университет за национално и световно стопанство- цдо- гр.

Хасково

Курсова работа
по

Макроикономикс

на тема: Равнище и динамика на ПЧИ за България в

периода: 1999-2011г.

1
 съдържание:

1. Методология на отчитане на ПЧИ…………………………3стр

2. Равнища и динамика на чуждестранните инвестиции в
България за периода 1998-2011г…………………………….5стр
3. Заключение……………………………………………………….10стр.
4. Използвани източници……………………………………………………..11стр

2
1. Методология за отчитане на преките инвестиции в страната

При отчитане на преките чуждестранни инвестиции в страната Българска народна

банка се придържа към международните стандарти и изисквания, заложени в
"Ръководството по платежен баланс", МВФ, 5-то издание, 1993, в изданието на
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – Benchmark Definition of
Foreign Direct Investment, OECD, 3rd edition, 1996, както и в изданието на Евростат и
Европейската централна банка „Foreign Direct Investment Task Force Report”, March
2004. Според тези изисквания, пряка чуждестранна инвестиция в страната е
международна инвестиция, при която прекият инвеститор, резидент на чуждестранна
икономика, придобива дълготраен интерес в предприятие-резидент на българската
икономика (пряко инвестиционно предприятие). Пряката чуждестранна инвестиция
включва както първоначалната транзакция, чрез която се установява отношението
между прекия инвеститор и прякото инвестиционно предприятие, така и всички
последващи транзакции между тях. Транзакциите могат да бъдат както в посока на
увеличение/намаление на задълженията на инвестиционното предприятие към прекия
инвеститор, така и в посока на увеличение/намаление на вземанията на
инвестиционното предприятие от прекия инвеститор. Следователно БНБ отчита както
извършените инвестиции, така и осъществените дезинвестиции. Основните принципи
при отчитане на преките чуждестранни инвестиции в страната са първо, да се включват
само реално постъпилите, а не договорените суми и второ, при използване на
финансови инструменти за разплащане, те да се отразяват по пазарна цена, а не по
номинална стойност.
1.1. Отчитане на преките чуждестранни инвестиции в платежния баланс
Според стандартното представяне на платежния баланс, статията Преки чуждестранни
инвестиции в страната се отчита във финансовата сметка на платежния баланс и
включва следните подстатии:
Участие в капитала – преведени и изтеглени вноски (парични и апортни) на
нерезиденти в/от дяловия или акционерния капитал на български дружества.
Вътрешно-фирмен дълг – получени и изплатени главници по заеми (краткосрочни и
дългосрочни) между прекия инвеститор и прякото инвестиционно предприятие.
Реинвестирана печалба – делът на нерезиденти в неразпределената печалба и в загубата
на предприятието.
1.2. Отчитане на дохода от преки чуждестранни инвестиции в платежния
баланс
Дивидентите и реинвестираната печалба, заедно с лихвите по между фирмени кредити,
формират дохода от преки инвестиции. В съответствие със стандартното представяне
на платежния баланс, доходът от преки чуждестранни инвестиции се отчита в текущата
сметка на платежния баланс, и включва две подстатии: доход от дялови участия
(дивиденти и реинвестирана печалба) и доход от дълг (лихви по вътрешно-фирмени
кредити).

