Любовта – греховна и свята в „Посвещение“ – Петя Дубарова

Любовта е една много важна част от себеоткиването на младия човек. Няма подобна на
това чувство да намериш човек, към който изпитваш такъв вид привличане. Някой, който
те кара да се чувстваш по-свободен и някак по-истински. Любовта е нещо което всеки от
нас някога ще изпита и тя винаги трайно ни променя.

В стихотворението на Петя Дубарова „Посвещение“ любовта е представена през погледа

на младо момиче, което фантазира за възможна връзка с момче.

За лирическата героиня любовта е вид спасение. В самотното и нястояще те я обсебват,

крият се в ъглите на нейното съзнание. Единсственият начин, който вижда за спасение е
именно момчето. „Подават ти своята бледа ръка“ – отслабена вече от безброините нощи,
през които тя е обсебена от нейните страхове, решава да потърси неговото спасение.
„всичко опитал и всичко видял“ – Той вече е преминал през трудностите на живота и
съществува без да е „подвластен на никого“. Лирическата героиня вярва, че заедно те ще
измият „луната от грях“ и ще хвърлят „трупа на умрелия страх“. Проблемите, които тя не
може да преодолее сама, няма да я притесняват, когато тя и нейният обожател за заедно.
Въпреки чувствата, йоито изпитва тези нейни мечти си остават само това, мечти.
Героинята иска да се сближи с въпроснто момче, но не е сигурно далии той изпитва
същите чувства. Тя изполва тези емоций, за да се отдалечи, дори и за момент, от мислите,
които я обземат. Вероятно заради това човека, който обича е представен толкова
съвършен. Героинята е толкова вглъбена в идеята, че двамата ще си паснат перфеткно и не
иска дори и за момент да обърне внимание на възможните негативни черти на характера
му. Тя иска само да намери човекът, който ще я спаси от нейните мъки.

Най-силнто умение на любовта е това, тя изцяло да пронебя нашия характер. Идеята, че

сме намерили човек, който изглежда перфектан за нас, понякога може да заслепи
преценката ни и да ни бутне твърде дълбоко в нашата фантазия. Въпреки това обаче,
топлината, която човек изпитва когато е влюбен може би си заслужава мечтаенето. Все
пак ние затова имаме толкова силно изявени емоций, за да ги изпитваме.