Курсова работа

по

ИНВЕСТИЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННА

ПОЛИТИКА

Димитър Гаминчев

М05015ЕТ

02.10. 2022

Какво са ДЦК?
Държавните ценни книжа (ДЦК) са дългови финансови инструменти,
емитирани от Министерство на финансите с цел финансиране на
фискални разходи. Държавните ценни книжа дават на своите
собственици правото да получават паричен доход чрез сконтиране на
цена под номинала или чрез изплащането на фиксирана или плаваща
годишна лихва. ДЦК се приемат за условно безрискови финансови
инструменти, защото са издадени и обезпечени от държавата.
С покупката на ДЦК инвеститорът финансира държавата, срещу което
тя изплаща лихва под формата на отбив от цената или купонни
плащания. Колкото по-дългосрочна е една емисия ДЦК, толкова по-
висока е лихвата по емисията. Доходността по държавните ценни
книжа е функция между лихвата и цената на облигацията - колкото по-
висока е цената на една емисия, толкова по-ниска е доходността по нея
и обратното.
ДЦК се делят на няколко групи/Видове

1) ДЦК, емитирани за управление на вътрешния държавен дълг,

които от своя страна се делят на:
съкровищни бонове – те са краткосрочни ДЦК с падеж до една
година;
съкровищни билети – или още средносрочни ДЦК. Те имат падеж
до 5 години;
съкровищни облигации – падежът им настъпва след повече от 5
години.

2) Държавни дългосрочни облигации за покриване на загуби във

финансовия сектор по време на структурните реформи, към
които се отнасят:
ЗУНК-облигации, емитирани по Закона за уреждане на
необслужвани кредити, договорени до 31 декември 1990 г.;
ДЦК, емитирани по Закона за защита на влоговете;

3) ДЦК, издавани във връзка с преструктурирането на

външния държавен дълг, или още брейди облигации. Те се делят
на:
облигации с първоначално намалени лихвени плащания;
облигации с отстъпка;
облигации, заменили просрочените лихви.

Ценните книги са особен вид движими вещи, които материализират

определени субективни права. Те са движими вещи като материален
(писмен) носител. Правата, които се материализират в ценните книги,
са различни: право на членство в ЮЛ; право за получаване на парични
суми; право на собственост или на залог върху стоки; право на лихва;
право за получаване на предметна печалба. Тези права могат да се
упражняват или прехвърлят чрез предявяване на документа. По своята
същност те са облигации, но имат редици особености, отличаващи ги
от дружествените (корпоративни) облигации. Най-характерната
отлика е качеството на емитента. При дружествените облигации
емитент е търговско дружество (акционерно
дружество или командитно дружество с акции), докато ДЦК могат да
се емитират само и единствено от Централни банки като
особено юридическо лице.
Друга характерна особеност е нормативната уредба. Тя е
изключително подзаконова и в България е специална по отношение на
режима, предвиден в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
ДЦК се приемат за условно безрискови ценни книжа, защото са издадени
и обезпечени от държавата, а нейната неспособност да покрие
задълженията си по облигационния заем (т.е. да изпадне
в неплатежоспособност) е теоретично невъзможна. На ДЦК се гледа
като на сигурен пристан по време на икономическа буря, защото –
макар че лихвата по тях обикновено е ниска, те дават възможност на
инвеститорите да съхранят инвестициите си при увеличаваща се
инфлация и сътресения на финансовите пазари или поне да
минимизират загубите си.
Съгласно Закона за държавния дълг, министърът на финансите
емитира ДЦК на вътрешния пазар. Министерство на финансите,
съвместно с Българската народна банка (БНБ) регламентират редът и
условията, при които се осъществяват емисиите на безналични ДЦК на
вътрешния пазар. БНБ участва в организирането на аукционите,
реализацията и обслужването на емитираните ДЦК, изпълнявайки
функцията на агент на правителството.
Търговията с ДЦК се опосредства от първичните дилъри (банки и
инвестиционни посредници), които имат право да придобиват ДЦК
директно на аукционите, организирани от БНБ. В аукционите могат да
участват само първични дилъри, получили разрешение за
инвестиционно посредничество с ДЦК. Избор на първични дилъри се
осъществява един път годишно, съгласно утвърдени от
Министерството на финансите критерии. Първичните дилъри имат
водеща роля за организирането на търговията с ДЦК на вторичния
пазар.
Министерство на финансите обявява ежегодно политиката си за
емитиране на ДЦК на вътрешния пазар за следващата година.
Емисионният календар за предстоящите аукциони на ДЦК се публикува
на месечна база и обхваща периода на предстоящия месец. След всяка
селекция на първични дилъри списъкът на одобрените първичните
дилъри на ДЦК се помества на интернет страницата на
министерството.
Считано от 20.07.2005 г. Министерството на финансите преустанови
изцяло продажбата на ДЦК, предназначени за индивидуални
инвеститори - местни и чуждестранни физически лица.
Министерството на финансите близо 10 години емитираше държавни
ценни книжа с подчертано спестовен характер, предназначени за
специфичен вид инвеститори - физически лица. Доходът, получаван от
тях бе фиксиран и стъпаловидно нарастващ, под формата на лихва,
получавана на полугодишни периоди. Предлагаха се ДЦК, деноминирани в
лева и в евро, които се разпространяваха сред инвеститорите чрез
определени финансови институции, с които МФ имаше сключени
договори за продажбата на този финансов инструмент. В условията на
емисиите беше регламентиран начина за плащането на лихви, главници
и обратното им изкупуване преди падежа.
Дейността по обслужването на емитираните облигации
предназначени за индивидуални инвеститори, понастоящем се
извършва от името и за сметка на МФ от финансови институции
списъка, на които се намира на страницата на Министерство на
финансите.
Политиката и целите, свързани с управлението на дълга се
организират в съответствие с приетата от кабинета Стратегия за
управление на дълга в средносрочен аспект.
Данъчно облагане:
- 0 % данък върху лихвата от ДЦК.
- 0% данък върху капиталовата печалба за сделки на регулиран пазар
(БФБ).

Пазар на ДЦК

Продажбата на ДЦК се осъществява от БНБ за сметка на държавата

чрез аукциони. В аукционите могат да участват банки и други
инвестиционни посредници, фондовите борси и инвестиционните
дружества, одобрени за първични дилъри. Аукционът на практика е
търг, който печелят тези, които дадат най-висока цена за номинала.
Първични дилъри са финансовите институции, които имат право да
участват в аукционите за продажба на държавни ценни книжа. Те
трябва да поддържат определено количество държавни ценни книжа в
портфейлите си. В аукционите могат да участват и фирми, и
граждани чрез финансови институции - първични дилъри. Това се прави
чрез т. нар. несъстезателни поръчки, за които се запазват по 30% от
книжата, предлагани на всеки аукцион. Наричат се несъстезателни
поръчки, защото в заявката предварително не се посочва цена.
Фирмите и гражданите купуват държавни ценни книжа по средна цена,
формирана на аукциона.

Рискове

Естествено и при инвестирането в ДЦК са валидни общите

инвестиционни принципи, краткосрочните ценни книжа са свързани с
по-малък риск от дългосрочните, ценните книжа с фиксиран доход са
по-рискови от тези с плаващ.

Рискът от неплатежоспособност на практика не съществува, тъй

като изплащането на главниците и лихвите е гарантирано от
възможността на държавата да налага и събира данъци, а също така и
да емитира нови ценни книжа.

Риск при сделки с ДЦК

Инвестирането в държавни ценни книжа носи на инвеститора основно
пазарен риск, ликвиден риск и риск на емитента.
Пазарният риск при държавните ценни книжа е свързан с
вероятността от повишаване (промяна) на пазарните лихвени
равнища спрямо фиксирания лихвен процент на емитираните дългови
ценни книжа. В зависимост от срочността на държавните ценни
книжа, по-краткосрочните ДЦК се характеризират с по-нисък пазарен
(лихвен) риск и обратно - по-дългосрочните ДЦК са обвързани с по-висок
пазарен (лихвен) риск.
Ликвидният риск при държавните ценни книжа е по-нисък в сравнение с
този при останалите дългови финансови инструменти, тъй като
пазарът на ДЦК се счита за високо ликвиден.
Рискът на емитента при държавните ценни книжа е по-нисък в
сравнение с този при останалите дългови финансови инструменти,
тъй като емитентът в лицето на държавата и рискът той да изпадне
във финансово затруднение и невъзможност да изплати главницата и
лихвите по дълговите ценни книжа е по-нисък.

ДЦК са директно задължение на правителството и инструмент за

финансиране на бюджетния дефицит. По своя характер те са
високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с
пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им
придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари.
ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои
развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на
пазарите.