3
Дивидентите представляват доход за чуждестранния инвеститор, който му се превежда
в чужбина, на база на разпределената печалба върху акции и дялови участия.
Реинвестираната печалба представлява, първо, доход на чуждестранния инвеститор, и
второ - допълнително предоставен от чуждестранния инвеститор капитал към
предприятието, което води до увеличаване на размера на чуждестранния пасив на
икономиката.
Доходът от дълг се състои от лихви по вътрешнофирмени кредити (краткосрочни и
дългосрочни) между прекия чуждестранен инвеститор и прякото инвестиционно
предприятие.
1.3. Източници на данни за отчитането на преките чуждестранни инвестиции
и дохода от преки чуждестранни инвестиции в платежния баланс
При съставяне на данните, БНБ ползва информация от следните източници: търговски
банки, предприятия с чуждестранно участие от нефинансовия сектор, Агенцията за
приватизация, Комисията за финансов надзор, Централния депозитор, нотариуси и
службите по вписвания, Националния Статистически Институт.
 Данните от търговските банки се събират посредством разработените от БНБ
форми Б-1 и Б-3, от пряко подадената в БНБ информация от търговските банки, както и
от техните годишни финансово-счетоводни отчети. БНБ получава информация за
извършените инвестиции/ дезинвестиции от страна на нерезиденти-преки инвеститори
в капитала на търговските банки и на техни клиенти, за транзакции, свързани с
вътрешнофирмена задлъжнялост и покупко-продажба на недвижими имоти от
нерезиденти.
 Данните от предприятията от нефинансовия сектор се събират посредством
статистическите форми СПБ-4 и ПЧИ (“Статистика на платежния баланс-4” и “Преки
чуждестранни инвестиции”). Чрез тези форми БНБ получава информация за
извършените инвестиции/ дезинвестиции в капитала на български предприятия от
страна на нерезиденти-преки инвеститори за транзакции, свързани с вътрешнофирмена
задлъжнялост.
 Агенцията за приватизация подава месечни данни относно продадени дялове
на държавата в капитала на български дружества на нерезиденти, поради което те се
включват в подгрупа 1. Участие в капитала. Българска народна банка отчита само
реално извършените (платените), а не договорените постъпления по приватизационни
сделки. Това се налага както от принципа на двойно счетоводно записване при
съставянето на платежния баланс, така и поради наличието на случаи на предоговорени
или на развалени сделки, при които договорените постъпления изобщо не са постъпили
или са постъпили частично. Постъпленията се отчитат за месеца, в който са постъпили
по сметки на резиденти. При отчитане на постъпленията се взима под внимание
пазарната, а не номиналната стойност на използваните финансови инструменти –
ЗУНК, компенсаторни бонове и др.
 Комисията по финансов надзор предоставя тримесечна информация за
участието на нерезиденти в капитала на български застрахователни дружества,
пенсионно-осигурителни дружества и инвестиционни посредници.
 Централния депозитор предоставя месечна информация за закупените и
продадени акции и облигации от нерезиденти, чието участие в капитала на дружеството
е поне 10%, както и за средномесечната пазарна цена на търгуваните ценни книжа.

4
  Нотариусите и службите по вписвания предоставят месечна информация за
сключени сделки с недвижими имоти между местни лица и чуждестранни лица.
 Националния Статистически Институт предоставя регулярно на БНБ
информация от тримесечните и годишното статистически проучвания за преките
чуждестранни инвестиции, които НСИ провежда сред предприятията от нефинансовия
сектор. Българската народна банка включва в платежния баланс само данните, които не
са били отчетени от другите източници.

1.4. Ревизии на данни за преките чуждестранни инвестиции и дохода от

преки чуждестранни инвестиции
Различният обхват на тримесечните и годишните проучвания на НСИ е причина за
сериозни ревизии на данните за преките чуждестранни инвестиции в страната. Късното
получаване в БНБ на данните от годишното проучване на НСИ (една година след
отчетния период) води до значителни ревизии на предварително публикуваните данни,
особено на подстатии Дялов капитал и Реинвестирана печалба на платежния баланс.
Различната периодичност, както и по-късното от определените срокове постъпване на
отчети в БНБ, допълнително допринасят за периодичните ревизии на тази статия.

2. Равнища и динамика на ПЧИ в периода ( 1999-2011г.)

