Отчитане на задълженията текущите и нетекущите пасиви и провизиите

Финансово счетоводство – първа част
Тема пета
ОТЧИТАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА (ТЕКУЩИТЕ И НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ)

И ПРОВИЗИИТЕ
1. Въведение в учебната тема

Учебната тема „Отчитане на задълженията (текущите и нетекущите
пасиви) и провизиите” разглежда същността на сметните взаимоотношения на
предприятието с трети лица (финансови предприятия, нефинансови предприятия,
държавата, бюджетни предприятия, осигурителни предприятия, персонала и други
юридически и физически лица) под формата на задължения, респ. нормативните
постановки в Р България относно текущите и нетекущите пасиви и провизиите, и
тяхното счетоводно отчитане.
След усвояване на темата:
√ ще познавате нормативната уредба в страната, която касае краткосрочните и
дългосрочните задължения на предприятието;
√ ще познавате организацията и счетоводното отчитане на привлечения
капитал под формата на заеми;
√ ще познавате организацията и начина на счетоводно отчитане на разчетите с
доставчици, разчетите с бюджета и ведомства;
√ ще сте запознати със същността на работната заплата, видовете трудови
възнаграждения в съответствие с МСС 19 Доходи на наети лица / СС 19 Доходи на
персонала, организацията и начина на счетоводно отчитане на доходите на
персонала и на свързаните с тях разчети;
√ ще познавате финансовия и счетоводния аспект, респ. данъчния ефект на
провизията, методът на дисконтиране, организацията и начина на счетоводно
отчитане на провизиите.
Учебната тема “Отчитане на задълженията (текущите и нетекущи пасиви)

и провизиите” включва следните основни въпроси:
● Отчитане на получените заеми;
● Отчитане на задълженията;
● Отчитане на доходите на персонала и на свързаните с тях разчети;
● Отчитане на провизиите.
2 Финансово счетоводство – първа част
Съдържание на учебната тема
1. Отчитане на получените заеми

За нормалното протичане дейността на предприятието могат да бъдат
използвани и чужди парични средства (в съответствие с нормативната уредба в Р
България1), т.нар. заеми. Получените кредити2 са временно привлечени финансови
средства с определена цена, наречена лихвен процент, с падеж и изискуемост.
Предприятието признава получените заеми като пасив (задължение), когато получи
финансовите средства. Лихвите и комисионите по получените заеми се отчитат като
текущи финансови разходи. Таксите за управление на получените заеми се
разсрочват пропорционално за периода на ползване на заемите.
Според срока на отпускане на заемите (срокът за погасяването им може да
бъде до една година или над 12 месеца), предприятията ползват краткосрочни и
дългосрочни заеми. Заемите могат да бъдат отпускани в левове или във валута. В
допълнение получени заеми в предприятието могат да бъдат от банкови финансови
институции и от други финансови институции.
Когато към датата на годишния финансов отчет предприятията разполагат с
чужди парични средства под формата на непогасени заеми, информацията следва да
намери отражение в счетоводния баланс, Пасив и в зависимост от това, дали
привлечените парични средства са за срок до една година или за срок по-голям от 12
месеца, съответно в Раздел В Задължения, задължения към финансови предприятия
до 1 година и задължения към финансови предприятия над 1 година. Получените
заеми в чуждестранна валута се оценяват към датата на баланса по обменния курс на
Българската народна банка.
В отчета за приходите и разходите (респ. отчет за печалбата или загубата и
другия всеобхватен доход за периода) се посочват сумите за лихви, такси,
комисиони и курсови разлики.
За счетоводното отчитане на получените заеми в предприятието се използват
сметките от група 15 Получени заеми:
Сметка 151 Получени краткосрочни заеми
Сметка 152 Получени дългосрочни заеми
Сметка 153 Дългови инструменти
Сметка 159 Други заеми и дългове
1
Закон за кредитните институции. Обн. ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 27,
35 и 53 от 2014 г., изм. и доп., ДВ, бр. 18 от 28 февруари 2020 г., изм., ДВ, бр. 64 от 18 юли 2020 г.;
Закон за платежните услуги и платежните системи. В сила от 01 октомври 2009 г., Обн. ДВ, бр. 23 от
27 март 2009 г., изм. и доп. ДВ, бр. 103 от 28 декември 2012 г., изм. ДВ. бр.15 от 16 февруари 2018г.,
отм. ДВ. бр.20 от 6 март 2018 г.; Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и
платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г.)
2
Кредитът е инструмент за мобилизиране на парични средства. Съществуват различни
видове кредит: банков кредит, търговски кредит, кредити за оборотни средства, инвестиционни
кредити, дългосрочни и краткосрочни кредити, необезпечени и обезпечени кредити, кредити, които
се усвояват еднократно, и такива, които се усвояват на траншове, кредити чрез анюитетни вноски и
кредити чрез намаляващи вноски и други. За повече подробности вж.: Адамов, В. Теория на парите.
Свищов, АИ „Ценов“, 2013, с. 137, 145.
© Доц. д-р Галина Чиприянова, Център за дистанционно обучение, СА „Д. А.

Ценов“ – Свищов
Финансово счетоводство – първа част 3
За получени парични средства в левове или във валута по краткосрочни заеми

се съставя:
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
Д-т с/ка 504 Разплащателна сметка във валута
К-т с/ка 151 Получени краткосрочни заеми
За получени парични средства в левове или във валута по дългосрочни заеми

се съставя:
Д-т с/ка 504 Разплащателна сметка във валута
К-т с/ка 152 Получени дългосрочни заеми
Начисляването на лихви по получени краткосрочни и дългосрочни заеми

намира счетоводно изражение в:
Д-т с/ка 621 Разходи за лихви
К-т с/ка 496 Разчети по лихви
За изплащане на дължимата лихва се съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка 496 Разчети по лихви
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 504 Разплащателна сметка във валута
Обикновено в практиката лихвата директно се удържа от разплащателната

сметка, за което се съставя:
Погасяването на краткосрочните и дългосрочни заеми счетоводно се отразява

чрез:
Д-т с/ка 151 Получени краткосрочни заеми
и
Д-т с/ка 152 Получени дългосрочни заеми
Облигациите3 са ценни книжа, предлагани за продажба публично. Тяхното

емитирането нормативно е регламентирано в Търговския закон.4 Облигации може да
3
Облигациите са финансов инструмент, който се проявява в следните разновидности:
обикновени облигации, обезпечени облигации, необезпечени облигации, облигации с особени
качества, ипотекирани облигации и други. За повече подробности вж.: АДАМОВ, В., ПРОДАНОВ,
Ст. Инвестиции. Свищов, АИ „Ценов”, 2013, с. 277, 278.
Център за дистанционно обучение, Стопанска академия „Д. А. Ценов“

се издават само от акционерно дружество. Издаване на облигации чрез публично

предлагане може да се извършва най-малко две години след вписване на
дружеството в търговския регистър и ако има два годишни финансови отчета,
приети от Общото събрание. Решение за издаване на облигации се взема от Общото
събрание на акционерите. Облигациите се издават само след пълното заплащане на
емисионната им стойност. В съответствие с Търговския закон облигациите са
налични и безналични.
За счетоводното отчитане на облигационните заеми в предприятието се
използва сметка 153 Дългови инструменти. Сметката е пасивна. В зависимост от
информационните потребности на предприятието към сметката могат да се заведат
сметки с четирицифрен шифър за краткосрочните дългови инструменти и
краткосрочните дългови инструменти.
Счетоводното отразяване на отпечатаните от предприятието под формата на
бланки облигации е:
Д-т с/ка 923 Разни емисии за пускане в обращение
К-т с/ка 999 Други сметки за условни пасиви
При продажбата на облигации в предприятието се съставя счетоводната

статия:
К-т с/ка 153 Дългови инструменти
Успоредно с това се съставя и счетоводната статия:

Д-т с/ка 999 Други сметки за условни пасиви
К-т с/ка 923 Разни емисии за пускане в обращение
Изплащането на тиражирани облигации на падежа, респ. погасяването на

облигационния заем, намира счетоводно изражение в:
Д-т с/ка 153 Дългови инструменти
аналит. с/ка Дългови инструменти в нетиражирани облигации
К-т с/ка 153 Дългови инструменти
аналит. с/ка Дългови инструменти в тиражирани облигации
и
За погасяването на облигационния заем предприятието може да предприеме и

процедура по изкупуване на собствените облигации (същите се анулират и
унищожават), за което се съставя статията:
Д-т с/ка 514 Изкупени собствени облигации
4
Търговски закон. Обн. ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г., изм. и доп. ДВ. бр. 64 от 18 Юли 2020 г.
Раздел VII Облигации.

Погасяването на облигационния заем, когато облигациите са изкупени под

номиналната им стойност, намира счетоводен израз в:
К-т с/ка 514 Изкупени собствени облигации
К-т с/ка 108 Премии, свързани с капитал
В съответствие с Търговския закон общото събрание може да реши да бъдат

издадени облигации, които да се превръщат в акции. Акционерите могат да записват
такива облигации с предимство при условията, при които се записват акции от нови
емисии. Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да е по-ниска
от номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили срещу
тях.
Съставя се счетоводната статия:
К-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
За счетоводното отчитане на други заеми и дългове в предприятието се

използва сметка 159 Други заеми и дългове. При получаването на заеми и дългове,
които не се отчитат по сметките 151 Получени краткосрочни заеми, 152 Получени
дългосрочни заеми и 153 Дългови инструменти, сметка 159 Други заеми и дългове се
кредитира срещу дебитиране на сметки от група 50 Парични средства. При тяхното
погасяване сметката се дебитира.
В годишните си финансови отчети и пояснителните приложения към тях
предприятието представя следната информация:
• възприети критерии за класификация на заемите;
• суми, включени в отчета за доходите, като лихви, такси, комисиони и
курсови разлики;
• получени заеми през периода;
• погасени заеми през периода.
2. Отчитане на задълженията
Задълженията на предприятието характеризират сметните взаимоотношения
на предприятието с трети лица, в т.ч. нефинансови предприятия, бюджетни
предприятия, осигурителни предприятия, държавата, персонала и други юридически
и физически лица. Задълженията на предприятието възникват най-често при
доставка на активи, начислени данъци, начислени възнаграждения, начислени
осигурителни и здравни вноски и други и обикновено имат временен характер.
Краткосрочните задължения на предприятието се уреждат със срок до 1
година. Дългосрочните задължения се уреждат за период над 1 година.
Задълженията на предприятието се осъществяват на базата на нормативната
уредба в страната като Закона за счетоводството, Закона за ДДС, Закона за
корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, Кодекс на труда, Кодекс за социалното осигуряване, Закон за
здравното осигуряване и много други закони и наредби.

