предимно за оценка на
инвестициите в капиталови стоки: строеж на пътиша, инфраструктура и др. При
него се съпоставят ползите, които дадена държавна разходна програма се
очаква да създаде, с разходите, които трябва да се направят заради ползите. За
съпоставката им ползите и разходите трябва да са представени в парични
единици.
- Методът „Разход - ефективност” – прилича на „Разходи - ползи” по паричната
оценка на разходите. В тях се включват както преките така и косвените разходи.
За разлика от „Разходи - ползи” той представя резултата към даден момент в
натуралени мерни единици, а не в пари. Най-добър измежду съравноваващите
се пректи е този, при който единица резултат се постига с най-малки разходи.
- Методът „разходи - полезност” – се прилага, когато една разходна програма
дава множество резултати, и то измерени в дългосрочен план. Сложността на
този метод е да се намерят малко, но изразителни показатели за резултатите,
постигнати от разходната намеса на дървжавата.
- Методът „минимум разходи” – се прилага, когато съръвноваващите се разходни
проекти постигат еднакви резултати в качествено и количестмвено отношение.
Значението на метода „Разходи - ползи” се обяснява с широкото навлизане на
новия мениджмънт в публичния сектор. Това става с изговянето на програмни
Бюджети в ЕС и САЩ, ориентирани към крайните резултати, а не към входящите
фактори в публичното стопанство. При програмния бюджет разходите се
подреждат по програми, съобразени с основните цели на правителствената
политика. Много често програмните бюджети надхвърлят тесните рамки на едно
министерство и изискват координация в работата на няколко министерства. Ето
защо програмните бюджети благоприятстват прилагането на метода „Разходи -
ползи”.

Видове държавни разходи.

