Манастири, пазители на

българския дух през

византийското владичество
Презентация на Иван Димов|10а клас
Манастири пазители на българския
дух през византийското владичество
I. Бачковски манастир
II. Аладжа манастир
III. Осоговски манастир
IV. Белащински манастир
1.Бачковски манастир
Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален
манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив.
Той е вторият по големина български манастир след Рилския.
Намира се в долината на Чепеларската река на около 10км от
Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на
Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му
история, го прави един от най-посещаваните в България.
Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани.
Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик)
е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Бачковският
манастир е сред стоте национални туристически обекта, Български
туристически съюз. Манастирският комплекс и околността са се
превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета,
сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира.
Изложено е за продан всичко което расте и/или се произвежда в
Родопите - редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и
биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.
В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват
бракосъчетания, кръщенета и прочие.
Изглед от северния манастирски двор
Чудотворната икона на Божията майка
е на издигнат престол в храма
Главната порта на Бачковския манастир
Общ изглед на манастира
2. Аладжа манастир
Аладжа манастир е недействащ манастир,
паметник на културата, и е най-известният средновековен
скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от
монаси-отшелници през XII – XIII век.
Намира се на около 17км от град Варна и на 3км от
курорта „Златни пясъци“. Името „Аладжа“е от персийски
или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.
Манастирът възниква около 11-12в., когато там започва
заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са
обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава
датират първите археологически материали намерени там
– монети и няколко керамични парчета. Животът в
манастира заглъхва в началото или в средата на
османското владичество.
Аладжа манастир
„Света Троица“
3. Осоговски манастир
„Свети Йоаким Осоговски“ е православен манастир в
Северна Македония, част от българското историческо
наследство в областта. Манастирът е разположен над
живописен планински ландшафт с терасовиден
релеф, а отдолу тече река. Намира се на 3 километра
от Крива паланка, днешна Македония, в местността
Бабин дол на Осоговската планина. В житието на
Свети Йоаким Осоговски се посочва, че по времето на
византийския император Мануил Комнин (1143-1180)
свещеникът Теодор от Овче Поле, с монашеско име
Теофан е основал манастира и погребал в
манастирската църква мощите на светеца.
Манастирът се споменава за пръв път по времето на
българския цар Калоян (1196-1207). В Карловецкия
летопис (от ок. 1505 г.) се споменава, че сръбският
крал Стефан II Милутин (1282-1321) е изградил
църква, посветена на Свети Йоаким Осоговски.
Манастирът на османска пощенска картичка
4. Белащински манастир
Белащинският манастир „Свети великомъченик Георги
Победоносец“ е православен действащ девически манастир,
част от Пловдивската епархия на Българската православна
църква. Манастирът се намира в Западните Родопи, близо
до село Белащица и на 12 километра южно от град Пловдив.
В близост до манастира е местността Чинарите. Манастирът
е изграден през 1020 година от византийския военачалник
Никифор Скифи – управител на Филипополис от 1018
година. Манастирът е опустошен от османците при
нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година
и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г.
при последните сражения през Руско-турската война, когато
последната отбранителна линия на отстъпващата османска
армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица. След
Освобождението манастирът е възстановен, но остава под
ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.
Обявен е за паметник на културата.
Белащински манастир „Св. Великомъченик Георги
Победоносец”
Черквата и чешмата, от която тече
вода от лековитото аязмо
КРАЙ!