2.1. Отчитане на разчетите с доставчици

Чрез сметките от група 40 Доставчици и свързани с тях сметки предприятието
отчита задълженията си във връзка с придобиване на активи или ползване на услуги,
както и вземанията си за дадени авансово суми на трети лица. Към група 40
Доставчици и свързани с тях сметки се водят:
Сметка 401 Доставчици
Сметка 402 Доставчици по аванси
Сметка 403 Доставчици по търговски кредит
Сметка 404 Доставчици при определени условия
Сметка 406 Доставчици по доставка със свързани лица
Сметка 409 Други разчети с доставчици
В съответствие с информационните потребности на предприятието към

сметка 401 Доставчици биха могли да се открият сметки с четирицифрен шифър:
Сметка 4011 Доставчици на дълготрайни активи
Сметка 4012 Доставчици на материали и стоки
Сметка 4013 Доставчици на услуги
Сметка 4014 Доставчици на ценни книжа
Сметка 4015 Доставчици по нефактурирани доставки
Всички сметки с изключение на сметка 402 Доставчици по аванси, са
пасивни, балансови, основни, разчетни сметки.
Отчитане разчетите с доставчиците в предприятието се извършва въз основа
на документи като:
Фактура;
Транспортни документи;
Сертификат за произход на стоката;
Митническа декларация;
Приемно-предавателен протокол за доставки без документ в деня на
заприходяване на активите;
Други.
Отчитане разчетите с доставчици

За счетоводното отчитане на разчетите с доставчиците във връзка с
придобиване на дълготрайни активи и материални запаси от страната и чужбина и
извършване на услуги на предприятието от трети лица се използва сметка 401
Доставчици от Индивидуалния сметкоплан на предприятието.
При покупка на дълготрайни материални активи като еднократен акт, когато
предприятието не е регистрирано по Закона за ДДС, се съставят:
Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи
К-т с/ка 401 Доставчици
и
Д-т с/ка 401 Доставчици

Покупката на дълготрайни материални активи като еднократен акт, когато

предприятието е регистрирано по Закона за ДДС, намира счетоводно изражение в:

Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
и
Д-т сметка 401 Доставчици
При покупка на дълготрайни материални активи с характер на процес, когато

предприятието е регистрирано по Закона за ДДС, се използва сметка 613 Разходи за
придобиване на дълготрайни активи за калкулиране разходите, формиращи цената
на придобиване. Разходи за товарене и разтоварване, за материали, начислени
заплати и осигуровки и други разходи във връзка с придобиването се отчитат
двуаспектно: по икономически елементи – използват се сметките от група 60
Разходи по икономически елементи и по функционално предназначение – използва
се сметка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи.
Счетоводните записвания са:
- за отразяване покупката на дълготрайни материални активи:
Д-т с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи
- за отразяване на транспортните разходи:

- за отразяване разходите за външни услуги:

- за отразяване разходите за материали:

Д-т с/ка 601 Разходи за материали
К-т с/ка 302 Материали
и
К-т с/ка 601 Разходи за материали
- за отразяване разходите за заплати:

Д-т с/ка 604 Разходи за заплати (възнаграждения)
К-т с/ка 421 Персонал

и
К-т с/ка 604 Разходи за заплати (възнаграждения)
- за отразяване разходите за осигуровки:

Д-т с/ка 605 Разходи за осигуровки
К-т с/ка 461 Разчети с НОИ
К-т с/ка 463 Разчети за здравно осигуряване
и
К-т с/ка 605 Разходи за осигуровки
- за отразяване на други разходи:

Д-т с/ка 609 Други разходи
и
К-т с/ка 609 Други разходи
- за заприходяване на дълготрайния материален актив:

К-т с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Покупката на материали, когато предприятието не е регистрирано по Закона

за ДДС, намира счетоводно изражение в:
Д-т с/ка 301 Доставки
или
Д-т с/ка 302 Материали
и
За покупка на материали, когато предприятието използва сметка 301

Доставки за формиране цената на придобиване и е регистрирано по Закона за ДДС.
То има право на данъчен кредит за облагаемите сделки, които извършва. Съставят се
следните счетоводни статии, които съответно отразяват покупката на материалите,
всички други разходи с отношение по тяхната доставка, извършени от
специализирани външни предприятия или от собствения автотранспорт и
заприходяването на материалите по цена на придобиване:

Кт с/ка 401 Доставчици



К-т с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност

Кт с/ка 301 Доставки

При покупка на материали, когато предприятието не използва сметка 301

Доставки за формиране цената на придобиване и е регистрирано по Закона за ДДС.
То има право на данъчен кредит за облагаемите сделки, които извършва. Съставят се
следните счетоводни статии, които съответно отразяват покупката на материалите и
всички други разходи с отношение по тяхната доставка, извършени от
специализирани външни предприятия или от собствения автотранспорт:


К-т с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност
и
Покупката на материали, които не се заприходяват в склада, а се отчитат

директно като разход, счетоводно се отразяват с:
Д-т с/ка 601 Разходи за материали
Установените липси при доставката, за които предприятието отправя

рекламация към доставчика, намират счетоводен израз в:


или
Д-т с/ка 441 Вземания по рекламации
За извършена услуга от външни предприятия се съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги
За отрицателни разлики при плащане на валутни задължения счетоводното

записване е:
Д-т с/ка 624 Разходи по валутни операции
При положителни разлики при плащане на валутни задължения се съставя:

К-т с/ка 724 Приходи от валутни операции
Към датата на изготвяне на годишния финансов отчет се съставя счетоводната

статия за отрицателни разлики от задължения в чуждестранна валута (преоценка):
Д-т с/ка 624 Разходи по валутни операции
Към датата на изготвяне на годишния финансов отчет счетоводното записване

за положителни разлики от задължения в чуждестранна валута (преоценка) е:
К-т с/ка 724 Приходи от валутни операции
Отчитане разчетите с доставчици по аванси

Разчетите с доставчици по аванси възникват, когато предприятието превежда
авансово суми за ремонти и поддръжка на дълготрайни материални активи от
специализирано предприятие, строителство чрез възлагане и други бъдещи доставки
на активи.
Счетоводните записвания за отчитане разходите за ремонти и поддръжка на
дълготрайните материални активи чрез възлагане ремонтите и поддръжката на
специализирано предприятие са:
- за отчитане на предоставения предварителен аванс:

Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси

- за преведения на изпълнителя предварителен аванс:

- за фактурата за извършените ремонти и работите по поддръжката:

- за сторниране на дадения аванс:

Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси ( )
К-т с/ка 401 Доставчици ( )
- за превеждане неизплатената дължима сума на ремонтите и поддръжката на

дълготрайните материални активи.
Счетоводните записвания при възлагане строителство на обекта на

специализирано предприятие въз основа на предварително изготвена проектно-
сметна документация и при съблюдаване регламентите на МСС 115/СС 11 Договори
за строителство6 са:
- за предоставения аванс на строителното предприятие:
Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси
- за превеждане на дължимата на строителното предприятие сума:

- за получени Протоколи/Акт (Образец 19) за извършени СМР:

- за превеждане на дължимата на строителното предприятие сума:
5
МСС 1 Договори за строителство. Цит. съч.
6
СС 11 Договори за строителство. Цит. съч.


- за полученото данъчно кредитно известие (въз основа на съставения Акт за

приемане и предаване на дълготрайни активи, възложителят сторнира счетоводната
статия за предоставения предварителен аванс):
Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси ( )
Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките ( )
К-т с/ка 401 Доставчици ( )
- за издадената данъчна фактура за неразчетената с възложителя дължима

сума:
- за окончателното плащане по фактурата:

- за заприходяване на дълготрайния материален актив по цена на

придобиване:
Д-т сметка 202 Сгради и конструкции
К-т с/ка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи
Отчитане разчетите с доставчици по търговски кредити

За доставката на активи и услуги, заплащането на които се реализира с
разсрочка за предприятието и то дължи лихви, се използва сметка 403 Доставчици
по търговски кредити. Договорената лихва не е елемент от цената на придобиване на
актива или услугата. Съставят се счетоводните статии:
Д-т с/ки от група 20 Дълготрайни материални активи
Д-т с/ки от група 30 Материали, продукция и стоки
К-т с/ка 403 Доставчици по търговски кредит
и
Д-т с/ка 403 Доставчици по търговски кредит
К-т с/ки от група 50 Парични средства
Отчитане разчетите с доставчици по доставки при определени условия

Сметка 404 Доставчици по доставки при определени условия се използва за
счетоводно отчитане размяната на несходни дълготрайни материални активи, при
която се признава финансов резултат.

За счетоводното отразяване на получени дълготрайни материални активи се

съставя:
К-т с/ка 404 Доставчици по доставки при определени
условия
Уреждането на взаимоотношенията, възникнали при замяната на несходни

активи, намира счетоводно изражение в:
Д-т с/ка 404 Доставчици по доставки при определени условия
К-т с/ка 414 Клиенти по продажби при определени условия
Отчитане разчетите с доставчици по доставки със свързани лица

Разчетните отношения по доставки със свързани лица представляват
разчетните отношения на предприятието с дъщерни предприятия, асоциирани
предприятия и други доставки със свързани лица като от счетоводна гледна точка те
не се различават от разчетите с доставчиците.
Отчитане други разчети с доставчици

За отчитане задълженията към доставчици, които не са счетоводно отразени
по разгледаните до момента сметки от група 40 Доставчици и свързани с тях сметки,
се използва сметка 409 Други разчети с доставчици.
2.2. Отчитане на разчетите с бюджета и ведомства

За отчитане разчетите с бюджета и ведомства се използват сметките от група
45 Разчети с бюджета и с ведомства:
Сметка 451 Разчети с общините
Сметка 452 Разчети за корпоративен данък (разчети за данък върху
печалбата)
Сметка 453 Разчети за данъка върху добавената стойност
Сметка 454 Разчети за данъците върху доходите на физически лица
Сметка 455 Разчети с министерства
Сметка 456 Разчети за акцизи
Сметка 457 Разчети с митници
Сметка 459 Други разчети с бюджета и с ведомства
Към сметка 453 са открити сметките:
Сметка 4531 Начислен данък за покупките
Сметка 4532 Начислен данък за продажбите
Сметка 4538 Данък за възстановяване
Сметка 4539 Данък за внасяне
2.2.1. Отчитане на разчетите с общините

Субект на облагането с местни данъци са данъчно задължените лица (в т.ч. и
предприятията), а обект – техните имущества и/или упражняваната дейност.

Местните такси се събират от общинската администрация за извършени услуги от

общината в полза на предприятието.7
Във връзка с начисляване и изплащане на данъци върху недвижими имоти,
такси за битови отпадъци, ползване на тротоарни и улични платна, такси за
технически и административни услуги и други местни данъци и такси, определени
със Закона за местните данъци и такси8, възникват разчети на предприятието с
общините.
Използва се сметка 451 Разчети с общините от Индивидуалния сметкоплан на
предприятието.
Начисляването на местни данъци и такси намира счетоводно изражение в:
Д-т с/ка 606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания
К-т с/ка 451 Разчети с общините
При изплащане на дължимите данъци и такси се съставя счетоводната статия:

Д-т с/ка 451 Разчети с общините
2.2.2. Отчитане на разчетите за данък върху печалбата

В съответствие с разпоредбите на ЗКПО9 предприятията начисляват и внасят
корпоративен данък.10 Данъците върху дохода включват полагащия се данък върху
облагаемия доход (облагаемата печалба) и данъчните ефекти върху облагаемите и
приспадащи се (намаляемите) временни разлики. По този начин се формира
разходът за данък и се посочва в отчета за приходите и разходите (отчета за
печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода).
В предприятието се признават:
√ текущи данъчни активи и пасиви;
√ пасиви по отсрочени данъци;
√ активи по отсрочени данъци.
По отношение на текущите данъчни активи и пасиви сумата на текущия
данък се определя на база на облагаемия доход и прилаганата за годината данъчна
ставка съгласно данъчното законодателство.
Сумата на облагаемия доход се определя като сума от:
• печалба (загуба) преди облагане с данъци;
• постоянни разлики в увеличение;
• постоянни разлики в намаление;
• възникнали приспадащи се временни разлики в увеличение;
• приспадащи се временни разлики с обратно действие в намаление;
• възникнали облагаеми временни разлики в намаление;
7
Адамов, В., Димитрова, Т., Ненков, В. и други. Техника на данъчното облагане. Свищов, АИ
„Ценов”, 2013, с. 409, 507.
8
Закон за местните данъци и такси. Обн. ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г., изм. и доп. ДВ,
бр. 101 от 22 ноември 2013 г., изм. ДВ. бр.71 от 11 август 2020 г.
9
Закон за корпоративното подоходно облагане. Обн. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006г., изм.
и доп. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.69 от 4 август 2020 г.
10
За повече подробности вж.: Глава X Счетоводно отчитане на резултатите в предприятието.

• облагаеми временни разлики с обратно действие в увеличение.

