Джем Мехмед

Есе на тема – „Политическото хамелеонство“

Бай ганьо е най -доброто олицетворение за политическо

хамелеонство. Някой смятат, че е реалистичен герой , кой то
носи негативните черти на българският национален
характер, а според други неговият образ може да се приеме
като анекдотичен. Трети си мислят, че образът му не е
реалистичен, а по-скоро се доближава повече до герой като
Хитър Петър, кой то умее да се справя във всяка ситуация и
също олицетворява хитростта на българският народ. Именно
и Бай Ганьо подобно на него преследва преследва келепира
и изгодата. Както когато отива у Иречека за да преспи
безплатно и да се нахрани на негова сметка и какво ли още
не. Той съща така има и голямо самочувствие и говори за
велики личности като хан Крум, хан Аспарух или за битката
при Сливница като се припознава като българин и част от
това минало, обичай ки да се хвали и да изтъква българското
гостоприемство. Бай Ганьо има голяма способност за
адаптивност и ситуативност, нямай ки морални идеали, а
просто иска да удари „кьоравото“. Да не забравяме, че също
се прави на патриот на думи готов да забрави думите си
стане ли въпрос за нечия „далавера“.
Във втората част на книгата „Бай Ганьо се върна от Европа“
целите му са много по-големи от това да се нахрани на чужда
сметка, искай ки да прави политическа кариера, а именно
единственият начин да се добере до властта.
Продължавай ки да бъде простак той бива силен,
безскрупулен и властващ над останалите. Обладан от това да
се издигне, а именно чрез политиката „Па и мене нали ми се
иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия
работи.“ Ганьо се сближава с хора като него които са част от
политиката, като Гуньо Адвокатина и Данко Харсъзина.
Завърнал се от Европа прави избори, работи като журналист
и става депутат, опитвай ки да спечели полза за да може да
„удари кьоравото“. Успява да спечели изборите, но не по
честния начин ставай ки лидер на тълпа, която има клячови
позиции в политическия живот и има влияние в полицията,
парламента и печата. С качествата си успява да се добере до
властта убеден и да преследва „личното наше земно
доволство“.
Обикновено хората го свързват с просташките му прояви,
но той е нещо повече. Лошото е, че преследването на
„келепира“ и употребата на всякакви средства за постигане
користни цели го има и днес.