Интересните факта:

1. За разлика от почти всяка друга течност водата се разширява, когато замръзва. Топлата
вода замръзва по-бързо от студената. Този феномен, известен като ефект на Мпемба. –
2. Механизмът, регулиращ жаждата, при някои хора е толкова слаб, че тя често се бърка с
глад. 3.Откриха четвърто агрегатно състояние на водата, освен познатите три – твърдо,
течно и газообразно. Четвъртото е хибрид между водата и леда, като при него течността
променя свойствата си
3. Водата премахва токсините от тялото Пиенето на вода ни позволява да се отървем от
токсините в тялото ни чрез отделяне на пот и уриниране, което намалява риска от
инфекции на пикочните пътища и камъни в бъбреците. Освен това H2O поддържа
водния баланс на организма, регулира телесната температура и подпомага
храносмилането.
4. Пиенето на вода подобрява структурата на кожата Водата хидратира нашата кожа –
поддържа я свежа, мека, блестяща и гладка. Премахва бръчките и е най-доброто
средство срещу преждевременно стареене!
5. Водата повишава имунната система Научно доказано е, че хората, които пият повече
вода, е по-малко вероятно да се разболеят. А кой не би искал да бъде здрав през по-
голямата част от времето? Пиенето на големи количества вода помага в борбата срещу
грип, рак и други заболявания като сърдечни пристъпи.
6. Водата формира голяма част от мускула За да реагират добре на тренировки, мускулите
трябва да работят оптимално. За тази цел е нужна добра хидратация. Много хора
постоянно се намират в дехидратирано състояние и това затруднява техните
тренировки. Концентрирай се върху пиенето на повече вода и ще забележиш колко
гъвкаво става тялото ти.

Свойства на водата:

-остава течна в достатъчно широк диапазон от температури;

-водата е почти единственото вещество (освен сребърния хлорид), което се разширява при
замръзване. Заради това водоемите не замръзват до дъно и в тях е възможен живот;

-водата има огромна топлоемкост. Затова океаните работят като терморегулатори,

поддържайки устойчивостта на климата и по този начин създавайки условия за безопасен
органичен живот;

(въведение)

Антропен принцип

Тези и много други аномалии са от фундаментално значение в безброй естествени и

технологични процеси, като земния климат и възможността за съществуването на самия живот.
От гледна точка на антропния принцип - сякаш молекулата на водата е фино настроена да има
такива уникални свойства. Антропен принцип е съображението, използвано в космологията и
физиката, че наблюдаемият за хората свят има за свое (очевидно) условие възможността за
човешкото присъствие. Спори се доколко то има обяснителна сила и как то може да се тълкува.

Плътност на водата и леда:

Започвайки от наблюдението, че свойствата на водата изглеждат фино настроени с помощта на

мощни суперкомпютри учените, ръководени от д-р Джон Русо от Университета в Бристол и
професор Хаджиме Танака от Университета в Токио, бавно "разтройват" взаимодействията на
водата. Те показват как аномалните свойства на водата могат да бъдат променени и
евентуално изравнени до тези на една проста течност. Например, вместо да плава отгоре на
водата, плътността на леда се променя плавно, докато не потъне. Същото се прави и с всички
аномалии на водата.

За водните организми е много важна т.н. температурна аномалия на водата. През лятото
слънцето нагрява повърхността на водоемите. При нагряване водата се разширява, става по-
лека и остава на повърхността. По-тежката и студена водата е на дъното на езерото. През
зимата студеният въздух охлажда най-горния воден слой. Той се свива, става по-тежък и потъва
на дъното. Мястото му се заема от по-топла вода, която също се охлажда. Процесът
продължава, докато температурата в целия водоем достигне 4 °C. При тази температура водата
е най-плътна и най-тежка. При по-ниска температура се наблюдава аномалия – при охлаждане
от 4 °C до 0 °C водата вместо да продължи да се свива, започва да се разширява. Затова
водният слой с температура по-малка от 4 °C е и по-лек, остава на повърхността и продължава
да се охлажда. При температура 0 °C най-горният слой вода замръзва. Повърхността на езерото
се покрива с лед, а на дъното остава най-тежката вода, чиято температура е 4 °C. Тъй като
ледът е добър топлоизолатор, под него температурата на водата остава положителна, което
позволява оцеляването на водните обитатели през зимата.
"Благодарение на тази процедура открихме, че това, което кара водата да се държи аномално,
е наличието на определена подредба на водните молекули, като например тетраедричен
строеж, при който водната молекула има водородни връзки към четири молекули,
разположени по върховете на тетраедър", обяснява д-р Русо.

"Четири от тези тетраедрични подредби се самоорганизират по такъв начин, че споделят обща

водна молекула в центъра, без да се припокриват. Това високоорганизирано подреждане на
водните молекули, смесено с други неподредености, дава на водата нейните особени
свойства".

"Смятаме, че тази работа осигурява просто обяснение за аномалиите и подчертава

изключителния характер на водата, което я прави толкова специална в сравнение с всяко друго
вещество", заключава математикът.