Дължимите суми по текущия данък се признават като текущ пасив
(задължение) до размера на невнесения данък и като актив (вземане) с размер на
надвнесения данък.
Активите и пасивите по отсрочени данъци не се компенсират.
В предприятието се използва сметка 452 Разчети за данък върху печалбата за
отчитане сметните взаимоотношения с бюджета.
Авансовите вноски на предприятието за корпоративен данък счетоводно се
отразяват с:
Д-т с/ка 452 Разчети за данък върху печалбата
Начисленият корпоративен данък в полза на републиканския бюджет в края

на отчетния период намира счетоводен израз в:
Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година
К-т с/ка 452 Разчети за данък върху печалбата
За възникнали данъчни разлики за отчетния период се съставят следните

статии:
- за данък върху възникнали намаляеми временни разлики:
Д-т с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци
с/ка Активи по отсрочени данъци
К-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година
- за данък върху признати намаляеми временни разлики:

К-т с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци
с/ка Активи по отсрочени данъци
- за данък върху възникнали облагаеми временни разлики:

К-т с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци
с/ка Пасиви по отсрочени данъци
→ за данък върху признати облагаеми временни разлики:

Д-т с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци
с/ка Пасиви по отсрочени данъци
К-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година
Счетоводното записване за корпоративния данък в полза на републиканския

бюджет в съответствие с годишната данъчна декларация на предприятието е:
Д-т с/ка 452 Разчети за данък върху печалбата

2.2.3. Отчитане на разчетите за данък върху добавената стойност

Законът за ДДС11 урежда облагането с данък върху добавената стойност
(ДДС):
→ всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
→ всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице,
за което е възникнало задължение за регистрация;
→ всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства
с място на изпълнение на територията на страната;
→ всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този
закон;
→ вносът на стоки.
Отчитането на разчетите за данък върху добавената стойност е свързано с
изясняването на следните понятия по смисъла на Закона за ДДС:
√ данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея;
√ стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа
енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартният софтуер, а доставка на стока е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката;
√ вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани
от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на
получателя от територията на страната до територията на друга държава-членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
√ услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в
обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а
доставка на услуга е всяко извършване на услуга;
√ доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а
получател е лицето, което получава стоката или услугата;
√ облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена
от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго;
√ данъчно събитие по смисъла Закона за ДДС е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена;
11
Закон за данък върху добавената стойност. Обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., изм. ДВ, бр.1
от 3 януари 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 19 ьни 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 август 2020 г.

√ данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява

данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението,
получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или
от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се
смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с
обезщетителен характер.
Когато доставчикът и купувачът са регистрирани по Закона за ДДС лица,
доставката на активи и получаването на услуги е облагаема сделка. Предприятието
има право на данъчен кредит за облагаемите сделки, които осъществява. В обратния
случай – ако предприятието не е регистрирано по Закона за ДДС лице, няма право на
данъчен кредит и данък добавена стойност се включва в покупната цена на активите.
Придобитите дълготрайни активи и материални запаси чрез покупка и
получени услуги от външни предприятия в страната намират счетоводно изражение
в:
Д-т с/ки от група 21 Дълготрайни нематериални активи
Д-т с/ки от група 27 Дълготрайни биологични активи
Д-т с/ки от група 30 Материали, продукция и стоки
Д-т с/ки от група 31 Краткотрайни биологични активи
Д-т с/ки от група 60 Разходи по икономически елементи
К-т с/ки от група 40 Доставчици и свързани с тях сметки
За начисления ДДС по митническа декларация се съставя:

Продажбата на дълготрайни активи и материални запаси и оказване на услуги

на трети лица въз основа на данъчна фактура счетоводно се отразява с:
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ки от група 70 Приходи от продажби
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
Липсите на активи по вина на материалноотговорното лице в предприятието

намират счетоводен израз с:
Д-т 442 Вземания по липси и начети
Доначисляването на ДДС за липсата до размера на ползвания данъчен кредит

за липсващия без вина на материалноотговорното лице актив счетоводно се отразява
с:
Дебит сметка 609 Други разходи
Кредит сметка 4532 Начислен данък за продажбите

В края на данъчния период сметка 4531 Начислен данък за покупките се

приключва:
Д-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
К-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
За данъка, който подлежи на възстановяване от бюджета, се съставят

статиите:
Д-т с/ка 4538 Данък за възстановяване
и
К-т с/ка 4538 Данък за възстановяване
За данъка, който подлежи на внасяне в бюджета, счетоводните записвания са:

Д-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
К-т с/ка 4539 Данък за внасяне
и
Д-т с/ка 4539 Данък за внасяне
2.2.4. Отчитане на разчетите за данъци върху доходите на физически

лица
На облагане, в съответствие със Закона за данъците върху доходите на
физическите лица12, подлежат доходите на местните и чуждестранните физически
лица.
Използва се сметка 454 Разчети за данъци върху доходи на физически лица от
Индивидуалния сметкоплан на предприятието.
Начислените и удържани данъци върху доходите на физически лица намират
счетоводно изражение в:
Д-т с/ка 421 Персонал
Д-т с/ка 425 Задължения за съучастия
Д-т с/ка 499 Други кредитори
К-т с/ка 454 Разчети за данъци върху доходи на физически
лица
За внесени начислени данъци върху доходите на физически лица от
предприятието счетоводното записване е:
Д-т с/ка 454 Разчети за данъци върху доходи на физически лица
Закон за данъците върху доходите на физическите лица. Обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006 г., доп.
12
ДВ. бр.38 от 24 април 2020 г., доп. ДВ. бр.60 от 7 юли 2020 г.

2.2.5. Отчитане на разни разчети с бюджета и с ведомства

Отчитане на разчетите за акцизи
Използва се сметка 456 Разчети за акцизи от Индивидуалния сметкоплан на
Продажбата на акцизни стоки намира счетоводен израз в:
К-т с/ки от група 70 Приходи от продажби
К-т с/ка 456 Разчети за акцизи
Внасянето на акциза в полза на държавния бюджет счетоводно се отразява с:

Д-т с/ка 456 Разчети за акцизи
При износ на акцизни стоки, за които се възстановява внесеният акциз,

счетоводната статия е:
К-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
Отчитане възстановяването на акциза счетоводно се отразява с:

Д-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
Д-т с/ка 456 Разчети за акцизи
К-т с/ка 304 Стоки
Отчитане на разчетите с митници

Използва се сметка 457 Разчети с митници от Индивидуалния сметкоплан на
За придобиване на активи чрез внос се съставя статията:
Д–т с/ки от група 21 Дълготрайни нематериални активи
Д-т с/ки от група 30 Материали, продукция, стоки
К-т с/ка 457 Разчети с митници
Изплащане задължението към митниците намира счетоводно изражение в:

Д-т с/ка 457 Разчети с митници
Начисляването на дължимото мито при износ на активи се отразява

счетоводно с:
Д-т с/ка 606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания
К-т с/ка 457 Разчети с митници
Отчитане на други разчети с бюджета и с ведомства

Използва се сметка 459 Други разчети с бюджета и ведомства от
Индивидуалния сметкоплан на предприятието.

За начисляване на еднократни данъци се съставя:

или
К-т с/ка 459 Други разчети с бюджета и ведомства
Внасянето на начислените еднократни данъци счетоводно се отразява с:

Д-т с/ка 459 Други разчети с бюджета и ведомства
При неизпълнение на поето условие (условия) от предприятието или открити

нарушения в документацията или физическата субстанция, местонахождението,
работното състояние и други на дълготрайни материални активи, придобити по
линията на Оперативна програма на Европейския съюз, предприятието следва да
възстанови неправомерно получените средства. Съставят се счетоводните статии:
Д-т с/ка 753 Финансиране за дълготрайни активи
К-т с/ка 458 Разчети с министерства13
или
К-т с/ка 459 Други разчети с бюджета
и
Д-т с/ка 458 Разчети с министерства
или
Д-т с/ка 459 Други разчети с бюджета и с ведомства
2.2.6. Отчитане на разчетите с осигурители

Осигурителната система в Република България е механизъм за акумулиране и
разходване на парични средства на осигурителните фондове за обезпечаване на
бенефициентите срещу нетрудоспособност поради достигане на възраст, случайни и
непредвиждаеми оценяеми събития, управление на събраните средства и
заплащането на използваните здравни дейности и лекарства (в определен обхват и
обем) в полза на здравноосигурените лица и тяхното координиране от съответните
институции.
Социалното осигуряване, като средство за формиране и разпределение на
парични средства за настъпили покрити осигурителни рискове, представлява най-
висша форма за обезпечаване издръжката на нетрудоспособни лица по повод
настъпили покрити осигурителни рискове, пораждащи парична нужда на засегнатия
индивид.14
Социалното осигуряване в Република България функционира като:
13
Душанов, Ив., Димитров, М. Курс по счетоводство на предприятието. Седмо основно
преработено и допълнено издание. С., Ромина, 2011, с. 17.
14
Гочев, Г., Манов, Б. Социално осигуряване. Трето издание. С., Тракия, 2004, с. 43-44.

• държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова

злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост, смърт;
• допълнително социално осигуряване (допълнително задължително
пенсионно осигуряване при старост и смърт; допълнително доброволно пенсионно
осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при
старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост; допълнително
доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация).
То се реализира в съответствие с принципите на:
• задължителност, доброволност, хуманност, комплексност, всеобхватност и
общодостъпност, солидарност, финансиране15;
• задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на
осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при
управлението на осигурителната система, фондова организация на осигурителните
средства в съответствие с чл. 3 от Кодекс за социално осигуряване16;
• задължителност на участието, юридическа самостоятелност на
пенсионноосигурителното дружество и на универсалните и на професионалните
пенсионни фондове, прозрачност, разделност и изключителност на дейността,
разрешителен режим и държавно регулиране, задължителна периодична отчетност и
разкриване на информация, лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните
дружества, представляване интересите на осигурените лица по отношение на
допълнителното задължително пенсионно осигуряване (чл. 125 от Кодекс за
социално осигуряване17).
• доброволност на участието, юридическа самостоятелност на пен-
сионноосигурителното дружество и на фондовете за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване, прозрачност, разделност и изключителност на дейността,
разрешителен режим и държавно регулиране, задължителна периодична отчетност и
разкриване на информация, лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните
дружества по отношение на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (чл.
209 от Кодекс за социално осигуряване ).
Социалноосигурителната система в Република България може да бъде
изследвана в следните разновидности:
• за лица, родени преди 01 януари 1960 г.
Солидарна система Първи стълб Държавно

обществено
осигуряване
15
Пак там, с. 46-47.
16
Кодекс за социално осигуряване. В сила от 01.01.2000 г. Обн. ДВ, бр. 110 от 17 декември
1999 г., изм. ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 18 юли 2020 г., изм. ДВ. бр.69 от 4
август 2020 г.
17
Кодекс за социално осигуряване. Цит. съч.