Разходи за изграждане на инфраструктурата и за икономическа интервенция и
регулиране
В условия на пазарна икономика, икономическата област е сфера за действия на
частния капитал и предприемачество. Независимо от това, държавата винаги се
е занимавала и със стопанска дейност в различни мащаби. Участието на
държавата в икономиката е израз на икономическата й функция, която намира
израз в следните нейни дейности:
 насочва средства за развитие на нерентабилни и губещи отрасли за частния
бизнес - инфраструктура, съобщения, телекомуникация;
 национализира предприятия и производства с цел тяхното стабилизиране,
след което отново ги предоставя на частния сектор - национализация и
приватизация;
 участва в икономиката чрез системата на държавните поръчки, особено в
областта на военното производство, пътища, комуникации, съобщения;
 държавни разходи за развитие на техническия прогрес, нови технологии и
отделни региони;
 огромни държамни разходи и инвестиции има и в Министерството на околната
среда, Министерството на земеделието и Министерството на транспорта.
Държавните разходи в икономическата област са свързани и във финансирането
на извънбюждетни фондове за стабилизиране на икономиката. У нас, според
Закона за държавния бюджет за 2000 г., са утвърдени следните извънбюджетни
фондове:
фонд “Социално подпомагане”;
фонд “Условия на труда”;
фонд “Българска гора”;
фонд “Национална съобщителна система”;
фонд “Затворни сгради”;
фонд “Затворно дело”;
фонд “Култура”;
фонд “Тютюн”.
Следователно разходите за икономическо регулиране могат да се подразделят
на две групи - преки и косвени разходи.
Преките разходи са държавни инвестиционни разходи със сруктурно, регионално
и екологическо предназначение и различни форми за подпомагане на частния
бизнес.
Косвените разходи са под формата на многобройни данъчни привилегии и
облегчения и се наричат фискални разходи.
Разходи за социални потребности
Към тази група разходи се включват разходи за социално осигуряване (най-
голям относителен дял), разохди за образование и наука, разходи за
здравеопазване и разходи за култура и спорт. Те са сравнително нови, но в
последните десетилетия заемат първо място в разходната система на
съвременната държавата. Тяхното увеличаване се свързва с развитието на
техническия прогрес, образованието, квалификацията на работната сила и
увеличаване на социалната функция на държавата.
Увеличаването на разходите за социално осигуряване (14,8%) се дължи на
широкия обхват на осигурителните рискове, предоставени от държавата. Това са
биологичният риск (телесна и психологическа цялост на човека),
икономическият риск (безработица) и социално-демографският риск (раждане и
отглеждане на дете).
В България социалното осигуряване беше изцяло интегрирано в държавния
бюджет. Вноските за социално осигуряване (ДОО), които имаха задължителен
характер, се внасяха от всички предприятия и организации в приход на
държавния бюджет, а той изплащаше всички разходи, свързани с
краткосрочното и дългосрочното социално осигуряване. Бюждетът на
Държавното обществено осигуряване (ДОО) беше относително самостоятелен, но
това обособяване имаше напълно формален характер, така че вноските в
държавния бюджет за ДОО имаха характер на целеви данък, а плащането за СО
- характер на обичаен държавен разход.
Сега при изграждането на относително самостоятелната система на социално
осигуряване (в това число и здравно), нещата коренно се промениха.
Социалното осигуряване се отдели от държавния бюджет в отделна система,
наречена Национален осигурителен институт и си има свой самостоятелен
бюджет, който се приема заедно с държавния бюджет.
И при новите условия връзката на социалното осигуряване с държавния бюджет
не се прекъсва, поради следните причини:
държавата ще подпомага финансово от държавния бюджет относително
самостоятелните извънбюджетни фондове в това число и здравното осигуряване;
от държавния бюджет ще се изплащат задължителните вноски за социално
осигуряване на държавните служители;
поради предоставяне от държавния бюджет на социални помощи на бездомни,
сираци и други, държавата ще извършва разходи.
Разходите за образование и наука
Тези разходи в литературата са известни като разходи или инвестиции в
човешкия фактор, който се превръща в основен производствен фактор в
икономиката, базирана на високи технологии.
Тези разходи се ползват с голямо внимание и техният дял значително нараства
през последните години. Причини за това са задължителното обучение за
подрастващото поколение; развитието на техническия прогрес, който изисква
високо квалифицирани кадри; превръщането на държавните учебни заведения в
научни центрове; развитието на висшето образование и други.
По природа образованието е смесено публично благо. При него ползата може да
се индивидуализира. Тя се изразява в повишена подготвеност и по-висока
култура на личността. То обаче генерира и допълнителни външни ползи и имат
обществен характер. Напр. намалена е опасността от криминалност, защото се
очаква, че възпитаният и образован човек е склонен да се увлича от смислени и
обществено полезни форми на изява. За това в литературата доминира
разбирането, че намесата на държавата трябва да е основно в началното
образование, където се полагат фундаментите на грамотността и ценностната
система на човек. Държавата трябва да ограничи своята намеса, а оттук и
финансирането на при по-високите степени на образование, особено на
висшето, защото е строго персонифицирано. Ето защо по отношение на
образованието се използват различни системи на финансиране, а именно:
 финансиране от бюджета;
 кредитиране при облекчени условия;
 такси, плащани от учащите се.
Този смесен подход при финансиране на висшето образование най-пълно
отговаря на пазарните условия. При него не се получава нито облекчаване на
отделни индивиди, нито изключване при потреблението на други. Държавата
чрез държавните разходи трябва да покрие задължителните форми на
образование.
При разграничаването на образованието на основно, средно и висше, за
последното може да се каже, че то е от онези смесени блага, при които
съществуват механизми за изключване от потребление, но в рамките на
допуснатите потребителите не съперничат по-между си. Всеки е в състояние да
извлича толкова полза, колкото желае или е способен по дадена дисциплина.
Намесата на държавата в образованието и свързаните с това разходи се дължат
на концепцията за мериторичните блага. Типичен пример е задължителното
начало, а където държавата е в състояние финансово да си позволи, и средното
образование. По такъв начин на практика се проявява преразпределителната
функция на публичните финанси. Възможно е от бедни социални групи, но със
способности за развитие, да не могат да си позволят по-високо образование.
Чрез задължителното образование държавата предлага тези услуги на всички
деца, като ги финансира от общите данъци.
Към разходите за образование включват следните елементи:
1) разходи за издръжка на персонал;
2) разходи за поддръжка на материалната база;
3) разходи за обучение и повишаване квалификацията на педагогическите
кадри;
4) разходи за научни изследвания.
Науката е също публично благо, но когато говорим за държавно финансиране на
науката, се има предвид фундаменталната наука. Тя именно е свързана с
огромни разходи, неопределен ефект и дълга възвръщаемост. Затова
фундаменталните изследвания не са примамлива сфера за частни инвестиции.
Бизнесът финансира практико-приложната наука.
Разходи за здравеопазване
Държавните разходи в здравеопазването се обосновават с наличието на дефекти
на два взаимносвързани пазара – на медицинска помощ и на здравни
осигуровки. Те са взаимносвързани, защото получаването на медицинска помощ
става по два начина: чрез непосредствено заплащане или чрез притежаване на
здравна осигуровка. Разходната намеса на държавата се дължи на наличието на
смесени блага, външни фактори и необходимостта от равен достъп на всички до
медицинска помощ. Чрез задължителното здравно осигуряване, държавата
гарантира еднакъв предплатен достъп на всички граждани до медицинската
помощ. С оглед на рационализиране на държавните разходи за здравеопазване е
налице тенденция на оттегляне на държавата от данъчно финансиране на
здравния сектор. От юли 2000г. може да се смята, че в българското
здравеопазване навлизат повече пазарни отношения. Търсенето и предлагането
на медицинска помощ са отделни и институционализирани. Интересите на
пациентите се защитават НЗОК, а на изпълнителите от неговите съсловни
организации. Взаимоотношенията помежду им се регламентират с национални
рамкови договори. Финансирането на публичните здравни разходи до 2003г.
ставаше от НЗОК, бюджета на МЗ и на общините, а след това от НЗОК и МЗ.
Участието на НЗОК във финансирането плавно нараства. Публичните здравни
разходи през 2003г. са били 4% от БВП, а през 2004г. 4,4% от него.
Разходи за държавно управление
Държавните разходи за управление включват издръжката на държавната власт и
управление. Тя е законодателна, изпълнителна и съдебна, както на местно така
и на централно равнище. Тук са както изборните длъжности, така и назначените.
В литературата по публични финанси обикновено се смята, че публичното
стопанство трябва да абсорбира свободната работна ръка от пазара но труда и
така да играе стабилизираща роля в икономиката. У нас разходите, за плащане
труда на хората, заети в публичната администрация, не са раздути, делът им
спрямо БВП от началото на прехода намалява.