Макроиномическата среда в България е доста променлива и е подложена на редица

трусове във времето. Независимо от това в периода 1999-2007 год.притока на
чуждестранни инвестиции нараства с всяка изминала година. Най-голямо нарастване се
отбелязва през 2003 и 2006 година по-отношение на предходните години, с 89%.
Единствения спад в периода е отбелязан през 2010 спрямо 2000 год. с 18.1%.
средногодишния темп на прираст на привлечените чуждестранни инвестиции за този
период възлиза на 41.2%. Като процент, ПЧИ от БВП за периода 1998-2007 нарастват
от 4.4% до 19.9%. За периода 2004-2006 достига престижното 7-мо място в света по
привлечени инвестиции, като процент от БВП. За периода 1998-2006 ПЧИ изцяло
покрива дефицита по текущата сметка на платежния баланс. През 2007 година преките
чуждестранни инвестиции достигат рекордни стойности. Не само в България , но и в
целия свят.Но от 2008г. се наблюдава спад в ПЧИ дължащ се на Световната
икономическа криза. Данните на БНБ за притока на ПЧИ през 2010 г. оправдават
предварителните очаквания за драстичен спад на потока към България. През 2010г. в
страната навлизат 1208.5 млн. евро, което представлява годишен спад от 58.6%. Това
пък е рекордно високо годишно понижение на притока на ПЧИ от 1997 г. Спадът се
оказва дори по-висок спрямо този през кризисната 2009 г., когато ПЧИ в страната бяха
2 437 млн. евро или по-малко от половината от размера за 2008 г. И докато през 2009 г.
отливът можеше да се отдаде на повишен инвестиционен риск поради глобалната
криза, то не би следвало това да е валидно и за 2010 г., когато вече е налице макар и
малък икономически растеж. Рекордно ниско е и нивото на ПЧИ като дял от БВП –
3.8%. Очакванията на правителството са това съотношение да достигне 5% за 2011,
почти толкова, колкото през 1998г.

5
Таблица 1

ПЧИ по видове капитал(1998-2011)

година Общ капитал Дялов капитал Друг капитал Реинвестирана

печалба

1998 605.1 569.4 -19.8 55.6

1999 866.0 527.9 372.8 -34.7
2000 1 103.3 838.7 201.7 62.8
2001 903.4 627.0 269.4 7.0
2002 980.0 631.6 260.1 88.3
2003 1 850.5 1 075.2 553.3 222.0
2004 2 735.9 1 831.9 462.7 441.4
2005 3 152.1 1 789.3 954.1 408.7
2006 6 221.6 3 234.1 2 030.0 957.5
2007 9 051.8 4 765.2 2 736.5 1 547.2
2008 6 727.8 4 109.6 2 801.5 -183.5
2009 2 436.9 1 84.0 822.0 -259.0
2010 1 208.5 1 604.7 49.4 -445.7
2011 1 341.2 1 262.6 0.8 77.9

Дяловият капитал включва- преведени/изтеглени парични и апортни вноски на

нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и
постъпления/плащания от/по сделки с недвижими имоти в страната. В дяловият
капитал се включват и постъпленията от продажбата на недвижими имоти на
чуждестранни лица.

Друг капитал е промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно

участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски
кредити.
Реинвестирана печалба - делът на нерезидентите в неразпределената печалба или
загуба на предприятието за отчетния период. Делът в неразпределената печалба се
отчита като увеличение на инвестициите в страната, а делът в загубата –като
намаление.

Таблица 2

6
ПЧИ по отрасли за (1998-2011)

период 1998 1999 200 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011
0
Здравоо- -0.1 -0.3 0.1 -0.1 0.4 -0.1 0.4 1.2 0.8 4.6 2.2 0.8 -10.5 0.1
пазване
финан. 168.7 103. 17.7 137. 136. 432.4 236.1 667.3 827.5 2175. 1679. 681.2 236.2 152.2
посред. 0 6 8 1 9
други 0.6 -0.7 17.2 7.4 33.4 22.2 7.5 19.5 65.3 90.5 58.1 -23.0 -27.0 46.0
дейности
Преребот 220.9 460. 551. 289. 76.8 516.3 435.7 868.2 1078. 1057. 628.4 -220 583.1 -69.5
- 6 9 5 6 9
ваща
промиш.
Хотели 18.4 22.2 10.7 19.4 8.8 24.7 26.3 52.4 03.2 167.6 99.2 57.7 5305 56.4
ресторант
и
Недвиж. 38 42.6 146. 14.2 63.6 163.1 215.6 533.8 1800. 2597. 2094. 537.6 -75.4 42.4
имоти 0 5 9 1
Образова- -0.1 -0.3 1.7 4.9 4.7 2.6 0.0 -0.6 0.1 0.8 0.6 0.3 0.6 0.1
ние
Транспор 16.8 17.5 20.1 243. 229. 153.6 426.5 -109 448.4 255.8 - 271.4 57.6 498.4
т 3 0 269.5
Съобщ.
Ел. и топл 2.0 4.9 - 3.0 73.3 7.7 670.8 308.5 352.4 280.1 238.1 307.3 322.3 153.5
енергия 15.6
Рибно 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0 2.7 0.1 0.0 0.0 0.2 1.1 0.1 -0.2
стопан.
Неквали- 2.9 21.5 29.2 19.3 35.7 4.6 81.7 171.6 501.0 815.1 611.6 278.1 88.7 44.4
цирани
Строител- 1.8 60.8 34.0 23.3 49.2 67.6 113.0 16.2 28.8 159.6 194.9 83.1 106.3 175.9
ство
Селско 7.8 2.2 0.0 0.6 1.5 2.2 5.6 9.5 27.8 71.8 59.6 23.5 1.0 9.5
стоп.
Търговия 127.5 142. 283. 135. 255. 434.9 493.5 576.9 966.0 1313. 1328. 402.1 - 223.2
2 9 6 4 1 6 164.1
Добивна 0.0 -0.3 6.4 5.4 11.3 18.7 17.5 36.3 21.4 61.9 1.7 45.6 34.0 8.9
промиш.
Общо 605.1 866. 110 903. 980. 1850. 2735. 3152. 6221. 9051. 6727. 2436. 1208. 1341.
0 3.3 4 0 5 9 1 6 8 8 9 5 2

