Крумовите закони са правен кодекс, които, според

византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век, са

установени в Първата българска държава от живелия
век по-рано владетел хан Крум. В съвременната
историография е спорно дали тези закони наистина са
съществували и какво точно са гласели.

Първата част е с легендарен характер, като описва

причините за създаването на законите,

базирайки се на разговора на кан Крум с аварските

пленни0и" Като в разговора според автора

Крум пита:

„От какво, мислите, загина вашият княз и целият

[ви] народ ?“

А аварите отговарят:

„От това, че взаимните клевети се умножиха и

погубиха по-храбрите и по-благоразумните". после
злодейците и крадците станаха съобщ ници " после от
пиянство, защото, когато виното се преумножи,
всички станаха пияници" само от подкупничество [и
всички станаха рушветчии продажници " сетне от
търговия, защото всички станаха търговци и се
лъжеха помежду си. Нашата гибел произлезе от това.”

А той, като чул думите им, свикал всички българи и

им заповядал, като издал следните закони: „Ако някой
обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и
разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да

1
бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи,
който краде. Или ако някой би се осмелил да направи
това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също
да се строшават краката на крадците и всички лозя да
се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава
малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не
изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така,
ще му бъдат отнети имотите".

2
3