Разходи за околната среда

В публичните финанси извършването на тези разходи се обяснява с наличието

на външни ефекти. При замърсена околна среда се създават отрицателни
външни за живота и здравето на отделни групи население. Причинителите на
подобни щети не плащат обезщетение на пострадалите от действията им. Ако
замърсяването засегне цялото население, може да се каже, че отрицателните
ефекти са прераснали в публично зло. Усилията на държавата се свързват с
ограничаване на мащабите му дори в превръщането му в публично благо.
26. Местни финанси и местно самоуправление. Органи
на местното самоуправление.
Бюджетната система на държавата има вертикална структура. Нейните
финансови звена и органи са на две равнища: национално и регионално.
Водещо място заема централното правителство, което поема функциите по
цялостната организация за предлагането на публични блага. На второ място са
местните органи на властта. Основен източник на местните финанси е
разпределението и преразпределението на дохода създаден на територията на
даден регион. Отношенията между централната и местната власт зависят от
формата на държавно устройство: унитарно или федеративно. От това
произтичат и две бюджетни системи: федеративна бюджетна структура и
унитарна бюджетна структура. В България формата на управление е унитарна,
което означава, че бюджетната система включва държавния бюджет и
бюджетите на органите на местно самоуправление.
Предоставянето на приходи на местните власти за изпълнение на делегираните
им с конситуцията и със закон задължения и отговорности по осигуряването на
местни публични блага, се нарича фискален федерализъм или фискална
децентрализация. Тя отразява вертикалната структура на различните
управленски нива на властта и фискалните взаимоотношения между тях.
За да могът местните органи да бъдат самостоятелни трябва да съществуват тези
две уусловия:
1 – Политическа свобода, която се гарантира от конституцията
2 – Финансови средства, които да осигурят изпълнението на техните
икономически решения.
Държавата организира публичния сектор с оглед на разпределението и
преразпределението на ресурси в обществото от гледна точка на разбирането за
справедливост и равенство. За да може публичният сектор да изпълни тези
функции, правителството трябва да реши по какъв начин да предлага
публичните блага - централизирано, децентрализирано или смесено.
Необходимостта от фискална децентрализация се обославия в следните
причини:
1 - Съществуват пространствени ограничения в потреблението, които налагат
регионална организация за предлагането на публичното благо. Наличието на
блага с пространствена ограниченост /локални блага/ налага необходимостта от
разпределяне на обществените ресурси. Функцията по разпределянето на такива
блага се предоставя на местните органи за управление. И обратно, има публични
блага, които задължително трябва да се организират и предлагат от един
национален център като националната сигурност и отбрана, националната пътна
мрежа и пр. Ето поради тази причина част от публичните блага се предоставят
централизирано, а друга - децентрализирано. Пример за локалните блага
пожарна и полицейска охрана, уличното осветление. Характерно за тях е това,
че те се потребяват от група хора, живеещи в определен район.
2 – По- добрата възможност за мобилизация на необходимите финансови ресури
и рационалното им ползване. Местните власти познават по-добре спецификата
на района, хората и техните потребности.
3 – За да се постигне по добра икономическа ефективност. Това става чрез
разпределянето на правомощията между централната и местната власт за
набиране и разходване на бюджетните средства.
Местно самоуправление и местна администрация
Когато се говори за местно самоуправление и местна администрация, се има
предвид децентрализация на държавната власт и отчитането на местните
интереси при изграждането и функционирането на управленската и финансовата
система.
На 15.10.1985 г. в Страсбург е приета европейска харта на местно
самоуправление, която един нормативен документ, в който се дефинира
местното самоуправление по следния начин.
Местното самоуправление се характеризира като право и способност на местните
органи на управление в границите на закона да регулират и ръководят
съществен дял от обществените работи, намиращи се под тяхна отговорност в
интерес на местното население.
Самостоятелността на местните власти може да намери реално проявление при
наличието на две съществени предпоставки:
1) основният закон (Конституцията) на страната гарантира политическа свобода;
2) осигурени са условия за вземане на самостоятелни икономически решения,
т.е. общините разполагат с финансови средства.
Важно значение има наличието на синхрон между предоставените на местните
власти права и финансовите ресурси, необходими за тяхното осъществяване.
У нас, с Конституцията, приета през 1991г., държавната власт се олицетворява
от:
 централни органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
 Местни органи или общински съвети.
Местната власт
Основават се административно териториални подразделения на страната, които
се регламентират с Конституцията и ЗМСМА (Закон за местното самоуправление
и местната администрация), приет през 1991 г.
Според ЗМСМА териториално административни единици в България са областите
(28 на брой) и общините (263 на брой), а съставните части в общините са
кметствата и районите.
От своя страна териториалните единици се дефинират като населени места
(градове и села) и жилищни образувания (вилни, промишлени зони, курортни
комплекси и пр.). Всички те имат своя територия, граници и наименование.
Столичната голяма община е специфична териториално административна
единица, която има статут на област. Тя стои над районните общини в столицата
и е орган на централна власт и самоуправление, т.е. съчетава самоуправлението
с провежданата държавна политика за развитието на столицата. Посочените
самостоятелни териториално административни единици трябва да си формират
бюджетни средства, наречени местни бюджети. Те от своя страна се свеждат до:
бюджети на областните управители и тяхната администрация, наречени
бюджетни сметки; бюджетни на общинските съвети и администрации, които се
наричат общински бюджет в това число и бюджета на кметствата и районите.
Общината е основна административно териториална единица, в която се
осъщетвява местното самоуправление. Органът на местното самоуправление е
общинският съвет. Той е орган на местната законодателна власт и се избира от
жителите на общината на всеки 4 години, а представител на общинската
изпълнителна власт е кметът. Кметовете се избират не само на обшините, но и
на кметствата и районите. По предложение на кметовете, общинският съвет
избира един или повече заместници. Кметовете и зам.-кметовете участват в
работата на общинския съвет с право на съвещателен глас.
Местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или
избрани от тях органи да решават въпроси, свързани със следните дейности:
общинското имущество, общинските предприятия, финансите, данъците и
таксите и общинската администрация;
с устройството и развитието на територията на общината и на населените места
в нея;
с образованието (без висшето);
със здравеопазването;
с културата;
с благоустрояването и комуналните дейности;
със социалното подпомагане;
с опазването на околната среда;
с поддържането и опазването на културните, историческите и архитектурните
паметници;
с развитието на спорта, отдиха и туризма и др.
Всяка община носи името на населеното място, което е неин административен
център. Тя е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен
общински бюджет и също така има право да провежда референдум по различни
въпроси, които се финансират от нея или от държавата, ако тя е инициатор на
референдума.
Общинският съвет се избира чрез пряко гласуване и се състои от общински
съветници, които имат различен брой в зависимост от големината на общината.
Задачите на общинския съвет са определяне на политиката за изграждане и
развитие на общината и всички дейности, които са отговорност на общината.
Кметът е представител на изпълнителната власт. Неговите функции и задачи се
определят от ЗМСМАи от общинския съвет и се свеждат до:
1) ръководене на общинската администрация и местните финанси;
2) организиране изпълнението на решенията на общинскя съвет;
3) представителни функции
Кметствата се създават на територията на общината с решение на общинския
съвет. Те се състоят от едно или повече населени места, които могат да
извършват определени функции. За създаването на кметство се изисква
наличието на 500 души население.
Районите се формират в градовете с над 300 хил. жители по закон и в градове с
над 100 хил. жители по решение на общинския съвет.
Областите разполагат с бюджет, но нямат собствени приходи. Областният
управител се назначава от Министерски съвет и е представител на централната
власт.


