Икономически Университет - Варна

Факултет: УПРАВЛЕНИЕ

КУРСОВА РАБОТА

ПО

МЕЖДУНАРОДЕН ИКОНОМИКС

ПО ТЕМА; НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТНК В ТУРСКАТА

ИКОНОМИКА
Дата:19.05.2008

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТНК В ТУРСКАТА ИКОНОМИКА;

ТНК в глобален аспект
ТНК се развиват изключително динамично, техните продажби и активи
растат по-бързо, в сравнение със световния БВП, износ или брутният капиталов
запас. Един от основните показатели за дейността на ТНК е обемът на
задграничното производство. Брутният продукт на филиалите, измерен чрез
показателя „добавена стойност", е нараснал З пъти между 1982 г. и 1994 г. Като
през 1994 г. се равнява на 6% световния БВП. Продажбите на филиалите се
увеличава 8% годишно между 1982 и 1994г. Делът на износа в тези продажби обаче
има тенденция да се намалява - от 31% през 1 г. на 28% през 1994 г., което показва,
че преките задграни инвестиции през последните години са повече ориентирани
към обслужване на местните пазари, отколкото към износ.Това се обяснява с факта,
че голяма част от новите преки инвестиции е насочена към сферата на услугите.
ТНК съсредоточават колосална икономическа мощ и по категоричен начин
доминират не само световния износ на капитал, но също световното производство,
технологии, търговия и финанси.

Световен доклад за инвестициите за 2О07 г.

Световният доклад за инвестициите за 2007 "Транснационалните
корпорации, добивните индустрии и развитието" е седемнадесетият от серия
доклади, пулбикувани от Конференцията на ООН за търговия и развитие
(УНКТАД) Докладът анализира най-новите тенденции, свързани с преките
чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и през 2007 отделя специално внимание на
ролята на транснационалните корпорации (ТНК) при добива на петрол, газ и
метални минерали.
Съдържание:
• Глобални и регионални тенденции и перспективи при ПЧИ
• Развитие на националните и международните политики
• Класация на най-големите ТНК в света
 • Идентифициране на ТНК в добивните индустрии
• Анализ на ефекта и влиянието от участието на ТНК в добивните
индустрии върху изграждането на политики
По-високите цени на някои минерали накараха инвеститорите да възобновят
своя интерес към добивните индустрии. ТНК, които включват някои от най-
големите световни корпорации, играят важна роля в добива на минерали, петрол и
газ. Основните играчи при добива на метални минерали са частни ТНК, докато
държавни фирми от развиващи си страни и държави в преход доминират добива на
петрол и газ. Много от тези държавни фирми се превръщат в пълноправни ТНК.
Позовавайки се на уникални данни, Световният доклад за инвестициите за
2007 разглежда ролята на ТНК при добива на минерални ресурси и идентифицира
ключовите страни и компании. Докладът разглежда и как инвестиционните
фактори се променят спрямо движението на суровините по "веригата на
стойнтостта" и превръщането им в крайни продукти, и спрямо участието на
различни компании. Предвид скорошните дискусии за така нареченото "ресурсно
проклятие", докладът изследва как участието на ТНК може да подпомогне или да
попречи на дългосрочното, широкообхватно икономическо развитие в развиващите
се страни - най-добрият подход за намаляване на бедността и повишаване на
жизнените стандарти. Докладът обсъжда възможността добивът на енергия и
минерали да подпомогне правителствата в постигането на тези цели.
Както и предишните години, Световният доклад за инвестициите за 2007
представя актуални данни за ПЧИ и проследява световните и регионални
тенденции в притока на чуждестранни инвестиции и в международното
производство на ТНК. Приток на ПЧИ в световен мащаб се повиши през 2006 за
трета поредна година. Всички основни групи държави регистрират нарастване в
ПЧИ: развитите страни, развиващите се страни и икономиките в преход в
югоизточна Европа и в Общността на независимите държави. Повишеното търсене
на стоки предизвика рязък скок в ПЧИ свързани с природните ресурси, въпреки че
секторът на услугите продължи да привлича най-много ПЧИ. Сред развиващите се
региони, притокът на ПЧИ към подрегиони като северна Африка, Африка на юг от
Сахара, западна Азия, източна Азия и югоизточна Азия достигна рекордни нива,
както и чуждите инвестиции в икономиките в преход.
Статистическото приложение към Световния доклад за инвестициите за
2007 предоставя данни за притока и наличните ПЧИ в повече от 200 държави.
За обема инвестиции в различните сектори на турската икономика представа
дава таблица 1.
Таблица 1 Секторни нвестиции
сектори 2001 2002 2003 2004
Аграрен сектор -6,5 6,9 -2,5 5,0
Индустриален сектор -7,5 9,4 7,8 4,9
Сектор Услуги -7,7 6,0 5,2 5,0