Първият стълб е по линията на държавното обществено осигуряване

(държавното обществено осигуряване е форма на организирана материална защита
на трудещите се в случай на загуба на доход, а основен източник на осигурителното
право, който събира социалноосигурителното законодателство в един законов акт, е
Кодексът за социално осигуряване18), като се прилага финансиране от
разходопокривен тип. Пенсионните схеми са с дефиниран размер на пенсиите.
Осигурителните вноски са със задължителен характер и се събират от Националната
агенция за приходите.19
• за лица, родени след 31 декември 1959 г.
Система с Първи Втори Държавно Допълнително

личен принос стълб стълб обществено задължително
на индивида осигуряване пенсионно
към личната осигуряване
пенсия
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е вторият стълб на

пенсионната система (осъществява чрез пенсионни схеми на капиталовопокривен
принцип на базата на дефинирани, предварително определени с нормативен акт,
вноски20) и дава право на втора допълнителна пенсия на родените след 31.12.1959 г. и
възможност за получаване на пенсия за ранно пенсиониране на работещите при
условията на първа и втора категория труд. То се осъществява чрез участие в
универсални и/или професионални пенсионни фондове, които се учредяват и
управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Участието във фонд за
ДЗПО става чрез подаване на индивидуално заявление в срок до три месеца от въз-
никване на задължението за осигуряване или въз основа на служебно разпределение,
начинът и редът на което се определят със съвместна инструкция на Комисията за
финансов надзор и Националната агенция за приходите.21
• за лица, родени след 31 декември 1959 г.
Система с Първи Втори Трети Държавно Допълнително Частни

личен стълб стълб стълб обществено задължително пенсионни
принос на осигуряване пенсионно фондове за
индивида осигуряване допълни-
към личната телно доб-
пенсия роволно
пенсионно
18
<http://www.nap.bg/page?id=188> посещение към 04.07.2020 г.
19
Захариев, П., Попова-Йосифова, Н. Счетоводство на застрахователните и
пенсионноосигурителните предприятия. Варна, Геа Принт, 2007, с. 218.
20
Захариев, П., Попова-Йосифова, Н. Счетоводство на застрахователните и
пенсионноосигурителните предприятия. Варна, Геа Принт, 2007, с. 218.
21

осигуря-
ване
(задължи-
телно за
лицата I и
II
категория
труд)
Третият стълб обхваща допълнителното доброволно пенсионно осигуряване,

при което вноските са с доброволен и договорен характер.
Характерно за Трети стълб на осигурителната система е, че при изчисляване
на данъка на лицето по смисъла на Закона за данък върху доходите на физическите
лица от данъчната основа се приспада внесената от него сума като допълнително
доброволно пенсионно осигуряване.
Размерите на осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване – по
видове осигурени лица и разпределение между осигурител и осигурено лице за
2014 г. са публикувани на страницата на Националната агенция за приходите.22
От 1 януари 2006 г. Националната агенция за приходите обедини събирането
и обслужването на републиканските данъци (данък върху доходите, патентни
данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните осигурителни вноски
(здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и други). В Националната агенция за приходите се23:
• подават уведомленията за трудовите договори, декларациите за осигурените
лица и за дължимите осигурителни вноски, в т.ч. осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, осигурителни вноски за допълнително
задължително пенсионно осигуряване (осигурителните вноски за допълнително
задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване), осигурителни вноски за учителски
пенсионен фонд, здравноосигурителни вноски, вноски за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”;
• подават декларациите (образци 3 и 5) за здравните вноски на лицата,
осигурявани от републиканския бюджет, както и декларацията за авансово внесените
социални и здравни осигуровки;
• издават удостоверения за данъчни и осигурителни задължения, могат да се
правят и справки за здравния и социално осигурителния статус на клиентите;
• плащането на осигуровките се извършва по банков път по сметките на
съответната териториална дирекция на агенцията или по Интернет (плащания в брой
не се допускат).
22
23

Националният осигурителен институт администрира задължителното

осигуряване за общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и
професионално заболяване, инвалидност, старост и смърт. Към месец юли 2014 г.
обезщетенията за временна неработоспособност, за бременност и раждане, за
отглеждане на малко дете, за безработица, за трудова злополука и професионална
болест, както и всички останали обезщетения продължават да се изплащат от
Националния осигурителен институт по декларирани от лицата лични банкови
сметки.24 Правото на лицата на такива обезщетения се обуславя от обхвата и
участието им в задължителното обществено осигуряване за периоди, предхождащи
настъпването на определен риск. Документите за определяне правото и размера на
краткосрочните парични обезщетения и помощите от държавното обществено
осигуряване се подават в компетентното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. Националният осигурителен институт осъществява и
възложената му дейност по отпускане и изплащане на гарантираните вземания по
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя.25
Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни
вноски и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за
заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в Закона за здравното
осигуряване, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните
договори.26 С приемането на Закона за здравното осигуряване през 1998 година се
въвежда задължителното здравно осигуряване.
Здравното осигуряване в Република България функционира като27:
• Задължително осигуряване. Това е дейност по управление и разходване на
средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни
дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК).
Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Набирането на средства от
задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се
осъществява от Националната агенция за приходите.
В съответствие с чл. 2 от Закона за бюджета на националната здрав-
ноосигурителна каса за 2014 г.28 здравноосигурителната вноска за 2014 г. е в размер
8 на сто.
• Доброволно осигуряване. Представлява дейност по поемане на рискове,
свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу
заплащане на премии, въз основа на застрахователни договори.
24
<http://www.nssi.bg/aboutbg> посещение към 04.07.2020 г.
25
<http://www.nssi.bg/benefits> посещение към 04.07.2020 г.
26
Закон за здравното осигуряване. Обн. ДВ, бр. 70 от 19 юни 1998 г., изм. ДВ, бр. 53 от 27
юни 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 1 юли 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 28 юли 2020 г.
27
Закон за здравното осигуряване. Цит. съч., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 28 юли 2020 г.
28
Закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2014 г. В сила от
01.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 106 от 10 декември 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014 г.

Дейността по доброволно здравно осигуряване осъществяват застра-

хователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2
или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква „А” на приложение № 1 към Кодекса за
застраховането.29
Задължителното здравно осигуряване се реализира в съответствие с
принципите на: задължително участие при набирането на вноските, участие на
държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК, солидарност на
осигурените при ползването на набраните средства, отговорност на осигурените за
собственото им здраве, равнопоставеност при ползването на медицинска помощ,
равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на
договори с РЗОК, самоуправление на НЗОК, договаряне на взаимоотношенията
между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, основен пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, свободен избор от осигурените на
изпълнители на медицинска помощ, публичност в дейността на НЗОК и публичен
контрол върху извършваните от нея разходи.30
Отчитане разчетите с осигурители се извършва чрез обособените в
Индивидуалния сметкоплан на предприятието сметка 605 Разходи за осигуровки и
сметките с активно-пасивен характер от група 46 Разчети с осигурители:
461 Разчети с Националния осигурителен институт
462 Разчети за доброволно социално осигуряване
463 Разчети за здравно осигуряване
464 Разчети за еднократни помощи и детски надбавки
469 Други разчети с осигурители
Към сметка 461 Разчети с Националния осигурителен институт е подходящо
да се открият и водят сметки:
Разчети с фонд „Пенсии”
Разчети с фонд „Трудова злополука и професионална болест”
Разчети с фонд „Общо заболяване и майчинство”
Разчети с фонд „Безработица”
Разчети с фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”
Разчети за допълнително задължително пенсионно осигуряване
Примерна структура към сметка 605 Разходи за осигуровки би могла да има

следния вид:
6051 Разходи за социални осигуровки
6052 Разходи за здравни осигуровки
6053 Разходи за УПФ
60541 Разходи по неизползвани отпуски за 20хх г.
60542 Разходи по неизползвани отпуски за 20хх г.
6055 Разходи за социални осигуровки по граждански договори
29
Закон за здравното осигуряване. Обн. ДВ, бр.70 от 19 юни 1998 г., изм. ДВ, бр. 53 от 27
юни 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 1 юли 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 28 юли 2020 г.
30
Закон за здравното осигуряване. Обн., ДВ, бр. 70 от 19 юни 1998 г., доп., бр. 54 от
16.06.2020 г., в сила от 16 юни 2020 г., изм. и доп., бр. 67 от 28 юли 2020 г. (чл. 5).

6056 Разходи за здравни осигуровки по граждански договори

6057 Разходи за здравни осигуровки върху болнични
6058 Разходи за фонд „Обществено осигуряване” върху болнични
6059 Разходи за здравни осигуровки върху неплатен отпуск
Начислените разходи за осигуровки и надбавки (за социалните надбавки,

помощи и обезщетения за временна нетрудоспособност на персонала съгласно
действащото трудово и социално законодателство) на база получени брутни месечни
възнаграждения от персонала за сметка на осигурителя намират счетоводно
изражение в:
К-т с/ка 461 Разчети с Националния осигурителен институт
К-т с/ка 462 Разчети за доброволно социално осигуряване
За отнасяне на разходите по функционално предназначение се съставя

счетоводната статия:
Д-т с/ки от група 61 Разходи за дейността
Д-т с/ки от група 70 Приходи от продажби
К-т с/ка 605 Разходи за осигуровки
Начислените суми за лични осигурителни вноски и вноски за здравно

осигуряване за сметка на осигурените счетоводно се отразяват с:
К-т с/ка 462 Разчети за доброволно социално осигуряване
3. Отчитане на доходите на персонала и на свързаните с тях разчети

Нормативна регламентация на работната
заплата в Република България
Работната заплата е цената на работната сила, която се формира на пазара на

труда под въздействието на три основни фактора: 1) необходимите средства за
нормално съществуване на наемния работник; 2) нормата на печалбата на
предприятието; 3) съотношението между търсенето и предлагането на работна сила
на пазара на труда. Тя играе ролята на детерминант, поради това че процеса по
образуването и изразходването на работната заплата е своеобразен център на
държавната политика и практика по доходите.31
31
Дудов, Т. Управление на работната заплата във фирмата. С., Интелсофт, 2000, с. 39, 45, 46.

Работната заплата представлява възнаграждение или доходи, които могат да

бъдат оценявани в пари и определяни по споразумение или от националното
законодателство и се дължат по силата на писмен или устен договор от работодателя
на трудещия се за работа (изпълнена или предстояща да бъде изпълнена) или за
услуги (извършени или предстоящи да бъдат извършени). Работните заплати,
изплащани в парични средства, следва да се изплащат само в пари, които имат
законен курс. Различните плащанията под формата на полици, разписки или купони
или в каквато и да е друга форма, за която се смята, че представлява законно
платежно средство, са забранени. Когато е разрешено частичното плащане на работ-
ните заплати в натура, следва да се предприемат мерки, за да се осигури: 1)
престациите в натура да служат за лична употреба на трудещия се и на неговото
семейство и да бъдат съобразени с техния интерес; 2) стойността на такива
престации да е справедлива и разумна. Работната заплата се изплаща пряко на
заинтересувания работник (освен ако е предвидено друго в националното
законодателство, в колективния трудов договор или в решението на арбитража или
когато заинтересуваният работник се е съгласил за някакъв друг начин), като се
забранява на работодателя да ограничава свободата на трудещия се да разполага по
свое желание с работната си заплата.32
Основната функция на работната заплата е да обезпечава периодично от
страна на работодателите чрез текуща парична издръжка живота на наетите в
процеса на производството физически лица с оглед възстановяване на изхабената в
процеса на производството работна сила и нейното нормално възпроизводство.33
Работната заплата е неразривно свързана с: минимална работна заплата за
страната, основната месечна работна заплата, допълнителните трудови
възнаграждения със задължителен характер, допълнителните трудови
възнаграждения, които могат да се договарят, заплащането на труда при някои
особени случаи, възнаграждението при ползване на платен отпуск, обезщетенията,
дължими по Кодекса на труда, брутното трудово възнаграждение, удръжките и
чистата сума за изплащане в процеса на формиране на трудовото възнаграждение
(вж. фиг.).
32
Конвенция № 95 за закрила на работната заплата, 1949 г. Ратифицирана от България с Указ
№ 161 на Президиума на Народно събрание от 2.07.1955 г. // Изв., бр. 54 от 1955 г. Издадена от
Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 37 от 9.05.1997 г., в сила за България от
7.11.1956 г.
33
Георгиев, Г. Трудовите възнаграждения: формиране и регулиране. // Ф и н а н с и, 2006, бр.
4, с. 53-54. Други автори дефинират основните функции на работната заплата като: възмездяваща,
стабилизираща и мотивираща. Възмездяващата или възпроизводствена функция произтича от това,
че основната част от хората са принудени да се наемат на работа, когато нямат достатъчно средства за
препитание на равнището на желания от тях жизнен стандарт. Стабилизиращата функция на
работната заплата е свързана с мястото й в паричното обращение на дадената страна и по-скоро с
мястото на средствата за заплата в парите, които намират обращение. Колкото е по-голям
относителният дял на средствата за работна заплата в общата парична маса в страната, толкова по-
голямо е тяхното значение за постигането на икономическа стабилност и обратното. Мотивираща
функция – по-високата заплата мотивира поведението на работниците и служителите в трудовия
процес, тяхната заинтересованост да спазват трудовите, технологичните и производствени стандарти,
за да се поддържа по-висока производителност на труда. Вж. Дочев, М., Атанасов, Ат. и други.
Счетоводство. В. Търново, Фабер, 2013, с. 456.

