Свинска тения (Teania solium)

Свинската тения паразитира във възрастно състояние само в тънкото

черво на човека. Ларвата се развива обикновено у свинята, която е най-
честият междинен гостоприемник. Освен в свинята ларвата може да се
развие още в кучето, котката и други бозайници, а също така и в човека.

Свинската тения се отнася към плоските червеи, паразитиращи червата на

гръбначните животни и човека. Тялото е плоско, начленено (от 1 до
няколко хиляди членчета), с форма на лента. Достига дължина от 1 mm до
2 m. Покривката на тялото е епителна тъкан, чрез нея тениите приемат
хранителни вещества от смляната храна на гостоприемника.

На предния край е сколекса (глава), на който се намират

приспособления за прикрепване - главно смукала и кукички, чрез които
могат да се придвижват. Зад главичката е шийката, от която постоянно се
образуват нови членчета, а старите (крайните) се откъсват и се изхвърлят
от гостоприемника. Храната постъпва през стените на цялото тяло.
 Развитието на тенията е с метаморфоза и протича в два различни
гостоприемника - свиня и човек. Гостоприемник се нарича организмът, в
който се развива паразита. Паразитният начин на живот силно се отразява

върху строежа на паразитите и функционирането на техните системи.

Кръвоносна и дихателна система липсват.
Тенията, подобно на много други ентопаразити червеи, се е
приспособила към заобикалящата я безкислородна среда.

Храносмилателната система липсва. Животното се храни като

всмуква готови хранителни вещества през повърхността на тялото си.

Нервната система е слабо развита.

Половата система е силно развита - Половите системи при

свинската тения са добре развити и много на брой. Голяма част от
членчетата на стробилата съдържат по една мъжка и по една женска полова
система. В предните членчета на тенията половите органи не са още
оформени, но вече на около 1 метър зад сколекса половите системи са
напълно развити. Задните членчета на стробилата са запълнени от
разклонени матки, които са изпълнени с оплодени яйца. Останалите полови
органи в тези членчета са почти напълно закърнели. Такива членчета се
наричат „зрели".
Произвеждат огромно количество яйца. За едно денонощие могат да
бъдат изхвърлени членчета с около 5 000 000 яйца.

Развитие.

Зрелите членчета от задния край на свинската тения се късат на групи от

по 5—6 и заедно с екскрементите се изхвърлят навън. Свинята се заразява,
като погълне цели членчета или отделни яйца. В храносмилателния канал
на свинята обвивките на яйцата се разтварят и от всяко яйце излиза по една
сферична ларва, снабдена с шест хитинови кукички — онкосфера.
Онкосферата пробива стените на стомаха или червата и чрез кръвта и
лимфата се разнася из цялото тяло. Тя се загнездва предимно в мускулите и
съединителната тъкан на свинята, като се превръща в друг ларвен стадий
— цистицеркус. Последният представлява малко, изпълнено с течност
мехурче. На дадено място стената на цистицеркуса се вдлъбва навътре.
Вдлъбването завършва с един сколекс, който сочи към периферията на
мехурчето. Цистицеркусите на свинската тения имат бял цвят и лесно се
забелязват в червеникавото месо. Нашият народ ги нарича „сипаница".
Човек се заразява от свинска тения, като яде недопечено или недоварено
заразено свинско месо или свински консерви. В храносмилателния канал
на човека вдлъбването на цистицеркуса се обръща навън и сколексът се
закрепва за стената на червото. Постепенно от цистицеркуса се получава
възрастна тения.
Човек може да бъде и междинен гостоприемник на свинската тения. Това
става тогава, когато в стомаха му попаднат яйца от тенията. При лица,
които вече са заразени от тения, това става най-често поради
нечистоплътност, но понякога и при силно повръщане. В последния случай
части от стробилата могат да попаднат от червата в стомаха. Развитието
протича по-нататък както при свинята. Онкосферите пробиват стените на
смилателния канал и се разнасят из цялото тяло. Те се загнездват в
различни органи, но най-вече в очите и в мозъка на човека.

Заразеното месо изглежда неравно, пъпчиво. Човек се заразява, ако

го яде недоварено или недопечено. Ларвната форма се развива в мускулите
на междинния гостоприемник – свиня. Полово зрелите паразити се
развиват в тънкото черво на крайния гостоприемник – човек и причиняват
тениоза. Човек може да бъде и междинен гостоприемник на свинската
тения и да заболее от цистицеркоза. Тениите са опасни паразити и
предизвикват тежки заболявания и смърт. Има гигантски тении достигащи
12 m дължина, като това зависи от вида им. Веднъж попаднали в човека, те
се закотвят в тънкото черво и усвояват всички хранителни вещества
предназначени за неговото тяло.
Жизнен цикъл:
Борбата със свинската тения трябва да се води по няколко линии.

Тя трябва да включва: строг ветеринарен контрол върху месото;

ограничаване на безразборното скитане на свинете из дворовете и
селището; създаване на хигиенни навици у населението и особено у
децата; лекуване на заболелите от тения лица.