Начална страница

 За контакт

27. Приходи, разходи и бюджет на местните общини.

Същност на приходната система и класификация на приходите на местните
финанси
Правата и задълженията на местните органи на управление за организиране
предлагането на местни публични блага предполагат набирането на приходи в
общинските бюджети, което става чрез приходната им система.
Приходната система на общинските бюджети се разглежда като съвкупност от
използваните източници, методи и форми за акумулиране на местни приходи и
съществуващата организация по набирането на средствата и предоставянето им
на общините.
Както и при набирането на средства за държавния бюджет, основните източници
на ресурси за общините са БВП и националното богатство. В последните няколко
години делът на общинските разходи в общите бюджетни разходи на
консолидирания държавен бюджет се движи в границата между 13 и 16%. Това
показва, че чрез общинските бюджети се преразпределя неповече от 5-6% от
БВП.
Приходите на общинските бюджети това са част от националния доход,
предоставена на областите, общините и кметствата за задоволяване на
потребностите от местни публични блага. Техният размер зависи от величината
на националния доход и от степента на фискална децентрализация, т.е. от
предоставените функции на местното самоуправление.
Според ЗОБ (Закон за обшинските бюджети) общинските приходи се
класифицират на собствени приходи, Преотстъпени държавни приходи,
трансфери между разпределители с бюджетни кредити.
Собствени приходи
Собствените приходи са онези данъчни и неданъчни вноски, които със закон са
предвидени изцяло да постъпват в приход на местните бюджети, а на практика
това са групата на местните данъци и местните такси.
Местните данъци и други данъци, определени със закон, са данък върху
недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху даренията, данък
при възмездно придобиване на имущество, данък върху превозните средства,
данък за общините, данък върху печалбата от дружества с над 50% общинско
участие и други местни данъци, определени със закон.
Местните такси са такса за битови отпадъци, така за ползване на пазари,
тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна, такса за ползване на
детски ясли, детски градини, лагери, общежития и домове за социални грижи,
така за ползване на курорт, така за добив на кариерни материали, такса за
технически услуги, такса за административни услуги, такса за кучета, такса за
откриване на гробни места, такса за охрана и опазване на земеделски имоти и
други местни такси, определени със закон.
Приходи от предоставяне на концесия
Според Закона за общинствата собственост, приет през 1996 г., под концесия се
разбира предоставянето на особено право на ползване върху обекти, публична
общинска собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение, както и даване на разрешение за
извършване на дейности, свързани с тези обекти, които се осъщетвяват от
общините.
Към собствените приходи спадат и глобите и имуществените санкции, събирани
въз основа на наказателни постановления, издадени от органи на местната
администрация; също така лихви, наеми и други собствени приходи.
Преотстъпени държавни приходи – са приходи от преотстъпени държавни
данъци или части от тях в полза на общините. В момента това са част от
приходите от събрания данък върху доходите от ФЛ на територията на
общината.
Субсидии и субвенции от държавния бюджет – представляват трансфери от
висшестоящи бюджетни звена. Техният размер определя степента на финансова
зависимост на местните власти от централната власт.
Общи субсидии - определят се по обективни критерии, утвърдени със Закона за
държавния бюджет за съответната година. Тези общи субсидии допълват
общинските средства до размер за предоставане на базисен минимум от
публични блага (по формула).
Целеви субсидии - дават се в конкретни случаи за придобиване на ДМА и за
изпълнение на регионални програми и проекти от национално значение.
Субвенции - представляват средства, предоставени целево от държавния бюджет
под определени условия и се разглеждат като текущи или капиталови разходи
между държавата и общината.
В случай на временен недостиг на средства общините могат да ползват и
привлечени средства. Това са: банкови заеми, безлихвени заеми от централния
бюджет, заеми от други общини, привличане на чужди средства чрез емисия
общински ценни книжа, т.нар. облигационни заеми.
28. Бюджет – същност, значение и принципи за
изгражданена бюджета. Бюджетна система.
Извънбюджетни фондове.
Бюджетът се свързва с буржоазно-демократичните революции, а възникването и
формирането му е обосновано от 3 основни предпоставки, а именно:
1) развитие на стоково-паричните отношения;
2) създаването на държава;
3) установяване на парламентарно-демократична форма на държавно
управление.
Тези условия са налице със зараждането на капитализма. Това е така, защото
при феодализма, характеризиращ се с раздробеност и абсолютна власт на
суверена, не се е изпитвала нужда от изготвянето на бюджет. Едва след ХI век,
когато се зараждат градовете-държави, започва организирането на финансово
стопанство и на бюджет. Ето защо бюджетоподобната практика се развива и се
прилага от XI до XVIII век. Окончателното и повсеместното въвеждане на
бюджета като законодателен акт започва от XIX век. Независимо от това,
наченки на бюджетоподобна практика се забелязват още в древността.
Първият български бюджет се приема и действа за периода 01.03.1879 г. -
01.03.1880 г. във френски франкове, а текстовата част е написана на руски
език.
Бюджет е най-обобщаващото понятие на финансите. В него се обединяват
бюджетни финансови категории като разходи, приходи, данъци, заеми и други.
Чрез бюджета всички тези самостоятелни категории получават единство, което
се проявява в прилаганата обща финансова политика.
Думата бюджет има древнолатински произход и нейният буквален превод е
“торба, чувал, чанта”. Във Франция “бюджет” се използва в смисъл на малка
чанта, чувал, в който се съхранява държавното съкровище; в Англия - кожена