Международната вътрешнофирмена търговия е непосредствено свързана със

съществуването на транснационалните корпорации /ТНК/. Тя е едно от най-
важните следствия от тяхната експанзия в световната икономика и затова преди да
се говори за вътрешнофирмена търговия, е необходимо да се уточни разбирането за
ТНК.
Една от отличителните особености на ТНК е международната
вътрешнофирмена търговия.
Вьтрешнофирмената търговия обхваща два рода отношения между родителските
компании и филиалите, както и между самите филиали. Основните потоци на
вътрешнофирмената търговия могат да се представят схематично по следния
начин:

Фирма - майка

филиали
филиали
 филиали

Задължително условие е транзакциите да се извършват между

подразделенията на ТНК, разположени в различни страни. От гледна точка на
обекта, който се реализира във вътрешнофирмения обмен, могат да се обособят
следните 4 основни потока на вътрешнофирмена търговия:
 Вътрешнофирмена търговия със стоки;
 Вътрешнофирмена търговия с услуги;
 Вътрешнофирмена търговия с технологии и търговски марки;
 Вътрешнофирмена търговия със заеми;

ТНК повишат инвестиционната активност в световната икономика,

активизират капиталообразуването, а също и темповете на икономически растеж.
Не е ясно, обаче, дали международният бизнес в лицето на ТНК максимизира
световното икономическо благосъстояние. Икономическите последици на ТНК за
приемащите страни са многоаспектни – някои положителни, а други
неблагоприятни, отрицателни. Крайната оценка трябва да се претегли през
призмата на печалбата и загубата от този спектър на влияние. Икономическата
изгода за приемащата страна е, че нараства производителността на
производствените фактори, обемът на производството и равнището на заетостта.
Местните фирми биха могли да се заемат със същата дейност и не са в състояние да
я изградят рационално. Не съществуват местни фирми, които биха се заели с
въпросните проекти, поради трудностите, с които ще се сблъскат, тъй като не
разполагат с никакво предимство. ТНК имат големи мащаби, познават добре пазара
и могат да организират надеждни маркетингови проучвания. Това им позволява да
предлагат инвестиционни проекти, които осигуряват както по-високо равнище на
производството, така и по-голяма заетост, което е по-изгодно за приемащата
страна. Много икономисти споделят съображенията относно приноса на ТНК за
заетостта и производството, но се съмняват в резултатите, приемайки ги за не
много значими.
Напоследък се забелязва разочарование от големите сливания, станали през
последните няколко години. Купувачите, които смятаха, че увеличавайки
собствеността си ще увеличат не само икономическата си мощ, но и печалбите си,
останаха разочаровани от резултатите. Причините за това е неуспехът от
интегрирането на новите придобити фирми в основната компания, направените
нереалистични очаквания и неадекватното планиране, несинхронизирането на
мениджърския екип, технологичните системи, организационната структура и
корпоративната култура.
Доходът създаван от филиалите на ТНК въз основа на трансферирани, а не
на местни фактори, не може да се брои като директна изгода за приемащата страна,
макар че и доходът от тях може да бъде използван за покупка на местно
произведени стоки и по този начин да активизира съвкупното търсене. Ето защо е
трудно да се оценят функциите и приноса на ТНК за стопанското развитие на
приемащата страна.
Съществува косвено влияние на ТНК, върху платежния баланс на страната,
в която са дислоцирани техните филиали. Ако присъствието им допринася за
повишаване на дохода, тогава може да се създаде търсене на вносни стоки от
изпращащата страна. Те могат също да преместват ресурси от експортни отрасли
на приемащата страна към импортните сектори и по този начин да задържат
производството в експортните отрасли, което ще влошава търговския баланс.

