Поляризация на светлината

I. Естествена и поляризирана
светлина.
ІІ. Получаване на поляризирана
светлина.
ІІІ. Закон на Малюс.
ІV. Оптично активни вещества.
V. Поляриметрия.
VІ. Спектрополяриметрия.
 Излъчване на атом
• Атомът излъчва кратък пакет
трептения (фотон).
• По време на излъчването и
разпространението посоката на
вектора на електричното поле E
не се променя (в хомогенна
среда).
• E
• v
 Равнина на поляризация
• Светлинен вектор – векторът
на електричното поле.
• Равнина на поляризация –
равнината, определена от
светлинния вектор и вектора
на скоростта на светлината.
• E
• v
 Естествена светлина
Голяма група атоми излъчват
едновременно и несъгласувано.

Излъчваните фотони са с различна E

равнина на поляризация.

Всички възможни ориентации на

равнината на поляризация са еднакво
вероятни (няма преобладаваща
ориентация).
 Линейно поляризирана
светлина

Всички фотони са
E поляризирани в една
и съща равнина.
v
Трептенията на
светлинния вектор са
в едно направление.
 Частично поляризирана
светлина

Излъчваните фотони са с различна

равнина на поляризация.
Възможните ориентации на равнината E
на поляризация са различно вероятни
(има преобладаваща ориентация).
Разглежда се като сума от естествена
и линейно поляризирана светлина.
 Чувствителност на окото

Окото не е чувствително към

поляризацията на светлината.
Насекоми с фасетъчен строеж
на очите реагират на посоката
на светлинния вектор.
 Ъгъл на Брюстер

B При определен ъгъл

n1 на падане (ъгъл на
n2 Брюстер B):
Отразеният лъч е
линейно
поляризиран.
n2 Пречупеният лъч е
tg B = 21 =
tan частично
=n n21 n1 поляризиран.
 Поляризация при отражение
и пречупване
При попадане на светлина
върху диелектрик отразената
и пречупената вълна са
частично поляризирани:
Отразената –
перпендикулярно на
равнината на падане.
Пречупената – в равнината
на падане.
 Поляризация при
разсейване

• Разсеяната светлина от среда

с молекулни нееднородности е
частично поляризирана.
• Степента на поляризация е
максимална за светлината,
разсеяна перпендикулярно на
посоката на падащата
светлина.
 Поляризация в анизотропни
кристали

Оптична анизотропия – зависимостта

на оптичните свойства на средата от
пространственото направление.
В анизотропни кристали скоростта на
светлината зависи от:
❖посокатана разпространение;
❖поляризацията на светлината.
 Двойно лъчепречупване

Двойно лъчепречупване
– в направления,
различни от оптичната
ос падащият светлинен
лъч се разделя на две. o e
 Оптична ос на кристал
v
Оптична ос – направление в 

анизотропни кристали, в което

скоростта на светлината е v⊥
еднаква за всички вълни,
независимо от поляризацията
Оптична ос
им.
v⊥
Главна равнина – определя
се от падащия лъч и v 

оптичната ос.
 Двойно лъчепречупване
Получените два лъча се
разпространяват в кристала с
❖различни скорости;
❖взаимно перпендикулярни
поляризации;
❖в различни посоки.

Ако падащият лъч е неполяризиран,

интензитетите на двата лъча са еднакви –
половината от интензитета на падащия лъч.
 Обикновен лъч ( o)
Светлинният вектор е
перпендикулярен на
главната равнина.
Скоростта е еднаква във
всички посоки на
o e разпространение.
 Необикновен лъч (e)

Светлинният вектор лежи в

главната равнина.
Скоростта зависи от
посоката на
o e
разпространение.
Не се подчинява на
законите за пречупване.
 Поляризатор