Министерският съвет на Р България утвърждава с Постановление34 размера

на минималната работна заплата. Минималната работна заплата е най-ниското
трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа. При
определянето на минималната работна заплата за страната се отчитат: потребностите
на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея;
общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално
подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите
фактори, включително изискванията за икономическото развитие на страната,
равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно
равнище на заетостта. Минималната месечна работна заплата за страната,
определена от Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на
задълженията и не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността на
работодателя. Тя е основа за определяне на минималните размери на социалните и
осигурителните плащания, които трябва задължително да имат по-голям размер от
минималната работна заплата. Установената минимална заплата за страната може да
се завишава при договарянето в отраслите, предприятията и организациите.
Минималната работна заплата, определена чрез договаряне, не може да бъде по-
ниска от тази, определена от Министерския съвет.35
34
С Постановление № 249 от 31 Октомври 2013 г. за определяне на нов размер на
минималната работна заплата за страната Министерският съвет постанови: Определя от 1 януари
2014 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 340 лв. и на минималната
часова работна заплата 2,03 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-
дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен
работен месец.
35
Наредба за договаряне на работната заплата. Приета с ПМС № 129 от 5.07.1991 г., обн., ДВ,
бр. 55 от 12.07.1991 г.

Основна Допълнително Допълнителни Възнаграждение Обезщетения,

месечна трудово възнаграждения, при дължими
работна възнаграждение които могат ползване на по
заплата със да се договарят платен Кодекса
задължителен отпуск на
характер труда
Допълнителни трудови Заплащане на труда

възнаграждения при някои особени
случаи
Брутно трудово възнаграждение
Удръжки:
*със задължителен характер
(осигурителни вноски по фондовете
на ДОО, здравноосигурителни
вноски, ЗДДФЛ )
*с незадължителен характер
Чиста сума за получаване
Фигура. Процес на формиране на трудовото възнаграждение
Министерският съвет на Р България утвърждава минималната работна

заплата в два размера: 1) минимална месечна работна заплата за страната и 2) часова
минимална работна заплата за страната при нормалната продължителност на
работното време през деня от 8 часа в работен ден и 40 часа седмично работно
време.
Съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата
„Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място
или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на
труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и
системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно
изпълнение на утвърдените трудови норми.”36 Изрично се забранява с колективен
36
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В сила от 01.07.2007 г.
Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. Обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г., изм. ДВ, бр. 56 от 10 юли
2007 г., изм. ДВ, бр. 21 от 13 март 2012 г., доп. ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 г.

или индивидуален трудов договор заменяне на основната работна заплата или части
от нея с допълнителни или други възнаграждения и плащания. Месечната основна
работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и
уговореното в индивидуалния трудов договор. Тя се определя на основата на оценка
(отчитат се сложност на труда, отговорност на труда, тежест на труда и параметрите
на работната среда) и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в
трудовия договор между страните по трудовото правоотношение. Въпреки че в
практиката са популярни два подхода за оценяване на работните места и за
оценяване на работниците и служителите (експертен/сумарен подход и аналити-
чен/точков подход), се приема, че най-научни и обективни са аналитичните методи
за оценяване на функциите. Размерите и/или механизмите за формиране на
основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от
страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във
вътрешните правила за работната заплата на предприятието.37
Независимо от избрания подход за определяне на основните работни заплати
по длъжности и работни места, задължително условие е степенуването на работните
места в съответствие с Наредба за структурата и организацията на работната заплата
и: 1) кореспонденция с целите и интересите на предприятието; 2) съответствие с
мотивационния модел за развитие на персонала; 3) изискване да няма основни
заплати с размер, по-нисък от минималната работна заплата за страната; 4)
изискване да няма основни заплати с размер, по-нисък от договорените за
съответните длъжности и работни места в колективен трудов договор, валиден за
икономическата единица; 5) изискване да е спазен принципът за равен и равностоен
труд; 6) изискване да няма скрито прехвърляне на част от основната заплата към
други елементи на брутното възнаграждение по пътя на прилагане на необективни
норми и разценки и необосновано висока интензивност на труда. 38
Основното трудово възнаграждение и периодичността на неговото изплащане
е заложено като неотменим елемент на съдържанието на трудовия договор.39
В съответствие с чл. 66 (1), т. 7 от Кодекса на труда същото се отнася и за
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Допълнителните трудови възнаграждения са определените с Наредба за
структурата и организацията на работната заплата или с друг нормативен акт
възнаграждения, които се изплащат задължително и договорените с индивидуален
и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според
договорените условия. Те се предоставят в пари или в натура (предоставените в
натура допълнителни трудови възнаграждения не могат да включват спиртни
напитки, увреждащи здравето наркотични вещества и тютюневи изделия).
Според постановките на Кодекса на труда към допълнителните и други
трудови възнаграждения се отнасят:
√ трудово възнаграждение при вътрешно заместване;
37
Пак там.
38
Гонева, А., Донев, Г. и други. Структура и организация на работната заплата. Приложен
коментар и разяснения. С., Труд и право, 2007, с. 39.
39
Кодекс на труда. С., Труд и право, 2012, с. 33.

√ трудово възнаграждение при външно съвместителство;

√ заплащане на нощния труд;
√ заплащане на извънредния труд;
√ заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден;
√ трудово възнаграждение за работа през официалните празници;
√ трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми;
√ трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост;
√ трудово възнаграждение при некачествена продукция.
Допълнителните трудови възнаграждения със задължителен характер,
полагащи се по Кодекса на труда, са: допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд и
допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празнични дни.
Видовете допълнителни трудови възнаграждения съгласно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата са, както следва:
√ заплащане за положен извънреден труд;
√ заплащане за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч.
и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.;
√ заплащане при: подневно отчитане на работното време и при работа на
смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на
дневното, трудовото възнаграждение; сумирано изчисляване на работното време;
сумирано изчисляване на работното време за трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми;
√ заплащане за времето, през което работникът или служителят е на
разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в
място, уговорено между тях;
√ за образователна и научна степен „доктор” или за научна степен „доктор на
науките”, свързана с изпълняваната работа на работника или служителя;
√ за придобит трудов стаж и професионален опит40 на работниците и
служителите.
Допълнителни трудови възнаграждения със задължителен характер,
определени с Наредба за структурата и организацията на работната заплата са:
допълнително трудово възнаграждение за времето на разположение, допълнително
трудово възнаграждение за образователна и научна степен и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.41
Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на
консултации с представителните организации на работниците и служителите и на
работодателите на национално ниво. Условията, при които се зачита сходният
40
За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да
работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.
41
За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективния

трудов договор. С колективен трудов договор на браншово равнище се определя
минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор. Допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително
отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното
време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време –
по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна
продължителност на работното време.
Съгласно чл. 13. (1) от Наредбата с колективен трудов договор, с вътрешни
правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения за:
1. постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период;
2. промени в условията на труд с временен характер;
3. участие в печалбата;
4. други.
С колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с
индивидуален трудов договор могат да се определят по-високи размери на
допълнителните трудови възнаграждения, определени с Наредбата.
Брутната работна заплата на работниците и служителите се състои от
следните елементи:42
1. основната работна заплата;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на
наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на
труда – доплащането, което се изплаща при вътрешно заместване;
4. възнаграждението при частично неизпълнение на трудовите норми без вина
на работника или служителя в съответствие с чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението при престой, който не е по вина на работника или
служителя или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267,
ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението при частичен брак по вина на работника и това при
напълно негодна продукция без вина на работника или служителя по реда на чл. 268,
ал. 2 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението за платен годишен отпуск.
Изчисляването на брутната работна заплата се извършва месечно или на по-
кратки периоди, уговорени в колективен или с индивидуален трудов договор, или
определени с вътрешен акт на работодателя.
42
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В сила от 01.07.2007 г.
Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. Обн. ДВ, бр. 9 от 26 януари 2007 г., изм. ДВ, бр. 56 от 10 юли
2007 г., изм. ДВ, бр. 21 от 13 март 2012 г., доп. ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 г.

В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за

платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на
труда се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен
акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл.
259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена
необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за
платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната
пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения,
изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват
изплатените възнаграждения за платен отпуск.
В съответствие с чл. 272 от Кодекса на труда без съгласието на работника или
служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен
за: 1) получени аванси; 2) надвзети суми поради технически грешки; 3) данъци,
които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4)
осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за
всички осигурителни случаи; 5) запори, наложени по съответния ред; 6) удръжки в
съответствие с осъществяване на ограничена имуществена отговорност.
Изплащането на трудовото възнаграждение се осъществява с парични
средства. Допуска се, допълнителните трудови възнаграждения или части от тях да
се изплащат в натура, когато това е предвидено в акт на Министерския съвет,
колективния трудов договор или в трудовия договор.43
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или по негово писмено искане може да се преведе по сметка в посочена от
него банка.
43
Кодекс на труда. Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., изм. и доп. ДВ. бр.44 от 13 май 2020 г.,
доп. ДВ. бр.64 от 18 юли 2020 г.

Видове трудови възнаграждения в съответствие с МСС 19 Доходи на наети

лица / СС 19 Доходи на персонала
МСС 19 Доходи на наети лица44 / СС 19 Доходи на персонала45 определя

начина за счетоводното отчитане и оповестяване на разходите, които предприятието
понася във връзка с осигуряването на доходи на персонала.
Доходите на наети лица включват всички форми на възнаграждения, които са
им предоставени в замяна на вложения от тях труд.
Доходите на наетите лица в предприятието са резултат от негови юридически
и конструктивни задължения и биват:
1. Краткосрочни доходи, в т.ч.: парични (заплати, социални осигуровки,
компенсируеми отсъствия, социални надбавки от Колективен трудов договор,
премии и други) и непарични (медицинско обслужване, жилищно настаняване,
безплатни или субсидирани стоки и услуги и други);
2. Доходи след напускане – това са пенсионни доходи, определяни на база на
извършените дефинирани вноски, които се изплащат от Националния осигурителен
институт и от Универсалните пенсионни фондове;
3. Други дългосрочни доходи – имат се предвид предвидените в Колективен
трудов договор и Кодекса на труда: допълнителен отпуск за дългогодишен трудов
стаж и юбилейни възнаграждения за дългогодишен трудов стаж, обезщетения за
дългосрочна нетрудоспособност и други;
4. Доходи при напускане – включват се всички обезщетения по Кодекс на
труда и Колективен трудов договор.
5. Компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения
капитал, в т.ч.: доходи на персонала, предоставени под формата на финансови
инструменти, носещи дивиденти и емитирани от предприятието или суми, чийто
размер зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти и
емитирани от предприятието.
Краткосрочните доходи на наети лица се признават като текущи разходи за
дейността на предприятието или се включват в стойността на
изграждани/придобивани дълготрайни материални активи. Едновременно с това те
се признават и като задължения към наетите лица и към осигурителите.
Другите дългосрочни доходи и доходи при напускане се признават по същия
начин, но само когато са предвидени в Кодекса на труда и/или Колективния трудов
договор. Тези доходи се представят като текущи разходи и задължения към наетите
лица и/или осигурители на база актюерски изчисления, които се правят най-малко
44
МСС 19 Доходи на наети лица. Свраков, А., Брезоева, Б. и др. Международни счетоводни
стандарти, приети за приложение от Европейския съюз. Приложен коментар. Актуализиран
нормативен текст. С., 2012; изменения в Официален вестник на Европейския съюз
<http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2012:360:0001:0077: BG:PDF> посещение
към 15.08.2020 г.
45
СС 19 Доходи на персонала. Постановление № 394 от 30 декември 2015 г. за изменение и
допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, приети
с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2005 г.