ТНК в Турция
Политическите и икономическите промени, от септември 1980 са довели
до влошаване на социалните условия за по-голямата част от работниците в
Турция.
Eкспортно ориентирани политики, въведени в началото на 1980 г., не са
допринесли съществено за развитието на турската икономика, До голяма степен
страната се е превърнала в евтина платформа за трудов ресурс на корпорации
Siemens, General Electric и други немски и американски мултинационални
компании.
Турция е изправена пред външнотърговския дефицит от 28 милиона щатски
долара през 2005г. и бави плащания на световните финансови институции като
Международния валутен фонд. Един доклад, публикуван от Истанбулската
търговска камара, отбеляза, че турската икономика е в най-лошото състояние за
последните 34 години.
Турският икономист, автор на редица статии, Фикрет Баская, отбелязва, че
цялото богатство на страната е монополизирано от около 1000 семейства и техните
различни банки, холдингови компании и други финансови къщи.
Разделителна линия между мафиотския сектор и не-мафиотския сектор е
почти заличен.
Според председателя на Държавния статистически институт,
"неофициалният" сектор на икономиката е с обем от US $ 100 милиарда евро,
повече от половината от националния доход на страната.
Съотношението на външния дълг към износа е 62,5%. До края на 2005г.
година Турция заплаща обратно $ 25 милиарда долара по външния дълг и 81
милиарда щатски долара, дължими от 2004 година.
Тези пари се вземат от джоба на работниците, които са един от най-
нископлатените в Европейския съюз. . Положението е особено несигурно за 4,5
милиона работници и служители които работят за минимална заплата.
Според проучване, извършено от турските Е-синдикални, средният нетен
месечен доход на тези работници е малко над $ 125 долара по текущия обменен
курс. В реалната стойност гледна точка, сумата е дори по-ниска, - $ 112 долара,
поради високия процент на инфлацията. Това означава, че работещите в тази
категория труд, трябва да работят един час, за да купят килограм (2,2 фунта) хляб
и хлебни изделия; шест и половина часа, за да купят килограм месо; пет и половина
часа, за да купят килограм сирене; и половин час да се купи литър мляко (1,06
четвърти).
 Според този доклад, четири членно самостоятелно семейство се нуждае от
повече от $ 775 долара доход на месец за храни и напитки. Средният доход на
чиновниците и администрацията варира от около $ 228 до $ 297 долара.
Проблемът донякъде е в това, че турското правителство не може да взема
самостоятелни решения относно социалните си ангажименти, а всяко решение се
предхожда от допитване и обсъждане с МВФ и Световната банка.
В същото това време тази несигурна турска икономика се оказва
изключително благоприятно място за чужди инвестиции и разполагане на ТНК.

Таблица 2. Приходи от ТНК

годи 2005 2004 2003 2002 2001 2000 1999 1998 1997 1996 1995
ни
прих 9,805. 2,883. 1,752. 1,137. 3,352. 982.0 783.0 940. 805. 722. 885.
оди 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Кризисните за турската икономика години –2000 и 2004 са фактически бум за

приходите на ТНК.

Дейността на ТНК в Турция

Компанията "Роял дъч шел" води преговори с турската държавна петролна

компания за изграждане на тръбопровод за износ на иракски природен газ през
Турция, съобщава вестник "Търкиш дейли нюз". "Шел" и турската компания
работят по меморандум за разбирателство по проекта, който ще бъде ръководен от
турското министерство на енергетиката, заяви Джанан Едибоглу, говорителка на
"Шел" в Турция. По думите й споразумението може да бъде завършено "много
скоро". . Компанията "Роял дъч шел" води преговори с турската държавна
петролна компания за изграждане на тръбопровод за износ на иракски природен газ
през Турция, съобщава вестник "Търкиш дейли нюз".

