Богат Татко, Беден Татко - Робърт Кийосаки (2018) - 4eti.me

Робърт Т.
Кийосаки
БОГАТ ТАТКО,
БЕДЕН ТАТКО
Актуализиран за съвременния свят
и с 9 нови обучителни раздела
Второ преработено издание, 2018 г.
„RICH DAD, POOR DAD. With updates for today‘s world and 9 new study sessions
sections” by Robert T. Kiyosaki
Copyright © 1997, 2011, 2017 by Robert Т. Kiyosaki. All rights reserved
Предназначението на това издание е да даде компетентна и надеждна информа-

ция по разглежданата тема. Тя обаче се продава с разбирането, че авторът и
издателят не се ангажират да дават правни, финансови или други професионални
съвети. Законите и законовите практики в различните страни често варират и
ако е необходима правна или друга експертна помощ, трябва да се търсят услу-
гите на съответния специалист. Авторът и издателят не носят отговорност за
щети вследствие използването или прилагането на съдържанието на тази книга.
Превод: Красимира Матева

Редакция: Георги Найденов
Корица: Ина Добарова
Издателство: Анхира ЕООД, София, 2018 г.
http://4eti.me – безплатни книги
ISBN 978-954-2929-55-0
2
Съдържание
Съдържание ....................................................................................................................................... 3
Анотация ............................................................................................................................................ 4
20 години... перспективата на времето ......................................................................................... 6
Въведение. БОГАТ ТАТКО, БЕДЕН ТАТКО ........................................................................... 12
Първа глава. УРОК № 1: БОГАТИТЕ НЕ РАБОТЯТ ЗА ПАРИ ......................................... 17
Създаване на партньорство .......................................................................................................... 17
Уроците започват .......................................................................................................................... 20
Трийсет цента по-късно................................................................................................................ 22
Съботното чакане на опашка ....................................................................................................... 23
Урок № 1: Богатите не работят за пари ...................................................................................... 31
Избягване на един от най-големите капани в живота ............................................................... 32
Да видиш това, което другите не виждат ................................................................................... 40
УЧЕБЕН КУРС УРОК № 1. Обобщение .................................................................................... 42
Втора глава. УРОК №2: ЗАЩО ДА СЕ ОГРАМОТЯВАМЕ ФИНАНСОВО ..................... 46
Правило № 1: Трябва да знаете каква е разликата между актив и пасив . .............................. 48
Как преследването на една финансова мечта се превръща във финансов кошмар ............... 56
Защо богатите стават още по-богати? ......................................................................................... 65
Защо средната класа непрекъснато има финансови затруднения ............................................ 66
УЧЕБЕН КУРС УРОК № 2: Обобщение .................................................................................... 71
Трета глава. УРОК № 3: ГЛЕДАЙТЕ СИ СОБСТВЕНИЯ БИЗНЕС .................................. 81
УЧЕБЕН КУРС УРОК №3. Обобщение ..................................................................................... 86
Четвърта глава. УРОК № 4: ИСТОРИЯ НА ДАНЪЦИТЕ И МОЩТА НА
КОРПОРАЦИИТЕ .......................................................................................................................... 90
УЧЕБЕН КУРС УРОК № 4. Обобщение .................................................................................... 98
Пета глава. УРОК № 5: БОГАТИТЕ СИ ИЗМИСЛЯТ ПАРИ ............................................ 103
УЧЕБЕН КУРС УРОК № 5. Обобщение .................................................................................. 119
Шеста глава. УРОК № 6: РАБОТЕТЕ, ЗА ДА УЧИТЕ, А НЕ ЗА ПАРИ .......................... 124
Седма глава. УРОК № 7: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ. ................................. 138
Преодоляване на страха ............................................................................................................. 138
Преодоляване на цинизма .......................................................................................................... 142
Преодоляване на мързела ........................................................................................................... 146
Преодоляване на лоши навици .................................................................................................. 148
Преодоляване на арогантността ................................................................................................ 150
УЧЕБЕН КУРС Седма глава УРОК № 7. Обобщение ............................................................ 150
Осма глава. УРОК № 8: КАК ДА ЗАПОЧНЕМ...................................................................... 155
Девета глава. УРОК № 9: ИСКАТЕ ОЩЕ? НЯКОЛКО ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТА .... 178
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ ..................................................................................................... 183
Трите вида приходи .................................................................................................................... 184
Ключът към финансовата свобода ............................................................................................ 185
Действайте! .................................................................................................................................. 187
УЧЕБЕН КУРС. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ. Обобщение ................................................... 187
За автора. Робърт Кийосаки ....................................................................................................... 189
Бонус. Откъс от книгата „ЧЕТИРИТЕ ПОТОКА НА ПАРИТЕ” ...................................... 190
3
Анотация
БОГАТ ТАТКО, БЕДЕН ТАТКО – Книга номер 1 по финансова грамотност...
 Разбива мита, че трябва да получавате високи доходи, за да забогатеете, особено

в съвременния свят, където технологиите и глобалната икономика непрестанно проме-
нят правилата.
 Учи как създаването и придобиването на активи може да е по-важно за бъдещето
ви от голямата заплата и как да се възползвате от разходите си по начина, по който го
правят инвеститори и бизнесмени.
 Поставя под въпрос схващането, че собственото жилище е актив, което се пот-
върди по време на Световна финансова криза.
 Напомня, че не можете да разчитате на учебните заведения да научат децата ви
как да боравят с пари и как това умение в днешно време е по-важно от всякога.
 Дава ви насоки как да предадете знания за парите на децата си, за да бъдат под-
готвени за предизвикателствата на днешния свят и да живеят охолния живот, който зас-
лужават.
„Богат татко, Беден татко“ е отправна точка за всеки, който се стреми

да поеме в свои ръце контрола върху финансовото си бъдеще.“
– „Ю Ес Ей Тудей“
Изучаването на книгата е част от философията на Богатия татко: четене, обсъждане,

проучване... и отново обсъждане.
Юбилейното 20-то издание включва 9 нови обучителни раздела, които да използ-
вате като ориентир, докато четете, дискутирате и изучавате книгата със семейството и
приятелите си.
„Главната причина хората да имат финансови затруднения е, че те пре-

карват години в училище, без да научат нищо за парите. Резултатът е, че
се учат да работят за пари... но изобщо не се научават как да накарат па-
рите да работят за тях.“
– Р. Кийосаки
Робърт Кийосаки промени начина, по който милиони хора по света мислят за парите.
Той притежава репутация на човек, чиито възгледи често противоречат на . конвенцио-
налното мислене със своята смелост и безкомпромисна откровеност. Той е световноп-
ризнат експерт по финансова грамотност.
4
Посвещение
На родителите навсякъде по света,
първите и най-важните учители на детето,
и на всички, които възпитават,
влияят и водят с личен пример.
Благодарности
Как да кажеш „благодаря“, когато имаш да благодариш на толкова много
хора? Очевидно тази книга е израз на благодарност към двамата ми бащи,
които бяха въздействащи примери за мен, и към мама, която ме научи на
любов и доброта.
Човекът, носещ най-голяма отговорност за реализирането на тази книга в
живота ми, е моята съпруга Ким – моята партньорка в брака, бизнеса и жи-
вота. Тя прави живота ми пълноценен.
5
20 години... перспективата на времето
ПРЕДИ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ...
„Бийтълс“ издаде албума „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ на 1 юни 1967 го-
дина. Той веднага постигна невероятен успех и бе оценен от критиката, 27 седмици ос-
тана на върха в класацията на музикалните албуми във Великобритания и 15 седмици
бе номер едно в Съединените американски щати. Списание „Тайм“ обяви „Sgt. Pep-
per’s“ за „историческа отправна точка в музикалния прогрес“ Той спечели четири наг-
ради „Грами“ през 1968 година, в това число и за албум на годината – първия рок албум,
удостоен с тази чест.
„Богат татко, Беден татко“ излезе преди двайсет години, на петдесетия ми рожден
ден – 8 април 1997 година. За разлика от историята на „Бийтълс“, книгата не постигна
незабавен успех. Не бе оценена от критиката. Точно обратното – излизането на книгата
бе последвано от бурни критики.
„Богат татко, Беден татко“ първоначално бе издадена от мен, тъй като всички книго-
издатели, към които се обърнахме, не я приеха. В няколко от отказите имаше подобни
коментари: „Вие не знаете какво говорите.“. Така разбрах, че повечето издатели прили-
чат повече на високообразования, отколкото на богатия ми татко. Повечето издатели не
бяха съгласни с уроците на богатия ми татко... също като бедния ми татко.
Сега, двайсет години по-късно
През 1997 година „Богат татко, Беден татко“ беше предупреждение, книга с уроци за
бъдещето. Благодарение на перспективата на времето, сега мнозина твърдят, че нейните
уроци са били пророчески... превърнали се в истина предсказания. Ето няколко от тези
уроци:
Урок № 1 на Богатия татко: „Богатите не работят за пари.“
Преди двайсет години няколко книгоиздатели върнаха книгата ми, защото не бяха
съгласни с първия урок на Богатия татко.
Днес хората си дават по-добре сметка за растящото разделение между богатите и
всички останали. Между 1993 и 2010 година над 50% от увеличението на националните
приходи в Съединените американски щати отиваше при най-богатия един процент от
населението. Оттогава нещата само са се задълбочили още повече в тази посока.
Икономисти от Калифорнийския университет установиха, че 95% от увеличението на
приходите между 2009 и 2012 година също отива при този най-богат един процент.
Урокът: Увеличаването на приходите отива при предприемачите и инвеститорите, а
не при служителите, т. е. не при хората, които работят за пари.
6
Урок на Богатия татко: „Хората, които пестят, губят.“
Преди двайсет години повечето издатели изказаха бурно несъгласието си с този урок
на Богатия татко. За бедните и хората от средната класа „пестенето на пари“ е религия,
финансово спасение от бедността и защита от жестокия свят. За много хора да наричаш
пестящите „губещи“ е като да изричаш напразно Божието име.
Урокът: Обърнете внимание на диаграмата на борсовия индекс Dow Jones Industrial
Average в продължение на 120 години и ще разберете защо и как пестящите хора се
превръщат в губещи.
Диаграмата показва, че през първите десет години от този нов век е имало три големи
сътресения на фондовата борса. Диаграмата по-долу илюстрира тези три краха.
Първото сътресение е крахът на дотком компаниите около 2000 година. Второто е

крахът на недвижимото имущество през 2007 година, а третото е банковият крах през
2008 година.
Големият крах на Уолстрийт от 1929 година
Когато сравните първите три краха през XXI век с големия крах от 1929 година, до-
бивате представа колко „големи“ всъщност са първите три сътресения на този век.
Вижте следващата снимка:
7
Печатане на пари
Представената по-долу диаграма показва, че след всеки крах правителството на САЩ

и Федералният резерв започват да „печатат пари“ чрез т. нар. Количествено облекчаване
(КО)
8
Спасяване на богатите
Между 2000 и 2016 година, в името на спасяването на икономиката, банките по света

постоянно намаляваха лихвените проценти и печатаха пари. Нашите лидери искаха да
вярваме, че спасяваха света, докато в действителност богатите спасяваха себе си, пре-
давайки по този начин бедните и хората от средната класа.
Днес лихвените проценти в много страни са под нулата, в резултат на което хората
със спестявания губят. Днес най-много губят бедните и хората от средната класа, хората,
които работят за пари и спестяват пари.
Урок на Богатия татко: „Къщата ви не е актив.“
Преди двайсет години, през 1997 година, всеки от книгоиздателите, от които получих
отказ, се отнесе критично към урока на Богатия татко, че „вашата къща не е актив.“
Десет години по-късно, през 2007 година, когато рискови кредитополучатели преста-
наха да изплащат рисковите си ипотечни кредити, сапуненият мехур на недвижимите
имоти се пукна и милиони собственици на жилища се убедиха в истинността на този
урок по трудния начин. Домът им не беше „актив.“
Реалният проблем
Повечето хора не знаят, че крахът на пазара на недвижими имоти всъщност не беше

крах на пазара на недвижими имоти.
Бедните хора не предизвикаха краха на пазара на недвижими имоти. Богатите предиз-
викаха краха на пазара на недвижими имоти. Богатите създадоха продукти на финансо-
вия инженеринг, известни като „деривати“ – продукти, наречени от Уорън Бъфет „оръ-
жия за масово финансово унищожение“. Когато финансовите оръжия за масово унищо-
жение започнаха да се взривяват, пазарът на недвижими имоти експлодира... и бяха об-
винени бедните рискови кредитополучатели.
Смята се, че през 2007 година е имало 700 трилиона долара във финансови деривати.
Днес се смята, че във финансови деривати има 1.2 квадрилиона долара. С други думи,
реалният проблем става по-голям.
Урок на Богатия татко: „Защо богатите плащат по-малко за данъци.“
Преди двайсет години неколцина издатели разкритикуваха „Богат татко, Беден

татко“, задето разкрива как и защо богатите плащат по-малко за данъци. Един от тях
заяви, че този урок е незаконен.
Десет години по-късно, през 2007 година, президентът Барак Обама се кандидатира
за нов мандат срещу бившия губернатор Мит Ромни. Когато се разкри, че президентът
Обама плаща около 30% от доходите си за данъци, а губернатор Ромни плаща по-малко
от 13% за данъци, популярността на Мит Ромни тръгна надолу и това му струва изби-
рането за президент. Данъците отново бяха фокус по време на президентските избори
през 2016 година.
Вместо да се постараят да разберат как хора като Мит Ромни и президента Доналд
9
Тръмп плащат по-малко данъци законно, бедните и хората от средната класа се разгне-
виха.
И макар президентът Тръмп да обещава да намали данъците за бедните и хората от
средната класа, истината е, че богатите винаги ще плащат по-малко за данъци. А при-
чината богатите да плащат по-малко за данъци ни връща към първия урок на Богатия
татко, „Богатите не работят за пари“. Докато работи за пари, човек ще плаща данъци.
Дори когато обещаваше да увеличи данъците за богатите, кандидатиращата се за пре-
зидент Хилари Клинтън всъщност обещаваше да увеличи данъците на хората с високи
доходи – като лекари, актьори и адвокати – а не на истински богатите.
Преди двайсет години
Макар да не постигна незабавен успех като албума „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club
Band“ на „Бийтълс“, „Богат татко, Беден татко“ влезе в списъка с бестселърите на „Ню
Йорк Таймс“ през 2000 година и остана в този списък в продължение на почти седем
години. Пак през 2000 година се обади Опра Уинфри. Гостувах в Шоуто на Опра цял
час и, както казват, „останалото е история“.
„Богат татко, Беден татко“ стана книга номер едно в историята, посветена на личните
финанси, а продажбите на книги от поредицата на Богатия татко достигна почти 40 ми-
лиона екземпляра по света.
Имаше ли наистина богат татко?
Милиони хора питаха: „Имаше ли наистина богат татко?“ За да си отговорите на този

въпрос, може да чуете сина на богатия татко, Майк... когато гостува на Шоуто на радио
„Богат татко“. Може да слушате тази програма, като посетите Richdadradio.com.
Висше училище „Богат татко“
„Богат татко, Беден татко“ бе написана възможно най-простичко, така че почти всеки
да може да разбере уроците на богатия ми татко.
За желаещите да научат повече, като част от отбелязването на двайсетата година на
книгата, написах „Защо богатите стават все по-богати – Какво е финансово образова-
ние... Наистина?“.
„Защо богатите стават все по-богати“ навлиза в по-големи подробности и обяснява
по-конкретно на какво Богатият татко учеше сина си и мен във връзка с парите и инвес-
тирането.
„Защо богатите стават все по-богати“ е по-високата степен, нещо като висше образо-
вание за изучилите „Богат татко, беден татко“... висшето училище за учениците на Бо-
гатия татко.
Едно предупреждение... и покана
Макар да се постарах да направя книгата си „Защо богатите стават все по-богати“

възможно най-лесноразбираема, това, което правят всъщност богатите, не е лесно. Нито
е лесно за обясняване. Това, което правят богатите, изисква истинско финансово обуче-
ние, което не се преподава в учебните ни заведения.
10
Предлагам първо да прочетете „Богат татко, Беден татко“, после, ако желаете да нау-
чите повече, бихте могли да минете към „Защо богатите стават все по-богати“.
Благодаря ви...
за двайсетте прекрасни години
На всички наши читатели – минали, настоящи и бъдещи...

всички ние от The Rich Dad Company казваме: „Благодарим ви...
за двайсетте прекрасни години.“
Нашата мисия е да увеличаваме финансовото добруване на човечеството...
един по един – един живот и един човек във всеки даден момент.
11
Въведение.
БОГАТ ТАТКО, БЕДЕН ТАТКО
Тъй като имах двама татковци,

имах две контрастни гледни точки:
едната на богат човек,
а другата – на беден човек.
Аз имах двама бащи – единият богат, а другият – беден. Единият беше високообразо-
ван и интелигентен. Имаше докторска степен и бе завършил за по-малко от две години
четиригодишния курс на бакалавърското обучение. След това бе продължил учението
си в Станфордския университет. Чикагския университет и Северозападния университет
на пълна стипендия. Другият ми баща не беше завършил осми клас.
И двамата мъже се бяха радвали на успех в кариерата си и бяха работили здраво през
целия си живот. И двамата печелеха значителни доходи. Но единият имаше финансови
трудности непрестанно. Другият стана един от най-богатите хора на Хаваите. След
смъртта си единият остави десетки милиони долари на семейството си, на благотвори-
телни каузи и на своята църква. Другият остави след смъртта си сметки за плащане.
И двамата бяха силни, харизматични и влиятелни личности. И двамата ми даваха съ-
вети, но не съветваха едно и също. И двамата вярваха силно в образоването, но не пре-
поръчваха една и съща учебна програма.
Ако имах само един баща, изборът ми щеше да бъде дали да приема или да отхвърля
неговия съвет. Но тъй като имах двама татковци, имах възможност да избирам между
две контрастни гледни точки: едната – на богат човек, а другата – на беден човек.
Вместо просто да приема или да отхвърля единия или другия, аз трябваше да размиш-
лявам по-задълбочено, да сравнявам и тогава да избера. Проблемът беше, че богатият
човек все още не беше богат, а бедният все още не беше беден. И двамата започваха
тепърва кариерата си, и двамата имаха финансови трудности и семейни проблеми. Но
двамата имаха съвсем различни гледни точки във връзка с парите.
Така например единият татко казваше: „Любовта към парите е в корена на всяко зло.“
Другият казваше: „Липсата на пари е коренът на всяко зло.“ За мен, като момче, бе
трудно да имам двама силни бащи, които ми оказваха влияние. Исках да бъда добър и
послушен син, но двамата бащи не говореха едно и също. Контрастът между гледните
им точки, особено за парите, бе толкова краен, че ме заинтригува и изпълни с любопит-
ство. Започнах да се замислям все повече за това, което ми казваше всеки от тях.
Прекарвах много от времето си в размисъл и си задавах въпроси като „Защо казва
това?“, а после си задавах същия въпрос и за твърдението на другия татко. Щеше да
бъде много по-лесно просто да кажа: „Да, прав е. Съгласен съм с това.“ Или просто да
отхвърля гледната точка е думите: „Старецът не знае какво говори.“ Вместо това фак-
тът, че имам двама бащи, които обичам, ме принуди да мисля и в крайна сметка да из-
бера да разсъждавам самостоятелно. Решението да решавам сам в дългосрочен план се
оказа много по-ценно, отколкото просто да приема или да отхвърля дадена гледна точка.
12
Една от причините богатите да стават по-богати, бедните – победни, а представите-
лите на средната класа да се борят е дълговете си е, че темата за парите се преподава
вкъщи, а не в училище. Почти всички черпим знанията си за парите от това, което чу-
ваме от своите родители. И какво могат да кажат бедните родители на своите деца за
парите? Нещо от рода на: „Продължавай да учиш и залягай здраво над учението.“ Де-
тето може да се дипломира е отлични оценки, но с финансовото програмиране и нагла-
сата на бедняк.
ПРЕДИ 20 ГОДИНИ…
ЧАСОВНИКЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЪЛГ
Превъртаме 20 години напред... и американският национален дълг е повече от по-
тресаващ. В момента на писането на тези редове той е почти 20 трилиона долара.
Правилно сте прочели – трилиона.1
Тъжно е, но в училище не ни учат нищо за парите. Там фокусът пада върху схолас-
тичните и професионалните, но не и финансовите умения. Това обяснява защо умни
банкери, лекари и счетоводители, завършили с отличие, може цял живот да имат фи-
нансови проблеми. Потресаващият ни национален дълг се дължи в голяма степен на
високообразовани политици и държавни служители, вземащи финансови решения, без
да имат никакви или почти никакви знания във връзка с парите.
Днес се питам често какво ще стане, когато милиони хора ще имат нужда от финан-
сова и медицинска помощ. Те ще разчитат на своите семейства или държава за финан-
сова подкрепа. Какво ще стане, когато здравното и пенсионното осигуряване останат
без средства? Как ще оцелее дадена нация, ако образоването на децата на тема пари все
така се оставя на родителите, повечето от които са бедни или ще обеднеят?
Тъй като имах двама влиятелни бащи, аз се учех и от двамата. Трябваше да размиш-
лявам над съветите на всеки от тях и при този процес достигах до ценни прозрения за
силата и въздействието на мислите на човека върху живота му. Така например, единият
татко имаше навика да казва: „Не мога да си го позволя.“ Другият забраняваше използ-
ването на тези думи. Той настояваше да се питам: „Как мога да си позволя това?“ Пър-
вото е твърдение, второто е въпрос. С първото се освобождаваш от отговорност, второто
те принуждава да мислиш. Таткото, който скоро щеше да забогатее, обясняваше, че в
резултат на автоматичното изричане на „Не мога да си го позволя“, мозъкът ви спира да
работи. Затова пък въпросът „Как мога да си го позволя?“, впряга мозъка на работа. Той
не искаше да каже, че би трябвало да купувате всичко, което искате. Но вярваше твърдо,
че човек трябва да използва мозъка си, най-мощния компютър на света. „Мозъкът ми
става по-мощен всеки ден, защото го упражнявам. Колкото по-мощен става, толкова
повече пари мога да печеля.“ Смяташе, че автоматичното изричане на думите „Не мога
да си го позволя“ е признак за ментален мързел.
Макар и двамата ми татковци да работеха много, с времето започна да ми прави впе-
чатление, че единият имаше навика да оставя мозъка си да заспи, когато станеше дума
1
Пред 2017 г. Американския национален дълг беше $20 трилиона. В края на 2021 г. е почти $29
трилиона. Вижте стойностоте в реално време на https://www.usdebtclock.org/ - бел. http://4eti.me
13
за финанси, докато другият имаше навика да упражнява мозъка си. Резултатът в дългос-
рочен план бе, че единият татко ставаше все по-силен, а другият – все по-слаб финан-
сово. Това напомня ситуацията, при която един човек се натоварва редовно физически
в спортната зала, докато друг седи на дивана и гледа телевизия. Правилната физическа
тренировка увеличава шансовете ви да бъдете здрави, правилната ментална тренировка
увеличава шансовете ви да забогатеете. Двамата ми татковци имаха противоположна
нагласа и това се отразяваше на начина, по който мислеха. Единият мислеше, че бога-
тите би трябвало да плащат по-високи данъци, за да се грижат за онези, на които не им
бе провървяло във финансово отношение. Другият твърдеше: „Данъците наказват хо-
рата, които произвеждат, и възнаграждават онези, които не произвеждат.“
Единият татко препоръчваше: „Учи здраво, за да можеш да си намериш добра компа-
ния, за която да работиш.“. Другият съветваше: „Учи здраво, за да можеш да намериш
добра компания, която да купиш.“ Единият татко казваше: „Аз не съм богат, защото
имам вас, моите деца.“ Другият казваше: „Аз трябва да бъда богат, защото имам вас,
моите деца.“
Единият ни насърчаваше да говорим за пари и бизнес, докато се хранехме, другият
забраняваше дори да се споменава за пари по време на хранене.
Единият казваше: „Става ли дума за пари, действай предпазливо. Не поемай рискове.“
.Другият казваше: „Научи се да управляваш риска.“ Според единия „Жилището ни е
нашата най-голяма инвестиция и актив.“ Според другия „Къщата ми е пасив и ако тво-
ята къща е най-голямата ти инвестиция, значи си загазил.“ .
И двамата татковци плащаха сметките си навреме, но единият плащаше първо тях,
докато другият ги плащаше последни.
ПРЕДИ 20 ГОДИНИ...
КЪЩАТА ТИ НЕ Е АКТИВ
Сривът на пазара за жилища през 2008 година демонстрира ясно, че личното ни
жилище не е актив. Не само защото от него в джоба ни не влизат пари, но и защото
не можем да разчитаме, че цената му ще се увеличи. През 2017 година много
жилища все още струват по-малко, отколкото струваха през 2007 година.
Единият татко вярваше, че за човека и неговите нужди ще се погрижи държавата или

компанията, в която е работил. Той се вълнуваше постоянно от увеличаването на запла-
тите, пенсионните планове, здравното осигуряване, болничните, платените отпуски и
други облаги. Беше впечатлен от двама от чичовците си, които бяха се присъединили
към армията и след двайсетгодишна активна служба се бяха пенсионирали с правото да
получават пенсия до края на живота си. Много му допадаше идеята за специалните
здравни облаги и магазините за военнослужещи, в които те пазаруваха на по-ниски
цени. Харесваше му също така системата за постоянно назначаване на университетските
преподаватели. Идеята за защитата на работното място за доживотна служба и облаги
понякога изглеждаше по-важна от самата работа. Той обичаше да казва: „Работил съм
здраво за държавата и тези облаги ми се полагат по право.“
Другият татко вярваше, че трябва да разчитаме изцяло на себе си във финансово от-
ношение. Той не одобряваше нагласата, че нещо ни се полага по право, тъй като тя съз-
даваше безпомощни и финансово зависими хора. Той поставяше акцента върху необхо-
димостта да бъдем финансово компетентни.
14
Единият татко с мъка спестяваше няколко долара. Другият създаваше инвестиции.
Единият ме учеше как да пиша впечатляваща автобиография, за да мога да си намеря
добра работа. Другият ме учеше как да пиша силни бизнес и финансови планове, за да
мога да създавам работни места.
Благодарение на факта, че двамата ми бащи бяха силни личности, имах лукса да наб-
людавам как мислите влияят върху живота на човека. Осъзнах, че хората наистина фор-
мират живота си чрез своите мисли. Бедният татко например винаги казваше: „Никога
няма да бъда богат.“ И пророчеството му се превърна в реалност. Затова пък другият ми
татко винаги говореше за себе си като за богат човек. Той казваше неща като: „Аз съм
богат, а богатите не правят това.“ Дори след като се разори в резултат на голям финансов
неуспех, той продължи да говори за себе си като за богат човек. И твърдеше: „Има раз-
лика между това да си беден и да си разорен. Разорен си временно. Бедността е вечно
състояние.“ Бедният татко казваше: „Аз не се интересувам от пари“ или „Парите не са
от значение.“ Богатият татко повтаряше: „Парите са сила.“
Силата на нашите мисли може никога да не бъде измерена или оценена, но още като
момче ми стана ясно колко е важно да осъзнавам какво мисля и как се изразявам. Забе-
лязах, че бедният татко беше беден не заради количеството пари, които печелеше (и
което беше значително), а заради своите мисли и действия. Благодарение на факта, че
имах двама бащи, започнах все по-внимателно да подбирам мислите, които възприемах
като мои собствени. Богатия татко ли трябваше да слушам или бедния?
Има разлика между това да си беден и да си разорен.

Разорен си временно. Бедността е вечно състояние.
Макар и двамата да уважаваха безкрайно образованието и ученето, по въпроса какво

е важно да се учи мнението им се различаваше. Единият искаше да залягам здраво в
учението, да защитя степен и да си намеря хубава работа, за да печеля пари. Тоест, ис-
каше да уча, за да стана професионалист в някаква сфера, например адвокат или счето-
водител, и да завърша училище по бизнес, за да стана магистър по бизнес администра-
ция. Другият ме насърчаваше да уча, за да стана богат, да разбера как работят парите и
да се науча да ги карам да работят за мен. „Аз не работя за пари! – повтаряше отново и
отново той. – Парите работят за мен!“
На девет години реших да слушам и да се уча от Богатия татко по въпроса за парите.
Този избор означаваше, че няма да слушам Бедния татко, макар именно той да беше
човекът с многото научни степени.
Един урок от Робърт Фрост
Робърт Фрост е любимият ми поет. Обичам много от стихотворенията му, но люби-

мото ми е „Пътят, по който не тръгнах“. Използвам неговата поука почти всеки ден.
Пътят по който не тръгнах
Два пътя в леса разделени видях,

ала не можех да тръгна по двата.
Бях пътник единствен, там дълго стоях,
15
единия с поглед надолу следях
гръб как извива навътре в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор почтен
и с повече право сторих навярно.
Той искаше работа – цял затревен,
па макар и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ сутрин там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за друг ден оставих първия.
Знам, че пътят до път води винаги.
Сам не вярвах обаче, че ще се върна.
Това ще разказвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.
И това промени всичко друго.

През годините често съм размишлявал върху стихотворението на Робърт Фрост. Из-
борът да не следвам съветите и нагласата на високообразования си баща във връзка с
парите не бе лесен, но именно той моделира живота ми нататък.
Щом реших кого да слушам, започна обучението ми на тема пари. Богатият татко ме
обучава в продължение на трийсет години, докато навърших трийсет и девет. Спря, ко-
гато си даде сметка, че знам и съм напълно наясно с това, което бе опитвал да вкара в
главата ми.
Парите са форма на власт. Но онова, което има по-голяма сила от тях, е финансовото
обучение. Парите идват и си отиват, но ако знаете как работят, можете да придобиете
власт над тях и да започнете да забогатявате. Позитивното мислене само по себе си не
е достатъчно, защото повечето хора са ходили на училище и никога не са научили как
работят парите, поради което цял живот са работили за пари.
Тъй като бях само на девет години, когато започнах, уроците, които ми преподаваше
Богатия татко, бяха съобразени с възрастта ми. В крайна сметка осъзнах, че през тези
трийсет години той всъщност ми бе повтарял само шест главни урока. Тази книга е пос-
ветена на въпросните шест урока, представени възможно най-простичко, така както ми
ги бе преподавал Богатия татко. Уроците са предназначени да бъдат не отговори, а пъ-
тепоказатели, които ще помагат на вас, на вашите деца и семейства да станете по-бо-
гати, независимо какво се случва в днешния свят на все по-големи промени и несигур-
ност.
16
Първа глава. УРОК № 1:
БОГАТИТЕ НЕ РАБОТЯТ ЗА ПАРИ
Бедните и хората от средната класа работят за пари.
Богатите карат парите да работят за тях.
– Татко, можеш ли да ми кажеш как да стана богат?

Баща ми остави вечерния вестник.
– Защо искаш да станеш богат, синко?
– Защото днес майката на Джими пристигна в училище с новия им „Кадилак“. Гот-
веха се да ходят на вилата им край морето за уикенда. Джими взе трима от приятелите
си, но нас с Майк не покани. Казаха, че не са ни поканили, защото сме бедни.
– Така ли казаха? – попита невярващо баща ми.
– Да, така – отвърнах с горчивина аз.
Баща ми поклати глава, без да каже нищо, намести си очилата и се зачете отново във
вестника. А аз стоях в очакване на отговор.
Беше хиляда деветстотин петдесет и шеста година. Бях деветгодишен. Поради ня-
какво стечение на съдбата, ходех в същото държавно училище, където богатите пращаха
децата си.
Живеехме на Хаваите и главният поминък в нашия град бяха захарните плантации.
Управителите на плантациите и другите заможни хора, като лекари, собственици на
бизнес и банкери, изпращаха децата си в същото основно училище. След шести клас
децата им обикновено отиваха в частни училища.
Тъй като семейството ми живееше точно срещу това училище, аз ходех в него. Ако
живеехме от другата страна на улицата, щях да ходя в друго училище с деца, чиито
семейства приличаха повече на моето. А след него с тези деца щяхме да продължим
образованието си в държавното средно училище.
Частните училища бяха недостъпни както за тях, така и за мен.
Баща ми най-сетне остави вестника. Виждах, че размишлява.
– Е, синко... – започна бавно той. – Ако искаш да станеш богат, трябва да се научиш
да правиш пари.
– Как да правя пари? – попитах аз.
– Ами, използвай главата си – отвърна с усмивка той.
Вече бях научил, че това всъщност означава: „Това е всичко, което ще ти кажа“ или
„Не знам отговора, затова не ми досаждай повече.“
Създаване на партньорство
На другата сутрин споделях с най-добрия си приятел, Майк, какво ми бе казал баща

ми. Доколкото можех да преценя, двамата с Майк бяхме най-бедните деца в това учи-
лище. Майк също учеше в него по някаква приумица на съдбата. Някой беше изкривил
леко линията, разделяща училищните региони, и в резултат двамата се бяхме озовали в
училището за богати деца. Ние всъщност не бяхме бедни, но се чувствахме така, защото
17
всички останали момчета имаха нови бейзболни ръкавици, нови велосипеди, изобщо
всичко ново.
Родителите ни осигуряваха основното като храна, дом и дрехи. Но това бе горе-долу
всичко. Баща ми имаше навика да казва:
– Ако искаш нещо, работи за него.
Ние искахме много неща, но възможностите за работа за деветгодишните момчета не
бяха много.
– Какво трябва да правим, за да правим пари? – попита Майк.
– Не знам – отвърнах аз. – Но би ли искал да ми бъдеш партньор?
Майк се съгласи и така, през онова съботно утро, стана първият ми бизнес партньор.
Цялата сутрин разменяхме идеи как да правим пари. От време на време се сещахме за
„готините момчета“, които се забавляваха във вилата на Джими. Болеше ни малко, но
тази болка беше позитивна, защото ни вдъхнови да продължаваме да мислим по какъв
начин да правим пари. Най-сетне същия следобед идеята ни връхлетя като гръм от ясно
небе. Майк я беше открил в някакъв учебник. Развълнувани си стиснахме ръцете – от
партньорството ни се бе родил бизнес.
През следващите няколко седмици с Майк обикаляхме квартала, чукахме по вратите
и питахме съседите дали биха запазвали за нас тубичките от използваните си пасти за
зъби. С озадачен вид и усмивка на лицето, повечето от тях се съгласяваха. На въпроса
на някои от тях какво бяхме замислили да правим, отговаряхме:
– Не можем да ви кажем. Това е бизнес тайна.
С времето това започна да създава проблем за майка ми. За трупането на нашата су-
ровина бяхме избрали едно място в близост до пералната ѝ машина. Купчината използ-
вани тубички от паста за зъби в кафявата картонена кутия от шишета кетчуп растеше
постоянно.
Накрая майка ми реши да се намеси. Не можеше да издържа повече да гледа увели-
чаващите се използвани смачкани тубички от паста за зъби.
– Какво правите, момчета? – попита тя. – И не желая да чувам отново, че това е бизнес
тайна. Направете нещо с това тук или ще го изхвърля.
С Майк започнахме да я умоляваме да почака още малко, тъй като скоро щяхме да
съберем достатъчно използвани тубички и да поставим начало на производството. И я
информирахме, че чакаме още неколцина от съседите да си довършат пастата за зъби,
за да вземем тубичките. Мама ни отпусна още една седмица.
Датата за стартиране на производството наближаваше и напрежението растеше. Пър-
вото ми партньорство вече бе заплашено от надвисналото предупреждение за „освобож-
даване на терена“, отправено от собствената ми майка! Задачата на Майк беше да по-
моли съседите да довършат по-бързо пастата си за зъби под предлог, че зъболекарите и
без това препоръчват зъбите да се мият по-често. Аз, от своя страна, започнах да сгло-
бявам производствената линия.
И един ден, прибирайки се вкъщи с един приятел, баща ми завари в двора на дома си
две деветгодишни момчета, насочили цялото си внимание към работеща с пълна пара
производствена линия. Всичко наоколо бе посипано със ситен бял прах. Върху дълга
маса бяха наредени малки картонени кутии от мляко, събрани в училище, а семейният
грил работеше на максимум.
Татко тръгна към нас предпазливо, след като паркира колата в началото на алеята,
водеща към гаража, тъй като производствената линия блокираше пътя натам. Когато се
приближиха, двамата с приятеля му видяха поставеното върху грила стоманено гърне,
18
в което празните тубички от паста за зъби се топяха. По онова време тубичките не бяха
пластмасови, а от олово. Затова първо изчаквахме боята по тях да изгори, след което ги
пускахме в металното гърненце. Щом оловото се втечнеше, го изливахме в празните
картонени кутии от мляко през малката дупка в горния край.
Кутиите от мляко бяха запълнени с гипс – разпръснатият наоколо бял прах всъщност
беше гипс. В бързината бях съборил торбата и сега целият двор изглеждаше като след
снежна виелица. Кутиите от мляко бяха външните контейнери за гипсовите калъпи.
Татко и приятелят му наблюдаваха как наливаме внимателно разтопеното олово през
малката дупка в горния край на кубичния гипсов калъп.
– Внимателно – каза татко.
Кимнах, без да вдигам поглед. Най-сетне, щом приключих с наливането, оставих сто-
маненото гърне и се усмихнах на баща си.
– Какво правите, момчета? – попита е неуверена усмивка той.
– Правим това, което ти си ми казвал да правя. Забогатяваме – отвърнах аз.
– Точно така – додаде Майк, като се усмихна широко и кимна в знак на потвържде-
ние. – Ние сме партньори.
– А какво има в тези гипсови калъпи? – поинтересува се татко.
– Виж – рекох аз. – Партидата трябва да се е получила добра.
С едно чукче ударих преградата, която разделяше куба на две. Внимателно отделих
горната половина на гипсовия калъп и оттам падна една оловна монета.
– О, не! – възкликна баща ми. – Вие леете монети от олово!
– Точно така – потвърди ентусиазирано Майк. – Правим каквото ни казахте да пра-
вим. Пари.
Приятелят на татко се обърна и избухна в смях. Татко се усмихна и поклати глава.
Пред него, между разпаления грил и кутия с празни тубички от паста за зъби, стояха две
покрити с бял прах момчета, ухилени до уши.
Той ни помоли да оставим всичко и да седнем с него на стълбите пред къщата. И с
усмивка започна да обяснява какво означава думата „фалшифицирам.“
Мечтите ни бяха разбити.
– Искате да кажете, че това е незаконно? – попита с потреперващ глас Майк.
– Остави ги – намеси се приятелят на баща ми. – Може би имат вроден талант – нека
го развиват.
Баща ми го изгледа гневно.
– Да, незаконно е – промълви тихо той. – Но вие проявихте страхотна изобретател-
ност и оригиналност. Продължавайте в същия дух. Наистина се гордея с вас!
Разочаровани, с Майк стояхме мълчаливо двайсетина минути, преди да се заемем с
разчистването на получилата се в резултат на усилията ни безредица. Бизнесът ни бе
закрит в деня, в който бе открит. Докато чистех белия прах, вдигнах поглед към Майк и
казах:
– Джими и приятелите му май са прави. Ние сме бедни.
Баща ми тъкмо тръгваше, когато казах това. Обърна се и рече:
– Момчета, бедни сте само ако се предадете. Повечето хора само мечтаят да станат
богати и говорят за това. А вие предприехте нещо по въпроса. Много се гордея и с двама
ви. Ще го повтаря отново: Продължавайте. Не се отказвайте.
С Майк стояхме безмълвно. Това бяха хубави думи, но ние все така не знаехме какво
да правим.
– Тогава защо ти не си богат, татко? – попитах аз.
19
– Защото избрах да стана учител. Учителите не мислят за забогатяване. Ние просто
обичаме да преподаваме. Иска ми се да можех да ти помогна, но наистина нямам пред-
става как се правят пари.
С Майк се обърнахме и продължихме разчистването.
– Всъщност знам – додаде баща ми. – Ако искате да научите как да станете богати, не
питайте мен. Говорете с таткото на Майк.
– С моя татко ли? – възкликна Майк и направи физиономия.
– Да, с твоя татко – повтори с усмивка баща ми. – С баща ти имаме един и същ банкер
и той неведнъж го е хвалил ентусиазирано пред мен. Няколко пъти ми е казвал, че баща
ти няма равен на себе си, когато става дума за правене на пари.
– Моят татко? – попита отново невярващо Майк. – Тогава защо нямаме хубава кола и
хубава къща като богатите деца в училище?
– Хубавата кола и хубавата къща не означават непременно, че си богат или че знаеш
как да правиш пари – отговори баща ми. – Таткото на Джими работи за захарната план-
тация. Неговото положение не е много по-различно от моето. Той работи за една ком-
пания, аз съм на държавна работа. Колата му е собственост на компанията. Компанията
за производство на захар има финансови проблеми и нищо чудно скоро таткото на
Джими да остане без нищо. Твоят татко е различен, Майк. Той изглежда изгражда им-
перия и подозирам, че след няколко години ще бъде богат човек.
Като чухме тази новина, с Майк отново се оживихме. С подновени сили се захванахме
отново с разчистването на безредицата, създадена от нашия безславно провалил се пръв
бизнес. И вече крояхме планове как и кога да говорим с бащата на Майк. Проблемът
беше, че той работеше много и често се прибираше късно вечерта. Баща му притежа-
ваше складове, строителна компания, верига магазини и три ресторанта. И именно рес-
торантите го задържаха до толкова късно.
След като приключихме с чистенето, Майк взе автобуса за вкъщи. Беше решил да
говори с баща си същата вечер и да го попита дали може да ни научи как да станем
богати. Преди да тръгне, Майк обеща да се обади веднага, след като говори с баща си,
дори да е станало късно.
Телефонът звънна в осем и половина вечерта.
– Добре – съгласих се аз. – Следващата събота.
И затворих телефона. Бащата на Майк се бе съгласил да се срещне с нас.
Следващата събота, в седем и половина сутринта, хванах автобуса в посока бедната
част на града.
Уроците започват
През онази сутрин двамата с Майк се срещнахме с баща му в осем часа. Работният му
ден бе започнал преди повече от час. Началникът на строителните работи, осъществя-
вани от компанията му, тъкмо потегляше с пикапа си, когато се приближих до малкия,
обикновен и спретнат дом на приятеля си. Той ме посрещна на вратата.
– Татко говори по телефона и каза да го изчакаме на верандата отзад – обяви той още
с отварянето на вратата.
Старият дървен под изскърца, когато прекрачих прага на старата къща. От другата му
страна бе постлана евтина рогозка. Тя трябваше да скрие ожуления под, изтъркан от
безбройните човешки крака, стъпвали по него. Макар да беше чиста, тя плачеше за нова.
20
Хвана ме клаустрофобия, щом влязох в тясната дневна, натъпкана със стари, наджи-
вели времето си мебели, които днес биха били от интерес за колекционерите. На дивана
седяха две жени, малко по-възрастни от майка ми. Срещу тях седеше мъж в работни
дрехи. Панталоните и ризата му в цвят каки бяха добре изгладени, но не и колосани, а
работните боти бяха лъснати до блясък. Беше десетина години по-възрастен от баща ми.
Всички се усмихнаха, когато с Майк минахме покрай тях на път към задната веранда.
Аз се усмихнах смутено в отговор.
– Кои са тези хора? – попитах аз.
– Работят за баща ми. Мъжът управлява складовете му, а жените са управителки на
ресторантите. А точно като идваше, си тръгна началникът на пътно-строителните ра-
боти, извършвани на около петдесет мили оттук. Другият началник, който отговаря за
строежа на няколко жилищни сгради, си тръгна точно преди да дойдеш.
– Винаги ли е така? – попитах аз.
– Не постоянно, но доста често – отвърна с усмивка Майк и донесе един стол, за да
седне до мен. – Попитах татко дали ще ни научи да печелим пари.
– О, и той какво каза? – опитах да сдържа любопитството си аз.
– Ами, първо ме погледна странно, после каза, че ще ни направи някакво предложе-
ние.
– О – подсвирнах аз, като наклоних стола си назад към стената. Задържах го в това
положение, само на двата му задни крака. Майк направи същото. – Знаеш ли какво е
предложението?
– Не, но скоро ще разберем.
Внезапно бащата на Майк връхлетя през паянтовата врата, водеща към верандата. С
приятеля ми скочихме на крака, но не от уважение, а защото се стреснахме.
– Готови ли сте, момчета? – попита бодро той, като придърпа един стол и се настани
до нас.
Ние кимнахме и наместихме столовете си така, че да седнем срещу него.
Той беше едър мъж – висок около метър и осемдесет и тежък не по-малко от девет-
десет килограма. Моят баща беше по-висок, горе-долу със същото тегло и с пет години
по-възрастен от бащата на Майк. Двамата си приличаха, макар да не принадлежаха към
една и съща етническа група. Може би енергията им беше подобна.
– Майк казва, че искаш да се научиш да правиш пари. Вярно ли е това, Робърт?
Кимнах незабавно, но ме изпълни някакъв трепет. Думите и усмивката му излъчваха
необяснима сила.
– Добре, ето и моето предложение. Ще ви обучавам, но не по начина, по който се
прави в училище. Вие работите за мен, аз ви уча. Вие не работите за мен, аз не ви уча.
Мога да ви уча по-бързо, ако работите, но само ще си загубя времето, ако искате просто
да седите и да слушате, както правите в училище. Това е моето предложение. Или го
приемате, или няма да се договорим.
– Ъъъ, може ли първо да задам един въпрос? – попитах аз.
– Не. Или приемате, или няма да правим нищо. Имам твърде много работа, за да си
губя времето. Ако не можете да вземете окончателно решение, значи така или иначе
никога няма да се научите да правите пари. Възможностите идват и си отиват. Умението
да знаеш кога да вземаш бързо решения е изключително важно. Дава ви се възмож-
ността, която искахте. Учението започва или всичко приключва след десет секунди –
обяви бащата на Майк със закачлива усмивка.
– Приемам – заявих аз.
21
– Приемам – възкликна Майк.
– – Добре – каза таткото на Майк. – Госпожа Мартин ще бъде тук след десет минути.
След като приключим, тя ще ви заведе до моя супермаркет и може да започнете работа.
Ще ви плащам по 10 цента на час и ще работите три часа всяка събота.
– Но аз имам софтбол днес – възкликнах аз.
– Бащата на Майк понижи глас и заяви неумолимо:
– Или приемаш, или отказваш.
– Приемам – казах аз, избрал да работя и уча вместо да играя.
РЕШИТЕЛНОСТ
Светът се движи все по-бързо и по-бързо. Сделките на фондовата борса се правят
за части от секундата. Купуването по Интернет се осъществява за минути. Все
повече хора се конкурират за добри сделки. Следователно, колкото по-бързо сте в
състояние да вземате решения, толкова по-голяма вероятност има да се въз-
ползвате от предоставилата се възможност... преди някой друг да го е направил.
Трийсет цента по-късно
В девет сутринта на същия ден с Майк вече работехме за госпожа Мартин. Тя беше
мила и търпелива жена. Повтаряше, че с Майк ѝ напомняме за двамата ѝ вече пораснали
синове. Но макар и мила, тя смяташе, че трябва да се работи здраво и не ни оставяше да
бездействаме. В продължение на три часа вземахме консерви от рафтовете, избърсвахме
ги една по една от праха и ги връщахме на местата им. Това бе изключително досадна
работа.
Бащата на Майк, когото наричам „Богатия татко“, притежаваше девет такива малки
супермаркета, всеки с голям паркинг отпред. Те бяха предшествениците на минимарке-
тите „7-Eleven“, малки квартални бакалии, където хората купуват неща като мляко,
хляб, масло и цигари. Проблемът беше, че действието се развиваше на Хаваите преди
повсеместното навлизане на климатиците и магазините не можеха да затворят вратите
си заради жегата. Вратите от двете страни на магазина трябваше да стоят широко отво-
рени към улицата и към паркинга. И всяка кола, която минеше по улицата или спреше
на паркинга, вдигаше прах, който влизаше в магазина и се разстилаше навсякъде. Оче-
видно щяхме да имаме работа, докато не сложеха климатик.
В продължение на три седмици с Майк се явявахме редовно пред госпожа Мартин и
изработвахме трите уговорени часа. Към обяд приключвахме и тя пускаше по три де-
сетцентови монети в дланта на всеки от нас. Искам да уточня, че в средата на петдесетте
години на XX век трийсет цента не бяха нищо особено дори за деветгодишните. По
онова време комиксите струваха десет цента и аз обикновено си похарчвах парите за
комикси още преди да се прибера.
Към средата на четвъртата седмица бях готов да се откажа. Бях се съгласил да работя
само защото исках да науча от таткото на Майк как се печелят пари и бях се превърнал
в роб за десет цента на час. На всичкото отгоре не бях виждал бащата на Майк от онази
първа събота.
– Аз напускам, Майк – обявих аз по време на обяда.
22
В училище беше скучно, а сега вече бях лишен и от възможността да очаквам с не-
търпение съботите. Но онова, което ми се струваше най-нетърпимо, бяха трийсетте
цента.
Майк се усмихна.
– Какво се смееш? – попитах нетърпеливо аз, изнервен от чувството си на безпомощ-
ност.
– Татко каза, че ще стане така. И каза да се срещнем с него, когато си на път да се
откажеш.
– Какво? – възкликнах възмутено аз. – Чакал е да ми писне?
– Нещо подобно. Татко е различен. Той не обучава като твоя баща. Майка ти и баща
ти обясняват много. Моят баща е мълчалив; говори малко и премерено. Чакай само до
събота и ще видиш сам. Ще му предам, че си готов.
– Искаш да кажеш, че всичко е било нагласено?
– Не, не мисля, но може и да не съм прав. Татко ще обясни в събота.
Съботното чакане на опашка
Бях готов да застана пред таткото на Майк. Дори истинският ми баща му беше ядосан.
Истинският ми баща, този, когото наричах „Бедния татко“, смяташе, че Богатият татко
нарушава закона за детския труд и случаят би трябвало да се разследва.
Моят образован беден татко ме посъветва да искам това, което заслужавам – най-
малко двайсет и пет цента на час. И че трябва да напусна незабавно, ако не получа по-
вишение.
– И без това нямаш нужда от тази проклета работа – заключи възмутено Бедният
татко.
В осем часа сутринта в събота прекрачих прага на къщата на Майк, чийто баща ми
отвори вратата.
– Седни някъде и изчакай опашката – информира ме той, щом влязох.
После се обърна и изчезна в малкия си офис.
Огледах стаята, но не видях Майк. Почувствах се неловко. Седнах предпазливо до
същите две жени, които бях видял тук преди четири седмици. Те се усмихнаха и се от-
местиха, за да ми направят място на дивана.
След като така изминаха четиридесет и пет минути, започнах да се нервирам сери-
озно. Двете жени се срещнаха с Богатия татко и си тръгнаха преди трийсет минути. Ня-
какъв възрастен господин стоя там двайсетина минути, но и той си тръгна.
А аз продължавах да седя в празната къща, в тази тъмна овехтяла дневна, чакайки да
говоря с онзи скръндза експлоататор на деца, вместо да се възползвам от прекрасния
слънчев хавайски ден. Чувах го да се движи от офиса си и да говори по телефона, но
като че ли бе забравил за мен. Бях готов да си тръгна, но по някаква причина не го пра-
вех.
Най-сетне, петнайсет минути по-късно, точно в девет часа, Богатият татко излезе от
офиса си и, без да каже нищо, ми даде знак да вляза.
– Както разбирам, искаш увеличение или ще напуснеш – започна той, като се завъртя
на стола си.
– Ами, Вие не спазвате вашата част от уговорката – смотолевих аз, едвам сдържайки
сълзите си. Наистина беше страшничко да споря с възрастен. – Казахте, че ще ме обу-
чавате, ако работя за вас. Е, аз работих за вас. Без да си пестя усилията. Отказах се от
23
играта на бейзбол, за да работя за вас, но вие не си удържахте думата и не ме научихте
на нищо. Вие сте мошеник, както смятат всички в града. И сте алчен. Искате да вземете
всички пари и не ви пука за вашите служители. Накарахте ме да чакам и не проявявате
никакво уважение към мен. Аз съм само едно малко момче, но заслужавам по-добро
отношение.
Богатият татко се бе облегнал назад на въртящия си стол и, опрял брадичка на дланите
си, се взираше в лицето ми.
– Не беше зле – рече той. – За по-малко от месец започна да говориш като повечето
ми служители.
– Какво? – попитах аз. Без да разбирам какво искаше да каже, продължих да изливам
недоволството си. – Мислех, че ще спазите вашата част от уговорката и ще ме учите.
Вместо това нима искате да ме мъчите? Това е жестоко. Наистина жестоко.
– Аз те уча – промълви Богатият татко.
– На какво ме научихте? На нищо! – възкликнах гневно аз. – Не сте ми продумали
дори една дума, откакто се съгласих да работя за нищо. Десет цента на час. Ха! Би тряб-
вало да уведомя правителството за вас. Ние имаме закони за защита на детския труд,
както знаете. Баща ми е на държавна работа, сигурно знаете и това.
– Ау! Сега вече говориш точно като повечето хора, които са работили за мен – хора,
които или съм уволнил, или са напуснали.
– Е, какво ще кажете във ваша защита? – попитах аз; чувствах се твърде смел за де-
ветгодишно дете. – Вие ме излъгахте. Аз работих за вас, но вие не си удържахте думата.
Не ме научихте на нищо.
– Откъде знаеш, че не съм те научил на нищо? – попита спокойно Богатият татко.
– Ами, изобщо не сте разговаряли с мен. Работих три седмици, без да ме учите на
каквото и да било – заявих намусено аз.
Нима да обучаваш означава непременно да говориш или да изнасяш лекция?
– Ами, да.
– Така ви учат в училище – отвърна с усмивка Богатият татко. – Животът обаче не ни
учи по този начин, а животът е най-добрият учител. В повечето случаи той изобщо не
говори с нас. Просто ни тласка насам-натам и с всеки тласък все едно ни казва: „Събуди
се. Има нещо, което искам да научиш.“.
„Какви ги дрънка тоя? – помислих си аз. – Животът, който ме тласкал, всъщност
искал да ми каже нещо ли?“. Сега вече бях убеден, че трябва да си напусна работата.
Този човек беше за лудницата.
КОНУСЪТ НА УЧЕНИЕТО
Едгар Дейл има заслугата да ни помогне да разберем, че учим най-добре чрез дейст-
вие – като правим самото нещо или посредством симулация. Понякога наричат
това „експериментално учене“. Дейл и неговият Конус на ученето ни казват, че
четенето и лекциите са най-неефективните начини за учене. Въпреки това, както
знаем, в повечето училища обучават именно така: с четене и лекции.
24
– Ако учиш уроците на живота, ще се справяш добре. Не ги ли учиш, животът просто
ще продължава да те тласка насам-натам. Хората правят едно от следните две неща.
Някои просто се оставят на живота да ги тласка. Други се ядосват и в отговор също
тласкат. Но в отговор тласкат своя шеф, работа, съпруг или съпруга. Не знаят, че този,
който ги тласка, е животът.
Нямах представа за какво говори.
– Животът тласка всички ни насам-натам. Едни се предават, други се борят. Малцина
научават урока и продължават нататък, приветствайки живота, когато ги тласка. За тези
малобройни хора това означава, че е необходимо да научат нещо и те искат да учат. Те
го правят и прогресират. Повечето се отказват, а неколцина, също като теб, се борят.
25
Богатият татко стана и затвори стария скърцащ прозорец, който имаше нужда от ре-
монт.
– Научиш ли този урок, като пораснеш, ще станеш мъдър, богат и щастлив младеж. В
противен случай цял живот ще обвиняваш работата, ниското заплащане или шефа си за
всичките си проблеми. Все ще се надяваш да се случи нещо, което ще разреши парич-
ните ти затруднения.
ЖИВОТЪТ Е УЧИТЕЛ
Днес, в началото на новото хилядолетие, хората научават суровите факти от жи-
вота. Намирането на работа е по-трудно. Милиони работници са изместени от
роботи. Става все по-важно да се учим от допуснатите грешки, на принципа „про-
ба-грешка.“ Ученето по книги няма толкова голяма ценност в реалния свят.
Висшето образование вече не е гаранция за намиране на работа.
Богатият татко погледна към мен, за да види дали все още го слушам. Погледите ни
се срещнаха. Гледахме се известно време втренчено, комуникирайки само с очи. Най-
сетне отместих поглед встрани, осъзнал посланието му. Той беше прав. Обвинявах го,
макар сам да бях поискал да уча.
– Или пък – продължи Богатият татко, – ако си от хората без воля, просто ще се от-
казваш всеки път когато получиш тласък от живота. Ако си от тази категория хора, цял
живот ще залагаш на сигурното, ще правиш правилните неща, ще се пазиш за някакво
събитие, което така и няма да се случи. Накрая ще умреш като скучен старец. Ще имаш
много приятели, които наистина те харесват, защото си такъв симпатичен и работлив.
Но истината е, че си позволил животът да те подчини. Дълбоко в себе си си се ужасявал
от вземането на решения. Искал си да спечелиш, но страхът, че може да загубиш, е бил
по-голям от вълнението от победата. Дълбоко в себе си ще осъзнаваш, че не си поел
риска, защото си предпочел да залагаш само на сигурно.
Погледите ни се срещнаха отново.
– Значи досега всъщност сте ме тласкали насам-натам? – попитах аз.
– Някои хора може и да го определят така – усмихна се Богатият татко. – Аз бих казал,
че просто ти дадох възможност да усетиш вкуса на живота.
– Какъв вкус на живота? – възкликнах аз, все още ядосан, но сега вече и изпълнен с
любопитство и дори с желание да уча.
– Вие, момчета, сте първите хора, които са ме молили някога да ги уча как да правят
пари. Имал съм повече от сто и петдесет служители, но никой от тях не ме е питал какво
знам за парите. Искат работа и заплата, но не и да ги науча на нещо във връзка с парите.
Затова повечето ще прекарат най-хубавите години от живота си в работа за пари, без да
разберат наистина за какво работят.
Слушах напрегнато.
Затова, когато Майк ми каза, че искате да се учите как да правите пари, реших да
създам курс на обучение, който да отразява реалния живот. Знаех, че дори да говоря до
посиняване, нямаше да чуете нищо. Затова реших първо да оставя живота да ви тласка
малко и тогава вече щяхте да ме чуете. Това е причината да ви плащам само по десет
цента.
26
– И какъв е урокът, който научих, като работих само за десет цента на час? – попитах
аз. – Че сте стиснат и експлоатирате работниците си ли?
Богатият татко се облегна назад и се засмя от сърце. А после рече:
– По-добре си промени гледната точка. Престани да ме обвиняваш и да мислиш, че
проблемът съм аз. Ако мислиш, че проблемът съм аз, тогава трябва да промениш мен.
Ако осъзнаеш, че проблемът си ти, тогава можеш да промениш себе си, да научиш нещо
и да станеш по-мъдър. Повечето хора искат всички останали на света да се променят,
само не и те самите. Искам да ти кажа – по-лесно е да промениш себе си, отколкото
всички останали.
– Не разбирам – промълвих аз.
– Не обвинявай мен за проблемите си – поясни Богатият татко, започвайки да губи
търпение.
– Но нали вие сте този, който ми плаща само десет цента.
– И какво научи от това? – усмихна се той.
– Че сте скръндза – отвърнах с лукава усмивка аз.
– Виждаш ли, значи смяташ, че проблемът съм аз.
– Но проблемът наистина сте вие.
– Продължавай да имаш тази нагласа и няма да научиш нищо. Но ако се придържаш
към нагласата, че проблемът съм аз, какъв е изборът, който ти остава?
– Ами, ако не ми плащате повече или не проявите по-голямо уважение и не започнете
да ме обучавате, ще напусна.
– Добре казано. И точно така постъпват повечето хора. Напускат и отиват да си търсят
друга работа, по-добра възможност и по-високо заплащане, мислейки, че това ще реши
проблема им. В повечето случаи не го решава.
– И какво би трябвало да направя тогава? – възкликнах аз. – Просто да вземам тези
мизерни десет цента на час и да се усмихвам ли?
Богатият татко се усмихна.
– Ето така постъпват другите – не правят нищо, освен да чакат да им увеличат запла-
тата, мислейки, че повечето пари ще решат проблемите им. Повечето просто приемат
тази ситуация, а някои се хващат на втора работа и макар да работят повече, пак приемат
неголямо заплащане.
Стоях, забил поглед в пода; започвах да проумявам урока, който ми преподаваше Бо-
гатият татко. Досещах се, че това бе вкусът на живота, за който бе споменал. Най-сетне
вдигнах очи и попитах:
– И кое тогава ще реши проблема?
– Това – отвърна той, като се приведе напред на стола си и ме потупа леко по гла-
вата. – Това, което имаш между ушите.
ПРОМЕНИ КАКВОТО МОЖЕШ
Убедих се в истината и мъдростта в думите на Богатия татко. Толкова много в
живота е извън нашия контрол.
Научих се да се фокусирам върху това, върху което имам контрол: себе си.
И ако нещата трябва да се променят, първо трябва да се променя аз.
27
И тогава сподели своята основополагаща гледна точка, която го отличаваше от ра-
ботниците му и от Бедния татко... и която в крайна сметка го направи един от най-бога-
тите хора на Хаваите, докато моят високообразован, но беден баща, щеше да има фи-
нансови затруднения през целия си живот. Това бе само една гледна точка, а до каква
огромна разлика, определяща целия живот на човека, водеше.
Богатият татко ми е обяснявал много пъти тази гледна точка, която наричам „урок
номер едно“: Бедните и хората от средната класа работят за пари. Богатите карат
парите да работят за тях.
През онова слънчево съботно утро чух една съвсем различна гледна точка от това, на
което ме бе учил Бедният татко. Бях на девет години, когато разбрах, че и двамата ми
бащи искат да уча. И двамата ме насърчаваха да уча, но не същите неща.
Високообразованият ми баща ме съветваше да правя това, което бе правил той.
– Сине, искам да залягаш на ученето и да получаваш добри оценки, за да си намериш
сигурна работа в някоя голяма компания. Като не забравяш първо да се увериш, че об-
лагите са отлични.
Богатият татко искаше да науча как функционират парите, за да мога да ги накарам
да расботят за мен.
Тези уроци щях да научавам благодарение на неговите напътствия, а не в класната
стая.
Богатият татко продължаваше да преподава първия си урок.
– Радвам се, че се ядоса, задето работеше за десет цента на час. Ако не се беше ядосал
и просто бе приел това, щях да ти кажа, че няма да мога да те уча. Нали разбираш, за да
бъде истинско обучението, са нужни енергия, страст и изгарящо желание.
АКТИВИ ИЛИ ЗАПЛАТА
Купуването или изграждането на активи, които създават паричен поток, кара
парите ви да работят за вас.
Високоплатената работа означава две неща: вие работите за пари и данъците,
които плащате, вероятно ще се увеличат. Аз се научих да карам парите си да
работят за мен и да се радвам на данъчните облекчения при генерирането на доходи,
които не идват от работна заплата.
Гневът заема важно място в тази формула, тъй като страстта е съчетание от гняв и
любов. Когато става дума за пари, повечето хора искат да играят безопасно и да се чув-
стват сигурни. Следователно ги ръководи не страстта, а страхът.
– И затова ли приемат нископлатена работа? – попитах аз.
– Да – отвърна Богатият татко. – Някои твърдят, че експлоатирам служителите си, тъй
като не им плащам толкова, колкото в захарната плантация или на държавната служба.
Аз казвам, че хората се експлоатират сами. Това е техен страх, не мой.
– Но не ви ли се струва, че би трябвало да им плащате повече?
– Не съм длъжен. Освен това повечето пари няма да решат проблемите им. Погледни
баща си. Макар да изкарва много пари, не успява да си плаща сметките. Повечето хора,
ако получат повече пари, само затъват в по-големи дългове.
– Затова значи само десет цента – усмихнах се замислено аз. – Това е част от урока.
28
– Точно така – отвърна на усмивката ми Богатият татко. – Както знаеш, баща ти е
получил прекрасно образование, за да може да си намери високоплатена работа. Но пак
има финансови проблеми, защото никога не е учил за парите в училище. На всичкото
отгоре вярва, че човек трябва да работи за пари.
– Вие не вярвате ли?
ДА ХОДИШ НА УЧИЛИЩЕ ЛИ?
Макар да съм пламенен поддръжник на образованието и ученето през целия живот,
„ходенето на училище“ и особено следването, се превърна във финансов кошмар.
Студентските заеми достигнаха рекордни размери – 44 милиона американци
дължат почти 1.3 трилиона долара. Точно така: трилиона.
– Не, не вярвам – отговори Богатият татко. – Ако искаш да се учиш да работиш за