По отношение на отрасловата структура най-голям приток (453 млн. евро) на ПЧИ има
в преработващата промишленост. Инвестициите в трите отрасъла – финансово
посредничество, недвижими имоти и търговия, които в годината преди кризата бяха 2/3
от общите поток на ПЧИ, през 2010г формират едва 5.5%. Притокът на ПЧИ в сектора
на производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни
горива и вода изглежда относително най-стабилен, понижавайки се с 13.6% на годишна
база за 2010 г.

Разбира се България не е изключение по отношение на отлив на чуждестранни

инвестиции през 2010, но както се вижда от таблицата е с най-голям годишен спад в
сравнение със страни от региона. Турция, дори успява да привлече повече ПЧИ през
2010 спрямо 2009.

7
 1000

900

800

700

600
Серия 1
500
Серия 2
400 Серия 3
300

200

100

0
19981999200020012002200320042005200620072008200920102011

През 2009 г. българският БВП се свива с 5,6 на сто, тъй като България беше ударена от
икономическата криза. Преки чуждестранни инвестиции са се сви от 30% от БВП в
предкризисното ниво едва 4,5% от БВП през 2010 г.. Ето обобщение на колебание на
ПЧИ в България през последните две десетилетия и признаци на възстановяване за
2011 г..

През края на 1990-те, географското местоположение на България и си нисък БВП и

инфлацията направи една популярна дестинация за чуждестранни директен инвестиции
(ПЧИ), така че в периода между 2000 г. и 2005 г., България е гледа като на третия най-
популярен ПЧИ дестинация сред страните в Югоизточна Европа, Турция и Румъния,
която го предхожда. През тези години в България започна да получава значителен
чуждестранен капитал и фондове, които са разрешени за прехвърляне на технологии,
умения и възможности за работа.

През последното десетилетие, страната се превръща в атрактивна дестинация за

преките чуждестранни инвестиции, дължи на три основни обстоятелства. Първо,
защото България има доста нисък БВП, има значителни възможности за растеж и за
БВП, проценти и растеж на инфлацията, България, постигнати през периода 2000-2005
г. се появи обещаващи. Второ, укрепването на националната икономика съвпада с
присъединяването на България към ЕС през 2007 г., което е причинило допълнителна

8
ПЧИ. Според Виенския институт за международни икономически изследвания, преки
чуждестранни инвестиции са повече от два пъти от 2,7 милиарда евро през 2004 г. до
6,2 милиарда евро през 2006 г.. Трето, в резултат на регионалната търговия и
сътрудничество на пазара, гръцки преките чуждестранни инвестиции вече са се
превърне в основен приток на инвестиции в индустрията на България. Така от края на
националната икономика на 2008 г. България е станала една от най-ПЧИ силно
зависими страни в региона на Централна и Източна Европа, привличайки евро, 6,7
милиарда.

