Есе

Алековото предупреждение за явлението „байганьовщина“

Ние всички много добре познаваме карикатурата на Илия Бешков „Бай Ганьо
убива своя автор“. Често тълкуваме тази Илия-Бешкова творба като предсказание на
самия Алеко за появата на един вид човек , байганьовски тип, непознат дотогава,
несъществуващ във възвишеното време на Българското възраждане, появил се веднага
след Освобождението. И е точно така - преди повече от 120 години Алеко ни е отправил
предупреждение за същността на „байганьовщината“ – толкова страшно
предупреждение – че е струвало живота му.
„Не е точно така, би подхвърлил някой – Алеко е убит по погрешка“. Именно –
грешката, случайността, нехайството към отнемането на живота, арогантността да си
помислиш да навредиш на някого – а тези неща не са ли байганьовски?
Литературният критик Боян Пенев определя образа на Бай Ганьо като
„универсалния простак“ – това е простия , елементарен и необразован човек, който
гледа простичко на живота , без да се замисля за нравствената му страна, в
елементарния му смисъл – да се вземе нещо, да се усвои, да се натрупа богатство, а
нищо да не се даде и нищо да не се жертва. Вземаш, получаваш, трупаш , но нищо не
създаваш и не изграждаш. Животът е едно безкрайно взимане, едно вечно получаване
на блага. Така съвременният Бай Ганьо разбира патриотизма например – патриотизмът
е капсулиране на българското и някак да извлечем полза от него, да го употребим и да
се накичим с него. Елементарното и простичко светоразбиране на примитивния
български патриот го кара да се кичи със снимки на родината и носиите във фейсбук
профила си и да татуира Ботев и Левски на тялото си. Креслив и фалшив патриотизъм.
А истинският патриотизъм е онзи – като на самия Алеко - да притежаваш разбирането,
че България е общ дом, за който трябва да се грижим , дом, в който да посрещнем
европейските ценности като скъпи гости и да се поучим от тях – ето това е истинското,
дълбоко, посветено родолюбие. Все още ни е трудно да бъдем такива родолюбци и все
още цитираме Алеко: „Европейци сме ний , ама все не сме дотам“.
Алеко ни предупреди, посочи и детайлно описа човека без идеали, без убеждения,
нагаждащ се към всяка ситуация: човекът хамелеон. Откриваме наши съвременници,
готови да прегърнат и „смелят“ всякакви политически убеждения, стига те да им
осигурят път към властта и парите. Журналистите, които нагаждат репортажите си
според „силните на деня“ и още по-грозно – платените журналисти, изричащи лъжи,
които дезинформират обществото.
И още: Алеко ни предупреди за страхливия човек. Страхливецът е този, така
добре описан в българска поговорка: „Наведената глава сабя не я сече.“ – поведението
на снишаващия се човек, който е по-нисък от тревата – да бъде малък и незабележим
насред големите неблагоприятствия, за да остане невредим, докато те преминат. Да не
заема позиция, да се крие, да бъде една малка тревичка без глас.
Но поне за мен, най-пагубната и зловеща страна на байганьовщината Алеко
пресъздава в онзи , който се стреми към власт – към управление на живота на хората в
днешна България. Защото властта му е необходима не за да изгради нашия общ дом на
просперитет и благоденствие. Не – отговорността към другите не е част от нравствената
характеристика на Бай Ганьо. Бай Ганьо страстно желае да пристъпи във властта, за да
угоди на своята егоистична природа, за да захрани своята алчност, за да подсигури
финансово живота си.
И отново е прав Илия Бешков, когато казва, че за съвременното съзнание на
българския народ Бай Ганьо е един мъчителен, тежък образ. Защото от него не лъха нито
радост, нито надежда за някакво спасение.

Християна Ангелова 10г