пари, тогава си стой в училище. То е чудесно място за желаещите да се научат как да
правят това. Но ако искаш да се узнаеш как да караш парите да работят за теб, аз ще ти
бъда учител. Но само ако искаш да учиш.
– Нима всеки не би искал да научи това? – попитах аз.
– Не, просто защото е по-лесно да се научиш да работиш за пари, особено ако страхът
е основната ти емоция, когато става дума за тях.
– Не разбирам – набърчих чело аз.
– Не мисли за това сега. Достатъчно е да знаеш, че именно страхът задържа повечето
хора на работа. Страхът, че няма да има с какво да си платят сметките. Страхът да не
бъдат уволнени. Страхът, че няма да имат достатъчно пари. Страхът да трябва да започ-
нат отначало. Такава е цената, когато учиш някаква професия, а после работиш за пари.
Повечето хора стават роби на парите... и после се ядосват на шефа си.
– Но да се учиш как да караш парите да работят за теб е съвсем различен тип обуче-
ние, нали? – попитах аз.
– Точно така – съгласи се Богатият татко. – Точно така.
Последва мълчание. Беше прекрасно хавайско съботно утро и приятелите ми сигурно
вече бяха започнали да играят бейзбол. Но макар и да не можех да си обясня защо, в
този момент изпитах благодарност, че се бях съгласил да работя за десет цента на час.
Предчувствах, че ми предстоеше да науча нещо, което приятелите ми нямаше да научат
в училище.
– Готов ли си да се учиш? – попита Богатият татко.
– И още как – усмихнах се аз.
– Аз си удържах обещанието. През цялото това време те обучавах от разстояние. На
деветгодишна възраст ти доби представа какво е да работиш за пари. Сега просто ум-
ножи последния месец по петдесет години и ще добиеш представа какво правят през
живота си повечето хора.
– Не ми стана много ясно – рекох аз.
– Как се чувстваше, докато чакаше на опашка, за да говориш с мен: веднъж след като
бе нает на работа и още веднъж, когато реши да поискаш увеличение на надницата си?
– Ужасно.
Ето така ще изглежда животът, ако избереш да работиш за пари – обясни богатият ми
29
баща. – А как се почувства, когато госпожа Мартин пусна в ръката ти три десетцентови
монети за три часа работа?
– Почувствах, че не са достатъчно. Че са почти нищо. Изпитах разочарование.
– Така се чувстват повечето служители, като си получат заплатата... особено след като
от нея бъдат приспаднати данъците и другите удръжки. Ти поне получаваше сто про-
цента.
– Искате да кажете, че повечето работници не получават цялата си заплата? – възк-
ликна изумено аз.
– Не, разбира се! Държавата винаги взема първа своята част.
– Но как го прави?
– Чрез данъците – обясни Богатият татко. – Когато печелиш пари, плащаш данъци.
Когато харчиш, плащаш данъци. Когато спестяваш, плащаш данъци. Когато умреш,
плащаш данъци.
– А защо хората позволяват на държавата да постъпва така с тях?
– Богатите не го позволяват – усмихна се Богатият татко. – Бедната и средната класа
го позволяват. Бас държа, че печеля повече от баща ти, но той плаща по-големи данъци.
Как е възможно? – възкликнах аз. Подобно нещо бе необяснимо за едно деветго-
дишно момче. – Защо някой би оставил държавата да постъпва така с него?
Богатият татко се люлееше бавно на стола си и безмълвно ме гледаше.
– Готов ли си да учиш? – попита най-накрая той.
Кимнах бавно.
ДАНЪЦИ... ДАНЪЦИ... ДАНЪЦИ
Тъй като се разширява, държавният апарат се нуждае от все повече и повече пари,
а единственото място, откъдето може да ги вземе, е средната класа. Тоест
работниците. Днес всяко правителство насърчава професионалните инвеститори
и собствениците на бизнес. Наемните работници плащат данъци; инвеститорите
и собствениците на бизнес плащат много малко данъци, ако използват закона за
данъчното облагане така, както е замислен – като инструмент за изграждане на
икономиката.
– Както казах, има много за учене. За да се научиш как да караш парите да работят за
теб, трябва да учиш цял живот. Повечето хора следват четири години и обучението им
приключва. Аз вече знам, че ще уча за парите през целия си живот, просто защото кол-
кото повече уча, толкова по-ясно ми става колко много още имам да уча. Повечето хора
никога не изучават този предмет. Те ходят на работа, получават си заплатата, водят ба-
ланса на чековите си книжки... и това е всичко. А после се чудят защо имат парични
проблеми. Мислят, че повечето пари ще решат проблема им и не си дават сметка, че
проблемът им всъщност е липсата на знания в тази област.
– Значи татко има затруднения във връзка е данъците, защото не е наясно с парите? –
попитах объркан аз.
– Виж, данъците са само малка част от изкуството да караш парите да работят за теб.
Днес исках само да разбера дали все още изпитваш страстно желание да учиш за парите.
Повечето хора нямат такова желание. Те искат да ходят на училище, да изучат някаква
30
професия, да се забавляват на работното си място и да печелят много пари. Един ден се
събуждат с огромни парични затруднения и тогава вече няма как да спрат да работят.
Такава е цената, която се плаща от този, който знае само как да работи за пари, вместо
да се учи да кара парите да работят за него. И така, все още ли желаеш пламенно да
учиш?
Кимнах.
– Добре – додаде Богатият татко. – Сега се връщай на работа. Този път няма да ти
плащам нищо.
– Какво? – едва не се задавих аз.
– Правилно ме чу. Нищо. Ще работиш същите три часа всяка събота, но този път без
да получаваш по десет цента на час. Каза, че искаш да се научиш да не работиш за пари,
затова няма да ти плащам нищо.
Не вярвах на ушите си.
– Вече говорих по този въпрос с Майк и сега той работи – чисти праха и подрежда
консервите безплатно. По-добре побързай и ти да се върнеш там.
– Но това не е честно – извиках аз. – Трябва да плащате нещо!
– Каза, че искаш да се учиш. Не научиш ли това сега, като пораснеш ще станеш като
двете жени и възрастния мъж, които видя да седят в дневната – работят за пари и се
надяват да не ги уволня. Или като баща си, който печели много, само за да затъне до
шия в дългове, и се надява, че повечето пари ще решат проблема. Ако искаш това, ще
се върна на първоначалната ни уговорка за десет цента на час. Имаш и друга възмож-
ност – да правиш това, което правят повечето хора: да се оплакваш, че не ти плащат
достатъчно, да напуснеш и да тръгнеш да си търсиш друга работа.
– Но какво да направя? – попитах аз.
Богатият татко ме потупа по главата.
– Използвай това. Ако го използваш добре, скоро ще ми благодариш, че ти дадох тази
възможност, и ще станеш богат човек.
Стоях неподвижно; все още не можех да повярвам, че са ми направили такова несп-
раведливо предложение. Дойдох да искам увеличение, а някак си стана така, че сега щях
да работя без никакво заплащане.
Богатият татко ме потупа отново по главата с думите:
– Използвай това. А сега изчезвай оттук и се връщай на работа.
Урок № 1: Богатите не работят за пари
Не казах на Бедния татко, че не ми плащаха. Той нямаше да разбере, а не ми се искаше

да опитвам да обяснявам нещо, което сам не разбирах.
Следващите три съботи с Майк работехме по три часа без заплащане. Работата не ме
притесняваше, а с натрупването на опит дори започна да ми се струва по-лесна. Липс-
ваха ми обаче бейзболните мачове и възможността да си купувам комикси.
Богатият татко се отби в магазина по обяд на третата седмица. Чухме шума от парки-
рането на колата му и изключването на двигателя. После той влезе и прегърна за поздрав
госпожа Мартин. След като се осведоми как вървят нещата, бръкна във фризера, извади
два сладоледа и даде знак на двама ни с Майк.
– Да отидем да се поразходим, момчета.
Пресякохме улицата, избягвайки няколко автомобила, и тръгнахме по обширна тре-
виста площ, където няколко човека играеха софтбол. Седнахме на усамотена маса за
31
пикник и Богатият татко ни подаде сладоледите.
– Как е, момчета?
– Добре – отвърна Майк.
Кимнах в знак на съгласие.
– Научихте ли нещо вече?
С Майк се спогледахме, вдигнахме рамене и поклатихме едновременно глави.
Избягване на един от най-големите капани в живота
– Е, момчета, по-добре започнете да мислите. Предстои ви да научите един от най-

големите уроци в живота. Усвоите ли го, ще се радвате на свободен и сигурен живот.
Ако не го научите, ще свършите като госпожа Мартин и повечето от хората, които иг-
раят софтбол в парка. Те работят много за малко пари, вкопчени в илюзията за сигур-
ността на работното място и очакват с нетърпение ежегодната си триседмична почивка
и евентуално – скромна пенсия след четиридесет и пет годишен стаж. Ако това ви прив-
лича, ще ви повиша надницата на двайсет и пет цента на час.
– Но това са добри и усърдно работещи хора. Подигравате ли им се? – попитах аз.
На лицето на Богатия татко се изписа усмивка.
– Госпожа Мартин ми е като майка. Никога не бих се отнесъл така жестоко към нея.
Възможно е да ви се струвам жесток, защото опитвам да ви покажа нещо по възможно
най-убедителния начин. Искам да разширите перспективата си, за да видите нещо, което
повечето хора никога няма да видят, тъй като гледната им точка е твърде тясна. Пове-
чето хора никога не забелязват капана, в който са попаднали.
Двамата с Майк слушахме напрегнато; не бяхме сигурни, че разбираме посланието
му. Думите му наистина звучаха жестоко, но същевременно усещахме, че опитва отча-
яно да ни обясни нещо.
Богатият татко се усмихна и додаде:
– Двайсет и пет цента на час звучат добре, нали? Сърцата ви не затупкаха ли малко
по-бързо?
Поклатих глава, макар в действителност да беше точно така. Двайсет и пет цента на
час бяха много пари за мен.
– Добре, ще ви плащам долар на час – усмихна се лукаво Богатият татко.
Сега вече сърцето ми запрепуска. Мозъкът ми закрещя: „Приемай. Приемай.“ Не вяр-
вах на ушите си. Въпреки всичко не казах нищо.
– Добре, два долара на час.
Деветгодишните ми мозък и сърце се взривиха. Все пак беше 1956 година и ако пече-
лех по два долара на час, щях да стана най-богатото дете на света. Не можех да си пред-
ставя да получавам толкова пари. Искаше ми се да извикам „да“. Искаше ми се да се
договорим незабавно. Вече виждах новото колело, новата бейзболна ръкавица и възхи-
щението в очите на приятелите си, когато видеха колко много пари имам. Освен това
Джими и богатите му приятелчета никога вече нямаше да ме наричат „беден.“ Но, нео-
бяснимо защо и как, от устата ми не излезе звук.
Сладоледът се беше разтопил и се стичаше по дланта ми. И двамата с Майк бяхме
зяпнали Богатия татко с отворена уста и празни мозъци. А той всъщност ни изпитваше
и знаеше прекрасно, че част от нас иска да приеме предложението. Беше наясно, че част
от душата на всяко човешко същество е слаба и зависима и може да бъде купена. Но
32
също така знаеше, че душата на всяко човешко същество има също така силна и непод-
властна на изкушенията страна, която не може да бъде купена. Въпросът бе коя от двете
части е по-силната.
– Добре, пет долара на час.
Внезапно всичко в мен притихна. Нещо се бе променило. Предложението беше пре-
калено голямо и абсурдно. През хиляда деветстотин петдесет и шеста година малцина
изкарваха повече от пет долара на час, но изкушението изчезна светкавично и ме обзе
спокойствие. Бавно се обърнах наляво, за да погледна Майк. Той също впери очи в мен.
Слабата и зависима част от душата ми бе млъкнала. Частта ми, която нямаше цена, при-
доби надмощие. Разбрах, че Майк чувстваше същото.
Животът на хората се контролира от две емоции: страх и алчност.
– Добре – промълви Богатият татко. – Повечето хора имат някаква цена. А имат цена
вследствие на човешките емоции, наречени „страх“ и „алчност“. Първо, страхът да не
останем без пари ни мотивира да работим здраво, а щом вземем за-платата, алчността
или желанието ни карат да мислим за всички прекрасни неща, които мога да се купят с
пари. И програмата е готова.
– Каква програма? – попитах аз.
– Програмата да станеш сутринта, да отидеш на работа, да плащаш сметки; да станеш
сутринта, да отидеш на работа, да плащаш сметки. Така животът на тези хора се конт-
ролира от две емоции: страх и алчност. Предложи им повече пари и те ще продължат
цикъла, увеличавайки разходите си. Аз наричам това „омагьосана въртележка“.
– А има ли друг начин? – попита Майк.
– Да – произнесе бавно Богатият татко. – Но само малцина го откриват.
– И какъв е той? – поинтересува се Майк.
– Надявам се да го откриете, докато работите и учите с мен. Точно заради това пре-
махнах всякакво заплащане.
– Някакви съвети? – попита Майк. – Малко се изморихме от усилената работа, осо-
бено пък за нищо.
– Ами, първата стъпка е да казвате истината.
– Ние не сме лъгали – обадих се аз.
– Не съм казал, че сте лъгали, а да говорите истината – рече Богатият татко.
– Истината за какво? – попитах аз.
– Как се чувствате. Не е необходимо да го казвате на другиго. Само на самите себе
си.
– Искате да кажете, че хората в този парк, хората, които работят за вас, госпожа Мар-
тин, не правят това? – учудих се аз.
– Съмнявам се – отвърна Богатият татко. – Те са се поддали на страха, че ще останат
без пари. Не подхождат логично към него. Реагират емоционално, вместо да използват
главата си. Достатъчно е да имат в ръцете си няколко банкноти и емоциите радост, же-
лание и алчност вземат надмощие. И тогава те отново реагират емоционално, вместо да
мислят.
– Следователно мозъкът им се управлява от емоциите – заяви Майк.
Точно така. Вместо да признаят истината за своите емоции, те реагират механично на
тях и не мислят. Пришпорвани от чувствата си, ходят на работа с надеждата парите да
потушат страха, но това не се случва. Той все така ги преследва и те се връщат на работа
33
отново с надеждата парите да уталожат страховете им, което отново не се случва. Стра-
хът ги държи в този капан: работят, изкарват пари, работят, изкарват пари, надяват се
страхът да си отиде. Но всяка сутрин, като се събудят, познатият страх се събужда с тях.
Същият този страх държи милиони хора будни цяла нощ, измъчвани от притеснения и
безпокойство. На сутринта стават и отиват на работа, надявайки се заплатата да убие
разяждащия душите им страх. Парите управляват живота им, но те отказват да признаят
тази истина. Парите са поели контрола над емоциите и душите им.
СТРАХ № 1
Тъй като населението на света остарява и все повече хора наближават пенсионна
възраст, проучванията сочат, че страх № 1 е свързан с парите. Почти 50% от
проучените хора се страхуват, че парите няма да им стигнат за старини и те ще
останат без средства в „златната“ си възраст.
Богатият татко замълча, за да ни даде възможност да осъзнаем думите му. С Майк не

разбирахме напълно за какво говори. Знаех само, че често се бях питал защо възрастните
бързаха толкова за работа. Тя не изглеждаше чак толкова забавна, а и те никога нямаха
щастлив вид, но нещо все ги караше да продължават да ходят там.
Осъзнал, че сме възприели казаното до този момент, доколкото можем, Богатият
татко додаде:
– Момчета, много ми се иска да избегнете този капан. Всъщност точно на това искам
да ви науча. Не просто да станете богати, тъй като богатството не решава проблема.
– Така ли? – възкликнах изненадано аз.
– Не, не го решава. Нека да обясня и другата емоция – желанието. Някои я наричат
„алчност“, но аз предпочитам да я наричам „желание.“ Напълно нормално е да желаеш
нещо по-добро, по-хубаво, по-забавно или вълнуващо. Следователно хората работят за
пари и поради своите желания. Искат пари, защото мислят за радостта, която могат да
си купят с тях. Но радостта, която носят парите, често е краткотрайна и хората често
започват да изпитват нужда от още пари, за да си доставят повече радост, повече удо-
волствия, по-голям комфорт и по-голяма сигурност. Затова продължават да работят,
мислейки, че парите ще успокоят душите им, измъчвани от страх и желание. Но парите
не могат да направят това.
– Дори и богатите хора? – попита Майк.
– Да, включително и богатите хора. Всъщност причината много хора да са богати не
е желанието, а страхът. Те смятат, че парите могат да елиминират страха от безпаричи-
ето, затова трупат пари, но само за да открият, че страхът се задълбочава. Сега вече се
страхуват да не загубят всички тези пари. Имам приятели, които продължават да рабо-
тят, въпреки че имат много пари. Познавам милионери, които се страхуват повече сега,
отколкото по времето, когато бяха бедни. Ужасяват се от мисълта, че може да изгубят
всичко. Страховете, които са ги накарали да забогатяват, се усилват. Тази слаба и зави-
сима част от душата им сега всъщност крещи по-силно. Те не искат да загубят големите
къщи, колите и мястото си във висшите кръгове, които са купили с парите си. Притес-
няват се от това, което ще кажат приятелите им, ако изгубят всичките си пари. Мнозина
са притеснени и нервни, макар да изглеждат богати и да имат повече пари.
34
– В такъв случай бедните по-щастливи ли са? – попитах аз.
– Не, не мисля – отговори Богатият татко. – Да бягаш от парите е също толкова не-
нормално както и да се вкопчваш в тях.
Като по поръчка, точно в този момент покрай масата ни мина един бездомник, спря
до кофата за боклук и започна да рови в нея. И тримата го загледахме с голям интерес,
въпреки че само допреди малко вероятно нямаше да му обърнем внимание.
Богатият татко извади един долар от портфейла си и направи знак на възрастния чо-
век. Като видя парите, той се приближи незабавно, пое банкнотата, благодари радостно
и побърза да си тръгне, на седмото небе от невероятния си късмет.
– Не е много по-различен от повечето ми служители – рече Богатият татко. – Позна-
вам толкова много хора, които са казвали: „О, мен парите не ме интересуват.“ Но това
не им пречи да работят всеки ден по осем часа за пари. Това е отричане на истината.
Ако парите наистина не ги интересуват, защо тогава работят за пари? Подобно мислене
е вероятно по-ненормално дори от трупането на пари.
Докато го слушах, си спомнях колко пъти собственият ми баща бе заявявал, че парите
не го интересуват. Повтаряше го често. И добавяше: „Работя, защото обичам това, което
правя.“
– Какво да правим тогава? – попитах аз. – Да не работим за пари, докато не остане и
следа от страха и алчността ли?
– Не, това би било загуба на време. Именно емоциите ни правят човешки същества.
Думата „емоция“ означава „енергия в движение.“ Бъдете честни със себе си и използ-
вайте ума и емоциите си във ваша полза, а не за да си вредите.
Толкова много хора казват: „О, мен парите не ме интересуват.“ Въпреки това
работят всеки ден по осем часа за пари.
– Ау! – възкликна Майк.

– Нека това, което ви говоря, не ви притеснява. Ще ви стане по-ясно след години.
Просто наблюдавайте емоциите си, вместо да реагирате на тях. Повечето хора не си
дават сметка, че мислят с чувствата си. Емоциите са си емоции, а човек трябва да се
научи да мисли с ума си.
– Можете ли да ми дадете пример? – помолих аз.
– Разбира се. Когато някой каже: „Трябва да си намеря работа“, най-вероятно мислят
емоциите. Страхът от безпаричието, ето кое поражда тази мисъл.
– Но хората имат нужда от пари, ако трябва да плащат сметки – възкликнах аз.
– Разбира се, че имат нужда от пари – усмихна се Богатият татко. – Казах само, че
твърде често вместо тях мисли страхът им.
– Не ми стана ясно – рече Майк.
– Например, ако в тях възникне страх, че нямат достатъчно пари, вместо да хукнат
веднага да си търсят работа, биха могли да се запитат: „Дали работата би била най-доб-
рото решение за този страх в дългосрочен план?“ Според мен отговорът е „не“. Работата
всъщност е краткосрочно решение на дългосрочен проблем.
– Но татко винаги повтаря: „Учи и изкарвай добри оценки, за да можеш да си наме-
риш сигурна работа.“ – обадих се аз, малко объркан.
– Да, вярвам, че говори така – усмихна се Богатият татко. – Повечето хора го препо-
ръчват и то е добър вариант за голяма част от тях. Но те дават подобен съвет най-вече
от страх.
35
– Искате да кажете, че баща ми препоръчва това, защото го е страх?
– Да. Ужасява се да не би да не печелиш достатъчно и да не можеш да намериш мяс-
тото си в обществото. Не ме разбирай неправилно. Той те обича и иска най-доброто за
теб. Аз също мисля, че образованието и работата са важни, но те не могат да се справят
със страха. Нали разбираш, същият страх, който го кара да става всяка сутрин и да ходи
на работа, за да изкара малко пари, го пришпорва да държи така фанатично да учиш.
– Какво тогава препоръчвате? – попитах аз.
– Искам да ви науча да управлявате силата на парите, вместо да се страхувате от нея.
Това обаче не се преподава в училище.
УПРАВЛЯВАНЕ НА ПАРИТЕ
С появата на финансови деривати и усложняването на икономиката, управлява-
нето на парите придобива основно значение за оцеляване в света на икономиката.
Поради ниските лихвени проценти и несигурността на фондовата борса, вече е
неразумно да се придържаме към някогашната максима да пестим и да
инвестираме в дългосрочен план.
А не го ли научи, човек се превръща в роб на парите.

Най-после започвах да проумявам. Той очевидно искаше да разширим своята перс-
пектива и да видим онова, което госпожа Мартин и другите като нея не успяваха да
видят. Примерите, които използваше Богатият татко тогава ми се сториха жестоки, но
аз не ги забравих никога. През въпросния ден перспективата ми действително стана по-
обемна и започнах да виждам капана, в който попадаха повечето хора.
– Всъщност всички сме работници. Но работим на различни нива – продължаваше с
обясненията си той. – Просто ми се иска вие, момчета, да прескочите този капан. Ка-
пана, заложен от онези две емоции: желание и страх. Използвайте ги така, че да работят
за вас, а не срещу вас. Ето на това искам да ви науча. А не само да печелите купища
пари. Така няма да се справите със страха или желанието. Ако забогатеете, преди да сте
се справили със страха и желанието, ще се превърнете просто във високоплатени роби.
– И как тогава да избегнем капана? – поинтересувах се аз.
– Главната причина за бедността или финансовите трудности са страхът и незнани-
ето, а не икономиката, правителството или богатите. Именно самоналоженият страх и
незнанието държат хората в капан. Затова вие, момчета, продължавайте да ходите на
училище и завършете висше образование. А аз ще ви науча как да избегнете капана.
Частите на пъзела започнаха да си отиват по местата. Единият ми баща беше високо-
образован и кариерата му се развиваше чудесно, но в училище никога не го бяха учили
как да управлява парите или страха си от тях. Осъзнах, че от двамата си бащи можех да
науча различни и много важни неща.
– Ти спомена за страха от безпаричието. А как се отразява на мисленето ни желанието
за пари? – попита Майк.
– Как се почувствахте, като ви изкушавах с предложение да ви повиша надницата?
Усетихте ли как желанията ви се надигат?
Кимнахме и двамата.
– Но тъй като не се поддадохте на емоциите си, успяхте да забавите реакциите си и
36
да помислите. Това е важно. Емоциите страх и алчност ще ни съпровождат винаги. От-
сега нататък е наложително да използвате тези емоции във ваша полза и да не им поз-
волявате в дългосрочен план да контролират начина ви на мислене. Повечето хора из-
ползват страха и алчността срещу себе си. Това е началото на незнанието. Повечето от
тях цял живот преследват заплати, повишения и сигурността на работното място заради
емоциите страх и желание, без да се питат накъде ги водят тези породени от емоциите
мисли. Представете си следната картина: магаре тегли каруца, а собственикът му върви
отпред и размахва морков под носа му. Собственикът на магарето може да ходи където
си иска, докато магарето преследва една илюзия. На следващия ден за магарето ще има
друг морков, но пак само един.
– Искаш да кажеш, че мечтите ми за новата бейзболна ръкавица, бонбоните и играч-
ките са изпълнявали същата функция като моркова за магарето? – попита Майк.
– Да. А с възрастта играчките стават по-скъпи – нов автомобил, яхта и голяма къща,
с която да впечатлиш приятелите си – отвърна усмихнато Богатият татко. – Страхът те
изтласква през вратата, а желанието те зове. Ето това е капанът.
– И какъв тогава е отговорът? – поинтересува се приятелят ми.
– Онова, което усилва страха и желанието, е незнанието. Ето затова колкото по-бо-
гати стават богатите, толкова повече страхове имат. Парите са морков, илюзия. Ако мо-
жеше да види цялата картина, магарето вероятно щеше да размисли дали това е единс-
твеният му избор.
После Богатият татко обясни, че човешкият живот представлява борба между неве-
жеството и просвещението. И ако човек престане да търси информация и самопознание,
идва ред на незнанието. Тази борба се води всеки миг и зависи от всяко наше решение –
дали решаваме да отворим съзнанието си или да го затворим.
– Вижте, училището е много, много важно нещо. Вие ходите на училище, за да усво-
ите някакво умение или професия и така да дадете своя принос за обществото. Всяка
култура се нуждае от учители, лекари, механици, хора на изкуството, готвачи, бизнес-
мени, полицаи, пожарникари, войници и т. н. Обучението им се извършва в съответните
учебни заведения, така че обществото да прогресира и процъфтява. За съжаление, за
мнозина обучението приключва със завършване на училището, а то всъщност трябва да
постави само началото на този процес.
Последва дълго мълчание. Богатият татко се усмихваше. Не разбрах всичко, което ни
каза през този ден. Но, какъвто е случаят с повечето велики учители, думите му продъл-
жиха да ме учат години наред.
– Бях малко жесток днес – додаде Богатият татко. – Но искам да помните винаги този
разговор. Искам да не забравяте никога за госпожа Мартин. Както и за магарето и мор-
кова. Помнете винаги, че страхът и желанието могат да ви тласнат в най-големия капан
на живота, ако не осъзнаете, че са започнали да управляват мисленето ви. Жестоко е да
прекараш живота си в страх и никога да не опиташ да осъществиш мечтите си. Жестоко
е също така да работиш за пари, вярвайки, че с тях ще си купиш неща, които ще те
направят щастлив. Кошмарно е да живееш, събуждайки се посред нощ от ужас, че
трябва да плащаш сметки. И животът ти да се диктува от големината на заплатата... Това
просто не е живот. Да мислиш, че работното място ти носи сигурност е равносилно на
самоизмама. Това именно е жестоко, това е капанът, който искам да избегнете. Посто-
янно виждам как парите управляват живота на хората. Не позволявайте това да се случи
с вас. Моля ви, не позволявайте на парите да управляват живота ви.
В този момент под масата се търкулна топка за софтбол. Богатият татко е вдигна и я
37
хвърли обратно.
– И какво общо има незнанието с алчността и страха? – попитах аз.
– Ами именно незнанието във връзка с парите е причина за цялата алчност и желание.
Ще ви дам няколко примера. Лекарят, който иска да увеличи своите приходи, за да се
грижи по-добре за семейството си, увеличава таксите за прегледите. Като увеличава
таксите, той увеличава здравните разходи за всички. Това се превръща в проблем най-
вече за бедните хора, затова те са с по-лошо здраве от хората с пари. Тъй като лекарите
увеличават своите такси, адвокатите правят същото със своите такси. Тогава учителите
на свой ред искат увеличение на заплатите, което води до увеличаване на данъците и т.
н., и т. н. Не след дълго пропастта между богати и бедни ще стане толкова огромна, че
ще настъпи хаос и още една велика цивилизация ще рухне. Историята показва, че вели-
ките цивилизации загиват, когато пропастта между имащи и нямащи стане прекалено
голяма. Тъжното е, че Америка е тръгнала в същата посока, защото не се учим от исто-
рията. Ние запаметяваме само дати и имена от историята, не и уроците.
– Не е ли редно цените да се покачват? – попитах аз.
– В едно образовано общество с добре управлявана държава цените всъщност би
трябвало да се понижават. Разбира се, най-често това е така само на теория. Цените рас-
тат поради алчността и страха, породени от незнанието. Ако в училищата ни учеха за
парите, щеше да има повече пари и по-ниски цени. Но в училище ни учат само как да
работим за пари, а не как да впрегнем парите и да се възползваме от силата им.
– Но нали имаме училища по бизнес? – намеси се Майк. – И не ме ли насърчаваше да
защитя магистърска степен по бизнес администрация?
– Да – съгласи се Богатият татко. – Но най-често училищата по бизнес обучават сту-
дентите за бъдещи служители, майстори в сметките. Да пази Господ такъв майстор в
смятането да се захване с някакъв бизнес. Единственото, което правят, е да се взират в
цифрите, да уволняват хора и да убиват бизнеса. Знам го от личен опит, тъй като наемам
такива хора. Мислят само как да намаляват разходите и да увеличават цените, което
създава повече проблеми. Точните сметки са нещо много важно. Ще ми се повече хора
да го знаеха. То обаче не е всичко – добави гневно Богатият татко.
НЕРАВЕНСТВО В ДОХОДИТЕ
В предизборната си кампания през 2016 година, сенатор Бърни Сандърс заяви:
„Неравенството в богатствата и доходите е най-голямата морална криза, пред
която са изправени американците днес.“
– Има ли в такъв случай някакво решение? – попита Майк.

– Да. Да се научиш да използваш емоциите си, за да мислиш, а не да мислиш с емо-
циите си. Когато вие овладяхте емоциите си и се съгласихте да работите без заплащане,
разбрах, че има надежда. Когато за пореден път не се поддадохте на емоциите си при
опитите ми да ви изкуша с по-високо заплащане, вие отново се учехте да мислите, макар
емоциите да вряха и кипяха във вас. Това е първата стъпка.
– Защо е толкова важна тази първа стъпка? – поинтересувах се аз.
– Трябва да откриете сами. Ако искате да учите, ще ви заведа в трънливия участък. В
мястото, което почти всички гледат да избегнат. Ако ме последвате, ще се откажете от
38
идеята да работите за пари и вместо това ще се научите как да карате парите да работят
за вас.
– И какво ще получим, ако ви последваме? Какво ще стане, ако се съгласим да учим
с вас? – попитах аз. – Какво ще получим?
– Свобода.
– Има ли трънлив участък? – попитах аз.
– Да – отвърна Богатият татко. – Трънливият участък са страхът и алчността ни. А
противопоставянето на страха, слабостта и нищожността посредством избора на на-
чина, по който мислим, е пътят за измъкването от него.
– Избор на начина, по който мислим ли? – възкликна учудено Майк.
– Точно така. Да избираме какво мислим, вместо да реагираме на емоциите си.
Вместо просто да ставаш сутрин и да ходиш на работа, защото липсата на пари за пла-
щане на сметките те ужасява, се запитай дали най-доброто решение за този проблем е
по-усилената работа. Повечето хора са твърде уплашени, за да обмислят рационално
ситуацията. Затова просто бързат да излязат и да отидат на работа, правейки нещо, което
мразят. Свободен е човекът, който контролира своите мисли и постъпки. Ето какво имам
предвид, когато говоря за избора на начина на мислене.
– И как се прави? – попита Майк.
Точно на това ще ви науча. Ще ви науча да избирате мислите си, вместо да реагирате
инстинктивно, както правят хората, които сутрин изгълтват набързо кафето си и хукват
презглава навън, за да не закъснеят за работа. Спомнете си какво ви казах: намирането
на работа е краткосрочно решение на дългосрочен проблем. Повечето хора виждат само
един проблем и той е краткосрочен. Това са сметките, които трябва да платят в края на
месеца. Животът им се управлява от парите.
ЕМОЦИИ... И ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Работя постоянно върху постигането на контрол над моите мисли и емоции.
Многократно през живота си съм ставал свидетел на следното: когато емоциите
се усилват, интелигентността отслабва.
Или може би ще бъде по-точно да кажа, че животът им се управлява от страха и не-

вежеството им във връзка с парите. Затова правят същото, което са правили родителите
им. Стават всяка сутрин и отиват да работят за пари. И не им остава време да си зададат
въпроса: „А има ли друг начин?“ Ясно е, че тяхното мислене се контролира от емоциите
им, а не от главата.
– Ти можеш ли да различаваш кога мислят емоциите и кога – главата? – попита Майк.
– О, да. Имам възможност да се упражнявам постоянно – отговори Богатият татко. –
Непрекъснато чувам неща като: „Ами, всеки трябва да работи.“ Или: „Богатите са мо-
шеници.“ Или: „Ще си намеря друга работа. Заслужавам това повишение. Няма да поз-
воля да правиш каквото си искаш с мен.“ Или: „Тази работа ми харесва, защото дава
сигурност.“ Никой не пита: „Не пропускам ли нещо?“ А именно така биха прекъснали
емоционалното мислене и имали възможност да размислят трезво.
По пътя обратно към магазина Богатият татко обясни, че богатите наистина „правят
пари“, вместо да работят за тях. И че когато с Майк отливахме петцентови монети от
39
разтопени оловни тубички от паста за зъби с намерението да правим пари, всъщност
сме мислили почти като богатите. Проблемът беше, че създаването на пари е законно за
държавата и банките, но не и за нас. Но добави, че съществуват законни начини за съз-
даване на пари от нищо.
Богатите знаят, че парите са илюзия, също като морков за магаре. Илюзията, че па-
рите са нещо реално се поддържа от милиарди хора единствено поради страх и алчност.
Парите всъщност са измислица. И тази въздушна кула се държи все още само заради
илюзорната вяра и невежеството на масите.
Богатият татко обясни за златния стандарт на Америка и че всяка доларова банкнота
е всъщност сребърен сертификат. Притесняваха го слуховете, че един ден щяхме да се
отдалечим от златния стандарт и доларите ни няма да бъдат повече гарантирани от нещо
реално.
– Ако това се случи, ще настане ад. Бедните, средната класа и невежите ще си съсипят
живота, тъй като ще продължават да вярват, че парите са нещо реално и че компанията,
за която работят, или държавата, ще се грижи за тях.
Тогава не разбрахме думите му, но с годините започнахме да намираме все по-голям
смисъл в тях.
Да видиш това, което другите не виждат
Преди да влезе в колата, която бе паркирал пред кварталната бакалия, Богатият татко
каза:
– Продължавайте да работите, момчета, но колкото по-скоро забравите, че се нужда-
ете от заплата, толкова по-лесен ще бъде животът ви като пораснете. Използвайте мо-
зъка си, работете безплатно и не след дълго умът ще ви покаже начини да печелите
много повече пари, отколкото бих могъл да ви плащам аз. Ще започнете да виждате
неща, които другите никога няма да видят. А повечето хора не виждат тези възмож-
ности, тъй като търсят пари и сигурност и съответно точно това получават. Забележите
ли веднъж една възможност, оттук нататък ще ги виждате през целия си живот. Щом
постигнете това, ще ви науча на нещо друго. Усвоете този урок и ще избегнете един от
най-големите капани в живота.
С Майк си взехме нещата от магазина и помахахме за довиждане на госпожа Мартин.
Върнахме се в парка, седнахме на същата пейка край масата за пикник и прекарахме там
още няколко часа в размисъл и разговори. Същото правихме и през цялата следваща
седмица в училище. Още две седмици продължихме да мислим, да обсъждаме и да ра-
ботим безплатно.
Тръгвайки си от работа през втората събота, отново казах довиждане на госпожа Мар-
тин и погледнах с копнеж към щанда с комиксите. Най-неприятното следствие от безп-
латната ми работа беше, че сега в събота не получавах дори трийсет цента, за да си
купувам комикси. И в този момент забелязах госпожа Мартин да прави нещо, което не
бях забелязвал да върши досега.
Тя отрязваше предната корица на комиксите на две, запазваше горната половина, а
останалото хвърляше в голяма картонена кутия. На въпроса ми какво прави с комиксите,
тя отговори:
– Изхвърлям ги. Връщам горната част от корицата на комикса на дистрибутора за до-
казателство, когато носи новите комикси. Той ще дойде след час.
Двамата с Майк чакахме дистрибутора един час. Щом пристигна, го попитах дали
40
можем да вземем комиксите. За моя радост той отвърна:
– Може да ги вземете, ако работите за този магазин и не ги препродавате.
Спомняте ли си нашето партньорство с Майк? Е, сега го възкресихме. Започнахме да
трупаме купчини комикси в едно празно помещение в мазето в дома на Майк. Не след
дълго нашата библиотека за комикси отвори вратите си за посетителите. Назначихме
по-малката сестра на Майк, която обичаше да учи, за главна библиотекарка. Тя вземаше
по десет цента от всяко дете за вход. Библиотеката работеше от два и половина до че-
тири половина всеки следобед след училище. Клиентите – децата от квартала – можеха
да изчитат колкото комикси искат през тези два часа. Това бе изгодно за тях, тъй като
един комикс струваше десет цента, а те имаха възможност да прочетат пет-шест за два
часа.
Сестрата на Майк проверяваше децата на излизане, за да е сигурна, че не изнасят
тайно комикси. Освен това подреждаше комиксите, записваше всеки ден колко и кои
деца са дошли и дали са имали някакви забележки или предложения. В продължение на
три месеца с Майк печелехме средно по девет долара и петдесет цента. На сестра му
плащахме един долар на седмица и ѝ позволявахме да чете комиксите безплатно, което
тя правеше рядко, тъй като учеше непрестанно.
С Майк спазвахме направената договорка, като работехме в бакалията всяка събота и
събирахме всички комикси от различните магазини. Спазвахме споразумението си с
дистрибутора да не продаваме комиксите. Изгаряхме ги, щом се изпокъсваха. Опитахме
да отворим филиал на библиотеката, но така и не намерихме друг толкова надежден и
всеотдаен човек като сестрата на Майк. Така още на тази възраст разбрахме колко
трудно е да откриеш качествен персонал. Три месеца след отварянето на библиотеката
се случи нещо неприятно. Някакви побойници от друг квартал влязоха без да си платят
и предизвикаха сбиване. Бащата на Майк предложи да затворим бизнеса с комиксите.
Това сложи край и на работата ни в бакалията през съботните дни. Богатият татко обаче
беше развълнуван, защото искаше да ни научи на нови неща. Беше щастлив, тъй като
бяхме усвоили добре първия си урок. Бяхме се научили да караме парите да работят за
нас. Тъй като не получавахме заплащане за работата си в бакалията, бяхме принудени
да използваме въображението си, за да разпознаем някаква възможност за изкарване на
пари. Отварянето на наш бизнес – библиотеката за комикси – ни бе позволило да вземем
в свои ръце контрола над финансите си, вместо да зависим от работодател. Най-хуба-
вото от всичко бе, че нашият бизнес генерираше приходи за нас, дори когато не бяхме
физически там. Парите работеха за нас.
Вместо да ни плаща, Богатият татко ни даде несравнимо повече.
СИЛАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
През Информационната ера и ерата на Интернет, милиони хора под трийсет-
годишна възраст забогатяват, използвайки въображението си, за да създават
приложения, които променят света – от Фейсбук и Юбер до Снапчат и други.
Хората с въображение процъфтяват, докато хората без въображение продължа-
ват да си търсят работа... работа, от която скоро може да бъдат изместени от
роботи и технологии.
41
УЧЕБЕН КУРС УРОК № 1. Обобщение
Деветгодишният Робърт Кийосаки и приятелят му Майк не са поканени в крайморс-

ката вила на техен съученик, защото са от „бедните деца“ в училище, чиито ученици са
обикновено от заможни семейства. След като Бедният татко – баща му, който е учител
и има добра заплата, но цял живот трудно свързва двата края – им казва просто да за-
почнат да „правят пари“, двамата с Майк постъпват точно така: събират празни тубички
от паста за зъби, които по онова време се произвеждат от олово. После ги разтопяват и
с помощта на гипсови калъпи отливат фалшиви монети.
Бащата на Робърт бързо им дава да разберат, че този начин е недопустим и ги съветва
да говорят с бащата на Майк, който не е завършил осми клас, но има няколко успяващи
бизнеса.
Бащата на Майк, „Богатият татко“ от заглавието на книгата, се съгласява да ги учи,
но само ако спазват неговите условия. Той ги кара да работят три часа всяка събота
сутрин в една от неговите бакалии – да бършат праха по опаковките и да подреждат
рафтовете. Плаща им по десет цента на час, които Робърт обикновено харчи за комикси.
Скучната работа и ниското заплащане бързо стопяват ентусиазма на Робърт. Съоб-
щава на приятеля си, че възнамерява да се откаже. Тогава Майк му казва, че баща му го
е предупредил, че ще стане така и че иска Робърт да се срещне с него. Бащата на Робърт,
като типичен учител, използва лекции. Бащата на Майк обаче не е многословен и обу-
чава по съвсем друг начин, който на Робърт му предстои да открие.
Следващата събота Робърт отива да се срещне с него, но се налага да чака цял час в
прашната тъмна дневна. Когато бащата на Майк най-сетне го приема, момчето е ядосано
и емоционално го обвинява в алчност и липса на уважение. А на твърдението, че не го
е научил на нищо въпреки споразумението им, бизнесменът изразява спокойно несъг-
ласието си.
После му обяснява, че животът ни обучава не с думи, а като ни тласка насам-натам.
Едни оставят живота да ги тласка; други се ядосват и в отговор, на свой ред тласкат –
шефа или любимите си хора. Но някои си вземат поука от това и приветстват живота,
когато ги тласка, защото това означава, че е необходимо да научат нещо.
Хората, които не научават този урок, цял живот обвиняват всички други и очакват
големия „пробив“... или решават да заложат на сигурното и никога да не рискуват.
Богатият татко казва също, че Робърт и Майк са първите хора, които го молят да ги
научи как да правят пари. И че нито един от над сто и петдесетте му служители не е
проявил желание да научи това, което искат да знаят двете момчета.
Така Богатият татко решава да създаде учебен курс, който да отразява живота и даде
тласък на момчетата. Тук Робърт пита какво друго е научил, освен че Богатият татко е
скръндза и експлоатира работниците си. В отговор Богатият татко обяснява, че повечето
хора обвиняват другите, макар проблемът им всъщност да е собствената им нагласа.
А проблемът може да бъде решен, ако използват мозъка си. Затова Богатият татко
изразява желанието си Робърт да научи как работят парите, за да може да ги кара да
работят за него самия. Гневът на момчето го изпълва с радост, тъй като гневът, съчетан
с любов, поражда страст – ключов компонент на ученето.
Той обяснява, че парите няма да решат проблемите на хората. Много високоплатени
специалисти продължават да се борят с финансови проблеми – като бащата на Робърт –
защото не знаят как да накарат парите да работят за тях.
42
Казва, че емоциите, които изпитва Робърт, когато му се налага да работи за десет
цента на час – разочарование и усещане, че не му стигат за нищо – ще го съпътстват
през целия му живот, ако не научи този урок още сега. Запознава го с концепцията за
данъците и обяснява, че бедните и хората от средната класа позволяват на държавата да
ги облага с данъци – нещо, което богатите не позволяват.
После пита дали Робърт изпитва все още страстно желание да учи. Когато чува ут-
върдителния му отговор, Богатият татко обявява, че отсега нататък няма да му плаща за
работата в бакалията. Казва на Робърт да използва главата си, за да измисли как ще се
оправя в тази ситуация.
Двете момчета работят без заплащане три седмици. Третата събота бащата на Майк
се появява в магазина и ги извежда да се разходят. Интересува се дали вече са научили
нещо. Когато чува отговора им, че не са, Богатият татко обяснява, че без този урок ще
бъдат като повечето хора и цял живот ще работят много за малко пари. После им пред-
лага да работят за двайсет и пет цента на час, но момчетата не се поддават на изкуше-
нието и не приемат. Богатият татко увеличава на един, а после – и на два долара на час.
Робърт запазва мълчание. Последното предложение – пет долара на час, царско запла-
щане по онова време – затвърждава в Робърт решимостта да не позволява да бъде купен.
Богатият татко изразява задоволството си от факта, че те нямат цена. Но повечето
хора имат цена, защото животът им се управлява от страха и алчността. Страхът да не
останат без пари ги пришпорва да работят здраво за заплата, но веднъж щом я получат,
алчността ги кара да мислят за всички неща, които биха могли да купят. В резултат се
появява необходимост от още пари, които на свой ред ги карат да харчат още повече.
Богатият татко нарича това „омагьосаната въртележка.“
Обяснява на момчетата, че първата стъпка е да признаят пред себе си какво чувстват.
Твърде често хората реагират на своите емоции, вместо да мислят логично. Те са стра-
хуват да признаят, че парите управляват живота им и следователно контролират и тях
самите.
Не само бедните се поддават на страха; богатите често действат, водени от страха.
Затова намерението му е не просто да научи момчетата как да станат богати; това не е
достатъчно, защото не парите решават проблемите.
Училището е много важно, но уви, за повечето хора, то е краят, а не началото на обу-
чението. Ключът е да се научиш да използваш своите емоции, за да мислиш, а не да
мислиш с емоциите си. Както и да се научиш да подбираш мислите си.
Богатият татко обяснява на момчетата, че трябва да бъдат бдителни и да не пропускат
предоставящите им се възможност за правене на пари, като казва:
– Забележите ли веднъж една възможност, оттук нататък ще ги виждате през целия
си живот.
Момчетата последват съвета му и не след дълго разпознават възможността да създа-
дат библиотека, където децата от квартала могат да влизат срещу входна такса и да из-
читат колкото комикси успеят за два часа. За тази цел използват непродадените ко-
микси, които иначе се изхвърлят от бакалията, в която работят безплатно.
Двамата приятели печелят добре и бизнесът им процъфтява в продължение на три
месеца, когато сбиване в библиотеката става причина за затварянето ѝ. Но благодарение
на него те научават първия урок – как да карат парите да работят за тях дори когато те
самите не са там физически. Те са готови да продължат да учат, а бащата на Майк е
готов да ги обучава.
43
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Въпреки високоплатената си работа, хора като
бащата на Робърт трудно свързват двата края.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Новият, творчески поглед към приготвените

за изхвърляне комикси превръща този факт в бизнес възможност.
Факт за подсъзнанието: Хората позволяват емоциите страх и алчност да управляват

живота им.
Какво искаше да каже Робърт
Сега е време за размисъл. Запитайте се: „Какво иска да каже Робърт в този цитат?“.
И „Защо казва това?“ В този раздел не е необходимо да се съгласявате или да не се
съгласявате с Робърт. Целта е да разберете какво казва Робърт.
Помнете, тази учебна програма е замислена така, че да ви бъде от помощ и да ви
подкрепя. Две глави мислят по-добре от една. Ако не разберете какво иска да каже Ро-
бърт, потърсете помощ. Отделете време за обсъждането на всеки цитат, докато го про-
умеете:
„Бедните и хората от средната класа работят за пари. Богатите карат парите да работят
за тях.“
„Животът тласка всички ни насам-натам. Едни се предават, други се борят. Малцина
научават урока и продължават нататък. Те приветстват живота, когато ги тласка.“
„Престани да ме обвиняваш и да мислиш, че проблемът съм аз. Ако мислиш, че проб-
лемът съм аз, тогава трябва да промениш мен. Ако осъзнаеш, че проблемът си ти, тогава
можеш да промениш себе си, да научиш нещо и да станеш по-мъдър.“ „Когато става
дума за пари, повечето хора искат да не рискуват и да се чувстват в безопасност. Сле-
дователно ги ръководи не страстта, а страх.“
„Повечето хора, ако получат повече пари, само затъват в по-големи дългове.“
„Именно страхът задържа повечето хора на работа. Страхът, че няма да има с какво
да си платят сметките. Страхът да не бъдат уволнени. Страхът, че няма да имат доста-
тъчно пари. Страхът да трябва да започнат отначало. Такава е цената, когато учиш ня-
каква професия, а после работиш за пари. Повечето хора стават роби на парите... и после
се ядосват на шефа си.“
„Повечето хора не си дават сметка, че мислят с чувствата си.“ „Работата всъщност е
краткосрочно решение на дългосрочен проблем.“
„Това е като магаре, което тегли каруца, а собственикът му размахва морков под носа.
Собственикът на магарето може да ходи където си иска, докато магарето преследва една
илюзия. На следващия ден за магарето ще има друг морков, но пак само един.“
Допълнителни въпроси
Сега е моментът да отнесем историите в тази глава и постигнатото разбиране за каза-

ното от Робърт, към вас и вашия живот. Задайте си следващите въпроси и ги обсъдете с
партньора си в ученето. Бъдете честни със себе си и е вашия партньор. Ако някои от
отговорите, които давате, не ви допадат, би било добре да се запитате дали сте готови
да се промените и да приемете предизвикателството да промените мислите и цялостната
си нагласа:
44
1. Доколко е разпространен подходът към парите на Бедния татко?
2. Богатият татко казва, че за да бъде истинско едно обучение, са нужни енергия,
страст и изгарящо желание. Какви примери от собствения си живот във връзка с това
можете да дадете? Кой жизнен урок няма да забравите никога?
3. Дали плащането на десет цента на час – и после пълната липса на каквото и за е
заплащане – би предизвикала във вас същата реакция, както у Робърт?
4. Страхът ли подтиква повечето хора да ходят на работа? Какви други фактори учас-
тват в играта?
5. Изкушаваме ли се да мислим, че повечето пари ще успокоят този страх? Защо е
толкова разпространена тази реакция?
6. Дайте пример от вашия живот, когато сте реагирали с емоциите си. Дайте също
така пример, когато сте съумели вместо това да наблюдавате емоциите си и да подби-
рате вашите мисли.
7. Богатите или бедните са по-податливи на въпросните контролиращи живота ни
емоции страх и алчност? Защо мислите така?
8. Как смятате, дали повечето хора осъзнават, че са попаднали в Омагьосаната върте-
лежка? Защо?
45
Втора глава. УРОК №2:
ЗАЩО ДА СЕ ОГРАМОТЯВАМЕ ФИНАНСОВО
Не е важно колко пари печелиш.

Важно е колко пари остават при теб.
През 1990 година Майк пое управлението на империята на своя баща и се справя дори
по-добре от него. Виждаме се един-два пъти годишно на игрището за голф. Двамата със
съпругата му са по-богати, отколкото сте в състояние да си представите. Империята на
Богатия татко е в чудесни ръце. Сега Майк подготвя сина си един ден да заеме мястото
му, така както неговият баща бе подготвил нас.
През 1994 година се пенсионирах. Бях на четиридесет и седем години, а съпругата ми
Ким беше на трийсет и седем. Това не означава да не работиш. За нас то значеше, че
изключвайки някакви непредвидими катаклизми, независимо дали работим или не, бо-
гатството ни се увеличава автоматично, изпреварвайки инфлацията. Активите ни са дос-
татъчно големи, за да растат сами. Това е като засаждане на дърво. Години наред трябва
да го поливаш, но един ден то няма да има повече нужда от теб. Корените му са проник-
нали достатъчно дълбоко в земята и тогава може да се наслаждаваш на живота под не-
говата сянка.
Майк избра да управлява империята, а аз избрах да се пенсионирам. Когато говоря
пред хора, често ме молят за съвети. „Как да започна? Коя книга бихте препоръчали?
Какво би трябвало да правя, за да подготвя децата си? Коя е вашата тайна за успеха?
Как да печеля милиони?“
Когато чуя някой от тези въпроси, се сещам за следната история:
Най-богатите бизнесмени
През 1923 година едни от нашите най-велики лидери и най-богати бизнесмени се сре-
щат в хотел „Еджуотър Бийч“ в Чикаго. Сред тях са Чарлз Шваб, шеф на най-голя-
мата независима компания за производство на стомана; Самюъл Инсъл, президент на
най-голямото предприятие за комунални услуги в света; Хауърд Хопсън, глава на най-
голямата петролна компания; Ивар Крюгер, президент на „International Match Corpo-
ration“, една от най-големите компании в света по онова време; Леон Фрейзър, прези-
дент на Bank of International Settlements; Ричард Уитни, президент на Нюйоркската
фондова борса; Артър Котън и Джес Ливърмор, двама от най-големите борсови спе-
куланти; и Албърт Фол, член на кабинета на президента Хардинг. Двайсет и пет го-
дини по-късно, деветима от гореспоменатите титани слагат край на живота си.
Шваб умира без пукнат грош, след като пет години живее с пари, взети назаем. Инсъл
умира разорен в чужда страна. Крюгер и Котън също. Хопсън полудява. Уитни и Ал-
бърт Фол излежават присъди в затвора, а Фейзър и Ливърмор се самоубиват.
Съмнявам се, че някой би могъл да каже какво се е случило в действителност с тези

хора. Обърнете внимание, че срещата става през 1923 година, тоест малко преди Краха
46
на Уолстрийт от 1929 година и Голямата депресия; подозирам, че случилото се е на-
несло жесток удар на тези мъже и на техния живот. Ето какво искам да кажа с това. Днес
живеем във време на по-големи и по-бързи промени. Подозирам, че предстоят години
на много възходи и сривове, които не отстъпват на преживените от гореспоменатите
мъже. Загрижен съм, че мнозина са съсредоточени върху парите вместо върху най-го-
лямото си богатство – своето образование. Ако хората са подготвени да бъдат по-гъв-
кави, да поддържат съзнанието си отворено и да се учат, ще стават все по-богати въп-
реки резките промени. Обаче ако смятат, че парите ще решават проблемите, ги очакват
трудни времена. Интелигентността е тази, която решава проблемите и създава парите.
Придобитите без финансова интелигентност пари са обречени да изчезнат скоро.
Повечето хора не осъзнават, че в живота не е важно колко пари печелиш. Важно е
колко пари остават при теб. Всички сме чували истории за спечелили от лотарията
бедни хора, които, след като забогатяват от тази печалба, впоследствие обедняват отно-
во. Въпреки спечелените милиони не след дълго те се връщат в изходна позиция. Както
и истории за професионални спортисти, които на двайсет и четири годишна възраст пе-
челят милиони, а десет години по-късно спят под мостовете.
Помня историята на един млад баскетболист, който преди година имал милиони. А
днес, едва на двайсет и девет години, обвинява приятелите, адвоката и счетоводителя
си, че са му откраднали парите и затова е принуден да работи на една автомивка на
минимална заплата. Уволнили го, защото отказал да сваля шампионския си пръстен,
докато бършел колите. Така историята му се появява в новините на национално ниво.
Той оспорва уволнението си пред съда под предлог, че работата му е много трудна и
освен това е станал обект на дискриминация. Пръстенът бил единственото, което му
било останало, и ако му отнемели и него, щял да рухне окончателно.
Познавам мнозина, които станаха милионери почти мигновено. Макар да се радвам,
че някои стават все по-богати и по-богати, винаги ги предупреждавам, че в крайна
сметка е важно не колко пари печелиш, а каква част от тях остават при теб и в продъл-
жение на колко поколения.
Затова, когато хората ме питат „Как да започна?“ или „Как да забогатея бързо?“, от-
говорът ми често ги разочарова, а аз просто им повтарям това, което ми каза Богатият
татко още когато бях малко момче: „Ако искаш да бъдеш богат, трябва да се ограмотя-
ваш финансово.“
Набиваше ми тази идея в главата при всяка среща. И докато образованият ми баща
наблягаше върху важността на четенето на книги, Богатият татко поставяше акцента
върху финансовото ограмотяване.
Ако възнамеряваш да построиш Емпайър Стейт Билдинг, първата ти работа би тряб-
вало да бъде изкопаването на дълбока яма и изливането на здрави основи. Ако смяташ
да построиш къща в предградията, достатъчно е да излеете петнайсетсантиметрова бе-
тонна плоча. В бързането си да забогатеят, повечето хора опитват да изградят Емпайър
Стейт Билдинг върху петнайсетсантиметрова плоча.
Нашата образователна система, създадена по време на аграрното общество, все още
вярва в къщите без здрава основа. Пръстените подове са все още на мода. Така децата
завършват училище практически без никаква финансова основа. Докато един ден, загу-
били съня си и затънали в дългове, изживяващи Американската мечта, решат, че ключът
към преодолояването на финансовите им проблеми се състои в бързото забогатяване.
Строежът по небостъргача започва. Работата върви бързо и скоро вместо Емпайър
47
Стейт Билдинг пред погледа ни се издига Наклонената кула на предградието. Безсън-
ните нощи се завръщат.
Колкото до нас с Майк, когато пораснахме, и двамата съумяхме да направим прави-
лен избор, защото още като деца бяхме научени да поставяме солидна финансова ос-
нова.
Счетоводството е може би най-объркващият и скучен предмет на света. Но същевре-
менно е вероятно и най-важният за този, който иска не само да забогатее, а и да остане
богат. За Богатия татко въпросът беше как да преподава на деца един толкова скучен и
объркващ предмет. Неговият отговор бе – като го опрости, преподавайки го в картини.
Богатите хора придобиват активи. Бедните и хората от средната класа придо-

биват пасиви, мислейки ги за активи.
Богатият татко изля здрави финансови основи за Майк и мен. Тъй като бяхме още
деца, той измисли прост начин да ни обучава.
Години наред той рисуваше картинки и използваше съвсем малко думи. Двамата с
Майк разбирахме опростените чертежи, жаргона, движението на парите, а след няколко
години започна да прибавя цифри. Впоследствие Майк продължи обучението си, за да
овладее още по-сложния счетоводен анализ. Налагаше се да го направи, за да може да
управлява своята империя. Аз не съм толкова напред в този материал, тъй като моята
империя е по-малка. И двамата обаче тръгнахме от една и съща проста основа.
На следващите страници ще ви запозная със същите чертежи, които бащата на Майк
създаде за нас. Макар и съвсем простички, те помогнаха на две малки момчета да изг-
радят огромно богатство върху солидни и дълбоки основи.
Правило № 1: Трябва да знаете каква е разликата между актив и пасив

и да купувате само активи.
Ако искате да бъдете богати, това е единственото, което трябва да знаете. Това е пра-
вило номер едно. Единственото правило. Може да звучи абсурдно лесно, но повечето
хора нямат представа колко е дълбоко и страдат финансово, тъй като нямат представа
каква е разликата между пасив и актив.
– Богатите купуват активи. Бедните и представителите на средната класа купуват па-
сиви, мислейки ги за активи – рече Богатият татко.
Като чухме това, с Майк решихме, че се шегува. Ние, вече почти тийнейджъри, очак-
вахме да ни разкрие тайната на забогатяването, а той ни говореше такива прости неща.
Това ни накара да се замислим над думите му.
– Какво е актив? – попита Майк.
– Не се притеснявай за това сега. Просто остави идеята да проникне в съзнанието ти.
Успееш ли да осъзнаеш простотата ѝ, животът ти ще върви по план и ще бъде лесен във
финансово отношение. Просто е. Това е причината идеята да се изпуска от внимание.
– Искате да кажете, че е достатъчно да знаем само какво представляват активите, да
ги купуваме и ще забогатеем, така ли? – възкликнах аз.
Богатият татко кимна.
– Както виждаш, съвсем просто е.
– Щом е толкова лесно, защо всички не са богати? – попитах аз.
– Защото хората не знаят каква е разликата между актив и пасив.
48
Помня, че възкликнах:
– Как може възрастните да са толкова заблудени? Ако е толкова просто, ако е толкова
важно, защо не всички искат да разберат за какво става дума?
На Богатия татко му бяха необходими само няколко минути, за да обясни какво пред-
ставляват активите и пасивите.
Признавам, че ми е трудно да обяснявам това на други възрастни. Простотата на иде-
ята им се изплъзва, защото са обучавани по различен начин. Били са учени от други
професионалисти, като банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество, фи-
нансови плановици и т. н. Трудното е да накараш възрастните да забравят наученото
или да станат отново деца. Интелигентният възрастен често смята, че е под достойнст-
вото му да се занимава с подобни опростени дефиниции.
Богатият татко вярваше в принципа „Придържай се към простотата“. Затова се стре-
меше да улеснява максимално обясненията си и така ни даде стабилна финансова ос-
нова.
Какво тогава предизвиква объркването? Как е възможно нещо толкова просто да бъде
така прецакано? Защо изобщо някой би купил пасив, мислейки го за актив? Отговорът
може да бъде открит в основното образование.
Ние се фокусираме върху думата „грамотност“, а не върху „финансова грамотност.“
Не думите определят дали нещо е актив или пасив. Нещо повече, ако искате наистина
да се объркате, потърсете определенията на думите „актив“ и „пасив“ в речника. Дефи-
ницията най-вероятно ще допадне на обучения счетоводител, но няма да има никакъв
смисъл за средностатистическия човек. Ние, възрастните, обаче често сме прекалено
горди, за да признаем, че не виждаме смисъл.
На нас, момчетата, Богатият татко обясняваше:
Активът слага пари в моя джоб. Пасивът вади пари от моя джоб.
– Онова, което определя актива, не са думите, а цифрите. Ако не можете да разчитате

числата, няма как да отличите актив от дупка в земята. В счетоводството значение имат
не самите числа, а онова, което те ни говорят. Същото е и с думите. Значение имат не
отделните думи, а историята, която ни разказват.
„Ако искате да бъдете богати, трябва да разчитате и да разбирате числата.“
Хиляди пъти съм чувал тези думи от Богатия татко. Също както и „Богатите купуват
активи. Бедните и представителите на средната класа купуват пасиви.“
Ето как да откриваме разликата между актив и пасив. Повечето счетоводители и фи-
нансисти не са съгласни с дефинициите, но тези прости чертежи поставиха началото на
изграждането на здрави финансови основи за две малки момчета.
ДА УЧИМ... ДА СЕ ОТУЧВАМЕ... ДА УЧИМ ОТНОВО
Тези думи на футуриста Алвин Тофлър отразяват онова, което Богатият татко
ми бе казал преди две десетилетия: „Неграмотните на XXI век ще бъдат не тези,
които не могат да четат и пишат, а онези, които не могат да учат, да се отучват
и да учат отново.“
49
Ето как изглежда движението на парите на актива:
Горната част на диаграмата е финансов отчет, наричан често „отчет за приходите и

разходите.“ Той отразява приходите и разходите: постъпващите и изразходваните сред-
ства, парите, които влизат и излизат. Долната част на диаграмата представя счетоводния
баланс. Наречен е така, защото би трябвало да балансира активите и пасивите. Много
финансови новобранци не са наясно с връзката между финансов отчет и счетоводен ба-
ланс. От нейното разбиране обаче зависи финансовото оцеляване.
Затова Богатият татко просто каза на двете момчета, че „активите слагат пари в джоба
ти.“ Ясно, просто и използваемо.
50
Ето как изглежда движението на парите на пасива:
Сега, след като пасиви и активи бяха обяснени чрез схеми, може би ще е по-лесно да
разберете словесните ми дефиниции. Активът е нещо, което слага пари в джоба ми, не-
зависимо дали работя или не. Пасивът е нещо, което изважда пари от него. Това наис-
тина е всичко, което трябва да знаете. Ако искате да забогатеете, просто цял живот ку-
пувайте или изграждайте активи. Ако искате да бъдете в редиците на бедната или на
средната класа, цял живот купувайте пасиви.
Неграмотността, както в думите, така и в числата, лежи в основата на финансовите
проблеми. Ако хората имат финансови затруднения, тогава не разбират нещо, незави-
симо дали е изразено чрез думи или чрез цифри. Богатите са богати, тъй като са по-
начетени от хората, водещи борба за финансово оцеляване. Затова, ако искате да забо-
51
гатеете и да останете богати, много е важно да бъдете финансово грамотни, както в сфе-
рата на думите, така и в сферата на числата.
Стрелките на диаграмите представят движението на парите или „паричните потоци.“
Сами по себе си, числата не означават почти нищо, така както думите, извадени от кон-
текста, нямат особен смисъл. При финансовата отчетност разчитането на числата е рав-
носилно на търсенето на фабулата, на историята за това накъде се движат парите. За
80% от семействата финансовата история показва усилен труд в стремежа за движение
напред, които обаче отиват на вятъра, защото те цял живот купуват пасиви вместо ак-
тиви.
Ето как изглежда движението на парите на бедния човек:
52
Ето как изглежда движението на парите на представителя на сред-
ната класа:
53
Ето как изглежда движението на парите на богатия човек:
Всички тези схеми са очевидно много опростени. Всички имат жизнени разходи,
всички се нуждаят от храна, жилище и дрехи. Схемите показват движението на парите
през живота на представителите на бедната и на средната класа и на богатите. Именно
54
то разказва историята за начина, по който човек управлява парите си.
Започнах тази глава с историята на най-заможните хора в Америка, за да илюстрирам
колко е погрешно да се мисли, че парите ще решат всички проблеми. Затова изтръпвам,
когато някой ме попита как може да забогатее по-бързо или откъде да започне. Често
чувам:
– Затънал съм в дългове, затова трябва да изкарвам повече пари.
Но повечето пари невинаги решават проблема. Нещо повече – нерядко го влошават.
Парите често правят по-очевидни човешките ни недостатъци, осветяват по-ярко онова,
което не знаем.
Движението на парите разказва историята за начина, по който човек управлява