папка, в която се държат пари. Днес, в съвременната финансова литература под
бюджет се разбира не това, в което се държат парите на държавата, а бюджет е
финансов документ, в който се отразяват държавните приходи и държавните
разходи. Под бюджет също се разбира и парична сметка, балансирана за
определен период от време.
Държавният бюджет отразява икономическата програма на правителството. Той
свързва очакваните приходи и предложените разходи за бюджетния период –
дава представа за тяхното състояние и движение прз годината. Той се съставя
като динамично състояние на финансите в продължение на определен период от
време. Още бюджет е и финансов документ, който разрешава това набиране и
разходване на средствата.
Бюджетът това е държавната хазна, приходите от която се събират и
изразходват с общонационално значение. При съвременната развита банкова
система това са специални бюджетни сметки, които се контролират и отчитат от
централната банка. В бюджета се отразяват всички особености на финансовото
стопанство на държвата – предвиждането на приходите, планираната
реализация на разходите, тяхното изравняване и евентуална икономия,
поддържането на важни за държвата отрасли и постигането на определени
политически или социални цели.
Бюджет е сложна финансово-икономическа категория с няколко аспекта.
1) Правен аспект
В България бюджетът се гласува със закон за държавния бюджет, с което
изпълнението му става задължително. Въпреки че се гласува и приема като
закон, задължителна е само разходната му част. Приходната му част има
препоръчителен характер, като тя се основава на данъчните закони.
2) Финансово-технически аспект (разглежда бюджета външно)
Бюджетът се разглежда като съвкупност от цифри и таблици, обхващащи обема
и структурата на приходите и разходите на държавата за една година.
3) Социално-икономически аспект (най-важната страна)
За разлика от предходните две, тази страна е невидима. Тя може да се “види”
само от специалистите, от тези, които могат да видят зад цифрите движението,
разпределението и преразпределението на средства между отделните елементи
на обществото. Чрез държавния бюджет се осигуряват и финансират значителни
социални потребности: образование, здравеопазване и др. Той може да се
разглежда от политическа гледна точка като финансов израз на политиката на
правителството на дадена страна.
Бюджетът е финансовата основа, върху която се градят икономическите
програми на правителствата. Той обхваща всички страни на държавния живот –
икономика, финанси, политика, култура, соц. сфера и др., чрез тяхното
финансиране и управление.
Значение на бюджета - огромно и многостранно. Изразява се в това че:
1) поставя се под контрола на законодателната власт финансовата и цялостната
дейност на правителството и държавата;
2) чрез бюджета финансово-бюджетната дейност на правителството се поставя
под парламентарно-обществен контрол;
3) бюджетът е не само инструмент за публична отчетност и контрол, но и
средство за управление на финансовото стопанство, а чрез него и на цялото
стопанство;
4) бюджетът има твърде голямо значение за балансираното развитие на всички
отрасли и дейности в националното стопанство.
Принципи за съставяне на бюджета
За да може бюджетът да изпълнява пълноценно своята роля, при съставянето,
изграждането и изпълнението му, трябва да се имат предвид някои принципи.
 принцип за пълнота на бюджета
В бюджета трябва да се включат всички приходи и разходи, които финансовото
стопанство ще осъществи през съответните години. Този принцип не разрешава
да има приходи и разходи, вън от рамките на бюджета.
 принцип за точност на бюджета
Приходите и разходите на бюджета трябва точно да се изчислят. Ако не се
спазва този принцип, е възможно да настъпи разстройство на финансовата
система.
 принцип за реалност на бюджета
Този принцип е близък до принципа за точност на бюджета, но не се покрива с
него. Точността изразява техническата страна на икономиката, а при реалността
става дума за икономическа обоснованост на приходите и разохдите,
привеждането им в съответствие с реалностите на икономиката.
 принцип за единство на бюджета
В бюджетната практика съществува твърде голямо разнообразие на бюджети,
като редовни, извънредни, допълнителни и пр. Но принципът за единство на
бюджета изисква в практиката да се упражнява само един-единствен бюджет, а
не няколко бюджета едновременно. В рамките на единството на бюджета
същетвуват и автономните общински бюджети, чрез които се съдейства да се
мобилизират повече ресурси на местна общинска основа.
 принцип за балансираност на бюджета
Той е най-важният принцип и се изразява в равенство между приходната и
разходната страна на бюджета. Балансирането на бюджета спомага за
равномерно протичане на икономическите процеси в страната. Според принципа
на бюджетното балансиране, чрез бюджета не биха могли да бъдат предвидени
повече разходи, отколкото събраните за тях приходи. Бюджетът не трябва да
приключва с дефицит. През последните десетилетия се наблюдава
перманентното му нарушаване.
Независимо обаче от перманентната практика за дефицитно приключване на
бюджетите, в света в много страни се възприемат дългосрочни програми за
намаляване на държавните дългове и бюджетните дефицити. Балансиран е само
бюджетът на Япония, Люксембург и Швейцария.
 принцип за специализация (класификация) на бюджета
Този принцип изисква групирането и подреждането на бюджетните приходи и
разходи да се основава на определени критерии и правила.
 принцип за публичност на бюджета
След като бюджетът се приеме от законодателния орган, се публикува, за да
стане достояние на данъкоплатците.
 принцип за яснота на бюджета
Бюджетът трябва да е ясен и разбираем. Така хората може да преценат дали
правителството си е свършило работата.
 принцип за предварителност на бюджета
Това означава, че бюджетът трябва да бъде съставен, разгледан и гласуван
преди да започне неговото изпълнение, т.е. преди започването на новата
бюджетна година.
 принцип на годишност на бюджета
Срокът за действие на гласувания бюджет е 12 месеца.

