Определяне температурата на Кюри на феромагнитно

вещество по метода на Фарадей

Цел: Запознаване с най-важните магнитни свойства на феромагнитните
вещества и определяне на температурата на Кюри на такова вещество
Теоретична част
Когато феромагнитно тяло се постави във външно магнитно поле, в него възниква голям
магнитен момент, еднопосочен на полето. Феромагнитните вещества са изградени от
атоми или йони на елементи от групата на желязото. Поради особената структура на
атомите, те притежават елементарни магнитни моменти(ЕММ). Върху посоките на
елементарните магнитни моменти влияят съществено три фактора:
Първият е температурата, която определя топлинната енергия на системата. При
температура различна от абсолютна нула състтоянието е с максимална
ентропия(динамично равновесие) и елементарните магнитни моменти непрекъснато
менят посоките си, като във всеки момент всяка посока е равновероятна.
Вторият фактор е външното магнитно поле. То променя енергията на на всеки ЕММ и се
стреми да ориентира всички ЕММ по своята посока. Енергията на топлинното движение
се противопоставя и се стреми да държи моментите в безпорядък. Така системата стои
подредена до степен, която зависи от отношението на двете енергии.
Третият фактор е взаимодействието между ЕММ(наречено обменно взаимодействие).
Проявява се когато атомите, носещи ЕММ, са разположени близко един до друг. Това
взаимодействие се характеризира с съответна енергия и се стреми да подреди атомите
един спрямо друг. На това се противопоставя топлинното движение на моментите. Ако
топлинната енергия е по-голяма от обменната, системата от ЕММ е в
неподредено(парамагнитно) състояние. При обратния случай системата е в
магнитноподредено състояние.
Температурата на Кюри е важна физична характеристика на магнитноподреденото
състояние и е свързана с квантовите взаимодействия, които го предизвикват. Тя разделя
скалата на две области: при по-високи температури от нея -> парамагнитно състояние, а
при по-ниски -> магнитноподредено състояние. Всички магнитноподредени вещества се
превръщат в парамагнитни при достатъчно висока температура.
Има различни типове магнитноподредено състояние. Феромагнитно – когато ЕММ са
еднакви по големина и са подредени еднопосочно. Те са разделени в магнитно
отношение на множество малки области, наречени магнитни домени. Антиферомагнитно
– когато ЕММ са еднакви по големина, но подредени противопосочно. Феримагнитно –
когато ЕММ са различни по големина и са подредени противопосочно.
Под температурата на Кюри феромагнитните и повечето феримагнитни вещества имат
еднакво магнитно поведение, което се изразява в: наличие на различна от нула спонтанна
намагнитеност в отсъствие на външно магнитно поле; придобиване на различен от нула
общ магнитен момент при поставяне на тялото във външно магнитно поле.
Спонтанната намагнитеност зависи по сложен начин от температурата. Когато
температурата на тялото клони към температурата на Кюри, то намганитеността е нула.
Това може да послужи за определяне на температурата на Кюри.
Експериментална част
Опитната постановка съдържа: пещ (кварцова тръба, върху кояято е навита бифилярно
канталова жица. Около нея е разположен и топлозащитен екран с течаща вода.) и
термометър; соленоид, който създава нужното магнитно поле; силомер, за измерване на
действащата върху образеца сила.

Задача. Да се намери температурата на Кюри на образеца, монтиран в опитната

постановка, и да се идентифицира изследваното вещество.
През соленоида се пуска ток. Отчитат се и се записват стойностите на силата p от везната.
Записва се и термо-ЕДН на термодвойката. От следната градуировъчна таблица се
определят температурите в градуси Целзий:
След това се пресмятат и абсолютните температури.
T =t+ 273
Пуска се пещта и отново се измерва ТЕДН на термодвойката. Токът през веригата се
регулира с помощта на реохот(плъзгачът му се премества на всеки пет минути с по един
сантиметър). Това се повтаря докато измерваната сила на везната не стане нула. Реохотът
се връща до някаква стойност и се измерва ТЕДН на периода на достигане на началната
стойност на силата на везната.

U, [mV] t, [C°] T, [K] p, [mg]

3,75 92 365 810
9,13 225 498 774
9,73 240 513 820
9,81 242 515 836
9,82 242 515 838
9,83 242 515 843
9,84 242 515 838,5
9,88 243 516 816
10,01 249 522 792
10,27 253 526 777
10,53 259 532 777
10,73 264 537 777
10,94 269 542 739
11,19 271 544 770
11,56 284 557 759
11,76 289 562 778
11,98 290 563 727
12,31 302 575 783
12,725 312 585 0
12,39 304 577 100
12,33 303 576 200
12,38 304 577 300
12,29 302 575 400
12,42 305 578 500
12,27 302 575 600
12,29 302 575 700
12 300 573 800

Построява се графика. Наблюдава се най-стръмният участък от графиката.

 900 p(T)

800
f(x) = − 58.7885985748218 x + 34307.9572446556
R² = 0.538895486935867
700

600

500
p, [mg]

400

300

200

100

0
350 400 450 500 550 600
T, [K]

Пускаме права през стръмния участък и я екстраполираме докато не се пресече с Ox. От следното
уравнение откриваме температурата на Кюри:

0=−58,789 х+34308
T C =583 , 58 K
Грешката се отчита с помощта на функция LINEST.
a=−58,789 ± 20,554
b=34307 , 96 ± 11855 , 14
∆a ∆b
∆ x=x ( + )
a b
|∆ x|=2 ,38
Следователно за температурата на Кюри получаваме:
T C =583 , 58 ±2 , 38 K
Сравняваме получения резултат с подбраните вещества от таблицата:
Изследваното вещество се доближава най-много до никел.