Турция е казвала, че иракски газ може да бъде доставян на страните от ЕС

чрез планирания газопровод "Набуко" на стойност пет милиарда евро, който има за
цел да намали зависимостта на Европа от руския газ, като транспортира гориво от
Централна Азия, Иран или Египет. Разговорите с турската държавна петролна
компания включват построяването на тръбопровода и "имат предвид газовите
възможности на Ирак", заяви Едибоглу. Тя не каза къде в Турция ще минава
тръбата.
Отделно "Шел" продължава преговорите с италианската "Ени" и турската
"Чалък груп" за включване към техния петролопровод на стойност два милиарда
долара от черноморския град Самсун до средиземноморското пристанище
Джейхан, каза Едибоглу. "Ени" и "Чалък" водят преговори за дяловете в
нефтопровода от 2006 г.. "Шел" все още работи по проучване на приложимостта на
проекта и гледа "позитивно" на включването си в него, посочи Едибоглу.
Петролните компания "Шел" и "Бритиш петролиум" започват да се
оттеглят от задълженията си към екологията и чистата енергия, пише в. "Гардиън".
"Шел" наскоро разпродаде бизнеса си със слънчева енергия. "Бритиш
петролиум" пък реши да инвестира в канадски петролни пясъци, при които
добивът на горива е един от най-замърсяващите. И двете компании показват, че
заетостта им с възобновяемите горива е странична дейност, която към момента
пречи на основния бизнес, пише в. "Дневник".
Двете дружества освен това са едни от най-големите замърсители с
парникови газове в света, но в последните години се опитват да си изградят имидж
на корпорации с грижа към екологията. За тази цел те поеха по няколко проекта в
областта на екологичните горива.
Решението на "Шел" да се оттегли от производството на енергия от
слънчеви централи идва в момент на изключителна активност за сектора. В същото
време дружеството продаде бизнеса си в Шри Ланка на "Енвирон енерджи
глобал" (Environ Energy Global) за неназована сума. В близко бъдеще се очаква
разпродаване на подобни дейности на "Шел" и във Филипините и Индонезия.
От британско-холандската група обявиха, че са продали бизнеса си в по-
отдалечените райони в Индия и Шри Ланка, тъй като не е бил достатъчно
доходен.
“Дейността не ни носеше никаква печалба и затова я прехвърлихме на друг
оператор, който може да се справи с извеждането на бизнеса към следващата му
фаза.” "Шел" все още търси проекти в областта на зелената енергия, но иска да
постигне по-добри резултати за бизнеса си. Компанията продължава да инвестира
във вятърни централи.
Още през 2007 година "Шел" започна да изпълнява плана си с продажбата
на производството си на модули за слънчеви централи. Отделът беше купен от
германската група "Солар уърлд" (SolarWorld).
"Бритиш петролиум" спечели достъп до находищата в Канада, след като
размени активи с "Хъски ойл" (Husky Oil). Според експерти производството на
петрол от пясъците е около пет пъти по-енергоемко в сравнение със стандартните
добиви.
Бившият директор на британската компания Джон Браун често казваше, че
няма да последва "Шел" в разработването на петролни пясъци. Именно Браун даде
начало на отдела за алтернативна енергия. Новият изпълнителен директор Тони
Хейъурд обаче насочва стратегията на дружеството в друга посока, докато се
опитва да запази екологичния имидж.
От компанията се оправдаха, че все още държат на програмата си за
алтернативни горива и ще инвестират в нея 8 млрд. долара през следващите 10
години. Според представители на "Бритиш петролиум" разработката на петролни
пясъци е начин за разширяване на портфейла от енергийни източници.
Компанията Лукойл разширява експанзията си в Турция, използвайки за
плацдарм рафинерията Нефтохим-Бургас, коментира "РБК Дейли".
Лукойл води преговори за покупката на още един петролен терминал, заяви
вицепрезидентът на компанията Владимир Некрасов. През ноември 2006 г. тя
стана собственик на база край турското селище Яръмджа, която е с капацитет 10
хиляди тона петрол.
Този път става дума за още по-голям терминал, чийто обем може да
достигне 20 хиляди тона.
Владимир Некрасов отбеляза, че покупката на нова петролна база в
Турция може да стане до края на 2008 година.
В момента компанията проучва икономическата целесъобразност на
сделката, изхождайки от това, че трябва да се изплати за не повече от шест години.
Некрасов не уточни къде е разположен планирания за закупуване терминал.
Между другото някои анализатори смятат, че той може да бъде в провинция
Зонгулдак, на турското крайбрежие на Черно море, където Лукойл смяташе да
строи собствена рафинерия. В момента проектът за строителството на
преработваща мощност в Зонгулдак е замразен.
От пресцентъра на Лукойл поясниха за "РБК Дейли", че компанията е
сметнала за по-изгодно да не строи в момента нов завод, а да увеличи обемите на
преработвания петрол в Нефтохим-Бургас от 7,5 милиона на 10 милиона тона
петрол годишно.
Така терминалът край селището Яръмджа, а също така и новата петролна
база, ако покупката се осъществи, ще се запълват с петрол и петролни продукти,
внасяни от Бургас.
След това с горивото от тези терминали ще се снабдяват турските
бензиностанции на Лукойл. Руската компания планира да разшири мрежата си от
бензиностанции в Турция в близко бъдеще.
Днес Лукойл притежава само 15 бензиностанции в тази страна, но към края
на годината техният брой ще нарасне до 50-100, съобщи Некрасов. Анализаторът
на банка "Уралсиб" Алексей Кормщиков смята, че за Лукойл няма да
представлява проблем да разшири своята мрежа от бензиностанции в Турция,
изкупувайки част от бензиностанциите на други участници на пазара.
Собственици на големи мрежи в Турция са БП, Шел, Аджип, Петрол
Офиси. Миналата година турската преса съобщи за интереса на Лукойл към
бензиностанциите на M Oil.
 Президентът на Лукойл Вагит Алекперов заяви, че компанията може да
изнася за турския пазар около 2 милиона тона петролни продукти годишно.
Съгласно оценката на експертите този обем е достатъчен да се снабдят с гориво
около 500 бензиностанции. Впрочем за износа на петролни продукти в такъв обем
мощността на петролната база край Яръмджа не е достатъчна, затова най-вероятно
са започнали преговори и за покупката на нов терминал.
Изхождайки, че базата в Яръмджа е била купена за 21,5 милиона долара,
анализатори смятат, че новият терминал, който ще бъде два пъти по-голям, ще бъде
купен за около 40 милиона долара.
Едновременно с това Алексей Кормщиков е убеден, че Лукойл няма да
изостави намерението си за развитие на собствена преработка на петрол в Турция.
Компанията може да се върне към проекта за строителство на рафинерия в
Зонгулдак, а също така да купи дял в редица други, които вече съществуват на
турска територия.
Появиха слухове, че Лукойл води преговори с Tupras за покупката на
активи, но нито руската, нито турската страна потвърдиха информацията.
Въпреки това редакторът на ИА RusEnergy Игор Ивахненко смята, че
подобни сделки са напълно възможни. Анализаторът на RusEnergy подчертава
също така, че даже с отказа си да строи рафинерия в Турция, Лукойл може
сериозно да укрепи своите позиции в региона.
"В някои страни Лукойл е по-добре да построи свои предприятия,
включително и по стратегически съображения, но може и да използва вече
съществуващи рафинерии. А някъде може въобще да се ограничи с продажбата на
петролни продукти и това ще бъде икономически изгодно за компанията",
резюмира той.
БГНЕС припомня, че по-рано в обширно интервю, дадено пред "РБК
Дейли", Вагит Алекперов заяви следното: "Турският пазар е най-големият и
динамично развиващ се не само в Черноморието, но и в Средиземноморския
регион. Днес ние сме най-големият преработвател в Черноморския басейн - нашите
рафинерии в Румъния, България и Украйна са привлечени от този пазар.
 Ние разглеждаме турския пазар не като пазар за нефтопреработка, а преди
всичко като пазар, където ще реализираме продукцията на тези заводи.
Взехме решение да увеличим капацитета на рафинерията в Бургас от 7,5
милиона на 10 милиона тона и започнахме да създаваме инфраструктура за
успешната продажба на наши продукти на турския пазар". На въпрос на изданието
дали остават в сила плановете за строителството на рафинерия в Турция,
Алекперов отговори: "За момента не. Взето е решение за строителството на
петролопровода Бургас-Александруполис, и ние решихме да направим пауза и още
веднъж да оценим икономическата страна на тези проекти".

Външен сектор
Observations Наблюдения
Date of Data of
Latest Previous
SDDS данни, категория и Unit Description Latest Data
Data Дата Period
компонент Звеното Описание Последните
на най- Данните за
данни
новите предходния
данни период
На платежния баланс
Current accounts US $ Million US $
Mar/08 -4,157.0 -3,811.0
Разплащателни сметки млн.
** Exports of goods and services US $ Million US $
Mar/08 14,195.0 13,290.0
** Износ на стоки и услуги, млн.
** Import of goods and services US $ Million US $
Mar/08 -17,501.0 -16,573.0
** Внос на стоки и услуги, млн.
** Net receipts from goods and
US $ Million US $
services ** Нетните приходи Mar/08 -3,306.0 -3,283.0
млн.
от стоки и услуги,
** Net income receipts ** US $ Million US $ Mar/08 -1,031.0 -686.0 -686,0
Нетна печалба разписки млн.
** Net receipts from current
transfers ** Нетните US $ Million US $
Mar/08 180.0 180,0 158.0 158,0
постъпления от текущи млн.
трансфери
Capital accounts Капитал US $ Million US $
Mar/08 0 0
сметки млн.
Financial accounts Финансови US $ Million US $
Mar/08 3,692.0 2,467.0
отчети млн.
** Direct investment ** Преки
US $ Million US $ млн. Mar/08 2,280.0 667.0 667,0
инвестиции
** Portfolio investment **
US $ Million US $ млн. Mar/08 -1,926.0 395.0 395,0
Портфейлните инвестиции
** Other investment ** Други
US $ Million US $ млн. Mar/08 3,161.0 1,034.0
инвестиции
** International reserves **
US $ Million US $ млн. Mar/08 177.0 177,0 371.0 371,0
Международните резерви
International Reserves US $ Million (f) US $ May/
76,918.6 77,501.2
Международните резерви милиона (е) 09/08
Foreign currency reserves
US $ Million (f) US $ May/
Чуждестранни валутни 73,167.3 73,668.3
милиона (е) 09/08
резерви
IMF reserve position МВФ US $ Million (f) US $ May/
182.9 182,9 184.1 184,1
Резервна позиция милиона (е) 09/08
US $ Million (f) US $ May/
SDRs СПТ 76.7 76,7 157.1 157,1
милиона (е) 09/08
US $ Million (f) US $ May/
Gold Златен 3,491.6 3,491.6
милиона (е) 09/08
Other reserve assets Други US $ Million (f) US $ May/
- -- - --
резервни активи милиона (е) 09/08
International reserves and
foreign currency liquidity
80,032
Международните резерви и US $ Million US $ млн. Mar/08 78,541 78.541
80.032
ликвидност в чуждестранна
валута
Merchandise Trade Стоки
Търговия
Total exports (fob) Общия износ 11,429
US $ Million US $ млн. Mar/08 11,054 11.054
(франко границата) 11.429
Total imports (cif) Общо внос 16,792
US $ Million US $ млн. Mar/08 15,995 15.995
(СИФ) 16.792
International Investment
Position, net (date of previous
data: end of 2005) /
-200,450 - -173,751 -
Международна US $ Million US $ млн. 2006
200.450 173.751
инвестиционна позиция, нето
(дата на предишните данни:
края на 2005)
142,196 106,162
Asset Актив US $ Million US $ млн. 2006
142.196 106.162
** Direct Investment ** Преки
US $ Million US $ млн. 2006 8,866 8.866 8,315 8.315
инвестиции
** Portfolio Investment **
US $ Million US $ млн. 2006 3,126 3.126 732
Портфейлни инвестиции
*** Equity Securities ***
US $ Million US $ млн. 2006 165 103
Капиталови ценни книжа
*** Debt Securities *** Дългови
US $ Million US $ млн. 2006 2,961 2.961 629
ценни книжа
** Other Investment ** Други 66,918
US $ Million US $ млн. 2006 44,685 44.685
инвестиции 66.918
** Reserve Assests ** Резерв 63,286
US $ Million US $ млн. 2006 52,430 52.430
Assests 63.286
342,646 279,913
Liabilities Задължения US $ Million US $ млн. 2006
342.646 279.913
** Direct Investment ** Преки 88,229
US $ Million US $ млн. 2006 71,296 71.296
инвестиции 88.229
** Portfolio Investment ** 84,410
US $ Million US $ млн. 2006 72,606 72.606
Портфейлни инвестиции 84.410
*** Equity Securities *** 33,816
US $ Million US $ млн. 2006 33,387 33.387
Капиталови ценни книжа 33.816
*** Debt Securities *** 50,594
US $ Million US $ млн. 2006 39,219 39.219
Дългови ценни книжа 50.594
** Other Investment ** Други 170,007 136,011
US $ Million US $ млн. 2006
инвестиции 170.007 136.011
Gross External Debt Брутен 247,200 234,679
US $ Million US $ млн. Q4/07
външен дълг 247.200 234.679

Защо ТНК инвестират в Турция.

Основните фактори, които се оказват решаващи при вземане на такова решение,

са:

 Достъп до голям национален пазар

 Политика на правителството
 Достъп до евтини суровини
 Ниски разходи за труд
 По-ниски изисквания по отношение на околната среда и защитата и
безопасността на труда
 Налична нова технология
  Високо квалифицирани работници, които са способни да работят с новите
технологии
 Запазват се разходите за образование и квалификация
 Околна среда: heigh стандарти, но ниски глоби
 Наличие на дълготрайни активи
 Добри специалисти и високо квалифицирани работници
 Либерално законодателство

Традиционните производствени и търговски връзки през първата

половина на столетието се базираха на предметна (продуктова) специализация
и по-рядко на потедайлна и технологична специализация. Дори най-съвременните
форми на производствено коопериране почиваха на специализация в границите на
България. Кооперирането в рамките на СИВ се основаваше главно на предметна
специализация. Глобализацията на тези процеси беше още по-напреднала в
развитите страни, особено в рамките на многонационалните корпорации, но ние
бяхме изолирани от тях.
Производственото вътрешноотраслово подетайлно и технологично
коопериране се засилва през последното десетилетие. Освен развитите, то
обхваща и новоиндустриализираните държави. Различни фази на технологичния
процес или различни части на крайния продукт все по-често се изработват по точни
спецификации в страни с най-добри условия за евтино производство и се изпращат
за доработка и монтаж като модули на следващата фаза в други страни, от там в
трети, четвърти и т.н. до създаването на крайния продукт. Това е особено
характерно при производството на сложни изделия - самолети, автомобили, кораби,
електронна техника, сложни машини и т.н. Намаляващите разходи по
комуникациите и транспорта и либерализацията на световната търговия позволяват
все по-честото прилагане на доставки "точно навреме" и глобална координация на
производството на едно изделие, осъществявано едновременно в различни части на
света.
Това става най-често в рамките на многонационалните корпорации, а
също и в резултат на трайни договорни отношения между самостоятелни фирми от
различни страни. Към средата на 90-те години около 1/3 от световната търговия е
била в рамките на глобалните производствени мрежи, т.е. на многонационалните
корпорации. Около 40% от износа на основните фирми на такива корпорации са
били предназначени за техни чуждестранни клонове

ТНК –Япония, инвестирали в Турция

Капитал ЯПОНСКИ
Наименованието на дружеството СЕКТОР
(Mil. TL) ПАРТНЕР

Селско
EGE PLANTEK ÇİÇEKÇİLİK LTD. 44.925MITSUI CO.LTD.
стопанство
Селско
TAT TOHUMCULUK A.Ş. 800.000Sumitomo Corp.
стопанство
Агро
TAT KONSERVE SANAYİİ A.Ş. 10.500.000SUMİTOMO CORP.
индустрия
Аква TOHTO SUISAN
DARDANEL Aqua Products 5,000
Продукти CO.LTD.
HABALSAN BALIKÇILIK VE SU Аква TERAHUKO
1,083
ÜRÜNL. Продукти ARAKUA

ANADOLU HONDA HONDA MOTOR CO.

Автомобил 15.652.000
OTOMOBİLCİLİK A.Ş. LTD.
и

ANADOLU ISUZU OTOMOTİV

Автомобил 8.473.235Isusu Motors Ltd.
SAN.
и
ANADOLU ISUZU OTOMOTİV
Автомобил 8.473.235ITOCHU CORP.
SAN.
и

HONDA ANADOLU MOTOSİKLET HONDA MOTOR

Автомобил 1.000.000
ÜRETİM VE PAZ. CO.LTD.
и

NİSSAN OTOMOTİV A.Ş. Автомобил 19.186.334SUMITOMO CORP.

и

TOYOTA OTOMOTİV Автомобил 74.565.000TOYOTA MO.CORP.

и

RÖZMAŞ CHUO OTOMOTİV YAY CHUO SPRING

Автомобил 16.000.000
SAN. CO.LTD.
и

SANGO OTOMOTİV ÜR.SAN. . VE

Автомобил 6.600.000SANGO CO. LTD.
TİC.A.Ş. VE TİC.A.Ş.
и
TAKANICHI OTOMOTİV İÇ
TAKASHIMAYA
DÖŞEME PARÇALARI SAN.VE Автомобил 4.045.477
N.KAGYO CO.LTD.
TİC.A.Ş. и

TOYOTETSU OTOMOTİV TOYODA IRON

Автомобил 20.000.000
PARÇALARI SAN. WORKS CO.LTD.
и

YAZAKİ OTOMOTİV YAN

Автомобил 51.119.460YAZAKI CORP.
SAN.VE TİC.A.Ş.
и
ENKA TEKNİK GENEL
TOYO
MÜTEAHH.BAKIM İŞL.SEVK VE Строителни 300,000
ENGINEERING
İDARE A.Ş. услуги
HAZAMA CORP.MERKEZİ 30,000HAZAMA CORP.
TOKYO İSTANBUL ŞUBESİ Строителни
HAZAMA CORP.MERKEZİ услуги

EKÜRÜ TURİZM DANIŞMANLIK

Консултант 16,000YUKAKO TERAO
VE DIŞ TİC.LTD.
ски услуги
NTT
NTTI BİLVAK TEKNİK VE
Консултант 16,000INTERNATIONAL
DANIŞMANLIK A.Ş.
ски услуги CORPORATION

CHIZUKO TAGAWA
RIO DANIŞMANLIK HİZM.LTD. Консултант 87,100
(TIZER)
ски услуги

OPTEK OPTİK SAN.VE TİC.A.Ş. Електроник 22,500Giketsu Matsumota

а
ANADOLU CETELEM
Финанси 10.626.000 CETELEM
TÜK.FİN.A.Ş.
Горски TOSHIHARU
GİZREM AĞAÇ SAN.VE TİC.LTD. 40,000
продукти FURUIKE
Обща YASUTOSHI
AMER MARINE TURİZM VE TİC. 100,000
търговска AKIMOTO
ANASA ANADOLU NISSAN Обща NISSAN MOTOR
40
OTOMATİV VE търговска CO.LTD.
Обща
ATA KINDAI İTH.VE İHR. LTD. 141 141EIICHI INOUE
търговска
Обща
DAİFUKU CO LTD. 37,000DAIFUKU CO.LTD.
търговска
ITOCHU CORP. MERKEZİ TOKYO Обща C.ITOH AND
14,140
İSTANBUL MERK.ŞUBESİ търговска CO.LTD.
Обща
İSTANBUL TURİZM VE TİC. 100YASUSHI KIHARA
търговска
MARUBENİ CORP.ANKARA Обща 4,160MARUBENI
ŞUBESİ MERKEZİ İSTANBUL търговска CORPORATION
MARUBENİ CORP.İSTANBUL
Обща MARUBENI
MERKEZ ŞUBESİ MERKEZİ 2,240
търговска CORPORATION
TOKYO
MITSUBISHI CORPORATION Обща MITSUBISHI
7,900
İSTANBUL MERKEZ ŞUBESİ търговска CORPORATION
MITSUBİSHİ CORPORATION Обща MITSUBISHI
180
ANKARA търговска CORPORATION
Обща
MITSUI DIŞ General Trade LTD. 1.893.100MITSUI AND CO.
търговска
MİHRİ EL SANATLARI Обща
32,000IKUMI NONAKA
İHR.İTH.TİC.LTD търговска
NICHIMEN EUROE PLC TÜRKİYE Обща
315,000NICHIMEN CORP.
İST.ŞUBESİ търговска
NISSHO IWAI CORP.
Обща
MERK.TOKYO ANKARA 525NISSHO IWAI CORP.
търговска
MERK.VE İST.ŞUBELERİ
Обща NEMURA TRADING
NOMURA DIŞ General Trade LTD. 70
търговска CO.LTD.
OSPT TURİSTİK İŞLETMELER VE Обща
130,000NAOZO SATO
YATIKIM LTD. търговска
General
SUMİTOMO CORP. DIŞ TİC. Trade Обща 2.245.000SUMITOMO CORP.
търговска
Обща TAKARUBUNE
SÜTAK GIDA TİC.A.Ş. 240
търговска CONFECTIONARY
Обща TOMEN
TOMEN CORP.TÜRK.İST.ŞUBESİ 36,000
търговска CORPORATION
Обща TOYO MENKA
TOYO MENKA KAISHA LTD. 375
търговска KAISHA
UYAMA HALI TİC. Обща 600YOSHITAKA
 търговска UYAMA
Обща KYOJI YASUI KYOJI
YASUI DIŞ General Trade LTD. 41
търговска YASUI

Ç.BS - SHINTO BOYA KİMYA Индустриа

6,000YASUHIRO NAITO
SAN. лни
химикали

NIPPON MARINE
TÜRK NİPPON SİGORTA A.Ş. Застрахова 4.100.000
INS.CO.LTD .
не

Инвестици
MAKINO MILLING
MAKİNO İNŞAAT SAN.TİC.LTD. онно 58,000
MAC.CO.LTD.
финансира
не
Кожени
ALFATRADRING TEKSTİL SAN. 200,000YUKIKO OKAZAKİ
изделия
TURAN MADENCİLİK SANAYİİ Минно TOYODA TSUSHO
100
VE TİC.LTD. дело KAISHA LTD.
KUMAGAİ GUMİ
KUMAGAİ CUMİ CO.LTD. Други 40
CO.LTD.
SUPER-J EĞ.SAN.LTD.ŞTİ. Печат 500,000TATSUYA KAZAMA
NITTA-RULTRANS Каучукови
885,700NITTA CORP.
TRANSMISYON SAN. продукти
JAPON-TURKEY
ANADOLU JAPAN TURİZM A.Ş. Туризъм 41.440.000
UR.DEV.IN.CO
COX&KINGS JAPAN
COX &KINGS TRAVEL TUR.LTD. Туризъм 70,000
LTD.
HAYAL TUR. HAYAL ТУР. İŞL. Туризъм 43Hayal Japon Cop.
JAPON GIDA SATIŞ VE SERVİS
Туризъм 5,725MASAKA OHYA
LTD.ŞTİ.
J-TYM TURİZM VE
Туризъм 6,800MINORU SHIRADO
DANIŞMANLIĞI TİC
KOBİKİ SİSTEM SERVİS A.Ş. Туризъм 4,682YASUFUMI KAWAI
TRANS GLOBAL TUR.İŞL.LTD. Туризъм 220YOSHIO MOGI

BRİSA BRIDGESTONE SABANCI BRIDGESTONE

Производст 7.444.265
LASTİK SAN.A.Ş. . CORP.
во на гуми

Източници:
www.unctad.org/wir
www.wsws.org/articles/2000/sep2000/ \
papers.ssrn.com
www.ifwea.org/isc/pilot01
www.imf.org/external/country/TUR/
www.die.gov.tr/TURCAT/turcat.html
www.financialsense.com/
www.secinfo.com/dsvrb.9yb.htm