Бюджетът винаги се утвърждава и действа за определен период от време. Този

период е известен във финансовата литература като бюджетен период. Той може
да съвпада с календарната година, но може и да не съвпада с нея. Ако няма
съвпадение между бюджетния период и календарната година, обикновено се
цели да съвпадне със стопанската година. Не всички страни прилагат
едногодишен бюджетен период. Има и такива, които съставят бюджетите си за
две години. У нас бюджетът се сътавя за една година.
29. Същност на разходите на бюджетите на местните
органи на управление
В основата на събирането на приходи от общините стоят разходните пълномощия
на общините, т.е. правото им да правят различни разходи във връзка с
изпълнение на предоставените им функции.
Разходите на местните бюджети са част от финансовите ресурси, които
държавата насочва за развитие на местното стопанство, жилищното
строителство и комплексното обслужване на населението. Чрез тях се
задоволяват основни регионални потребности от местни публични блага. Те са
свързани пред всичко с производството на стоки и услуги и повишаване на
социално-културното равнище на населението.
Бюджетната класификация е свързана с административната структура на
управление като всяка промяна в броя на министерствата, ведомствата и
учрежденията води и до промени в бюджетната класификация.
Една откласификациите на местните разходи ги подразделя на текущи и
капиталови. Текущите са разходите за заплати и осигурителни вноски,
медикаменти, обзщетения и помощи, стипендии и др. Капиталовите разходи са
предназначени за основен ремонт и за придобиване на материални и
нематериални дълготрайни активи. Тези разходи са ограничени – общините
могат да правят капиталови разходи до 10% от приходите си.
Разходите на местните органи на управление се разделят и по раздели, в които
се посочват институциите и звената, които извършват съответния разход. Ето
някои от тях: министерство на образованието, министерство на културата,
министерство на здравеопазването.
Основание за тази класификация по раздели е методическото ръководство на
местните бюджети от министерствата и ведомствата.
По функции – показват отрасловата принадлежност на разходите / образование,
здравеопазване, соц. грижи и др./
Класификацията по дейности, насочени са за еднотипни работи към различни
институции.
Класификацията по параграфи, посочват вида на извършения разход /работна
заплата, социално осигуряване, командировки и пр./
Видът и направленията на разходите са регламентирани със ЗОБ:
1) Здравни, соц., образователни, културни, спортно-туристически и младежки
дейности;
2) жилищно строителство, благоустройство и комунално стопанство;
3) стопанисване на общинската собственост и административно обслужване на
населението;
4) издръжка на общинския съвет, администрацията, придобиване на ДМА,
смесени дейности с други общини;
5) социално осигуряване и грижи;
6) опазване на околната среда, обществения ред и собствеността на хората и
общината;
7) погасяване на заеми;
8) други.
Общински бюджет
Общинският бюджет е самостоятелна финансова сметка за приходите и
разходите на общините за една година. Бюджетната година на общините
съвпада с тази на държавата и обикновено с календарната година. Общинските
бюджети се балансират между приходите и разходите за годината. Бюджетните
дефицити се покриват за сметка на безлихвени заеми от Министерство на
финансите, за сметка на банкови кредити или за сметка на емисия на общински
ценни книжа.
Основните принципи при съставянето и изпълнението на общинските бюджети
са: законосъобразност, целесъобразност, ефективност, ефикасност, публичност.
Общинският бюджет се съставя самостоятелно и независимот реп. Бюджет, което
му придава автономност. Народното събрание има правото да дава някои
задължителни указания по планирането на разходите в бюджета на общините.
Отговорник по съставянето и изпълнението на общинския бюджет е кметът
заедно с кметската администрация. Приемането на бюджета става след като се
изготви проектобюджета и се представи за разглеждане от общинския съвет.
След обсъждаенто и промените,кметът внася бюджета в МФ с конкретни
предложения за бюджетни взаимоотношения. След като проекта се върне от МФ
с инфо. За бюджетни взаимоотношения с реп. Бюджет, кметът на общината
съставя окончателен проект на бюджет. Този проект се внася в ОС за
разглеждане и обсъждане, след приемането на закона за държавния бюджет за
съответната година и се приема от него в определен срок. Изпълнението на
бюджета се организира от кмета. Той като първостепенен разпределите с
бюджетни кредити, със заповед определя правата и отговорностите на
разпределителите от втора и трета степен(кметове на кметства и раиони,
рюководители на бюджетни звена/ училища, здравни заведения и др./). Най
важното за изпълнението на общинския бюджет е събирането в срок на
предвидените в него приходи и целесъобразното, пестеливо извършване на
разходите.
Касовото обслужване на общинските бюджети се осъщетвява от БНБ чрез
търговските банки. Ако има временни излишъци по общинските бюджети, те
могат да се вложат в търговска банка като депозити или с тях да се закупят ДЦК.
В процеса на изпълнение на бюджета ОС упражнява контрол върху
целесъобразното, законно и по предназначение разходване на общинските
бюджетни средства.
Приключването и отчитането на общинския бюджет се извършва по реда и в
сроковете за приключване на държавния бюджет. Отчета се разглежда и приема
от ОС в съответствиес единната бюджетна класификация и представя за заверка
от Сметната палата.
Разпределянето на функциите във връзка с предлагането на публични блага и
свързаните с тях финансови ресурси може да се измери чрез коефициент за
централизация. Този коефициент разкрива пропорцията, в която ресурсите се
поделят между централното правителство и местните административни единици.
В България коефициентът за централизация надхвърля 80%, което показва
голямата централизация на бюджетните ресурси и необходимостта от повече
децентрализация.
30. Видове бюджети.
В бюджетната практика същетвува твърде голямо разнообразие от бюджети.
Това се дължи и на различни фактори: времеви, териториални и финансови.
В зависимост от териториалния обсег биват:
1. Бюджет на местните органи на управление - това са общински бюджети. Не се
гласуват от парламента а от ОС. Не са закон. Обхващат очакваните приходи и
разходи на общината като самоуправително тяло.
2. Държавен бюджет – обхващта приходите и разходите на държавата. Гласува
се със закон от парламента всяка година. това е единственото бюджетно звено, с
чиито средства се разпореждат парламента и правителството.
3. Бюджет на ДОО – бюджетът на социалното осигуряване, който се управлява
от НОИ. Гласува се със закон от парламента всяка година.
4. Бюджет на НЗОК – Предвижда приходите и разходите, необходими за
издръжка на публичното здравеопазване. Гласува се със закон от парламента
всяка година. С тези средства се разпорежда здравната каса, която се отчита
пред парламента.
5. Консолидиран държавен бюджет – съвкупност от изброените звена. Дава обща
инфо. За средствата, които държавата отделя за една година, за финансиране на
така наречените обществени потребности. Не е закон.
6. Частни бюджети - Бюджетите на отделните министерства, Съдебната власт,
Сметната палата и др., които са съставна част на държавния бюджет.
От гледна точка на приходите и разходите, включени в структурата на бюджета,
той се подразделя на: редовен, извънреден.
Редовен бюджет това е редовният бюджет, който се гласува всяка година със
закон и съдържа редовните приходи и разходи.
Извънреден бюджет се приема при възникване на извънредни обстоятелства -
войни, природни бедствия. Може да е с по-кратък или с по-дълъг от редовния
бюджетен период. Когато се приеме извънреден, редовният престава да действа
и действащ става извънредният бюджет.
Редовният бюджет се приключва в края на бюджетния период, а извънредният
се упражнява, докато се извършват всички предвидени в него дейности.
В зависимост от периода на изпълнение:
Бюджет за изпълнение – това е бюджетът, който ще се изпълнява през
предстоящия бюджетен период.
Изпълнен бюджет – това е вече реализираният бюджет. Чрез него може да се
прецени до каква степен са осъществени бюджетните очаквания, в кои области
очакванията са били подценени и къде – надценени.
В зависимост от начина на обхващане на приходите и разходите, бюджетът бива
брутен и нетен.
Брутният бюджет отразява както приходите, така и разходите в техния пълен
размер, а нетният бюджет показва само чистите приходи или чистите разходи.
В България се работи с брутен бюджет.
Бюджетът още се дели и на постоянни и променливи части на бюджета.
Постоянните части на бюджета са тези, които през няколко последователни
години не се променят. Променливите части на бюджета са тези, котито не се
повтарят през отделните години. Когато се обсъжда бюджетът в парламента, се
обсъжат променливите части на бюджета.
В случай, че по бюджета постъпят повече приходи, отколкото са предвидени,
тогава правителството може да поиска от парламента да увеличи разходите по
някои параграфи или да гласува нови разходи. Това се нарича свръхсметни
кредити.
В зависимост от срока, за който се съставят, бюджетите се подразделят на:
1) Бюджет на страната за съответната година – това е бюджетът, който се
съставя, гласува със закон и изпълнява всяка календарна година;
2) Бюджетна прогноза - е планови бюджет, който се съставя за 3, 5 или 10 г.
В случай, че бюджетният период е започнал, а няма приет бюджет, тогава се
практикуват бюджетните дванадесетини. Това означава, чсеки месец може да се
изразходва сума, в рамките на 1/12 част от разходите по миналогодишния
бюджет.
Извънбюджетни фондове и средства:
Това са суми със специално предназначение, които не се разпределят чрез
държавния бюджет. Те имат самостоятелен източник и се изразходват за
покриване на точно определени потребности. В закона за държавния бюджет на
страната за всяка съответна година само са изброени кои извънбюджетни
фондове и сметки ще действат през съответния период, без да се уточняват
техните приходи и разходи. Организацията и предназначението на тези фондове
се регламентират нормативно в закон, който се отнася до специфичната дейност,
във връзка с която е създаден.
По-важни фондове:
1- Национален фонд към МФ, съгласно Закона за ратифициране на меморандума
за разбирателство за създаване на национален фонд между правителството на
РБ. И ЕК. В него постъпват и се управляват средствата, отпускани от ЕО за
изпълнение на програми “Фар” и др. Финансови помощи.
2- “Фонд за покриване на разходите за приватизиране на държавните
предприятия” към АП и “Общински фонд за покриване на разходите за
приватизация” към съответната община. При първия фонд събраните средства се
изразходват по ред, определен от МС. При втория фонд събраните средства се
използват за придобиване на дълготрайни активи и за издръжка на спец. органи
по осъществяване на приватизацията към общинските съвети.
3- Държавен фонд “Земеделие” към МЗГ. Фондът подпомага финансово
земеделските производители съгласно одобрена прог. по приетия от МС доклад и
изпълнява функциите на агенция “Сапард”.
4- Учителски пенсионен фонд. Регламентиран е с Преходните и заключителни
разпоредбина Кодекса за соц. осигуряване. Средствата по фонда се набират
чрез осигурителни вноски, които са за сметка на работодателя и чиито размер се
определя със Закона за бюджета ДОО. С него се плащата пенсии при предсрочно
пенсиониране на учители с необходимия стаж, но без навършена, изискуема
съгласно Кодекса възраст за пенсиониране. Изплащат се до навършване на
нужната възраст. Фонда плаща и добавки към пенсиите на учителите.
Формирането на извънбюджетните фондове и сметки е в противоречие с
принципа за единство на бюджета, но при дейностите, за които са създадени, е
по-целесъобразно технитесредства да са отделно. Те са строго целеви и
набраният ресурс не може да се прехвърля за други дейности.
Бюджетна структура на Република България
Бюджетната структура на Република България представлява съвкупност от
бюджетни звена, между които се осъщетвяват определени връзки и зависимости.
Тази съвкупност от бюджетни звена се нарича консолидиран държавен бюджет.
31. Публичен кредит. Видове държавни заеми.
Държавният дълг е неизплатеното, непогасеното задължение на държавата към
кредиторите й по всички сключени от нея заеми към определена дата. По своята
същност държавните заеми са специфична форма на движение на парите между
държавата, от една страна, и нефинансовите фирми, стопанските фирми,
банките, финансовите учреждения и населението, от друга страна.
Държавните заеми са метод за набиране на приходи. За кредиторите те са форма
за сигурно инвестиране /ДК и реализирането на доход от лихвите.
Приликата между данъците и заемите е, че чрез тях се реализират приходи за
държавата. Различията са в това, че данъците са задължително.принудително и
законосъобразно нееквивалентно плащане, заемите са доброволни и възмездни,
свързани със заплащането на лихва и със срочно възстановяване. Заемите са
предпоставка за бъдещо увеличаване на данъчното бреме.