Четвърто агрегатно състояние:

Откриха четвърто агрегатно състояние на водата, освен познатите три – твърдо, течно и
газообразно. Четвъртото е хибрид между водата и леда, като при него течността променя
свойствата си, обясни пред Дарик проф. Джералд Полак от университета във Вашингтон, който
е извършил откритието. „Това е полукристалната цялост, която съществува в нашето тяло и
затова аз наричам тази фаза - четвъртото лице или полукристално агрегатно състояние и в
действителност е много важно за функционирането на вашето тяло. Другото интересно нещо е
именно съхраняването на информация във водата. Това, което се съдържа във водата, ДНК-то
на водата може да бъде пренесено чрез вълни. Това е хем противоречива теория, но и
значителна теория в изследванията ни“, каза Полак.

Обикновено разглеждаме водата в течно състояние като неподредена съвкупност от молекули,

които постоянно се пренареждат в нови структури. Но сега учените от Университета в Стокхолм
намериха две течни фази с големи различия в структурата и плътността.

Изследователите разглеждат две твърди фази на водата, наречени с високоплътен и

нископлътен аморфен лед и откриват, че водата от тези видове аморфен лед се превръща в
два различни типа вода в течно състояние.

Капката:

Естествената сферична форма на капката се наблюдава при безтегловност или при свободно
падане във вакуум. Под действието на гравитацията се получава деформация, ако движението
на капката е възпрепятствано от твърдо тяло или друга течност с по-голяма плътност. При
свободно падане, с увеличаване на скоростта, съпротивлението на въздуха (или на друг флуид)
нараства и формата става все по-удължена и заострена в горния край. Такава форма се нарича
капковидна, има добри аеродинамични свойства и не позволява образуването на турбуленция.
Точната зависимост между скоростта на движение и формата е функция от вискозитета на
течността и плътността на флуида в който се движи.

Аморфен лед:

Изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, проследява

движението на молекулите, докато водата се променя от високоплътен и нископлътен
аморфен лед. Докато ледът, който правим във фризера е кристален, аморфният лед на Земята
се формира най-вече в лаборатории.

Лед в аморфна фаза се постига, когато водните молекули се замразяват под 0 ° С и ледът може
да не стане кристален, ако се приложат фактори като това колко бързо става замразяването
или ако налягането е особено високо.

Но аморфен лед може да се открие в горните слоеве на атмосферата и най-важното, в

междузвездните облаци, което го прави най-често срещаната структура на молекулите на
водата във Вселената. Това, съчетано с неговите необичайни свойства, превръща аморфният
лед особено интригуващ обект на изследване.

Когато аморфния лед с висока плътност се променя в аморфен лед с ниска плътност при
затопляне, той изведнъж нараства с около една четвърт.
Паметта на водата:

През 1988 списание Nature (Нейчър) публикува статия на Жак Бенвенист, в която той заявява, че
е потвърдил опитно хипотезата за паметта на водата, предлагана от много хомеопати преди
това. След издаването на статията се пораждат голям брой обществени спорове, след което
опитите са повторени, този път неуспешно. Учените обясняват първоначалните успешни опити
с липсата на експериментална честност в опитите на Бенвенист и напомнят за краткия живот на
водородните връзки между молекулите на водата, които според Бенвенист са причината за
паметта ѝ. За това си „откритие“ през 1998 г. Жак Бенвенист е удостоен с антинобелова
награда, а лабораторията му е закрита от френския Национален център за научни изследвания
(CNRS). Бенвенист обаче продължава с други публикации, в които обвинява противниците си в
тенденциозност.

В началото на 21 век се предлага хипотезата, че краткият живот на водородните връзки не е

нужно да оказва влияние на предполагаемата памет на водата, тъй като молекулите може да
се групират в образувания, наречени клъстери, в които водородните връзки постоянно се
разпадат и се образуват нови. Тази хипотеза предполага, че отделните връзки са нетрайни, но
като цяло клъстерът може да продължи да съществува за доста по-дълъг период от време. Тази
хипотеза, обаче, не е потвърдена с научни експерименти, а възможността по този начин да се
осигурява паметта на водата, е отхвърлена.

Научни опити доказват, че след хомеопатично разреждане водата „губи памет“ за веществото,
което е било разтворено в нея, за по-малко от 50 фемтосекунди (50 милиардни от
милисекундата)[9] Това не пречи на отделни нейни протагонисти да издават манипулативна
литература, като „Посланията на водата“ на японския псевдоучен Масару Емото, чиято
нелепост подкрепя твърденията за ненаучност и недоказаност на хипотезата за паметта на
водата.
В края на 2008 година известният скептик Джеймс Ранди припомня, че е обявена награда от
един милион долара за експеримент, показващ неестествени явления, включително такъв,
който доказва съществуването на памет на водата.

А на тази глупост или мразя те...

На тази криоскопска снимка на

водата са й написали любов...