веднъж на 3 години. Такива дългосрочни задължения се представят в баланса на

предприятието дисконтирани.
Организация на счетоводното отчитане

Организацията на текущото счетоводно отчитане на доходите на персонала се
изгражда на база Закона за счетоводството, закони, свързани с облагане доходите на
работниците и служителите, Международните счетоводни стандарти, приложимите
счетоводни стандарти и Вътрешните нормативни документи, свързани с отчитане
трудовите и други възнаграждения на персонала.
В Индивидуалния сметкоплан на предприятието се предвижда водене на
сметки:
421 Персонал
423 Задължения по неизползвани отпуски
604 Разходи за заплати (възнаграждения)
Сметка 421 Персонал се използва за отчитане разчетните отношения с
работниците и служителите на предприятието по трудов договор и договорите за
управление и контрол. Сметка 421 Персонал е основна, пасивна, разчетна сметка.
Тя се кредитира при начисляване на краткосрочни доходи на персонала под
формата на трудови възнаграждения и доплащания, начисляване на краткосрочни
доходи на персонала под формата на социални и осигурителни плащания, помощи,
обезщетения и други, начисляване на доходи на персонала при напускане и
компенсации под формата на акции и дялове. Сметка 421 Персонал се дебитира при
начисляване на удръжки върху трудовото възнаграждение на работниците и
служителите за аванси, данъци, начети и други и изплащане на трудовите
възнаграждения, авансово и окончателно изплащане на възнаграждения и
обезщетения на персонала.46
Сметката може да има начално кредитно салдо. Когато сметка 421 Персонал
има кредитно салдо в края на отчетния период, то изразява размера на трудовите
възнаграждения, които предприятието не е изплатило на работниците и служителите
и следва да се представи в Раздел В. Задължения, балансова статия Други
задължения, в т.ч.: към персонала до 1 година и над 1 година в Пасива на
счетоводния баланс. Сметка 421 Персонал може да има и дебитно салдо, в случай че
авансово изплатените суми на персонала и начислените удръжки са повече от
начислените и полагаеми трудови възнаграждения в съответствие с положения от
работниците и служителите през месеца труд.
Най-често в предприятието се организира аналитично отчитане към сметка
421 Персонал чрез ведомост за заплати (възнаграждения).
Към сметка 421 Персонал могат да се открият следните сметки с
четирицифрен шифър:47
46
Герганов, Г., Аверкович, Ек., Проданов, Г. и други. Счетоводство на селското стопанство.
С., б.г., с. 249.
47
преработено и допълнено издание. Цит. съч., с. 404; Герганов, Г., Аверкович, Ек., Проданов, Г. и
други. Счетоводство на селското стопанство. Цит. съч., с. 249.

4211 Доходи на персонала по трудов договор

4212 Доходи на персонала по договори за управление и контрол
4213 Сътрудници
4214 Стипендианти
4215 Депонирани възнаграждения и други.
В съответствие с МСС 19 Доходи на наети лица48 и СС 19 Доходи на
персонала49 може да се предложи следната организация към сметка 421 Персонал:
4211 Краткосрочни доходи
4212 Доходи при напускане
4213 Доходи под формата на акции или дялове от собствения капитал
4214 Други дългосрочни доходи
Сметка 423 Задължения по неизползвани отпуски се използва за отчитане на
задълженията на предприятието към персонала относно компенсируеми отпуски.
Тази сметка е пасивна. Аналитичното отчитане към сметката е по години на
възникване на задълженията, по лица и други признаци по преценка на
предприятието.50 Сметката може да има кредитно салдо.
Сметка 604 Разходи за заплати (възнаграждения) се използва за отчитане
разхода за доход на персонала по трудови и извънтрудови правоотношения.
Сметката е събирателно-разпределителна. Към сметка 604 Разходи за заплати
(възнаграждения) е удачно да се обособят подсметки:
6041 Разходи за заплати по трудови договори
60412 Разходи за заплати по трудови договори, неизползвани отпуски
6042 Разходи за заплати по граждански договори
Счетоводно отчитане на трудовите и други възнаграждения

на персонала
Счетоводното отчитане на трудовите и други възнаграждения на персонала в
предприятието включва отчитане начисляването на възнаграждението на персонала,
отчитане на осигуровките на персонала, отчитане начисляването на удръжките от
работната заплата на работниците и служителите, отчитане изплащането на
възнаграждението на персонала.
Счетоводно отчитане начисляване възнаграждението на персонала

За начисляване възнаграждението на персонала се съставя счетоводната
статия:
Начисляването на допълнителни възнаграждения на персонала намира

счетоводен израз в:
48
МСС 19 Доходи на наети лица. Цит. съч.
49
СС 19 Доходи на персонала. Цит. съч.
50
Божков, В., Симеонова, Р. Общо счетоводство. Свищов, АИ „Ценов“, 2014, с. 301.


За начисляване на трудови възнаграждения на лица на граждански договор в

предприятието счетоводното записване е:
Начисляването на полагащите се суми за компенсируеми отпуски на

персонала счетоводно се отразява със счетоводните статии:51
К-т с/ки 423 Задължения по неизползвани отпуски
Д-т с/ка 423 Задължения по неизползвани отпуски

Счетоводните записвания при разлика в начислените суми по неизползвани

от предходни години компенсириуеми отпуски са, както следва: 52
Д-т с/ка 423 Задължения по неизползвани отпуски
К-т с/ка 709 Други приходи от дейността

К-т с/ки 423 Задължения по неизползвани отпуски
Първата счетоводна статия се съставя, когато са били начислени през

предходен отчетен период суми в по-голям размер от тези, които следва да се
изплатят при ползването на отпуска. Второто счетоводно записване се извършва,
когато полагаемата сума за изплащане в предходен отчетен период е по-голяма и тя
следва да се доначисли.
Начисляването на стипендии намира счетоводен израз в:

За начислени застрахователни суми в полза на персонала се съставя:

Д-т с/ка 495 Разчети по застраховане
Разходите за заплати се отнасят по функционално предназначение със

счетоводното записване:
Д-т с/ки от група 61 Разходи за дейността
51
52
преработени и допълнено издание. Цит. съч., с. 408.

или
Д-т с/ки от група 70 Приходи от продажби
или
или
К-т с/ка 604 Разходи за заплати (възнаграждения)
Счетоводно отчитане начисляване удръжките от работната заплата на

работниците и служителите
Начисляването на данък по Закона за данък върху доходите на физически
лица и други данъци, определени със закон, счетоводно се отразява с:
К-т с/ка 454 Разчети за данъци върху доходи на физически
лица
За начисляване на удръжки върху трудовото възнаграждение на работниците

за сметка на осигурените, в т.ч. за фондовете на ДОО, ДЗПО, УПФ и за здравно
осигуряване се съставя счетоводната статия:
Погашенията на присъдени вземания в полза на предприятието срещу негови
работници и служители намира счетоводен израз в:
К-т с/ка 445 Присъдени вземания
За присъдени задължения при съдебни запори срещу влезли в сила съдебни

решения счетоводното записване е:
К-т с/а 4992 Други кредитори
Удръжките за лични застраховки на персонала намират счетоводно изражение

в:
К-т с/ка 495 Разчети по застраховане
При удържане на вноска по начет на МОЛ от трудовото ме възнаграждение,
счетоводното записване е:
К-т с/ка 442 Вземания по липси и начети

Счетоводно отчитане изплащане възнаграждението на персонала

За изтегляне сумата за аванса от разплащателната сметка се съставя:
Д-т с/ка 501 Каса в лева
Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева
Отчитане изплатения аванс на персонала намира счетоводен израз в:

К-т с/ка 501 Каса в лева
Изтегляне сумата за трудово възнаграждение на работниците и служителите

от разплащателната сметка счетоводно се отразява с:
Д-т с/ка 501 Каса в лева
Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева
За отчитане изплатените работни заплати се съставя:

К-т с/ка 501 Каса в лева
Когато изплащането на трудовите възнаграждения се осъществява безкасово,

се съставят следните счетоводни статии:53
→ за представения на карта с памет (мемори карта, флашка) / електронен
носител списък, съдържащ имената на работниците и служителите, номерата на
банковите им сметки и чистата сума за получаване, в банките:
К-т с/ка 4219 Персонал – дебитни карти или
К-т с/ка 499 Други кредитори
→ за преведените с платежен документ суми от разплащателната сметка на

предприятието по банковите сметки на персонала:
Д-т с/ка 499 Други кредитори
или
Д-т с/ка 4219 Персонал – дебитни карти
Отчитане депонираните заплати на някои работници и служители от списъчния

състав на предприятието намира счетоводен израз в:
К-т с/ка 4215 Депонирани възнаграждения
За отчитане изплащането на депонираните заплати счетоводното записване е:

Д-т с/ка 4215 Депонирани възнаграждения
К-т с/ка 501 Каса в левове
53

Счетоводно отчитане доходите след напускане на работниците

и служителите
Начисляването на доходите след напускане на работниците и служителите,
когато доходът се осигурява от предприятието намира счетоводен израз в:54
Дебит с/ка 605 Разходи за осигуровки
Кредит с/ка 421 Персонал
За начисляване доходите след напускане на работниците и служителите,

когато доходът се осигурява от предприятието във взаимодействие с финансова
институция и в предприятието се отразява актив, счетоводните записвания са:
Д-т с/ка Вземания от финансови предприятия

или
К-т с/ка Разчети
Изплащането на доходите на персонала след напускане при собствено

финансиране намира счетоводно изражение в:
Изплащането на доходите на персонала след напускане при финансиране на

доходите с участието на трети лица счетоводно се отразява със счетоводните статии:
Д-т с/ки от група 50 Парични средства
К-т с/ка Вземания от финансови предприятия
и
В пояснителните приложения към финансовите си отчети предприятието

оповестява информация за признати разходи за заплати, признати разходи за
осигуровки, признати разходи за компенсируеми отпуски, задължения към
персонала в края на отчетния период, задължения към осигурителни организации и
пенсионни фондове към края на отчетния период.
54
Счетоводните записвания за доходите след напускане, представени по-долу в изложението
са заимствани от П. Райков. Вж.: Райков, П. Счетоводни и данъчни проблеми при прилагане
постановките на МСС (СС) 19 по отношение на доходите на персонала след напускане. // Б ъ л г а р с
к и счетоводител, бр. 6, 2008, с. 6-7.

4. Отчитане на провизиите
МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи тълкува провизиите като
задължение с неопределен размер и възникване във времето.
Съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи55 и СС 37
Провизии, условни задължения и условни активи56 провизия се признава само,
когато са изпълнени три критерия: наличие на текущо правно или конструктивно
задължение като резултат от минали събития (към датата на съставянето на баланса);
има вероятност за погасяване на задължението да бъде необходим паричен поток от
ресурси, включващи стопански изгоди; може да бъде изготвена надеждна оценка на
размера на задължението.
При определянето на възможно най-добрата приблизителна оценка на
провизиите следва:
- да се вземат предвид рисковете и несигурността относно резултатите
(независимо от всичко несигурността не е достатъчно основание за
създаването на свръхпровизии или преднамереното свръхотчитане на
пасиви);
- да се дисконтират провизиите в случаите, когато ефектът от времевата

стойност на парите е съществен, като се използва дисконтовия процент
(или проценти) преди облагане с данъци;
- да се вземат предвид възможни бъдещи законодателни и технологични

промени;
- да не се отчитат печалби от евентуално очаквано освобождаване от

предоставянето на активи.
Провизията във финансов аспект е резерв от парични средства в стойност. Тя

се класифицира към категорията „приблизителна оценка” и за определяне на размера
й се извършват икономико-математически изчисления. Съобразно това какъв вид
рисков разход следва да се провизира, се прилагат: анализ на разходите на база
минал опит (при поемане на гаранционни ангажименти), експертна оценка от
специалисти-оценители (при поемане на ангажименти за възстановяване на околната
среда) и пресмятания на база счетоводни данни (при преструктуриране на
предприятието). Освен това Международните счетоводни стандарти изискват
оценяване на провизиите с „метода на дисконтиране”. Това означава, че при
счетоводното отчитане на разходите за провизиране на задължения право на пред-
приятието (респ. строителния предприемач) е да избере или не, да отчете и фактора
55
МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. СВРАКОВ, А., БРЕЗОЕВА, Б. и др.
Международни счетоводни стандарти, приети за приложение от Европейския съюз. Приложен
коментар. Актуализиран нормативен текст. С., 2012; изменения в Официален вестник на Европейския
съюз.
<http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2012:360:0001:0077: BG:PDF> посещение
към 05.08.2020 г.
56
СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Постановление № 394 от 30
декември 2015 г. за изменение и допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия, приети с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2005 г.