Държавният дълг е сложно явление с динамичен характер и множественост на

факторите, които го определят и последиците от него. Държавният дълг може да
се разглежда на основна част (главница) и лихви по нея.
Управление на държавния дълг
Поради сложния характер на държавния дълг, той трябва да се управлява.
Под управление на държавния дълг се разбира съвкупността от мероприятия на
държавата, свързани с емисията на нови заеми, спазването на условията на
сключените такива и пр., насочени към ефективното и целенасочено
поддържане на държавния дълг.
Управлението на държавния дълг преследва постигането на определени цели.
Тези цели са представените по-долу.
1) Възможност винаги да се осигуряват на държавата средства чрез държавните
заеми при възможно най-благоприятни за нея условия. Такава възможност
възниква, ако държавата е акуратен длъжник.
2) Регулиране на икономиката чрез маневриране с лихвения процент. Чрез
водене на политика на скъпи пари и политика на евтини пари
(експанзионистична и рестриктивна парична политика) се въздейства върху
икономиката.
3) Противодействие срещу изтичането на капитали от страната зад граница и
съдействие чрез кредитната политика за намаляване на пасива по платежния
баланс.
4) Подобряване структурата на публичния дълг или съотношението между
краткосрочната и дългосрочната задлъжнялост.
През последните години у нас се възприеха някои изпитани в световната
практика решения по управление на бюджетния дефицит и държавния дълг.
Преустанови се прилагането на почти безлихвени банкови инжекции в полза на
бюджета, което създава условия бюджетът сам да понася финансовото бреме на
своя дефицит.
Паричната емисия беше изключена по принцип от средствата за покриване на
бюджетния дефицит.
Направи се опит за съществени съкращения на бюджетните разходи,
съпроводено с адекватна промяна в данъчната система. Данъчните закони днес
“работят” за бюджета, а не за стопанските субекти.
Възстанови се Сметната палата за контрол върху законосъобразното използване
на бюджетните средства.
Беше изградено Дирекция “Държавно съкровище” към Министерство на
финансите, което е организационна предпоставка за постигане следенето на
процесите на формиране и погасяване на вътрешния държавен дълг.
Премина се към активна бюджетна политика, при която бюджетът участва
активно при управление на икономическите процеси. Валутният борд не
разрешава големи бюджетни дефицити. Така управлението чрез бюджетния
дефицит е минимално.
Настъпиха и промени при финансирането на държавния дълг. От предимно
банково финансиране, то постепенно се ориентира към емисии на ДЦК в това
число и дългосрочни. Това изигра положителна роля, тъй като основният лихвен
процент се откъсна от инфлацията и се свърза с доходността на ДЦК. Днес
бюджетът плаща ниски разходи за лихви по дълга, но ниският лихвен процент се
понася от спестителите.

Видове държавни заеми:

• Според кредиторите държавните заеми биват: вътрешни и външни. За

развитите страни са характерни вътрешните заеми, защото разполагат с
достатъчно вътрешни ресурси. При развиващите се страни е обратното.
• Според срока, за който се сключват, заемите биват: текущи, краткосрочни,
средносрочни и дългосрочни. Текущите са за покриване на касовите дефицити
по бюджета в процеса на неговото изпълнение. Краткосрочните са предимно за
финансиране годишния бюджетен дефицит, а дългосрочните в нашата страна са
свързани с преоформяне на дълга на държавните предприятия и с инвестиции в
техническата инфраструктура.
• Според институциите, които сключват заемите те биват централни
/правителствени/ и местни /общински/.
Правителственият дълг са заемите, сключени от Правителството.
Местен дълг представлява дългът на общините.
• Според начина на погасяване заемите биват лихвени и лотарийни. При
лотарийните полагащата се лихва се тиражира във вид на лотария и се получава
от тези, чиито облигационни номера са печеливши. При лихвените лихвата за
дългосрочните заеми се изплаща на кредиторите на 6 месеца, а за
краткосрочните – при изкупуването обратно на съкровищните бонове на
държавата.
• Според това дали ДКЦ, чрез които се сключва заема, могат да бъдат обект на
търгуване на вторичния пазар, те биват пазарни и непазарни. В развитите
страни по-голямата част от ДКЦ са пазарни. За нашата страна е характерно, че
много малка част от тях са пазарни и то главно по външния дълг. По вътрешните
кредити ДКЦ все още са непазарни.
• Държавният дълг бива текущ и основен държавен дълг.
Текущият държавен дълг представлява погашенията и лихвите, които трябва да
се изплатят през текущата година.
Основният държавен дълг е задължението, което трябва да се плати през
следващите години.
• Държавният дълг може да се подраздели на бруто и нето държавен дълг.
Бруто държавен дълг са задълженията на държавата по всички сключени от нея
заеми.
Нето държавен дълг представлява разликата между получените и дадените от
държавата заеми.
Държавата може да извършва едновременно и кредитор, и заемател. Разликата
формира публичния дълг.
• Държавният дълг бива още реален и потенциален държавен дълг.
Реалният държавен дълг обхваща реално получените от държавата кредити и
лихвите по тях.
Често държавата изпълнява функцията на гарант при сключването на заеми от
страна на банките. Именно тези гаранции (по-точно стойностното им изражение)
формират т.нар. потенциален държавен дълг.
• Дългът може да се разглежда и като национален, държавен, правителствен,
местен, дълг на други звена в структурата на Консолидирания държавен бюджет.
Националният дълг включва държавния дълг и задълженията на частните
фирми.
Държавният дълг представлява правителственият дълг и дългът на централните
органи на държавната власт.