Теории за международните

отношения
Международната политическа
икономия.
Икономическата глобализация.
Транснационални компании.
Международните финансови
институции – Световна банка,
МВФ, СТО.
 Основни теоретични подходи.
Меркантилизъм
Най-ранен възглед, възниква в периода
на създаването на модерните суверенни
държави и първоначалното натрупване
на капитали (16-17 в.)
Икономиката е подчинена на политиката;
основна цел на икономическата дейност
е увеличаване на държавната сила;
Човешката природа е агресивна и
конфликтна, икономическите
отношения – също.
Международната система е в състояние
на анархия, държавите са в агресивна
конкуренция („игра с нулева сума“).
 Адам Смит (1723–1790)
Адам Смит, 1790, рисунка на „Изследване върху природата и
Джон Кей причините за богатството на
народите“, 1776 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%8
https://www.britannica.com/biography/Adam-Smith/The- 2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0
Wealth-of-Nations _%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5
 Адам Смит (1723–1790)
• „Естествен ред“ в стопанския живот на
обществото – «невидимата ръка на пазара» е
основен принцип, т.е. свободната пазарна
икономика се саморегулира и държавата не
трябва да се намесва;
• Човекът е «икономическо животно» - воден е
от личния си (рационален) интерес и ползи;
• Обществото е «съюз за размяна» – хората
разменят различни видове труд;
• Удовлетворяването на частните интереси на
хората води до удовлетворяване на общия
интерес – т.е. Когато хората печелят,
обществото печели.
Икономически либерализъм
Стъпва върху идеите на А. Смит. През 30-те
години на XX век класическият либерализъм
прераства в неолиберализъм, който се опитва да
преосмили „ранния“ либерализъм.
Хората действат рационално, за да удовлетворят
интересите си; същото важи за участниците в
международните икономически отношения.
Свободна пазарна икономика, без държавна
намеса; свободна глобална размяна на стоки,
услуги, капитали.
Основни актьори – частни лица и компании.
Цел – увеличаване на личното и общественото
богатство.
Отношения на сътрудничество между
държавите, всеки печели (игра с позитивна
сума).
 Марксизъм (19 в.)
Икономиката е водеща сила, не политиката
(материалистически възглед).
Основният двигател на икономиката е
класовият конфликт: между бедните
работници (пролетариат) и буржоазията
(капиталистите, притежателите на
средствата за производство).
Държавите се управляват от интересите на
буржоазията. Стремят се да увеличават
богатството си в изгода на буржоазията.
Конфликтите между държавите са израз на
конкуренцията между капиталистите в
отделните държави.
 Марксизъм (продължение)
Капитализмът има експанзионистична
агресивна природа – иска още и още пазари и
печалба.
Класите не се ограничават в рамките на
държавите, следователно и класовите
конфликти не са национални, а глобални.
Капиталистическата международна
икономическа система е несправедлива,
защото богатствата се разпределят
несправедливо;
Необходимост от радикална промяна на
системата.
 СРАВНЕНИЕ НА ОСНОВНИТЕ
ТЕОРИИ
ВРЪЗКА МЕЖДУ ПРИРОДА НА
ОСНОВНИ
ИКОНОМИКАТА И ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕЛИ
АКТЬОРИ
ПОЛИТИКАТА ОТНОШЕНИЯ

ПОЛИТИКАТА ИМА КОНФЛИКТНИ, ИГРА С УВЕЛИЧАВАНЕ НА

МЕРКАНТИЛИЗЪМ ДЪРЖАВИТЕ
ВОДЕЩА РОЛЯ НУЛЕВА СУМА ДЪРЖАВНАТА СИЛА

ИКОНОМИЧЕСКАТА УВЕЛИЧАВАНЕ НА
СЪТРУДНИЧЕСТВО,
ДЕЙНОСТ Е ЧАСТНИ ЛИЦА ИНДИВИДУАЛНОТО И
ЛИБЕРАЛИЗЪМ ИГРА С ПОЛОЖИТЕЛНА
НЕЗАВИСИМА ОТ И КОМПАНИИ ОБЩЕСТВЕНОТО
СУМА
ДЪРЖАВАТА БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА
ИКОНОМИКАТА ИМА КОНФЛИКТНИ, ИГРА С
МАРКСИЗЪМ КЛАСИТЕ КЛАСОВИЯ ИНТЕРЕС НА
ВОДЕЩА РОЛЯ НУЛЕВА СУМА
БУРЖОАЗИЯТА
 Фактори за глобализацията
• Индустриалната революция – края на 19
в. и началото на 20 в.;
• Глобално надмощие на либералната
икономическа политика (след 1945 г. и
особено от началото на 80-те години на
20 в.);
• Технологична революция в
комуникациите от края на 20 в. и
ускорена дифузия на новите технологии;
• В резултат: непозната дотогава
взаимозависимост на националните
пазари.
П. Филева, „Глобализация и медии“, ВИ, 2003.
 Международни финансови
институции
• Група на Световната банка
• Международен валутен фонд
• Световна търговска организация
 Група на Световната банка
• Пет институции:
• Международната банка за възстановяване и развитие
(МБВР), създадена през 1945 г. вследствие на
споразумението, постигнато на Бретън-Уудската
конференция от 1944 г.
• Международната финансова корпорация (МФК),
създадена през 1956 г., за да дава заеми на финансови
институции и частни компании в развиващите се
държави.
• Международната асоциация за развитие, създадена през
1960 г., с фокус върху най-бедните държави.
• Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите
(АМГИ), създадена през 1988 г.
• Международния център за разрешаване на
инвестиционни спорове (МЦРИС), създаден през 1966 г.
• https://www.worldbank.org/

• https://www.minfin.bg/bg/817
 Основен приоритет на СБ:
борба с бедността

https://scorecard.worldbank.org/tier1-development-context
 Международен валутен фонд
• МВФ е създаден през м. юли 1944 г. на конференцията на
ООН в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ. 44-те страни, които
присъстват, се стремят да изградят рамка за международно
икономическо сътрудничество. Днес 189 държави членки.
https://www.youtube.com/watch?v=GVytOtfPZe8
• Основна цел: стабилност на международната парична
система.
• Дейности:
• Предоставя финансови ресурси на страните членки на
принципа «пари срещу реформи»;
https://www.imf.org/external/mmedia/view.aspx?vid=6217867
137001
• Насърчава международното сътрудничество по валутни
въпроси чрез механизъм на взаимни консултации и
взаимопомощ;
• Подпомага разширяването и балансирания растеж на
международната търговия;
• Съдейства за стабилността на валутните курсове;
• Подпомага създаването на многостранна система за
разплащания.
https://www.minfin.bg/bg/1390
 Основни моменти в историята на
МВФ

https://www.imf.org/en/About/Timeline
Кристалина Георгиева, управляващ
директор на МВФ
Световна търговска организация
• СТО е създадена през 1995 г. като
наследник на Общото споразумение за
митата и търговията (ГАТТ) от 1947 г.
• В СТО членуват 164 държави (98% от
глобалната търговия).
• СТО регулира на търговията между
своите членове, като създава обща
рамка от търговски споразумения и
система от правила за разрешаване на
спорове.
• https://www.youtube.com/watch?v=GQcXBUK6ndc&feature=emb_title
• https://www.wto.org/english/thewto_e/whatis_e/tif_e/tif_e.htm
• https://www.wto-ilibrary.org/
https://www.wto.org/english/thewto_e/countries_e/org6_map_e.htm
Д-р Нгози Оконьо-Ивеала (Нигерия),
генерален директор на СТО
 Транснационални компании
• ТНК имат основно седалище в една
определена страна и филиали, чрез които
развиват дейността си в много държави.
• Трансгранична активност.
• Най-големите от тях разполагат с капитали и
с икономически ресурси, които им дават
предимство пред много от държавите с по-
малки икономики.
• Големите ТНК могат да действат
самостоятелно като много влиятелни субекти
в международните икономически
отношения. Контролират голяма част от
основните източници на суровини и
световните пазари.
 Основни източници
• Филева, П. „Глобализация и медии“, ВИ, 2003.
• Стефанов, Г. Теория на международните отношения.
С., 2004.
• Нейкова, М. Лекции по теории за международните
отношения.
• Нейкова, М. Монолог или диалог? Противоречивият
свят в обектива на глобалните телевизии. София:
Университетско издателство „Св. Климент
Охридски“, 2016.
• Ковачева, Р. Център и периферия на
европеизираните публични сфери. София: Сиела,
2017.
• https://www.youtube.com/watch?v=cJRQkwMyup8&li
st=PL7B4337BEF36232EF&index=8
Презентациите са изготвени за целите
на обучението по дисциплината
„Теории за международните
отношения“. Разпространението им и
използването им с други цели не е
разрешено.

Р. Ковачева, 2021