Въпреки това, скоро след този период на растеж на ПЧИ, значителни проблеми
започнаха да се появяват. Още от присъединяването на България към ЕС, страната не
успяват да изпълнят икономически стандарти за регулиране на ЕС. Тя е имала
проблеми с бюрокрацията и корупцията и освен това, тромави административни
процедури, които не са търговски сделки лесно. Въпреки това, най-значимият фактор,
който влияе на преките чуждестранни инвестиции на световните пазари, глобалната
финансова криза от 2007-2008 г., видя България малко по-малко засегната в сравнение с
други икономики, което се дължи най-вече относителна "бедност" на страната. Все
пак, с недостига на ликвидност на пазара в световен мащаб и увеличение на частния
дълг, икономиката на България направи договор и значително намалява притока на
ПЧИ.

До 2010 г. България има отрицателен приток на ПЧИ, възлизащ на 62,5 млн. евро за
периода април-януари, последвано от друго свиване на 26.9 млн. евро за същия период
досега през 2011 г., според данни, предоставени от Българската народна банка. За по-
голямата си част, се счита, че значителен обем на преките чуждестранни инвестиции за
периода между 2008 и 2011 не е успял да генерира на абсорбиращи капацитет и
повишаване на производителността. Освен това, по време на финансова рецесия,
когато ликвидност на глобалния пазар на средства е широко недостъпна, най-
стабилните сектори на ПЧИ се счита за преработвателната промишленост, енергетиката
и телекомуникациите. Както това се случи, обаче, в България най-големите сектори на
преки чуждестранни инвестиции са финанси, търговия на дребно и недвижимите
имоти, с ПЧИ е 70-80% разпространение сред тези сектори през 2008 г., и свиване до
24% през 2010 г..

Въпреки че първата половина на 2011 г. се наблюдава удвояване на притока на ПЧИ,

то все още остава отрицателна фигура с много малък растеж. Според експерти от
Агенция "Инвест България", приток на около 1,0 млрд. евро може да се очаква
финансиране, собственост и търговията на дребно, както и 1.5 милиарда евро,
разпространени сред другите сектори. А доходен концесия е, че на летище София,
който се надяваше да предоставят нови възможности за търговия и на работни места.
Друг фактор, който трябва да бъдат взети под внимание, обаче, е факта, че гръцките
преструктуриране на дълга допълнителни закъснения преките чуждестранни
инвестиции за възстановяване на България.

9
 3. Заключение

Притокът на ПЧИ в страната едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата
и това е свързано с изменението на цялостната икономическа обстановка. В годините
на висок икономически растеж по-голямата част от ПЧИ инвестициите бяха насочени
към сектори позволяващи реализиране на бързи печалби. Присъединяването на страна
към ЕС също е дало своя еднократен положителен принос.

Драстичната промяна на икономическата среда обаче изисква съответна промяна по

отношение на инвестиционния политика. Очакваното възстановяване на икономиката и
поддържането на макроикономическа стабилност са необходими, но недостатъчни
условия за „съживяването” на чуждестранния интерес към страната.

Правителството следва да предприема бързи стъпки по отношение на цялостното

подобряване на бизнес средата. Крачка в тази посока са гласуваните от кабинета
промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейности. Повече усилия следва да се
насочат към ускорено изграждане и модернизиране на пътната инфраструктура. Има
сериозна опасност забавянето при изпълнение на проекти финансирани по ОП
„Транспорт” да лиши България от достатъчно финансиране за изпълнение на ключови
проекти като строителство на магистрали и скоростни ж.п. трасета. Реално усвоените
средства по програмата за периода 2007-2010г. са едва 5.7% от предвидените за 2007-
2013. Нерешителните действия на правителството е още една чувствителна тема, която
не остава незабелязана от чуждите инвеститори. Липсата на последователност и
наличието на разнопосочните сигнали, особено по отношение на данъчната политика,
няма как да вдъхват доверие и сигурност. Преди да се харчат пари за каквито и да било
маркетингови кампании в управляващите трябва да имат предвид че ежедневната им
работа е най-голямата реклама на страната.

10
 4.Използвани източници:

http://www.nsi.bg/index.php

http://www.investbg.government.bg/

http://www.bnb.bg/
www://ec.europa.eu/eurostat/

11