„Зимни вечери“ – лирична импресия на социална тема

1. Актуализиране на знанията
Учител: Нека накратко да припомним каква е по жанр творбата „ Зимни вечери” !
Отговор: „ Зимни вечери” е поетически цикъл.
Учител: Какво означава поетически цикъл?
Отговор: Това са отделни лирически стихотворения ( фрагменти ), свързани помежду си от обща
тематика, герои и чувства.
Учител: А можем ли да кажем , че „ Зимни вечери” е поема? Какъв вид поема?
Отговор: Да, защото отделните стихотворения са тясно обвързани. Различаваме два вида поеми –
епическа ( в нея преобладават събитията ) и лирическа ( доминират преживяванията и емоциите ). В
„Зимни вечери” надделяват емоциите, няма конкретна случка, затова цикълът стои по-близо до
лирическата поема.
Учител: Каква е ролята на лирическия говорител? Свидетел ли е той на тази мрачна картина?
Отговор: Той е обединяващата фигура, която представя различни картини на човешко нещастие.
2. Въвеждане на новата тема от учителя
2.1. Записване темата на дъската – в този час ще разгледаме отделните образи и ще видим
на какъв тип социално страдание са жертва те.
Импресия (от латински език impressio, буквално „впечатление“) е произведение на изкуството — изобразителното
изкуство, литературата и музиката, създадено въз основа на впечатление от нещо видяно, чуто или преживяно.
3. Реализиране на темата
Учител: Първият фрагмент има по-обобщен характер. Представя ни една вечерна градска картина, която
внушава усещане за студенина, злокобност, отчаяние. А какви образи откривате във втория фрагмент?
Каква картина ни представя автора?
Отговор: Откриваме образа на детето, на майката и на пияния баща. Авторът ни запознава с
обстановката в дома на едно семейство.
Учител: Това семейство щастливо ли е или нещастно? Защо?
Отговор:Семейството е нещастно, защото е бедно. Гладът и мизерията са заели трайно място в този дом.
Учител: На какво е символ домът? Различен ли е описаният в „Зимни вечери” дом?
Отговор: Домът е символ на защитеност и сигурност. В него трябва да цари уют и хармония. Вместо
това в този дом откриваме страх, сълзи и ругатни.
Учител: Каква е ролята на бащата в семейството?
Отговор: Бащата трябва да осигурява прехраната на семейството, той трябва да бъде негова опора и
закрилник.
3.1 Образът на пияния баща – той лишава дома си от хляб и вместо да бъде негов защитник, той се
превръща в негов насилник. Грубостта на бащата се поражда от безизходицата, от безпаричието, но това
не го оправдава. „Завесата мръсна, продрана” показва мизерията, в която живее семейството.
3.2 Образът на плачещата майка – от една страна тя също е жертва на глада и мизерията, но също и на
ругатните и заканите на своя съпруг.
3.3 Образът на страдащото дете – откриваме този образ на няколко места в цикъла. Представени са
различни варианти на неговата мъка. Във втори фрагмент то е жертва на своя пиян баща, то е невинно и
безпомощно.
3.4 Образът на циганите ковачи - в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на
циганите ковачи.
Учител: Жертви ли са циганите - ковачи? Защо?
Отговор:Да, те са жертви на черен неуморен и неблагодарен труд. Дори през нощта хората работят. Те
се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние. За тяхната мъка ни напомнят песните на
скрита тъга и цигулката разплакана.
Учител: Какви други образи откриваме по- нататък в текста?
3.5 Образът на натовареното дете и слепия старец – детето носи товара на своята собствена съдба. Те
са приели съдбата си, на която нямат сили да се противопоставят.
3.6 Образът на мъртвата девойка - Какво според вас символизира този образ?
Отговор: Мъртвата девойка е жертва на туберколозата – болестта на бедните. Чрез нея авторът разкрива,
че смъртта е естествения завършек на страданието.Тя е единственият изход и перспектива. Край ковчега
стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено
бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.
3.7. Образът на двете бедни деца от последното стихотворение - За целия си кратък живот те не са
видели нищо друго, освен мъка. В техните очи има само страдание
Учител: Какво послание относно детската съдба носят стиховете:
А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.

Отговор: Носят посланието за обречената съдба на децата. Безгрижието на детството им е погубено от

страданието и мизерията. Мислите за бъдещето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със
страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Дори и най-малката надежда е погубена.
3.7 Лирическия говорител - Той е просто страничен наблюдател или също е жертва?
Отговор: Той също е жертва на страданието. Доказателство за това е неговото обръщение: „Братя мои,
бедни мои братя”. С тези думи лирическият герой показва, че и той има същата тъжна съдба, той се
идентифицира с онеправданите и страдащите хора, смята се за един от тях. По този начин изразява и
своето съчувствие.
4.Общи характеристики на героите-жертви в „Зимни вечери”
Учител: Какво знаем за външния вид на героите? Как изглеждат те?
4.1Липса на портретна характеристика. -героите са мъгливи и безплътни сенки.
Учител: Защо липсва портретна характеристика?
Отговор: Човешките съдби които Смирненски описва са еднотипни, а хората-обезличени. Всеки един
може да е на мястото на описаните страдалци. Те са обединени от страданието и то ги е лишило от
индивидуални черти.
4.2 Героите на Смирненски не говорят – те не изразяват себе си чрез реч, а с нечленоразделни звуци –
хриптене, вик, плач.
Учител: Казват, че очите са прозорец към душата на човека. Какво откриваме в детските очи? А какви
са „очите” на града?
Отговор: В детските очи откриваме само мъка и жал. „ И дреме в очите им скръб” е стихът, който
представя най-добре душевното състояние на децата от финалното стихотворение в цикъла. От друга
страна имаме градския пейзаж, който гледа „зловещо”.
Обобщение: Чрез представените герои, които са жертви на „орис вечна, зла” Смирненски ни разкрива,
че светът е място, където царят злото, мъката, страданието и смъртта, а човекът е изгубил своята
душевна красота, изгубил е своите мечти и надежди.