парите си.
Ето защо в много случаи човекът, сдобил се внезапно с много пари – например от
наследство, увеличаване на заплатата или печалба от тотото – не след дълго се озовава
отново в същата, ако не и по-голяма финансова бъркотия отпреди. Парите само подчер-
тават представата за тяхното движение, която носим в съзнанието си. Ако според тази
представа трябва да изхарчите всичко, което получавате, най-вероятно увеличаването
на парите ще доведе до увеличаване на харченето.
Многократно съм обяснявал, че в училище получаваме научни и професионални уме-
ния, които са много важни. Учим се да изкарваме пари чрез професионалните си умения.
През шейсетте години на XX век, когато бях в гимназията, хората заключаваха автома-
тично, че учениците, които се справят добре с учебния материал, ще станат лекари, за-
щото тази професия беше най-обещаваща във връзка с финансовото възнаграждение.
Днес лекарите са изправени пред финансови предизвикателства, които не бих поже-
лал и на най-големия си враг: застрахователни компании, вземащи в свои ръце контрола
над бизнеса, намеса на държавата и съдебно преследване заради професионални
грешки. Сега децата искат да станат прочути спортисти, филмови звезди, рок звезди,
кралици на красотата или главни изпълнителни директори, защото парите, славата и
престижът са там. Ето защо е толкова трудно да бъдат мотивирани днес децата в учи-
лище. Те знаят, че професионалният успех вече не е свързан единствено с успеха в учи-
лище като преди.
Тъй като децата завършват училище без никакви финансови умения, милиони обра-
зовани хора постигат професионален успех, но това не им спестява финансовите труд-
ности. И макар да работят повече, не напредват. Онова, което липсва в образованието
им, не е как да печелят пари, а как да ги управляват. Това се нарича „финансови уме-
ния“ – какво правите с парите, след като ги изкарате, как да не позволявате на хората да
ви ги вземат, как да ги задържите по-дълго и как да накарате тези пари да работят за вас.
Повечето хора не могат да си обяснят защо имат финансови затруднения, тъй като не са
наясно с движението на парите. Човек може да е високообразован и успяващ професи-
оналист, но да е финансово неграмотен. Такива хора често се трудят повече, отколкото
е нужно, тъй като са научени как да работят здраво, но не и как да карат парите си да
работят здраво за тях.
55
Как преследването на една финансова мечта се превръща във финансов
кошмар
Класическите истории за неуморно трудещите се хора са създадени сякаш по един

калъп. Щастливите високообразовани младоженци вземат под наем малък апартамент.
И веднага си дават сметка, че могат да пестят пари, тъй като двама дават за наем толкова
пари, колкото и сам човек.
Проблемът е, че апартаментът е тесен и затова – неудобен. Двойката решава да пести,
за да си купи мечтания дом, където да отгледа децата си. Идеята не е невъзможна, тъй
като сега и двамата печелят, затова се фокусират върху кариерата си. Доходите им за-
почват да растат.
Но заедно с тях растат и разходите им.
Разход номер едно за повечето хора са данъците. Мнозина мислят, че това е данъкът
върху доходите, но повечето американци плащат най-много за социални осигуровки. На
56
пръв поглед изглежда, че за наемния работник социалните осигуровки, заедно с меди-
цинското осигуряване, възлизат на 7.5%, но в действителност става дума за 15%, тъй
като работодателят трябва да осигури служителя си за същата сума. Това са пари, които
работодателят не може да ви плати. На всичкото отгоре трябва да плащате данък и върху
сумата, която се отделя от заплатата ви за социални осигуровки, макар никога да не
получавате този приход, тъй като се удържа директно за социални осигуровки.
И така, тъй като вече има по-високи доходи, младата двойка решава да купи къщата
на своите мечти. В резултат семейният ѝ бюджет се утежнява не само с ипотечния кре-
дит, за взет за нейното купуване, но и с в нов данък – данък недвижимо имущество.
После идва ред да купят нова кола, мебели и домакински електроуреди за новата къща.
И преди младите хора да разберат какво става, колонката с пасивите им натежава от
заеми и задължения по кредитни карти. Пасивите им се увеличават.
57
ДАНЪЦИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА
Данъците навсякъде по света стават все по-големи, защото нуждите на общество-
то от данъчни постъпления налагат данъците върху недвижимото имущество, до-
ходите и продажбите (или данък добавена стойност) да се увеличават. Повиша-
ването на заплатите и надниците като компенсация на инфлацията ги поставя в
категории с по-високо данъчно облагане, т. е. води до прогресивно увеличаване на
данъчния процент. Днес държавата се изправя пред сериозни предизвикателства,
защото програми като обществено и медицинско осигуряване са заплашени от
банкрут.
Така се озовават в капана на омагьосаната въртележка. Скоро им се ражда дете. Два-

мата се трудят още по-здраво. Процесът се повтаря. По-високи доходи и по-големи да-
нъци. По пощата пристига кредитна карта. Те я използват максимално. Компания за от-
пускане на заеми се обажда и обяснява, че стойността на най-големия им „актив“, тях-
ната къща, се е увеличила. Тъй като кредитното им досие е толкова добро, компанията
предлага консолидиране на дълговете им и казва, че най-интелигентното решение е да
се освободят от потребителските си дългове, които винаги са с по-високи лихвени про-
центи, като погасят задълженията по кредитните си карти. Същевременно ги уверяват,
че лихвата върху ипотечния кредит се приспада при данъчното облагане, което ще на-
мали данъците им. Двойката решава да ги послуша и плаща задълженията по кредит-
ните си кърти. И си отдъхва с облекчение. Край на проблема s кредитните карти. Сега
потребителският им дълг е обединен с ипотечния кредит. Месечните им вноски по не-
говото погасяване намаляват благодарение на разсрочването на изплащането му за
трийсетгодишен период. Това е най-умното, което може да се направи.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО КРЕДИТНИ КАРТИ
Днес, както сочат статистиките за 2016 година, задълженията по кредитни кар-
ти на американския потребител са по-високи от когато и да било: 779 милиарда
долара. Това всичко лоши дългове ли са... или добри?
Знаете ли каква е разликата?
Съседката се отбива да ги покани да ходят заедно из магазините, за да се възползват

от намалението за предстоящите празници. Съпрузите си обещават, че само ще разглеж-
дат, но за всеки случай вземат една кредитна карта.
Непрекъснато се натъквам на тази млада двойка. Имената на младите хора се проме-
нят, но финансовата им дилема си остава същата. Те идват на моите беседи, за да чуят
какво ще кажа. И ме питат:
– Можете ли да ни посъветвате как да изкарваме повече пари?
Не разбират, че проблемът им всъщност е как да харчат парите, които вече са зарабо-
тили. В основата му лежат финансовата неграмотност и неразбирането им за разликата
58
между актив и пасив.
Повечето пари рядко решават паричните проблеми. Интелигентността ги решава.
Това ми напомня поуката, която един приятел повтаря неизменно на задлъжнелите хора:
– Ако установите, че сами копаете дупката, в която се намирате... престанете да ко-
паете.
Когато бях малък, татко разказваше, че японците признавали три сили: силата на
меча, силата на скъпоценността и силата на огледалото. Мечът символизира силата на
оръжието. Америка харчи трилиони долари за оръжие и поради това има могъщо военно
присъствие в света.
Скъпоценността символизира властта на парите. Има истина в думите: „Помни злат-
ното правило. Правилата се определят от тези, които имат злато.“
Отгледалото символизира силата на самопознанието. И според японската легенда
най-ценното от трите е именно то.
Твърде често представителите на бедната и средната класа позволяват на силата на
парите да ги контролира. Като се трудят все по-здраво и не се питат дали това, което
правят, има смисъл, те, образно казано, сами се прострелват в крака, тръгвайки за работа
всяка сутрин. Тъй като не разбират парите, повечето хора позволяват на страховитата
им мощ да ги контролира.
Човек може да е високообразован и успяващ професионалист, но да е финансово

неграмотен.
Ако използваха силата на огледалото, те щяха да се запитат:

– Има ли смисъл това?
Твърде често, вместо да се доверят на вътрешната си мъдрост, на дремещия в тях
гений, повечето хора следват тълпата. Правят едно или друго, само защото всички пос-
тъпват така. Приспособяват се, вместо да си задават въпроси. Често, без да се замислят,
повтарят каквото са им казали: „Диверсифицирай“, „Домът ти е актив“, „Твоят дом е
най-голямата ти инвестиция“, „Ще получиш данъчно облекчение, ако задлъжнееш още
повече“, „Намери си сигурна работа“, „Не допускай грешки“, „Не поемай рискове.“
Казват, че по-голяма част от хората се страхуват да говорят пред публика повече, от-
колкото от смъртта. Според психиатрите причината за това е тревогата да не бъдеш от-
лъчен, да не се откроиш, да не бъдеш критикуван, осмян или отхвърлен от обществото.
Страхът да бъдат по-различни не позволява на повечето хора да търсят нови начини за
решаване на проблемите си.
Ето затова, обясняваше образованият ми татко, японците ценели най-много силата на
огледалото – тъй като откриваме истината само когато се взрем в него. Страхът е глав-
ната причина хората да се придържат към „безопасната игра.“ И това се отнася за
всичко, било то спорт, взаимоотношения, кариера или пари.
Същият този страх да не бъдат отлъчени от обществото кара хората да се подчиняват
на всепризнатото мнение или популярните модни тенденции, без да ги поставят под
въпрос: „Твоят дом е актив.“ „Консолидирай дълговете си и се спаси от задлъжнява-
нето.“ „Работи повече.“ „Стреми се към повишение в работата.“ „Някой ден ще стана
вицепрезидент на компанията.“ „Пестете пари.“ „Като ми увеличат заплатата, ще си
купя по-голямо жилище.“ „Взаимните фондове са сигурни.“
Много финансови проблеми са резултат от стремежа да вървим с тълпата. От време
на време е необходимо всеки един от нас да се погледне в огледалото и да последва
59
вътрешната си мъдрост, а не страховете си.
Когато с Майк навършихме шестнайсет години, започнаха проблемите ни в училище.
Ние не бяхме лоши деца. Просто започнахме да се отделяме от мнозинството. Работехме
за бащата на Майк след училище и през уикендите. След работа често часове наред се-
дяхме на масата, на която баща му провеждаше срещи със своите банкери, адвокати,
счетоводители, брокери, инвеститори, управители и служители. Този човек, който бе
напуснал училище на тринайсет години, сега ръководеше, даваше указания и нарежда-
ния и задаваше въпроси на образовани хора. Те бяха на негово разположение и се при-
тесняваха ужасно, когато не получеха одобрението му.
КОЙ Е В ЕКИПА ВИ?
Богатият татко се заобикаляше със специалисти: адвокати, счетоводители,
брокери и банкери; и ние с Ким правехме същото. Днес екипът ни от Съветници е
сред най-големите ни активи.
Кое е по-важно от парите? Екипът на предприемача... Кои са хората във вашия
екип?
Този човек не беше следвал тълпата. Той мислеше винаги сам и мразеше думите:
„Трябва да го направим така, защото всички го правят именно така.“
С Майк научихме повече, наблюдавайки тези срещи, отколкото през всичките си го-
дини в училище и в университета. Бащата на Майк не бе учил в училище, но бе финан-
сово образован и затова успяваше. Той често казваше: „Умният човек наема хора, които
са по-умни от него самия“.
Така че с Майк имахме възможността да слушаме умни хора и да се учим от тях. И
именно затова не можехме да приемем стандартните догми, които ни преподаваха учи-
телите ни, и проблемите идваха оттам. Всеки път когато някой учител кажеше: „Ако
нямате добри оценки, един ден няма да се справяте добре в реалния живот!“, с Майк
само се споглеждахме с досада. Когато ни кажеха да следваме установени процедури,
без да се отклоняваме от правилата, ние си давахме сметка как този учебен процес убива
творческото мислене. Започвахме да разбираме защо Богатият татко повтаряше, че
предназначението на училищата е да създават добри служители, а не добри работода-
тели. Понякога Майк или аз питахме учителите какво е практическото приложение на
онова, което учим, или защо никога не споменаваме нищо за парите и как работят. От-
говорът на последния въпрос често бе, че парите не са важни и че ако постигаме отлични
резултати в учението, те сами ще дойдат. Но колкото повече научавахме за властта на
парите, толкова повече се дистанцирахме от нашите преподаватели и съученици.
Високообразованият ми татко никога не ми е оказвал натиск за оценките, но започ-
нахме да спорим във връзка с парите. На шестнайсетгодишна възраст вероятно вече
имах много по-стабилни основи по този въпрос и от двамата си родители. Можех да
водя сметки, да слушам данъчни специалисти, корпоративни адвокати, банкери, бро-
кери на недвижимо имущество, инвеститори и други. Затова пък баща ми разговаряше
само с други учители.
Един ден обяви, че нашият дом бе най-голямата ни инвестиция. Последва не особено
приятен спор, когато му обясних защо според мен къщата не е добра инвестиция.
60
Следващата схема илюстрира разликата в разбиранията на Богатия и на Бедния татко
във връзка с дома им. Единият смяташе, че къщата му е актив, а другият – че къщата му
е пасив.
Помня как нарисувах тази диаграма на баща си и му показах посоката на движението

на парите. Обърнах внимание и на допълнителните разходи, свързани с притежаването
на жилище. По-големият дом означава по-големи разходи и парите изтичат навън през
колонката с разходите.
61
62
И до днес хората продължават да оспорват идеята, че къщата не е актив. Знам, че за
мнозина това е както най-голямата мечта, така и най-голямата инвестиция. Действи-
телно е за предпочитане да притежаваш собствен дом, отколкото нищо. Аз просто пред-
лагам алтернативен поглед към тази популярна догма. Ако със съпругата ми решим да
си купим по-голяма и луксозна къща, ще бъдем наясно, че това няма да бъде актив. Ще
бъде пасив, тъй като ще вади пари от джоба ни.
И така, ето моите аргументи. Не очаквам повечето хора да се съгласят с тях, тъй като
идеята за собствен дом е винаги емоционално оцветена. А стане ли въпрос за пари, сил-
ните емоции обикновено намаляват финансовата интелигентност. От опит знам, че па-
рите успяват да придадат емоционална окраска на всяко решение.
• Когато става въпрос за жилище, повечето хора работят цял живот, за да изплатят
дома, който никога не притежават. С други думи, повечето хора купуват нова къща на
всеки няколко години и всеки път вземат нов трийсетгодишен заем, за да платят пред-
ходния.
• Макар да получават някакво данъчно облекчение за изплащане на ипотечен кредит,
хората плащат всичките си други разходи с парите, които им остават след удръжката на
данъците.
• Родителите на съпругата ми бяха шокирани, когато данъкът за жилището им дос-
тигна $1 000 на месец. Тъй като вече се бяха пенсионирали, това увеличение се отрази
доста зле върху бюджета им.
• Цената на къщите невинаги расте с годините. Имам приятели, които дължат един
милион долара за жилище, което днес може да се продаде за много по-малка от тази
сума.
• Най-големи са загубите от пропуснати възможности. Ако всичките ви пари са вър-
зани в покупката и поддръжката на къща, вероятно ще ви се наложи да работите повече,
тъй като парите ви ще продължават да изтичат през колонката с разходите, вместо да се
прибавят към колонката с приходите – класическият начин на движение на парите за
средната класа. Ако младата двойка прибави още в самото начало пари в колонката с
активи, животът ѝ по-нататък ще се улесни. Активите ѝ ще растат и ще ѝ помагат да
покрива разходите си.
Вземането на решение да притежава прекалено скъпа къща, вместо да започне да ин-

вестира в портфолио от ценни книжа, влияе на човека поне по следните три начина.
Не казвам да не си купувате къща. Казвам, че е много важно да сте наясно с разликата

между актив и пасив. Когато искам по-голяма къща, първо купувам активи, които ще
генерират паричния поток за изплащането ѝ.
1. Загуба на време, докато други активи биха могли да увеличат стойността си.
2. Загуба на допълнителен капитал, който човек би могъл да инвестира, вместо да
пропилява по скъпоструващата издръжка на дома.
3. Загуба на обучение. Твърде често хората слагат в колонката на своите активи един-
ствено къщата, спестяванията и пенсионния си план. Тъй като нямат пари за инвести-
ране, те просто не инвестират. Така се лишават от опит в тази сфера. Повечето никога
не стават „опитни инвеститори“, както ги наричат във финансовия свят. А най-добрите
инвестиции обикновено се продават първо на опитните инвеститори, които след това на
63
свой ред ги продават на хората, залагащи на „безопасната“ игра.
ВАШАТА РЕЗУЛТАТНОСТ
Без финансов отчет няма как да знаете къде се намирате в действителност във
финансовата игра на живота. Парите показват резултатността на вашата
„игра“, а финансовият отчет е нещо като „табло“ за показване на резултатите.
Банките изискват финансовия отчет и счетоводния баланс на потенциалните си
клиенти, за да видят как се справят във финансовата игра на живота си.
Финансовият отчет на високообразования ми баща демонстрира най-добре как изг-

лежда животът на попадналия в омагьосаната въртележка човек. Разходите му винаги
се покриват с приходите и така никога не му остават достатъчно средства за инвести-
ране в активи. В резултат пасивите му са по-големи от активите.
От лявата страна на следващата схема е показано финансовото състояние на Бедния
татко. То говори по-красноречиво от хиляда думи. Демонстрира, че приходите и разхо-
дите му са равни, а пасивите му са по-големи от активите. Финансовото състояние на
Богатия татко, представено вдясно, отразява резултатите от живот, посветен на инвес-
тирането и свеждането на пасивите до минимум.
64
Защо богатите стават още по-богати?
Прегледът на финансовия отчет на Богатия татко показва защо богатите стават още
по-богати. Колонката на активите генерира предостатъчно приходи за покриване на раз-
ходите, а остатъкът се инвестира отново в колонката с активите, която продължава да
расте, а с нея растат и генерираните от нея приходи. В резултат богатият става още по-
богат!
65
Защо средната класа непрекъснато има финансови затруднения
Средната класа има непрестанно финансови проблеми. Основният приход на нейните

представители е заплатата. Когато тя се повишава, растат и данъците. Разходите им
обикновено се увеличават успоредно със заплатата: следователно – омагьосана върте-
лежка. Те гледат на дома си като на своя основен актив, вместо да инвестират в генери-
ращи приходи активи.
66
Възприемането на дома като инвестиция и схващането, че увеличаването на заплатата
означава автоматично по-голяма къща или възможност да се харчи повече, лежи в ос-
новата на дълговете, разяждащи съвременното общество. Повишените разходи увели-
чават задлъжняването на семействата и финансовата несигурност дори при израстване
в кариерата и повишаване на заплатата. Този изключително рисков начин на живот е
следствие от почти пълната липса на финансово образование.
Масовата загуба на работни места през последните години доказва финансовата нес-
табилност на средната класа. Корпоративните пенсионни планове бяха заместени от
плановете 401 (к). Системата за обществено осигуряване очевидно има сериозни труд-
ности и на нея не може да се разчита като на пенсионен източник. Постепенно паниката
обхваща средната класа.
ПЕНСИОННИ ПЛАНОВЕ
След случилото се с „Енрон“ стана ясно, че пенсионните планове са застрашени.
Дори държавни пенсионни планове не могат да изплатят това, което дължат на
пенсионерите, както стана в Гърция, Италия и Калифорния. Следователно планът
вече не е гаранция за сигурност на старини, както беше някога. Крахът на фондо-
вата борса през 2009 година създаде проблем за всички, на които им предстоеше
скоро да се пенсионират, дори да имаха добри пенсионни планове.
Днес взаимните фондове са популярни, тъй като уж са сигурна инвестиция. Среднос-

татистическите купувачи на взаимни фондове са твърде заети да работят, за да плащат
данъци и да погасяват ипотечни кредити, да пестят за следването на децата си и да изп-
лащат задължения по кредитни карти. Те нямат време да се образоват на тема инвести-
ране, затова разчитат на знанията на професионалните мениджъри на взаимни фондове.
А тъй като взаимният фонд включва различни типове инвестиции, те смятат, че парите
им са вложени по-безопасно, защото са „диверсифицирани.“ Тази образована средна
класа се води от догмата, разпространявана от брокери на взаимни фонове и финансови
плановици: „Играй на сигурно. Избягвай риска.“.
Трагедията всъщност е, че рискът за средната класа идва от липсата на ранно финан-
сово обучение. Налага ѝ се да играе на сигурно, тъй като финансовото ѝ положение е
незавидно. Счетоводният баланс на представителите ѝ не е балансиран: преобладават
пасивите, а истински активи, генериращи приходи, липсват. В повечето случаи единст-
веният им източник на доходи е заплатата. Така препитанието им става изцяло зависимо
от работодателя. Когато на пътя им се изпречи „сделка на живота“, тези хора не могат
да се възползват от възможността, защото са претоварени с работа, плащат максимални
данъци и са затънали в дългове.
Както стана дума в началото на този раздел, най-важното правило е да сте наясно с
разликата между актив и пасив. Разберете ли я веднъж, съсредоточете усилията си върху
купуването на доходоносни активи. Това е най-добрият начин да тръгнете по пътя към
забогатяването. Продължавайте в този дух и колонката ви с активите ще започне да
расте. Същевременно намалете пасивите и разходите, за да ви остават повече пари за
влагане в колонката с активи. Скоро ще разполагате с толкова стабилна база от активи,
че ще можете да си позволите да правите по-спекулативни инвестиции. Инвестиции с
67
възвръщаемост от 100% до безкрайност. Инвестиции от $5 000, които скоро се превръ-
щат в един милион или повече долара. Инвестиции, смятани от средната класа за
„твърде рискови.“ Инвестирането не е рисково за финансово грамотните.
Ако правите каквото правят масите, ще се получи следното:
68
Като служител, който е и собственик на жилище, трудовите ви усилия са насочени
принципно в следните направления:
1. Работите за компанията.
С работата си служителите правят по-богати собственика на своята компания или ак-
ционерите, а не себе си. Вашите усилия и успехи ще допринасят за успеха и пенсиони-
рането на собственика.
2. Работите за държавата.
Държавата взема своята част от вашата заплата преди даже да сте я видели. Като ра-
ботите повече, вие просто увеличавате размера на данъците, удържани от държавата.
Повечето хора работят за нея от януари до май.
3. Работите за банката.
След данъците, най-големите ви разходи обикновено са ипотечният кредит и задъл-
женията по кредитните карти.
Проблемът, когато просто работите повече, е, че всяко от споменатите три нива взема
по-голям дял от увеличените ви усилия. Необходимо е да научите как да направите така,
че по-големите усилия от ваша страна да носят полза директно за вас и вашето семейс-
тво. Когато решите да се съсредоточите върху това, което носи полза лично на вас – да
фокусирате усилията си върху придобиването на активи вместо към увеличаване на зап-
латата – как бихте подредили целите си? Повечето хора трябва да запазят професията
си и да разчитат на своята заплата за купуването на активи.
Когато активите им започнат да растат, как да измерват успеха си? Кога човек раз-
бира, че е забогатял?
Аз имам свое определение не само за актив и пасив, но и за богатство. Всъщност го
взаимствах от Бъкминстър Фулър. Някои го наричат „шарлатанин“, за други е гений.
Преди години той предизвика голямо вълнение сред архитектите, кандидатствайки за
патент за нещо, наречено „геодезичен купол“. Но в молбата си Фулър споменава и ня-
колко думи за богатството. В началото изглежда доста объркващо, но след неколкок-
ратно прочитане започва да добива смисъл:
Богатството се определя от това колко дни е в състояние да оцелее човек без да

работи или, ако спре да работи днес, докога ще оцелее.
За разлика от нетната стойност – разликата между вашите активи и пасиви, която

често зависи от скъпоструващи прищевки на човека и мненията за стойността на не-
щата – тази дефиниция дава възможност за наистина точно измерване. Сега вече можех
да преценявам и да се ориентирам докъде съм стигнал в осъществяването на целта си за
постигане на финансова независимост.
Нетната стойност често включва недоходоносни активи, като купени от вас неща, ко-
ито сега само събират прах в гаража. Богатството, от своя страна, се измерва в съответ-
ствие с това колко пари правят вашите пари и следователно – с шансовете ви за финан-
сово оцеляване.
Богатството се измерва като паричният поток от колонката с активите се сравнява с
разходите.
Да вземем следния пример. Да речем, че паричният поток от колонката ми с активи е
$1 000 месечно, а месечните ми разходи възлизат на $2 000. Какво е богатството ми?
69
Да се върнем към определението от Бъкминстър Фулър. Колко дни занапред мога да
изкарам според него? Ако месецът има трийсет дена, паричният поток ще ми стигне за
половин месец.
Когато достигна паричен поток от $2 000 на месец от активи, ще бъда заможен.
И така, макар още да не съм станал свръхбогат, все пак съм богат, защото ежемесеч-
ните ми приходи от активи покриват напълно месечните ми разходи. Ако искам да уве-
лича разходите си, първо трябва да увелича паричния си поток, за да запазя това ниво
на богатство. Обърнете внимание, че именно от този момент вече не съм зависим от
заплатата си. Съсредоточил съм се успешно върху изграждането на активи, които да ми
донесат финансова независимост. Ако напусна работата си днес, ще бъда в състояние
да покривам месечните си разходи с паричния поток от моите активи.
БОГАТСТВО И РЕЗЕРВНИ ПАРИ В БРОЙ
Днес малцина имат достатъчно средства, с които да преживеят дори един месец.
Спестяванията на повечето американци например са под $400.
Още no-смущаващи са резултатите от статистическо проучване от 2016 година,
направено от GOBankingRates: 34% от американците нямат никакви спестявания.
Малцина биха оцелели дълго без заплата или помощ от държавата.
Следващата ми цел ще бъде да реинвестирам излишъка от парите, идващи от активи.

Колкото повече пари влагам в колонката с активите, толкова по-голяма ще става тя.
Колкото повече растат активите, толкова по-голям става паричният ми поток. И докато
разходите ми остават по-малки от приходите от тези активи, аз ще ставам все по-богат
благодарение на растящите приходи от други източници, независещи от ходенето ми на
работа.
Докато процесът на реинвестиране не спира, ще продължавам напред по пътя към
голямото богатство. И помнете следното:
• Богатите купуват активи.

• Бедните имат само разходи.
• Средната класа купува пасиви, мислейки ги за активи.
И така, какъв е отговорът на въпроса: „Откъде да започна, ако искам да създам свой
бизнес?“ Нека чуем какво ще каже за това в следващата глава основателят на „Макдо-
налдс“.
70
УЧЕБЕН КУРС УРОК № 2: Обобщение
Срещаме се с Робърт и Майк отново след около три и половина десетилетия. Майк е
поел компанията на баща си и се справя дори по-добре от него. А Робът се пенсионира
през 1994 година, на четиресет и седем годишна възраст. Богатството му – неговото и
на неговата съпруга – расте автоматично, като дърво, пуснало здрави корени.
Той разказва една история за проведената през 1923 година среща на едни от най-
големите лидери и най-богати бизнесмени на Америка – хора, които са собственици на
най-големите стоманопреработвателни и петролни компании, управляват Нюйоркската
фондова борса и участват в кабинета на президента Хардинг. Двайсет и пет години по-
късно повечето от тях приключват живота си трагично – разорени, в изгнание или в
затвора. Големият крах и Голямата депресия от 1929 г. вероятно изиграват някаква роля
за това стечение на съдбата им; днес обаче живеем във време на още по-големи сътре-
сения и промени. По-важни от парите за нашето оцеляване са образованието и способ-
ността ни да учим.
Не е важно колко пари печелиш, а каква част от тях остават при теб... и в продължение
на колко поколения.
Затова, когато хората го питат откъде да започнат, ако искат да забогатеят, Робърт им
дава същия отговор, който е научил от Богатия татко: „Ако искате да забогатеете, трябва
да бъдете финансово грамотни.“ Робърт сравнява начина, по който подхождат към това
много хора, на опит да се издигне небостъргач върху основи за къща. Тъй като завърш-
ват училище практически без никаква финансова основа, хората, опитващи да следват
американската си мечта, обикновено затъват в дългове. Единственият начин за измък-
ване от тази ситуация, който успяват да видят, е като забогатеят.
Но без здравите основи на солидната финансова компетентност, усилията им са по-
добни на опита да построиш небостъргач върху плитки основи; така вместо Емпайър
Стейт Билдинг, те издигат Наклонената кула на предградието.
Робърт и приятелят му от детството, Майк, обаче получават солидна основа, достойна
за изграждането на небостъргач, благодарение на уроците на Богатия татко.
Счетоводството е може би най-объркващият и скучен предмет на света... но същевре-
менно е изключително важен за всеки, който иска да постигне финансов успех. За да го
направи достъпен за деца, Богатият татко го преподава на двете момчета с помощта на
картинки и схеми. И едва по-късно започва да прибавя цифри, за да ги запознае с клю-
чови концепции.
Правило номер едно, обяснява Робърт, е да знаеш каква е разликата между актив и
пасив и да купуваш само активи. Това е основата. Но колкото и да е просто това правило,
мнозина не го разбират.
Когато Богатият татко им го обяснява за първи път, двете момчета, които по това
време вече са тийнейджъри, решават, че се шегува. Как е възможно възрастните да не
разбират това? Не би ли трябвало всички да са богати?
Проблемът е, че повечето хора са били учени на друго от банкери, финансови плано-
вици и други професионалисти в тази сфера, затова сега първо трябва да забравят онова,
което смятат, че знаят. На някои им се струва унизително да се връщат към подобно
базово въведение.
Истинските определения за „актив“ и „пасив“ може да бъдат изразени не с думи, а с
цифри.
71
За да помогне на читателите, Робърт използва същия начин, по който им е помогнал
някога Богатият татко – диаграми и картинки.
Така изглежда паричният поток на актива:
Горната част на диаграмата е финансовият отчет, наричан често „отчет за приходите

и разходите.“ Той отразява приходите и разходите: постъпващите и изразходваните
средства. Долната част на диаграмата представя счетоводния баланс. Наречен е така,
защото би трябвало да балансира активите и пасивите.
Активите носят приходи. Те слагат пари в твоя джоб.
72
Така изглежда паричният поток на пасива:
Пасивът вади пари от твоя джоб.

Искаш ли да си богат? Купувай активи. Изглежда просто, но милиони хора имат фи-
нансови проблеми, защото купуват пасиви. Ако искате да забогатеете и да останете бо-
гати, трябва да станете компетентни в тази сфера.
73
Значение имат не самите числа, а онова, което те ни говорят. Проследете стрелките
във всяка от тези диаграми, за да видите накъде се движат парите или „паричният по-
ток“. Той именно ще ви разкаже историята, фабулата на конкретната финансова ситуа-
ция.
Ето как изглежда движението на парите на бедния човек:
74
Ето как изглежда движението на парите на представителя на сред-
ната класа:
75
Ето как изглежда движението на парите на богатия човек:
76
Посредством тези опростени диаграми паричният поток разказва как конкретният чо-
век управлява своите пари.
Често задлъжнелите хора мислят, че отговорът е в печеленето на повече пари. Те не
само няма да решат проблемите им; не е изключено дори да ги задълбочат. Ето защо
мнозина, които получат изведнъж огромна сума, например от лотарията или в наследс-
тво, бързо се разоряват. Увеличаването на парите води само до повече харчене.
Онова, което не достига на повечето хора, е финансовата начетеност. Поради това
може да постигнат професионални успехи и пак да имат парични затруднения. Може да
са научили как да печелят пари, но не и как да ги управляват. Човек може да бъде изк-
лючително интелигентен, но да си остане финансово неграмотен. Хората учат как да
работят здраво за пари, но не и как да карат парите си да работят здраво за тях.
Робърт разказва историята на двама млади хора, които се женят и започват съвмест-
ния си живот. Но заедно с приходите им започват да растат и разходите.
И за двойката, както и за повечето хора, най-големият разход са данъците. А за мно-
зина това не е данъкът върху доходите, а социалните осигуровки. Те възлизат на 15%
(обществено осигуряване плюс медицинско осигуряване, които трябва да бъдат поети
от работодателя, но които той не може да плаща на работника). На служителя се начис-
лява данък върху доходите и за тази сума.
Когато младата двойка си купи къща, към тези данъци се прибавя и данък недвижимо
имущество. После идва ред да купят нова кола, нови мебели и нови домакински елект-
роуреди за новата къща. И преди младите хора да разберат какво става, колонката с
пасивите им натежава от заеми и задължения по кредитни карти.
Двойката се озовава в капана на омагьосаната въртележка. Прибавете към това раж-
дането на бебе и в резултат двамата започват да работят още повече, само че по-голе-
мите приходи водят до по-големи данъци. Те продължават да трупат дългове и накрая
ги консолидират. Навиците им обаче не се променят и задлъжняването им към кредит-
ните карти не спира. На всичкото отгоре удължават срока за погасяване на ипотечния
си кредит.
За тази двойка и милионите като нея истинският проблем е, че не знаят как да боравят
с парите, които имат. А причината е финансовата им неграмотност и че не са наясно
каква всъщност е разликата между актив и пасив.
Милиони хора не отделят време, за да се запитат дали дадено нещо има смисъл, и
просто следват тълпата. Често, без да се замислят, повтарят каквото са им казали. Идеи
като „Диверсифицирай.“, „Домът ти е актив.“, „Твоят дом е най-голямата ти инвести-
ция.“, „Ще получиш данъчно облекчение, ако задлъжнееш още повече.“, „Намери си
сигурна работа.“, „Не допускай грешки.“, „Не поемай рискове.“ .
Робърт и Майк научават много, присъствайки на срещите на Богатия татко с умните
хора, с които се заобикаля. Научават се също така да поставят под въпрос стандартните
догми, които се преподават в училище. Това започва да им създава проблеми и ги кара
да се дистанцират от учителите си.
Робърт започва да изразява несъгласие и с възгледите на собствения си баща по па-
ричните въпроси, особено с мнението, че къщата им е най-голямата му инвестиция. За-
това пък Богатият татко гледа на дома си като на пасив.
Мнозина все още вярват, че домът им е актив, но Робърт учи хората, че жилището е
пасив, защото вади пари от джоба им не само чрез данъците и разходите, но и заради
намаляването на цената му и поради пропуснатите възможности, когато всичките им
пари са вързани в него. Така те няма как да се учат на практика да инвестират.
77
Това не означава, че никога не може да си купите по-голяма къща. Просто първо ку-
пете активи, които да генерират паричния поток за плащането на къщата. Когато акти-
вите генерират приходи, надвишаващи разходите, разликата се реинвестира в активи. В
резултат колонката с активи в счетоводния баланс расте. Растат и приходите. Ето защо
богатите, които са наясно с разликата между активи и пасиви, стават по-богати.
Представителите на средната класа попадат в омагьосаната въртележка, защото гле-
дат на дома си като на актив, вместо да инвестират в доходоносни активи. И защото
заплатата е главният им източник на приходи и следователно заедно с приходите растат
и данъците им.
Мнозина инвестират във взаимни фондове и плащат на мениджър, за да се занимава
със сметките им, тъй като нямат време или знания, за да го правят сами. Смятат, че е
най-сигурно да се инвестира във взаимни фондове, а те трябва да „играят на сигурно“,
защото счетоводните им баланси не са балансирани. Не могат да се възползват от пре-
доставящите се възможности, тъй като са затънали в дългове, а заплатата е единственият
им източник на приходи.
Искате да забогатеете? Съсредоточете усилията си върху купуването на доходоносни
активи... когато си изясните напълно какво е актив. Дръжте под контрол разходите и
пасивите си. Грижете се колонката ви с активи да расте. И така, как да разберете кога
сте станали богати? Робърт използва определение на Р. Бъкминстър Фулър: „Богатст-
вото се определя от това колко дни е в състояние да оцелее човек без да работи или, ако
спра да работя днес, докога ще оцелея?“ .
Казано с други думи, богатството се измерва като паричният поток от колонката с
активите се сравнява с разходите. Когато активите ви генерират достатъчно приходи, за
да покриват вашите разходи, вие сте богати, макар още да не сте свръхбогати.
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Научете се, като гледате числа, да разчитате
историята, която разказват. Активите слагат пари в джоба ви. Ако нещо вади пари от
джоба ви, то със сигурност не е актив, а пасив.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Диаграмите, представящи счетоводния ба-
ланс, помагат да бъде обяснено движението на парите в живота на различните хора.
Факт за подсъзнанието: Страхът да не бъдат отлъчени от обществото кара хората да
се подчиняват на всепризнатото мнение или популярните модни тенденции, без да ги
поставят под въпрос, и най-често така си вредят финансово.
„Защо казва това?“. В този раздел не е необходимо да се съгласявате или не с него.
Целта е да разберете какво казва той.
умеете:
„Не е важно колко пари печелите. Важно е колко пари остават при вас.“
„Интелигентността е тази, която решава проблемите и създава парите. Придобитите
без финансова интелигентност пари са обречени да изчезнат скоро.“.
„Ако възнамерявате да построите Емпайър Стейт Билдинг, първата ви работа би тряб-
вало да бъде изкопаването на дълбока яма и изливането на здрави основи. Ако смятате
78
да построите къща в предградията, достатъчно е да излеете петнайсетсантиметрова бе-
тонна плоча. В бързането си да забогатеят, повечето хора опитват да изградят Емпайър
Стейт Билдинг върху петнайсетсантиметрова плоча.“
„Богатите хора придобиват активи. Бедните и хората от средната класа придобиват
пасиви, мислейки ги за активи.“
„Ако смятате, че трябва да изхарчите всичко, което получавате, най-вероятно увели-
чаването на парите ще доведе просто до увеличаване на харченето.“
„За 80% от семействата финансовата история разказва за усилен труд в стремежа за
движение напред. Тези усилия обаче отиват на вятъра, защото те цял живот купуват
пасиви вместо активи.“
„Тъй като не разбират парите, повечето хора позволяват на страховитата им мощ да
ги контролира.“

ното от Робърт към вас и вашия живот. Задайте си следващите въпроси и ги обсъдете с
партньора си в ученето. Бъдете честни със себе си и с вия партньор. Ако някои от отго-
ворите, които давате, не ви допадат, добре би било да се запитате дали сте готови да се
промените и да приемете предизвикателството да промените мислите и цялостната си
нагласа:
1. Кога започна финансовото ви обучение? С тази книга или с друг източник?
2. Как реагирахте, когато прочетохте за първи път определението на Робърт за актив
и пасив?
3. Как реагирахте, когато той заяви, че домът ви не е актив? Вие бяхте ли гледали на
него като на актив? След като се запознахте с доводите на Робърт, променихте ли мне-
нието си по въпроса?
4. Коя от представените ситуации на движение на парите отразява най-точно ситуа-
цията във вия живот?
5. Освен дома си, смятали ли сте и нещо друго за актив, което впоследствие сте разб-
рали, че е пасив?
6. Съгласни ли сте със следното твърдение: „Онова, което липсва в образованието на
повечето хора, не е как да печелят пари, а как да ги управляват.“? Защо сте или не сте
съгласни?
7. Богатият татко казва на момчетата, че в счетоводството значение имат не самите
числа, а онова, което те ни говорят. Какво говорят те във вия живот?
8. Имало ли е в живота ви момент, когато привидно положително събитие, като по-
вишение или увеличаване на заплатата, не е довело до очаквания от вас резултат за сче-
товодния ви баланс?
9. Колко дни можете да оцелеете, ако престанете да работите днес? Тази цифра изне-
надва ли ви или ви плаши?
Използвани термини – определения:
401(к): Действащ в САЩ пенсионен план, разработен в рамките на приетия през 1974
година закон ERISA, когато компаниите си дават сметка, че не биха могли да осигурят
средствата, необходими за грижите за здравето на пенсионерите.
79
АКТИВ: Нещо, което „слага пари в джоба ви“ при минимални усилия от ва страна.
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС: Долната част на диаграмата, представяща отчета за при-
ходите; наречен е така, защото би трябвало да балансира активи и пасиви.
ПАРИЧЕН ПОТОК: Постъпващите (като приходи) и излизащите (като разходи)
пари. Именно посоката на движение на паричния поток определя дали нещо е приход,
разход, актив или пасив. Паричният поток разказва историята.
ФИНАНСОВИ УМЕНИЯ: Какво правите с парите, след като ги изкарате, как да не
позволявате на хората да ви ги вземат, как да ги задържите по-дълго и как да ги накарате
да работят за вас.
ЗЛАТНО ПРАВИЛО: Правилата се определят от тези, които имат злато.
ПРИХОДИ: Парите, получени в резултат на нормалната бизнес дейност на отделна
личност или на бизнес.
ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ИЛИ ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ: Отразява
приходите и разходите: постъпващите и излизащите пари.
ПАСИВ: Нещо, което „вади пари от джоба ви“.
ВЗАИМЕН ФОНД: Различни акции, бонове или ценни книжа, които са групирани,
управлявани от професионална инвестиционна компания и купувани от отделни инвес-
титори, получаващи документ за дялово участие. То не се равнява на право за директна
собственост в различните компании.
ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ: Програма за обществено осигуряване, при ко-
ято обикновено от заплатата автоматично се отделя определен процент за субсидиране
на възрастните хора и тези с увреждания.
80
Трета глава. УРОК № 3:
ГЛЕДАЙТЕ СИ СОБСТВЕНИЯ БИЗНЕС
Богатите се фокусират върху колонките си с активи, докато всички оста-

нали се концентрират върху отчетите за приходите и разходите.
През 1974 година помолили основателя на „Макдоналдс“, Рей Крок, да говори пред
студентите по бизнес администрация в Тексаския университет в Остин, сред които е и
един мой приятел. След силната и вдъхновяваща реч студентите предложили на Рей да
отидат в любимата им бирария. Той се съгласил.
– В кой бизнес съм аз? – попитал Рей, след като цялата група се настанила с халба
бира в ръка.
„Всички се разсмяхме.“ – разказваше приятелят ми. – „Повечето от състудентите ми
решиха, че той просто се шегува.“ .
Тъй като никой не отговорил, Рей повторил въпроса си.
– В кой бизнес съм, според вас?
Студентите се изсмели отново и най-накрая един смелчага извикал:
– Рей, има ли човек на света, който да не знае, че си в бизнеса с хамбургери?
Рей се позасмял.
– Точно така си и мислех, че ще отговорите. – И след кратка пауза добавил: – Дами и
господа, аз не съм в бизнеса с хамбургери. Моят бизнес е недвижимото имущество.
Приятелят ми сподели, че после Рей трябвало да обяснява доста време гледната си
точка. Основното в бизнес плана на „Макдоналдс“ е продажбата на франчайзи, предла-
гащи хамбургери, но Рей никога не пренебрегвал и местоположението на всеки фран-
чайз. Знаел, че земята и нейното местоположение са най-значимият фактор за успеха на
всеки такъв. Купувачът на франчайза купувал също и земята под него.
Днес „Макдоналдс“ е най-големият собственик на недвижимо имущество в света; той
притежава повече дори от Католическата църква и е собственик на едни от най-скъпите
кръстовища в Америка и в света.
Приятелят ми смята, че това е един от най-важните уроци в живота му. Днес той при-
тежава автомивки, но бизнесът му всъщност е недвижимото имущество под тези авто-
мивки.
Представените в предишната глава диаграми илюстрират, че повечето хора работят
за всеки друг, но не и за себе си. На първо място се трудят за собствениците на компа-
нията, после – за държавата посредством данъците, които плащат, и накрая – за банката,
от която са взели ипотечния си кредит.
Когато бях малък, наблизо нямаше „Макдоналдс“. Богатият татко обаче пое отговор-
ността да ни преподаде същия урок, който Рей Крок изнася пред студенти от Тексаския
университет. Това е третата тайна на богатите. Тя гласи: „Гледайте си собствения биз-
нес.“. Финансовите затруднения са често следствие за тези, които през целия си живот
работят за друг. В края на трудовия си стаж мнозина не могат да покажат нищо като
резултат от усилията си.
Съвременната образователна система набляга върху добрата академична подготовка,
81
така че младежите след това да могат да си намерят хубава работа. Животът им ще се
върти около заплатите или, както беше вече обяснено – около колонката с приходите.
Много ще продължат обучението си на по-високо ниво, за да станат инженери, учени,
готвачи, полицаи, хора на изкуството, писатели и т. н. Тези професионални умения им
позволяват да се присъединят към редиците на работната сила и да полагат труд за пари.
БЪРЗ НАПРЕД: 2017
Макдоналдс“, „7-Eleven“ и „KFC“ остават трите най-големи франчайзингови мар-
ки. През 2016 година двестата най-големи франчайзингови бранда увеличиха про-
дажбите си с 2.2% или със 12.5 милиарда долара.“
Но между професията и бизнеса на човека има голяма разлика. Често питам хората:
„Какъв е вашият бизнес?“. Когато ми отвърнат: „О, аз съм банкер.“, питам дали банката
е тяхна. Обикновено в отговор чувам: „Не, работя там.“. В този пример те бъркат про-
фесия и собствен бизнес. Професията им може да е банкер, но това не отменя нуждата
от собствен бизнес.
Проблемът с училището е, че често се превръщаш в това, което учиш. Следователно,
ако учиш готварство, впоследствие ставаш главен готвач. Ако учиш право, ставаш ад-
вокат, а ако учиш за автомонтьор, работиш като автомонтьор. Грешката е, че ставайки
това, за което са учили, твърде много хора забравят да се заемат със свой бизнес. И
вместо това цял живот се занимават с бизнеса на някого другиго и му помагат да забо-
гатее.
За да се подсигури финансово, човек трябва да си направи свой бизнес. Той се върти
около колонката с активите, а не около приходите. Както стана дума, първото правило
е да си наясно с разликата между актив и пасив и да купуваш активи. Богатите се със-
редоточават върху колонката си с активи, докато всички останали гледат тази с прихо-
дите.
Финансовите затруднения са често следствие за тези, които работят за друг.
Ето защо чуваме толкова често: „Как ми е нужно увеличение на заплатата.“, „Ех, ако
само ме повишат в службата.“, „Започвам да уча отново, за да имам шансове по-нататък
да си намеря по-хубава работа.“, „Смятам да работя извънредни часове.“, „Може би ще
трябва да си намеря втора работа.“ .
В някои кръгове тези идеи звучат разумно, но вие все така не създавате свой бизнес.
При тези идеи фокусът си остава върху колонката с приходите, което ще помогне на
човек да постигне по-голяма финансова сигурност само ако използва допълнителните
средства за покупката на доходоносни активи.
Основната причина за финансовия консерватизъм на повечето представители на бед-
ната и на средната класа, т. е. за изказвания от рода на „Не мога да си позволя да поема
риска.“, е липсата на финансова основа. Те се вкопчват в работата си, защото им трябва
сигурност.
Когато съкращенията на работни места станат повсеместни, милиони служители ще
установят, че най-големият им т. нар. „актив“, техният дом, ги съсипва. Техният „актив“
82
всеки месец им струва пари. Друг „актив“, колата, също не им прощава. Стиковете за
голф в гаража, купени миналия месец за $1 000, вече не струват $1 000. Без сигурността
на работното си място, тези хора нямат на какво да се опрат. Онова, което са мислели
за активи, не може да им помогне да оцелеят във време на финансова криза.
БЕЗРАБОТИЦА
Предизборната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 постави ударе-
нието върху работните места, работните места и отново – работните места.
Безработицата никога не е била толкова висока, а „отчетите“ отразяват няколко
различни формули и статистики. Международната организация на труда предвиж-
да през 2017 година безработицата в световен мащаб да достигне 200 милиона.
Друга отрезвяваща мисъл: механизирането на професиите...
Предполагам, че всеки е попълвал молба за отпускане на заем от банката за покупка

на кола или къща. Винаги е интересно да се гледа разделът с „нетната стойност“, за да
се види какво приетите банкови и счетоводни практики позволяват на човек да смята за
активи.
Веднъж, когато се нуждаех от заем, финансовото ми положение не изглеждаше осо-
бено добро. Затова прибавих към колонката с активите новите си стикове за голф, ко-
лекцията си от произведения на изкуството, книгите, електроуредите, костюмите на
„Армани“, ръчните часовници, обувките и други лични вещи. Въпреки това ми отказаха
заема, защото бях инвестирал прекалено много в недвижимо имущество. Не им хареса,
че печелех толкова много от наеми. Искаха да знаят защо нямам нормална работа със
заплата. Не поставиха под въпрос костюмите на „Армани“, стиковете за голф или ко-
лекцията от произведения на изкуството. Животът понякога е труден, когато не се вмес-
тваш в общоприетите стандарти.
Потръпвам всеки път когато някой ми каже, че нетната му стойност е един милион
долара, $100 000 или каквото и да било друго. Една от главните причини за неточността
на нетната стойност е, че в мига, в който започнете да продавате активите си, за всяка
спечелена сума ви облагат с данък.
И така, много хора се изправят пред сериозни финансови неприятности, когато оста-
нат без приходи. За да намерят средства, те започват да продават активи. Но обикновено
личните им такива могат да се продадат само за част от цената, обозначена върху личния
им счетоводен баланс. Ако пък при продажбата им все пак се осъществи печалба, тя се
облага с данъци. Държавата отново взема своя дял и в резултат получената сума, която
би могла да им помогне да си платят дълговете, намалява. Ето защо казвам, че нетната
стойност често има „по-малка стойност“, отколкото си мислят.
Започнете да „си гледате собствения бизнес“, т. е. да изграждате собствен бизнес.
Продължавайте да ходите на работа, но започнете да купувате истински активи, а не
пасиви или лични вещи, които нямат реална стойност, веднъж щом ги внесете вкъщи.
Новата кола губи близо 25% от цената, която плащате за нея, веднага щом я изкарате
оттам, откъдето сте я купили. Тя не е истински актив, дори и банкерът да ви позволява
да я впишете като такъв. Новият титанов стик за голф, който купих за $400, струваше
само $150 в момента, когато започнах да го използвам.
83
Затова се стремете да нямате големи разходи, намалете пасивите и се заемете после-
дователно с изграждане на фундамент от солидни активи. Много е важно родителите да
учат децата си каква е разликата между актив и пасив. Да ги поощряват да започнат да
изграждат колонката си с активи преди да напуснат бащиния дом, да се оженят, да купят
къща, да имат деца и да се озоват в рисково финансово положение, вкопчени в своята
работа и купувайки всичко на кредит. Непрекъснато виждам как младите двойки създа-
ват семейство и падат в капана на начин на живот, който няма да им позволи да се из-
бавят от дълговете през по-голямата част от трудовия си стаж.
След като и последното им дете напусне дома, повечето хора си дават сметка, че не
са се подготвили както трябва за своето пенсиониране и започват да се борят да заделят
някакви средства за тази цел. Междувременно техните собствени родители се разболя-
ват и на раменете им се стоварват нови задължения.
И така, какви активи предлагам да купувате, вие и вашите деца. В нашия свят истин-
ските активи спадат към следните категории:
• Бизнес, който не изисква моето присъствие. Аз го притежавам, но го управляват

други хора. Ако се налагаше да работя там, това нямаше да е моят бизнес. Щеше да бъде
работното ми място.
• Акции.
• Бонове.
• Недвижимо имущество, носещо приходи.
• Ценни книжа (дългови ценни книжа).
• Възнаграждения за интелектуална собственост като музика, сценарии и па-
тенти.
• Всичко друго, което има стойност, носи доходи или повишава цената си и за което
има готов пазар.
Когато бях малък, образованият ми баща ме насърчаваше да си намеря сигурна ра-

бота. Същевременно Богатият татко ме окуражаваше да започна да се сдобивам с ак-
тиви, каквито харесвам.
„Ако не ги харесваш, няма да се грижиш за тях.“ – казваше той. Аз събирам недви-
жимо имущество, просто защото харесвам сградите и земята. Обичам да ги търся и да
ги купувам. В състояние съм да ги гледам по цял ден. А възникващите проблеми не са
толкова лоши, че да променят любовта ми към недвижимото имущество. Хората, които
не си падат по недвижимо имущество, да не го купуват.
Стартирайте изграждането на собствен бизнес.

Продължавайте да ходите на работа, но започнете да купувате истински ак-
тиви, а не пасиви.
Обичам също така да купувам акции на малки компании, особено стартъпи, защото
съм предприемач. В началото работех в големи компании като „Standart Oil of Califor-
nia“, Морската пехота на САЩ и „Ксерокс“. За мен беше удоволствие да работя с тези
организации. Въпреки милите спомени за онова време, дълбоко в себе си чувствам, че
не съм създаден за това. Обичам да създавам компании, а не да ги управлявам, затова
купувам акции на малки такива. Понякога дори създавам компания и пускам акциите ѝ
на пазара. С покупката на акции от нови предприятия се правят цели състояния и тази
84
игра ми допада. Много хора се страхуват от компаниите с малък капитал – наричат ги
рискови и с право. Но рискът намалява винаги, ако обичаш и разбираш това, в което
инвестираш, и като цяло обичаш играта. Стратегията ми при инвестирането в малки
компании е да продам акциите след година. Колкото до недвижимото имущество, там
стратегията ми е да започна с нещо малко, после да продавам по-малката собственост
за по-голяма, и така да отлагам плащането на данък печалба. По този начин стойността
се увеличава драстично. Обикновено не задържам недвижим имот повече от седем го-
дини.
Години наред, дори когато бях в Морската пехота и „Ксерокс“, изпълнявах това, ко-
ето препоръчваше Богатият татко. Продължавах да ходя на работа, но се занимавах и
със своя бизнес. Работех активно в колонката си с активи в сферата на недвижимото
имущество и акции на малки компании. Богатият татко винаги бе подчертавал важ-
ността на финансовата начетеност. Колкото повече разбирах от счетоводство и управ-
ление на парите, толкова по-добре щях да се справям с анализа на инвестициите и в
крайна сметка – с изграждането на собствена компания.
Не бих насърчавал никого да създаде собствена компания, ако не го иска наистина.
Сега, когато вече знам какво е да управляваш такава, не бих пожелал на никого подобно
занимание. Когато се случи да не може да си намери работа, на човек му се струва, че
решението е да създаде собствена фирма. Статистиката показва, че шансовете за успех
са много малки: девет от всеки десет компании фалират до петата година. И девет от
оцелелите през първите пет години в крайна сметка също фалират. Затова препоръчвам
да създадете своя компания само ако наистина го желаете много силно. В противен слу-
чай си ходете на работа и си гледайте бизнеса.
Казвайки да си гледате бизнеса, имам предвид да изграждате и да поддържате колон-
ката си с активи. Влезе ли веднъж долар в нея, не му позволявайте да излезе. Мислете
за това така: всеки влязъл в колонката с активи долар се превръща във в служител. Най-
хубавото на парите е, че работят по двайсет и четири часа в денонощие и могат да про-
дължават да го правят поколения наред. Не си напускайте работата, бъдете съвестен и
работлив наемен работник, но не спирайте да изграждате колонката си с активи.
Когато паричният ви поток нарасне, може да си купите нещо по-луксозно. Една от
основните отличителни черти на богатите е, че си позволяват това накрая, докато пред-
ставителите на бедната и на средната класа започват оттам. Те често си купуват лук-
созни неща като големи къщи, диаманти, кожени палта, бижута или яхти, защото искат
да изглеждат богати. Наистина изглеждат богати, но в действителност затъват все по-
вече в дългове. Дълго остават богати хората, които се погрижват първо за колонката си
с активи и тогава вече доходите, генерирани от нея, им купуват лукса. Хората от сред-
ната и бедната класа купуват лукс със своята пот и кръв и с наследството на децата си.
Истинският разкош е възнаграждение за инвестирането в реални активи и тяхното
разработване. Така например, когато получихме допълнителни средства от блоковете
си с апартаменти за даване под наем, съпругата ми Ким си купи „Мерцедес“. Не ѝ се
наложи да работи допълнително или да поема риск, защото разходите за автомобила
бяха поети от блока. Ким обаче трябваше да чака за него четири години, докато инвес-
тициите ни в недвижимо имущество нараснат достатъчно, за да генерират достатъчно
голям паричен поток за купуването на колата. Но този лукс, мерцедесът, бе истинска
награда, тъй като доказа, че Ким знае как да увеличава колонката с активи. Тази кола
означаваше за нея много повече, отколкото поредния красив автомобил. Тя доказваше,
че съпругата ми бе използвала финансовата си интелигентност, за да си я осигури.
85
Повечето хора излизат и импулсивно си купуват на кредит нова кола или някакъв
друг лукс. Те може би се чувстват отегчени или просто искат нова играчка. Покупката
на луксозни стоки на кредит често поражда чувство на неприязън към тях, тъй като нап-
равеният заради тях дълг се превръща във финансово бреме.
След като вече сте отделили време, инвестирали сте и сте изградили свой бизнес,
значи сте готови да научите най-голямата тайна на богатите. Тайната, благодарение на
която богатият се отделя напред от масата.
УЧЕБЕН КУРС УРОК №3. Обобщение
През 1974 година един приятел на Робърт чува Рей Крок да говори за „Макдоналдс“
в Тексаския университет в Остин. След лекцията си Рей се съгласява да отиде със сту-
дентите в любимата им бирария. Там ги пита дали знаят в кой бизнес е. Въпросът им ги
разсмива – всички знаят, че Рей Крок е в бизнеса с хамбургери.
Тогава Рей обяснява, че не е в бизнеса с хамбургери, а с недвижимо имущество. Знаел,
че земята и местоположението на всеки франчайз са най-значимите фактори за успеха
му. Днес „Макдоналдс“ е най-големият собственик на недвижимо имущество в света;
той притежава едни от най-скъпите кръстовища в света.
Този урок остава дълбоко запечатан в съзнанието на приятеля на Робърт, който днес
притежава автомивки... но бизнесът му всъщност е недвижимото имущество под тези
автомивки.
Повечето хора работят за всеки друг, освен за самите себе си: за своя работодател, за
държавата (данъци) и банката (кредити). Рей Крок и Богатият татко знаят тайна № 3 на
богатите: гледай си собствения бизнес. Не позволявайте цял живот да работите за ня-
кого другиго.
Между професията и бизнеса на човека има голяма разлика. Често Робърт пита хо-
рата: „Какъв е вашият бизнес?“. И когато отвърнат: „О, аз съм банкер.“, той пита дали
банката е тяхна. Обикновено отговорът е: „Не, работя там.“. В този пример те бъркат
професия и собствен бизнес. Човек може да е банкер по професия, но това не отменя
нуждата от собствен бизнес.
Повечето хора цял живот се занимават с бизнеса на някого другиго и му помагат да
забогатее.
Да си гледаш собствения бизнес не означава непременно да създадеш компания, въп-
реки че за някои хора става точно така. Собственият бизнес всъщност се върти около
колонката с активи, а не с приходи.
Повишението или по-добрата работа ще ви помогнат да постигнете по-голяма финан-
сова сигурност само ако използвате допълнителните средства за купуване на доходо-
носни активи.
Основната причина за финансовия консерватизъм на повечето представители на бед-
ната и на средната класа е липсата на финансова основа. Те се вкопчват в работата си,
защото им трябва сигурност, и не могат да си позволят да поемат рискове.
А когато настъпят трудни времена, това, което мнозина са мислили за актив, няма да
им помогне да преживеят една финансова криза. Колата ще е загубила голяма част от
стойността си. А стиковете за голф? Също.
Много често това, което банката позволява на хората да изброяват като активи във
финансовия си отчет, всъщност са пасиви.
86
Робърт разказва как веднъж банката отказва да му даде кредит, тъй като не ѝ харесва,
че печели толкова много от наеми и няма нормална работа със заплата. Затова пък не се
смущава, че той изброява там като активи скъпите си костюми, колекцията от произве-
дения на изкуството и други лични вещи.
Нетната стойност не е мерилото, за което я смятат мнозина. Повечето т. нар. „активи“,
според които хората определят нетната си стойност, или не са толкова ценни, колкото
ги мислят, или, ако са повишили цената си и бъдат продадени, осъществената печалба
ще бъде обложена с данъци.
Затова Робърт казва на хората да започнат да си гледат собствения бизнес. Продъл-
жавайте да ходите на работа, но започнете да купувате истински активи, а не пасиви или
лични вещи, които нямат реална стойност, веднъж щом ги внесете вкъщи. Контроли-
райте разходите си, намалете пасивите и изграждайте последователно фундамент от ста-
билни активи.
Много е важно родителите да учат децата си на това преди да напуснат бащиния дом,
за да са наясно какво е истински актив и да не се озоват за цял живот в капана на зад-
лъжнялостта.
Робърт обяснява, че истинските активи спадат към следните категории:
1. Бизнес, който не изисква присъствието му. Той го притежава, но го управляват

други хора. Ако се налага да работи там, това вече не е бизнес. Това се превръща в
работното му място.
2. Акции.
3. Бонове.
4. Недвижимо имущество, носещо приходи.
5. Ценни книжа (дългови ценни книжа)
6. Възнаграждения за интелектуална собственост като музика, сценарии и па-
тенти.
7. Всичко друго, което има стойност, носи доходи или повишава цената си и за ко-
ето има готов пазар.
Насочвайте се към активи, които харесвате. Робърт обича недвижимото имущество и

затова посвещава голяма част от времето си на него – да обмисля какво точно да нап-
рави и да купува. Ако не си падате по недвижимо имущество, не инвестирайте в него.
Робърт обича също така да купува акции от малки стартъпи, тъй като самият той е
предприемач. Някои хора се страхуват от компаниите с малък капитал, но според него
това са местата, където можеш да забогатееш. Стратегията му е да продаде акциите след
година. Колкото до недвижимото имущество, там стратегията му е да започне с нещо
малко, после да продава по-малката собственост за по-голяма (и така да отлага плаща-
нето на данък печалба), като не задържа недвижим имот повече от седем години.
Дори докато работи за Морската пехота и „Ксерокс“, Робърт се занимава и със своя
бизнес. Продължава да ходя на работа, но постоянно действа в колонката си с активи, в
сферата на недвижимото имущество и акциите на малки компании.
Колкото повече започва да разбира от счетоводство и управление на парите, толкова
по-добре се справя с анализа на инвестициите и в крайна сметка – с изграждането на
собствена компания.
Робърт не препоръчва на никого да създава собствена компания, ако не го иска наис-
87
тина. Тези хора той съветва да не си напускат работата и да си гледат бизнеса: да изг-
раждат постоянно колонката си с активи. Когато паричният им поток нарасне, може да
си купят нещо по-луксозно... но само ако генерираният от активите паричен поток е в
състояние да покрие разходите. Изграждайте колонката с активи и оставяйте генерира-
ните от тях приходи да плащат за лукса в живота ви.
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Когато активите ви започнат да генерират дос-
татъчно големи приходи, за да ви осигурят лукс, тогава можете да си го позволите.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Мислете творчески във връзка с бизнеса си.
Той не е работно място.
Факт за подсъзнанието: Купувайте типа активи, които харесвате, защото тогава ще
се грижите по-добре за тях и ще учите с удоволствие това, което е необходимо да знаете
във връзка с тях.
Сега е време за размисъл. Запитайте се: „Какво иска да каже Робърт в този цитат?“ и
„Защо казва това?“. В този раздел не е необходимо да се съгласявате или да не се съг-
ласявате с Робърт. Целта е да разберете какво казва Робърт.
умеете:
„За да се подсигури финансово, човек трябва да си направи свой бизнес.“
„Богатите се фокусират върху колонките си с активи, докато всички останали се кон-
центрират върху финансовите си отчети.“
„Финансовите затруднения са често следствие за тези, които през целия си живот ра-
ботят за друг. В края на трудовия си стаж мнозина не могат да покажат нищо като ре-
зултат от усилията си.“
„Една от главните причини за неточността на нетната стойност е, че в мига, в който
започнете да продавате активите си, за всяка спечелена сума ви облагат с данък.“
„Влезе ли веднъж долар в нея, не му позволявайте да излезе. Мислете за това така:
всеки влязъл в колонката с активи долар се превръща във в служител. Най-хубавото на
парите е, че работят по двайсет и четири часа в денонощие и могат да продължават да
го правят поколения наред.“
„Важна отличителна черти е, че богатите си купуват луксозни неща накрая, докато
представителите на бедната и на средната класа започват оттам.“
„Хората от средната и бедната класа купуват лукс със своята пот и кръв и с наследс-
твото на децата си.“