Поляризатор – оптичен елемент,

пропускащ само светлина с
определена равнина на поляризация.
Дихроичен кристал – обикновеният
лъч се поглъща и само
необикновеният напуска кристала
(действа като поляризатор).
 Призма на Никол
Две слепени триъгълни
призми от анизотропен
кристал (исландски шпат) с
определени ъгли между
стените. e
Оптичната ос на кристала
сключва специално o
подбран ъгъл с челната
повърхност.
 Ход на лъчите в
призма на Никол

• Обикновен лъч – търпи пълно

вътрешно отражение и напуска
странично призмата.
• Необикновен лъч – пречупва се,
преминава през втората призма и
напуска успоредно на входния
лъч.
Призмата на Никол e
действа като
поляризатор. o
 Линейно поляризирана
светлина през кристал
Светлинният вектор E на падащия лъч
сключва ъгъл  с главната равнина.
В кристала се разпространяват две
вълни:
❖ Обикновен лъч:
E
Eo = E sin o =  sin2
Eo
❖ Необикновен лъч:

Ee = E cos e =  cos2
v Ee
 Закон на Малюс
Върху поляризатор попада линейно
поляризирана светлина с поток 0 и
светлинен вектор, сключващ ъгъл  с
главната равнина.
Потокът на 0

преминалата
светлина е:
 =  cos 
2 
0
 Анализатор
Анализатор – поляризатор,
използван за определяне
равнината на поляризация на
падащата светлина.
Анализаторът се върти около
ос, успоредна на падащия
линейно поляризиран лъч.
❖Потокът на преминалата светлина
се променя от нула до максимум.
 Оптично активни вещества

• Вещества, които завъртат

равнината на поляризация на
преминаващата през тях светлина.
•Имат асиметрични молекули, често със
спирална структура.
•Примери: захари, аминокиселини,
антибиотици.
 Естествена светлина през
поляризатор и анализатор
Два поляризатора са наредени
последователно и равнините им
са завъртени на ъгъл .

Поток на 
светлината: 0

½0
½0cos2
 Оптично активни вещества

Видове в зависимост от посоката

на въртене при гледане срещу
лъча:
❖ Лявовъртящи – тип L

❖ Дясновъртящи – тип D

❖ Рацемична смес: L+D, неактивна

 Оптично активни вещества

Малки флуктуации на концентрацията

на двете компоненти на рацемичните
смеси могат да се усилват и да
нарастват неограничено.
В живите организми се използва само
лявовъртящата конфигурация на
важните биологични молекули
(аминокиселини, захари и др.).
 Въртене равнината на
поляризация


 = []cd
c
Ъгълът на завъртане  се определя от:
дебелината на слоя d;
концентрацията c;
[] – специфичния ъгъл на въртене,
зависещ от вида на веществото,
температурата и дължината на вълната.
 Поляриметрия
Поляриметрия – метод за определяне
концентрацията на оптично активни
вещества чрез измерване ъгъла на
въртене на равнината на поляризация
от техни разтвори.
Работи се при постоянна температура
с монохроматична светлина.
Приложение – определяне на
концентрацията на захарни разтвори.
 Спектрополяриметрия

Спектрополяриметрия – метод за
изучаване на структурата на оптично активни
молекули чрез изследване на зависимостта
на специфичния ъгъл на въртене от
дължината на светлинната вълна.
Примери за приложение – изследване на
❖конформационни промени на белтъци и нуклеинови
киселини;
❖взаимодействие на белтъци с други молекули;
❖свързване на белтъци с багрила и др.
 Поляризационна микроскопия
◆Поляризационна микроскопия – метод за
изследване на оптично активни микроструктури.
◆Оптична активност проявяват тъкани с
нишковидни и спирални структури:
❖мускулна тъкан;
❖съединителна тъкан;
❖нервни влакна.
◆Поляризационен микроскоп – притежава
допълнително:
❖поляризатор: монтира се в кондензора за осветяване с
поляризирана светлина;
❖анализатор: монтира се в тубуса с равнина на пропускане,
перпендикулярна на равнината на поляризатора.