„време”, защото „времето” за един по-дълъг период рефлектира върху стойността на

парите. Провизията е задължение (с правен или конструктивен характер и с
неопределена срочност или сума) и като такова фигурира в пасива на баланса.
Провизията има счетоводен аспект. Съгласно чл. 26. (1) Закона за
счетоводството57 счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в
съответствие с изискванията на този закон при съобразяването на съответни
принципи. Основният счетоводен принцип, който касае начисляването на провизия в
предприятието, е принципът „предпазливост”. Водещо при вземането на решение за
признаването на провизия е оценяването и отчитането на всички възможни рискове
и очаквани евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции,
с което се преследва получаването на действителен финансов резултат.
Може да се каже, че до известна степен провизирането е подчинено и на
принципа „последователност на представянето и сравнителна информация
(представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните
политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през
следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни
и показатели на финансовите отчети)”58. Безспорно, „най-добрата приблизителна
оценка” на провизията съгласно постановките на СС 37 Провизии, условни
задължения и условни активи59 се преразглежда към датата на всеки баланс и
преизчислява, за да бъде посочена текущата най-добра оценка. Ако не е вероятно да
бъде необходим изходящ ресурсов поток от икономически ползи, за да бъде
задължението погасено, поддържането на провизията следва да се прекрати. Когато
са налице обстоятелства за промяна размера на провизираното задължение в посока
на увеличение или намаление, последната трябва да се включи в същата статия на
Отчета за приходи и разходи (респ. Отчет за печалбата или загубата и другия
всеобхватен доход за периода), където е фигурирал разходът преди промяната с
оглед постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели през
различните отчетни периоди60.
С не по-малко значение по отношение признаването на провизии е „съпоста-
вимост между приходите и разходите” (макар че не е заложен като принцип в
действащия Закон за счетоводството от 01.01.2016 г.), който, от една страна, е пред-
поставка, разходът за поемане на задължение за гаранционни ангажименти да бъде
признат в отчетния период, в който е признат приходът от регистрираната продажба
на продукта или от друга – разходът за възстановяване на околната среда да бъде
признат в периода, в който е осъществена дейността и е черпена икономическата
изгода.
Провизията е и с данъчен ефект. Провизирането на задължения рефлектира
57
Закон за счетоводството. Обн. ДВ. бр.95 от 8 декември 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 6
декември 2019 г., доп. ДВ. бр.26 от 22 март 2020 г.
58
Закон за счетоводството. Обн. ДВ. бр.95 от 8 декември 2015 г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 6
декември 2019 г., доп. ДВ. бр.26 от 22 март 2020 г.
59
СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Цит. съч.
60
Изключения се допускат, когато е прилаган „метода на дисконтиране”.

върху данъчното им третиране. То е уредено с чл. 38-40 от ЗКПО61. Законът

постановява, че разходите за провизии на задължения не се признават за данъчни
цели в годината на счетоводното им отчитане. Разходите за провизии за задължения
се включват в данъчния финансов резултат на предприятието, като го увеличават. Те
представляват временна разлика – признават се за данъчни цели в период, различен
от периода, в който техният носител е породил счетоводния разход; те са такива
само в рамките на отделни периоди, когато възникват и съответно се проявява
обратното им действие; ефектът от проявлението им във времето е нулев 62. Техният
данъчен ефект счетоводно се третира като „Актив по отсрочени данъци”. Възниква
въпросът: Какъв е неговият размер? СС 12 Данъци от печалбата63 съдържа т. 5.1,
съгласно която активите и пасивите по отсрочени данъци се оценяват по данъчни
ставки съобразно данъчното законодателство за периодите, в които се прогнозира, че
активът се реализира или пасивът се урежда. Възникналият актив по отсрочени
данъци следва да бъде изразен чрез конкретна счетоводна статия. Когато такъв вече
е бил първоначално признат, а данъчната ставка бъде променена – задължително
същият трябва да бъде коригиран с разликата в двете ставки64. Освен в този случай
корекция в размера му може да се наложи във всеки отчетен период, в който
възникнат аргументирани основания за това, тъй като начисляването на активи по
отсрочени данъци се основава на техниката на приблизителните счетоводни
оценки65.
Съгласно постановките на действащия МСС 37 Провизии, условни пасиви и
условни активи провизиите са задължения (пасиви) с неопределен размер в стойност
и срочност по отношение на времето66. Според Стандарта провизии за бъдещи
загуби от дейността не се признават. Ако предприятието е сключило обременяващ
договор, настоящите задължения според договора се признават и оценяват като
провизия. Провизията за преструктуриране на разходи се признава само при
положение, че са изпълнени общите критерии за признаване на провизии.
Като примери за признаване на провизия биха могли да се посочат: разходи за
отстраняване на бъдещи дефекти в рамките на продуктова гаранция; разходи за
възстановяване на околната среда, които се очаква, предприятието да извърши
поради специфично публично изявление, дори да няма законово задължение за това;
наказателните лихви или разходите за възстановяване на незаконно нанесени щети
на околната среда; преструктуриране дейността на предприятието по смисъла на
структурна програма, планирана и контролирана от ръководството, която
съществено променя или обхвата на дейността му, или начина, по който се
61
Закон за корпоративното подоходно облагане. Обн. ДВ. бр.105 от 22 декември 2006 г., изм.
и доп. ДВ. бр.69 от 4 август 2020 г.
62
Вж. Свраков, А., Брезоева, Б. и др. Счетоводство 2011. Национални стандарти за финансови
отчети за МСП. С, Труд и право, 2011, с. 327.
63
СС 12 Данъци от печалбата. Постановление № 394 от 30 декември 2015 г. за изменение и
допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, приети
с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2005 г.
64
Вж. Свраков, А., Брезоева, Б. и др., Цит. съч., с. 333.
65
Пак там., стр. 333.
66
Мирца, А., Орел, М., Холт, Г. Международни стандарти за финансова отчетност.
Ръководство, коментари, практическо приложение. Първо издание. С., Кабри, 2009, с. 421.

осъществява дейността; вероятни санкции, глоби и неустойки за неспазване на дого-

ворно задължение и други.
СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи определя провизиите
като задължения, които съществуват към датата на баланса и се отличават с
неустановени размери в стойност и неопределена срочност 67.
За отчитането на разходи за провизии се препоръчва използването на сметка
607 Разходи за провизии.
Начисляването на разходи за провизии счетоводно се отразява с:
Д-т с/ка 607 Разходи за провизии
К-т с/ка от група 49 Разни дебитори и кредитори
По усмотрение на предприятието се използва сметка от група 49 Разни

дебитори и кредитори за отчитане разчетите за провизии. Най-често използвани
шифър и наименованието на сметката са:
4991 Провизии, признати като пасиви68
498 Провизии69
4981 Провизии, отчитани като пасиви70
494 Провизии71
Международните счетоводни стандарти изискват оценяване на провизиите с

„метода на дисконтиране”. Това означава, че при счетоводното отчитане на
разходите за провизиране на задължения, право на предприятието е да избере или не
да отчете и фактора „време”, защото „времето” за един по-дълъг период рефлектира
върху стойността на парите. „Най-добрата приблизителна оценка” на задължението
съответства на сегашната стойност на задължението (бъдещата парична маса,
предварително дисконтирана, с която ще се уреди ангажимента на предприятието
към датата на падежа му).
Например, ако едно предприятие на база досегашния си опит очаква
разходите за отстраняване на бъдещи дефекти в рамките на продуктовата гаранция
да възлизат на 20 000 лв., гаранционният срок е 5 години, а по данни на НСИ
процентът на инфлация за годината е 7 %, то сегашната стойност на разходите за
отстраняване на дефекти може да бъде онагледена посредством следната таблица 18.
От представения в цифрови данни пример се вижда, че за определената
съгласно счетоводните справки сума за отстраняване на дефекти в рамките на
продуктовата гаранция в размер на 20 000 лв., отчитайки инфлационните процеси,
следва да се начисли провизия в размер на 14 259, 72 лв.
67
Свраков, А., Брезоева, Б. и др. Счетоводство 2011. Национални стандарти за финансови
отчети за МСП. С., Труд и право, 2011, с. 349.
68
преработено и допълнено издание. Цит. съч., с. 562.
69
Божков, В., Симеонова, Р. и други. Финансово счетоводство. Свищов, АИ „Ценов“, 2009, с.
282.
70
Дамянов, Д. Финансово счетоводство. Цит съч., с. 192.
71
Рангелов, Е. Счетоводство на строителното предприятие. С., Даниел СГ, 2008, с. 156.

Разходите за провизии се отнасят по функционално предназначение

съобразно характера на провизията. Сметка 611 Разходи за дейността се използва в
предприятията със строителна дейност и има ограничено приложение в другите
предприятия. Сметка 123 Печалби и загуби от текущата година се използва, когато
провизията е свързана със задължения, от които не се очакват бъдещи икономически
изгоди.
Съобразно конкретния случай се съставя счетоводната статия:
Д-т с/ка 611 Разходи за дейността
Д-т с/ка 614 Административни разходи
Д-т с/ка 615 Разходи за продажба
К-т с/ка 607 Разходи за провизии
Сегашна стойност на разходите за отстраняване на бъдещи дефекти

в рамките на продуктовата гаранция
Таблица
Години Дисконтов фактор = Сума (лв.) = Дисконтов фактор х
1/(1+р)n Разходи за отстраняване на
р – дисконтова норма дефекти в рамките на
(годишен процент на продуктовата гаранция, оценени
инфлацията) съгласно счетоводни справки
n – бъдещ годишен
период на дисконтиране72
0 1/(1+0,07)5 = 0,7129861 0,7129861 х 20 000 = 14 259,72
1 1/(1+0,07)4 = 0,7628952 0,7628952 х 20 000 = 15 257,90
2 1/(1+0,07)3 = 0,8162978 0,8162978 х 20 000 = 16 325,96
3 1/(1+0,07)2 = 0,8734387 0,8734387 х 20 000 = 17 468,77
4 1/(1+0,07)1 = 0,9345794 0,9345794 х 20 000 = 18 691,59
5 20 000,00
Извършените разходи по отстраняване на дефектите в рамките на

продуктовата гаранция и за възстановяване на околната среда поради специфично
публично изявление от предприятието, дори да няма законово задължение за това,
намират счетоводно изражение в:73
72
Вж. Божков, В. Примери за отчитане на промените в размера на провизиите за разходи по
извеждане от експлоатация, възстановяване и други подобни. С ч е т о в о д с т в о плюс, бр. 1, 2007, с.
8.
73
Рангелов, Е. Счетоводство на строителното предприятие. Цит. съч., с. 157.