нагласа:
88
1. Кое е вата професия и кое е вият бизнес? По какво се различават?
2. Какво може би щяхте да сметнете за част от вата нетна стойност, преди да проче-
тете тази глава? Какво е мнението ви по този въпрос сега?
3. Активите, които придобивате, от любимия ви тип ли са? Ако не са, как може да
промените тази ситуация?
4. Спомнете си случай, когато сте купили нещо луксозно, което паричният ви поток
не може да оправдае. Спомнете си случай, когато сте си позволили някакъв лукс, който
паричният ви поток е можел да оправдае. Спомнете си как сте се чувствали в двете си-
туации, както в момента на покупката, така и след това.
5. Има ли в семейството ви хора, които цял живот са работили за другиго и накрая са
останали с празни ръце? Какво щяхте да ги посъветвате, ако можехте?
БОН: Дългови ценни книжа, при които емитентът има дълг към притежателите и е
задължен да изплати главницата и лихвата по-късно, на датата на падежа.
ПРЕДПРИЕМАЧ: Човек, който създава система за предлагане на продукт или ус-
луга, за да осъществи печалба. Предприемачите са готови да поемат риск в името на
възползването от една или друга възможност и се смята, че са от основно значение в
капиталистическото общество.
ФИНАНСОВ ОТЧЕТ: Отчет на вашите приходи, разходи, активи и пасиви, вето
„свидетелство“ при завършване на училище, което банкерът иска да види, преди да ви
отпусне заем.
АКЦИИ: Капиталът, набран от дадена корпорация посредством разпределянето на
дялове.
89
Четвърта глава. УРОК № 4:
ИСТОРИЯ НА ДАНЪЦИТЕ И МОЩТА НА КОРПОРА-
ЦИИТЕ
Богатият татко просто играеше играта умно и го правеше посредством

корпорации – най-голямата тайна на богатите.
Помня когато в училище ни разказваха историята за Робин Худ и неговите хора. Спо-
ред учителката това бе прекрасна история за един романтичен герой, който грабеше от
богатите и даваше на бедните. Богатият татко не виждаше герой в лицето на Робин Худ.
Смяташе го за крадец.
Робин Худ може да е умрял отдавна, но последователите му живеят и днес. И досега
ми се случва често да чуя: „Защо богатите не плащат за това?“ или „Богатите би тряб-
вало да плащат по-големи данъци и да дават по този начин на бедните.“. Именно тази
идея на Робин Худ да се взема от богатите, за да се дава на бедните, е причинила най-
много мъка на бедната и средната класа. Средната класа се облага с такива големи да-
нъци точно заради идеала на Робин Худ. Истината е, че богатите не плащат данъци.
Причината е, че за бедните плаща средната класа, особено образованата ѝ част с по-
високи доходи.
За да разберем напълно как се случват нещата, трябва да познаваме историята на да-
нъците. Докато високообразованият ми баща бе експерт в сферата на историята на об-
разованието, Богатият татко бе станал специалист по история на данъците.
От Богатия татко двамата с Майк научихме, че първоначално в Англия и Америка не
е имало данъци. Понякога населението било облагано временно с данъци за покриване
разходите при война. Кралят или президентът призовавали хората да се включат във
финансирането на военните действия. Така например населението на Великобритания е
било облагано с данъци по време на войните с Наполеон от 1799 до 1816 година, а в
Америка – във връзка с Гражданската война от 1861 до 1865 година.
През 1874 година Англия въвежда постоянен подоходен данък за своите граждани.
От 1913 година, като следствие от шестнадесетата поправка към Конституцията, насе-
лението на Съединените щати започва да се облага постоянно с данък върху доходите.
Навремето американците са се опълчили срещу данъците. Причина става данъкът върху
чая, довел до прочутото Бостънско чаено парти, което разпалва Войната за независи-
мост на Северна Америка. Както в Англия, така и в САЩ са били необходими около
петдесет години, докато населението приеме идеята за постоянно облагане с данък
върху доходите.
Тези исторически дати обаче не разкриват, че първоначално и в двете гореспоменати
страни данъци са плащали само богатите. Богатият татко искаше с Майк да разберем
именно това. Той обясни, че така идеята за данъците била популяризирана и приета от
представителите на бедната и средната класа, на които било казано, че данъците са съз-
дадени единствено за да бъдат наказани богатите. В резултат масите гласували за прие-
мането на закона. Но макар да бил замислен за наказание на богатите, в крайна сметка
станало така, че започнал да наказва именно гласувалите за него: бедната и средната
90
класа.
– Щом държавата усетила вкуса на парите, апетитът ѝ се увеличил – обясняваше Бо-
гатият татко. – С твоя баща сме пълна противоположност. Той е държавен бюрократ, а
аз съм капиталист. На него му плащат, за да харчи пари и да наема хора. Колкото повече
харчи и колкото повече хора наема, толкова по-голяма става неговата организация. На
държавно ниво голямата организация е по-уважавана, но когато става въпрос за моята
организация, колкото по-малко хора наема и по-малко пари похарча, толкова повече ще
ме уважават моите инвеститори. Затова не обичам държавните служители. Те имат раз-
лични цели от повечето бизнесмени. Колкото повече расте държавният апарат, толкова
повече пари от данъци ще бъдат необходими за издръжката му.
Образованият ми татко искрено вярваше, че държавата би трябвало да подпомага хо-
рата. Обичаше Джон Ф. Кенеди и особено – идеята за Корпуса на мира. Тази идея му бе
толкова скъпа, че и двамата с мама работеха за Корпуса на мира, където обучаваха доб-
роволци за Малайзия, Тайланд и Филипините. Непрестанно се стремеше да издейства
допълнителни субсидии и увеличаване на бюджета, така че да може да наема още по-
вече хора, както в Министерството на образованието, където работеше, така и за Кор-
пуса на мира.
От десетгодишен слушах как Богатият татко нарича държавните служители „банда
мързеливи крадци“, а Бедният татко обяснява, че богатите са алчни мошеници и трябва
да ги накарат да плащат по-големи данъци. И двете страни имаха основателни доводи.
Трудно беше да работиш за един от най-големите капиталисти в града, а после да се
прибереш вкъщи, при баща си, който бе виден лидер на държавните служители. Не ми
беше лесно да преценя на кого да вярвам.
Когато изучаваш историята на данъчното облагане, се открива интересна перспек-
тива. Както стана дума, приемането на закона за данъците става възможно само защото
масите вярвали в икономическата теория на Робин Худ: да се взема от богатите и да се
раздава на останалите. Има обаче един голям проблем: апетитът на държавата за пари е
неутолим и не след дълго се налага с данъци да бъде облагана и средната класа, а нак-
рая – и всички останали.
Богатият татко не виждаше герой в лицето на Робин Худ. Смяташе го за кра-

дец.
БОГАТИТЕ НЕ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ
Богатите никога няма да плащат данъци. Все по-често ставаме свидетели как
държавата използва данъчните закони, за да стимулира собствениците на бизнес и
инвеститорите да създават работни места и жилища.
Сред тези стимули е намаляването на данъците за богатите. Следователно единс-
твеният източник на приходи от данъчното облагане за държавата остава сред-
ната класа.
Богатите обаче виждат в това възможност, тъй като не играят по същите правила. Те
вече знаели за корпорациите, добили популярност в епохата на платноходите. Създа-
вали ги като средство за намаляване на риска за активите си при всяко пътуване. За да
финансират пътуването, богатите влагали парите си в корпорация. После корпорацията
91
наемала екипаж, който отплавал към Новия свят да търси богатства. Ако с кораба ста-
нела беда, членовете на екипажа изгубвали живота си, докато загубата за богатите се
ограничавала само до парите, вложени от тях в даденото пътуване.
Следващата диаграма показва как корпоративната структура се намира извън личния
отчет за приходите и счетоводния баланс.
Именно познаването на правната корпоративна структура дава огромно предимство

на богатите над представителите на средната и бедната класа. Благодарение на това, че
ме учеха двама бащи, единият социалист, а другият капиталист, бързо започнах да си
давам сметка, че философията на капиталиста има по-здрав финансов смисъл. Според
мен социалистите в крайна сметка се наказваха сами поради липсата си на финансово
образование. Каквото и да измисли тълпата с цел „да взема от богатите“, богатите неиз-
менно съумяват да я надхитрят. Така в крайна сметка данъците лягат върху плещите на
92
средната класа. Богатите надхитряват интелектуалците единствено защото са наясно със
силата на парите, предмет, който не се преподава в училищата.
А как богатите надхитряват интелектуалците? Когато данъците са приети с цел „да се
взема от богатите“, парите потичат към държавната хазна. Първоначално хората са щас-
тливи. Тези пари се раздават на държавните работници и на богатите. При държавните
служители те отиват във вид на заплати и пенсии, а при богатите – посредством техните
фабрики, получаващи държавни поръчки. Държавата получава огромни суми, но проб-
лемът е фискалното управление на парите. Държавният идеал е избягването на излишъ-
ците. Ако не успеете да изразходите отпуснатата ви сума, рискувате да не я получите
при следващото оформяне на бюджета. И няма да ви признаят заслугата, че сте дейст-
вали ефективно и икономично. Бизнесмените, от друга страна, биват възнаграждавани
за осъществяването на икономии и ефикасността си. Поради постоянното нарастване на
държавните разходи расте и нуждата от пари и идеята „данъците са за богатите“ се пре-
образува така, че да включи и слоевете с по-ниски доходи, докато накрая стигне и до
онези, които преди са гласували за тях – представителите на бедната и на средната
класа.
Истинските капиталисти използват финансовите си познания, за да намерят начин да
се отърват. Те се насочват отново към защитата, която им дава корпорацията. Но хората,
които никога не са създавали корпорация, не знаят, че това всъщност не е нещо с физи-
чески облик. Тя представлява просто папка с правни документи, намираща се в канто-
рата на някой адвокат, регистрирана от съответната държавна агенция. Това не е голяма
сграда, фабрика или група хора. Това е правен документ, който създава правно тяло без
душа (юридическо лице). С нейна помощ богатството на богатите отново е защитено.
Корпорациите стават популярни, тъй като данъкът върху тяхната печалба е по-малък,
отколкото данъкът върху печалбата на отделния индивид (физическо лице). Освен това
някои разходи могат да бъдат платени от корпорацията преди удържането на данъка.
Тази война между богати и бедни продължава столетия. Битката се разгаря всеки път
при създаването на закони и ще продължава вечно. Проблемът е, че губят тези, които
не са информирани: хората, които стават всяка сутрин, ходят прилежно на работа и пла-
щат данъци. Но ако разберат как богатите играят играта, те също могат да я заиграят. И
тогава ще стъпят на пътя, водещ към финансовата им независимост. Ето защо потръп-
вам винаги, когато чуя родителите да съветват децата си да ходят на училище, за да
могат после да си намерят сигурна работа. Служителят със такава и без финансови поз-
нания е обречен.
Днес средностатистическият американец работи четири-пет месеца годишно за дър-
жавата, докато изкара достатъчно, за да си покрие данъците. Според мен това е доста
време. И колкото повече работите, толкова повече плащате на държавата. Ето защо смя-
там, че идеята за „вземане от богатите“ в крайна сметка се обръща срещу хората, които
гласуват за нея.
Всеки път когато те са опитвали да накажат богатите, те не са се подчинявали безро-
потно, а са реагирали. Те имат парите, властта и намерението да променят положението.
Вместо да плащат доброволно все по-високи данъци, търсят начини за намаляване на
данъчното си бреме. Наемат умни адвокати и счетоводители и убеждават политиците
да променят законите или да създадат правни „вратички“. Използват ресурсите си за
осъществяване на нужните промени.
Данъчният процесуален кодекс на Съединените щати дава възможност и за други на-
чини за редуциране на данъците. Повечето от тях са достъпни за всички, но най-често
93
от тях се възползват богатите, защото „си гледат бизнеса.“ Така например има клауза,
която позволява продавачът да забави плащането на данъците върху капиталовата пе-
чалба от продажбата на недвижим имот, ако с парите купи по-скъп имот. Инвестирането
в недвижимо имущество дава възможност да се използват големи данъчни преимущес-
тва. Докато продължавате с парите от продажбата да купувате ново недвижимо иму-
щество, печалбите ви няма да бъдат облагани. Хората, които не се възползват от тези
напълно законни възможности да си намалят данъците, пропускат прекрасна възмож-
ност за изграждане на колонката си с активи.
Бедната и средната класа нямат същите ресурси. Нейните представители позволяват
на държавата да вкара иглата във вената на ръката им и да започне да им източва кръвта.
Постоянно се шокирам колко много хора плащат по-големи данъци или използват по-
малки данъчни облекчения само защото се страхуват от държавата. Бизнесът на мои
приятели бе затворен и съсипан, а после се разбра, че това станало поради грешка на
държавните служители. Всичко това ми е напълно ясно. Но да работиш от януари до
май само заради този страх, ми се струва твърде висока цена. Бедният татко така и не
опита да се противопостави. Както и Богатият татко – той просто играеше играта по-
умно, използвайки корпорациите, най-голямата тайна на богатите.
ДАНЪЧНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
Данъчните служители ще вземат от вас толкова, колкото им позволите. Данъч-
ната система в крайна сметка е справедлива, тъй като работи по същия начин за
всички, които се намират в същата ситуация.
Ако сте готови да инвестирате, данъчните закони ще действат във ваша полза. Ако
искате просто да харчите и да купувате пасиви, законът няма да ви дава
възможност за никакви данъчни облекчения... и вероятно ще плащате възможно
най-високите данъци.
Може би си спомняте първия урок, който научих от Богатия татко, когато бях на девет
години. Чаках дълго пред офиса му да ме извика или заговори. Той обаче умишлено не
ми обръщаше внимание. Искаше да ми даде възможност да осъзная властта му и да се
изпълня с желание един ден аз също да притежавам такава власт. През всички години,
през които се учех от него, той не пропускаше да ми напомни, че знанието е сила. И с
парите идва голяма власт; за да ги запазиш и умножиш, имаш нужда от правилно знание.
Без него светът те тласка накъдето иска. Богатият татко неуморно напомняше на Майк
и на мен, че най-големият тиранин не е шефът, а данъчният инспектор. Той винаги ще
вземе повече, ако му го позволите.
Ако работите за пари, давате властта в ръцете на вашия работодател.

Ако парите работят за вас, запазвате властта и имате контрол над нея.
Първият урок – да карате парите да работят за вас, вместо вие да работите за тях – е
свързан с властта. Ако работите за пари, давате властта в ръцете на вашия работодател.
Ако парите работят за вас, запазвате властта и имате контрол над нея.
Веднъж щом ни запозна с властта, която получава човек, карайки парите да работят
94
за него, Богатият татко насочи усилията си към финансовото ни образоване, така че ни-
кой да не може да се възползва от нас. Ако си неосведомен, лесно ще те малтретират.
Ако знаеш какво говориш, имаш шанс да се защитиш. Затова бе готов да плаща толкова
много за умни счетоводители и адвокати. Излизаше му по-евтино да плаща на тях, от-
колкото на държавата. Най-хубавият урок, който ми даде, е:
„Бъди умен и няма да те изнудват толкова.“
Той познаваше законите, тъй като ги спазваше и тъй като знаеше, че да не ги позна-
ваш е удоволствие, което се плаща скъпо.
„Ако знаеш, че имаш право, няма да се страхуваш да се защитаваш. Дори от Робин
Худ и неговите хора.“
Високообразованият ми татко винаги ме е насърчавал да си търся хубава работа в
стабилна компания. Говореше за предимствата на „изкачването по корпоративната
стълбица“. Не осъзнаваше, че ако разчитах единствено на това, което ми плаща работо-
дателят, щях да се превърна в покорна крава, чакаща да я издоят.
Когато му казах за този съвет, Богатият татко се изсмя и попита само:
– А защо да не притежаваш корпоративната стълбица?
Тогава не разбирах какво има предвид Богатият татко, когато говореше за притежа-
ване на собствена фирма. Тази идея ми се струваше невъзможна и плашеща. И макар да
ме вълнуваше, липсата на опит не ми позволяваше дори да си представя, че един ден
възрастни хора биха работили за притежавана от мен компания.
Всеки долар в колонката ми с активи беше прекрасен служител, работещ здраво,

за да създаде още служители и да купи ново „Порше“ на шефа.
Ако не беше Богатият татко, най-вероятно щях да последвам съвета на образования

си баща. Единствено Богатият татко поддържаше жива в мен идеята за собствена фирма
и ми помагаше да следвам друг път. На 15-16 години вече бях наясно, че няма да про-
дължа по пътя, който ми препоръчваше образованият ми баща. Нямах представа как ще
го постигна, но бях твърдо решен да не тръгвам в посоката, предпочетена от повечето
ми съученици. Това решение промени живота ми.
СТАНИ СОБСТВЕНИК НА СТЪЛБИЦАТА
Днес, когато технологиите продължават да променят начина, по който работим и
по който правим бизнес, разговарям с все повече хора, които се питат: „Как мога
да притежавам стълбицата?“ Капитализмът процъфтява и системата на свобод-
ния пазар означава, че предприемачите, които успеят да предложат по-добър про-
дукт на по-добра цена, имат висок шанс да успеят.
два около двайсет и петата си година започнах да разбирам съвета на Богатия татко.
Точно бях напуснал Корпуса на морската пехота на САЩ и бях започнал да работя за
„Ксерокс“. Изкарвах много пари, но всеки път когато погледнех фиша за заплатата си,
изпитвах разочарование. Удръжките бяха много големи и колкото повече работех, тол-
кова по-големи ставаха. Успехите ми караха шефовете да ми предлагат повишение и
увеличаване на заплатата. Чувствах се поласкан, но същевременно ми се струваше, че
95
чувам в ухото си гласа на Богатия татко: „За кого работиш? Кого правиш богат?“.
През 1974 година, продължавайки да работя за „Ксерокс“, създадох първата си фирма
и започнах да си „гледам собствения бизнес.“ В колонката си с активи вече имах ня-
колко актива, но сега реших да съсредоточа усилията си върху тяхното увеличаване.
Заплатите, с всичките им удръжки, ми помогнаха да осъзная напълно съветите, които
ми бе давал Богатият татко през годините. Както и да видя какво бъдеще ме очаква, ако
следвам препоръките на високообразования си баща.
Много работодатели смятат, че да съветват служителите си да имат свой бизнес е
лошо за самата работа. Но за мен съсредоточаването върху моя бизнес и изграждането
на активи ме направи по-добър служител, тъй като сега вече имах цел. Отивах на работа
рано и работех усърдно, за да изкарам колкото може повече пари, които да влагам в
недвижимо имущество. Точно тогава на Хаваите от това можеше да се направи цяло
състояние. Колкото по-ясно ми ставаше, че се намираме в началния етап на икономи-
чески бум, толкова повече ксерокси продавах. Колкото повече продавах, толкова повече
печелех и, разбира се, толкова по-големи ставаха удръжките ми. Това бе вдъхновяващо.
Толкова ми се искаше да се измъкна от капана на наемния работник, че работех дори
още по-здраво, за да мога да инвестирам още повече пари. През 1978 година вече заемах
постоянно едно от първите пет места на служителите на компанията с най-много осъ-
ществени продажби. Много, много ми се искаше да се измъкна от омагьосаната върте-
лежка.
За по-малко от три години започнах да печеля от холдинговата си компания за нед-
вижимо имущество повече, отколкото в „Ксерокс“. Парите, които печелех в колонката
си с активи в моята фирма, работеха за мен, вместо да трябва аз да чукам по вратите, за
да продавам ксерокси. Съветът на Богатия татко ми ставаше все по-ясен. Скоро парич-
ният поток от моите имоти стана достатъчно голям, за да може да ми купи първото
„Порше“. Колегите ми от „Ксерокс“ решиха, че харчех заработените комисиони. Но аз
не ги харчех; инвестирах ги в активи.
Парите ми работеха здраво, за да правят още пари. Всеки долар в колонката ми с ак-
тиви беше прекрасен служител, работещ здраво, за да създаде още служители и да купи
ново „Порше“ на шефа преди облагането на сумата с данъци. Започнах да работя по-
усилено за „Ксерокс“. Планът действаше и моето „Порше“ го доказваше. Прилагайки
уроците, научени от Богатия татко, аз успях да се измъкна доста млад от пословичната
„омагьосана въртележка“. Това стана възможно благодарение на солидните финансови
знания, които бях придобил от уроците на Богатия татко.
Без тези финансови познания, които наричам „финансова интелигентност“ или „кое-
фициент на финансова интелигентност“, пътят ми към финансовата независимост щеше
да бъде значително по-труден. Вече уча другите, воден от надеждата така да споделя с
тях знанията си.
Финансовата интелигентност обхваща четири обширни области на знанието:
1. Счетоводство
Счетоводството е финансова грамотност или умението да се разчитат числа. То е от
основно значение, ако искате да изградите империя. За колкото повече пари носите от-
говорност, толкова по-голяма точност е необходима, иначе постройката ще се срути.
Тази дейност се осъществява от лявото мозъчно полукълбо и обхваща детайлите. Фи-
нансова грамотност е умението да четете и разбирате финансови отчети. С нейна помощ
съумяваме да разпознаваме силните и слабите страни на всеки бизнес.
96
2. Инвестиране
Инвестирането е науката за „парите, правещи пари“. Тук спадат стратегиите и фор-
мулите, използващи творческото дясно мозъчно полукълбо.
3. Познаване на пазара
Познаването на пазара е науката за търсенето и предлагането. Нужно е да познавате
техническите аспекти на пазара, който се ръководи в голяма степен от емоциите, както
и фундаменталните или икономическите аспекти на дадена инвестиция. Разумно ли е да
се прави дадена инвестиция при конкретното състояние на пазара в момента?
4. Законът
Ако изграждането и развитието на фирмата ни се опира върху техническите умения
в сферата на счетоводството, инвестирането и пазара, можем да спомогнем за експло-
зивното ѝ разрастване. Човекът, запознат с данъчните предимства и защитата, които
дава корпорацията, може да забогатее много по-бързо от наемния работник или едно-
личния собственик на малък бизнес. Разликата е като между ходене и летене и е особено
голяма, когато става дума за трайно забогатяване.
• Данъчни предимства
Фирмата може да направи много неща, които физическото лице не може, например
да плати разходите си преди данъците. Това е цяла област от знанието, при това много
вълнуваща. Наемните работници заработват заплата, плащат данъците върху нея и се
стараят да живеят с онова, което им остава. Фирмата печели, харчи всичко, което може,
и плаща данъци върху остатъка. Това е една от най-големите законни данъчни вратички,
използвани от богатите. Основаването им не е трудно и не струва много, ако инвести-
циите ви осигуряват добър паричен поток. Така например, ако притежавате фирма, ва-
канциите се превръщат в срещи на управителния съвет на Хаваите. Покупката на авто-
мобили, застраховките, ремонтите и картите за фитнес клуба са фирмени разходи. В
повечето случаи храненето в ресторант влиза в графата с частични разходи, и т. н. И
това се прави напълно законно с парите от приходите преди плащането на данъците.
• Защита при съдебни искове

Живеем в общество, което обича да съди. Всеки иска парче от твоята торта. Богатите
крият голяма част от състоянията си, използвайки дружества и тръстове, за да защитят
авоарите си от кредиторите. Когато даде под съд богата личност, човек често се озовава
пред множество слоеве правна защита и установява, че богатият всъщност не притежава
нищо. Той контролира всичко, но не притежава нищо. Бедната и средната класа се
стреми да притежава всичко и го загубва в полза на държавата или на свои съграждани,
които обичат да съдят богатите. Научили са го от историята на Робин Худ: вземай от
богатите и го давай на бедните.
Целта на тази книга не е да навлиза в подробностите около притежаването на фирма.

Ще кажа само следното: ако притежавате някакви легитимни активи, най-доброто, ко-
ето може да направите, е да се осведомите възможно най-бързо за изгодата и защитата,
които дава фирмата. На тази тема са написани много книги; в тях ще намерите подроб-
ности за ползите и дори упътване стъпка по стъпка как да създадете собствена фирма.
97
Книгите за корпорациите на Гарет Сътън дават чудесна представа за техните предимс-
тва.
Финансовата интелигентност всъщност обединява много умения и таланти, но според
мен основата ѝ се изгражда от съчетанието на гореизброените четири технически уме-
ния. Ако мечтаете за голямо богатство, именно тази комбинация ще увеличи значително
финансовата ви интелигентност.
В резюме:
Собствениците на бизнес, Хората, които работят

които имат корпорации за корпорации
1. Печелят 1. Печелят
2. Харчат 2. Плащат данъци
3. Плащат данъци 3. Харчат
Препоръчвам, като част от цялостната ви финансова стратегия, да се информирате

каква защита дават юридическите лица за бизнеса и активите.
Мнозина гледат на Робин Худ като на герой, който взема от богатите и дава на бед-
ните. Богатият татко не споделяше това мнение. Според него Робин Худ беше крадец.
Макар популярното схващане да е, че богатите би трябвало да плащат по-големи да-
нъци и да дават на бедните, в действителност най-сериозното данъчно облагане е за
средната класа, особено за високообразованите ѝ представители с по-високи доходи.
За да ни помогне да разберем как става така, Робърт ни запознава накратко с истори-
ята на данъчното облагане. Първоначално в Англия и Америка не е имало данъци. Само
понякога населението било облагано временно с данъци за покриване на разходите при
война.
През 1874 година Англия въвежда постоянен подоходен данък за своите граждани. В
Америка, където данъкът върху чая довежда до Бостънското чаено парти и става една
от причините за Войната за независимост, шестнайсетата поправка към Конституцията
прави данъка върху доходите постоянно явление през 1913 година.
Данъчното облагане е прието от мнозинството в тези страни, тъй като първоначално
е било насочено срещу богатите. Макар да е замислен като наказание за богатите, данъ-
кът върху доходите в крайна сметка се превръща в наказание за средната и бедната
класа.
Богатият татко обяснява, че двамата с Бедния татко са пълна противоположност. Като
държавен служител, на Бедния татко му плащат, за да харчи пари и да наема хора, така
че неговата организация да става по-голяма. Но когато става въпрос за Богатия татко,
колкото по-малко хора наема и по-малко пари харчи, толкова повече го уважават него-
вите инвеститори.
А колкото повече расте държавният апарат, толкова повече пари от данъци са необ-
ходими за издръжката му.
Бедният татко вярва искрено, че държавата би трябвало да подпомага хората. И два-
мата родители на Робърт работят за Корпуса на мира, където обучават доброволци за
98
Малайзия, Тайланд и Филипините. Непрестанният им стремеж е да издействат допъл-
нителни субсидии и увеличаване на бюджета, за да могат да наемат още повече хора.
За Робърт е истинско предизвикателство да работи за един от най-големите капита-
листи в града, а после да се прибира вкъщи при баща си, виден лидер на държавните
служители. Не му е лесно да прецени на кого от двамата си бащи да вярва.
Но изучавайки историята на данъчното облагане, Робърт открива интересна перспек-
тива. Тъй като апетитът на държавата за пари е неутолим, не след дълго се налага с
данъци да бъде облагана и средната класа, а накрая – и всички останали.
Богатите обаче виждат в това възможност, тъй като не играят по същите правила.
Корпорациите, добили популярност в епохата на платноходите, им позволяват да зао-
бикалят плащането на данъци. Познаването на правната корпоративна структура им
дава значително предимство и им позволява да надхитрят интелектуалците.
Държавният идеал е избягването на излишъците. Ако не успеете да изразходите от-
пуснатата ви сума, рискувате да не я получите при следващото оформяне на бюджета.
Бизнесмените, от друга страна, биват възнаграждавани за осъществяването на икономии
и ефикасността си. Тъй като държавата не се отказва от своя идеал и харчи все повече,
възниква необходимост от още данъци... сега вече плащани от средната, а накрая – и от
бедната класа.
Корпорацията е правен документ, който създава юридическо лице. Това не е фабрика
или група хора, но данъкът върху тяхната печалба е по-малък, отколкото този върху
печалбата на отделния индивид (физическо лице). Освен това някои разходи могат да
бъдат платени от корпорацията преди удържането на данъка.
Ако разберат как богатите играят играта, хората, които стават всяка сутрин, ходят
прилежно на работа и плащат данъци, също могат да я заиграят.
Проблемът е, че колкото повече работите, толкова повече плащате на държавата.
Така, в крайна сметка данъците се обръщат срещу хората, гласували за тяхното въвеж-
дане.
Опитите богатите да бъдат наказани рядко успяват, защото те намират начини да све-
дат до минимум данъчното си облагане. Един такъв начин е клаузата от Данъчно-про-
цесуалния кодекс на Съединените щати, която позволява продавачът да забави плаща-
нето на данъците върху капиталовата печалба от продажбата на недвижим имот, ако с
парите купи по-скъп имот. Докато продължавате с парите от продажбата да купувате
ново недвижимо имущество, печалбите ви няма да бъдат облагани. Хората, които не се
възползват от тези напълно законни възможности да си намалят данъците, пропускат
прекрасна възможност за изграждане на колонката си с активи.
През всички години на обучение Богатият татко не пропуска да напомня на Робърт,
че знанието е сила и че парите дават голяма власт; за да ги запазиш и умножиш, имаш
нужда от правилно знание. Без него светът те тласка, накъдето иска.
Данъчният инспектор е тиранин, който винаги ще вземе повече, ако му го позволите.
А няма да му позволите, като карате парите ви да работят за вас.
винаги излиза по-евтино да плащаш за умни счетоводители и адвокати, отколкото на
държавата. Непознаването на закона струва скъпо.
Вече двадесет и пет годишен, веднага след като напуска Корпуса на морската пехота
на САЩ и започва да работи за „Ксерокс“, Робърт се изпълва с разочарование, като
вижда колко голяма част от заплатата му се удържа. Това го мотивира да създаде пър-
вата си фирма през 1974 година и да работи още по-усърдно, за да влага колкото може
повече пари в недвижимо имущество.
99
Така става един от най-добрите продавачи в „Ксерокс“. За по-малко от три години
започва да печели от холдинговата си компания за недвижимо имущество повече, от-
колкото в „Ксерокс“. Фирмата му купува първото „Порше“, доказателство, че планът
действа.
Уроците, научени от Богатия татко, му помагат да се измъкне доста млад от посло-
вичната „омагьосана въртележка“, което го изпълва с желание на свой ред да помогне
на други хора да направят същото.
Това става възможно благодарение на финансовата интелигентност, наречена също
„коефициент на финансова интелигентност.“ Тя обхваща четири области на знанието:
счетоводство (финансова грамотност или умението да се разчитат числа и да се разпоз-
нават силните и слабите страни на всеки бизнес), инвестиране (науката и стратегиите
как парите да правят пари), познаване на пазара (науката за търсенето и предлагането и
за пазарните условия) и законите (данъчните предимства и защита).
Запознаването с данъчните предимства е от особено голямо значение, когато става
дума за трайно забогатяване. Така например, фирмата може да плати разходите си преди
данъците, докато наемните работници първо си плащат данъците и трябва да намерят
начин да живеят с онова, което им остава. Срещите на управителния съвет на Хаваите,
покупката на автомобили, застраховките и картите за фитнес клуба могат да бъдат раз-
ходи за фирмата, които се плащат преди данъците.
Корпорациите дават също така правна защита при съдебни искове. Когато даде под
съд богата личност, човек често се озовава пред множество слоеве правна защита и ус-
тановява, че богатият всъщност не притежава нищо. Той контролира всичко, но не при-
тежава нищо.
Робърт съветва онези, които притежават някакви легитимни активи, да се осведомят
възможно най-бързо за изгодата и защитата, които дава фирмата. Книгите на Гарет
Сътън, както и на много други автори, могат да им бъдат от помощ.
В резюме:
Собствениците на бизнес, които имат корпорации

1. Печелят
2. Харчат
3. Плащат данъци
Хората, които работят за корпорации

1. Печелят
2. Плащат данъци
3. Харчат
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Счетоводството е финансова грамотност или

умението да се разчитат числа. То е от основно значение, ако искате да изградите импе-
рия. За колкото повече пари носите отговорност, толкова по-голяма точност е необхо-
дима, иначе постройката ще се срути.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Инвестиране е науката за „парите, правещи

пари“. Тук спадат стратегиите и формулите, използващи творческото дясно мозъчно
полукълбо.
100
Факт за подсъзнанието: Познаване на пазара е науката за търсенето и предлагането.
Нужно е да познавате техническите аспекти на пазара, който се ръководи в голяма сте-
пен от емоциите, както и фундаменталните или икономическите аспекти на дадена ин-
вестиция.

„Защо казва това?“. В този раздел не е необходимо да се съгласявате или не с Робърт.
Помнете, че тази учебна програма е замислена така, че да ви бъде от помощ и да ви
умеете:
„Богатият татко просто играеше играта умно и го правеше посредством корпорации –
най-голямата тайна на богатите.“ „Истината е, че богатите не плащат данъци. Причи-
ната е, че за бедните плаща средната класа, особено образованата ѝ част с по-високи
доходи.“
„Всеки път когато богатите са понасяли опити да бъдат наказани, те не са се подчи-
нявали безропотно, а са реагирали. Те имат парите, властта и намерението да променят
положението. Вместо да плащат доброволно все по-високи данъци, търсят начини за
намаляване на данъчното си бреме.“
„Ако работите за пари, давате властта в ръцете на вия работодател. Ако парите рабо-
тят за вас, запазвате властта и имате контрол над нея.“
„Човекът, запознат с данъчните предимства и защитата, които дава корпорацията,
може да забогатее много по-бързо от наемния работник или едноличния собственик на
малък бизнес. Разликата е като между ходене и летене.“
„Наемните работници заработват заплата, плащат данъците върху нея и се стараят да
живеят с онова, което им остава. Фирмата печели, харчи всичко, което може, и плаща
данъци върху остатъка. Това е една от най-големите законни данъчни вратички, изпол-
звани от богатите.“
ното от Робърт, към вас и вия живот. Задайте си следващите въпроси и ги обсъдете с
нагласа:
1. Съгласни ли сте с преценката на Богатия татко за Робин Худ – че е бил крадец?
Защо сте/не сте съгласни?
2. Данъците създават ли по-голям проблем с харченето на държавно ниво?
3. Как мислите – членовете на средната и на бедната класа осъзнават ли, че данъчното
бреме е паднало върху техните рамене? Какви последици виждате в резултат на това?
4. Към какво могат да бъдат отнесени по-скоро вашите вярвания – към капитализма
или към социализма? Какви са предимствата и недостатъците на всеки от тези начини
на мислене?
101
5. Прави ли са богатите, като използват предимствата на корпорациите, за да избег-
нат плащането на данъци? Мислите ли, че биха могли да ги последват повече хора, ако
разберат по-добре системата?
6. Какви конкретно биха били ползите за вас при използването на корпорация за ва-
шите активи?
КОРПОРАЦИЯ: Правен документ, който създава правно тяло без душа (юриди-
ческо лице). Това не е голяма сграда, фабрика или група хора. С нейна помощ богатст-
вото на богатите отново е защитено.
ФИНАНСОВА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ: Интелигентност, която е резултат от финан-
сово обучение. Хората с висок коефициент на финансова интелигентност се учат да из-
ползват парите на другите хора, за да забогатяват.
ФИНАНСОВА ГРАМОТНОСТ: Умението да четете и разбирате финансови отчети,
благодарение на което разпознавате силните и слабите страни на всеки бизнес.
102
Пета глава. УРОК № 5:
БОГАТИТЕ СИ ИЗМИСЛЯТ ПАРИ
Често в реалния свят изпреварват не умните,

а смелите и предприемчивите.
Снощи, докато си почивах от писането, гледах едно телевизионно предаване, посве-

тено на Александър Греъм Бел. Той току-що е измислил и патентовал телефона и пос-
тоянно растящото търсене на новото му изобретение му създава все по-големи проб-
леми. Тъй като се нуждае от по-голяма компания, той се обръща към гиганта от онова
време „Уестърн Юниън“ с предложението да купят патента и малката му компания за
100 000 долара. Президентът на „Уестърн Юниън“ му се надсмива и отказва с думите,
че цената е абсурдна. Останалото е история. Възниква индустрия за милиарди долари и
се ражда „AT&T“.
Вечерните новини започнаха веднага щом приключи историята за Бел. В тях споме-
наха за поредните съкращения в една местна компания. Разгневените работници обви-
няваха собствениците в несправедливост. Един от съкратените, около четиресет и пет
годишен човек, заемал длъжността управител, бе отишъл в завода заедно със съпругата
и двете си малки деца и умоляваше охраната да го пусне да разговаря със собствениците
с надеждата да ги убеди да променят решението си. Той тъкмо си бе купил къща и се
страхуваше, че ще я загуби. Камерата се фокусира върху него. Сега целият свят щеше
да го види как се моли. Няма нужда да казвам, че това привлече вниманието ми.
Преподаването е моя професия от 1984 година. Това бе ценен опит за мен и много
благодарна дейност, но същевременно се оказа и смущаваща, тъй като съм преподавал
на хиляди хора и във всички тях, в това число и в себе си, виждам нещо общо. Всички
имаме огромен потенциал и сме благословени с всевъзможни дарби, но онова, което
задържа повечето, е известната доза съмнение в собствените сили. Назад ни дърпа не
толкова липсата на информация, колкото на самоувереност. Някои са по-силно засег-
нати от нея, отколкото други.
Когато завършим училище, повечето от нас вече са наясно, че от значение са не доб-
рите оценки, дипломите и научните степени. В реалния свят извън научните среди се
иска нещо повече от оценки. Чувал съм да го наричат „кураж“, „дързост“, „хъс“, „да ти
стиска“, „предизвикателност“, „хитрост“, „решителност“, „упоритост“ и „интелигент-
ност“. Този фактор, независимо как го наричат, е в много по-голяма степен определящ
за бъдещето на човека от оценките.
Във всеки от нас живее подобен смел, интелигентен и дързък индивид. Обратната
страна са хората, които могат да паднат на колене и да се молят, ако е необходимо. След
една година във Виетнам като военен летец опознах отблизо и двата образа в себе си.
Нито един от тях не е по-добър от другия.
Като преподавател обаче разбрах, че най-големите врагове на гения вътре в нас са
прекомерният страх и съмнението в собствените способности. Сърцето ми се късаше,
като виждах, че студенти, които знаеха отговорите, нямаха смелостта да действат в съ-
ответствие с тях. Затова в реалността често напред излизат не умните, а дръзките.
103
От личен опит знам, че финансовият гений изисква както технически познания, така
и кураж. Ако е страхът е прекалено силен, той потиска гения. Затова поощрявам сту-
дентите си да се учат да поемат риск, да бъдат дръзки, да дадат възможност на своя
гений да преобразува страха в сила и интелигентност. Това действа при едни и само
плаши още повече други. Така стигнах до извода, че щом става дума за пари, повечето
хора предпочитат да заложат на сигурността. Трябваше да отговарям сам на въпроси
като: „Защо да рискувам?“, „Защо да си правя труда да развивам финансовата си инте-
лигентност?“, „Защо ми е да ставам финансово грамотен?“. Моят отговор е: „Просто за
да имате повече възможности за избор.“
Предстоят огромни промени. През идните години ще има повече хора като младия
изобретател Александър Греъм Бел. Ще има стотина човека като Бил Гейтс и всяка го-
дина ще бъдат създавани изключително успяващи компании като „Майкрософт“. Ще
има също и много други банкрути, съкращения и безработица.
И така, защо да си правите труда да развивате коефициента на финансовата си инте-
лигентност? На този въпрос можете да отговорите единствено вие. Аз мога да ви кажа
защо го правя аз самият. Правя го, тъй като така животът става още по-вълнуващ. Пред-
почитам да приветствам промените, вместо да се страхувам от тях. Да се вълнувам от
печеленето на милиони, вместо да се притеснявам дали ще ми увеличат заплатата. Пе-
риодът, в който живеем, е невероятно вълнуващ, без прецедент в човешката история.
След няколко поколения хората ще се обръщат назад към този период, защото перспек-
тивата на времето ще им даде възможност да осъзнаят още по-добре колко интересен е
бил. Той ознаменува смъртта на старото и раждането на новото. Затова кипи от всевъз-
можни промени.
ВЪЗМОЖНОСТИ
Списъкът с истории за успехите на предприемачи продължава да расте и имена
като Джобс, Зукърбърг, Безос и Брин са известни по целия свят. Стартъпи като
„Юбер“ са на мода... в Страната на възможностите и глобалната икономика.
И така, защо да си правите труда да развивате коефициента на финансовата си инте-

лигентност? Защото ако го направите, подготвяте почвата за собствения си проспери-
тет. В противен случай този период ще поражда във вас само страх. Ще гледате как едни
вървят дръзко напред, докато други се вкопчват отчаяно в „изпели песента си“ спаси-
телни пояси.
Преди триста години земята е била богатство. Затова тези, които я притежавали, дър-
жали и богатствата. По-късно богатството преминава във фабриките и производството.
Тогава богатствата преминават в ръцете на индустриалците. Днес парите са в информа-
цията и са притежание на тези, които имат достъп до най-навременна информация.
Проблемът е, че тя прелита около света със скоростта на светлината. Новото богатство
не може да бъде задържано от ограничения и граници както по времето на земевладел-
ците и фабрикантите. Промените ще бъдат по-драстични и ще се осъществяват по-
бързо. Броят на новите мултимилионери ще нарасне значително. Ще има и такива, ко-
ито ще изостанат.
Днес толкова много хора се борят и често работят повече само защото се придържат
104
към остарели модели. Те искат нещата да си бъдат както преди и се съпротивляват
срещу промените. Познавам хора, които си загубват работата или дома и обвиняват за
това технологиите, икономиката или своя шеф. Тъжно е, но те не осъзнават, че пробле-
мът може би е в тях самите. Старите идеи са най-големият им пасив. Пасив са, защото
те не осъзнават, че въпросната идея или начин да се правят нещата вчера може и да са
били актив, но вчера вече е отминало.
Един ден, докато преподавах изкуството на инвестирането, използвайки като учебно
помагало играта „Потоци пари®“, моя позната доведе своя приятелка. Тя се бе развела
неотдавна и тъй като след развода се бе озовала в незавидно финансово положение, тър-
сеше отговори на някои въпроси. Моята позната бе решила, че курсът ще ѝ помогне.
Играта бе създадена, за да помага на хората да разберат как работят парите. Чрез нея
те научават как си взаимодействат отчетът за приходите и счетоводният баланс и как се
движат парите между тях. Разбират, че пътят към богатството минава през увеличава-
нето на месечния паричен поток от колонката с активи, докато надвиши месечните ви
разходи. Постигнете ли го, можете да се измъкнете от омагьосаната въртележка и да се
спуснете по „лентата за изпреварване“.
Може да играете играта „Потоци пари“ (варианта CASHFLOW® Classic) он-

лайн на https://www.richdad.com/ и да научите как работят парите.
На някои хора играта им е неприятна, на други им харесва много, трети просто не

осъзнават за какво става дума. Тази жена пропусна ценна възможност да научи нещо. В
самото начало изтегли карта, върху която бе нарисувана яхта. Първоначално тя се за-
радва:
– О, сдобих се с яхта.
След това, когато приятелката ѝ опита да ѝ обясни какво означават цифрите върху
отчета с приходите и счетоводния ѝ баланс, тя се обезсърчи, тъй като не си падала по
математиката. Другите хора на нейната маса чакаха, докато приятелката ѝ обясняваше
каква е връзката между отчета за приходите, счетоводния баланс и месечния паричен
поток. Изведнъж, когато осъзна как работят числата, тя разбра, че яхтата я изяжда жива.
По-нататък в играта тя бе съкратена и ѝ се роди дете. С две думи, тя се оказа ужасна за
нея.
След занятието моята позната ми каза, че приятелката ѝ се разстроила. Дошла да на-
учи нещо за инвестирането и никак не ѝ се понравило, че загубила толкова време в ня-
какви глупави игрички. Моята позната ѝ предложила да се вгледа в себе си и да види
дали играта не ѝ нейно отражение на някакво ниво. При тази идея жената си поискала
обратно парите – дори предположението, че някаква игра би могла да отразява нещо в
нея, ѝ се сторило абсурдна. Побързахме да ѝ възстановим сумата и тя си тръгна.
От 1984 година съм спечелил милиони просто като правех това, което не прави учи-
лищната система. Повечето учители изнасят лекции. Като ученик мразех лекциите –
бързо ми доскучаваше и мисълта ми отлиташе в друга посока.
През 1984 година започнах да обучавам чрез игри и симулиране на различни жизнени
ситуации и продължавам да разчитам на тези средства на обучение и досега. Винаги
насърчавам курсистите си да гледат на игрите като на отражение на това, което знаят, и
на онова, което е необходимо да научат. И, най-важното – играта отразява поведението
на човека. Това е система за мигновено получаване на обратна връзка. Вместо учителят
да изнася лекция, самата игра е персонализирана лекция, създадена специално за вас.
105
Моята позната, чиято приятелка се отказа от курса, по-късно се обади, за да каже, че
приятелката ѝ се успокоила и се чувствала добре и сега вече успяла да съзре незначи-
телна връзка между играта и своя живот. Макар да нямаха яхта, двамата със съпруга ѝ
бяха притежавали всичко останало, за което може да се сети човек. Беше му ядосана
след развода не само защото я бе изоставил заради по-млада жена, но и защото след
двайсетгодишен брак не се бяха сдобили с почти никакви активи. Нямаше какво да де-
лят. Брачният им живот бе преминал в забавления, но не бяха натрупали нищо друго
освен ненужни глупости.
Игрите отразяват поведението.

Те са система за мигновено получаване на обратна връзка.
Бе осъзнала, че нежеланието ѝ да борави с цифри – отчета за приходите и счетовод-

ния баланс – се дължи на неудобството ѝ, че не разбира нищо. Беше смятала, че финан-
совите въпроси са мъжка работа. Тя се бе грижила за дома и забавленията, а той бе от-
говарял за финансите. Сега бе убедена, че през последните пет години от брака им той
бе укривал пари от нея и се ядосваше на себе си, задето не се беше заинтересувала къде
отиват тези пари и не бе разбрала за другата жена.
И светът, като играта, ни дава непрекъснато незабавна обратна връзка. Можем да на-
учим много, ако обръщаме по-голямо внимание. Неотдавна се оплаках на съпругата си,
че панталоните ми явно са се свили от прането. Тя се усмихна и ме сръга в корема, за да
ми покаже, че не панталоните ми са се свили, а аз съм се разширил.
Играта „Потоци пари®“ е замислена така, че да дава обратна връзка на всеки играч.
Целта ѝ е да ви дава възможности за избор. Ако например изтеглите картата с яхтата и
заради това задлъжнеете, въпросите са: „Какво можете да направите сега? За колко раз-
лични финансови възможности можете да се досетите?“. Това е предназначението на
играта: да учи играчите да мислят и да създават нови и разнообразни финансови въз-
можности. Играят я хиляди хора по целия свят и най-бързо се измъкват от омагьосаната
въртележка тези, които разбират от цифри и имат творчески финансов ум. Те съзират
различните финансови възможности. Богатите хора често са творчески натури и поемат
пресметнат риск. Най-много време е необходимо за хората, които не са на „ти“ с циф-
рите и често не осъзнават силата на инвестирането.
Играйте играта „Потоци пари“ (варианта CASHFLOW® Classic) онлайн на

richdad.com
Какво научихте за истинското си поведение благодарение на тази игра?
Някои от играещите „Потоци пари“ печелят големи суми, но не знаят какво да правят
с тях. Макар да имат пари, всички останали като че ли ги изпреварват. Точно така става
и в реалния живот. Мнозина имат доста пари, но въпреки това не напредват във финан-
сово отношение.
Да поставяш граници на възможностите си е същото като да се придържаш към оста-
рели идеи. Един от приятелите ми от гимназията например сега работи на три места.
Преди години той беше най-богатият от всичките ни съученици. Когато местната за-
харна плантация преустанови дейността си, компанията, за която работеше той, фалира.
В ума си виждаше само този вариант, а именно – старата възможност: да работи здраво.
Проблемът бе, че не успя да си намери равностойна работа, отговаряща на високия му
106
пост в предишната компания. Сега изпълнява длъжности, които са много под нивото на
квалификацията му, и съответно получава по-ниска заплата. Налага му се да работи на
три места, за да печели достатъчно, за да преживява.
Ставал съм свидетел също така как хората се оплакват, че не им се падат „подходя-
щите“ карти. И затова не правят нищо. Чакат да дойде „подходящата“ възможност. Виж-
дал съм хората да изтеглят картата с „подходящата“ възможност, но да нямат доста-
тъчно пари. Тогава се оплакват, че щели да се измъкнат от омагьосаната възможност,
ако имали повече пари, и не правят нищо. Познавам хора, които постъпват точно така в
реалния живот – виждат страхотните възможности, но нямат средства.
Виждал съм също така как някои изтеглят карта, даваща великолепни възможности,
прочитат я на глас, но така и не разбират ценността ѝ. Имат парите, моментът е подхо-
дящ, изтеглили са картата, но не виждат възможността, която буквално се усмихва нас-
реща им. Не съумяват да осъзнаят как това се вмества във финансовия им план да се
измъкнат от омагьосаната въртележка. Познавам повече хора от последния тип, откол-
кото от предишните два взети заедно. Повечето хора не забелязват шанса на живота си,
когато се представи пред тях. Дават си сметка за това едва година по-късно, когато дру-
гите забогатеят.
Финансова интелигентност е просто да имаш повече възможности. Какво друго може
да направите, за да подобрите финансовото си положение, ако шансът не се изпречва на
пътя ви? Ако в скута ви кацне възможност, но нямате пари, а в банката дори не желаят
да разговарят с вас, какво бихте могли да сторите, за да я накарате да работи за вас? Ами
ако предвижданията ви не се оправдаят, и онова, на което сте разчитали, се провали.
Ето това е финансова интелигентност. Важното е не толкова какво се случва, а за колко
различни финансови решения, които да ви измъкнат от блатото, можете да се сетите.
Въпросът опира в творческия ви подход при решаването на финансови проблеми.
Повечето хора знаят само едно решение: работи здраво, спестявай и вземай назаем.
И така, защо ви е да увеличавате финансовата си интелигентност? Защото сигурно ис-
кате да бъдете от хората, които създават сами късмета си. Вземате случващото се и го
правите по-добро. Малцина си дават сметка, че и късметът, също като парите, се съз-
дава, и ако искате да бъдете по-голям късметлия и да създавате пари, вместо да работите
много, финансовата интелигентност е от огромно значение. Ако пък сте от хората, ча-
кащи да се случи „подходящото“ нещо, може да ви се наложи да чакаш дълго. Все едно
да чакаш всички светофари в протежение на пет мили да светнат зелено, за да се отпра-
виш на път.
Като деца с Майк сме чували безброй пъти Богатият татко да казва, че „парите не са
реални“. Понякога ни напомняше колко сме се доближили до тайната на парите в деня,
когато опитахме да „правим пари“ с помощта на гипсов калъп.
– Хората от бедната и средната класа работят за пари – не се уморяваше да повтаря
той. – Богатите правят пари. Колкото за по-реални смятате парите, толкова по-усилено
ще работите за тях. Но приемете ли идеята, че парите не са реални, ще забогатеете по-
бързо.
– А какво са тогава парите? – питахме го често двамата с Майк. – Какво са, ако не са
реални?
– Това, което се споразумеем, че са – отговаряше неизменно Богатият татко.
Най-могъщият актив, който притежава всеки от нас, е умът. Ако е добре обучен, може
да създаде огромно богатство като че ли мигновено. Нетренираният ум, от друга страна,
е в състояние да породи изключителна бедност, мачкаща семейството поколения наред.
107
Най-могъщият актив, който притежава всеки от нас, е нашият ум. Ако е добре
обучен, може да създаде огромно богатство!
През Информационната ера парите нарастват експоненциално. Често милиони могат

да бъдат направени мигновено от нищо. Като казвам „нищо“ имам предвид, че никакви
пари не са сменяли собствениците си. Това е постигнато посредством договорка: даване
на сигнал с ръка от намиращия се на определеното за това място в борсата трейдър,
поява на информация на екрана на трейдър в Лисабон от екрана на трейдър в Торонто,
след което информацията се връща обратно в Торонто, обаждане до брокера да купува
и миг по-късно – да продава. Никакви пари не са сменили собствениците си. Всичко е
станало посредством договорки.
И така, защо да развивате финансовия си гений? Само вие можете да си отговорите
на този въпрос. Аз мога да ви кажа защо аз самият развивах тази сфера на моята инте-
лигентност.
Направих го, тъй като исках да печеля бързо пари. Не защото имам нужда, а защото
искам. Това е невероятен образователен процес. Развивам коефициента на финансовата
си интелигентност, защото желая да участвам в най-бързата и най-голяма игра на света.
И, със скромните си възможности, бих искал да бъда част от тази безпрецедентна ево-
люция на човечеството, ерата, когато хората работят само с ума, а не и с телата си. Освен
това екшънът е именно тук. Тук се случват нещата. Това е духът на времето. Страш-
ничко е. И забавно.
Ето защо инвестирам във финансовата си интелигентност, в развитието на най-могъ-
щия актив, който притежавам. Искам да бъда със смело вървящите напред хора. Не ис-
кам да съм сред изоставащите.
Ще ви дам прост пример как се създават пари. В началото на деветдесетте години на
XX век икономика на Финикс, Аризона, беше в ужасно състояние. По време на едно
телевизионно предаване се появи финансов плановик, който започна да споделя мрач-
ните си финансови прогнози. Съветът му беше да спестяваме пари.
– Заделяйте всеки месец $100 – рече той. – И след четиресет години ще бъдете мул-
тимилионери.
ЗАЩО ХОРАТА, КОИТО СПЕСТЯВАТ, СА СРЕД ГУБЕЩИТЕ
През седемдесетте години на XX век беше възможно „да пестиш за пенсия“.
Лихвените проценти за спестовните сметки бяха двуцифрени числа и спестя-
ванията наистина можеха да увеличат богатството ни. Но тези дни отминаха
отдавна.
Появиха се отрицателните лихвени проценти или отрицателните лихви. Днес много
банки вземат от „спестяващите“ хора такси за парите, които държат в спестов-
ните си сметки... и хората, които спестяват, всъщност губят.
Е, ежемесечното заделяне на пари е добра идея. Това е един от вариантите – този, към
който се придържат повечето хора. Проблемът е, че това пречи на човек да вижда какво
става в действителност, и в резултат той пропуска големи възможности за значително
по-голямо нарастване на парите си. Светът просто ги отминава.
108
Както казах, по онова време икономиката беше в ужасно състояние. За инвеститорите
това пазарно объркване е перфектен момент да действат. Голяма част от парите ми бяха
вложени на фондовата борса и в жилищни блокове. Затова наличните ми средства бяха
твърде малко. Тъй като хората продаваха масово имоти, аз купувах. Не спестявах пари.
Над един милион долара работеха за нас с Ким в бързо развиващия се пазар. Това бе
най-добрият момент за инвестиране. Икономиката беше в плачевно състояние. Наис-
тина не можех да отмина тези дребни сделки и да не се възползвам от тях.
Къщи, стрували преди $100 000, сега се продаваха за $75 000. Но вместо с местни
брокерски агенции, аз започнах да търгувам с адвокатски кантори по несъстоятелност
или дори направо на стълбите на съда. На тези места понякога бе възможно да купиш
за $20 000 или по-малко къща, струваща $75 000. Един приятел ми даде назаем за 90
дни $2 000, за които трябваше да му върна $200 повече. Дадох тези $2 000 на адвоката
за предварителния договор. Докато той оформяше документацията за покупко-продаж-
бата, пуснах обява, че продавам само за $60 000 къща, струваща $75 000. Телефонът
прегря от звънене. Потенциалните купувачи бяха пресети и щом къщата стана моя по
закон, им дадохме възможност да я огледат. Бяха обзети от треска. Имотът бе продаден
за минути. Помолих да платят $2 500 за извършването на процедурата и си тръгнах,
оставяйки оттук нататък всичко в ръцете на агенцията. Върнах на приятеля си $2 200
според уговорката. Той беше щастлив, купувачът на къщата беше щастлив, адвокатът
беше щастлив и аз бях щастлив. Бях продал за $60 000 къща, която ми бе струвала $20
000. Така от парите в колонката ми с активи бяха създадени $40 000. Обща продължи-
телност на работното време: пет часа.
И така сега, когато сте на път да станете финансово по-грамотни и да разчитате по-
умело цифри, ще ви покажа защо това е пример за измисляне на пари.
На схемата на следващата страница $40 000 са създадени в колонката с активи.

Парите са измислени и не са обложени с данъци.
При лихва 10% към приходите се прибавя паричен поток от $4 000 годишно.
109
По време на този вървящ надолу пазар, е Ким успяхме да осъществим шест такива
прости транзакции през свободното си време. Макар огромната част от парите ни да
беше затворена в по-големи недвижими имоти и на фондовата борса, ние съумяхме да
създадем активи за повече от $190 000 (носещи 10% лихва) чрез въпросните шест тран-
закции „купи, създай и продай“. Голяма част от тези $19 000 на година отиват за изпла-
щането на фирмени разходи като коли, бензин, пътувания, застраховки, вечери с кли-
енти и други подобни. Преди държавата да има възможност да обложи с данъци тези
приходи, те отиват за покриване на напълно законни разходи.
110
Колко ще трябва да печелите, ако държавата удържа 50 % от приходите ви?
А колко време ще ви бъде необходимо, за да спестите 40 000 $?
Това бе прост пример как се измислят, създават и пазят парите с помощта на финан-
совата интелигентност.
Запитайте се колко време ще ви трябва, за да спестите $190 000. И дали банката ще
ви плаща 10% лихва върху тях. Банковата полица е валидна 30 години. Надявам се ни-
кога да не ми изплатят тези $190 000. Ще трябва да плащам данък, ако ми изплатят
главницата, освен това $19 000, изплащани ежегодно в продължение на 30 години, се
равнява на малко повече от $500 000.
Питали са ме какво става, ако човек не плати. Такива неща се случват и може да бъдат
111
и за добро. Къщата за $60 000 можеше да бъде взета обратно и препродадена за $70 000,
което означаваше още $2 500 такса за уреждане на процедурата. Транзакцията пак ня-
маше да струва нищо в съзнанието на новия купувач и процесът би могъл да продължи.
Първия път, когато продадох къщата, върнах $2 000. Технически тази транзакция не
ми струва нищо. Моята възвръщаемост на инвестицията (ROI) е безкрайна. Ето пример
как могат да се изкарат много пари без да се влагат никакви.
При втората транзакция, препродажбата, щях да сложа в джоба си $2 000 и уговорката
отново щеше да е да ми се изплаща разсрочено в продължение на тридесет години.
Каква би била моята ROI, ако ми плащат, за да правя пари? Не знам, но със сигурност
би била по-голяма, отколкото ако спестявам $100 всеки месец (което всъщност започва
като $150, тъй като $100 се отделят след като бъде платен данъкът върху доходите) в
продължение на 40 години при тези ниски лихви. Това не е особено интелигентно. Може
да е безопасно, но не е умно.
КРИЗИТЕ
През последните 30 години преживяхме три големи кризи. Първата беше през 1989-
1990 година, когато недвижимото имущество стана по-евтино от всякога. Втора-
та настъпи през 2001-2002 година, когато се пукна дотком балонът, а третата –
през 2008-2009 година, когато се пукна този на недвижимото имущество. Всяка от
тях даваше възможност да се измислят пари.
„Това не можеш да го направиш тук.“, „Това е незаконно.“, „Лъжеш.“. Много по-

често чувам тези коментари, отколкото „Можеш ли да ми покажеш как да го направя?“.
Математиката е проста. Нямате нужда от алгебра или смятане. Правните транзакции и
обслужването на плащанията съм възложил на специализирана компания, занимаваща
се с това. Не се налага да ремонтирам покриви и да отпушвам тоалетни, защото с тия
проблеми се занимават собствениците. Това е тяхната къща. От време на време някой
не плаща. И това е прекрасно, тъй като следват наказателни такси или пък този някой
се изнася и имотът се продава отново, с което пък се занимава съдебната система.
Възможно е подобен бизнес да не се окаже удачен там, където живеете. Пазарните
условия може да са различни, но примерът илюстрира как един прост финансов процес
може да създаде стотици хиляди долари с малки суми и нищожен риск. Примерът по-
казва как парите могат да бъдат само договорка. Всеки, който има средно образование,
може да го направи.
Въпреки това повечето хора няма да го направят. Те се вслушват в стандартния съвет
„Работи здраво и спестявай пари.“.
За около тридесет работни часа в колонката с активи бяха създадени приблизително
$190 000 и не бяха платени никакви данъци.
Кое ви се струва по-трудно?
1. Работи здраво. Плащай 50% за данъци. Спестявай това, което ти остава.

После спестяванията ти ще печелят 5%, които също ще се облагат с данъци.
112
или
2. Отдели време за развитието на финансовата си интелигентност. Впрегни на

работа силата на твоя мозък и на колонката с активите.
Ако изберете първия вариант, непременно вземете предвид още един фактор – колко
време ще ви бъде необходимо, за да спестите $190 000. Времето е един от най-важните
ви активи.
Сега може би ще разберете защо поклащам тъжно глава, когато чуя родителите да
казват: „Детето ми се справя добре в училище и получава добро образование.“. Въз-
можно е да е добро, но дали е и адекватно?
„СЛАВНИ БЯХА ОНЕЗИ ДНИ...“
Да печелите 5% от спестовна сметка?
„Славни бяха онези дни!“. Много неща се промениха през последните 20 години и
днес голяма част от някога разумните съвети са вече стара отживелица. Като от-
давна купено мляко, съветът „да спестяваме пари“ е с отдавна изтекъл срок на
годност.
Наясно съм, че гореизложената стратегия за инвестиране е „дребна риба“. Тя обаче

илюстрира как малкото може да стане голямо. Ще подчертая отново – успехът ми отра-
зява значението на стабилната финансова основа, която се поставя със стабилно финан-
сово обучение.
Макар вече да говорих за това, заслужава си да го повторя – финансовата интелиген-
тност е съставена от следните четири главни технически умения:
1. Счетоводство
Счетоводство е финансова грамотност или умението да се разчитат числа. Това уме-
ние е от основно значение, ако искате да изградите бизнес или да инвестирате.
2. Инвестиране
Инвестиране е знанието как парите да правят пари.
3. Познаване на пазара
Познаване на пазара е науката за търсенето и предлагането. Александър Греъм Бел
дава на пазара това, което е искал. Същото прави и Бил Гейтс. Струващата $75 000 къща,
предложена за $60 000 и купена за $20 000 също е пример за използване на създадената
от пазара възможност. Един продава, друг купува.
4. Законът
Има се предвид придобиването на известна представа за счетоводното, фирменото и
държавното законодателство. Моята препоръка е да играете в съответствие с правилата.
113
Това именно е основата или наборът от умения, които са ви нужни, за да забогатеете,
независимо дали посредством купуването на малки къщи, жилищни блокове, компании,
акции, ценни книжа, ценни метали, бейзболни картички или други подобни.
След години пазарът на недвижимо имущество се съживи и всички обърнаха погле-
дите си към него. Фондовата борса започна да процъфтява и всички се втурнаха към
нея. Американската икономика отново се изправяше на крака. Започнах да продавам и
да пътувам до Перу, Норвегия, Малайзия и Филипините. Начинът на инвестиране се бе
променил. Вече не купувахме недвижимо имущество. Сега само наблюдавам как стой-
ностите в колонката с активи растат и вероятно ще започна да продавам. Предполагам,
че някоя от онези шест къщи ще бъде продадена и полицата за $40 000 ще се превърне
в пари в брой. Тогава ще се обадя на счетоводителя си, за да го предупредя да намери
начини да предпази сумата.
Това, което искам да кажа, е, че инвестициите идват и си отиват. Пазарът има своите
възходи и спадове. Икономиката се подобрява и влошава. Светът непрекъснато ни пред-
лага невероятни възможности, всеки ден от нашия живот, но най-често не ги виждаме.
Те обаче са тук. И колкото повече се променя светът, колкото повече се променят тех-
нологиите, толкова повече възможности ще ни се предоставят да подсигурим финан-
сово семейството си за поколения напред.
И така, защо да си правите труда да развивате финансовата си интелигентност? Един-
ствено вие самите можете да отговорите на този въпрос. Аз знам защо продължавам да
уча и да се развивам. Правя го, тъй като знам, че предстоят промени. И предпочитам да
ги приветствам, вместо да се вкопчвам в миналото. Знам, че ще има пазарни възходи и
падения. Искам да развивам непрестанно финансовата си интелигентност, тъй като при
всяка пазарна промяна някои хора ще молят на колене да ги вземат на работа. Междув-
ременно други ще изтеглят слабата карта, която им подава съдбата – от време на време
всички изтегляме такава карта – и ще я превръщат в милиони. Ето това е финансова
интелигентност.
Често ме питат за слабите карти, които съм превърнал в милиони. Не смея да изпол-
звам много примери от личния си опит, да не би да излезе като хвалба. Определено
нямам такова намерение. Давам тези примери само като илюстрация за реални и прости
случаи, и за да ви докажа, че това е лесно и става дори още по-лесно, ако се запознаете
добре с четирите стълба на финансовата интелигентност.
Аз лично използвам предимно две средства за финансов растеж: недвижимо имущес-
тво и акции от малки компании. Недвижимото имущество е моят фундамент. Имотите
ми осигуряват постоянен паричен поток и от време на време рязко покачват стойността
си. Акциите от малки предприятия се използват за бърз растеж.
Не препоръчвам нищо от това, което правя. Примерите не са нищо повече от примери.
Ако възможността е прекалено сложна и не съм наясно с инвестицията, не се захващам
с нея. Проста математика и здрав разум, това е всичко необходимо, за да бъдете добре
финансово.
Пет са причините да използвам примери:

1. Да вдъхновявам хората да научат повече.
2. За да видят, че е лесно, ако основата е стабилна.
3. За да покажа, че всеки може да се сдобие с голямо богатство.
4. За да видят, че има милиони начини да постигнеш целите си.
5. За да покажа, че не е нужно да бъдат професори.
114
През 1989 година при джогинга си редовно минавах през един прекрасен квартал в
Портланд, Орегон, с малки, елегантни къщи. Почти очаквах да видя Червената шапчица
да върви по улицата на път към дома на баба си.
Навсякъде висяха табелки „продава се“. Пазарът за дървен материал беше в ужасно
състояние, фондовата борса току-що се беше сринала и икономиката се намираше в деп-
ресия. Направи ми впечатление, че една от табелите „продава се“ явно беше стояла по-
дълго. Изглеждаше доста стара. И както си правех джогинг един ден, се натъкнах на
собственика; изглеждаше притеснен.
– Колко искате за къщата? – попитах аз. Той се обърна и се усмихна неубедително.
– Направете вие предложение – отвърна той. – Повече от година опитвам да я продам.
Никой вече не идва дори на оглед.
– Аз ще я огледам – обявих аз.
Половин час по-късно купих къщата с $20 000 по-евтино от цената, която бе поискал.
Къщичката беше симпатична, с две спални, чиито прозорци бяха украсени с дърво-
резба. Беше построена през 1930 година, светлосиня, тук-там с акценти в сиво. Имаше
красива каменна камина и беше чудесна за даване под наем.
Платихме на собственика първоначална вноска от $5 000 за къща, която купувах за
$45 000, но която струваше всъщност $65 000, само дето никой не желаеше да я купи.
Собственикът се изнесе след седмица, щастлив, че се е отървал от нея, и вътре се нанесе
първият ми наемател, професор в местен университет. В края на всеки месец, след пла-
щането на месечните вноски за погасяването на ипотечния кредит и другите разходи
около имота, слагах в джоба си едва $40. Не беше особено вълнуващо.
Една година по-късно засегнатият от депресията пазар на недвижимо имущество в
Орегон започна да върви нагоре. Калифорнийските инвеститори, с пращящи от пари
джобове от все още процъфтяващия пазар на недвижимо имущество в своя щат, тръг-
наха на север и изкупуваха Орегон и Вашингтон. Продадохме къщичката за $95 000 на
една млада двойка от Калифорния, която сметна, че прави изгодна сделка. Капиталовата
ни печалба от почти $40 000 бе поставена в полица за отсрочване плащането на данъци
и аз се заех да търся нещо, в което да вложа парите си. След около месец открихме
жилищен блок с дванайсет апартамента, в непосредствена близост до фабриката на „Ин-
тел Корпорейшън“ в Бийвъртън, Орегон. Собствениците живееха в Германия, нямаха
представа колко струва имотът и искаха да се отърват от него. Предложих $275 000 за
сграда, струваща $450 000. Те се съгласиха на $300 000. Купих жилищния блок и го
задържах две години. Използвайки същия процес за отсрочване на плащането на данъ-
ците, продадохме блока за $495 000 и купихме блок с трийсет апартамента във Финикс,
Аризона. По това време с Ким вече се бяхме преселили там, за да се спасим от дъждо-
вете, и така или иначе трябваше да продаваме. Подобно на пазара в Орегон преди време,
пазарът на недвижимо имущество във Финикс беше в депресия. Купихме блока във Фи-
никс за $875 000 при първоначална вноска $225 000. Паричният поток от него беше
малко повече от $5 000 на месец.
Проблемът със „сигурните“ инвестиции е, че често са „дезинфекциран и т. е. са

направени толкова безопасни, че печалбите стават по-малки.
Пазарът в Аризона започна да върви нагоре и след няколко години един инвеститор
от Колорадо предложи $1 200 000 за имота.
115
Давам този пример, за да демонстрирам как една малка сума може да нарасне значи-
телно. И отново за това се иска разбиране на финансови отчети, инвестиционни страте-
гии, пазара и закона. Ако не са компетентни в тези области, хората очевидно ще трябва
да следват стандартната догма – да залагат на безопасното, да диверсифицират и да ин-
вестират само на сигурно. Проблемът със „сигурните“ инвестиции е, че често са „дезин-
фекцирани“, т. е. са направени толкова безопасни, че печалбите стават по-малки.
Повечето големи брокерски къщи не биха се занимавали със спекулативни транзак-
ции, за да предпазят както самите себе си, така и своите клиенти. И това е една разумна
политика. Истински привлекателните сделки не се предлагат на новаци. Често най-доб-
рите оферти, които правят богатите още по-богати, се дават на онези, които са наясно с
правилата на играта. Технически е незаконно да предлагаш спекулативни сделки на чо-
век, който не е „врял и кипял“ в тези неща, но, разбира се, това също се случва. Колкото
по-„врял и кипял“ ставам, толкова повече възможности се изпречват на пътя ми.
Друго следствие от постоянното развиване на финансовата интелигентност е, че все
по-често ще ви се предоставят възможности за печалба. Колкото по-голяма е финансо-
вата ви интелигентност, толкова по-лесно ще преценявате дали дадена сделка е добра.
Именно тя е способна да различи неизгодната сделка или да я превърне в изгодна. Кол-
кото повече научаваме – а има много да се учи – толкова повече пари правим, просто
защото с времето трупаме опит и мъдрост. Имаме приятели, които играят на сигурно,
работят здраво в своята професионална сфера и не постигат финансова мъдрост, за чи-
ето натрупване е нужно време.
Нашата философия е да сеем семена в колонката с активи. Започваме с малко и сеем
семена. Едни от тях израстват, други – не. Във фирмата си за недвижимо имущество
имаме имоти на стойност няколко милиона долара.
Онова, върху което искам да наблегна, е, че повечето от тези милиони започнаха като
малки инвестиции за $5 000-$10 000. Имах късмета всички тези първоначални вноски
да предшестват непосредствено бързото разрастване на пазара на недвижимо имущес-
тво и да се увеличат, освободени от данъци. През годините неколкократно продавахме
имотите, за да купим със спечелените пари по-големи имоти, които след това също да
продадем, за да купим още по-големи.
Акциите и ценните ни книжа са защитени от корпорация, която с Ким наричаме „лич-
ния ни взаимен фонд“. Имаме приятели, които търгуват единствено с инвеститори като
нас, разполагащи всеки месец с достатъчно средства, за да инвестират. Купуваме рис-
кови спекулативни частни компании, готови да разпродадат акциите си на фондовата
борса в Съединените щати или Канада. Ето един пример колко бързо може да се печели
по този начин. Да речем, че купите 100 000 акции по 25 цента непосредствено преди
компанията да стане публична. Шест месеца по-късно компанията излиза на борсата и
сега 100 000 акции струват $2 всяка. Ако компанията бъде управлявана добре, цената
ще продължи да расте и може да достигне или дори да надмине $20 за акция. Случвало
се е нашите $25 000 да достигнат 1 милион за по-малко от година.
Това не е равносилно на хазарт, ако знаете какво правите. Хазарт е, ако просто си
хвърлите парите в някаква сделка и разчитате единствено на молитвите си. Идеята е да
използвате техническите си познания, мъдростта и любовта си към играта, за да нама-
лите риска. Разбира се, такъв има винаги, но финансовата интелигентност увеличава
шансовете за успех. Следователно онова, което е рисковано за един, не е толкова рис-
ковано за друг. Това е главната причина постоянно да насърчавам хората да инвестират
116
повече в своето финансово обучение, отколкото в акции, недвижимо имущество и как-
вото и да било друго. Колкото сте по-умни, толкова по-голяма вероятност има да спе-
челите.
Типът акции, в които инвестирам лично аз, са особено рискови за повечето хора и
изобщо не ви го препоръчвам. Аз играя тази игра от 1979 година и имам голям опит, но
ако осъзнаете защо инвестиции от този род са рисковани за повечето хора, може би ще
успеете да промените живота си така, че и за вас няма да бъде рисковано да превръщате
$25 000 за една година в един милион.
Това не е равносилно на хазарт, ако знаете какво правите. Хазарт е, ако просто
си хвърлите парите в някаква сделка и разчитате единствено на молитвите си.
Както вече стана дума, нищо от написаното тук не е препоръка. Използвам го само
като пример за прости и възможни неща.
Това, което правя, не е кой знае какво на фона на голямата картина. За средностатис-
тическия човек обаче пасивен доход от $100 000 годишно не е нещо труднопостижимо.
В зависимост от пазара и умствените ви способности, може да го осъществите в рамките
на пет до десет години. Ако живеете скромно, този пасивен доход от $100 000 годишно
ще бъде добра материална осигуровка, независимо дали работите. Ако желаете, може
да продължите да работите или пък да изберете да си вземете дълъг отпуск и да изпол-
звате държавната данъчна система в своя полза.
За мен лично фундаментът е недвижимото имущество. Обичам го, тъй като е ста-
билно и промените в него стават бавно. Искам фундаментът ми да е солиден. Паричният
поток е доста стабилен и, ако се управлява правилно, има добър шанс да увеличи стой-
ността си. Хубавото на солидния фундамент е, че ми позволява да поемам по-голям риск
във връзка със спекулативните акции, които купувам.
Ако реализирам големи печалби на фондовата борса, плащам данъка си върху капи-
таловата печалба и реинвестирам остатъка в недвижимо имущество; по този начин под-
силвам още повече колонката си с активи.
И само още нещо за недвижимото имущество. Пътувал съм по цял свят и съм препо-
давал изкуството на инвестирането. Във всеки град хората твърдят, че човек не може да
купи евтино имоти. Моят опит показва друго. Много изгодни сделки има дори в Ню
Йорк или Токио, или в предградията на големите градове, но повечето хора не ги забе-
лязват. В Сингапур, където цените на недвижимото имущество са високи, все още могат
да се намерят добри предложения на съвсем малки разстояния. Затова когато някой за-
яви: „Това не може да се направи тук.“, се чувствам длъжен да му напомня, че може би
е по-правилно да каже: „Не знам как да го направя тук... засега.“.
Големите възможности не се виждат с очите, а с ума. Повечето хора така и не забога-
тяват, защото нямат финансово образование и не разпознават възможности, които се
намират непосредствено пред тях.
Често ме питат: „Как да започна?“.
В последната глава на тази книга давам десетте стъпки, които следвах по пътя към
финансовата си независимост. Никога не забравяйте да се забавлявате. Когато научите
правилата и речника на инвестирането и започнете да градите колонката си с активи,
вероятно ще установите, че и тази игра е като всяка друга игра. Понякога печелите, друг
път се учите. Но непременно се забавлявайте.
117
Големите възможности не се виждат с очите, а с ума.
Повечето хора никога не печелят, тъй като много се страхуват да не изгубят. Ето защо
училището ми се струва толкова глупаво нещо. Там ни учат, че грешките са нещо лошо
и ни наказват за тях. Хората обаче се учат, правейки грешки. Учим се да вървим, като
падаме. Няма как да се научим да ходим без да паднем нито веднъж. Същото става и
когато се учим да караме колело. Още имам белези по коленете, но днес мога да карам
велосипед без да се замислям. Същото се отнася и за забогатяването. И главната при-
чина повечето хора да не са богати е страхът им от провала. Победителите не се плашат
от загубата, но губещите го правят. Провалът е част от процеса, водещ към успех. Който
избягва провалите, избягва и успеха.
Аз гледам на парите като на игра на тенис. Играя здраво, допускам грешки, поправям
ги, правя нови грешки, поправям и тях, и така ставам все по-добър. Ако загубя играта,
подавам ръка на опонента си, ръкувам се с него, усмихвам се и казвам:
– До другата събота.
Има два типа инвеститори:
1. По-разпространеният тип са тези, които купуват готови инвестиции. Обръщат се

към компания за недвижимо имущество, борсов агент или финансов плановик и купуват
нещо от тях. То може да е взаимен фонд, недвижим имот, акции или ценни книжа. Това
е чист и прост начин за инвестиране. Аналогичен пример е човекът, който отива в ма-
газина, за да си купи компютър.
2. Вторият тип са инвеститорите, които създават инвестиции. Те обикновено форми-
рат сделката като хората, които купуват части за компютър и ги сглобяват сами. Аз ня-
мам представа как да сглобявам компютър, но знам как да сглобявам отделните части
на дадена възможност или познавам хора, които знаят как да го направят.
По принцип професионалните инвеститори са от втория тип. Понякога сглобяването

на отделните компоненти може да отнеме години. А понякога така и никога не се сгло-
бяват. Богатият татко ме насърчаваше да стана именно този тип инвеститор. Много е
важно да се научиш да сглобяваш частите, тъй като големите печалби са именно тук.
Но понякога има и огромни загуби, ако вълната се обърне срещу теб.
Ако желаете да бъдете от втория тип инвеститори, трябва да развиете три основни
умения:
1. Да откривате възможности, пропуснати от всички останали.

Вие виждате с ума си това, което другите пропускат с очите. Един приятел например
купи запусната стара къща. Всички се чудеха защо я бе купил – само при вида ѝ ти нас-
тръхваха косите, но за разлика от всички нас, той бе видял, че къщата се продава с че-
тири празни парцела. След като купи къщата, той я събори и продаде петте парцела за
три пъти по-висока цена от тази, която бе платил. Така за два месеца работа спечели $75
000. Парите не са кой знае колко, но със сигурност са доста повече от минималната
заплата. А техническото изпълнение не е трудно.
2. Да осигурявате нужните средства.

Средностатистическият човек ходи за тази цел единствено в банката. Вторият тип
118
инвеститор трябва да знае как да набира капитал; това може да се прави по много на-
чини, без да се намесва банката. Като начало се научих да купувам къщи без помощта
на банката. А усвоеното умение да се набират средства е по-ценно от самите къщи.
Твърде често чувам: „Банката няма да ми отпусне заем.“ или „Нямам пари, за да го
купя.“. Ако искате да станете инвеститор от втория тип, непременно трябва да се нау-
чите да правите това, което спира повечето хора. С други думи, мнозинството позволява
липсата на пари да им попречи да направят сделка. Успеете ли да се справите с това
препятствие, ще бъдете с милиони пред другите, които не са усвоили тези умения. Мно-
гократно съм купувал къща, акции или жилищен блок без да имам пени в банката. Вед-
нъж купих жилищен блок за 1.2 милиона долара. Осъществих го посредством писмен
договор между продавач и купувач.
Тогава събрах $100 000 за капарото, което ми осигури 90 дни за намирането на оста-
налата част от парите. Защо го направих ли? Защото знаех, че действителната стойност
на сделката е два милиона. Така и не събрах сумата. Но човекът, който ми зае въпрос-
ните $100 000, ми даде $50 000, задето му намерих тази сделка; той зае моето място, а
аз се оттеглих. Общото работно време – три дена. И отново, по-важно е какво знаете, а
не какво купувате. Инвестирането не е купуване; тук по-скоро става дума за знание.
3. Да организирате умни хора.

Интелигентните хора работят със или наемат хора, които са по-интелигентни от тях
самите. Когато имате нужда от съвет, на всяка цена избирайте мъдро съветника си.
Има да се учи много, но наградата може да бъде астрономическа. Ако не искате да

научите тези неща, тогава е препоръчително да бъдете инвеститор от първи тип. Най-
голямото ви богатство е това, което знаете, а най-големият ви риск е онова, което не
знаете.
Риск има винаги, затова се научете да го управлявате, вместо да го избягвате.
Робърт дава два контрастни примера. Първият е историята на Александър Греъм

Бел – неспособен да задоволи нарастващото търсене на своя продукт, той опитва да про-
даде компанията си на „Уестърн Юниън“ за $100 000. „Уестърн Юниън“ не вижда въз-
можността и отказва. Така се създава индустрия за милиарди долари.
Вторият пример е за съкращенията в една местна компания, представени в новините
по телевизията. Камерите бяха заснели как един от съкратените мениджъри умоляваше
да го върнат на работа. Той тъкмо си бе купил къща и се страхуваше, че ще я загуби.
Страхът и липсата на увереност в себе си живеят във всеки от нас. От 1984 година
Робърт превръща преподаването в своя професия и оттогава наблюдава това явление в
хиляди хора, в това число и в самия себе си. Всички имаме огромен потенциал и всички
се съмняваме в себе си.
Смелостта е условие за успеха в живота. Робърт страда всеки път когато вижда, че
курсистите му знаят отговорите, но се страхуват да действат в съответствие с тях.
Финансовият гений изисква както технически познания, така и кураж. Съветът да по-
емат риск, да бъдат дръзки, да дадат възможност на своя гений да преобразува страха в
сила и интелигентност плаши мнозина, тъй като повечето хора предпочитат да заложат
119
на сигурността, щом става дума за пари.
Предстоят много промени. Развиването на коефициента на финансовата интелигент-
ност ще ви позволи да гледате на тях с вълнение вместо през призмата на страха. Ще
виждате възможностите и ще действате в съответствие с тях, за разлика от хората, които
позволяват на страха да ги дърпа назад и просто да наблюдават как другите вървят смело
напред.
Преди триста години земята е била богатство. По-късно богатството преминава във
фабриките и производството. Днес е в информацията. Проблемът е, че информацията
прелита около света със скоростта на светлината и промените ще бъдат по-драстични и
ще се осъществяват по-бързо. Броят на новите мултимилионери ще нарасне значително.
Ще има и такива, които ще изостанат. Някои се придържат към остарели модели и об-
виняват за финансовите си проблеми технологиите, икономиката или своя шеф. Те не
осъзнават, че най-големият им пасив са старите идеи. Дадена идея или начин да се пра-
вят нещата вчера може и да са били актив, но вчера вече е отминало.
Робърт дава пример с една жена, посетила курса му, когато преподава изкуството на
инвестирането, използвайки като учебно помагало измислената от него игра „Потоци
пари®“. Играта учи хората как работят парите и как си взаимодействат отчетът за при-
ходите и счетоводният баланс. На някои хора играта им е неприятна, на други им ха-
ресва много, трети просто не осъзнават за какво става дума. Жената в този пример не
успява да разбере как неща, които е смятала за актив – като яхтата – се отразяват отри-
цателно върху паричния ѝ поток. Тя изтегля няколко неудачни карти и играта не ѝ пот-
ръгва. Накрая тя се ядосва и иска да ѝ възстановят сумата за курса, отказвайки да осъз-
нае какво от нея самата отразява играта.
Игрите са могъщо средство за обучение, тъй като отразяват поведението и са система
за незабавна обратна връзка. По-нататък Робърт разказва какво се случва с разстроената
жена. След като се успокоява, тя успява да съзре известна връзка между играта и своя
живот – че никога не е обръщала внимание на финансовата му страна, и затова е пост-
радала.
Играта „Потоци пари®“ е замислена така, че да учи играчите да мислят и да създават
нови и разнообразни финансови възможности. Едни го постигат с лекота, на други им е
по-трудно. Най-бързо се измъкват от омагьосаната въртележка играчите, които имат
творчески финансов ум.
Някои от играещите „Потоци пари®“ печелят големи суми, но не знаят какво да пра-
вят с тях. Точно така става и в реалния живот.
Други се оплакват, че не им се падат „подходящите“ карти. И затова не правят нищо.
Трети изтеглят картата с „подходящата“ възможност, но да нямат достатъчно пари. А
някои имат парите, изтеглят страхотна карта, но не виждат възможността, която бук-
вално се усмихва насреща им. Всички тези типове поведение се наблюдават и в живота.
Финансова интелигентност е просто да имаш повече възможности, да се сещаш за
начини да създаваш възможности или да променяш ситуациите така, че да работят в
твоя полза.
Късметът се създава. Затова създавайте вашия късмет. Парите – които, между дру-
гото, не са нещо реално, а са само това, което се договорим да бъдат – не са най-голе-
мият ни актив. Умът е най-големият ни актив. Обучавайте го добре. Милиони могат да
бъдат спечелени от нищо – само с идеи и договорки.
Заделянето на пари всеки месец е разумна идея, но може да ви заслепи за онова, което
се случва в действителност и да стане причина да изпуснете възможности за много по-
120
значителен растеж.
В началото на деветдесетте години на XX век икономиката на Финикс, Аризона, е в
ужасно състояние. Робърт и съпругата му Ким използват момента, за да инвестират в
недвижимо имущество. Той дава пример как купуват за $20 000 къща, струваща $75
000, плащайки при подписването на предварителния договор капаро от $2 000, които
един приятел му дава назаем с уговорката да му върне $2 200. Докато върви оформянето
на документацията за покупко-продажбата, той пуска обява, че продава само за $60 000
къща, струваща $75 000, без плащане на капаро при подписването на първоначалния
договор. Къщата е продадена минути след като става негова по закон. В резултат всички
са щастливи. Така от парите в колонката с активи на Робърт са създадени $40 000. При
лихва 10%, към приходите се прибавя паричен поток от $4 000 годишно. Обща продъл-
жителност на работното време: пет часа.
Ако купувачът в крайна сметка не успее да плати, просто си вземат имота обратно и
го препродават. Печалбите пак са по-големи от спестяването всеки месец на пари от
получените приходи след облагането им с данъци.
Всичко е законно, с правните транзакции и обслужването на плащанията се занимава
специализирана компания. На Робърт и Ким не им се налага да ремонтират покриви или
да отпушват тоалетни, защото къщата е собственост на купувача.
Няколко години по-късно пазарът във Финикс се стабилизира и, тъй като вече не си
струва да търсят изгодни сделки там, семейството се премества да живее другаде.
Възможно е там, където сте, пазарните условия да са различни и тази стратегия да не
е подходяща за вас. Но примерът илюстрира как един прост процес може да създаде
стотици хиляди долари с малки суми и нищожен риск. Примерът показва как парите
могат да бъдат само договорка.
Вие какво предпочитате – да работите здраво, да плащате данъци и да спестявате от
онова, което ви остане, като плащате данък и върху получаваните лихви... или да отде-
лите време за развиване на финансовата си интелигентност?
Пазарът има своите възходи и спадове, а инвестициите идват и си отиват. Светът неп-
рекъснато ни предлага невероятни възможности; просто трябва да можете да ги виж-
дате.
Робърт споделя друг случай, когато купува къща за $45 000, докато пазарът в Пор-
тланд, Орегон е в депресия, и я дава под наем с много малка печалба. Година по-късно
пазарът се съвзема и Робърт я продава за $95 000, като реинвестира капиталовата пе-
чалба в жилищен блок с дванадесет апартамента на стойност $300 000 в Бийвъртън,
Орегон. Две години по-късно продава и него, а печалбата влага в блок с тридесет апар-
тамента във Финикс, струващ $875 000. След няколко години един инвеститор предлага
$1 200 000 за имота. Това е пример как една малка сума може да нарасне значително.
Колкото повече развивате финансовата си интелигентност – а това изисква време –
толкова повече възможности ще ви се предоставят.
Философията на Робърт е да се сеят семена в колонката с активи. Да се започва с
малко и да се сеят семена. Едни от тях ще израстват, други – не. Някои от тези малки
семена ще пораснат и ще се превърнат в инвестиции на стойност милиони долари.
Робърт и Ким купуват също така рискови спекулативни частни компании, готови да
разпродадат акциите си на фондовата борса. Това е рисково, но колкото повече разви-
вате финансовата си интелигентност, толкова по-малък става рискът. Колкото сте по-
умни, толкова по-голяма вероятност има да спечелите.
На онези, които твърдят, че там, където живеят, не се предлагат истински изгодни
121
сделки с недвижимо имущество, Робърт отговаря, че такива сделки има навсякъде,
просто остават незабелязани. Повечето хора нямат необходимото финансово образова-
ние, за да разпознават възможности, които се намират непосредствено пред тях.
Докато развивате коефициента на финансовата си интелигентност и започвате да я
прилагате на практика, не забравяйте да се забавлявате. Понякога ще печелите, друг път
ще губите, но винаги се забавлявайте. Не се страхувайте да губите, защото провалът е
част от процеса, водещ към успех.
Има два типа инвеститори. Първите купуват готови инвестиции от финансов плано-
вик или борсов агент. Вторите създават такива и те именно са известни като професио-
нални инвеститори.
Ако желаете да бъдете от втория тип инвеститори, трябва да развиете три основни
умения. Първо, да откривате възможности, които всички останали пропускат. Второ, да
осигурявате средства. И трето, да организирате умни хора и да наемате хора, които са
по-интелигентни от вас.
Риск има винаги, затова трябва да се научите да го контролирате, а не да го избягвате.
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Малките суми пари могат да бъдат превърнати
в големи с помощта на далновидни инвестиции, направени в подходящия момент.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Робърт винаги насърчава курсистите да гле-
дат на игрите като на огледало, което им показва какво знаят и какво е нужно да учат.
И, което е още по-важно, игрите отразяват поведението и са система за незабавна об-
ратна връзка. Вместо учителят да изнася лекция, самата игра е персонализирана лекция,
създадена специално за вас.
Факт за подсъзнанието: Всички имаме огромен потенциал и сме благословени с все-
възможни дарби, но онова, което задържа повечето, е известната доза съмнение в собс-
твените сили. Назад ни дърпа не толкова липсата на информация, колкото на самоуве-
реност.
умеете:
„Често в реалния свят изпреварват не умните, а смелите и предприемчивите.“

„Като преподавател разбрах, че най-големите врагове на гения вътре в нас са преко-
мерният страх и съмнението в собствените способности. Сърцето ми се късаше, като
виждах, че студенти, които знаеха отговорите, нямаха смелостта да действат в съответ-
ствие с тях.“
„Старите идеи са най-големият пасив за някои хора. Пасив са, защото те не осъзнават,
че въпросната идея или начин да се правят нещата вчера може и да са били актив, но
вчера вече е отминало.“
„Богатите хора често са творчески натури и поемат пресметнат риск.“
„Защо ви е да увеличавате финансовата си интелигентност? Защото искате да бъдете
122
от хората, които създават сами късмета си.“
„Най-могъщият актив, който притежава всеки от нас, е нашият ум. Ако е добре обу-
чен, може да създаде огромно богатство като че ли мигновено. Нетренираният ум, от
друга страна, е в състояние да породи изключителна бедност, мачкаща семейството по-
коления наред.“
„Ако възможността е прекалено сложна и не съм наясно с инвестицията, не се захва-
щам с нея. Проста математика и здрав разум, това е всичко необходимо, за да бъдете
добре финансово.“
„Проблемът със „сигурните“ инвестиции е, че често са „дезинфекцирани“, т. е. са
направени толкова безопасни, че печалбите стават по-малки.“
„Това не е равносилно на хазарт, ако знаете какво правите. Хазарт е, ако просто си
хвърлите парите в някаква сделка и разчитате единствено на молитвите си.“
„Големите възможности не се виждат с очите, а с ума.“ „Най-голямото ви богатство
е това, което знаете. А най-големият ви риск е онова, което не знаете.“

партньора си в ученето. Бъдете честни със себе си и с вашия партньор. Ако някои от
отговорите, които давате, не ви допадат, добре би било да се запитате дали сте готови
1. Робърт казва, че назад ни дърпа не толкова липсата на информация, колкото на
самоувереност. Сещате ли се за пример от вашия живот или от живота на друг човек,
когато неувереността се е изпречила на пътя на голяма възможност?
2. Някои хора имат много пари, но не напредват финансово. Защо?
3. Как развиването на финансовата ви интелигентност ви помага да виждате по-лесно
дали дадена сделка е добра?
4. Философията на Робърт е да сее семена в колонката с активи. А вие как сеете се-
мена в колонката си с активи точно сега? Ако не го правите, какво е необходимо, за да
можете да започнете да го правите?
5. Робърт обозначава два типа инвеститори: такива, които купуват готови инвести-
ции, и такива, които създават инвестиции. Вие от кой тип сте? Този тип ли искате да
бъдете?
6. Как се е проявявал в живота ви страхът от провал и как ви е възпрепятствал да се
възползвате от предоставилите ви се възможности? Какво може да направите, за да се
справите с този страх в бъдеще?
123
Шеста глава. УРОК № 6:
РАБОТЕТЕ, ЗА ДА УЧИТЕ, А НЕ ЗА ПАРИ
Сигурното работно място беше всичко за Бедния татко.

Ученето беше всичко за Богатия татко.
Преди няколко години ме интервюираха за един вестник в Сингапур. Младата репор-

терка пристигна навреме и интервюто започна веднага. Седяхме във фоайето на луксо-
зен хотел, пиехме кафе и обсъждахме целта на посещението ми в Сингапур. Предстоеше
ми да деля микрофона със Зиг Зиглър. Той щеше да говори за мотивацията, а аз – за
„Тайните на богатите“.
– Иска ми се един ден и аз като вас да напиша бестселър – заяви журналистката.
Бях видял няколко от статиите, които бе написала за вестника, и бях впечатлен.
Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.
– Имате страхотен стил – отвърнах аз. – Какво ви пречи да постигнете мечтата си?
– Творбите ми не стигат доникъде – промълви тя. – Всички казват, че романите ми са
превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така
поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?
– Да, имам – отговорих бодро аз. – Един приятел има школа тук, в Сингапур, където
учи хората как да продават. Прави курсове на тази тема за много от водещите корпора-
ции тук. Мисля, че ако се запишете на някой от тях, ще дадете тласък на кариерата си.
Събеседничката ми настръхна.
– Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? Кимнах.
– Не говорите сериозно, нали?
Кимнах отново.
– Какво лошо има в това?
Започнах да давам заден ход. Явно нещо я беше обидило и вече съжалявах, че изобщо
заговорих на тази тема. Опитах да помогна, а се озовах в ситуация да трябва да защита-
вам предложението си.
– Имам магистърска степен по английска литература – обясни репортерката. – Защо
да ходя на курсове, за да се обучавам да бъда продавачка? Аз съм професионалистка.
Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единст-
веното, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?
И започна да прибира нещата си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше прик-
лючило.
На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го, заедно с
бележките, които бе нахвърляла в бележника си.
– Виждате ли това? – посочих аз към записките ѝ. Тя сведе поглед към тях и попита
неразбиращо:
– Какво?
Посочих отново към записките ѝ. Там пишеше: „Робърт Кийосаки, автор на бестсе-
лъри.“
124
– Тук пише „най-добре продаван“, а не „най-добре пишещ“ автор. – Очите ѝ се отво-
риха по-широко. – Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Аз съм ходил
на курсове по продажби. Вие имате магистърска степен. Съберете двете заедно и ще
получите „най-добре продаван“ и „най-добре пишещ“ автор.
Погледът ѝ пламна гневно.
– Никога няма да падна толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е
работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте про-
давач. Не е справедливо.
Прибра останалите си записки и побърза да излезе през голямата стъклена врата.
Поне статията ѝ за мен, която излезе на другата сутрин, бе справедлива и ласкава.
Светът е пълен с умни, талантливи, образовани и интелигентни хора. Срещаме ги
всеки ден. Те са навсякъде около нас.
Преди няколко дни забелязах, че нещо с колата ми не е наред. Спрях в един автосер-
виз и младият автомонтьор я оправи за няколко минути. Разбра какъв е проблемът само
като се вслуша в шума на мотора. Останах изумен.
Постоянно се шокирам колко малко печелят талантливите хора. Срещал съм изклю-
чително умни и високообразовани хора, които печелят по-малко от $20 000 годишно.
Един бизнес консултант, специализирал в областта на медицината, ми обясни, че много
от лекарите, зъболекарите и хиропрактиците водят борба за финансово оцеляване. А
дотогава си бях мислил, че доларите започваха да текат към джобовете им още с дипло-
мирането. Въпросният бизнес консултант ми каза:
– От голямото богатство ги дели само едно умение.
Тази фраза означава, че повечето хора трябва да научат и овладеят само още едно
умение и приходите им ще нараснат експоненциално. Вече стана дума, че финансовата
интелигентност е комбинация от счетоводство, инвестиране, маркетинг и право. Съче-
тайте тези четири технически умения и ще се убедите, че не е толкова трудно да правите
пари с пари. Когато става дума за пари, единственото умение, познато на повечето хора,
е да работят повече.
Класически пример за синергия на умения е младата писателка от вестника. Ако беше
изучила прилежно уменията продаване и маркетинг, приходите ѝ щяха да нараснат
драстично. Ако бях на нейно място, щях да завърша курсове по копирайтинг, реклама и
продажби. Тогава, вместо да работя във вестник, щях да си потърся работа в някоя рек-
ламна агенция. Дори заплащането ѝ там да е по-ниско, щеше да научи как да общува и
рекламира с успех. Трябва да отдели също така време за изучаване на връзки с общест-
веността, тъй като това е много важно умение. Щеше да научи как да печели милиони
от безплатна реклама, а нощем и през уикендите щеше да пише великия си роман. След
като го завърши, щеше да бъде по-добре подготвена да го продава. И не след дълго
щеше да стане автор на бестселър.
Когато написах първата си книга, „If You Want to Be Rich and Happy, Don’t Go to
School“ („Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище“), един изда-
тел предложи да сменя заглавието на „Икономика на образованието“. Отговорих, че с
такова заглавие ще продам само две книги – една на семейството и една – на най-добрия
си приятел. И те щяха да очакват да я получат безплатно. Избрахме неприятното загла-
вие „If You Want to Be Rich and Happy Don’t Go to School“, тъй като знаехме, че то само
по себе си вече бе солидна реклама. Аз самият съм за образованието и за реформа в
образователната сфера. Иначе не бих настоявал толкова години остарялата ни образо-
вателна система да бъде променена. Затова избрах заглавие, което да ми осигури достъп
125
до повече радио и телевизионни предавания – за да имам възможност да участвам в по-
лемики по темата. Мнозина ме смятаха за ексцентрик, но книгата се продаваше много
добре.
ЗАЩО ОБРАЗОВАНИЕТО СЕ ПРОВАЛЯ
Повечето учители нямат практически опит – не са правили това, което препода-
ват. Не са прилагали в реалния живот това, на което учат другите, не са допускали
грешки, не са се учили от тях и не са прилагали наученото, продължавайки да се
„упражняват“ на практика и да стават все по-добри.
В училище ни учат да четем и да запаметяваме. Според мен ключът към обучението
е да ни се дава възможност да прилагаме това, което учим. С Ким се срещаме някол-
ко пъти годишно с нашите Съветници и избираме книгите, които да четем и изуча-
ваме заедно.
Както илюстрира Конусът на ученето (виж Урок No:1), дискусията и взаимодейст-
вието са прекрасен начин да се учим.
Когато през 1969 година завърших Търговската морска академия, образованият ми

татко бе много щастлив, „Standart Oil of California“ ме нае като втори помощник-капи-
тан на един от петролните си танкери. Заплащането беше ниско в сравнение с това, ко-
ето получаваха моите съученици, но все пак това бе първата ми работа. Стартовата ми
заплата бе $42 000 годишно, включително извънредните часове, като трябваше да ра-
ботя само седем месеца. Полагаха ми се пет месеца отпуск.
Ако исках, вместо да почивам цели пет месеца, можех да тръгна с някой кораб за
Виетнам и така да си удвоя заплатата.
„Желателно е да знаеш малко за много”, това бе съветът на Богатия татко.
Очакваше ме страхотна кариера, но аз напуснах след шест месеца и отидох в Корпуса

на морската пехота, за да се науча да летя.
Образованият ми татко бе съсипан. Богатият татко ме поздрави.
Както в училище, така и на работното място, най-популярна е идеята за специализа-
цията. Тоест, за да получаваш повече или да те повишат, трябва да специализираш. За-
това например лекарите започват да учат за специалност, например ортопедия или пе-
диатрия. Същото се отнася и за счетоводителите, архитектите, юристите, пилотите и т.н.
Образованият ми баща вярваше в същата догма. Ето защо бе толкова щастлив, когато
най-накрая защити доктората си, но признаваше, че училищата възнаграждават хората,
които учат все повече и повече за все по-малко и по-малко. Богатият татко ме насърча-
ваше да правя точно обратното.
– Желателно е да знаеш малко за много – препоръчваше той.
Ето защо години наред работих на различни места в неговите компании. Известно
време бях в счетоводния му отдел. Въпреки че най-вероятно нямаше да стана счетово-
дител, той искаше да уча чрез осмоза. Знаеше, че така ще усвоя специфичния професи-
онален жаргон и ще добия представа кое е наистина важно и кое няма особено значение.
126
Работил съм също като момче за всичко в заведение и като строител, в сферата на про-
дажбите и маркетинга. Правеше всичко възможно, за да подготви и двама ни с Майк,
затова настояваше да присъстваме на срещите му с банкери, адвокати, счетоводители и
брокери. Искаше да знаем по малко за всеки аспект на неговата империя.
Когато напуснах добре платената си работа в „Standart Oil of California“, образова-
ният татко пожела да поведем откровен разговор. Беше смаян. Не можеше да си обясни
решението ми да се откажа от една толкова перспективна работа, която освен доброто
заплащане предлагаше много други предимства като чудесни бенефити, огромен отпуск
и възможност за повишение. Една вечер ме попита защо напуснах. Така и не успях да
му обясня, макар да се постарах. Моята логика не отговаряше на неговата. Проблемът
бе там, че моята логика бе логиката на Богатия татко.
Сигурността, която дава работното място, означаваше всичко за образования татко.
А за Богатия татко учението беше всичко.
Образованият татко мислеше, че съм учил, за да стана корабен офицер. Богатият
татко знаеше, че целта ми бе да уча международна търговия. Затова като студент пъту-
вах с товарни кораби, петролни танкери и пътнически кораби до Далечния изток и юж-
ните части на Тихия океан. Богатият татко настояваше да пътувам до Тихия океан
вместо до Европа, тъй като знаеше, че в близко време възраждане очаква народите в
Азия, а не в Европа. Докато повечето ми съученици, в това число и Майк, ходеха по
партита в студентски домове, аз изучавах търговията, хората, бизнес стиловете и култу-
рите в Япония, Тайван, Тайланд, Сингапур, Хонконг, Виетнам, Корея, Таити, Самоа и
Филипините. Аз също ходех по партита, но не в студентски домове. Пораснах бързо.
Образованият татко просто не можеше да разбере защо реших да напусна и да отида
в Корпуса на морската пехота. Казах му, че искам да се науча да летя, но истинското ми
желание бе да се науча да водя големи групи хора. Богатият татко ми беше обяснил, че
най-трудното при управлението на една компания е справянето с хората. Беше служил
три години в армията; образованият ми татко беше освободен от военна служба. Бога-
тият татко ми бе помогнал да осъзная колко е важно да се науча да водя хората в опасни
ситуации.
– Следващото, на което трябва да се научиш, е да бъдеш лидер – заяви той. – Ако не
си добър лидер, ще те прострелят в гърба, както се случва много често в бизнеса.
Когато се върнах от Виетнам през 1973 година, аз се уволних, макар да обичах да
летя. Започнах работа в „Ксерокс“. Причината да го направя не бяха парите. Бях стес-
нителен човек и дори мисълта да продавам ме плашеше ужасно. „Ксерокс“ осигурява
една от най-добрите програми в Америка за обучение в сферата на продажбите.
Богатият татко се гордееше с мен. Образованият татко се срамуваше. Като интелек-
туалец смяташе, че търговците са под нивото му. Работих с „Ксерокс“ четири години,
докато преодолея страха си от чукането по вратите и получаването на отказ. След като
започнах да се нареждам постоянно на някое от първите пет места по продажби, отново
напуснах и се отказах от поредната чудесна кариера с превъзходна компания.
Работното място означава да бъдеш вечно на ръба на разорението.
През 1977 година основах първата си компания. Богатият татко ни бе учил с Майк да
управляваме компании. Затова сега трябваше да се науча да ги създавам и да им помагам
да стъпят на крака. Първият ми продукт, затварящ се с велкро найлонов портфейл, се
произвеждаше в Далечния изток и се транспортираше до един склад в Ню Йорк, близо
127
до училището, в което бях ходил. Формалното ми обучение бе приключило и бе дошло
време да изпробвам крилете си. Ако се провалях, щях да се разоря. Богатият татко смя-
таше, че е най-добре това да стане преди тридесетата година.
– Така все още имаш време да се съвземеш – обясни той.
Малко преди моя тридесети рожден ден първата партида от моя продукт тръгна от
Корея за Ню Йорк.
Днес продължавам да се занимавам с международен бизнес. Както ме бе насърчавал
някога Богатият татко, продължавам да търся „възраждащи се народи“. Сега инвести-
рам в южноамерикански и азиатски страни, в Норвегия и Русия.
Едно старо клише гласи: че „Работното място означава да бъдеш вечно на ръба на
разорението.“. Уви, това е истина за милиони хора. Тъй като според училището финан-
совата интелигентност не е интелигентност, повечето наемни работници работят и с по-
лученото си плащат сметките.
Чувал съм и друго ужасно твърдение: „Служителите се стараят толкова, колкото да
не ги уволнят, а работодателите плащат минимума, който е необходим, за да ги задър-
жат.“ Ако се вгледате в частта със заплатите на счетоводните отчети на повечето ком-
пании, ще се убедите, че и в това има известна истина.
Резултатът от всичко това е, че повечето наемни работници никога не се придвижват
напред. Те правят каквото са ги учили: намират си сигурна работа. Фокусът им пада
върху работата за заплата и бенефити, т. е. върху възнаграждението в краткосрочен
план, но тази позиция е губеща в дългосрочна перспектива.
Затова препоръчвам на младите хора да си търсят работа по-скоро заради това, което
ще научат, отколкото заради онова, което ще печелят. Да се огледат добре, за да решат
какви умения желаят да усвоят, преди да изберат определена професия и преди да се
озоват в капана на омагьосаната въртележка.
КОИ СА ТВОИТЕ УЧИТЕЛИ?
Един от уроците на Богатия татко, станали кристално ясни през последните 20
години, е да избираме учители, които действително са ПРАВИЛИ това, което вие
искате да правите.
Въвлекат ли се веднъж в продължаващия цял живот процес на плащане на сметки,

хората заприличват на хамстерите, тичащи по малкото метално колело в своята клетка.
Косматите им крачета се движат с голяма скорост, колелото се върти бясно, но на дру-
гата сутрин пак ще си бъдат в същата клетка. Страхотно постижение.
Във филма „Джери Магуайър“ с Том Круз има доста впечатляващи реплики. Веро-
ятно най-запомнящата се е „Покажи ми парите.“, но една ми се стори особено истинска.
Става дума за сцената, в която Том Круз напуска фирмата. Току-що уволнен, той пита
цялата компания: „Кой иска да дойде с мен?“. Всички стоят като замръзнали, без да
издадат звук. Обажда се само една жена: „Аз бих искала, но след три месеца трябва да
ме повишат.“.
Това е може би най-вярното твърдение в целия филм. Точно него използват хората,
обяснявайки защо продължават да се спукват от работа, за да си плащат. Знам, че обра-
зованият ми татко се надяваше всяка година да му увеличат заплатата и всяка година
128
оставаше разочарован. Тогава се връщаше на училищната скамейка, за да получи до-
пълнителна квалификация и така най-сетне да му повишат заплатата. И, разбира се, го
чакаше ново разочарование.
Въпросът, който задавам често на хората, е:
– Къде ще те отведат тези ежедневни дейности?
Чудя се дали хората се питат накъде ги води усилената им работа или неусетно влизат
в ролята на хамстера? Какво ги очаква в бъдеще?
В книгата си „The Retirement Myth“ Крейг С. Карпъл пише: „Посетих централния
офис на голяма пенсионно-консултантска фирма и се срещнах с една заместник-дирек-
торка, която се е специализирала в създаването на привлекателни пенсионни планове за
висшите управленски кадри. На въпроса ми какво могат да очакват като се пенсионират
хората на по-ниски постове, тя отвърна с уверена усмивка:
– Сребърен куршум.
– Какво означава това? – поинтересувах се аз.
Тя сви рамене.
– Ако установят, че няма да имат достатъчно средства, за да се препитават, когато
остареят, бейби бумърите винаги могат да се прострелят.“
По-нататък Карпъл обяснява разликата между стария и новия пенсионен план, който
е по-рисков. Картината за повечето работещи днес хора не е никак розова. При това
говорим само за пенсионното осигуряване. Ако прибавим таксите за медицинско обс-
лужване, лекарства и старчески домове, картината става наистина ужасяваща.
СТРАХ № 1
Заслужава си да го повторим: страх № 1 сред остаряващите американци е да не
надживеят парите си. Промяната на много пенсионни планове – към „планове с
дефинирани доходи“ вместо „планове с дефинирани вноски“ при които цялата сума
е предварително определена – промени правилата, в съответствие с които хората
се осигуряват за пенсионирането си, и вероятно ще натоварят допълнително
програмите за държавни помощи.
Много болници в страни със социална медицина вече се изправят пред нуждата да
вземат тежки решения като кой ще живее и кой ще умре. Изборът се прави по два кри-
терия: с какви средства разполагат и на каква възраст са пациентите. Ако пациентът е
стар, често медицинските грижи се насочват към някой по-млад от него. По-възрастният
беден пациент остава на края на опашката. Така, както са в състояние да си позволят по-
добро образование, богатите ще могат да се грижат и за запазването на живота си, до-
като бедните ще бъдат обречени на смърт.
Затова се питам дали наемните работници гледат напред към бъдещето или само към
следващата си заплата, без никога да се запитат накъде вървят?
Когато разговарям с хора, които искат да печелят повече, винаги препоръчвам едно и
също. Предлагам да се вгледат в живота си в перспектива. Вместо просто да работят за
пари и сигурност, чиято важност не мога да отрека, аз ги съветвам да си намерят втора
работа, която ще ги научи на други умения. Често препоръчвам да се присъединят към
МЛМ компания, т. е. работеща по принципа на мрежовия маркетинг, ако желаят да се
129
научат да продават. Някои от тях осигуряват превъзходни обучаващи програми, които
помагат на хората да преодолеят страха си от провал и отказ, главните причини за не-
успеха. Образованието е по-важно от парите, в дългосрочен план.
МЕДИЦИНСКИТЕ РАЗХОДИ РАСТАТ ГЛАВОЛОМНО
Хората живеят по-дълго и разходите, свързани с грижите за тях, стават все по-
големи. Цените на лекарствата растат, а застрахователните компании плащат
по-малко. Почти всички усещат последствията от това.
Въпреки различията в конкретните факти, повечето проучвания сочат, че голяма
част от банкрутите в САЩ са резултат от излезлите извън контрол медицински
разходи.
В отговор на това предложение често чувам: „О, това си е голямо главоболие.“ или
„Искам да правя само това, което ми е интересно.“.
Ако получа първия отговор, питам:
– Значи предпочиташ цял живот да даваш 50% от доходите си на държавата?
Ако пък чуя „Искам да правя само това, което ми е интересно.“, казвам:
– На мен не ми е интересно да ходя в спортната зала, но въпреки това ходя, защото
искам да се чувствам по-добре и да живея по-дълго.
За съжаление, в поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава – не.“ има доста
истина. Ако човек не е свикнал да се променя, трудно бихте могли да го промените.
Но за тези от вас, които са готови да поработят, за да научат нещо ново, ще кажа
следните насърчителни слова:
– В много отношения животът е като посещението на спортната зала. Най-мъчител-
ната част е да вземеш решението да ходиш в нея. Преминеш ли веднъж тази бариера,
после става лесно. Неведнъж дори мисълта за това ме е плашела, но щом вляза вътре и
започна да се движа, за пореден път се убеждавам, че е истинско удоволствие. А след
като приключа винаги съм щастлив, че съм надмогнал себе си и съм отишъл.
Ако не сте готови да работите, за да научите нещо ново, и вместо това настоявате да
се специализирате във вашата област, тогава е за предпочитане в компанията, за която
работите, да има профсъюзи. Тяхното предназначение е да защитават специалистите.
Образованият ми татко, след като изгуби благоразположението на губернатора, застана
начело на учителския профсъюз на Хаваите. Споделял е с мен, че това е най-трудната
работа, която е вършил някога. Богатият татко, от друга страна, цял живот правеше
всичко възможно, за да опази компаниите си от намесата на профсъюзите. И успя. Всеки
път когато се приближаха до тях, успяваше да отбие удара.
Аз лично не вземам ничия страна, защото виждам нуждата и ползата от тях и за двете
страни. Ако се вслушате в препоръката на учебната система и се специализирате много
в дадена област, тогава потърсете защитата на профсъюзите. Така например, ако бях
продължил с кариерата си на летец, щях да потърся компания със силни профсъюзи на
пилотите. Защо ли? Защото щях да посветя живота си на усвояването на умение, ценно
само в една индустрия. Ако ме прогонеха от нея, натрупаните през живота ми умения
нямаше да бъдат толкова ценни за друга индустрия. На един старши пилот със 100 000
летателни часа, който печели $150 000 на година, би му било трудно да намери така
130
добре платена работа като преподавател. Не е задължително уменията да могат да се
пренасят от една индустрия в друга. Уменията, за които плащат на пилотите, не са тол-
кова важни в образователната система например.
Същото се отнася днес дори за лекарите. В резултат на всички промени в медицината,
много от тях са принудени да се съобразяват с медицински организации като медицин-
ското застраховане. Учителите определено трябва да членуват в своя профсъюз. Най-
големият и най-богат профсъюз в Америка днес е учителският и той има огромно поли-
тическо влияние. Учителите имат нужда от защитата на своя синдикат, тъй като умени-
ята им също имат ограничена ценност за други индустрии, освен образователната. За-
това главното правило е: „Високоспециализираните служители трябва да членуват в
профсъюз.“. Това е най-умното, което можете да направите.
Когато попитам курсистите си кой от тях може да приготви по-хубав хамбургер от
предлагания в „Макдоналдс“, почти всички вдигат ръка. В такъв случай следващият ми
въпрос е: „Как тогава става така, че „Макдоналдс“ печели повече от вас?“.
Отговорът е очевиден: „Макдоналдс“ има превъзходна бизнес система. Причината
толкова много талантливи хора да бъдат бедни е следната: те се съсредоточават върху
приготвянето на по-вкусен хамбургер и не знаят нищо или почти нищо за бизнес систе-
мите.
СИСТЕМИ = IT
В днешния свят системите са IT, Вашата Интернет технология. Доколко се въз-
ползвате от съвременните средства? Това е друг пример за мъдро подбиране на
вашия екип, на вашите съветници и учители. Днес президентът на компанията
„Богатият татко“ е IT гений и формираният от него екип използва съвременните
технологии, за да подобрява нашите системи, процеси и комуникация... като съще-
временно една част от вниманието му е насочена неизменно към бъдещето и новите
средства, които ще предложи на всички ни.
Един приятел на Хаваите е великолепен художник. Печели значителни суми. Един

ден адвокатът на майка му се обадил, за да му каже, че тя му е оставила $35 000. Това
останало от имота ѝ, след като адвокатът и държавата си удържали онова, което им се
полагало. Приятелят ми веднага видя в тези пари възможност да увеличи бизнеса си,
като използва част от тях за реклама. Два месеца по-късно в едно луксозно списание,
предназначено за най-богатите, се появи първата му цветна реклама на цяла страница.
Тя стоя на страниците на списанието в продължение на три месеца, но така и никой не ѝ
отговори. А от наследството му не остана нищо. Сега иска да съди списанието за неза-
доволително представяне.
Това е пример за едно разпространено явление – за хората, които могат да правят чу-
десни хамбургери, но знаят съвсем малко за бизнеса. На въпроса ми какво е научил, той
отвърна, че „хората от рекламата са мошеници“. Тогава го попитах дали би искал да
посети курс по директен маркетинг. „Нямам време, нито желание да си пръскам па-
рите.“ бе неговият отговор.
Светът е пълен с бедни, талантливи хора. Твърде често те са бедни, имат постоянно
финансови проблеми или печелят по-малко, отколкото биха могли, не заради това, което
131
знаят, а заради онова, което не знаят. Те се фокусират върху усъвършенстване на уме-
нието си да приготвят още по-хубав хамбургер, вместо върху умението си да продават
и доставят вече готовия хамбургер.
Бедният татко искаше да се специализирам. Според него това бе условието да полу-
чавам повече пари. Дори след като губернаторът на Хаваите го уведоми, че няма да бъде
повече на държавна работа, той продължи да ме насърчава да се специализирам. Тогава
образованият татко се захвана с каузата на учителския синдикат, настоявайки за още по-
добра защита и възнаграждение за тези високообразовани и специализирани професио-
налисти. Спорили сме често, но той така и не се съгласи с мен, че именно свръхспециа-
лизацията води до необходимост от синдикална защита. Бедният татко не разбра, че
колкото си по-специализиран, толкова си по-обвързан със и зависим от въпросната спе-
циалност.
Богатият татко подготвяше двама ни с Майк в друга насока. Много компании правят
същото. Те намират някой умен младеж, току-що завършил училище по бизнес, и за-
почват да го обучават, така че един ден да може да поеме компанията в свои ръце. За
това тези умни млади служители не специализират на едно място, а ги местят от отдел
в отдел, за да изучат всички аспекти на бизнес системата. Богатите често обучават по
този начин своите деца или нечии други деца. Така младите получават обща представа
за дейностите на бизнеса и взаимоотношенията между различните отдели.
Поколението от времето на Втората световна война смяташе, че не е добре да се мес-

тиш от компания в компания. Днес това се счита за умна постъпка. А щом хората ще се
местят от компания в компания, вместо да се стремят към по-нататъшно специализи-
ране на уменията си, защо да не се стремят повече да учат, отколкото да печелят? В
началото така сигурно ще печелите по-малко, но в крайна сметка то ще ви се отплати с
лихвите.
Основните управленски умения, необходими за успеха, са:

1.Управление на паричния поток.
2. Управление на системи.
3. Управление на хора.
Най-важните специализирани умения са продажбите и маркетингът. Именно способ-
ността да продаваме – да общуваме с другите, били те клиенти, служители, шеф, съп-
руг/а или дете – е в основата на личния успех. Уменията за общуване, като писане, го-
ворене и договаряне, са от огромно значение за трайния успех. Аз работя постоянно
върху тях, посещавам курсове или купувам обучаващи средства, за да разширявам зна-
нията си.
ПРОДАЖБИ = ДОХОДИ
Съветникът на Богатия татко, Блеър Сингър, специалистът по продажби на
нашия екип, вече тридесет години ми набива в главата, че Продажби = Доходи.
Умението ви да продавате – да комуникирате и да съобщавате на другите силните
си страни – въздейства пряко на успеха ви.
132
Както стана дума, колкото по-компетентен ставаше образованият ми баща, толкова
по-усилено работеше. И колкото повече се специализираше, толкова по-здраво го хва-
щаше капанът. А макар заплатата му да растеше, възможностите му за избор намаля-
ваха. Много скоро след като изгуби държавната си служба, той осъзна колко уязвим е в
действителност като професионалист. Подобно нещо се случва с професионалните
спортисти, когато получат сериозна травма или възрастта прави невъзможно да се със-
тезават повече. Внезапно остават без високоплатената си работа, а ограничените им в
дадена област умения не им позволяват да се захванат с нещо друго, също така добре
платено. Струва ми се, че именно поради това след този случай образованият татко зас-
тана така убедено на страната на профсъюзите. Даде си сметка колко много биха му
помогнали.
Богатият татко насърчаваше двама ни с Майк да знаем малко за много. Насърчаваше
ни да работим с по-умни от нас хора и да ги организираме да работят в екип. Днес биха
нарекли това „синергия на специалисти“.
Случва ми се да срещам бивши учители, печелещи стотици хиляди долари годишно,
защото притежават специализирани умения в своята област, както и други умения. Те
могат не само да преподават, а и да продават и пласират. Аз лично не знам по-важни
умения от продажбите и маркетинга. Оказва се, че те са трудни за повечето хора най-
вече заради страха им от отказ. Колкото по-добре се справяте с общуването, преговаря-
нето и страха от отказ, толкова по-лесен ще ви бъде животът. Днес давам на всички
съвета, който дадох и на журналистката, която искаше да стане авторка на бестселъри.
Техническата специализация има своите силни и слаби страни. Имам гениални прия-
тели, които обаче не могат да общуват ефективно с другите и в резултат доходите им са
плачевно ниски. Съветвам ги да отделят една година, за да се научат да продават. Дори
да не спечелят нищо, умението им за общуване със сигурност ще се подобри. А това е
безценно.
Не е достатъчно обаче да бъдем добри в продажбите и маркетинга; необходимо е да
бъдем и добри учители и ученици. За да забогатеем истински, трябва да можем както да
даваме, така да получаваме. Често причината за финансови или професионални неудачи
е липсата на даване и получаване. Познавам много хора, които са бедни, тъй като не са
нито добри ученици, нито добри учители.
И двамата ми бащи бяха великодушни, щедри мъже. Принцип и на двамата бе първо
да дават. И един от начините им да дават бе като обучават. Колкото повече даваха, тол-
кова повече получаваха. Огромната разлика беше в даването на пари. Богатият татко
даваше много пари – на своята църква, за благотворителни цели, на своята фондация.
Знаеше, че за да получаваш пари, трябва да даваш пари. Даването на пари е тайната на
повечето богати фамилии. Ето защо съществуват организации като фондациите „Рок-
фелер“ и „Форд“. Предназначението на тези организации е да вземат от богатството им,
да го увеличат и да го раздадат за вечни времена.
Бедният татко казваше:
– Когато ми останат някакви свободни средства, ще ги дам.
Проблемът е, че такива свободни средства изобщо не се появиха. Затова той работеше
още повече, за да печели пари, вместо да се съсредоточи върху най-важния закон за
парите: „Давай и ще получиш.“. Неговото верую обаче беше „Получавай и тогава ще
дадеш.“.
133
ВЕТРОВЕТЕ НА ПРОМЯНАТА
Духат ветровете на промяната – свързани с образованието и образователните
системи... и носят нови идеи във Вашингтон, нови моменти при избора на учебно
заведение и стремеж (и дори изискване) от страна на студентите преподава-
телите им да имат реален опит в това, което преподават. Винаги съм вярвал, че за
да се променят нещата, първо трябва да се променя аз самият. Днес мнозина изби-
рат да се променят и се застъпват за промени... в една остаряла, непригодна за
нашето съвремие система.
Истинските победители ще бъдат децата... защото може и да започнат да ги
обучават в училище по темата за парите.
В резултат аз се превърнах в нещо средно между двамата си татковци. Една част от

мен е закоравял капиталист, обичащ играта, в която парите правят пари. Другата част е
отговорен към обществото учител, искрено загрижен заради непрестанно задълбочава-
щата се пропаст между богати и бедни. Аз лично смятам, че главният виновник за тази
растяща пропаст е архаичната образователна система.
Преди няколко години в Сингапур Робърт е интервюиран от журналистка, която по

време на разговора им споделя, че иска да стане автор на бестселъри като него. Макар
всички да казват, че романите ѝ са превъзходни, никога нищо не се случва.
Робърт ѝ предлага да отиде на курс по продажби. Засегната от съвета му, тя обяснява,
че има магистърска степен по английска литература и не вижда как ще реши проблема
си, като се научи да продава. Добавя, че мрази търговците. Когато Робърт отбелязва, че
той самият е „най-добре продаван“, а не „най-добре пишещ“ автор, журналистката въз-
кликва, че никога няма да падне толкова ниско, че да тръгне да учи да продава, след
което си тръгва.
Заобиколени сме от талантливи хора, които едва свързват двата края, също като въп-
росната репортерка. Както казва един бизнес консултант, от голямото богатство ги дели
само едно умение.
Това означава, че твърде много хора се специализират тясно. Ако научим и овладеем
само още едно умение, приходите ни ще нараснат експоненциално. Но когато става
дума за пари, единственото умение, познато на повечето хора, е да работят повече.
Ако тази журналистка беше решила да завърши курсове по копирайтинг, реклама и
продажби и после да си потърси работа в някоя рекламна агенция, щеше да научи как
да печели милиони от безплатна реклама... умение, което би могла да използва, за да
превърне следващия си роман в бестселър.
Когато Робърт написва първата си книга, „If You Want to Be Rich and Happy Don’t Go
to School“ („Ако искате да бъдете богати и щастливи, не ходете на училище“), един из-
дател му предлага да промени заглавието на „Икономика на образованието“. Но Робърт
е наясно, че с такова заглавие книгата няма да се продава. Макар да смята обучението
за ключово, избира заглавие, пораждащо полемика, тъй като знае, че ще му осигури
достъп до повече радио- и телевизионни предавания. Тактиката му успява.
134
Когато през 1969 година завършва Търговската морска академия, „Standart Oil of Cal-
ifornia“ го наема като втори помощник-капитан на един от петролните си танкери. Зап-
лащането е средно, но работата осигурява пет месеца платен годишен отпуск. Това дава
предпоставка за добра кариера, но Робърт напуска след шест месеца и отива в Корпуса
на морската пехота, за да се научи да лети.
Вместо да специализира – както правят мнозина, в това число и Бедният татко – Ро-
бърт се стреми да усвоява нови умения. Богатият татко го насърчава за това, съветвайки
го да научава малко за много. Именно поради тази причина Робърт и приятелят му Майк
в юношеството и ранната си младост работят различни неща – целта е да натрупат раз-
нообразен опит.
Бедният татко не разбира решението му да напусне „Standart Oil of California“ – той
смята, че Робърт е учил, за да стане корабен офицер. Но Богатият татко знае, че целта
му е да научи повече за международната търговия, а в Корпуса на морската пехота
отива, за да се научи да води големи групи хора. Знае, че лидерските умения ще му
бъдат от полза с какъвто и бизнес да се захване в бъдеще.
През 1973 година Робърт се уволнява и започва работа в „Ксерокс“ в сферата на про-
дажбите, макар да е стеснителен човек. Нещо повече, започва тази работа именно за-
щото е стеснителен. „Ксерокс“ осигурява една от най-добрите програми в Америка за
обучение в сферата на продажбите. Там той преодолява страха си от чукането по вра-
тите и получаването на отказ. Напуска, когато заема трайно мястото като един от слу-
жителите на компанията с най-много осъществени продажби.
Робърт основава през 1977 година първата си компания. Нейният продукт, затварящ
се с велкро найлонов портфейл, се произвежда в Далечния изток и се транспортира до
един склад в Ню Йорк. Дошъл е моментът да изпробва крилете си. Днес той продължава
да се занимава с международен бизнес.
Повечето хора се фокусират върху намирането на сигурна работа, заплатата и бене-
фитите, т. е. върху възнаграждението в краткосрочен план.
Всъщност би трябвало да търсят работа, която ще ги обучи на необходимите им уме-
ния.
Накъде гледат хората, напред към бъдещето или само към следващата си заплата?
В книгата си „The Retirement Myth“ Крейг С. Карпъл пише за многото предизвикател-
ства, очакващи хората след като се пенсионират, и за ужасяващата картина, в която зап-
лашва да се превърне животът им.
Робърт съветва хората да подхождат перспективно: вместо да работят просто за пари
и сигурност, да си намерят втора работа, която ще ги научи на други умения. Мнозина
ще се възпротивят, тъй като не са готови да се променят, но това е като ходенето на
фитнес. Може да се наложи да се пребориш със себе си, за да започнеш, но след трени-
ровката си щастлив, че си надмогнал себе си и съм отишъл.
Ако не сте готови да работите, за да научите нещо ново, и вместо това настоявате да
се специализирате във вашата област, тогава е за предпочитане в компанията, за която
работите, да има профсъюзи, тъй като е напълно възможно тясно специализираните ви
умения да бъдат безполезни извън вашата сфера на дейност.
Робърт пита курсистите си колко от тях могат да правят по-хубави хамбургери от
предлаганите в „Макдоналдс“. Повечето вдигат ръце. Причината „Макдоналдс“, за раз-
лика от тях, да прави милиони, е превъзходната му бизнес система.
Светът е пълен с бедни, талантливи хора. За да успеят, те трябва непременно да отде-
лят време за усвояването на повече умения, като бизнес системите на „Макдоналдс“.
135
Бедният татко иска Робърт да се специализира, въпреки че той самият не печели особено
от това. Бедният татко така и не разбра, че колкото си по-специализиран, толкова си по-
обвързан със и зависим от въпросната специалност.
Богатият татко, от друга страна, подготвя Майк и Робърт така, че да се запознаят с
различни сфери на бизнеса.
Поколението от времето на Втората световна война смяташе, че не е добре да се мес-
тиш от компания в компания. Днес това се счита за умна постъпка, защото дава възмож-
ност да научите повече, и в крайна сметка то ще ви се отплати с лихвите.
Основните управленски умения, необходими за успеха, са:
1) управление на паричния поток,
2) управление на системи и
3) управление на хора.
А най-важните специализирани умения са продажбите и маркетингът. Умения за об-
щуване като писане, говорене и договаряне са от огромно значение за трайния успех.
Робърт работи постоянно върху тях, като посещава курсове или купува обучаващи сред-
ства, за да разширява знанията си.
Продажбите и маркетингът са трудни за повечето хора най-вече заради страха им от
отказ. Колкото по-добре се справяте с общуването, преговарянето и страха от отказ,
толкова по-лесен ще ви бъде животът.
Техническата специализация има своите силни и слаби страни. Хората от тази кате-
гория трябва да работят върху умението си да общуват. Необходимо е всички да се учим
да бъдем както добри учители, така и добри ученици. За да забогатеем истински, трябва
да можем както да даваме, така и да получаваме.
Преподаването е един от начините, по които и Богатият татко, и Бедният татко дават
на другите. Но Богатият татко дава и пари – на своята църква, за благотворителни цели,
на своята фондация. Знаеше, че за получаваш пари, трябва да даваш пари. Бедният татко
винаги казва, че ще даде, когато му останат свободни средства... но такива свободни
средства така и не се появяват. Вместо в „Давай и ще получиш.“, той вярва в „Получавай
и тогава ще дадеш.“.
Робърт се превръща в нещо средно между двамата си татковци, едновременно зако-
равял капиталист, обичащ играта, в която парите правят пари, и отговорен към общест-
вото учител, искрено загрижен заради непрестанно задълбочаващата се пропаст между
богати и бедни. И според него главният виновник за тази растяща пропаст е архаичната
образователна система.
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Напускането на обещаваща кариера заради друга
работа може да не изглежда разумно в краткосрочен план, но уменията, които ще при-
добиете по този начин, в дългосрочен план ще ви помогнат да печелите повече.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Усвояването на умения, излизащи извън грани-
ците на това, което смятате за своя професия, рано или късно ще ви донесе полза.
Факт за подсъзнанието: Ситуацията, от която се страхувате най-много, е умението,
което е нужно да научите и овладеете. И не е изключено да се наложи да се преборите
със себе си, за да го направите, но – също като ходенето в спортната зала – в крайна
сметка ще бъдете щастливи, че сте успели.

136
умеете:
„Сигурността, която дава работното място, означаваше всичко за образования татко.
А за Богатия татко учението беше всичко.“
„Постоянно се шокирам колко малко печелят талантливите хора.“ „Едно старо клише
гласи, че „Работното място означава да бъдеш вечно на ръба на разорението.“. Уви, това
е истина за милиони хора.“
„Препоръчвам на младите хора да си търсят работа по-скоро заради това, което ще
научат, отколкото заради онова, което ще печелят.“
„В много отношения животът е като посещението на спортната зала. Най-мъчител-
ната част е да вземеш решението да ходиш в нея. Преминеш ли веднъж тази бариера,
после става лесно.“
„Светът е пълен с бедни талантливи хора. Твърде често те са бедни, имат постоянно
финансови проблеми или печелят по-малко, отколкото биха могли, не заради това, което
знаят, а заради онова, което не знаят.“
„Техническата специализация има своите силни и слаби страни.“ „Даването на пари
е тайната на повечето богати фамилии.“
1. Познавате ли изключително талантливи хора, които печелят много малко? Какво
биха могли да започнат да правят другояче?
2. Как сте опитвали да придобиете допълнителни умения освен специалността си?
Какъв беше резултатът?
3. Имало ли е период, когато сте предпочели да запазите сигурното си работно място
вместо да „щурмувате“ друга позиция, от която в дългосрочен план може да спечелите
повече? На каква база взехте решението си?
4. Ако някой ви попита кои са най-важните умения, които би трябвало да усвои в
трудовия си живот, какво бихте му отговорили?
5. Каква роля играе даването във вашия живот? Гледате ли на него като на важна част
от успеха си?
6. Какви различни начини, по които бихте могли да давате, не сте използвали все
още?
137
Седма глава. УРОК № 7:
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯ
Главната разлика между богатия и бедния човек е

как се справят със страха.
Обучението и придобиването на финансова грамотност все още не са гаранция за пос-

тигането на финансова независимост. Пет са основните причини колонката с активи
дори на финансово грамотни хора да не бъде особено пълна и да не произвежда солиден
паричен поток. Петте причини са:
1. Страх.
2. Цинизъм.
3. Мързел.
4. Лоши навици.
5. Арогантност.
Преодоляване на страха
Никога не съм срещал човек, на когото му харесва да губи пари, и никога не съм
срещал богат човек, който да не е губил пари. Затова пък съм срещал много бедни хора,
които никога не са губили и цент... инвестирайки, имам предвид.
Страхът от загуба на пари е напълно реален и присъства у всекиго, дори в богатите.
Проблемът обаче не е страхът, а как се справяте с него. Как се справяте със загубата.
Как приемате провала, ето това е голямата разлика. Главната разлика между богатия и
бедния човек е как се справят със страха.
Нормално е да изпитваш страх относно парите си, въпреки това можеш да бъдеш бо-
гат. Всеки от нас е герой в една област и страхливец – в друга. Съпругата на мой приятел
е медицинска сестра в отделение за спешна медицинска помощ. Види ли кръв, веднага
взема необходимите мерки, но само ако спомена думата „инвестиране“, бяга панически.
Когато аз видя кръв, не бягам; губя съзнание.
Богатият татко бе наясно с фобиите, свързани с парите.
– Едни изпитват ужас от змии. Други – да не загубят пари. И едното, и другото е фо-
бия – обясняваше той.
А ето и неговото решение за справяне с фобията от загуба на пари:
– Ако мразиш риска и тревогите... започни отрано.
По-лесно е да забогатееш, ако започнеш като млад. Тук няма да навлизам в подроб-
ности, само ще кажа, че има огромна разлика между човека, започнал да инвестира на
двадесет години, и човека, започнал да инвестира на тридесет години. Казват, че покуп-
ката на остров Манхатън е една от най-страхотните сделки за всички времена. Ню Йорк
е купен за $24 във вид на дрънкулки и мъниста, но ако бяха инвестирани, при 8% го-
дишна лихва, тези $24 през 1995 година щяха да са станали повече от 24 трилиона. Ман-
хатън можеше да бъде купен отново, а с останалата сума можеше да се купи голяма част
138
от Лос Анджелис.
Но какво да правите, ако не ви остава много време до пенсионирането или искате да
се пенсионирате по-рано? Как да се справите със страха от загуба на пари?
Бедният татко не направи нищо. Просто избягваше тази тема и отказваше да я об-
съжда.
Богатият татко, от друга страна, препоръчваше да мисля като тексасец.
– Харесвам Тексас и неговите жители – казваше там. – В Тексас всичко е по-голямо.
Когато печелят, тексасците печелят много. А когато губят е истинско зрелище.
– Обичат ли да губят? – попитах аз.
– Не съм казал такова нещо. Никой не обича да губи. Покажи ми човек, който е изгу-
бил и е щастлив, а аз ще ти покажа какво се казва губещ – отговори Богатият татко. –
Става дума за нагласата на тексасеца към риска, наградата и провала. За това как се
справят с живота. Те живеят истински, за разлика от повечето хора, които са като хле-
барки, стане ли дума за пари. Изпитват ужас някой да не насочи светлината към тях и
хленчат, когато в бакалницата им върнат двадесет цента по-малко. Това, което ми ха-
ресва най-много – продължи той, – е нагласата на тексасеца. Той е горд, когато спечели,
и се хвали, когато изгуби. В Тексас имат следната поговорка: „Ако ще се разораваш,
направи го както трябва.“. Никой не иска да признае, че се е разорил заради двуетажна
къща.
Постоянно повтаряше на двама ни с Майк, че основната причина за финансов неуспех
е прекалената предпазливост на повечето хора.
– Те толкова се страхуват да не загубят, че губят – обясняваше той.
Фран Таркънтън, някогашен велик защитник от Националната футболна лига, го
казва по друг начин:
– Да спечелиш означава да не се страхуваш да загубиш.
Собственият ми опит показва, че обикновено след загубата следва победа. Преди да
се науча да карам колело, падах многократно.
Не съм срещал голфър, който никога да не е изгубвал топка за голф. Никога не съм
срещал хора, които са се влюбвали и сърцето им да не е било разбито, и никога не съм
срещал богат човек, който да не е губил пари.
ИЗКУСТВОТО ДА ПОБЕЖДАВАШ
Концепцията за победата и желанието ни да побеждаваме във всички сфери на
живота си бяха тема на президентските избори на САЩ през 2016 година.
Това е нагласа, цел, към която всички можем да се стремим и която ни мотивира
да се възползваме от грешките си, да се учим от тях и да поддържаме фокуса си
върху победата.
За повечето хора причината да не победят финансово е, че болката от загубата на пари

е много по-голяма от радостта да бъдат богати. В Тексас имат и друга хубава поговорка:
„Всеки иска да отиде в рая, но никой не иска да умре.“. Повечето хора мечтаят да бъдат
богати, но се ужасяват да не загубят пари, затова никога не отиват в рая.
139
За повечето хора причината да не победят финансово е, че болката от загубата на
пари е много по-голяма от радостта да бъдат богати.
Богатият татко често ни разказваше за посещенията си в Тексас.

– Ако наистина искате да научите как хората са се справяли с риска, загубата и про-
вала, отидете в Сан Антонио и посетете Аламо. Това е невероятна история за шепа смел-
чаци, избрали да се бият, макар да са били наясно, че няма шанс да успеят. Те предпо-
чели да умрат, но не и да се предадат. Тази вдъхновяваща история си заслужава да бъде
изучавана. И въпреки всичко е трагично военно поражение. Те губят. И как се справя с
провала тексасецът? Продължава да вика: „Помнете Аламо!“.
С Майк сме слушали тази история многократно. Богатият татко ни я разказваше ви-
наги, когато се готвеше за голяма сделка и беше нервен. След като бе проучил щателно
всичко и бе дошъл моментът да вземе окончателното решение, той ни разказваше тази
история. Разказваше ни я всеки път когато се страхуваше да не допусне грешка или да
не изгуби пари. Тя му даваше сила, защото му напомняше, че винаги може да превърне
финансовата загуба във финансова победа. Знаеше, че провалът ще го направи по-силен
и по-умен. Не че искаше да загуби; просто знаеше кой е и как би приел една загуба.
Щеше да я превърне в победа. Именно това превърна него в победител, а други – в гу-
бещи. То му даваше смелостта да прекрачи от другата страна, когато другите даваха на
заден ход.
Провалите вдъхновяват победителите и съкрушават губещите.
– Ето защо харесвам толкова тексасците. Те превръщат един голям провал във вдъх-
новение... както и в туристическа атракция, от която печелят милиони.
Но думите, които вероятно означават най-много за мен днес, са:
– Тексасците не погребват своите провали. Те се вдъхновяват от тях. Превръщат ги
във въодушевяващ, сплотяващ призив. Загубата вдъхновява тексасците да победят. Та-
кава е формулата за всеки победител.
Както казах, падането е част от процеса да се научиш да караш колело. Помня, че
паданията само увеличаваха още повече решимостта ми да се науча да карам. Казах
също, че не съм срещал играч на голф, който никога не е губил топка. Загубата на топка
или на турнир само вдъхновява най-добрите професионални голфъри да станат още по-
добри, да тренират още по-усилено, да учат повече. Благодарение на това са по-добри.
Загубата вдъхновява победителите. И сломява губещите.
Потвърждава го и следният цитат от Джон Д. Рокфелер: „Винаги съм се старал да
превръщам всеки провал във възможност.“.
А ето какво мога да кажа аз като американец с японски произход. Мнозина смятат, че
Пърл Харбър е грешка на американците. Според мен е грешка на японците. Във филма
„Тора! Тора! Тора!“ един навъсен японски адмирал казва на жизнерадостните си под-
чинени:
– Опасявам се, че събудихме спящ великан.
„Помнете Пърл Харбър“ се превърна във вдъхновяващ боен призив. Така една от най-
големите загуби на Америка се превърна в причина за победа. Голямото поражение ѝ
даде сили и тя скоро се превърна в световна сила.
Провалите вдъхновяват победителите и съкрушават губещите. Ето я най-голямата
тайна на победителите. Тайната, която губещите не познават. Най-голямата тайна на
140
победителите е, че провалът вдъхновява да победиш; затова те не се страхуват да губят.
Тук е мястото да повторим думите на Фран Таркънтън, „Да спечелиш означава да не се
страхуваш да загубиш.“. Хората като Фран Таркънтън не се страхуват да губят, защото
знаят кои са. Тъй като мразят да губят, знаят, че загубата само ще ги вдъхнови да станат
по-добри. Има голяма разлика между това да мразиш да губиш и да се страхуваш да
губиш. Повечето хора толкова се страхуват да не изгубят пари, че го правят. Разоряват
се заради двуетажна къща. Играят прекалено на дребно и на сигурно във финансово
отношение. Купуват си големи жилища и големи коли, но не и големи инвестиции.
Главната причина за финансовите проблеми на над 90% от американците е следната: те
играят така, че да не загубят, но не и за да спечелят. Отиват при своя счетоводител,
финансов плановик или брокер и купуват добре балансирано портфолио от ценни
книжа. Повечето са затворили значителни суми в депозитни сертификати, не особено
печеливши бонове, взаимни фондове и няколко индивидуални акции. С две думи – бе-
зопасно и разумно портфолио. Но не и печелившо. Това е типична инвестиция на човек,
който играе така, че да не загуби.
Не ме разбирайте неправилно. Това портфолио вероятно е по-добро от портфолиото
на 70% от населението, и този факт е ужасяващ. То е чудесно за човек, който не обича
да рискува, но безопасността и балансираността изобщо не влизат в правилата на играта,
предпочитана от успяващите инвеститори. Ако имате малко пари и желаете да забога-
теете, трябва на първо място да бъдете „фокусирани“, а не „балансирани“. Вземете
който и да е успял човек и ще видите, че в началото не е бил „балансиран“. Балансира-
ните хора не стигат доникъде. Просто си стоят на едно място. За да прогресираш, първо
трябва да се дебалансираш. Точно така се учи да ходи всяко дете.
Томас Едисон не е балансиран. Той е фокусиран. Бил Гейтс не е балансиран. Той е
фокусиран. Доналд Тръмп е фокусиран. Джордж Сорос е фокусиран. Джордж Патън не
разгръща танковете си в широчина. Фокусира ги в слабите точки на немския фронт.
Французите действат в широчина на линията „Мажино“ и знаем от историята какво се
случва с тях.
Ако имате желание да забогатеете, трябва да се фокусирате. Не правете като предс-
тавителите на бедната и средната класа, които се разпиляват, като залагат съвсем малко
на много места. Заложете много на две-три места и се ФОКУСИРАЙТЕ: следвайте изб-
раната посока, докато успеете.
Ако мразите да губите, играйте на сигурно. Ако загубата ви омаломощава, играйте на
сигурно. Правете балансирани инвестиции. Ако сте надхвърлили двадесет и пет години
и поемането на риск ви изпълва с ужас, не се променяйте. Играйте на сигурно, но за-
почнете да пестите отрано, защото това ще изисква доста време.
Но ако мечтаете да бъдете свободни, да се измъкнете от омагьосаната въртележка,
първият въпрос, който трябва да си зададете, е: „Как реагирам на провалите?“. Ако те
ви вдъхновяват да победите, може би трябва да тръгнете след мечтите си, за да ги осъ-
ществите. Но само „може би“. Ако провалът отслабва силите ви или ви кара да губите
контрол над нервите си, също като разглезените особи, които се обаждат на адвоката си
да даде под съд някого всеки път когато нещо не стане по техния начин, тогава играйте
на сигурно. Запазете работата си. Купувайте акции или взаимни фондове. Но не забра-
вяйте – в тези финансови инструменти също се крие риск, макар да изглеждат безо-
пасни.
Казвам всичко това и намесвам Тексас и Фран Таркънтън, тъй като попълването на
колонката с активи не е трудно. То не изисква особени умения, нито кой знае какво
141
обучение. Математиката, която се учи в пети клас, е достатъчна. Но изграждането на
колонката с активи е игра, при която нагласата е от огромно значение. Нужни са сме-
лост, търпение и стоицизъм пред лицето на неуспеха. Губят хората, които избягват за-
губите, а загубите превръщат губещите в победители. Просто помнете Аламо.
Преодоляване на цинизма
„Небето се сгромолясва! Небето се сгромолясва!“ – крещи Чикън Литъл от едноимен-

ната история, като тича из задния двор и непрекъснато предупреждава обитателите му
за предстоящо бедствие. Всички познаваме такива хора. Във всеки от нас има нещо от
Чикън Литъл.
Както стана дума, циникът действително е като пилето от тази история. Всички се
уподобяваме на такова пиле, когато страхът и съмненията замъглят разума ни.
Всички ни спохождат съмнения от рода на: „Не съм учен.“, „Не съм достатъчно до-
бър“, „Еди-кой си е по-добър от мен.“. Съмненията често ни парализират. Включваме
се в играта „Ами ако...“, „Ами ако икономиката се срине веднага щом инвестирам?“,
„Ами ако нещата излязат изпод контрол и не бъда в състояние да върна парите?“, „Ами
ако нещата не тръгнат както съм ги планирал?“. Или, както става най-често, приятелите
или любимите ни хора не пропуснат да ни напомнят за нашите слабости, например:
„Какво те кара да мислиш, че можеш да го направиш?“, „Ако идеята е толкова добра,
как така някой вече не я е осъществил?“, „От това няма да излезе нищо. Нямаш предс-
тава за какво говориш.“. Тези изпълнени със съмнение думи често стават толкова гръм-
ки, че в крайна сметка не правим нищо. Стомахът ни се свива на топка от ужасни пред-
чувствия. Понякога губим съня си. И не вървим напред. Придържаме се към безопас-
ното и възможностите ни отминават. Наблюдаваме как животът минава покрай нас, до-
като стоим вцепенени с изстинало от страх тяло. Всички сме го изпитвали в един или
друг период от своя живот, някои – по-често от други.
ГРЕШКИТЕ СА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ УЧИМ
В училище ни учат да избягваме грешките... и наказват учениците, които ги
допускат.
Но животът ме научи, че грешките – ако ги разпознаем, признаем и подложим на
оценка и ги използваме, за да правим по-добър избор в бъдеще – са изключително
ценни. Малко страх може да бъде от полза, но в никакъв случай не трябва да живеем
в страх да не сгрешим. Грешките са положително явление, ако откриваме урока във
всеки провал.
Питър Линч, чието име се свързва с взаимен фонд „Fidelity Magellan“, сравнява пре-
дупрежденията за „сгромолясването на небето“ с „шум“, който чуваме всички. Той въз-
никва в нашата глава или идва отвън, често генериран от приятели, роднини, колеги и
медии. Линч припомня петдесетте години на XX век, когато новините говорят толкова
за заплахата от ядрена война, че хората започват да си строят противоатомни скрива-
лища и да складират в тях храна и вода. Ако бяха инвестирали тези пари разумно в
142
пазара, вместо да ги закопават в противоатомни скривалища, сега вероятно щяха да бъ-
дат финансово независими.
Когато в един град бъде извършен акт на насилие, продажбите на оръжие в цялата
страна нарастват. Един човек в щата Вашингтон умира след консумация на недопечен
хамбургер и отделът на Аризона към Министерството на здравеопазването на САЩ на-
режда заведенията да подлагат говеждото месо на добра топлинна преработка. Фарма-
цевтична компания пуска през февруари по телевизията рекламен клип, посветен на
предпазването от грипа. Броят на настинките нараства успоредно с продажбите на ле-
карството ѝ при настинка.
Повечето хора са бедни, тъй като стане ли дума за инвестиране, безчет Чикън Литъл
тичат и крещят неуморно:
– Небето се сгромолясва! Небето се сгромолясва!
Виковете им имат такъв успех, защото всеки от нас има своите страхове. Често е не-
обходим голям кураж, за да не позволиш всички тези приказки и слухове за края на
света да не увеличат собствените ти съмнения и страхове.
Опитният инвеститор знае, че привидно най-лошите периоди са всъщност най-благо-
датни за правене на пари. Когато всички останали са твърде уплашени, за да действат,
той „натиска спусъка“ и бива възнаграден за своята решителност.
Преди години един приятел от Бостън, Ричард, ни дойде на гости във Финикс. Остана
впечатлен от всичко, което бяхме постигнали с Ким с купуването на акции и недвижимо
имущество. Цените на имотите във Финикс бяха паднали. В продължение на два дена
му показвахме прекрасни според нас възможности за генериране на паричен поток и
капиталова печалба.
Ние с Ким не сме брокери на недвижимо имущество. Ние сме инвеститори. След като
открихме подходяща сграда в един курорт, ние се свързахме със съответния брокер и
той му я продаде същия следобед. Така той се сдоби с градска къща с две спални само
срещу $42 000. Подобни постройки се продаваха за $65 000. Развълнуван от изгодната
покупка, Ричард се върна в Бостън.
Две седмици по-късно брокерът се обади, за да съобщи, че приятелят ни се отказал.
Телефонирах му веднага, за да разбера причината. Той обясни само, че разговарял със
съседа си и той казал, че сделката била лоша. Цената била прекалено висока. На въпроса
ми дали съседът е инвеститор, Ричард отговори, че не е. А когато го попитах защо тогава
му се доверява, Ричард зае отбранителна позиция и отвърна, че иска да продължи да
оглежда.
Пазарът на недвижимо имущество във Финикс се оживи и само след две години взе-
махме от тази къщичка във вид на наем $1 000 месечно, а в разгара на зимния сезон –
по $2 500. След още една година имотът струваше $95 000. Беше достатъчно Ричард да
даде първата вноска от $5 000, за да започне да се измъква от омагьосаната въртележка.
Днес все още не е направил нищо.
Реакцията на Ричард не ме изненада. Това са типичните „угризения на купувача“, от
които никой не може да избяга. Важното е дали ще им позволим да вземат връх. Ако
победи страхът, човек губи шанса си за освобождаване.
Ето друг пример. Държа малка част от активите си в сертификати за запазено право
върху чуждо имущество вместо в депозитни сертификати. Печеля от тези пари 16% го-
дишно, което определено е повече от лихвения процент, предлаган от банките за депо-
зитни сертификати. Сертификатите се подсигуряват от недвижимо имущество и от за-
143
конодателството в щата, което също е за предпочитане пред повечето банки. Тази фор-
мула ги прави безопасни. Просто липсва ликвидност. Затова гледам на тях като на две
до седемгодишни депозитни сертификати. Почти винаги когато споделя, че държа па-
рите си по този начин, ми отговарят, че е рисковано, и ми обясняват защо не би трябвало
да го правя. На въпроса ми откъде имат тази информация, отвръщат, че са чули нещо
такова от приятел или са го прочели в списание, посветено на инвестирането. Те самите
никога не са се занимавали с такова нещо, но обясняват на човек, който го прави, защо
да не го прави. Най-ниската доходност, която търся, е 16%, но изпълнените със съмне-
ния хора са склонни да приемат далеч по-малка възвръщаемост. Съмненията са скъпо
удоволствие.
Искам да кажа, че именно тези съмнения и цинизъм са причината хората да си остават
бедни и да играят на сигурно. Реалният свят просто ви чака да забогатеете. Единствено
вашите съмнения ви държат в бедност. Както стана дума, измъкването от омагьосаната
въртележка е технически лесно. Не е необходимо кой знае какво образование; пробле-
мът е, че съмненията осакатяват повечето хора.
– Циниците никога не побеждават – казваше Богатият татко. – Неоснователните съм-
нения и страхове създават циници.
„Циниците критикуват, а победителите анализират“ гласеше друга от любимите му
сентенции.
Той обясняваше, че критицизмът ослепява, докато анализът отваря очите. Анализът
позволява на победителите да видят, че циниците са ослепени и да забелязват възмож-
ности, които другите пропускат, а ключът към успеха е да откриваш онова, което дру-
гите пропускат.
Недвижимото имущество е могъщо инвестиционно средство за всеки, който се
стреми към финансова независимост или свобода. Но най-често когато спомена нещо
такова, чувам: „Не желая да отпушвам тоалетни.“.
Точно това Питър Линч нарича „шум“. А Богатият татко щеше да каже: „А, ето, ци-
никът се обажда.“.
Т. е. този, който критикува, вместо да анализира. Този, който позволява на своите
съмнения и страхове да му замъглят ума, вместо да му отворят очите.
Затова, като чуя някой да обяснява, че не иска да отпушва тоалетни, ми идва да отго-
воря:
– А какво те кара да смяташ, че аз искам?
Излиза, че тоалетната е по-важна от онова, което искат. Аз говоря за освобождаване
от омагьосаната въртележка, а те се фокусират върху тоалетните. Подобен модел на
мислене обрича повечето хора на бедност. Те критикуват, вместо да анализират.
– Ключът на успеха е в ръцете на всичко, което „не искате“ – казваше Богатият татко.
КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ДЪЛГОВЕТЕ И ДАНЪЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Днес мнозина предлагат финансови съвети. Едни казват на хората да изхвърлят
кредитните си карти, други им препоръчват да се освободят от дълговете си.
С Ким и досега следваме уроците на Богатия татко да използваме дълговете и данъ-
ците за увеличаване на богатството си. Финансовото образоване, осъзнаването на
разликата между добър и лош дълг и използването на данъчното законодателство
(все неща, които правят богатите), са част от нашата формула.
144
Тъй като аз също не желая да отпушвам тоалетни, намирам управител на имотите,
който да се занимава с отпушването на тоалетни. А щом открия подходящия човек,
който да се грижи за къщите или апартаментите, паричният ми поток нараства. Но най-
важното е, че добрият управител ми позволява да купя много повече имоти, тъй като
няма да ми се налага да отпушвам тоалетни. Добрият управител е ключът към успеха в
сферата на недвижимото имущество. За мен откриването на такъв човек е по-важно от
намирането на самите имоти. Качественият управител често научава за страхотни
сделки с недвижимо имущество дори преди самите брокери, което го прави дори още
по-ценен.
Точно това имаше предвид Богатият татко, казвайки, че „Ключът на успеха е в ръцете
на всичко, което „не искате“.“ Тъй като не искам да се занимавам с отпушване на тоа-
летни, аз изнамерих начин да купувам повече имоти и да ускоря измъкването си от ома-
гьосаната въртележка. Хората, които продължават да обясняват, че не желаят да се за-
нимават с отпушване на тоалетни, се лишават от това могъщо средство за инвестиране.
За тях тоалетните са по-важни от свободата им.
На фондовата борса нерядко чувам следното изказване: „Не искам да губя пари.“
Интересно какво ги кара да мислят, че аз или който и да било друг обича да губи
пари? Те не правят пари, тъй като избират да не губят пари. Вместо да анализират, те
затварят съзнанието си за друго могъщо средство за инвестиране – фондовата борса.
Преди време с един приятел минахме покрай кварталната бензиностанция. Той
вдигна поглед и забеляза, че цената на бензина, а следователно – и на петрола, се по-
качва. Въпросният приятел е цар на притесненията, типичен Чикън Литъл. Ако питаш
него, небето е винаги на път да се сгромоляса и обикновено точно така и става, поне що
се отнася за него самия.
Когато се прибрахме, той изнесе цяла лекция защо през следващите няколко години
цената на петрола ще се увеличава все повече и повече. Никога дотогава не бях виждал
представените от него статистически справки, макар вече да притежавах значителна
част от акциите на една съществуваща петролна компания. Веднага щом научих тази
информация, започнах да търся и открих нова петролна компания на нереално ниска
цена, която бе на път да открие петролни залежи. Брокерът ми смяташе, че е изключи-
телно перспективна, и аз купих 15 000 акции по 65 цента.
Три месеца по-късно със същия приятел минахме покрай същата бензиностанция; це-
ната на галон бензин се бе покачила с почти 15%. И отново Чикън Литъл се притесни и
даде израз на тревогата си. Аз се усмихнах, защото преди месец малката петролна ком-
пания бе открила петрол и цената на онези 15 000 вече бе надминала $3. И бях направил
всичко това в резултат на неговия съвет. А ако казаното от приятеля ми бе вярно, цената
на бензина щеше да продължава да се покачва.
Ако разберяха как действа „стопът“ при инвестирането на фондовата борса, повече
хора щяха да инвестират, за да спечелят, вместо за да не загубят. „Стоп“ е просто ком-
пютърна команда, която продава акциите ви автоматично, ако цената започне да пада и
така спомага загубите ви да се сведат до минимум, а печалбите да бъдат максимални
при дадена ситуация. Това е страхотен инструмент за хората, които се страхуват от за-
губата.
Затова, когато чуя как някои се фокусират върху своите „не искам“, вместо върху
това, което искат, ми става ясно, че „шумът“ в главата им е доста силен. Чикън Литъл е
обсебил напълно ума им и крещи:
145
– Небето се сгромолясва и тоалетните се запушват!
Така те избягват всичко, което „не искат“, но плащат огромна цена, и има голяма ве-
роятност никога да не получат онова, което желаят. Те не анализират, тъй като техният
вътрешен Чикън Литъл им замъглява ума.
Богатият татко ми подсказа начин да се справям с Чикън Литъл в себе си.
– Прави това, което е направил полковник Сандърс.
На 66 години той изгубва бизнеса си и остава само на пенсията си, но тя, разбира се,
е недостатъчна. Той започва да обикаля из страната и да предлага рецептата си за пър-
жено пиле. Получава 1009 отказа, преди най-сетне да чуе „да“. Става милионер на въз-
раст, когато повечето хора се оттеглят. „Бил е смел и упорит човек“, такова бе мнението
на Богатия татко за Харланд Сандърс. Затова, когато имате съмнения и сте малко упла-
шени, просто направете това, което е направил полковник Сандърс със своето малко
пиле, със своя Чикън Литъл – изпържете го.
Преодоляване на мързела
Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували истории за бизнесмена,

който работел здраво, за да печели. Работел здраво, за да подсигури добре съпругата и
децата си. Прекарвал много време в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. И
един ден, като се прибрал, заварил къщата празна. Съпругата му си била заминала за-
едно с децата. Той знаел, че двамата имат проблеми, но вместо да се постарае да зазд-
рави отношенията със съпругата си, продължавал да отдава времето и силите си на ра-
ботата. Случилото се го съкрушило толкова, че вече не бил в състояние да работи ка-
чествено и в крайна сметка загубил работата си.
Днес често се натъквам на хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богат-
ството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е
една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избегнат нещо, което не
желаят да погледнат в лицето. И няма нужда някой да им го казва. Дълбоко в себе си те
го знаят. Кажете ли им го, често отвръщат с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане на телевизия,
риболов, игра на голф или ходене по магазините, но въпреки всичко дълбоко в себе си
чувстват, че бягат от нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел: мър-
зел, прикрит под постоянна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малка доза алчност.
Повечето хора сме възпитани да гледаме на алчността или желанието като на нещо
лошо. „Алчните хора са лоши.“, повтаряше майка ми. Всички обаче копнеем да имаме
хубави, нови или вълнуващи неща.
И за да държат под контрол тази емоция, родителите често намират начин да я потис-
кат, пораждайки чувство за вина.
– Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри?
Това бе един от любимите похвати на мама.
– Какво каза, че искаш да ти купя? – Това пък бе предпочитаният метод на баща ми. –
Да не мислиш, че имам печатница за пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата?
Както знаеш, ние не сме богати.
Според Богатия татко думите „Не мога да си го позволя“ действат като команда
към мозъка да престане да мисли.
146
„Как мога да си го позволя?“, от своя страна, ни помага да се отворим за различ-
ните възможности, вълнение и мечти.
Онова, което ме впечатляваше най-силно, не бяха самите думи, а гневът, с който се

изричаха, и стремежът да създадат чувство за вина.
Друга тактика за пораждане на чувство за вина изглежда така:
– Аз си жертвам живота, за да ти купя това. Купувам ти го, тъй като аз самият като
дете никога не съм имал подобни предимства.
Един съсед е в ужасно финансово положение, но не може да си прибере колата в га-
ража, тъй като е пълен с играчките на децата му. Тези глезльовци получават всичко,
което поискат.
– Не искам да разберат какво е да желаеш нещо, а да не можеш да го имаш – така
обяснява поведението си моят съсед.
Не е заделил нищо нито за следването на своите деца, нито за собственото си пенси-
ониране, но те притежават всички произведени някога играчки. Неотдавна намери нова
кредитна карта в пощенската си кутия и веднага заведе децата си да видят Лас Вегас.
– За тях го правя – обяви той с вид на мъченик.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите „Не мога да си го позволя.“, но
вкъщи чувах само тях. Вместо това Богатият татко настояваше децата му да се питат:
„Как мога да си го позволя?“. Според него думите „Не мога да си го позволя.“ действат
като команда към мозъка да престане да мисли. „Как мога да си го позволя?“, от своя
страна, ни помага да дадем на мозъка си зелена светлина да мисли и да търси отговори.
Но най-вече смяташе, че твърдението „Не мога да си го позволя.“ е лъжа и човешкият
дух го знае.
– Духът на човека е невероятно могъщ – обясняваше той. – И знае, че може да нап-
рави всичко.
Когато позволите на мързеливия ум да каже „Не мога да си го позволя.“, вътре във
вас избухва война. Духът ви се ядосва и мързеливият ум е принуден да защитава своята
лъжа. Духът крещи:
– Хайде, ставай. Да вървим в спортната зала да тренираме.
– Ама аз съм уморен – отговаря мързеливият ум. – Днес имах наистина много работа.
Човешкият ни дух заявява:
– Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем.
На което мързеливият ум отвръща:
– Богатите са алчни. Освен това разправиите са големи. На всичкото отгоре е риско-
вано. Може да загубя пари. Аз и така работя достатъчно. На работа ме претоварват, виж
каква работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
„Не мога да си го позволя“ предизвиква също така тъга, чувство на безпомощност,
което води до обезверяване и дори – до депресия. „Как мога да си го позволя?“, от своя
страна, ни помага да се отворим за различните възможности, вълнуващи теми и мечти.
Затова Богатият татко се вълнуваше не от въпроса какво искахме да купим, а дали сме
наясно, че „Как мога да си го позволя?“ създава творчески ум и динамичен дух.
Затова рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:
– Как можете да си го позволите?
Тук влизаше и колежът, чиито такси плащахме сами. Интересуваше го не целта, а
процесът на нейното постигане, и точно на това искаше да ни научи.
Проблемът, който наблюдавам днес, е чувството за вина, което изпитват милиони
147
хора, заради желанията или „алчността“ си. Това е стара програма, задействана още през
детството им. Макар да желаят хубавите неща, които предлага животът, подсъзнател-
ният стереотип, създаден в детството им, ги кара да казват: „Не мога да си го позволя.“
или „Никога няма да мога да имам това.“.
Когато реших да се измъкна от омагьосаната въртележка, въпросът бе само един:
„Как мога да си позволя да не работя никога повече?“. Умът ми започна да предлага
отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните си
родители, „Не можем да си го позволим.“, „Престани да мислиш само за себе си.“, „Защо
не помислиш за другите?“ и други подобни твърдения, целящи да ми внушат чувство за
вина и така да потиснат „алчността“ ми.
И така, как да се преборите с мързела? И отново отговорът е: с малка доза алчност.
Има една игра, „Какво ще ми донесе това?“. В нея човекът пита:
– Как би изглеждал животът ми, ако не трябва да работя никога повече? Какво бих
правил, ако имах толкова пари, колкото са ми необходими?
Без тази малка доза алчност, която изразява всъщност желанието ни за нещо по-
добро, няма прогрес. Светът прогресира, защото всички желаем по-добър живот. Но-
вите изобретения се правят, тъй като желаем нещо по-добро. Ходим на училище и заля-
гаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова, усетите ли, че избягвате нещо,
което знаете, че би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: „Какво ще ми
донесе това?“. Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел.
Прекалената алчност обаче, както и всяко друго нещо в прекалено големи дози, не е
положително качество. Спомнете си какво казва Майкъл Дъглас във филма „Уолст-
рийт“: „Алчността е добро нещо.“. Богатият татко го изрази другояче:
– Чувството за вина е по-лошо от алчността, тъй като лишава тялото от душа.
А според мен Елинор Рузвелт го е казала най-добре:
– Правете това, което усещате със сърцето си, че е правилно... защото така или иначе
ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не
го направите.
Преодоляване на лоши навици
Животът на човека е в много по-голяма степен отражение на навиците, отколкото на

образованието му. След като гледа филма „Конан варварина“ с Арнолд Шварценегер,
един приятел каза:
– Много бих искал да имам тяло като на Арнолд Шварценегер. Повечето мъже заки-
маха в знак на съгласие.
– Чувал съм, че като дете бил хилав и слаб – додаде друг приятел.
– И аз съм го чувал – обади се трети. – Казват, че имал навика да тренира почти всеки
ден.
– Не се и съмнявам, че го прави.
– Не – намеси се циникът на групата. – Бас държа, че се е родил такъв. И защо не
престанем да говорим за Арнолд и не си поръчаме по още една бира?
Това е пример как навиците контролират поведението. Помня, че питах Богатия татко
за навиците на богатите. Вместо да ми отговори направо, той реши, както обикновено
да ми покаже чрез примери.
– Кога си плаща сметките баща ти? – попита той.
– На първо число на месеца.
148
– Остава ли му нещо?
– Много малко – отвърнах аз.
– Ето това е главната причина за финансовите му трудности. Баща ти има лошия на-
вик да плаща първо на всички, а на себе си – последен, и то само ако му е останало нещо.
– Което обикновено не се случва – добавих аз. – Но той все пак трябва да си плаща
сметките, нали? Да не искаш да кажеш, че не трябва да ги плаща?
– Разбира се, че не. Аз самият съм убеден, че сметките трябва да се плащат навреме.
Просто плащам първо на себе си. Преди да платя дори на държавата.
– А ако нямаш достатъчно пари? Какво ще правиш тогава?
– Същото. Пак плащам първо на себе си, дори парите да не стигат. Колонката с активи
е далеч по-важна за мен от държавата.
– Но в такъв случай не те ли подвеждат под отговорност? – учудих се аз.
– Ако не платя. Слушай, не съм казвал да не плащаш. Казах само да плащаш първо
на себе си, дори да имаш проблем с парите.
– Но... как го правиш?
– Не зададе въпроса правилно. Не „как“, а „защо“?
– Добре. Защо?
– Мотивация – обясни Богатият татко. – Кой според теб ще недоволства по-гръмко,
ако не му платя – аз или моите кредитори?
– Кредиторите ти несъмнено ще се развикат по-силно от теб. – Това бе повече от оче-
видно. – Ти не би казал нищо, ако не си платиш.
– Е, както виждаш, след като платя на себе си, натискът да си платя данъците и на
кредиторите ще бъде толкова силен, че ще ме принуди да търся други форми на при-
ходи. Натискът, оказван от необходимостта да плащам, се превръща в мотивация за мен.
Работил съм едновременно на повече от едно място, създавал съм други компании, тър-
гувал съм на фондовата борса, изобщо съм правил какво ли не, само и само кредиторите
да не викат подире ми. Натискът ме караше да работя по-усилено, принуждаваше ме да
мисля и, като цяло, ме направи по-умен и активен, когато стане дума за пари. Ако бях
плащал на себе си на последно място, нямаше да усещам натиск, но щях да се разоря.
– Значи те е мотивирал страхът от държавата или от други хора, на които дължиш
пари?
Точно така – потвърди Богатият татко. – Знаеш ли, държавата наема големи грубияни
да ѝ събират дължимото. Всъщност, всички, които събират дължими суми, са такива. И
повечето хора се предават пред тях. Плащат им и никога не успяват да платят на самите
себе си. Знаеш ли историята за 45 килограмовия слабак, на който му ритат пясък в
очите?
Кимнах.
– Непрекъснато виждам тази реклама за уроци по вдигане на тежести и културизъм.
– Е, повечето хора позволяват на грубияните да им ритат пясък в очите. Аз обаче
реших да използвам страха от грубияните, за да стана по-силен. Други стават по-слаби.
Да си налагаш да мислиш как да печелиш повече пари е като да ходиш в спортната зала
и да тренираш. Колкото повече натоварвам умствения си мускул, толкова по-силен ста-
вам. И вече не се страхувам от онези грубияни.
Думите на Богатия татко ми допаднаха.
– Значи, ако плащам първо на себе си, ще стана по-силен както във финансово, така
и в умствено отношение? – Богатият татко кимна. – Но ако си плащам последен или
изобщо не си плащам, ще ставам по-слаб. И тогава шефове, мениджъри, данъчни агенти,
149
фирми за събиране на задължения и хазяи ще ме блъскат цял живот... само защото ня-
мам добри парични навици.
Богатият татко кимна отново и промълви:
– Също като 45 килограмовия слабак.
Ако плащам първо на себе си, ставам по-силен както във финансово, така и в умст-
вено отношение.
Преодоляване на арогантността
– Печеля пари посредством това, което знам. Губя пари поради онова, което не знам.
Всеки път когато проявя арогантност, губя пари. Защото арогантният наистина си вярва,
че онова, което не знае, не е от значение – казваше Богатият татко.
Установил съм, че мнозина използват арогантността като прикритие за собственото
си невежество. Това се случва често, когато обсъждам финансови въпроси със счетово-
дители или дори с други инвеститори.
Те опитват да решават спорове с повишаване на тона. А на мен ми става ясно, че не
знаят за какво говорят. Не лъжат, но и не казват истината.
Доста от хората в света на парите, финансите и инвестициите нямат абсолютно ни-
каква представа за какво говорят. Повечето хора от индустрията на парите просто дек-
ламират една или друга презентация, също като продавачите на използвани автомобили.
Когато установиш, че си неосведомен по дадена тема, започни да се образоваш, като
намериш специалист или книга по темата.
УЧЕБЕН КУРС Седма глава УРОК № 7. Обобщение
Петте главни причини финансово грамотни хора да не създават мощен паричен поток,
са: 1) страх; 2) цинизъм; 3) мързел; 4) лоши навици и 5) арогантност. Нека разгледаме
всяка една от тях детайлно.
Преодоляване на страха
Никой не обича да губи пари. Никога не са губили пари при инвестиране единствено
хората, които не са инвестирали. Всички се страхуват да губят пари; разликата е как се
справят със страха и загубата. Главната разлика между бедния и богатия човек е конт-
ролът, който имат върху този страх.
Нормално е да изпитвате страх. Един от начините да го преодолеете е като започнете
отрано и дадете възможност на сложната лихва да работи за вас. Има огромна разлика
между човека, започнал да спестява на двадесет години, и човека, започнал да спестява
на тридесет години. Какво да правите, ако не ви остава много време до пенсионирането
или искате да се пенсионирате по-рано?
Богатият татко препоръчва да мислите като тексасец. Големи печалби, големи за-
губи... важно е отношението ви към загубите. Тексасецът е горд, когато спечели, и се
хвали, когато изгуби.
В живота на Робърт печалбата често следва загубата. Той не е срещал богат човек,
който никога не е губил пари, но богатите никога не позволяват страхът да ги извади от
150
играта.
Падането на Аламо е трагично военно поражение, но тексасците са го превърнали във
вдъхновяващ призив, „Помнете Аламо!“, който да ги води към победи.
Правете като тексасците – не погребвайте загубите си.
Вдъхновявайте се от тях.
Загубата вдъхновява победителите и сломява губещите. Както е казал Джон Д. Рок-
фелер: „Винаги съм се старал да превръщам всеки провал във възможност.“.
Дори Пърл Харбър, една от най-големите загуби на Америка, ѝ даде сили и тя скоро
се превърна в световна сила.
Победителите знаят, че провалът вдъхновява да победиш. Защо тогава да се страху-
ваш от провал, когато може да доведе до нещо голямо? Но да не се страхуваш от провала
не означава, че не мразиш да губиш.
Повечето хора играят така, че да не загубят, когато трябва да играят, за да спечелят.
И затова имат финансови трудности. Портфолиото им може и да е безопасно и разумно,
но не е печелившо. Те играят така, че да не загубят.
Балансираното портфолио не е нещо лошо, но няма да ви помогне да реализирате
голяма победа. Успяващите инвеститори не играят по този начин. В началото трябва да
бъдете „фокусирани“, а не „балансирани“. Заложете на две-три места и се фокусирайте.
За изграждането на колонката с активи не е необходимо да бъдете големи матема-
тици, а да бъдете смели и с правилна нагласа към провалите.
Преодоляване на цинизма
Независимо дали става въпрос за собствените ни съмнения или за съмненията на

други хора в живота ни, ние често позволяваме на съмненията да блокират намерението
ни да действаме. Придържаме се към безопасното и възможностите ни отминават.
Често е необходим голям кураж, за да не позволиш всички приказки и слухове за края
на света да не увеличат собствените ти съмнения и страхове. Но опитният инвеститор
знае, че привидно най-лошите периоди са всъщност най-благодатни за правене на пари.
Когато всички останали са твърде уплашени, за да действат, той „натиска спусъка“ и
бива възнаграден за своята решителност.
Робърт разказва историята на един приятел, който се отказва в последната минута да
инвестира в изключително изгодно продавана къща, защото съседът – който не е инвес-
титор – му казва, че сделката не е добра. Ако не се бе уплашил, вложената от него сума
щеше да се удвои и той щеше да започне да се измъква от омагьосаната въртележка.
Робърт държи малка част от активите си в сертификати за запазено право върху чуждо
имущество вместо в депозитни сертификати. Хората, които го съветват да не го прави,
всъщност се подчиняват на съмненията си. Те не са го правили никога, но обясняват на
този, който го прави, защо да не го прави. Най-ниската доходност, която търси, е 16%,
но изпълнените със съмнения хора са склонни да приемат далеч по-малка възвръщае-
мост. Съмненията са скъпо удоволствие.
Съмненията и цинизмът са причината хората да си остават бедни. Както казва Бога-
тият татко, „Циниците критикуват, а победителите анализират.“ Победителите си дър-
жат очите отворени и виждат възможности, които другите пропускат.
Недвижимото имущество е могъщо инвестиционно средство за всеки, който се
стреми към финансова независимост или свобода. Но най-често когато говори за уни-
калността на недвижимото имущество като инструмент за инвестиране, Робърт чува:
151
„Не желая да отпушвам тоалетни.“. Те се фокусират върху тоалетните и така се обричат
на бедност.
Мнозина не искат да имат нищо общо с фондовата борса от страх да не загубят пари.
Така губят възможността да ги печелят, защото са затворили съзнанието си за този ин-
струмент за инвестиране.
Преодоляване на мързела
Една от най-разпространените форми мързел е да си вечно зает. Прекалено зает, за да

се погрижиш за богатството, здравето или взаимоотношенията си.
Какво тогава е лекарството? Малка доза алчност. Може да ни е трудно да го приемем,
тъй като повечето хора сме възпитани да гледаме на алчността или желанието като на
нещо лошо.
Вместо да казвате: „Не мога да си го позволя.“, променете нагласата си и започнете
да се питате: „Как мога да си го позволя?“ Това помага да дадем на мозъка си зелена
светлина да мисли и да търси отговори.
Твърдението „Не мога да си го позволя.“ е лъжа. Човешкият дух знае, че може да
направи всичко. Когато кажете, че не можете да направите нещо, пораждате конфликт
между духа и мързеливия си ум. „Как мога да си го позволя?“ прави ума творчески ум,
а духа – по-динамичен.
Когато Робърт решава да се измъкне от омагьосаната въртележка, въпросът е: „Как
мога да си позволя да не работя никога повече?“ и умът му започва да предлага отговори
и решения. Най-трудно му е обаче да се пребори със старата догма, целяща да внушава
чувство за вина и така да потиска „алчността“.
Без тази малка доза алчност, която изразява всъщност желанието ни за нещо по-
добро, няма прогрес. Светът прогресира, защото всички желаем по-добър живот. Но-
вите изобретения се правят, тъй като желаем нещо по-добро. Ходим на училище и заля-
гаме в учението, защото искаме нещо по-добро.
Прекадената алчност е вредна, но в малки дози може да ви стимулира да вървите нап-
ред.
Преодоляване на лоши навици
За да успеете, трябва да създавате допринасящи за успеха навици. Бедният татко ви-

наги плаща първо на другите и накрая – на себе си, след което рядко му остават сво-
бодни средства. Богатият татко винаги плаща първо на себе си, дори парите да не стигат.
Осъзнаването, че кредиторите и държавата няма да го оставят на мира, ако не им
плаща, го принуждава да търси други форми на приходи. Ако плаща първо на себе си,
няма да усеща този тип продуктивен натиск. Необходимостта да измисли как да си до-
кара допълнителни доходи, за да плаща на кредиторите си, го прави финансово по-си-
лен.
Преодоляване на арогантността
Богатият татко споделя, че всеки път когато прояви арогантност, губи пари, защото
вярва, че онова, което не знае, не е от значение. Мнозина използват арогантността като
152
прикритие за собственото си невежество. Робърт е установил, че когато обсъжда финан-
сови въпроси със счетоводители или дори с други инвеститори, те опитват да решават
спорове с повишаване на тона, и става ясно, че не знаят за какво говорят. Невежеството
не е нещо лошо, стига да го разпознаете и в отговор да започнете да учите, намирайки
специалист в съответната сфера.
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Избирайте да анализирате, вместо да критику-
вате. Циниците критикуват, а победителите анализират и забелязват останали неоце-
нени възможности, които другите пропускат.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Преодолявайте лошите навици, като ги замес-
твате с нови, например да плащате първо на себе си, вместо най-накрая.
Факт за подсъзнанието: Страхът от провал кара твърде много хора да стоят наст-
рани. Вместо това използвайте страха като вдъхновение да успеете, както правят тек-
сасците със спомена за Аламо.

И „Защо казва това?“. В този раздел не е необходимо да се съгласявате или не с Робърт.
умеете:
„Главната разлика между богатия и бедния човек е как се справят със страха.“
„Не съм срещал голфър, който никога да не е изгубвал топка за голф. Никога не съм
срещал хора, които са се влюбвали и сърцето им да не е било разбито. И никога не съм
срещал богат човек, който да не е губил пари.“
„За повечето хора причината да не победят финансово е, че болката от загубата на
пари е много по-голяма от радостта да бъдат богати.“
„Богатият татко знаеше, че провалът ще го направи по-силен и по-умен. Не че искаше
да загуби; просто знаеше кой е и как би приел една загуба. Щеше да я превърне в по-
беда.“ „Тексасците не погребват своите провали. Те се вдъхновяват от тях. Превръщат
ги във въодушевяващ, сплотяващ призив.“ „Всички се уподобяваме на малко пиле, ко-
гато страхът и съмненията замъглят разума ни.“
„Измъкването от омагьосаната въртележка е технически лесно. Не е необходимо кой
знае какво образование; проблемът е, че съмненията осакатяват повечето хора.“
„Не мога да си го позволя.“ предизвиква тъга, чувство на безпомощност, което води
до обезверяване и дори – до депресия. „Как мога да си го позволя?“ ни помага да се
отворим за различните възможности, вълнуващи теми и мечти.“
„Ако плащам първо на себе си, ще стана по-силен както във финансово, така и в ум-
ствено отношение.“
„Доста от хората в света на парите, финансите и инвестициите нямат абсолютно ни-
каква представа за какво говорят.“

153
1. Спомнете си случаи, когато сте се страхували да не се провалите. Успяхте ли да
победите този страх? Как?
2. Богатият татко препоръчваше да се поучим от тексасците: печели на едро, а загу-
бата превръщай във въодушевяващ призив. Какво ви пречи най-много да възприемете
тази нагласа? Вълнува ли ви тази идея или ви плаши?
3. Как се справяте с циниците във вашия живот, които опитват да ви обезсърчат, така
че да не поемате рискове, които според вас има голям шанс да се увенчаят с победа?
4. Избягвате ли определени инструменти за инвестиране заради „Не искам да..(като
„не искам да инвестирам в недвижимо имущество, защото не искам да отпушвам тоа-
летни“)? Как бихте могли да реагирате по-различно следващия път?
5. Съгласни ли сте с твърдението, че малката доза алчност е лекарство за мързела?
Защо сте или не сте съгласни?
6. Как са ви стимулирали алчността или желанието във вашия живот?
7. Първо на себе си ли плащате или първо си плащате сметките? Ако плащате пос-
ледно на себе си, какви стъпки може да предприемете, за да промените това?
8. Случвало ли ви се е някога да пропуснете възможност поради арогантност? Какво
научихте от това?
9. В коя сфера от финансовото познание сте невежи? Какви ресурси бихте могли да
използвате, за да се образовате в тази област?
СТОП (Stoploss): Стоп е просто компютърна команда, която продава акциите ви ав-
томатично, ако цената започне да пада, и така спомага загубите ви да се сведат до ми-
нимум, а печалбите да бъдат максимални при дадена ситуация.
154
Осма глава. УРОК № 8:
КАК ДА ЗАПОЧНЕМ
Златото е навсякъде.
Повечето хора не са обучени да го виждат.
Ще ми се да можех да кажа, че ми е било лесно да забогатея, но не беше така. Затова,

в отговор на въпроса „Как да започна?“, предлагам мисловния процес, през който пре-
минавам всекидневно. Наистина не е трудно да се намират страхотни сделки, гаранти-
рам ви. Също като да караш велосипед. След известен период на несигурност, това се
превръща в нещо напълно естествено, но стане ли въпрос за пари, за да преминеш през
периода на несигурност е нужна решимост. А това е нещо лично.
За да открием „сделката на своя живот“, трябва да призовем финансовия си гений.
Вярвам, че във всеки от нас се крие такъв. Проблемът е, че спи и чака да го събудят. А
спи, тъй като нашата култура ни възпитава, че любовта към парите е коренът на злото.
Насърчава ни да изучим някаква професия, за да можем да работим за пари, но не ни
обяснява как да направим така, че парите да работят за нас. Учи ни да не се тревожим
за финансовото си бъдеще, тъй като нашата компания или държавата ще се погрижат за
нас, когато се пенсионираме, но става така, че в крайна сметка за тази липса на финан-
сово образование ще плащат нашите деца, обучавани в същата образователна система.
Посланието е да работим здраво, да печелим пари и да ги харчим, а когато не ни дости-
гат, винаги можем да вземем назаем.
За съжаление 90% от западния свят робува на тази догма само защото е по-лесно да
си намериш работа и да работиш за пари. Ако не се числите към масата, ви предлагам
следните десет стъпки за пробуждане на финансовия гений във вас. Това са стъпките,
които съм следвал аз самият. Ако искате да следвате някои от тях, би било чудесно. Ако
ли не, създайте си ваши. Вашият финансов гений е достатъчно умен, за да създаде свой
списък.
В Перу се запознах с един човек, който бе златотърсач от 45 години. Попитах го защо
е толкова уверен, че ще открие златна мина.
– Златото е навсякъде – отговори той. – Но повечето хора не са обучени да го виждат.
Смятам, че е точно така. Аз, например, за един ден мога да намеря четири-пет потен-
циално страхотни сделки с недвижимо имущество там, където средностатистическият
човек не би открил нищо, дори и двамата да оглеждаме един и същ квартал. Причината
е, че той не е отделил време, за да развие финансовия си гений.
Предлагам следващите десет стъпки като процес за развиване на дадените ви от Гос-
под дарби, върху които единствено вие имате контрол.
1. Открийте по-силна от реалността причина: силата на духа

На въпроса дали биха искали да бъдат богати или финансово свободни, повечето хора
биха отговорили с „да“. Но тогава на пътя се изпречва реалността. Пътят изглежда пре-
калено дълъг, а височините за преодоляване по него – твърде много. По-лесно е просто
да работиш за пари и излишъка да предаваш в ръцете на брокера си.
155
Преди години се запознах с млада жена, която мечтаеше да плува в олимпийския от-
бор на САЩ. Реалността бе, че трябваше да става всяка сутрин в четири часа, за да плува
три часа преди училище. В събота не ходеше да се забавлява с приятелите си. Трябваше
да учи като всички останали.
Когато я попитах какво подхранва тази свръхчовешка амбиция и жертвоготовност, тя
отвърна простичко:
– Правя го за себе си и за хората, които обичам. Именно любовта ми помага да прео-
долявам всички препятствия и лишения.
Причината или целта е съчетание от всички „искам“ и „не искам“. Когато ме попитат
коя е моята причина да искам да съм богат, обяснявам, че тя е комбинация от дълбоко
емоционални „искам“ и „не искам“. Ще изброя някои от тях, първо „не искам“, тъй като
те пораждат „искам“. Не искам да работя цял живот. Не искам онова, за което мечтаеха
родителите ми: сигурна работа и къща в предградията. Не искам да бъда наемен работ-
ник. Страшно ми беше неприятно, че татко пропускаше всичките ми футболни мачове
поради ангажиментите, свързани с кариерата си. Почувствах се ужасно, че баща ми е
работил като вол цял живот, а накрая държавата му отне почти всичко, за което бе по-
ложил толкова усилия. След смъртта си дори не можа да ни остави плодовете на много-
годишния си труд. Богатите не правят така. Те оставят на своите деца плодовете на сво-
ите усилия.
А сега идва ред на част от „искам“. Искам да бъда свободен да пътувам по света и да
живея по начина, който обичам. Искам това да стане възможно, докато съм все още
млад. Искам просто да бъда свободен. Искам да имам контрол върху времето и живота
си. Искам парите да работят за мен.
Това са моите дълбоки емоционални причини. Какви са вашите? Ако не са достатъчно
силни, тогава реалността на пътя, който ви предстои, може да надделее над тях. Мно-
гократно съм губил пари и съм се препъвал, но именно дълбоките емоционални причини
ми помагаха да се изправя и да продължа да се движа напред. Исках да бъда свободен
на четиридесетгодишна възраст, но успях да го постигна чак когато навърших четири-
десет и седем години, след много поучителни преживявания.
Ще ми се да можех да кажа, че беше лесно. Не беше лесно, но не беше и чак толкова
трудно, но научих, че без силна причина или цел всичко в живота изглежда трудно.
АКО НЯМАТЕ УБЕДИТЕЛНА ПРИЧИНА, СТАВА БЕЗСМИСЛЕНО ДА ЧЕ-

ТЕТЕ НАТАТЪК. РАБОТАТА, КОЯТО ВИ ПРЕДСТОИ, ЩЕ ВИ СЕ СТОРИ
ТВЪРДЕ МНОГО.
2. Правете избора си всеки ден: силата на избора

Изборът е главната причина за желанието на хората да живеят в свободна страна. Ис-
каме да имаме властта да избираме.
Във финансово отношение ние държим в ръцете си силата да изберем дали в бъдеще
да бъдем богати, бедни или от средната класа. Навиците ни за харчене отразяват това,
което сме. Бедните имат навици за харчене на бедни хора. Като момче обичах да играя
„Монопол“ и тъй като никой не ми каза, че „Монопол“ е само за деца, продължих да
играя на нея и след като пораснах. Освен това имах богат татко, който ми обясни разли-
ката между актив и пасив. В резултат още като момче избрах да бъда богат и разбрах,
че единственото, което трябва да правя, е да се сдобивам с активи, с истински активи.
156
Най-добрият ми приятел, Майк, получи колонка с активи като подарък, но и той тряб-
ваше да направи своя избор – дали да се научи как да я поддържа. Много богати фами-
лии губят активите си през следващото поколение само защото никой не е бил обучен
да се грижи за тях.
Повечето хора избират да не бъдат богати. За 90% от населението да бъдеш богат е
„прекалено голямо главоболие“ и затова си измислят твърдения от рода на: „Парите не
ме интересуват.“, „Никога няма да стана богат.“, „Няма защо да се тревожа, още съм
млад.“, „Когато изкарам някакви пари, тогава ще мисля за бъдещето.“, „Съпругът/Съп-
ругата ми се занимава с финансите.“. Проблемът е, че подобни твърдения ограбват сво-
ите поддръжници от две неща. Едното е времето, което е най-ценният ви актив. Второто
е възможността за учене. Липсата на пари не би трябвало да бъде извинение да не учите.
Този избор всеки от нас прави всекидневно: изборът какво да правим с времето и с па-
рите си и с какво си пълним главата. Ето това е силата на избора. Всички имаме избор.
Аз просто избрах да бъда богат и правя този избор отново и отново всеки ден.
Инвестирайте първо в образование. Единственият реален актив, който притежавате в
действителност, е вашият ум, най-мощният инструмент, над който имаме власт. Всеки
от нас има избор с какво да си пълни главата, щом поотрасне достатъчно. Може да гле-
дате телевизия, да четете списания за голф, да се запишете на курс по керамика или по
финансово планиране, вие избирате. Повечето хора просто купуват инвестиции, вместо
първо да инвестират в обучението си на тема инвестиране.
Неотдавна ограбиха апартамента на една приятелка. Крадците отнесли цялата ѝ елек-
троника, но оставили книгите. Всички имаме същия този избор. Деветдесет процента от
населението купуват телевизори и само около 10% купуват книги за бизнес.
И така, какво правя аз? Ходя по семинари. Харесва ми, когато продължават поне два
дена, защото обичам да се потапям в темата. През 1973 година видях по телевизията
човек, който рекламираше тридневен семинар, посветен на въпроса как да купуваме
недвижимо имущество без първоначална вноска. Похарчих $385 за курс, благодарение
на който впоследствие спечелих най-малко два милиона долара. Но най-важното е, че с
него си купих живот. Не ми се налага да работя до края на живота си благодарение на
този курс. Всяка година ходя поне на два подобни курса.
Обичам компактдисковете и аудиокнигите. Причината ли? Ами мога да прослушам
отново току-що чутото. Веднъж на такъв запис чух как изнасящият лекцията инвеститор
каза нещо, с което изобщо не бях съгласен. Вместо да се отдам на арогантност и крити-
цизъм, просто прослушах този петминутен отрязък най-малко двадесет пъти. Изведнъж,
благодарение на това, че не си бях затворил съзнанието, разбрах защо го бе казал. Беше
истинско вълшебство. Чувствах се така, сякаш бях отворил врата към ума на един от
най-великите инвеститори на нашето време. Осъзнах дълбочината и проникновението
на огромните му познания и опит.
Крайният резултат: все още мисля по стария си начин, но мога да погледна на същия
проблем или ситуация и по нов начин. Така съм в състояние да анализирам даден проб-
лем или тенденция по два начина и това е безценно. Днес се питам често: „Как би пос-
тъпил в този случай Доналд Тръмп, или Уорън Бъфет, или Джордж Сорос?“. Единстве-
ният начин да получа достъп до необятната им умствена мощ е като проявя достатъчно
смирение, за да прочета или чуя онова, което имат да кажат те. Често арогантни или
критични са хората с ниско самочувствие, които се страхуват да поемат риск. Нали раз-
бирате, ако научите нещо ново, се налага да направите грешки, за да проумеете напълно
новата информация.
157
Ако сте прочели книгата дотук, арогантността очевидно не е сред вашите проблеми.
Арогантните хора рядко четат или слушат това, което имат да кажат експертите. Защо
да го правят? Та те са центърът на вселената.
Твърде много „интелигентни“ хора оспорват всяка нова идея, която не се вмества в
начина им на мислене. В такъв случай тяхната така наречена „интелигентност“, в ком-
бинация с арогантността, дава „невежество“. Всички познаваме хора, които са високо-
образовани или се смятат за умни, но счетоводният им баланс рисува друга картина.
Истински интелигентният човек приветства новите идеи, тъй като те могат да влязат в
синергия с вече придобитите идеи и да подсилят ефективността им. Да слушаш е по-
важно, отколкото да говориш. Иначе Господ нямаше да ни даде две уши и само една
уста. Твърде много хора мислят с устата си, вместо да слушат, за да възприемат нови
идеи и възможности. Те спорят, вместо да задават въпроси.
Аз не поддържам манталитета за бързо забогатяване на повечето участници в лота-
рията или играчи в казината. Подходът ми да продавам скоро купените акции не важи
за обучението – там не бързам. Ако искате да карате самолет, съветвам ви първо да
тръгнете на уроци по летене. Винаги са ме шокирали хората, които купуват акции или
недвижимо имущество, но никога не инвестират в най-ценния си актив – своя ум. Фак-
тът, че сте купили една-две къщи, не ви прави специалист в сферата на недвижимото
имущество.
3. Избирайте внимателно приятелите си: силата на общуването

Първо, аз не избирам приятелите си според финансовите им отчети. Имам както при-
ятели, дали обет за бедност, така и приятели, печелещи милиони годишно. Важното в
случая е, че се уча от всички тях.
Признавам, че с някои хора съм се свързал, защото имат пари. Но не заради самите
пари; интересуваха ме знанията им. Някои от тези хора с пари ми станаха скъпи прия-
тели. Забелязах, че приятелите ми, които имат пари, говорят за пари, но не за да се хва-
лят; просто тази тема ги интересува. Така аз се уча от тях и те – от мен. Приятелите ми,
чието финансово положение не е никак розово, не обичат да говорят за пари, бизнес или
инвестиране. И нерядко смятат, че това е невъзпитано или неинтелигентно. Така че,
както виждате, аз се уча и от приятелите си, имащи финансови проблеми. От тях науча-
вам какво да не правя.
Имам неколцина приятели, спечелили повече от милиард долара през краткия си жи-
вот, и те споделят, че наблюдават същия феномен: никой от бедните им приятели никога
не ги е питал как са го постигнали. Но пък често се обръщат към тях за едно от следните
две неща или и за двете едновременно: за заем или за работа.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Не слушайте бедни или уплашени хора. Аз самият имам та-

кива приятели и ги обичам много, но те са олицетворение на Чикън Литъл в реалния
живот. Стане ли дума за пари, особено за инвестиции, те неизменно се развикват:
„Небето се сгромолясва! Небето се сгромолясва! Винаги ще ви обяснят с подробности
защо нещо не може да стане. Проблемът е, че хората ги слушат, а тези, които прие-
мат сляпо информацията им, че идва краят на света, също са Чикън Литъл. Или, като
гласи старата поговорка, „Краставите магарета и през девет баира се надушват.
По бизнес каналите често пускат т. нар. „експерти“. Докато единият експерт казва, че
пазарът е на път да се срине, другият твърди, че предстои голям разцвет. Умният се
158
вслушва в думите и на двамата. Тъй като съзнанието му е отворено, той осъзнава, че и
двамата имат своите основания. За съжаление повечето бедни хора чуват само Чикън
Литъл.
Много от близките ми приятели в един или друг момент са опитвали да ме откажат
от дадена сделка или инвестиция. Неотдавна един приятел сподели радостта си, че е
открил депозитен сертификат с 6% доходност. Казах му, че аз печеля 16% от държавата.
На другия ден той ми изпрати статия, която обясняваше защо моята инвестиция е
опасна. И така аз получавам години наред по 16%, а той продължава да взема 6%.
Според мен едно от най-трудните неща при забогатяването е да останеш верен на себе
си и да не се изкушаваш да тръгнеш с тълпата. Защото на пазара финансовият крах зас-
тига именно тълпата, която се появява късно. Ако на първите страници на вестниците
пише за някоя страхотна сделка, в повечето случаи това означава, че вече е прекалено
късно да се включиш. Търсете новите сделки. Или, както обичат да казват сърфистите,
„Винаги идва друга вълна.“. Хората, които хващат вълната твърде късно, обикновено
не ги чака нищо добро.
Умните инвеститори не се хващат само за момента. Изпуснат ли една вълна, търсят
следващата и заемат позиция. Това е трудно за повечето инвеститори, тъй като онова,
което не е популярно, ги плаши. Плашливите инвеститори са като овце, които се движат
със стадото. Или пък алчността ги кара да действат едва когато умните инвеститори
вече са си взели печалбите и са минали нататък. Мъдрите инвеститори купуват инвес-
тицията, когато още не е популярна, и са наясно, че печалбата се осъществява при по-
купката, а не при продажбата. Те умеят да чакат търпеливо. Както казах, те не се вкоп-
чват в момента. Също като сърфистите, те заемат позиция в очакване на следващата
голяма вълна.
Това е инсайдерска търговия, наречена също „търговия с вътрешна информация“.
Едни от формите на инсайдерска търговия са незаконни, докато други са законни. Един-
ствената разлика между тях идва от това доколко сте се отдалечили от „вътрешността“.
Ето защо е добре да имате богати приятели – защото парите се правят именно там,
„вътре“. Правят се на базата на информация. Желателно е да чуете за следващия бум,
да влезете и да излезете преди следващия крах. Не казвам да го правите незаконно, но
колкото по-рано научите, толкова по-големи са шансовете ви за по-голяма печалба при
минимален риск. За това са приятелите. Това също е финансова интелигентност.
4. Овладейте някоя формула и после научете нова: силата на бързото учене

За да приготви хляб, всеки хлебар следва някаква рецепта, дори да е само в главата
му. Същото се отнася и за правенето на пари. Сигурно всички са чували, че човек е това,
което яде. Моят вариант на въпросното твърдение гласи: „Човек се превръща в това,
което учи.“. С други думи, внимавайте какво учите, защото умът ни е толкова могъщ,
че се превръщаме в онова, което влиза в главата ни. Ако изучавате готварско изкуство
например, ще се стремите да готвите. Ставате готвач. Ако не желаете да бъдете повече
готвач, тогава е необходимо да учите нещо друго.
Става ли дума за пари, мнозинството обикновено използва една основна формула,
научена в училище, а именно: „Работи за пари.“. Поради това виждам как милиони хора
всеки ден стават, отиват на работа, печелят пари, плащат сметки, балансират чековите
си книжки, купуват взаимни фондове и се връщат на работа. Така изглежда преоблада-
ващата формула или рецепта.
Ако ви е омръзнало това, което правите, или не печелите достатъчно, просто трябва
159
да смените формулата, посредством която правите пари.
Преди доста време, когато бях на двадесет и шест години, се записах на двудневен
курс на тема как се купуват просрочени ипотеки за недвижимо имущество. Там научих
една формула. Следващата стъпка беше да проявя нужната самодисциплина, за да при-
ложа наученото. Повечето хора обикновено спират дотук. В продължение на три го-
дини, докато работех за „Ксерокс“, посвещавах свободното си време на овладяване из-
куството за купуване на просрочени ипотеки. С тази формула спечелих няколко мили-
она долара. След като я овладях, започнах да търся други. Не използвах винаги директно
информацията, получена на много от курсовете, но винаги научавах нещо ново.
Ходил съм на курсове за използване на финансови деривати, опционни сделки и по
хаосология. Така съм се оказвал заобиколен от хора с докторска степен в областта на
ядрената физика и космическите науки. Но научих много неща, благодарение на които
инвестирането ми в акции и недвижимо имущество стана по-рентабилно и по-съдържа-
телно.
Повечето полувисши институти предлагат курсове по финансово планиране и купу-
ване на традиционни инвестиции. Те са чудесна отправна точка. Аз обаче винаги съм
търсел по-бързо действаща формула и точно поради това редовно печеля за един ден
повече пари, отколкото мнозина изкарват за цял живот.
И още нещо. В днешния бързо променящ се свят вече не е толкова важно какво знаете,
защото често онова, което знаете, е остаряло. Важно е колко бързо можете да учите. Ето
това умение е безценно за откриването на по-бързодействащи формули, рецепти, ако
желаете, за правене на пари. Да работиш здраво за пари е остаряла формула, родена по
времето на пещерните хора.
5. Плащайте първо на себе си: силата на самодисциплината

Ако не можете да се контролирате, не опитвайте да забогатявате. Няма смисъл да
инвестирате, да печелите пари и после да пропилеете всичко. Именно поради липсата
на самодисциплина повечето от спечелилите милиони от лотарията се разоряват скоро
след това. И пак поради липсата на самодисциплина веднага щом им повишат заплатата,
хората си купуват нова кола или заминават на круиз.
Трудно е да се каже коя от десетте стъпки е най-важна. Но тази вероятно е най-трудна
за овладяване, ако вече не е част от личностната ви характеристика. Бих казал, че само-
дисциплината е първостепенният разграничаващ фактор между представителите на бо-
гатата, средната и бедната класа.
Накратко, хората с ниско самочувствие и нисък праг на поносимост към финансов
натиск никога не могат да станат богати. Както стана дума, един от уроците, които на-
учих от Богатия татко бе, че „светът ще те тласка накъдето иска“. Светът тласка даден
индивид не защото останалите хора са грубияни, а защото на него самия не му достигат
вътрешен контрол и дисциплина. Онези, на които им липсва вътрешна твърдост, често
стават жертва на самодисциплинираните хора.
В курсовете за предприемачи, които водя, постоянно напомням на хората да не се
фокусират върху своя продукт или услуга, а върху развиването на управленски умения.
Трите най-важни управленски умения, необходими за създаването на собствен бизнес,
са:
1. Управление на паричния поток.
2. Управление на хора.
3. Управление на личното време.
160
И тези управленски умения са нужни за всичко, с което се заеме човек, не само за
предприемачите. Те са важни за живота на отделния човек, семейството, бизнеса, бла-
готворителната организация, града или нацията.
Всяко от тези умения се подсилва, когато владеем самодисциплината. Аз се отнасям
изключително сериозно към максимата „Плащай първо на себе си.“.
Съветът „Плащай първо на себе си“ е от книгата „Най-богатият човек във Вавилон“
от Джордж Клейсън, от която са продадени милиони екземпляри. Макар тези думи да
се повтарят вече от милиони хора, малцина ги прилагат на практика. Както стана дума,
финансово грамотният човек може да разчита цифри, а те са в състояние да разкажат
цяла история. Достатъчно е да погледна отчета за приходите и счетоводния баланс, за
да кажа дали човекът наистина прилага на практика максимата „Плащай първо на себе
си.“ или само я декларира.
161
Една картина струва колкото хиляда думи. Затова нека сравним отново финансовия
отчет на този, който плаща първо на себе си, и на онзи, който не го прави.
Изследвайте схемите и вижте дали ще забележите някакви различия. Важното тук е
разбирането на паричния поток, защото той казва всичко. Повечето хора се взират в
цифрите и пропускат историята.
Виждате ли я? Схемата отразява действията на хората, избиращи да плащат първо на
себе си. Всеки месец заделят определена сума за колонката си с активи, преди да платят
месечните си разходи. Макар че милиони хора са чели книгата на Клейсън и са разбрали
посланието „Плащай първо на себе си.“, те продължават да плащат последни на себе си.
Вече чувам протестите на онези, които искрено вярват, че всеки трябва да си плаща
първо сметките. Дочувам и всички отговорни хора, които си плащат сметките навреме.
Не казвам да бъдете безотговорни и да не си плащате сметките. Повтарям само написа-
ното в книгата: „Плащайте първо на себе си.“. И първата схема представя точно счето-
водната картина на това действие.
162
Започнете ли веднъж да осъзнавате наистина силата на паричния поток, скоро ще раз-
берете какво не е наред с предишната диаграма или защо 90% от хората работят усилено
цял живот и, когато не са в състояние да работят повече, се нуждаят от поддръжката на
държавата под формата на социални осигуровки.
За много от счетоводителите и банкерите, които сме имали с Ким, беше голям проб-
лем да приемат постулата „Плащайте първо на себе си.“. Тези професионалисти във фи-
нансовата сфера всъщност правят същото както и масите: плащаха на себе си последни.
В живота ми е имало моменти, когато, поради една или друга причина, паричният
поток е бил значително по-малък от сметките ми. Въпреки всичко пак плащах първо на
себе си. Счетоводителят ми крещеше в паника: „Това няма да остане безнаказано! Ще
те тикнат в затвора.“, „Ще си съсипеш кредитния рейтинг.“, „Ще спрат електричест-
вото.“. Въпреки това продължавах да плащам първо на себе си.
„Защо?“, ще попитате вие. Защото точно за това става дума в „Най-богатият човек
във Вавилон“ – за силата на самодисциплината и на вътрешната твърдост. Както научих
от Богатия татко през първия месец, през който работих за него, повечето хора позволя-
ват светът да ги тласка накъдето иска. Данъчният инспектор казва: „Плащай или...“. И
вие плащате. Продавачът казва: „О, просто го вземете на кредит с кредитната си карта.“.
Брокерът ви на недвижимо имущество казва: „Давай. Държавата дава данъчни облекче-
ния при вземане на заем за покупка на жилище.“. Точно затова е написана всъщност
книгата – да вдъхне на хората смелост да тръгнат срещу течението и да забогатеят.
Може и да не сте слаби, но стане ли дума за пари, мнозина стават непривично мекушави.
Не казвам да бъдете безотговорни. Аз нямам задължения по кредитните си карти и да
не вземам заеми за купуването на „джунджурии“, защото плащам първо на себе си.
Свеждам приходите си до минимум, защото не искам да плащам на държавата данък
върху тях. Ето защо приходите ми идват от колонката с активи, чрез една корпорация в
Невада. Ако работя за пари, държавата ми ги взема.
Макар да плащам сметките си последни, аз съм достатъчно обигран във финансово
отношение, за да позволя да изпадна в проблемна финансова ситуация. Не обичам пот-
ребителските заеми. Пасивите ми са по-големи от пасивите на 99% от населението, но
не плащам за тях. Други хора плащат за моите пасиви – наричат ги „наематели“. И така,
първото правило, произтичащо от максимата да плащате първо на себе си, е да не взе-
мате потребителски заеми. Макар да плащам сметките си на последно място, не си поз-
волявам да ги просрочвам, освен евентуално някои малки, незначителни сметки.
Когато все пак се случи да имам парични затруднения, пак плащам първо на себе си.
Оставям кредиторите и дори държавата да покрещят. Харесва ми, когато обърнат дебе-
лия край. Защо ли? Защото тези хора ми правят услуга. Вдъхновяват ме да намеря начин
да спечеля още пари. Така че плащам първо на себе си, инвестирам парите и оставям
кредиторите да повикат. Така или иначе обикновено им плащам веднага. С Ким имаме
отличен кредитен рейтинг. Просто не се поддаваме на натиска и не теглим спестявани-
ята, нито продаваме акциите си, за да плащаме потребителски заеми. Това не е особено
финансово интелигентна постъпка.
За да плащате успешно първо на себе си, имайте предвид следното:

1. Не затъвайте в големи дългове, защото после ще трябва да плащате за тях. Разхо-
дите ви нека бъдат малки. Първо изграждайте активите. Едва тогава купете голямата
къща или мечтания автомобил. Не е интелигентно да заседнеш трайно в омагьосаната
въртележка.
163
2. Когато сте финансово затруднени, не се поддавайте на натиска и не посягайте към
спестяванията или инвестициите си. Използвайте натиска като вдъхновител за финан-
совия ви гений; нека той го стимулира да изнамери нови начини за печелене на повече
пари и тогава си платете сметките. Така ще увеличите както способността си за правене
на повече пари, така и финансовата си интелигентност.
Многократно съм изпадал във финансови затруднения и съм използвал мозъка си, за
да генерирам по-големи приходи, защитавайки същевременно непоколебимо колонката
си с активи. Въпреки виковете и нападките на счетоводителя, аз, като добър войник,
защитавах на живот и смърт укреплението – форт Активи.
Бедните хора имат лоши навици. Един от тях, който е и широко разпространен, е на-
ричан невинно „бъркане в спестяванията“. Богатите знаят, че спестяванията се използ-
ват единствено за създаването на още пари, а не за плащане на сметки.
Наясно съм, че звучи смущаващо, но без тази вътрешна твърдост, светът винаги ще
ви тласка накъдето иска.
Ако не си падате по финансовия натиск, тогава намерете подходяща за вас формула.
Една от тях е да намалите разходите си, да си влагате парите в банката, да плащате все
по-голям данък печалба, да купувате взаимни фондове, за да не рискувате, и да дадете
обет да бъдете типичен средностатистически индивид. Но това нарушава правилото
„плащай първо на себе си“.
Въпросното правило не насърчава саможертвата или финансовия аскетизъм. Не озна-
чава да плащате първо на себе си и да умрете от глад. Човек трябва да се радва на жи-
вота. Ако се опрете на финансовия си гений, може да имате всички сладости на живота,
да забогатеете и да си плащате сметките. Ето това е финансова интелигентност.
6. Плащайте добре на брокерите си: силата на добрия съвет

Понякога виждам пред някоя къща надпис „Продавам без посредник.“, а по телеви-
зията се появяват брокери, които обясняват, че „вземат по-ниски цени“.
Богатият татко ме научи на противоположния подход. Той смяташе, че на професио-
налистите трябва да се плаща добре, и аз възприех неговата тактика. Днес имам скъпо
платени адвокати, счетоводители, брокери на недвижимо имущество и борсови агенти.
Защо ли? Защото, ако тези хора са професионалисти, услугите им би трябвало да ви
носят пари, а колкото повече пари изкарват те, толкова повече печелите вие.
Ние живеем в Информационната ера. Информацията е безценна. Добрият брокер би
трябвало не само да ви информира, но и да отделя време, за да ви образова. Имам не-
колцина брокери, готови да правят това за мен. Някои ме учеха, когато нямах никакви
или почти никакви пари, и днес съм все още с тях.
Онова, което плащам на брокера, е нищожно в сравнение с парите, които мога да
направя благодарение на дадената от него информация. Много се радвам, когато моите
брокери на недвижимо имущество или борсови агенти изкарат много пари, тъй като
обикновено това означава, че аз съм спечелил още повече.
Освен че ми помага да печеля, добрият брокер ми спестява време, както в случая,
когато купих незастроен парцел земя за $9 000 и го продадох почти веднага за повече
от $25 000, за да мога да си купя по-скоро поршето.
Брокерът е моите очи и уши на пазара. Той е там всеки ден, така че на мен самия не
ми се налага да бъда там. Предпочитам през това време да играя голф.
Хората, които продават някакъв имот без посредник, очевидно не ценят особено вре-
мето си. Как бих могъл да искам да спестя тази сума, когато за същото време мога да
164
изкарам повече пари или да ги изхарча с любимите си хора? Струва ми се странно, че
толкова много хора от средната и бедната класа плащат по 15-20% бакшиш в ресто-
ранта, дори да са били обслужени лошо, а се оплакват, когато трябва да платят на бро-
кера 3-7%. Приятно им е да дават бакшиш на хората в колонката с разходи и да бъдат
сурови към хората в колонката с активи. Това не е проява на финансова интелигентност.
Имайте предвид, че брокерите не са еднакви. За жалост, повечето от тях са просто
продавачи. Те продават, но сами не притежават никакво или почти никакво недвижимо
имущество. Съществува огромна разлика между брокера, който продава къщи, и бро-
кера, продаващ инвестиции. Същото се отнася за всички видове брокери и борсови
агенти, които продават акции, бонове, взаимни фондове и застраховки, брокери, които
се наричат „финансови плановици“.
Когато интервюирам професионалист в тази сфера, първото, което искам да разбера,
е колко имоти или акции притежава и какъв процент плаща за данъци. Така постъпвам
и при избора на счетоводител. Моят счетоводител има собствен бизнес. По професия е
счетоводител, но бизнесът му е недвижимото имущество. Предишният ми счетоводител
имаше фирма за счетоводни услуги, но не се занимаваше с недвижимо имущество. Сме-
них го, тъй като не си падаме по един и същ бизнес.
Намерете си брокер, който взема присърце вашите интереси. Много брокери биха ви
обучавали охотно и могат да се окажат най-добрия ви актив. Просто бъдете почтени и
повечето ще ви отвърнат по същия начин. Ако мислите само как да им орежете комиси-
оните, защо да остават да работят с вас? Логиката е съвсем проста.
Както стана дума, едно от управленските умения е управлението на хора. Мнозина
управляват само хора, от които се чувстват по-умни и над които имат власт. Много уп-
равители си остават на едно средно ниво и никога не ги повишават, защото знаят как да
работят със своите подчинени, но не и с хората над тях. Истинското умение е да управ-
лявате хората, които са по-умни от вас в една или друга техническа сфера, и да им пла-
щате добре. Ето защо компаниите имат борд на директорите. И вие би трябвало да имате
такъв борд. Това също е финансова интелигентност.
7. Давайте като индианците: силата да получиш нещо за нищо

Когато пристигат в Америка, първите бели заселници остават изумени от една прак-
тика, характерна за културата на някои индианци. Ако някой от заселниците например
настинел, индианците му давали одеяло. Решавайки, че това е подарък, заселникът
често се обиждал, когато индианците си го поисквали обратно.
На свой ред индианците също се разстройвали като разберели, че заселниците не ис-
кат да им го върнат. Това е пример за взаимно неразбиране в резултат на различията
между културите.
Когато става въпрос за колонката с активите, за богатството е от първостепенно зна-
чение да действаш по принципа на индианците. Първият въпрос на умелия инвеститор
е: „След колко време ще мога да си върна парите?“. Той иска да знае също така какво
получава безплатно. Ето защо възвръщаемостта на инвестицията (ROI) е толкова важна.
Първият въпрос на умелия инвеститор е: „След колко време ще мога да си върна

парите?“
Ето един пример. На няколко преки от дома си открих малък апартамент с просрочена
165
ипотека. Банката искаше $60 000, но аз ги намалих на $50 000, просто защото придру-
жих предложението си с чек на тази стойност. Те разбраха, че говоря сериозно. Пове-
чето инвеститори биха попитали дали така не се затваря твърде голяма сума в брой и
дали не би било по-добре да се вземе заем. Отговорът е: „В този случай – не.“. Моята
инвеститорска компания дава този апартамент под наем през зимните месеци, когато в
Аризона пристигат любителите на снега и ските. Четири месеца годишно той се дава
под наем за $2 500. През останалото време наемат за месец е само $1 000. Върнах си
парите за около три години. И сега притежавам този актив, който ми носи пари всеки
месец.
Същото става и с акциите. Брокерът ми се обажда често с предложение да преместя
значителна сума в акциите на компания, която според него всеки момент ще предприеме
нещо, увеличаващо стойността на акциите, например изваждането на пазара на нов про-
дукт. Аз премествам парите си там за една седмица до един месец, докато цената на
акциите се покачва. Тогава изтеглям първоначално вложената сума и спирам да се тре-
вожа за капризите на пазара, тъй като вече съм си върнал парите и те вече са готови да
влязат в действие във връзка с друг актив. И така, парите ми се влагат и после се вадят,
а аз се сдобивам с актив практически за нищо или, казано другояче, безплатно.
Не мога да отрека, че неведнъж съм губил пари. Аз обаче играя само с пари, които
мога да си позволя да изгубя. От десет инвестиции средно в два-три случая удрям го-
ляма печалба, в пет-шест не става нищо, а в два-три – губя, но ограничавам загубите си
само до сумата, с която разполагам в дадения момент.
Хората, които мразят риска, влагат парите си в банката. В крайна сметка е по-добре
да имаш спестявания, отколкото да нямаш. Нужно е обаче много време, докато си взе-
меш парите обратно, и в повечето случаи с тях не се сдобиваш с нищо безплатно.
При всяка инвестиция търся нещо допълнително, нещо за нищо – като малък апарта-
мент, минисклад, парче безплатна земя, къща, акции или офис сграда. А рискът трябва
да бъде ограничен или минимален. На тази тема са посветени цели книги, затова няма
да я засягам тук. Рей Крок, основателят на „Макдоналдс“, продавал франчайзи за про-
изводство на хамбургери не от любов към хамбургерите, а тъй като искал да се сдобие
безплатно с недвижимото имущество под франчайза.
Така че мъдрите инвеститори трябва да търсят нещо повече от възвръщаемост на ин-
вестицията, а именно – активите, които получават безплатно след като си върнат парите.
Ето това е финансова интелигентност.
8. Използвайте активи за покупката на лукс: силата на фокуса

Синът на един приятел бе придобил неприятния навик да прахосва пари. Щом на-
върши шестнадесет години, пожела да има собствен автомобил и обясни, че родителите
на всичките му приятели вече им били купили коли. Юношата пожела да изтегли от
направените на негово име спестявания, за да плати първата вноска. Тогава баща му ми
се обади и после дойде да поговорим.
– Как смяташ, дали да му позволя да го направи или просто да му купя кола като
другите родители?
– Това може би ще намали напрежението в близко бъдеще, но на какво ще го нау-
чиш? – отвърнах аз. – Можеш ли да използваш желанието на сина си да има кола, за да
го вдъхновиш да научи нещо?
Два месеца по-късно срещнах отново приятеля си.
– Е, синът ти купи ли си кола? – поинтересувах се аз.
166
– Не. Но му дадох $3 000 за колата. Казах му да използва моите пари вместо спесте-
ните за следването му.
– Много щедро от твоя страна.
– Не съвсем. Парите бяха придружени от едно условие.
– И какво беше то? – попитах аз.
– Ами, първо играхме на твоята игра „Потоци пари“ и обсъждахме дълго как могат
да се използват най-разумно парите. После му подарих абонамент за „Уолстрийт джър-
нъл“ и няколко книги за фондовата борса.
– И после? Какво стана после?
– Казах му, че тези $3 000 са негови, но не може да си купи веднага кола с тях. Може
да ги използва, за да си намери борсов агент и да купува и продава акции и щом направи
от тях $6 000, ще може да си купи кола с $3 000 от тях. А останалите $3 000 ще отидат
в спестовната му сметка за следването.
– И какъв е резултатът? – попитах аз.
– Ами, в началото му провървя, но няколко дни по-късно изгуби всичко спечелено.
Тогава вече интересът му се събуди наистина. Мисля, че днес от първоначалните $3 000
са му останали $1 000, но затова пък интересът му расте. Изчете всички книги, които му
купих, и отиде в библиотеката, за да везем други. Изчита жадно „Уолстрийт джърнъл“,
следи индикаторите, изобщо желанието му да учи става все по-голямо. Знае, че ако из-
губи тези пари, ще ходи пеш още две години, но като че ли не му пука. Струва ми се
дори, че колата вече не го вълнува, тъй като си е намерил по-забавна игра.
– А какво ще стане, ако изгуби всичките си пари?
– Тогава ще му мислим. Предпочитам да загуби всичко сега, отколкото да чака да
стане на нашите години, за да рискува да изгуби всичко. И смятам, че тези $3 000 са
най-добре оползотворените пари, които съм дал за образованието му. Наученото сега
ще му служи цял живот. Освен това сякаш придоби ново уважение към силата на парите.
Както стана дума, ако човек не може да овладее силата на самодисциплината, по-
добре да не опитва да забогатее. Ето защо мисля така. Макар процесът на създаване на
паричен поток от колонката с активи да е лесен на теория, трудното е вътрешната твър-
дост за насочване на парите за правилната употреба. Поради външните изкушения, в
днешния консуматорски свят е още по-лесно просто да оставиш парите да изтекат през
колонката с разходи. При липсата на вътрешна устойчивост парите изтичат в посоката
на най-малкото съпротивление. Това е причината за бедността и финансовите труд-
ности.
Следващият пример илюстрира, че за да насочваме парите така, че да правят още
пари, е необходима финансова интелигентност.
Ако в началото на годината дадем на 100 човека по $10 000, мисля, че в края на същата
година:
• на 80 няма да им е останало нищо. Нещо повече, много от тях дори ще са задлъж-

нели, за да си купят нова кола, хладилник, електроуреди или почивка.
• 16 ще са увеличили тези $10 000 с 5-10%.
• 4 ще са увеличили тази сума на $20 000 или повече, дори на милиони.
Ходим на училище, за да усвоим професия и да можем да работим за пари. Според

мен също толкова важно е да учим и как да караме парите да работят за нас.
Обичам лукса не по-малко от всички останали. Разликата е, че аз не си го купувам на
167
кредит. А това е страшен капан. Когато пожелах да си купя „Порше“, лесният начин
щеше да бъде да се обадя на банкера си и да поискам заем. Но вместо върху колонката
с пасиви, аз избрах да се фокусирам върху колонката с активи.
По навик използвам желанията си като потребител, за да вдъхновяват и мотивират
финансовия ми гений да инвестира.
Твърде често се фокусираме върху вземането на заеми, с които да купуваме желаните
неща, вместо върху правенето на пари. Първото е по-лесно в краткосрочен план, но в
дългосрочен план се оказва по-трудно. Това е лош навик, от който страдаме всички по-
отделно и като нация. Помнете, лесният път често се оказва труден, а трудният неочак-
вано става по-лесен.
Колкото по-рано научите и себе си, и любимите си хора да властват над парите, тол-
кова по-добре. Парите са голяма сила. За съжаление хората я използват срещу себе си.
Ако финансовата ви интелигентност е на ниско ниво, парите ще бягат от вас и ще ви
надхитряват. Ако парите са по-умни от вас, ще работите за тях цял живот.
За да станете господари на парите, трябва да бъдете по-умни от тях. Тогава те ще
правят каквото им кажете. Ще ви се подчиняват, вместо да им робувате, ще им давате
нареждания. Ето това е финансова интелигентност.
9. Избирайте героите си: силата на мита

Като дете се възхищавах много на Уили Мейс, Ханк Аарон и Йоги Бера. Те бяха моите
герои и аз исках да стана като тях. Бейзболните им картички бяха безценни за мен. Гла-
вата ми беше пълна с всевъзможни факти около личния и професионалния им живот.
Исках да знам всичко за тях.
Още на деветгодишна възраст винаги когато играех бейзбол, не бях аз. Представях
си, че съм прочут бейзболист. Това е един от най-могъщите начини за учене, който гу-
бим често когато пораснем. Губим героите си.
Днес наблюдавам децата, играещи баскетбол близо до дома ми. На игрището те не са
малкият Джони. Те си представят, че са любимия си баскетболен герой. Ревностното
подражаване на избраните от нас герои е особено успешен начини за учене.
С годините си намирам нови герои. На героите си в сферата на голфа имитирам играта
и се стремя да изчитам всичко за тях. Имам също така герои като Доналд Тръмп, Уорън
Бъфет, Литър Линч, Джордж Сорос и Джим Роджърс. Знам много факти за тях, така
както някога знаех всичко за моите бейзболни герои. Следя в какво инвестира Уорън
Бъфет и изчитам всичко, което мога, за гледната му точка за пазара и как подбира акции.
Чета написаното за Доналд Тръмп, опитвайки да открия как преговаря и прави сделките
си.
НОВИ ГЕРОИ
Днес бих добавил към този списък още имена, включително Дейвид Стокман и Джим
Рикардс.
Така, както едно време не бях аз, докато играех бейзбол, сега, договаряйки сделка,
подсъзнателно действам с увереността и решителността на Тръмп. А когато анализирам
някоя тенденция, опитвам да гледам на нея през очите на Уорън Бъфет. Чудесно е да
168
имаме герои, защото възхищението, с което ни изпълват, ни свързва с безбрежния извор,
където живее геният.
Но героите не само ни вдъхновяват. Благодарение на тях нещата изглеждат лесни. И
именно впечатлението, че е наистина лесно, което пораждат в нас, засилва желанието
ни да бъдем като тях.
„Щом те могат, значи мога и аз.“
Така например мнозина създават впечатлението, че инвестирането е трудно. Вместо
да слушате тях, по-добре си намерете герои; благодарение на тях то ще започне да ви се
струва лесно.
10. Обучавайте и ще получите: силата на даването

И двамата ми бащи бяха учители. Богатият татко ми преподаде урок, който запомних
за цял живот: необходимостта да бъда щедър или да давам. Образованият татко даваше
много от своето време и знания, но почти никога не даваше пари.
Обикновено казваше, че ще даде, когато има малко повечко пари, но, разбира се, това
се случваше рядко.
Богатият татко даваше пари и обучаваше. Вярваше твърдо в десятъка.
– Ако искаш нещо, първо трябва да дадеш – повтаряше той.
Когато имаше финансови затруднения, даряваше пари за своята църква или за люби-
мата си благотворителна организация.
Ако от всичко написано дотук трябва да запомните само една идея, нека бъде тази.
Всеки път когато усетите, че нещо не ви достига или че се нуждаете от нещо, първо
дайте това, което искате, и то ще ви се върне многократно. И казаното се отнася както
за пари, така и за усмивки, любов или приятелство. Знам, че често това е последното
желание на човек, но при мен винаги се е получавало. Убеден съм в истинността на
принципа на реципрочността и давам онова, което искам. Ако искам пари, давам пари
и те ми се връщат умножени. Ако искам продажби, помагам на някого другиго да про-
даде нещо и продажбите идват при мен. Ако искам контакти, помагам на някого другиго
да установи контакти и необходимите контакти идват при мен като по магия. Преди
много години чух следната мъдрост: „На Господ не Му е нужно да получава, но хората
имат нужда да дават.“.
Богатият татко казваше:
– Бедните са по-алчни от богатите.
И обясняваше, че богатият осигурява нещо, което другите искат. Всеки път когато се
нуждая от нещо, или парите не ми достигат, или ми трябва помощ, просто откривам в
сърцето си какво искам и решавам първо да го дам. А когато дам, то винаги ми се връща.
Това ми напомня историята за човека, който през една мразовита нощ стоял с наръч
дърва в ръце и крещял на чугунената печка: „Когато ми дадеш топлина, тогава и аз ще
ти дам дърва за огрев!“. И става ли дума за пари, любов, щастие, продажби и контакти,
помнете: ако искате нещо, първо го дайте.
Често дори само процесът на размисъл какво желая и как бих могъл да го дам на
някого другиго е достатъчен да отприщи рога на изобилието. Почувствам ли, че хората
не ми се усмихват, просто започвам да се усмихвам и да поздравявам. И, като по магия,
изведнъж се озовавам сред усмихнати хора. Наистина светът, в който живеете, е огле-
дало на самите вас.
Ето защо казвам: „Обучавайте и ще получите.“. Установил съм, че колкото повече
обучавам желаещите да учат, толкова повече научавам. Ако искате да научите повече
169
за парите, обучавайте на тази тема някого другиго. Ще ви залее порой от нови идеи и
прозрения.
Случвало се е също така да дам и да не получа нищо или да получа не това, което съм
искал. Но след като се вгледах по-внимателно в душата си и си направех равносметка,
установявах, че в тези случаи бях давал, за да получа, а не заради радостта от самото
даване.
Баща ми обучаваше учители и стана главен учител. Богатият татко постоянно учеше
млади хора на начина, по който той самият правеше бизнес. Сега, спомняйки си това от
дистанцията на времето, си давам сметка, че именно щедрото раздаване на онова, което
знаеха, ги бе направило още по-умни. В този свят съществуват много по-умни от нас
сили. Може да се справите и сами, но ще ви бъде по-лесно да го направите с помощта
на тези сили. От вас се иска само да не опитвате да задържите единствено за себе си
онова, което имате.
Лесно е да се намират страхотни сделки. Също като да караш велосипед. След извес-
тен период на несигурност, това се превръща в нещо напълно естествено, но стане ли
въпрос за пари, за да преминеш през периода на несигурност е нужна решимост.
Трябва да събудим спящия в нас финансов гений, за да откриваме тези страхотни
сделки. Нашата култура обяснява, че любовта към парите е коренът на злото и че е дос-
татъчно просто да изучим някаква професия и да работим здраво, а държавата ще се
погрижи за нас, когато остареем. Посланието е да работим здраво, да печелим пари и да
ги харчим, а когато не ни достигат, винаги можем да вземем назаем... и именно поради
това финансовият гений в толкова много хора спи дълбоко.
Трябва обаче да го събудим, за да открием сделката на живота си. Много по-лесно е
просто да си намериш работа и да работиш за пари, но това не е пътят към богатството.
Ако не искате да вървите по течението, Робърт предлага да използвате мисловния про-
цес, през който преминава всеки ден: 10 стъпки, които може да използвате, за да пробу-
дите финансовия си гений. Следвайте онези от тях, които искате, или си създайте ваши –
Вашият финансов гений е достатъчно умен, за да се справи със задачата.
1. Открийте по-силна от реалността причина: силата на духа

Мнозина искат да бъдат богати или финансово свободни, но се отказват, тъй като
пътят дотам им се струва твърде труден. Подобно на бъдещия плувец-олимпиец, жерт-
ващ време и социални ангажименти, за да може да тренира часове наред в басейна и да
учи здраво, хората имат нужда от вдъхновяваща, ясна цел или причина, за да не се от-
казват заради препятствията.
Причината или целта е съчетание от всички „искам“ и „не искам“, също като причи-
ната Робърт да иска да бъде богат. Той изброява първо някои от своите „не искам“, тъй
като те пораждат „искам“. Той не иска да работи цял живот. Не иска сигурна работа и
къща в предградията като родителите си. Не иска да бъде наемен работник. Не иска да
жертва времето, което прекарва с любимите си хора, заради ангажиментите, свързани с
кариерата. А след смъртта му държавата да вземе повечето от онова, за което е работил,
както става с баща му.
А какво иска? Робърт иска да бъде свободен да пътува по света и да живее по начина,
170
който обича, докато е все още млад. Иска просто да бъде свободен и да има контрол
върху времето си. Иска парите да работят за него.
И вие, като Робърт, трябва да имате достатъчно силни емоционални причини да ис-
кате да забогатеете. Робърт е губил пари и се е препъвал многократно, но именно дъл-
боките емоционални причини му помагат да продължава да се движи напред. Желани-
ето му е да бъде свободен на четиридесетгодишна възраст, но успява да го постигне
когато навършва четиресет и седем години.
Макар да не му е било лесно да забогатее, Робърт смята, че не е било и чак толкова
трудно. Осъзнава, че без убедителна причина целият този процес би бил невероятно
труден.
Ако нямате достатъчно убедителна причина, Робърт препоръчва да не четете нататък,
тъй като работата ще ви се стори прекалено много.
2. Правете избора си всеки ден: силата на избора

Имате избор всеки ден дали да бъдете богати, бедни или от средната класа. Навиците
ви за харчене отразяват това, което сте. Бедните имат навици за харчене на бедни хора.
Робърт избира още като момче да бъде богат. Приятелят му Майк, след като насле-
дява колонка с внушителни активи, избира да се научи как да я поддържа... което не се
случва винаги когато богатите фамилии предават активите си на следващото поколение.
Повечето хора избират да не бъдат богати. Те си казват, че парите не ги интересуват,
или че са млади и засега не е нужно да се тревожат за това, или безброй други извинения.
Но подобни извинения ограбват времето (най-ценния им актив) и възможността им
за учене. Всеки от нас всекидневно избира какво да прави с времето и с парите си и с
какво да си пълни главата.
Робърт избира да бъде богат и прави този избор всеки ден.
Той препоръчва на хората да инвестират първо в своето образование, тъй като умът е
най-могъщият ни инструмент. Всеки от нас има избор с какво да си пълни главата, щом
поотрасне достатъчно. Вместо да инвестират в обучението си на тема инвестиране, по-
вечето хора избират просто да купуват инвестиции.
За да продължава да учи, Робърт ходи поне на два семинара годишно. През 1973 го-
дина отива на тридневен семинар, посветен на въпроса как да купуваме недвижимо иму-
щество без първоначална вноска. Плаща $385 за курса, благодарение на който впослед-
ствие печели най-малко два милиона долара, и не е принуден да работи повече до края
на живота си.
Робърт обича също така компактдисковете и аудиокнигите, защото дават възможност
да прослуша отново току-що чутото. Веднъж той чува изнасящият лекцията инвеститор
да казва нещо, с което не е съгласен, но след като прослушва този петминутен отрязък
най-малко двадесет пъти, разбира защо лекторът го е казал.
Успява да осъзнае това, защото поддържа съзнанието си отворено, въпреки че първо-
начално не е съгласен с думите на инвеститора. Сега е в състояние да анализира проб-
лемите по два начина, което е безценно. Робърт избира да чете или слуша какво мислят
по дадени въпроси определени хора, от Доналд Тръмп до Джордж Сорос, и така полу-
чава достъп до тяхната умствена мощ.
Когато научите нещо ново, често трябва да направите грешки, за да проумеете на-
пълно новата информация. Арогантните или критичните хора се страхуват да поемат
риск, затова рядко слушат какво казват експертите.
Това не е въпрос на „интелигентност“. Интелигентните хора могат да бъдат невежи,
171
ако умът им се комбинира с арогантност. Истински интелигентният човек, от друга
страна, приветства новите идеи. Те могат да се комбинират с вече придобитите и да
подсилят ефективността им.
Слушайте. Учете. Гледайте на забогатяването като на дълъг процес, не се подлъгвайте
да следвате манталитета за бързо забогатяване. Инвестирайте в най-ценния си актив,
Вашия ум, преди да инвестирате в акции или недвижимо имущество.
3. Избирайте внимателно приятелите си: силата на общуването

Робърт се учи от всичките си приятели, както от богатите, чиито знания и опит търси,
така и от имащите финансови затруднения, от които пък се поучава какво да не прави.
Неколцина негови приятели, спечелили повече от милиард долара, споделят един и
същ феномен: никой от бедните им приятели никога не ги е питал как са го постигнали.
Обръщат се към тях само с молба за заем или за работа, или и за двете едновременно.
Робърт ни предупреждава да не слушаме бедни или уплашени хора. Когато става дума
за инвестиции, за тях небето винаги се сгромолясва и винаги може да разчитате да ви
обяснят защо нещо не може да стане.
Когато слушам дискусия на тема бизнес, неизменно един от експертите казва, че па-
зарът е на път да се срине, докато друг твърди, че предстои голям разцвет. Вслушвайте
се в думите и на двамата, тъй като и двамата имат своите основания.
Бъдете верни на себе си и не следвайте тълпата. За мнозина това е едно от най-труд-
ните неща по пътя към забогатяването. Тълпата обикновено се появява твърде късно, за
да може да се възползва от страхотните сделки. Вместо това търсете новите сделки... а
това може да се окаже плашеща перспектива.
Не се хващайте само за момента. Заемете позиция за следващата вълна. Мъдрите ин-
веститори купуват инвестицията, когато още не е популярна, и са наясно, че печалбата
им се осъществява, когато купуват, а не когато продават.
Това е инсайдерска търговия, наречена също „търговия с вътрешна информация“ (за-
конните ѝ форми): да бъдете близо до „вътрешността“, да имате богати приятели, раз-
полагащи с информация къде се правят парите. Желателно е да чуете за следващия бум,
да влезете и да излезете преди следващия крах. За това са приятелите. И това също е
финансова интелигентност.
4. Овладейте някоя формула и после научете нова: силата на бързото учене

Внимавайте какво учите, защото се превръщате в онова, което влиза в главата ви.
Мнозинството се придържа към една основна формула „Ходи на работа, печели пари,
плащай сметки, балансирай чековите си книжки, купувай взаимни фондове и се връщай
на работа.“.
Ако не печелите достатъчно, трябва да смените формулата.
Преди доста време Робърт се записва на двудневен курс на тема как се купуват прос-
рочени ипотеки за недвижимо имущество. Там научава една формула и я прилага на
практика, в резултат на което спечелва няколко милиона долара.
След това започва да търси други формули. Не използва винаги директно новата ин-
формация, но винаги научавах нещо.
Повечето полувисши институти предлагат курсове по финансово планиране и купу-
ване на традиционни инвестиции. Те са чудесна отправна точка, Робърт обаче винаги
търси по-бързо действаща формули и казва, че именно поради това може да печели за
един ден повече пари, отколкото мнозина изкарват за цял живот. И не става въпрос само
172
за по-бързо действащи формули, а и за по-бързото научаване на нови формули.
5. Плащайте първо на себе си: силата на самодисциплината

От десетте стъпки самодисциплината е може би е най-трудна за овладяване, ако вече
не е част от личностната ви характеристика. Самодисциплината е първостепенният раз-
граничаващ фактор между представителите на богатата, средната и бедната класа.
Светът ще ви тласка накъдето иска и ще ви оказва натиск. И ако сте с нисък праг на
поносимост към финансов натиск, никога няма да забогатеете.
В курсовете за предприемачи, които води, Робърт учи курсистите си, че трите най-
важни управленски умения, необходими за създаването на собствен бизнес, са управле-
ние на паричния поток, на хора и на личното време. Това се отнася за всички, не само
за предприемачите, и всяко от тези умения се подсилва, когато владеем самодисципли-
ната.
Макар мнозина да повтарят максимата „Плащай първо на себе си.“, малцина имат
достатъчно самодисциплина, за да я приложат на практика.
Сравнете следните две диаграми:
Проследете движението на парите и ще видите как тези хора плащат първо на себе си
(като инвестират в колонката с активи) и едва тогава си плащат сметките. Това не озна-
чава да не си плащате отговорно сметките; означава само да плащате първо на себе си.
Може да видите също как, като плаща първо на другите, на човек не му остава нищо
или почти нищо за инвестиране в колонката с активи.
173
Когато на Робърт и на други хора им се случи паричният поток да не е достатъчен да
платят първо на себе си и да покрият сметките си, те пак плащат първо на себе си. Нужна
е вътрешна твърдост, когато кредиторите крещят насреща ти. Но тази ситуация прев-
ръща инвестирането в приоритет и води до забогатяване.
За да плащате успешно първо на себе си:
1. Не вземайте големи дългове, тъй като после ще трябва да ги плащате. Разходите
ви нека бъдат малки. Първо изградете активите и едва тогава купете голямата къща или
мечтания автомобил.
2. Когато сте финансово затруднени, не се поддавайте на натиска и не посягайте към
спестяванията или инвестициите си. Използвайте натиска като вдъхновител за финан-
совия ви гений; нека той го стимулира да изнамери нови начини за печелене на повече
пари и тогава си платете сметките. Така ще увеличите както способността си за правене
на повече пари, така и финансовата си интелигентност.
Помнете, че това правило не насърчава саможертвата или финансовия аскетизъм. Не
означава да плащате първо на себе си и да умрете от глад. Човек трябва да се радва на
живота. Ако се опрете на финансовия си гений, може да имате всички сладости на жи-
вота, да забогатеете и да си плащате сметките.
6. Плащайте добре на брокерите си: силата на добрия съвет

Мнозина опитват да спестят някой и друг долар, като се обръщат към брокери, пред-
лагащи услугите си на по-ниски цени, или продават къщата си сами, но добрите профе-
сионалисти не само ви спестяват време, но и печелят пари за вас.
Информацията е безценна. Добрият брокер би трябвало не само да ви информира, но
и да ви помага да печелите пари. Учете се от тях. Онова, което плащате на брокерите, е
нищожно в сравнение с парите, които можете да направите благодарение на дадената
от тях информация.
Брокерите не са еднакви. Интервюирайте ги, за да разберете колко имоти или акции
притежават. Намерете си брокер, който взема присърце вашите интереси, и се отнасяйте
добре е него.
Компаниите имат борд на директорите, защото знаят колко е важно да имат хора,
които са по-умни, вие също би трябвало да имате такъв.
7. Давайте като индианците: силата да получиш нещо за нищо

Това е пример за взаимно неразбиране в резултат на различията между културите,
когато първите заселници от Европа пристигат в Новия свят. Ако някой от заселниците
настинел, индианците му давали одеяло. Заселникът решавал, че това е подарък, и се
обиждал, когато индианците си го поисквали обратно. На свой ред индианците също се
разстройвали, когато заселникът отказвал да им го върне.
Когато става въпрос за инвестиране и за колонката е активите, от първостепенно зна-
чение е да действаш по принципа на индианците, т. е. да си върнеш първоначалната
инвестиция и то бързо.
Като пример Робърт дава малкия апартамент, който купува за $50 000. Дава го под
наем за $2 500 на месец в разгара на сезона и за $1 000 през останалото време от годи-
ната. Така си връща парите за около три години. Първоначалната инвестиция от $50 000
е напълно възстановена, а активът продължава да му носи пари всеки месец.
Тези, които не обичат риска, предпочитат да си държат парите в спестовна сметка, но
там парите не правят нищо и собствениците им няма как да получат нещо безплатно
174
благодарение на тях.
Робърт споделя, че при всяка инвестиция търси нещо допълнително, нещо за нищо –
като минисклад, парче безплатна земя, акции или къща. А рискът трябва да бъде огра-
ничен.
8. Използвайте активи за покупката на лукс: силата на фокуса

Робърт обича лукса не по-малко от всеки друг човек, но вместо да взема заем, за да
си го позволи, той се фокусира върху колонката с активи, за да спечели парите за по-
купката на желаните неща.
По този повод той споделя историята на един приятел, чийто шестнадесетгодишен
син поискал кола. Вместо да му я купи или да го остави да използва за тази цел спесте-
ните за следването му пари, бащата му дава $3 000 и книги за фондовата борса, като
обяснява, че не може да си купи веднага кола. Може да използва парите, за да инвестира,
и щом направи $6 000, ще може да си купи кола с $3 000 от тях. А останалите $3 000 ще
отидат в спестовната му сметка за следването.
Идеята поражда силен интерес в младежа и той започва да се информира жадно на
тази тема. Така научава ценен житейски урок: да създава активи, които да му плащат
желаните неща. Процесът на създаване на паричен поток от колонката с активи е лесен
на теория; трудното е вътрешната твърдост за насочване на парите за правилната упот-
реба. Вземането на заеми е по-лесно в краткосрочен план, но в дългосрочен план се
оказва по-трудно.
9. Избирайте героите си: силата на мита

Един от най-ефикасните начини, по които учим като деца, е като си представяме, че
сме нашите герои.
Робърт продължава да прави това досега, само героите му се променят. Вместо да си
представя, че е Уили Мейс на бейзболното игрище, той се отъждествява с решител-
ността на Тръмп, докато води преговори за някоя сделка, или с аналитичните умения на
Уорън Бъфет, когато се стреми да си изясни дадена тенденция.
Благодарение на нашите герои нещата изглеждат лесни, а възхищението, с което ни
изпълват, ни свързва с безбрежния извор, където живее геният и ни мотивира да опи-
таме да бъдем като тях.
10. Обучавайте и ще получите: силата на даването

Робърт научава от Богатия татко да дава пари и да обучава и приема също така при-
сърце думите му „Ако искаш нещо, първо трябва да дадеш.“. Когато има финансови
затруднения, Богатият татко дарява пари за своята църква или за любимата си благот-
ворителна организация. Всеки път когато усетите, че се нуждаете от нещо – било то
пари, усмивка, любов или приятелство – първо дайте това, което искате, и то ще ви се
върне многократно.
Същото се отнася и за преподаването. Колкото повече учите другите, толкова повече
научавате. Двамата бащи на Робърт доказват тази истина.
Бъдете щедри и не задържайте само за себе си това, което имате. Непременно давайте
заради радостта от самото даване, а не за да получите.
Факт за лявото мозъчно полукълбо: Проявявайте самодисциплина и плащайте
първо на себе си, помнейки, че приоритетът е изграждането на колонката с активи.
Факт за дясното мозъчно полукълбо: Нека съзнанието ви бъде отворено за нови
175
идеи и нови начини за правене на нещата, тъй като те могат да влязат в синергия с вече
придобити идеи.
Факт за подсъзнанието: Впрегнете в действие емоционални причини, поради които
искате да забогатеете. Стабилизирайте ги. Те ще ви помагат, когато по пътя си към бо-
гатството срещате препятствия.
умеете:
„Златото е навсякъде. Повечето хора не са обучени да го виждат.“ „Без силна причина
или цел всичко в живота изглежда трудно.“ „Във финансово отношение, с всеки долар,
който държим в ръцете си, имаме властта да изберем дали в бъдеще да бъдем богати,
бедни или от средната класа.“
„Деветдесет процента от населението купуват телевизори и само около 10% купуват
книги за бизнес.“
„Всички познаваме хора, които са високообразовани или се смятат за умни, но счето-
водният им баланс рисува друга картина.“ „Забелязах, че приятелите ми, които имат
пари, говорят за пари. Но не за да се хвалят; просто тази тема ги интересува. Така аз се
уча от тях и те – от мен.“
„Ако ви е омръзнало това, което правите, или не печелите достатъчно, просто трябва
да смените формулата, посредством която правите пари.“
„Онези, на които им липсва вътрешна твърдост, често стават жертва на самодисцип-
линираните хора.“
„Неведнъж съм губил пари, но играя само с пари, които мога да си позволя да изгубя.“
„Лесният път често се оказва труден, а трудният неочаквано става по-лесен.“

1. Кои са причините да искате да забогатеете, вашите „искам“ и „не искам“? Дали
биха се сторили достатъчно убедителни на Робърт?
2. Навиците ви за харчене отразяват ли живота, който желаете? Ако не, какво можете
да промените?
3. Какво избирате да влиза в ума ви всеки ден? Кога за последен път сте посетили
семинар или сте прочели книга на тема бизнес (освен тази)?
176
4. Какво научавате на тема финанси от приятелите си? Положително ли е или отри-
цателно?
5. Как смятате, дали „мускулът“ на вашата самодисциплина е в добре форма или се
нуждае от солидни тренировки?
6. Имате ли в живота си борд на директорите – брокери и други професионалисти, на
които плащате добре, когато ви дават отлична информация и ви помагат да печелите
пари?
7. Разбрахте ли концепцията, представена в стъпка 7? Ако не сте я разбрали, обсъдете
я с вашия партньор в ученето.
8. Как платихте за последния лукс, който си позволихте?
9. Кой е финансовият ви герой? Как му подражавате в действията си?
ROI: Възвръщаемост на инвестицията
177
Девета глава. УРОК № 9:
ИСКАТЕ ОЩЕ? ЕТО НЯКОЛКО ПРАКТИЧЕСКИ СЪ-
ВЕТА
Моите десет стъпки вероятно няма да удовлетворят всички. Те ще видят в тях по-
скоро философия, отколкото действия. Според мен да разбереш философията е не по-
малко важно от самото действие. Мнозина искат да действат, вместо да мислят; други
пък мислят, но не действат. А аз правя и двете. Обичам както новите идеи, така и дейс-
твието.
И така, за онези, които искат конкретна информация как да започнат, ще споделя нак-
ратко някои от нещата, които правя аз.
• Престанете да правите това, което правите. С други думи, спрете и преценете

кое действа и кое – не. Определението за лудост е да продължаваш да правиш същото и
да очакваш различен резултат. Престанете да правите това, което не дава желаните ре-
зултати, и потърсете нещо ново.
• Търсете нови идеи. За да открия нови идеи в сферата на инвестирането, аз отивам в

книжарницата и купувам книги на различни и уникални теми. Наричам ги „формули“.
Избирам практически наръчници за формули, за които не знам нищо.
Така например открих книгата „The 16 Percent Solution“ от Джоуел Московиц. Купих
я, прочетох я и следващия четвъртък приложих точно наученото от нея. Повечето хора
не предприемат никакви действия или позволяват някой да ги разубеди и така и не изп-
робват научената нова формула. Моят съсед например ми обясни защо 16% формула
няма да проработи. Не го послушах, тъй като той никога не я бе прилагал.
• Намерете човек, който вече е правил това, което искате да правите. Заведете го
на обяд и го помолете да ви даде някои съвети и да сподели с вас дребни професионални
трикове. А ето какво направих във връзка с 16% сертификати. Отидох в съответната
данъчна служба и се запознах с държавната служителка, която работеше там. Разбрах,
че също инвестира в такива сертификати. Незабавно я поканих на обяд. Тя сподели с
радост всичко, което знаеше по въпроса, а след обяда посвети целия следобед на моето
обучение. На другия ден, с нейна помощ, открих два страхотни имота, чийто лихвен
процент нарасна оттогава на 16%. Беше ми необходим един ден, за да прочета книгата,
още един – за да предприема нещо, един час за обяд и един ден за сключването на две
страхотни сделки.
• Ходете на курсове и семинари и четете. Непрекъснато търся във вестниците и по

Интернет обяви за нови и интересни курсове, много от които са безплатни или на съвсем
ниска цена. Ходя и на скъпоструващи семинари, ако предлагат нещо, което искам да
науча. Аз съм богат и освободен от нуждата да ходя на работа благодарение на курсо-
вете, които съм посещавал. А приятелите, които не посетиха курсовете и ми обясняваха,
че си дават парите на вятъра, все така ходят всеки ден на работа.
178
• Правете много предложения. Когато искам недвижим имот, оглеждам много места
и обикновено написвам предложение. Ако смятате, че не знаете какво е „правилното
предложение“, имайте предвид, че аз също не знам. Това е работа на брокера на недви-
жимо имущество – той прави предложението. Аз самият върша колкото е възможно по-
малко работа.
Една приятелка помоли да ѝ покажа как да купува жилищни блокове. И така, една
сутрин тримата с нейния брокер огледахме шест жилищни блока. Четири от тях не стру-
ваха, но два бяха добри. Казах ѝ да напише и за шестте предложение за два пъти по-
ниска от предложената от собствениците цена. Двамата с брокера ѝ за малко не полу-
чиха инфаркт. Сметнаха, че това е невъзпитано и ще обиди продавачите, но според мен
брокерът просто не искаше да си дава зор. Затова не направиха нищо и продължиха да
търсят по-добра сделка.
Предложение така и не бе направено и жената продължава да търси своята сделка на
вярната цена. Но няма как да разберете коя е вярната цена, докато няма втора страна,
искаща да преговаряте. Повечето продавачи искат твърде висока цена. Рядко се случва
исканата от продавача цена да е по-ниска от стойността на това, което предлага.
Поуката от историята: правете предложения. Хората, които не са инвеститори, нямат
представа какво е да опитваш да продадеш нещо. Аз например месеци наред опитвах да
продам един имот. Накрая бях готов да се съглася на всичко. Щях да се зарадвам дори
ако ми предложеха за него десет прасета... е, не от предложението, а просто защото ня-
кой бе проявил интерес. Щях да направя своето контрапредложение, може би за свинар-
ник. Но ето така работи играта. Играта на купуване и продаване е забавна. Не го забра-
вяйте. Това е забавно и е само игра. Правете предложения. Някой може да каже „да“.
Винаги когато правя предложение, си оставям вратичка за бягство. Щом става въпрос
за недвижимо имущество, добавям към предложението си думите „трябва да бъде одоб-
рено от бизнес партньора“ и никога не уточнявам кой е този бизнес партньор. Повечето
хора не знаят, че става въпрос за моята котка. Ако приемат предложението, а аз не искам
сделката, се обаждам вкъщи и говоря с котката. Давам този смехотворен пример, за да
илюстрирам колко абсурдно лесна и проста е тази игра. А толкова много хора правят
нещата твърде сложни и ги приемат прекалено сериозно.
Откриването на изгодната сделка, нужния бизнес, необходимите хора, подходящите
инвеститори и т. н. е като запознанствата. Трябва да излезете на пазара и да разговаряте
с много хора, да направите много предложения, контрапредложения, да преговаряте, да
отхвърляте и да приемате. Познавам самотни хора, които си седят у дома и чакат теле-
фонът да звънне; по-добре обаче е да излязат на пазара, па било то само до супермар-
кета. Търсенето, предлагането, отхвърлянето, пазаренето и приемането са част от про-
цеса, когато става дума почти за всичко в живота.
• Тичайте, разхождайте се или минавайте с кола в определен район веднъж на месец

за около десет минути. Открил съм някои от най-добрите си инвестиции в недвижимо
имущество именно по този начин. Правя джогинга си в даден квартал в продължение
на една година и търся промени. За да бъде печеливша, сделката трябва да притежава
два елемента: изгода и промяна. Изгодни предложения има доста, но именно промяната
превръща изгодата в печеливша възможност. Поради това правя джогинга си в квартал,
в който бих искал да инвестирам. Именно повторението ми позволява да забелязвам
179
незначителните разлики. Забелязвам кои обяви за продажба на имот висят от много
време. Това означава, че продавачът вероятно ще бъде по-склонен да приключи сдел-
ката. Обръщам внимание на камионите, които сноват. Спирам да поговоря с шофьорите.
Разговарям и с пощальоните. Изумително е колко много информация имат за даден ра-
йон. Откривам например някой не особено желан район, особено такъв, от който потен-
циалните купувачи бягат заради неприятните новини. Обикалям от време на време из
него с колата си в продължение на една година в търсене на признаци за положителна
промяна. Разговарям със собственици на магазини, особено новодошлите, за да разбера
какво ги е накарало да дойдат. Достатъчни са по няколко минути на месец и аз правя
това, съчетавайки го с нещо друго, например спортуване или отиването до и връщането
от магазина.
• Търсете изгодни сделки на всички пазари. Консуматорите ще бъдат винаги бедни.

Когато в супермаркета направят намаление на тоалетна хартия да речем, консуматорът
се втурва да се запаси с тоалетна хартия. Но когато на пазара на недвижимо имущество
или на фондовата борса започне разпродажба, наричана най-често „крах“, същият кон-
суматор бяга по-далеч от тях. Когато супермаркетът увеличи цените, консуматорът па-
зарува другаде, но когато цените на недвижимото имущество или акциите нараснат, съ-
щият консуматор често се втурва да купува. Винаги помнете: печалбата се осъществява
при покупката, а не при продажбата.
• Търсете на правилното място. Един съсед купи апартамент за $100 000. Аз купих
съвсем същия апартамент непосредствено до неговия, за $50 000. Той сподели, че чака
цената да се покачи. Аз му казах, че печалбата се осъществява при покупката, а не при
продажбата. Брокерката на недвижимо имущество, чиито услуги използваше, нямаше
собствени имоти. Аз извърших покупката в банковия отдел, който се занимаваше с
просрочените ипотеки. Платих $500 за курс, където обясняваха как се прави това. Съ-
седът сметна, че $500 са твърде висока цена за курс, посветен на инвестирането в нед-
вижимо имущество. И каза, че не може да си позволи да отдели нито толкова пари, нито
толкова време. Затова чака цената да се покачи.
• Търсете първо хора, които искат да купуват. Тогава потърсете някой, който иска
да продава. Един приятел търсеше някакъв парцел. Имаше парите, но нямаше време. Аз
намерих по-голям парцел, отколкото искаше приятелят ми, обвързах го с опция, обадих
се на приятеля си и той каза, че иска част от него. Продадох му частта и после купих
парцела. Останалата част стана моя, без да давам никакви пари. Поука от историята:
купи тортата и я нарежи на парчета. Повечето хора търсят това, което могат да си поз-
волят, затова избират малкото. Купуват само парче от тортата и затова плащат повече
за по-малко. Който мисли на дребно, няма как да постигне нещо голямо. Ако искате да
станете по-богати, мислете по-мащабно.
• Мислете по-мащабно. Търговците на дребно правят намаления при покупка на по-

големи количества от дадена стока, защото повечето бизнесмени обичат хората, които
харчат много. Следователно, дори да сте малка компания, винаги можете да мислите
мащабно. Когато моята компания излезе на пазара на компютри, аз се обадих на некол-
цина приятели и ги попитах дали също са готови да купуват. После отидохме при раз-
лични дилъри и се споразумяхме за страхотни сделки, тъй като купувахме на едро.
180
Правя същото с акции. Дребните хора си остават дребни, защото мислят на дребно,
действат сами или изобщо не действат.
• Учете се от историята. Всички големи компании на фондовата борса са започнали

като малки компании. Полковник Сандърс забогатява едва след като на шейсет и ня-
колко години загубва всичко. Бил Гейтс става един от най-богатите хора на света преди
да навърши трийсет години.
•Действието винаги е за предпочитане пред бездействието.

Това са само няколко от нещата, които съм правил и продължавам да правя, за да
разпознавам възможностите. Важните думи са „правил“ и „правя“. Както бе казано вече
многократно на страниците на тази книга, преди да получите финансовото възнаграж-
дение трябва да предприемете нещо. Затова действайте веднага!
За искащите конкретна информация как да започнат, Робърт споделя накратко някои

от нещата, които прави.
• Престанете да правите това, което правите. Спрете и преценете кое действа и
кое – не.
• Търсете нови идеи. Ходете в книжарниците и търсете книги на различни и уникални
теми.
От книгата „The 16 Percent Solution“ на Джоуел Московиц Робърт научава нещо ново,
което го вдъхновява да предприеме съответните действия.
• Намерете човек, който вече е правил това, което искате да правите. Поканете го
на обяд и го помолете да ви даде някои съвети и да сподели с вас дребни професионални
трикове.
• Ходете на курсове и семинари и четете. Робърт непрекъснато търси във вестниците
и в Интернет обяви за нови и интересни курсове.
• Правете много предложения. Няма как да разберете коя е вярната цена, докато няма
втора страна, искаща да преговаряте. Повечето продавачи искат твърде висока цена.
Рядко се случва исканата от продавача цена да е по-ниска от стойността на това, което
предлага. Това е забавно и е само игра. Правете предложения. Някой може да каже „да“.
(И правете предложения, оставящи вратичка за бягство.)
• Тичайте, разхождайте се или минавайте с кола в определен район веднъж на месец
за около десет минути. Робърт е открил някои от най-добрите си инвестиции в недви-
жимо имущество именно по този начин. Той прави джогинга си в даден квартал в про-
дължение на една година и търси промени. За да бъде печеливша, сделката трябва да
притежава два елемента – изгода и промяна. Изгодни предложения има доста, но
именно промяната превръща изгодата в печеливша възможност. Достатъчни са по ня-
колко минути на месец и той прави това, съчетавайки го с нещо друго, например спор-
туване или отиването до и връщането от магазина.
• Търсете изгодни сделки на всички пазари. Консуматорите ще бъдат винаги бедни.
Когато в супермаркета направят намаление на тоалетна хартия да речем, консуматорът
се втурва да се запаси с тоалетна хартия. Когато на пазара на недвижимо имущество или
181
на фондовата борса започне разпродажба, наричана най-често „крах“, същият консума-
тор често бяга по-далеч от тях. Винаги помнете: печалбата се осъществява при покуп-
ката, а не при продажбата.
• Търсете на правилното място. Един съсед купува апартамент за $100 000. Робърт
купува съвсем същия апартамент непосредствено до неговия, за $50 000. Съседът спо-
деля, че чака цената да се покачи. Робърт му казва, че печалбата се осъществява при
покупката, а не при продажбата. Съседът използва услугите на брокерка, която не при-
тежава собствени имоти. Робърт осъществява покупката в банковия отдел, който се за-
нимава с просрочените ипотеки, но преди това е посетил курс на стойност $500, където
обясняват как се прави това.
Съседът не отива на този курс, смятайки, че $500 е твърде висока цена за курс, пос-
ветен на инвестирането в недвижимо имущество, и обяснява, че не може да си позволи
да отдели нито толкова пари, нито толкова време. Затова чака цената да се покачи.
• Търсете първо хора, които искат да купуват. Тогава потърсете някой, който иска
да продава. Купи тортата и я нарежи на парчета. Повечето хора търсят това, което могат
да си позволят, затова избират малкото. Купуват само парче от тортата и затова плащат
повече за по-малко. Който мисли на дребно, няма как да постигне нещо голямо. Ако
искате да станете по-богати, мислете по-мащабно.
• Мислете по-мащабно. Търговците на дребно правят намаления при покупка на по-
големи количества от дадена стока, защото повечето бизнесмени обичат хората, които
харчат много. Следователно, дори да сте малка компания, винаги можете да обедините
усилията си с други, за да се спазарите за изгодна сделка, тъй като купувате на едро.
Дребните хора си остават дребни, защото мислят на дребно, действат сами или изобщо
не действат.
• Учете се от историята. Всички големи компании на фондовата борса са започнали
като малки компании. Полковник Сандърс забогатява едва след като на шестдесет и
няколко години загубва всичко. Бил Гейтс става един от най-богатите хора на света
преди да навърши тридесет години.
• Действието винаги е за предпочитане пред бездействието. Преди да получите фи-
нансовото възнаграждение трябва да предприемете нещо. Затова действайте веднага!

1. Този списък с препоръки вдъхновява ли ви или ви плаши?
2. Кои от изброените във въпросния списък действия вече предприемате?
3. При прочитането на списъка кои от неговите елементи се откроиха в съзнанието
ви като нещо, за което не сте се сетили или не сте използвали напълно? Какви стъпки
можете да предприемете, за да ги приложите във вашия живот?
182
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ
Бих искал да споделя с вас няколко заключителни мисли. Главната причина да на-
пиша тази книга (и причината да продължава да бъде бестселър и през новото хилядо-
летие) е да споделя прозренията си как увеличаването на финансовата интелигентност
може да бъде използвано за решаване на много от най-разпространените проблеми в
живота. Когато не сме финансово подготвени, най-често използваме стандартни фор-
мули като „работи здраво, спестявай, вземай заеми и плащай огромни данъци“. Днес,
повече от всякога, имаме нужда от по-стойностна информация.
Със следващата история искам да дам пример за финансов проблем, пред който се
изправят много млади семейства днес, а именно: как да осигурят по-добро образование
на своите деца и достойни старини за себе си след като се пенсионират. За решаването
му е нужна финансова интелигентност, а не усилен труд.
Веднъж един приятел се оплака колко трудно му е да събере средства за следването
на четирите си деца. Всеки месец внасяше $300 в създадената специално за тази цел
сметка и засега бе събрал едва $12 000. Оставаха му само дванадесет години за спестя-
ване, тъй като по това време най-голямото му дете беше на шест години.
Точно тогава пазарът на недвижимо имущество във Финикс беше ужасен. Хората
буквално си подаряваха къщите. Затова му предложих да купи къща с част от спесте-
ните за следването на децата си пари. Идеята го заинтригува и започнахме да я обсъж-
даме. Главното му притеснение беше, че банката няма да му отпусне втори ипотечен
кредит, защото бе разтеглил изплащането на кредита за жилището си за максимално
дълъг срок. Уверих го, че банката не е единственият начин за финансиране покупката
на имот.
Две седмици търсихме къща, която да отговаря на всичките ни критерии. Беше за-
бавно, тъй като изборът бе голям. Накрая се спряхме на къща с три спални и две бани в
чудесен квартал. Собственикът бе съкратен и се налагаше да я продаде още същия ден,
защото заминаваше със семейството си за Калифорния, където започваше друга работа.
Той искаше $102 000, но ние предложихме само $79 000. Собственикът го прие веднага
и се съгласи на първоначална вноска 10% от цялата сума, след което приятелят ми щеше
да му изплаща остатъка чрез ежемесечни вноски. Така че в момента приятелят ми тряб-
ваше да плати само $7 900. Веднага след като бившият собственик се премести, прияте-
лят ми даде къщата под наем. След като платеше всички разходи, включително и внос-
ките по погасяването на заема, му оставаха $125.
Планът му беше да задържи къщата дванадесет години и да ускори изплащането на
заема, като включи и тези $125 към ежемесечната вноска за погасяването му. Пресмет-
нахме, че за дванадесет години голяма част от заема щеше да бъде изплатена и по вре-
мето, когато първото му дете влезе в колеж, щеше да може да заделя по $800 на месец.
Друг вариант беше да продаде къщата, ако цената ѝ се покачи.
След три години пазарът на недвижимо имущество във Финикс се подобри значи-
телно и наемателят на къщата му предложи за нея $156 000. Той ме попита отново какво
мисля. Посъветвах го да продава, като се възползва от закона, който дава възможност
да не плащаш веднага данъци върху печалбата, ако я инвестираш веднага в нещо друго.
Изведнъж той разполагаше с почти $80 000, с които да оперира. Аз се обадих на друг
приятел, в Остин, Тексас, който премести тази капиталова печалба, даваща възможност
за отложено плащане на данъци, в едно съвсем малко складово съоръжение. Преди да
183
минат три месеца приятелят ми започна да получава чекове за почти $1 000 месечно,
които влагаше в сметката за следването на децата си.
След по-малко от три години складовото съоръжение бе продадено и той получи
почти $330 000. Вложи ги в нов проект, който започна да му носи над $3 000 месечно.
Те също влизаха в сметката за следването на децата му. И сега приятелят ми е изпълнен
с увереност, че ще постигне с лекота целта си.
За да започне, бяха необходими само $7 900 и малко финансова интелигентност. Де-
цата му ще могат да си позволят да учат това, което искат, без това да му попречи да се
погрижи и за пенсионирането си. Благодарение на тази успешна инвестиционна страте-
гия, той ще може да се пенсионира рано.
Благодаря ви, че прочетохте тази книга. Надявам се, че ви помогна да добиете предс-
тава как да накарате парите да работят за вас. Днес ни е нужна по-голяма финансова
интелигентност просто за да оцелеем. Идеята, че пари се правят с пари, се споделя от
финансово неосведомените хора. Това не означава, че не са интелигентни. Просто не са
изучили науката за това как парите правят пари.
Парите са само една идея. Ако искате повече от тях, просто променете мисленето си.
Всеки успял със собствени усилия човек е започнал с малко, най-вече с някаква идея,
която е превърнал в нещо голямо. Същото се отнася и за инвестирането. Нужни са ви
само няколко долара, за да започнете и да ги превърнете в нещо голямо. Непрекъснато
срещам хора, прекарали живота си в преследването на голямата сделка или в опити да
съберат много пари за реализирането на голямата сделка, за мен обаче това е глупаво.
Твърде често виждам как финансово невежи инвеститори влагат спестяванията си в
една сделка и губят бързо почти всичко. Те може да са добри служители, но определено
не са добри инвеститори.
Когато става дума за пари, обучението и мъдростта са много важни. Започнете рано.
Купете си книга по тази тема. Отидете на семинар. Прилагайте на практика наученото.
Започнете с нещо малко. Аз превърнах $5 000 за по-малко от шест години в актив за
един милион долара, генериращ всеки месец паричен поток от $5 000. Но започнах да
се уча от дете. Призовавам ви да учите, тъй като това не е толкова трудно. Всъщност е
много лесно, веднъж щом схванете същината.
Мисля, че посланието ми е ясно. Това, което е в ръцете ви, се определя от онова, което
е в главата. Парите са само идея. Има една велика книга и заглавието ѝ е „Мисли и за-
богатявай“, а не „Работи здраво и забогатявай“. Научете се да карате парите да работят
за вас и животът ви ще стане по-лесен и по-щастлив. Днес не играйте на сигурно; иг-
райте умно.
Трите вида приходи
В света на счетоводството има три типа доходи:

1. Припечелени по обичайния начин
2. Портфолио
3. Пасивни
Когато ми казваше: „Ходи на училище, получавай добри оценки и си намери безо-
пасна, сигурна работа.“, Бедният татко всъщност ме съветваше да работя за първия тип
доходи, припечелените.
Когато обясняваше, че богатите не работят за пари, а карат парите да работят за тях,
Богатият татко говореше за пасивните доходи и доходите от портфолио. В повечето
184
случаи пасивните доходи се получават от инвестиции в недвижимо имущество. Дохо-
дите от портфолио се генерират от ценни книжа като акции и бонове. Именно този тип
доходи направиха Бил Гейтс най-богатия човек на света, а не припечелените.
Богатият татко казваше:
– Ключът към забогатяването е умението да преобразуваме колкото може по-бързо
припечелените доходи в пасивни или в такива от ценни книжа. – И продължаваше: –
Най-високи са данъците върху припечеления доход. А най-ниски – върху пасивния.
Това е още една причина да караш парите ти да работят здраво за теб. Държавата облага
с много по-големи данъци доходите, за които работиш здраво, отколкото доходите, по-
лучени от работата на парите за теб.
Във втората си книга, „Четирите потока на парите“, говоря за четирите типа хора в
света на бизнеса. Това са наемни работници (Н), свободни професии (С), собственици
на бизнес (Б) и инвеститори (И). Повечето хора ходят на училище, за да се научат да
бъдат Н или С. Книгата „Четирите потока на парите“ има за цел да обясни основните
различия между тези четири категории и как човек би могъл да смени квадранта. Пове-
чето ни продукти са създадени за хората в квадранти Б и И.
В „Наръчник по инвестиране“, третата книга от поредицата на Богатия татко, обясня-
вам по-подробно колко е важно припечелените доходи да се преобразуват в пасивни и
от портфолио. Богатият татко казваше:
– Единственото, което прави истинският инвеститор, е да превръща припечелените
доходи в пасивни и от ценни книжа. Ако знаеш какво правиш, инвестирането не е рис-
ковано. Иска се само здрав разум.
МИСИЯ: ФИНАНСОВО ОБУЧЕНИЕ
Нови книги от поредицата на Богатия татко, които може да ви допаднат:
„Втори шанс“, „Защо богатите стават все по-богати“, „По-важно от парите“
Ключът към финансовата свобода
Ключът към финансовата свобода и голямото богатство е умението на човека да прев-

ръща припечелените доходи в пасивни и/или от портфолио. Богатият татко посвети
много време, за да ни научи с Майк на това. Именно благодарение на това умение два-
мата със съпругата ми Ким сме финансово свободни – никога повече няма да трябва да
работим. И ако продължаваме да го правим, е защото такъв е нашият избор. Днес при-
тежаваме компания за инвестиране в недвижимо имущество, която ни носи пасивни до-
ходи, а доходите от портфолио идват от участието ни в първично публично предлагане
и частно предлагане на ценни книжа.
Освен това, както стана дума, продължаваме да работим, за да изградим компания за
финансово обучение за създаване и издаване на книги и игри. Предназначението на
всичките ни образователни продукти е да учат хората на същите умения, на които ме
учеше Богатият татко – уменията за превръщане на припечеления доход в пасивен и от
портфолио.
Игрите, които създаваме, са толкова важни, тъй като обучават на това, на което кни-
гите не са в състояние да обучават. Така например никога няма да се научите да карате
185
велосипед само с четене на книги. Нашите игри „Потоци пари“ за възрастни и „Потоци
пари за деца“ имат за цел да научат играчите на основните инвеститорски умения, бла-
годарение на които припечеленият доход се преобразува в пасивен и от портфолио. Те
учат също така на счетоводство и финансова грамотност. Тези игри са единствените
образователни продукти на света, учещи хората едновременно на всички тези умения.
Може да играете играта „Потоци пари“ (варианта CASHFLOW Classic) онлайн на

https://www.richdad.com/ и да се научите да превръща припечелените доходи в пасивни
и/или от портфолио.
„Потоци пари 202“ е вариантът за напреднали; човек трябва да е съвсем наясно с „По-
тоци пари 101“; за да прибегне до него. „Потоци пари 101“ и „Потоци пари за деца“ учат
на основните принципи на инвестирането. „Потоци пари 202“ обучава на принципите
на техническото инвестиране, което включва техники за напреднали като къси про-
дажби, кол опции (call options) и пут опции (put options). Ако е наясно с тези техники за
напреднали, човек е способен да печели пари, независимо дали пазарът върви нагоре
или надолу. Както би казал Богатият татко, „Истинските инвеститори правят пари ви-
наги, независимо дали пазарът върви нагоре или надолу, и точно поради това печелят
толкова много пари.“. Една от причините да печелят повече пари е, че са по-уверени в
себе си. Богатият татко казваше:
– По-самоуверени са, тъй като се страхуват по-малко от загубата.
С други думи, средностатистическият инвеститор не печели толкова, защото се стра-
хува много да не загуби пари. Той не знае как да се предпази от загуби. „Потоци пари
202“ учи именно на това.
Средностатистическият инвеститор мисли, че инвестирането е рисковано, тъй като не
е обучаван да бъде професионален инвеститор. Както казва Уорън Бъфет, най-богатият
инвеститор на Америка, „Рисковано става тогава, когато не знаем какво правим.“. Мо-
ите настолни игри учат хората, докато се забавляват, на основните принципи и на тех-
ническото инвестиране.
От време на време чувам някой да каже: „Вашите образователни игри са скъпи.“. Това
поставя въпроса за възвръщаемостта на инвестицията или какво получаваме срещу пла-
тената цена.
– Така е – кимвам в отговор аз. – Те може и да са скъпи, особено в сравнение с разв-
лекателните настолни игри. Но моите игри не са толкова скъпи, колкото висшето обра-
зование и перспективата да работите цял живот за припечелен доход, да плащате ог-
ромни данъци и да живеете в ужас да не изгубите всичките си пари при инвестирането.
Когато някой си тръгне, мърморейки недоволно, че цените са високи, сякаш чувам
гласа на Богатия татко:
– Ако искаш да бъдеш богат, непременно трябва да знаеш за кой тип доходи да рабо-
тиш здраво и как да ги защитаваш от загуби. Това е ключът към голямото богатство.
Ако не си наясно с различията между тези три типа доходи и не усвоиш уменията за
тяхното генериране и защита, вероятно цял живот ще печелиш по-малко, отколкото би
могъл, и ще работиш повече, отколкото би трябвало.
Бедният татко обясняваше, че доброто образование, добрата работа и многогодиш-
ната усилена работа са достатъчни, за да успееш. Богатият татко също учеше, че доброто
образование е изключително важно, но според него не по-маловажно беше с Майк да
осъзнаваме разликите между трите вида доходи и в кой от тях да влагаме усилията си.
186
Той смяташе това за основа на финансовото образование. Запознаването с разликите
между трите типа доход и усвояването на необходимите за инвеститора умения е основа
на обучението за всеки, който се стреми към придобиване на голямо богатство и пости-
гане на финансова свобода, този специален вид свобода, която е позната на малцина.
Както казва Богатият татко в урок № 1:
– Богатите не работят за пари. Те знаят как да карат парите си да работят здраво за
тях.
Друг важен урок на Богатия татко гласи:
– Припечеленият доход са парите, за които работим, а пасивният и добитият от пор-
тфолио са парите, които работят за вас.
Познанието за тази разлика промени живота ми. Или, както Робърт Фрост завършва
стихотворението си, „а това промени всичко друго“.
Действайте!
Всеки от вас е получил два велики подаръка: ум и време. От вас зависи как ще ги
използвате. С всеки долар, попаднал в ръката ви, вие и единствено вие имате властта да
промените своята съдба. Изхарчите ли го глупаво, значи избирате да бъдете бедни. Ако
го използвате за пасиви, автоматично се присъединявате към редиците на средната
класа. Ако го инвестирате във вашия ум и за да се научите как да се сдобивате с активи,
всъщност избирате богатството като ваша цел и ваше бъдеще. Изборът зависи от вас и
единствено от вас. Всеки ден с всеки долар избирате да бъдете представител на бедната,
средната или богатата класа.
Ако изберете да споделите тези знания с вашите деца, всъщност избирате да ги под-
готвите за света, който ги очаква. Никой друг няма да го направи вместо вас.
Бъдещето – вашето и на вашите деца – се определя от изборите, които правите днес,
а не утре.
Пожелавам ви голямо богатство и много щастие в този приказен дар, наречен „жи-
вот“.
– Робърт Кийосаки
УЧЕБЕН КУРС. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ.

Обобщение
Главната причина, поради която Робърт пише тази книга, е желанието му да сподели
някои прозреният как увеличаването на финансовата интелигентност може да бъде из-
ползвано за решаване на много от най-разпространените проблеми в живота.
Той дава за пример историята на един приятел, притеснен дали ще съумее да спести
достатъчно пари за следването на своите деца. Той успява само за няколко години да
превърне първоначалната вноска от $7 900 за покупката на къща във Финикс в проект,
генериращ ежемесечен доход от $3 000. За да започне, на приятеля му са необходими
само малко пари и финансова интелигентност.
Когато става дума за пари, обучението и мъдростта са много важни. Започнете рано.
Купете си книга по тази тема. Отидете на семинар. Прилагайте на практика наученото.
Започнете с нещо малко. Това, което е в ръцете ви, се определя от онова, което е в гла-
вата. Парите са само идея.
187
В света на счетоводството има три типа доходи: припечелени по обичайния начин, от
портфолио и пасивни.
В повечето случаи пасивните доходи се получават от инвестиции в недвижимо иму-
щество. Доходите от портфолио се генерират от ценни книжа като акции и бонове.
Най-високи са данъците върху припечеления доход, а най-ниски – върху пасивния.
Както обяснява Богатия татко „Държавата облага с много по-големи данъци доходите,
за които работите здраво, отколкото доходите, получени от работата на парите за вас.“.
Във втората си книга, „Четирите потока на парите®“, Робърт говори за четирите типа
хора в света на бизнеса: наемни работници (Н), свободни професии (С), собственици на
бизнес (Б) и инвеститори (И) – и как човек би могъл да смени квадранта.
В „Наръчник по инвестиране“, третата книга от поредицата на Богатия татко, Робърт
обяснява по-подробно колко е важно припечелените доходи да се преобразуват в па-
сивни и от портфолио.
Настолните игри на Робърт и Ким продължават обучението, учейки на това, на което
книгите не могат. Така например никога няма да се научите да карате велосипед само с
четене на книги. Нашите игри „Потоци пари®“ за възрастни и „Потоци пари за деца“
имат за цел да научат играчите на основните инвеститорски умения, благодарение на
които припечеленият доход се преобразува в пасивен и от портфолио. Те учат също така
на счетоводство и финансова грамотност.
„Потоци пари 202“ е вариантът за напреднали на „Потоци пари 101“, обучаващ на
принципите на техническото инвестиране. Техническото инвестиране включва техники
за напреднали като къси продажби, кол опции и пут опции. Ако е наясно с тези техники
за напреднали, човек е способен да печели пари независимо дали пазарът върви нагоре
или надолу.
Запознаването с разликите между трите типа доход и усвояването на необходимите
за инвеститора умения е основа на обучението за всеки, който се стреми към придоби-
ване на голямо богатство и постигане на финансова свобода, този специален вид сво-
бода, която е позната на малцина.
Всеки от вас е получил два велики подаръка: ум и време. От вас зависи как ще ги
използвате. С всеки долар, попаднал в ръката ви, вие и единствено вие имате властта да
промените своята съдба. Всеки ден с всеки долар избирате да бъдете представител на
бедната, средната или богатата класа. Ако изберете да споделите тези знания с вашите
деца, всъщност избирате да ги подготвите за света, който ги очаква.
1. Кое е първото, което ще направите когато завършите това учебно ръководство?

2. Какво чакате?
188
За автора.
Робърт Кийосаки
Най-известен като автора на „Богат татко, беден татко“ – книга за личните финанси
№ 1 на всички времена – Робърт Кийосаки поставя под въпрос и променя начина, по
който мислят за парите десетки милиони хора по Земята. Той е предприемач, препода-
вател и инвеститор и вярва, че светът се нуждае от повече предприемачи, които да съз-
дават работни места.
С гледната си точка за парите и инвестирането, често влизаща в противоречие с тра-
диционните схващания, Робърт си спечелва в международен мащаб репутация на прям
и смел човек, често незачитащ конвенционалното мнение, пламенен и искрен защитник
на финансовото обучение.
Робърт и Ким Кийосаки създават компанията „Богатият татко“, насочена специално
към финансовото обучение, и игрите „Потоци пари®“. През 2014 година компанията
пусна нови варианти на игрите на Богатия татко за мобилни телефони.
Робърт е известен като човек с творческо въображение, който има дарбата да обяс-
нява простичко сложни концепции – свързани с парите, инвестирането, финансите и
икономиката – и споделя личния си опит от своето пътуване към финансовата свобода
по начин, намиращ отклик в хора на всякаква възраст и с всякакво минало. Основните
му принципи и послания – като „Къщата ви не е актив.“, „Инвестирайте, за да генери-
рате паричен поток.“ и „Хората, които пестят, губят.“ – предизвикаха буря от критики
и осмиване. През последните две десетилетия разпространяваното от него знание и фи-
лософия, проявявайки се на световната икономическа сцена, смути мнозина, доказвайки
пророческата си правота.
Неговата гледна точка е, че „старият“ съвет „Ходи на училище, намери си хубава ра-
бота, спестявай пари, избави се от дълговете, инвестирай в дългосрочна перспектива и
диверсифицирай.“ се е превърнал в отживелица в съвременната забързана Информаци-
онна ера. Философията и посланията на неговия Богат татко поставят под въпрос ста-
туквото. Той насърчава хората и им помага да се образоват финансово и да инвестират
активно в името на своето бъдеще.
Робърт е автор на 19 книги, сред тях и международният бестселър „Богат татко, беден
татко“, които оглавяват международните класации за бестселъри вече две десетилетия.
Гледан е във всички точки на света като гост на различни предавания – от Си Ен Ен, Би
Си, Ал Джазира, GBTV и PBS до „Шоуто на Лари Кинг“, „Шоуто на Опра“, „People“,
„Investors Business Daily“, „Sydney Morning Herald“, „The Doctors“, „Straits Times“,
„Bloomberg“, „NPR“, „Ю Ec Ей Тудей“ и стотици други и продължава да обучава и да
вдъхновява почитателите си по цял свят.
Сред по-новите му книги са „Несправедливо предимство. Силата на финансовото
обучение“, „Докосването на Мидас“, втората книга, която пише в съавторство с Доналд
Тръмп, „Why „А“ Students Work for „С“ Students“, „8 Lessons in Military Leadership for
Entrepreneurs“, „Second Chance“, „More Important Than Money“ и „Why the Rich Are Get-
ting Richer“.
За повече информация посетете RichDad.com.
189
Бонус.
Откъс от книгата „ЧЕТИРИТЕ ПОТОКА НА ПАРИТЕ”.
Пътеводител към финансова свобода
(Прочетете цялата книга скоро на http://4eti.me)
Бележка на редактора.
Времената се променят
От 1997 година, когато се появи „Богат татко, беден татко“, станахме свидетели на
много промени в нашата икономика и света на инвестициите. Преди двадесет години
Робърт Кийосаки постави под въпрос конвенционалната мъдрост с дръзкото си твърде-
ние – „Вашият дом не е актив.“. Неортодоксалните му възгледи за парите и инвестира-
нето бяха посрещнати със скептицизъм, критики и възмущение.
През 2002 година книгата на Робърт „Пророчеството на Богатия татко“ посъветва да
се подготвим за предстоящ пазарен срив. През 2006 година Робърт обедини силите си с
Доналд Тръмп за написването на „Защо искаме да сте богат“, книга, вдъхновена от заг-
рижеността им за намаляващата средна класа в Америка.
Робърт продължава да е пламенен радетел на финансовото обучение. Днес, след пре-
живяната ипотечна криза, рекордния брой просрочени ипотеки и глобалния икономи-
чески срив, думите му изглеждат не само пророчески, но и просветителски. Много скеп-
тици се превърнаха в негови последователи.
При работата си по преработката на „Четирите потока на парите“, Робърт осъзна две
неща: че посланието и преподаваните от него знания са издържали проверката на вре-
мето, и че инвеститорският „пейзаж“, светът, в който действат инвеститорите, се е про-
менил драстично. Тези промени се отразиха и ще продължават да се отразяват на хората
190
в квадрант И (Инвеститор) и затвърдиха решението на Робърт да осъвремени един ва-
жен раздел от тази книга – Пета глава: Петте нива инвеститори.
КАКВА Е ЦЕЛТА В ЖИВОТА ТИ?
„Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“ Повечето от нас са задавали този въпрос.
Като дете имах много интереси и беше лесно да избера. Ако звучеше вълнуващо и
ефектно, исках да го правя. Така исках да стана морски биолог, астронавт, морски пе-
хотинец, корабен офицер, летец и професионален футболист.
Имах щастието да осъществя три от тези цели: офицер към Корпуса на морската пе-
хота на САЩ, корабен офицер и летец.
Знаех, че не искам да ставам учител, писател или счетоводител. Не исках да бъда
учител, защото училището не ми харесваше. Не исках да бъда писател, тъй като на два
пъти получих слаб по английски, и се отказах от бизнес администрацията, защото не
понасях счетоводството.
Иронията е, че в крайна сметка станах всичко, което не исках да бъда. Макар да не
харесвах училището, днес имам образователна компания. Лично преподавам по цял
свят, тъй като обичам да правя това. Макар да получих на два пъти слаб по английски,
защото не можех да пиша, днес съм най-известен като автор на книги. Книгата ми „Бо-
гат татко, беден татко“ се задържа в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ повече
от седем години и е една от трите най-продавани книги в Съединените щати. Пред нея
се нареждат само „Радостта от секса“ и „Изкуството да бъдеш Бог“. Иронията не свър-
шва дотук – „Богат татко, беден татко“ и настолната ми игра „Потоци пари®“ са посве-
тени на счетоводството, друга от „любимите“ ми теми. И така, какво общо има това с
въпроса: „Каква е целта в живота ти?“.
Отговора намираме в простичките, но дълбоки думи на виетнамския монах Тик Нят
Хан: „Пътят е целта.“. С други думи, вашата цел в живота е да откриете пътя си в жи-
вота. Вашият път не е вашата професия, парите, които печелите, вашите титли или ва-
шите успехи и неуспехи.
Да откриеш пътя си означава да разбереш защо сте дошли на тази земя. Какво е пред-
назначението ви в живота? Защо сте получили този подарък, наречен „живот“, и какъв
трябва да бъде вашият подарък за живота?
Сега, като погледна назад, си давам сметка, че ходенето на училище не ми помогна
да намеря пътя на моя живот. Четири години във военната академия учих за корабен
офицер. Ако бях избрал да пътувам с петролните танкери на „Стандард Ойл“, никога
нямаше да открия пътя на моя живот. Ако бях останал в Корпуса на морската пехота
или бях избрал да работя като летец в някоя авиокомпания, никога нямаше да открия
пътя на живота си.
Ако бях продължил като корабен офицер или бях станал пилот в някоя авиолиния,
никога нямаше да стана автор на международни бестселъри, да гостувам в „Шоуто на
Опра“, да напиша книга с Доналд Тръмп или да създам международна образователна
компания, преподаваща по целия свят изкуството да бъдеш предприемач и инвеститор.
Да откриеш своя път

Книгата „Четирите потока на парите“ е от такова значение, тъй като е посветена на
откриването на пътя ни в живота. Както знаете, обществото програмира отрано пове-
191
чето хора „да ходят на училище и да си намерят работа“. Но обучението, което получа-
ваме в училище, ни помага да си намерим работа в квадрант Н или С, не и да намерим
пътя в своя живот.
Някои хора знаят точно какво ще работят още от съвсем малки. Те порастват, знаейки
че ще станат съответно лекар, адвокат, музикант, голфър или актьор. Всички сме чували
за невръстни вундеркинди, деца с изключителни таланти, но вероятно ви прави впечат-
ление, че това са професии, но не и непременно жизнен път.
И така, как човек открива своя път в живота?

Моят отговор е: „Ще ми се да знаех.“. Ако можех да размахам вълшебната си пръчица
и пътят на живота ви да се появи, щях да го направя.
Тъй като нямам вълшебна пръчица, нито мога да ви кажа какво да правите, най-доб-
рото, което съм в състояние да сторя, е да ви разкажа какво направих аз. Доверих се на
интуицията, сърцето и шестото си чувство. Така например през 1973 година, когато се
върнах от война и Бедният татко предложи да продължа да уча, да получа по-високи
степени и да работя за държавата, мозъкът ми се вцепени, сърцето ми натежа, а шестото
ми чувство каза: „В никакъв случай.“.
Когато той предложи да се върна в „Стандард Ойл“ или да летя за някоя авиокомпа-
ния, умът, сърцето и шестото ми чувство отново казаха „не“. Знаех, че бях приключил
с корабоплаването и летенето, макар да бяха прекрасни професии и заплащането да бе
много добро.
През 1973 година, на двадесет и шест годишна възраст, аз пораснах. Бях следвал съ-
ветите на моите родители и бях ходил на училище, бях завършил висше образование и
имах две професии: корабен офицер и летец. Проблемът бе, че това бяха професии и
детски мечти.
На двадесет и шест години бях достатъчно голям, за да знам, че обучението е процес.
Когато пожелах да стана корабен офицер например, отидох в училище за подготовка на
корабни офицери А когато поисках да се науча да летя, отидох в училището за летци на
Военноморските сили на САЩ и преминах двегодишния процес, в резултат на който
ставаш пилот.
Подходих особено внимателно към следващия си образователен процес. Преди да го
започна исках да разбера какъв възнамерявах да стана. Традиционните училища се бяха
оказали добри за мен – бяха ме обучили на мечтаните през детството професии. Но сега
се чувствах объркан, тъй като нямаше знаци, на които да пише: „Това е пътят.“. Знаех
какво не исках да правя, но не и какво исках да правя.
Щеше да бъде лесно, ако исках просто нова професия. Ако исках да стана лекар, щях
да отида в медицинско училище. Ако исках да стана адвокат, щях да завърша право. Но
аз чувствах, че в живота има нещо повече от това да отидеш да учиш, за да се сдобиеш
с диплома за още една професия.
Тогава не си давах сметка, но сега знам, че на двадесет и шест години търсех пътя на
моя живот, а не следващата си професия.
Различно образование
През 1973 година, последната година на активната ми служба като летец към Корпуса
на морската пехота на САЩ, осъзнах окончателно, че искам да следвам стъпките на
Богатия татко. Затова, без да губя време, започнах през уикендите да ходя на курсове,
192
посветени на бизнеса и недвижимото имущество – подготвях се за предприемач в квад-
рант Б и И. Същевременно, по препоръка на приятел на един приятел, се записах на курс
за личностно развитие с надеждата да открия кой съм всъщност. Курсът за личностно
развитие е нетрадиционен тип обучение, защото нямаше да ми даде кредити или дип-
лома. Нямах представа какво ще уча на него. Знаех само, че е време да направя нещо, за
да открия кой съм.
През първия уикенд на курса инструкторката нарисува на флипчарта тази проста ди-
аграма:
След което се обърна към нас с думите:

– За да се превърнем в цялостно човешко същество, ние се нуждаем от ментално, фи-
зическо, емоционално и духовно обучение.
Докато слушах обясненията ѝ, осъзнах, че традиционното училище е насочено пре-
димно към менталното развитие на учениците. Ето защо толкова много отлични уче-
ници не се справят добре в реалния живот, особено когато става въпрос за пари.
Постепенно си дадох сметка защо училището не ми харесваше. Разбрах, че обичам да
уча, но мразя училището.
Традиционното обучение беше чудесна среда за отличните ученици, но не и за мен.
То мачкаше духа ми, опитвайки да ме мотивира посредством емоцията страх: страхът
да не допусна грешка, страхът от провал и страхът, че няма да си намеря работа. Нак-
ратко, програмираха ме за наемен работник в квадрант Н или С. Осъзнах, че традици-
онното обучение не е за човек, който иска да бъде предприемач в квадрант Б и И. Може
би именно това е причината много предприемачи да не завършват училище – предпри-
емачи като Томас Едисон, основател на „Дженеръл Мотърс“; Хенри Форд, създател на
„Форд Мотър Къмпани“; Бил Гейтс, основател на „Майкрософт“; Уолт Дисни, основа-
тел на Дисниленд; и Марк Зукърбърг, създател на Фейсбук.
С напредването на деня и все по-задълбоченото навлизане на инструкторката в тези
четири типа личностно развитие си дадох сметка, че по-голямата част от живота ми бе
193
преминала в доста сурова учебна среда. След четиригодишно обучение във Военна ака-
демия и пет години като пилот към Корпуса на морската пехота на САЩ, бях станал
наистина силен в ментално и физическо отношение. Като военен летец бях силен емо-
ционално и духовно, но най-вече в смисъл на „мачо“, поради изключително мъжкото
присъствие в моята професия. Липсваше ми нежната страна, женската енергия. И това
бе естествено – бях обучен да бъда офицер от Корпуса на морската пехота на САЩ и да
запазвам спокойствие и когато съм подложен на силно напрежение, готов да убивам и
духовно подготвен да умра за моята страна.
Ако сте гледали филма „Топ гън“ с Том Круз, имате представа за мъжкия свят и ба-
баитлъка на военните летци. Обичах този свят. И бях добър в него. Това бе светът на
съвременните рицари и воини. Това не бе свят за страхливци.
По време на семинара се потопих в моите емоции и за кратко се докоснах до духа си.
Плаках много, тъй като имаше защо да плача. Бях правил и видял неща, каквито никой
никога не би трябвало да молят да прави. По време на семинара прегърнах един мъж,
нещо, което не бях правил никога дотогава, дори с баща си.
В неделя вечерта ми беше трудно да си тръгна от този семинар за личностно развитие.
Там се бях потопил в мека, любяща, честна атмосфера. А в понеделник сутринта пре-
живях шок, тъй като се озовах отново сред млади пилоти-егоцентрици, готови да летят,
убиват и умрат за своята страна.
След този семинар разбрах, че е време за промяна. Разбрах, че да се развивам емоци-
онално и духовно, за да стана по-мил, по-нежен и по-състрадателен човек, е най-труд-
ното, което бих могъл да направя. Подобно развитие щеше да бъде пълна противопо-
ложност на цялото ми обучение във военната академия и училището за летци.
Никога повече не се върнах към традиционното обучение. Нямах желание да уча за
оценки, степени, повишения и дипломи.
За човек като мен, израснал в семейство на учители, оценките, училището и колежът,
които си завършил, и получените степени, бяха всичко. Дипломите и престижните
учебни заведения бяха равносилни за преподавателите на нашивките и медалите на гър-
дите на военния летец. В техния ум хората, които не бяха завършили гимназия, бяха
нечистите загубени души на живота. Хората с магистърска степен гледаха със снизхож-
дение хората, имащи само бакалавърска степен, а докторите ги изпълваха с благогове-
ние. На двадесет и шест годишна възраст разбрах, че никога повече няма да се върна в
този свят.
Бележка на редактора: През 2009 година Робърт получи докторска степен по пред-
приемачество от престижния университет „Сан Игнасио де Лойола“ в Лима, Перу.
Малцината други, получили тази награда, са политически лидери, като бившия прези-
дент на Испания.
Откриването на моя път

Знам, че някои от вас вече се питат:
– Защо говори толкова време за курсовете за нетрадиционно обучение?
Причината е, че въпросният първи семинар за личностно развитие разпали отново
любовта ми към ученето, но не типа учене, прилаган в учебните заведения. След прик-
лючването му се превърнах в маниак на тема семинари и започнах да ходя от семинар
на семинар и да откривам все повече за връзката между моето тяло, моя ум, моите
емоции и моя дух.
194
Колкото повече учех, толкова повече въпроси във връзка с традиционното обучение
ме изпълваха, като:
• Защо толкова много деца мразят училището?
• Защо толкова малко деца харесват училището?
• Защо много високообразовани хора не успяват в реалния живот?
• Училището подготвя ли за реалния живот?
• Защо мразя училището, макар да обичам да уча?
• Защо повечето учители са бедни?
• Защо в училище не ни учат на почти нищо, свързано с парите?
Тези въпроси станаха причина да започна да изучавам обучението извън „светите“
стени на официалната учебна система. Колкото повече научавах, толкова по-добре раз-
бирах защо не харесвам училището и защо училищата всъщност не вършат работа на
повечето от учещите се в тях, дори на отличниците.
Любопитството се докосна до духа ми и аз станах предприемач в образователната
сфера. Ако не беше това любопитство, може би никога нямаше да започна да пиша и да
създам игри за финансово обучение. Духовното обучение ме отведе до моя жизнен път.
Изглежда няма как да открием жизнения си път в нашия ум. Нашият път в живота е
да открием онова, което е в сърцето ни. Това не означава, че човек не може да открие
своя път в традиционното образование. Мнозина го правят. Просто се съмнявам, че аз
самият щях да открия своя път в традиционното училище.
Защо е важен пътят?

Всички познаваме хора, които печелят много, но мразят работата си, или хора, които
не изкарват много пари и мразят работата си, както и хора, които работят просто за пари.
Един от състудентите ми в Търговската морска академия също си даде сметка, че не
желае да прекара живота си в морето. Вместо да плува по море до кроя на живота си,
той записа право и след още три години следване стана адвокат с частна практика в
квадрант С.
Умря малко след петдесетия си рожден ден. Беше един изключително успял нещастен
адвокат. И той като мен на двадесет и шест години имаше две професии. Макар да мра-
зеше адвокатската професия, продължаваше да я работи, тъй като имаше семейство,
деца, ипотечен заем и сметки за плащане.
Година преди да почине се срещнахме на една състудентска сбирка в Ню Йорк.
– Не правя нищо друго освен да помитам боклука зад богати хора като теб – каза с
горчивина той. – Те не ми плащат нищо. Мразя това, което правя, и тези, за които ра-
ботя.
– Защо не правиш нещо друго? – попитах аз.
– Не мога да си позволя да спра да работя. Голямото ми дете влиза в колеж.
Умря от инфаркт преди дъщеря му да успее да се дипломира.
Печелеше много с професията си, но беше емоционално гневен, духовно мъртъв и
скоро тялото му последва духа. Осъзнавам, че този пример е краен. Повечето хора не
мразят толкова много това, което правят, както го мразеше приятелят ми. Но илюстрира
добре проблема, когато човек попадне в капана на дадена професия и не е способен да
открие пътя си. Според мен това е недостатък на традиционното обучение. След като
завършат училище, милиони хора попадат в капана на професии, които не харесват. Те
усещат, че нещо им липсва в живота. Мнозина са хванати също така в капана поради
финансови причини, печелят колкото да свържат двата края, искат да печелят повече,
195
но не знаят какво да правят.
Поради липсата на знания за другите квадранти, мнозина се връщат в училище и тър-
сят нови професии или се стремят към повишения в квадрант Н или С, нямайки предс-
тава за света на квадрант Б и И.
Моята причина да стана учител

Главната причина да стана учител в квадрант Б беше желанието да помагам на хората
да се образоват финансово. Исках да направя това обучение достъпно за всеки желаещ
да учи, независимо колко пари има или какви са оценките му. Ето защо компанията
„Богатият татко“ създаде играта „Потоци пари“. Тази игра може да обучава на места,
където аз няма да мога да отида никога. Едно от предимствата ѝ е, че с нейна помощ
хората се обучават взаимно. Няма нужда от скъпоструващ учител или класна стая. Иг-
рата „Потоци пари“ вече е преведена на шестнадесет езика и се използва от милиони
хора по света.
Днес компанията „Богатият татко“ предлага курсове за финансово обучение, както и
услугите на коучове и ментори в помощ на финансовото обучение. Нашите програми са
особено важни за хората, които искат да се развият, за да преминат от квадрант Н и С в
квадрант Б и И.
Няма гаранция, че всеки ще достигне Б и И квадрант, но ще знае как да го направи,
ако поиска.
Промяната не е лесна
На мен не ми беше лесно да променя квадрантите. Наложи се да поработя здраво на
ментално и особено – на емоционално и духовно ниво. Тъй като бях израснал в семейс-
твото на високообразовани служители в квадрант Н, бях възприел неговите ценности:
добро образование, сигурна работа, бенефити и държавна пенсия. В много отношения
именно семейните ценности затрудниха прехода ми. Трябваше да стана неуязвим за тех-
ните предупреждения, притеснения и критики във връзка с намерението ми да стана
предприемач и инвеститор. Ето някои от техните вярвания, от които се наложи да се
освободя:
• „Но ти трябва да имаш някаква работа.“

• „Поемаш твърде много рискове.“
• „А ако се провалиш?“
• „Просто се върни в училище и защити магистърска степен.“
• „Стани лекар. Те печелят много.“
• „Богатите са алчни.“
• „Защо са толкова важни за теб парите?“
• „Парите няма да те направят щастлив.“
• „Живей под възможностите си.“
• „Играй на сигурно. Не следвай мечтите си.“
Диета и физическа активност

Споменавам емоционалното и духовното развитие, тъй като е изключително важно
за осъществяването на трайна промяна в живота. Така например рядко ще излезе нещо,
ако кажете на човек с наднормено тегло просто да яде по-малко и да се движи повече.
196
Диетата и физическата активност може да звучат разумно на ментално ниво, но пове-
чето хора с наднормено тегло не ядат, защото са гладни. Те ядат, опитвайки да запълнят
някакви празнина в емоциите и душата си. Когато започне програма, свързана с диетата
и физическото натоварване, човек работи единствено върху ума и тялото си. Без емоци-
онално развитие и духовна сила, човекът с наднормено тегло може да бъде на диета
шест месеца и да отслабне много, само за да напълнее след това още повече от преди.
Същото се отнася и за смяната на квадрантите. Да си кажеш: „Ще стана предприемач в
квадрант Б.“ е също толкова безполезно, колкото пушачът да заяви: „От утре спирам да
пуша.“. Тютюнопушенето е физическо пристрастяване, предизвикано от емоционални
и духовни предизвикателства. Без емоционална и духовна подкрепа, пушачът ще си ос-
тане винаги пушач. Същото се отнася за алкохолика, пристрастения към секса или стра-
дащия от опиомания2. Повечето пристрастявания са резултат от опитите на човек да
намери щастие в душата си.
Ето защо моята компания предлага курсове за ума и тялото, и коучове и ментори за
подпомагане на емоционалния и духовния преход.
Има и хора, които са способни да извървят този път сами, но аз не бях сред тях. Ако
нямах коуч като богатия татко и подкрепата на съпругата ми Ким, нямаше да се справя.
Неведнъж ми се е искало да се откажа и да се предам. И ако не бяха Ким и Богатият
татко, щях да съм се отказал.
Защо се провалят отличниците

Ако погледнем отново диаграмата, лесно ще разберем защо толкова много отличници
се провалят в света на парите.
2
Ониомания обсесивно и неустоимо желание, да се правят покупки, без да се отчита необходимост-
та от тях. Ониомания (Onyomania – shopaholism) е гръцка дума, означаваща „луди покупки“. Глав-
ните симптоми са обсесивно и неустоимо желание, да се правят покупки, без да се отчита необходи-
мостта от тях. Това е доста сериозно състояние, което засяга 10% от населението на цялата ни планета,
а 90% от засегнатите са жени. Още известно като „шопохолизмът” – бел. http://4eti.me
197
Човек може да е високообразован на ментално ниво, но няма ли емоционален тре-
нинг, страхът често спира тялото му и то не прави каквото трябва да прави. Ето защо
толкова много отличници попадат в капана на своята „аналитична парализа“, изуча-
вайки и най-малките детайли, но в крайна сметка не правят нищо.
Въпросната „аналитична парализа“ е резултат от образователната ни система, която
наказва учениците за направените грешки. Ако се замислите, отличниците са отличници
просто защото допускат най-малко грешки. Проблемът при тази емоционална психоза
е, че в реалния свят хората, които предприемат нещо, правят най-много грешки и се учат
от тях, за да победят в играта живот.
Да вземем президентите Клинтън и Буш. Клинтън не призна, че е правил секс, а Буш
не си спомни да е допуснал някаква грешка през своя президентски мандат. Грешките
са нещо човешко, но да лъжеш във връзка с допуснатите грешки е престъпен акт, наре-
чен „лъжесвидетелство“.
На критиките, че е направил 1 014 грешки, преди да създаде електрическата крушка,
Томас Едисон отговаря:
– Аз не съм се провалил 1014 пъти. Аз открих успешно 1014 пъти какво не работи.
С други думи, причината много хора да не успеят да постигнат успех е, че не успяват
да се провалят достатъчно пъти.
Нека погледнем отново диаграмата.
Една от причините толкова хора да се вкопчват в сигурността на работното място е

липсата им на емоционално обучение. Те позволяват на страха да ги спре.
Едно от най-хубавите неща на военното училище и Корпуса на морската пехота на
САЩ е, че се отделя много време за духовното, емоционалното, менталното и физичес-
кото развитие на младите мъже и жени. Макар и трудно, обучението беше пълноценно
и целеше да ни подготви за една не особено приятна работа.
Създадох играта „Потоци пари“, защото играта обучава целия човек. Тя е по-добро
учебно средство от четенето или лекцията, просто защото включва тялото, ума, емоци-
ите и духа на играча.
198
Предназначението ѝ е да позволи на играчите да допуснат колкото може повече греш-
ки и да се поучат от тях. Според мен това е по-хуманен начин да научиш повече за
парите, отколкото да губиш истински пари в реалния живот.
Пътят е целта
Днес по целия свят има хиляди клубове „Потоци пари“. Една от причините да бъдат
толкова важни е, че са нещо като прибежище, спирка по пътя на живота. Присъединя-
вайки се към някой клуб „Потоци пари“, вие имате възможност да се срещате с хора
като вас, хора, които са се заели с осъществяването на промени, вместо само да говорят
за тях.
За разлика от училище, тук не се изискват минали академични постижения. Необхо-
димо е единствено искрено желание да учите и да осъществявате промени. В играта ще
допуснете много грешки в различни финансови ситуации и ще се учите от тях, използ-
вайки изкуствени пари.
Клубовете „Потоци пари“ не са за хора, които искат да забогатеят бързо. Клубовете
„Потоци пари“ съществуват, за да бъдат от помощ при осъществяването на трайни мен-
тални, емоционални, духовни, физически и финансови промени, от които се нуждае чо-
век. Всеки от нас се променя и еволюира с различна скорост, затова ви насърчават да се
развивате с вашата скорост.
След като играете играта няколко пъти с други хора, ще имате по-ясна представа
каква би трябвало да бъде следващата ви стъпка и коя от четирите групи активи (бизнес,
недвижимо имущество, книжни активи и комодити) е най-подходяща за вас.
В заключение
Да откриеш своя път невинаги е лесно. Дори днес не съм напълно сигурен дали наис-
тина съм открил своя път. Както знаете, на всички ни се е случвало да се изгубим и
невинаги ни е било лесно да намерим пътя.
Ако ви се струва, че не сте в подходящия за вас квадрант или не сте на вашия път,
призовавам ви да се вгледате внимателно в сърцето си и да откриете пътя на своя живот.
Ще разберете, че е време за промяна, ако казвате нещо от рода на:
• „Работя с мъртъвци.“
• „Обичам това, което правя, но ми се иска да печеля повече.“
• „Чакам с нетърпение уикенда.“
• „Искам да се занимавам с нещо, което усещам като свое.“
• „Още ли не е станало време да си тръгваме?“
Сестра ми е будистка монахиня. Нейният път е да помага на Далай Лама, път, на който
не се изкарват пари. Но това не означава, че трябва да бъде бедна монахиня. Тя има
имот, който дава под наем, и инвестиции в злато и сребро. Силата на духа и финансово
обученият ѝ ум ѝ позволяват да следва пътя на своя живот без да трябва да даде обет за
бедност.
В много отношения беше по-добре, че в училище ми лепнаха етикет „глупак“.
Именно емоционалната болка от това ми помогна да открия жизнения си път като учи-
тел. И също като сестра ми, монахинята, фактът, че съм учител не означава, че трябва
да бъда беден учител.
В заключение ще повторя думите на Тик Нят Хан: „Пътят е целта.“.
199
Въведение
В КОЙ КВАДРАНТ СЕ НАМИРАТЕ?
Четирите квадранта® са начин за категоризиране на хората въз основа на това

откъде идват парите им.
Свободни ли сте във финансово отношение? Четирите потока на парите“ на Богатия
татко е написана за вас, ако в жизнения си път сте стигнали до финансов кръстопът. Ако
искате да поемете контрол върху това, което правите днес, за да промените финансовата
си съдба, тази книга ще ви помогне да планирате движението си.
Ето така изглеждат четирите потока на парите (паричните потоци). Буквите във всеки
квадрант означават:
Н – наемен работник
С – свободна професия или малък бизнес
Б – бизнес собственик
И – инвеститор
Всеки от нас се намира най-малко в един от четирите сегмента (квадранта). В кой от

тях се намираме се определя от това откъде идват парите ни. Мнозина са наемни работ-
ници (служители), които разчитат на заплата, докато други са представители на свобод-
ните професии (самоосигуряващи се). Наемните работници и представителите на сво-
бодните професии се намират от лявата страна на квадранта. Вдясно са тези, чийто па-
ричен поток идва от бизнесите или инвестициите, които притежават.
Квадрант „Четирите потока на парите“ е лесен начин за категоризиране на хората в
зависимост от това откъде идват парите им. Всеки от квадрантите в него е уникален и
намиращите се в него хора имат някои общи характеристики. С тяхна помощ ще се ори-
ентирате къде се намирате днес и къде бихте искали да се озовете в бъдеще, избирайки
своя път към финансовата свобода. Докато финансова свобода може да бъде постигната
200
и в четирите квадранта, уменията на Б или И ще ви помогнат да достигнете по-бързо
финансовите си цели. Успяващите Н би трябвало да станат и успяващи И, за да си под-
сигурят финансово като пенсионери.
Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

Тази книга е в много отношения втора част на „Богат татко, беден татко“. За онези от
вас, които не са я чели, ще поясня, че в нея съм споделил различните уроци във връзка
с парите и изборите в живота, които ми дадоха двамата ми татковци. Единият е моят
баща, а другият – бащата на най-добрия ми приятел. Първият беше високообразован, а
вторият не беше завършил гимназия. Първият беше беден, а вторият – богат.
Съветът на Бедния татко

Докато растях, моят високообразован, но беден татко, повтаряше неуморно:
– Ходи на училище, получавай добри оценки и си намери сигурна работа.
Той всъщност препоръчваше следния жизнен път:

Бедният татко всъщност ми препоръчваше да стана или добре платен Н (наемен ра-
ботник), или добре платен С (представител на свободните професии), като лекар, адво-
кат или счетоводител. Това, което го интересуваше най-вече, бе редовното получаване
на заплата, сигурността на работното място и бенефитите. Ето защо той самият бе добре
платен държавен служител и възглавяваше образованието на щата Хавай.
201
Съветът на Богатия татко
Необразованият ми, но богат татко, даваше съвсем друг съвет:
– Ходи на училище, дипломирай се, изгради си бизнес и стани успяващ инвеститор.
Жизненият път, който ми препоръчваше той, изглеждаше така:
Тази книга разказва за менталния, емоционалния и образователния процес, през който

преминах, следвайки съвета на Богатия татко.
За кого е написана тази книга?

Тази книга е написана за хората, готови да сменят квадранта, особено за онези, които
в момента попадат в категория Н и С и възнамеряват да минат в категория Б или И. Тя
е за хората, готови да минат отвъд сигурността на работното място и да се захванат с
постигане на финансова сигурност. Този жизнен път не е лесен, но си заслужава да бъде
изминат заради наградата в края му – финансовата свобода.
Когато бях на дванадесет години, Богатият татко ми разказа една простичка история,
която ме отведе към голямото богатство и финансовата свобода. Това бе неговият начин
да обясни разликата между лявата (Н и С) и дясната (Б и И) страна на квадранта. Ето я
и нея:
„Имало едно време едно странно селце. То било страхотно място за живеене, само
дето имало един проблем – имало вода само когато валяло. За да решат този проблем
веднъж завинаги, селските първенци решили да сключат договор с някого, който да дос-
тавя ежедневно вода в селото. Двамина изявили желание да се заемат с това и първен-
ците сключили договор и с двамата. Решили, че тази конкуренция ще поддържа цените
по-ниски и ще допринесе за редовното снабдяване с вода.
Първият от спечелилите контракта, Ед, веднага хукнал да купи две стоманени кофи
и започнал да притичва с тях напред-назад между селото и езерото, които се намирали
на един километър едно от друго. Изливал ги в големия бетонен резервоар, изграден от
селото. Всяка сутрин трябвало да става преди всички други, за да им осигури достатъчно
вода, когато се събудят. Работел здраво, но бил много щастлив, че печели пари и че е
202
един от двамата, получили изключителното право за този бизнес.
Вторият спечелил договора, Бил, изчезнал за няколко месеца, и Ед се почувствал още
по-щастлив, тъй като нямал конкуренция.
Вместо да купи две кофи и да се надпреварва с Ед, Бил написал бизнес-план, създал
корпорация, намерил четирима инвеститори, наел президент на корпорацията и след
шест месеца се върнал със строителна бригада. За една година бригадата свързала се-
лото с езерото посредством широка тръба от неръждаема стомана.
На тържеството по случай откриването Бил обявил, че неговото вода е по-чиста от
тази, която носел Ед. Знаел за оплакванията на селяните, че водата не е чиста. Съобщил
също, че може да снабдява селото с вода по двадесет и четири часа в денонощие седем
дни в седмицата. Ед доставял вода само в работните дни, тъй като не работел през уи-
кендите. Накрая Бил обявил, че може да взема 75% по-малко от цената, която взема Ед,
за своята по-качествена вода. Жителите на селото посрещнали думите му с радостни
възгласи и незабавно се втурнали към кранчето в края на водопровода на Бил.
За да бъде конкурентноспособен, Ед свалил веднага цената със 75%, купил още две
кофи, сложил на всичките по един капак и започнал да мъкне всеки път по четири кофи.
За да осигури по-добро обслужване, наел двамата си сина да му помагат за нощните
смени и през уикендите. Когато момчетата тръгнали да учат в колеж, Ед им казал:
– Връщайте се по-бързо, защото един ден този бизнес ще остане на вас.
Поради някаква причина синовете му така и не се върнали. В крайна сметка Ед бил
принуден да наеме работници и това му създало проблеми с профсъюзите. Профсъю-
зите изисквали по-високи заплати и по-добри бенефити за своите членове и настоявали
да носят само по една кофа.
Междувременно Бил си дал сметка, че щом това село се нуждае от вода, значи и други
села също изпитват такава необходимост. Той преработил своя бизнес план и тръгнал
да продава своята система за бързо доставяне на достатъчно количество чиста и евтина
вода на различни села по света. Печелел само по едно пени за кофа доставена вода, но
доставял милиарди кофи вода всеки ден. Независимо дали печелел, милиони хора из-
ползвали милиарди кофи вода и всички тези пари влизали в банковата му сметка. Бил
разработил водопроводна мрежа, която носела на селата вода, а на него – пари.
Бил заживял щастливо, а Ед работил усилено до края на живота си, съпътстван неп-
рестанно от финансови проблеми.“
Тази история за Бил и Ед ме ръководеше години наред. Съпътстваше ме при взема-
нето на важни решения. Често си задавам въпросите:
– Водопровод ли градя или нося кофи? Много ли работя или умно?
И отговорите на тези въпроси ме направиха финансово свободен.
Ето за това е написана тази книга. В нея разказвам какво е необходимо на човек, за
да стане Б и И. Тя е за хората, които са се уморили да носят кофи и са готови да построят
водопровод, по който парите да потекат в джобовете им.
Тази книга е разделена на три части

Първа част: Първата част на тази книга е посветена на основните разлики между
хората в четирите квадранта. Обяснява защо едни гравитират около определени квад-
ранти и често засядат в тях, без да го осъзнават. Тя ще ви помогне да си дадете сметка
къде се намирате днес и къде бихте искали да бъдете след пет години.
Втора част: Втората част е за личностната промяна. В нея се говори по-скоро какви
трябва да бъдете, отколкото какво трябва да правите.
203
Трета част: Третата част на тази книга обяснява как да успеете от дясната страна на
квадрант „Четирите потока на парите“. Ще споделя още от тайните на Богатия татко за
уменията, необходими за успеха ни като Б и И. Тя ще ви помогне да изберете вашия път
към финансовата свобода.
Постоянно в „Четирите потока на парите“ наблягам върху важността на финансовата
интелигентност. Ако иска да действа от дясната страна като Б или И, човек трябва да
бъде по-осведомен, отколкото ако избере да остане от лявата страна като Н или С.
За да бъдете Б или И, трябва да сте в състояние да контролирате посоката на движение
на вашите пари.
Тази книга е написана за хората, готови да осъществят в живота си необходимите
промени, за да преминат отвъд сигурността на работното място и да започнат да градят
свои водопроводи, за да постигнат финансова свобода.
Живеем в Информационната ера, която предлага повече възможности за финансово
удовлетворение от когато и да било досега. Именно хората с уменията на Б и И ще ус-
пеят да идентифицират тези възможности и да се възползват от тях. За да успее в Ин-
формационната ера, човек се нуждае от информация и от четирите квадранта. За съжа-
ление, нашите училища са все още в Индустриалната ера и все така подготвят учащите
се само за лявата страна на квадранта.
Ако търсите нови отговори, за да се придвижвате напред в Информационната ера,
тази книга е за вас. Тя не дава всички отговори, но в нея ще намерите дълбоките ми
лични и насочващи прозрения, плод на пътуването ми от лявата страна, Н и С, към дяс-
ната страна, Б и И, на квадранта.
Моето обкръжение...
Шестимата пълнолетни човека, с които съм най-много време, са:
Име ………………… Квадрант …………………

Име ………………… Квадрант …………………
Име ………………… Квадрант …………………
Име ………………… Квадрант …………………
Име ………………… Квадрант …………………
Име ………………… Квадрант …………………
204
Робърт Т. Кийосаки
БОГАТ ТАТКО,
БЕДЕН ТАТКО
Актуализиран за съвременния свят
и с 9 нови обучителни раздела
Второ преработено издание, 2018 г.
„RICH DAD, POOR DAD“

With updates for today‘s world and 9 new study sessions sections Robert T. Kiyosaki
Copyright © 1997, 2011, 2017 by Robert Т. Kiyosaki.
Превод: Красимира Матева

Редакция: Георги Найденов
Корекция: Богомила Найденова
Предпечат: Вирджиния Черногорова
Корица: Ина Добарова
Издателство: Анхира ЕООД, София, 2018 г.
Печат: „Алианс принт“ ЕООД
http://4eti.me – безплатни книги
ISBN 978-954-2929-55-0
За поръчки: Анхира ЕООД

София, жк. Дианабад, бл. 43, вх. Б, ет. 1, ап. 18
тел.: (02) 862-92-49 и (02) 962-82-77
e-mail: info@anhira.com;
knigi@anhira.com
www.anhira.com

Богат Татко, Беден Татко - Робърт Кийосаки (2018) - 4eti.me

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Богат Татко, Беден Татко - Робърт Кийосаки (2018) - 4eti.me

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Робърт Т.

Второ преработено издание, 2018 г.

Предназначението на това издание е да даде компетентна и надеждна информа-

Превод: Красимира Матева

http://4eti.me – безплатни книги

 Разбива мита, че трябва да получавате високи доходи, за да забогатеете, особено

„Богат татко, Беден татко“ е отправна точка за всеки, който се стреми

Изучаването на книгата е част от философията на Богатия татко: четене, обсъждане,

„Главната причина хората да имат финансови затруднения е, че те пре-

Сега, двайсет години по-късно

Урок № 1 на Богатия татко: „Богатите не работят за пари.“

Първото сътресение е крахът на дотком компаниите около 2000 година. Второто е

Големият крах на Уолстрийт от 1929 година

Представената по-долу диаграма показва, че след всеки крах правителството на САЩ

Между 2000 и 2016 година, в името на спасяването на икономиката, банките по света

Урок на Богатия татко: „Къщата ви не е актив.“

Повечето хора не знаят, че крахът на пазара на недвижими имоти всъщност не беше

Урок на Богатия татко: „Защо богатите плащат по-малко за данъци.“

Преди двайсет години неколцина издатели разкритикуваха „Богат татко, Беден

Преди двайсет години

Имаше ли наистина богат татко?

Милиони хора питаха: „Имаше ли наистина богат татко?“ За да си отговорите на този

Висше училище „Богат татко“

Едно предупреждение... и покана

Макар да се постарах да направя книгата си „Защо богатите стават все по-богати“

На всички наши читатели – минали, настоящи и бъдещи...

Тъй като имах двама татковци,

Единият татко вярваше, че за човека и неговите нужди ще се погрижи държавата или

Има разлика между това да си беден и да си разорен.

Макар и двамата да уважаваха безкрайно образованието и ученето, по въпроса какво

Един урок от Робърт Фрост

Робърт Фрост е любимият ми поет. Обичам много от стихотворенията му, но люби-

Пътят по който не тръгнах

Два пътя в леса разделени видях,

И това промени всичко друго.

– Татко, можеш ли да ми кажеш как да стана богат?

На другата сутрин споделях с най-добрия си приятел, Майк, какво ми бе казал баща

Трийсет цента по-късно

Съботното чакане на опашка

– Не, не вярвам – отговори Богатият татко. – Ако искаш да се учиш да работиш за

Урок № 1: Богатите не работят за пари

Не казах на Бедния татко, че не ми плащаха. Той нямаше да разбере, а не ми се искаше

Избягване на един от най-големите капани в живота

– Е, момчета, по-добре започнете да мислите. Предстои ви да научите един от най-

Животът на хората се контролира от две емоции: страх и алчност.

Богатият татко замълча, за да ни даде възможност да осъзнаем думите му. С Майк не

– Ау! – възкликна Майк.

А не го ли научи, човек се превръща в роб на парите.

– Има ли в такъв случай някакво решение? – попита Майк.

Или може би ще бъде по-точно да кажа, че животът им се управлява от страха и не-

Да видиш това, което другите не виждат

Деветгодишният Робърт Кийосаки и приятелят му Майк не са поканени в крайморс-

Факт за дясното мозъчно полукълбо: Новият, творчески поглед към приготвените

Факт за подсъзнанието: Хората позволяват емоциите страх и алчност да управляват

Какво искаше да каже Робърт

Сега е моментът да отнесем историите в тази глава и постигнатото разбиране за каза-

Не е важно колко пари печелиш.

Съмнявам се, че някой би могъл да каже какво се е случило в действителност с тези

Богатите хора придобиват активи. Бедните и хората от средната класа придо-

Правило № 1: Трябва да знаете каква е разликата между актив и пасив

– Онова, което определя актива, не са думите, а цифрите. Ако не можете да разчитате

Горната част на диаграмата е финансов отчет, наричан често „отчет за приходите и

Ето как изглежда движението на парите на бедния човек: