Любовта- изпитание за сърцето

Какво означава любовта? Има различни видове любов. Това е чувство на самоотвержена и силна
привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Но дали това е
изпитанието за сърцето? Дали това е единственото, което може да го спре да бие. Това е въпросът върху,
който ще работя.

Да вземем например сърдечните заболявания… Те са много като например сърдечен удар или сърдечна
недостатъчност. За тези болести има решение, което в повечето случаи е дългосрочно и може да не се
повтори. Както за тях си има причини да се получат и да се решат, ме кара да се замисля дали и любовта
не е само една причина, а изпитанието на сърцето да е съвсем различно и същевременно толкова просто,
че да не можем да си отворим очите и да го видим. Да вземем например Евгений Онегин от творбата на
Александър Пушкин: Той е  се среща с истинската любов,но тъй като е все още сляп за нея я
отминава.Онегин е противоречива личност ,себелюбец, страдащ егоист, не показва истинската си
същност, прикрива себе си. Прави се на такъв, какъвто искат хората да бъде. Неспособен е за приятелство
именно заради голямата си прикритост. Самотен е и в любовта. Докато Татяна е лицето олицетворяващо
руската народност,тя е нежно създание в среда,в която всичко е сухо и мъртво.Тя е едно рядко красиво
цвете,има най-чисти и невинни чувства,тя е като едно дете.Характера на Татяна е свито момиче,
мълчаливо, срещата и с Онегин я кара да опознае любовта, чувствата и емоциите, които тя изпитва са по-
различни, искрени, неопитна, доверчива, затворена в себе си и в своя малък свят от романтика, влюбена.
Татяна има силата сама да изрази своите чувства в писмото до Онегин, макар това да не е прието в
тогавашното общество. Техните образи са толкова различни. Докато Евгений се придържа към
общоприетите стандарти, Татяна се бори за това, което обича. Дали за тях важи “Противоположностите се
привличат”, което всички сме чували когато стане въпрос за любов. Ами оказвасе, че не защото  Евгений
Онегин не отговаря на чувствата на девойката.Той не я обича,постъпва честно и откровено без
да я мами. Любовта между тях не може да се осъществи и поради това, че Татяна е романтик,
за нея любовта може да бъде или най-великото блаженство, или най-голямото страдание. И тук
думите на Джоан Крофърд биха паснали много добре “Любовта е огън, но никой не може да ти
каже дали ще стопли сърцето ти или ще изгори душата ти.” И е много прав. Любовта може да
те направи най-щастливият човек на Земята или да те накара да се чувстваш като най- големия
глупак, който си е помислил, че може да се получи нещо.

Това е другото нещо, което искам да разгледам. Защо хората се поддават на чувствата си,
вместо на логиката и разумът. Аз лично не вярвам във влюбването от пръв поглед. Защо ли?
Как може човек да е готов на всичко за човек, когото не познава и накрая като нищо не се
получи да се затвори в себе си и да не вярва на никого. Дали щеше да се затвори в себе си, ако
първо беше се спрял за момент и не се беше запитал: Абе аджаба заслужава ли си изобщо
усилията?” Ти да отдадеш толкова много време към даден човек, а той изобщо да не те
забелязва. Заслужава ли си риска и колко могат да го поемат? Всички сме наясно колко голяма
следа може да остави несподелената любов! Тя може да накара човек да се срути психически,
да го накара да се чувства сам, изолиран, да се затвори в себе си, да сложи край на живота си.
Естествено според много хора, лекът за хора след раздяла е да бъдат с хора, които се
подкрепят взаимно. Аз не съм напълно съгласен с това. Защо ли? Не може винаги да разчиташ
на другите да ти помагат. Трябва да се справяш сам. Хората трябва да свикнем да си бъдем
самодостатъчни, да бъдем самостоятелни, да не зависим от обстоятелствата, да не се оставяме
да ни повалят. Да не разкриваме как се чувстваме преди да сме сигурни какъв човек е застанал
срешу нас и какво да очакваме от него, защото ако се замислим поне малко, ще осъзнаем, че
докато не се разкрием и не покажем слабост, няма как да ни съборят. Няма как да ни спрат да
постигаме целите си, не могат да ни спрат да се борим за това, в което вярваме. Всеки иска да
постигне целите си и не му пука през какво и кого трябва да мине, за да ги постигне. Ще ви дам
един пример за хора, които са разбрали, че не любовта е на първо място. Самотните родители.
Са,отните родители, които поставят щастието на децата си пред тяхното. Това са хората, които
децата си. Семейната любов, сплутеност, сигурност. Това са нещата, към които те наблягат.
И сега да ви питам... Не е ли доверието най-голямото изпитание за сърцето. Защото всеки може
да има чувства към даден човек, но дали той е готов да му се довери. Доверието е много тънък
лед по който ние хората ходим. Всички сме наясно колко трудно се изгражда едно доверие след
като веднъж е счупено. При любовта е по-лесно обичаш някого- добре. Той не ти обръща
внимание. Ти го преследваш докато не намериш друг, защото единственото което няма край е
космосът. Всичко друго както си има начало, така има и край.

Като например търпението на Татяна от произведението Евгений Онегин. Тя дълго време не се

отказва от Евгений. След дълго патуване из Русия,след години Онегин отново среща
Татяна,вече красавица от висшето светско общество, омъжена за знатен княз, Онегин се
влюбва в нея и силно страда от несподелената си любов. И ето виждаме как ролите изведнъж
се обърбаха. Чак сега Евгений си отваря очите и вижда колко много е изпуснал. И макар да
обича Онегин Татяна не иска да гради своето щастие върху нещастието на своя
съпруг.Чувството за изневяра в нежната душа не и позволява да мами мъжа си.Иска да му
остане вярна до край. И безпорно романът в стихове “Евгений Онегин” на Пушкин успява да се
докосне до душата на читателя и да го накара да изпита чувствата на геройте.Образът на
Татяна Ларина, ще вълнува всяко човешко сърце със силата на волята и характера си, със
своята истинска нравствена красота, докато Евгений Онегин е любим герой на читателите.
Любовта между двамата е трогателна, чиста, но за съжаление остава несподелена.

В заключение, Не може да има щастие изградено върху лъжа и измама, върху подлост и
лукавство. Така голямата и чиста любов между Татяна и Онегин остава несподелена, а писмата
между двамата-изповедите на две души. И какво се оказва. Евгений Онегин първоначално не
споделя чувствата на Татяна, не ѝ се доверява и чак след години осъзнава колко много е
изпуснал. Татяна отдруга страна е щастлива, независимо, че има несподелена любов. И аз
мисля, че любовта е причина за неразумното мислене и ако не се контролира с лекарството
наречено разум, може най- вече да се отрази на доверието. Доверието: Най- голямото
изпитание за човека!