Д-т с/ка от група 49 Разни дебитори и кредитори

К/т с/ка 302 Материали
К-т с/ка от раздел 4 Сметки за разчети
К-т с/ка от група 50 Парични средства74
Възможни за възникване са три варианта: осчетоводената провизия в

стойност напълно да съответства на всички отчетени разходи по гаранционния
ремонт, да е налице неусвоена сума от провизията след като гаранционният период е
изтекъл или да са извършени разходи за отстраняване на дефекти в размер, по-голям
от провизираното задължение.
Когато се окаже, че не цялата сума от начислената провизия е усвоена след
изтичане на гаранцията:
Д-т с/ка от група 49 Разни дебитори и кредитори
К-т с/ка 726 Приходи от реинтегрирани провизии
или сметка 729 Други финансови приходи
Сметка 726 Приходи от реинтегрирани провизии или сметка 729 Други

финансови приходи се приключва в края на отчетния период срещу кредитиране на
сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.
В случай че провизираната сума от предприятието не е покрила всички
разходи по отстраняване на дефектите, в края на отчетния период предприятието
трябва да извърши доначисляване на провизии (повторно провизиране). За целта се
съставя същата счетоводна статия като тази за първоначалната провизия.
„Най-добрата приблизителна оценка” на провизията съгласно постановките
на СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи (т. 9.8.)75 се преразглежда
към датата на всеки баланс и преизчислява, за да бъде посочена текущата най-добра
оценка. Когато са налице обстоятелства за промяна размера на провизираното
задължение в посока на увеличение или намаление, последната трябва да се включи
в същата статия на Отчета за приходи и разходи (респ. отчет за печалбата или
загубата и другия всеобхватен доход за периода), където е фигурирал разходът
преди промяната с оглед постигане на съпоставимост на счетоводните данни и
показатели през различните отчетни периоди76.
74
В специализираната литература се предлагат и други решения. За подробности вж.:
Душанов, И., Димитров, М. Курс по счетоводство на предприятието. Седмо основно преработено и
допълнено издание. Цит. съч., с. 562.
75
СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Постановление № 394 от 30
декември 2015 г. за изменение и допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия, приети с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2005 г.
76
Изключения се допускат, когато е прилаган “метода на дисконтиране“.

3. Допълнителна литература
Душанов, Ив., Димитров, М. Курс по счетоводство на предприятието. Седмо
основно преработено и допълнено издание. С., Ромина, 2011 г.
Божков, В., Симеонова, Р. Общо счетоводство. Свищов, АИ „Ценов”, 2014.
Божков, В. Примери за отчитане на промените в размера на провизиите за

разходи по извеждане от експлоатация, възстановяване и други подобни. // С ч е т о в
о д с т в о плюс, бр. 1, 2007.
Божков, В., Симеонова, Р., Крумова, Д. и други. Финансово счетоводство.

Свищов, АИ „Ценов”, 2009.
Дамянов, Д. Финансово счетоводство. Свищов, АИ „Ценов“, 2005.
Герганов, Г., Аверкович, Ек., Проданов, Г. и други. Счетоводство на селското

стопанство, селскостопанските кооперации и сдружения. С., б.г.
Дочев, М., Атанасов, Ат., Андреев, Ив. и други. Счетоводство. В. Търново,

Фабер, 2013.
Дочев, М. Счетоводство. В. Търново, Абагар, 2004.
Гачев, И., Миланов, А. и др. Международни счетоводни стандарти (МСС)

2011. Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО). Първо издание. С.,
Лоби Ком.
Георгиев, Г. Трудовите възнаграждения: формиране и регулиране. // Ф и н а н

с и, 2006, бр. 4.
Гонева, А., Донев, Г. и други. Структура и организация на работната заплата.

С., Труд и право, 2007.
Гочев, Г., Манов, Б. Социално осигуряване. Трето издание.С., Тракия, 2004.
Дудов, Т. Управление на работната заплата във фирмата. С., Интелсофт, 2000.
Дурин, Ст., Дурина, Д. Наръчник по счетоводство на малки и средни

предприятия. Сметкоплан. Национални стандарти за финансови отчети за малки и
средни предприятия. Закон за счетоводството. Закон за малките и средни
предприятия. С., ФорКом, 2008.
4. Ключови думи и работни понятия

Задължения
Текущи и нетекущи пасиви
Заеми
Разчети с доставчици

Разчети с бюджета и ведомства

Разчети за корпоративен данък
Разчети за данък върху добавената стойност
Разчети за данъци върху доходи на физически лица
Разчети за акцизи
Разчети с митници
Други разчети с бюджета и с ведомства
Социално осигуряване
Здравно осигуряване
Разчети с осигурители
Работна заплата
Основна месечна работна заплата
Допълнително трудово възнаграждение със задължителен характер
Допълнителни възнаграждения, които могат да се договорят
Възнаграждение при ползване на платен отпуск
Обезщетения, дължими по Кодекса на труда
Разчети с персонала
Провизии
Метода на дисконтиране
5. Въпроси за самопроверка
1. Какво представляват текущите и нетекущите пасиви?
2. Коментирайте коя сметка се използва за отчитане на доставката на активи
или услуги, заплащането на които се реализира с разсрочка за предприятието и то
дължи лихви.
3. В съответствие с кой нормативен акт предприятията в Р България
начисляват и внасят корпоративен данък?
4. Каква е разликата между основна месечна работна заплата и брутно
трудово възнаграждение?
5. Посочете видовете трудови възнаграждения в съответствие с МСС 19
Доходи на наети лица / СС 19 Доходи на персонала.
6. По какъв начин функционира социалното осигуряване в Р България?
7. В съответствие с действащата нормативна уредба какъв е размера на
здравноосигурителната вноска в Р България?
8. Кои критерии трябва да бъдат изпълнени, за да признае предприятието
провизия, съгласно постановките на приложимите счетоводни стандарти?

6. Въпроси за дискусия
1. Какво включват данъците върху дохода? Вярно ли е твърдението, че
„дължимите суми по текущия данък се признават като текущ пасив (задължение) до
размера на невнесения данък“?
2. Какъв смисъл влагате в „облагаема доставка“?
3. Българско предприятие, регистрирано по ЗДДС с основна дейност
разработване и поддържане на уеб приложение, извършва продажба на софтуер на
стопански субект от Шотландия. Получателят по сделката не е регистриран по
ЗДДС. На 11 юни 2020 г. е издадена фактура на стойност 2500 USD.
√ Къде е мястото на изпълнение на сделката?
√ Трябва ли българското предприятие да начисли ДДС за извършената
продажба и ако „да” каква ще бъде ставката?
√ В кои клетки на Дневника за продажбите ще бъдат включени данъчната
основна и начисленият данък ?
4. Коментирайте размерите на осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване –
по видове осигурени лица и разпределение между осигурител и осигурено лице за
настоящата година.
5. Определете сегашната стойност на разходите за отстраняване на дефекти в
рамките на продуктова гаранция при следната информация:
- на база на досегашния си опит предприятието очаква разходите за
отстраняване на бъдещи дефекти в рамките на продуктовата гаранция да възлизат на
45 000 лв.;
- гаранционният срок е 6 години;
- процентът на инфлация по данни на НСИ е 4 %
7. Резюме на темата
Сметните взаимоотношения на предприятието с трети лица, в т.ч. финансови
предприятия, нефинансови предприятия, държавата, бюджетни предприятия,
осигурителни предприятия, персонала и други юридически и физически лица
представляват разчетите на предприятието, които се характеризират с голямо
разнообразие.
Те обикновено имат временен характер.77
Задълженията (текущите и нетекущите пасиви) и провизиите се осъществяват
на базата на действащата нормативна уредба в страната, като Закона за
счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, Закона за ДДС, Закона за
корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, Кодекс на труда, Кодекс за социалното осигуряване, Закон за
здравното осигуряване, и много други закони и наредби.
77
Дамянов, Д. Финансово счетоводство. Цит. съч., с. 131.

Задълженията на предприятието, които възникват при доставка на активи,

начислени данъци, начислени възнаграждения, начислени осигурителни и здравни
вноски и други могат да бъдат класифицирани като:
Краткосрочни – задължения на предприятието със срок на възмездяване до 1
година.
Дългосрочни – задълженията се уреждат за период над 1 година.
Местни – намиращи изражение в стопанските отношения на предприятието с
трети лица на територията на страната.
Чуждестранни – когато в предприятието възникват задължения с трети лица
извън територията на страната.
Реални – възмездими в момента на възникване.78
Условни, чието възмездяване се реализира само при настъпването на бъдещо
събитие.79
78
79


Отчитане на задълженията текущите и нетекущите пасиви и провизиите

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Отчитане на задълженията текущите и нетекущите пасиви и провизиите

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Финансово счетоводство – първа част

ОТЧИТАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА (ТЕКУЩИТЕ И НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ)

1. Въведение в учебната тема

Учебната тема “Отчитане на задълженията (текущите и нетекущи пасиви)

Съдържание на учебната тема

1. Отчитане на получените заеми

© Доц. д-р Галина Чиприянова, Център за дистанционно обучение, СА „Д. А.

За получени парични средства в левове или във валута по краткосрочни заеми

За получени парични средства в левове или във валута по дългосрочни заеми

Начисляването на лихви по получени краткосрочни и дългосрочни заеми

За изплащане на дължимата лихва се съставя счетоводната статия:

Обикновено в практиката лихвата директно се удържа от разплащателната

Погасяването на краткосрочните и дългосрочни заеми счетоводно се отразява

Облигациите3 са ценни книжа, предлагани за продажба публично. Тяхното

Център за дистанционно обучение, Стопанска академия „Д. А. Ценов“

се издават само от акционерно дружество. Издаване на облигации чрез публично

При продажбата на облигации в предприятието се съставя счетоводната

Успоредно с това се съставя и счетоводната статия:

Изплащането на тиражирани облигации на падежа, респ. погасяването на

За погасяването на облигационния заем предприятието може да предприеме и

© Доц. д-р Галина Чиприянова, Център за дистанционно обучение, СА „Д. А.

Погасяването на облигационния заем, когато облигациите са изкупени под

В съответствие с Търговския закон общото събрание може да реши да бъдат

За счетоводното отчитане на други заеми и дългове в предприятието се

Център за дистанционно обучение, Стопанска академия „Д. А. Ценов“

2.1. Отчитане на разчетите с доставчици

В съответствие с информационните потребности на предприятието към

Отчитане разчетите с доставчици

© Доц. д-р Галина Чиприянова, Център за дистанционно обучение, СА „Д. А.

Покупката на дълготрайни материални активи като еднократен акт, когато

Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи

При покупка на дълготрайни материални активи с характер на процес, когато

- за отразяване на транспортните разходи:

- за отразяване разходите за външни услуги:

- за отразяване разходите за материали:

- за отразяване разходите за заплати:

Център за дистанционно обучение, Стопанска академия „Д. А. Ценов“

- за отразяване разходите за осигуровки:

- за отразяване на други разходи:

- за заприходяване на дълготрайния материален актив:

Покупката на материали, когато предприятието не е регистрирано по Закона

За покупка на материали, когато предприятието използва сметка 301

Д-т с/ка 301 Доставки

© Доц. д-р Галина Чиприянова, Център за дистанционно обучение, СА „Д. А.

Д-т с/ка 301 Доставки

Д-т с/ка 301 Доставки

Д-т с/ка 302 Материали

Д-т с/ка 401 Доставчици

При покупка на материали, когато предприятието не използва сметка 301

Д-т с/ка 302 Материали

Д-т с/ка 302 Материали

Покупката на материали, които не се заприходяват в склада, а се отчитат

Установените липси при доставката, за които предприятието отправя

Център за дистанционно обучение, Стопанска академия „Д. А. Ценов“

Д-т с/ка 301 Доставки

За извършена услуга от външни предприятия се съставя счетоводната статия:

За отрицателни разлики при плащане на валутни задължения счетоводното

При положителни разлики при плащане на валутни задължения се съставя:

Към датата на изготвяне на годишния финансов отчет се съставя счетоводната

Към датата на изготвяне на годишния финансов отчет счетоводното записване

Отчитане разчетите с доставчици по аванси

© Доц. д-р Галина Чиприянова, Център за дистанционно обучение, СА „Д. А.

Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси