Европейци сме ний, ама все не дотам

Есе

Цитатът "Европейци сме ний ,ама все не дотам" е от книгата "Бай Ганьо" и
насочва към един от големите проблеми на българския народ. Намираме се
в Европа, но все още нещо ни дели.
В днешно време свързваме понятието „европеец“ с напредъка,
модернизацията и различното мислене. Европа винаги се е отличавала със
своят културен прогрес и е родния континент на хора с велики открития в
областта на физиката, химията, биологията, математиката и др. Но това, че
териториално се намираме в Европа прави ли ни „европейци“? Днес, ние
българите се наричаме така, но Алековия цитат още е в сила.
В книгата „Бай Ганьо“ се разглежда проблема на българите по отношение
на техните морални ценности и манталитет. Главният герой, Бай Ганьо
олицетворява алчността, нахалството, безсрамието и подлостта, а своите
недостатъци възприема като ценности, които другите не разбират. Той
толкова стремително търси изгода във всичко, че въобще не забелязва колко
явно го прави, но дори и да забележи, няма да изпита вина. Въпреки липсата
си на елементарна култура героят не е лош човек. Просто до такава степен е
егоист, че няма време да мисли злото на другите. Чрез герой се съпоставя
ориенталската е европейската култура. Бай Ганьо е общо събрано понятие за
днешния българин. Но защо Алеко смята, че ние не сме европейци?
Географски погледнато, България се намира в Европа, което ни прави
европейци. Но ако опрем до манталитета, разбиранията и нравствените
ценности не се доближаваме до тази социална група. Причината поради,
която не сме „европейци“ е, защото още носим байганьовщината в себе си.
Не всички българи търсят келепира във всичко, но не са малко хората, които
плюят по улиците, замърсяват околната среда с фасовете си, гледат само в
„чуждата чиния“, и използват мръсни подходи за да достигнат до властта и
парите. Никой не може да отрече, че духа на Бай Ганьо още живее сред нас
българите, покорявайки дори и младите.
 И днес Бай Ганьо се разхожда сред нас. Успели сме да се освободим от
поведението, което го прави за смях пред Европа, но вътрешния ни облик
все още се състои от погазване на моралните ценности и закони, жажда за
власт и пари и преследване на лична изгода. България е в застой въпреки че
официално сме част от Европейския съюз, но реално погледнато „все не
дотам“. Това което ни убягва е идеята на Алеко Константинов, че не можем
да се променим само повърхностно. Това, че се водим европейци и законите
за обществения ни ред са като в Германия, Франция и Швейцария, не
означава, че ги спазваме, че сме европейци. Промяната не може да е само
привидна, ако наистина искаме да сме на едно ниво с Европа. Ние сме
държавата с най-голяма корупция по данни на Европейския съюз. Пример за
байганьовщина са наскорошните избори за президент и 47-о народно
събрание. Видяхме хора, които се унижават по телевизията, политици,
незнаещи какво е културно поведение, и медии, действащи на принципа
„колкото по скандално, токова по-добре“, а не се стремяха да информират
хората в необходимото количество. Това е най-пресния спомен, в който
България видя, че духът на Бай Ганьо все още витае сред нас.
В България трябва да се установят такива правила, които да изкоренят това,
което подкопава авторитета на българина и води до деградация на
обществото. Промяната трябва да започне отвътре, да бъде искрено желана,
а не повърхностна, колкото да се маскираме с привидния си облик на
културни граждани, а в същото време да имаме задни мисли.
Ние сме родени българи, и сме изправени пред задачата да заличим
байганьовщината в себе си. Разбира се не всеки е същински пример за Бай
Ганьо, дори напротив, всички носим частичка от него в себе си, но не трябва
да се успокояваме с това, а да се обърнем навътре в себе си, да намерим
начина да поемем дълбоко въздух, и да променим тези недостатъци, за да
можем един ден спокойно да се наречем „европейци“.