ВЪНШНИ ФОРМИ НА ШИЯТА

Външни форми на тялото. Те са изключително разнообразни и

индивидуални т.нар. полиморфизъм на тялото. Върху тях оказват влияние
различни външни и вътрешни фактори. Към първите спада външната
среда, като в това понятие влизат професията, начинът на живот,
храненето и т.н., а от вторите най-голямо значение имат наследствеността,
особеностите на нервната система и др. Огромното разнообразие във
външните форми на човешкото тяло и неговия релеф зависят още и от
някои общи фактори като пол, възраст, раса и др. Влияние оказват
конституционалните особености, в които се включват морфологичните и
функционални характеристики на организма, независимо дали са
онаследени или придобити. На тази основа още в дълбока древност са
правени опити за установяване на общите показатели на човешкото
телосложение. Така например, Хипократ дели хората на няколко типа:
силен слаб, вял – пъргав, сух влажен. По-късно, друг виден учен
римският лекар Гален въвежда понятието “хабитус”, в което включва
сбора от външните признаци на човешкото телосложение. През Ренесанса
този проблем е вълнувал и Леонардо да Винчи, който разработва канон за
съотношението между частите на тялото като използва “квадрата на
Витрувий”. През ХХ век са правени редица класификации на човешкото
телосложението, като всяка от тях е изградена въз основа на наличието на
определени признаци. Всички те обаче изпускат факта, че в течение на
живота си болшинството от хората се изменят поради редица причини,
свързани с професията, начина на хранене, заниманията със спорт и пр.
Трябва да се отчита и това, че голяма част от тях притежават смесен тип
телосложение. Според класификацията на Sigand хората се делят на четири
основни типа: респираторен, дигестивен, мускулест и церебрален. За
респираторния тип са присъщи дълга шия, шестоъгълно лице и дълъг
гръден кош с остър епигастрален ъгъл. Дигестивният тип се характеризира
с къса шия, подчертан корем и голяма ширина на гръдния кош с тъп
епигастрален ъгъл. За мускулестия тип е присъща добре развита
мускулатура и квадратна форма на лицето. Церебралният тип е със слаба
фигура, слабо развити мускули и с голяма глава с високо чело. Според
известния немски учен Kretchmer съществуват три типа телосложение:
астеничен, пикничен и атлетичен. Астеничният тип притежава издължен
и плосък гръден кош с остър епигастрален ъгъл, дълга шия и слаби и
издължени крайници. Пикничният тип се характеризира с широк гръден
кош, кръгла глава, къса шия и изпъкнал корем. Атлетичният тип е
пропорционално сложен с широки рамене и добре развита мускулатура. А
според руския учен Черноруцкий основните типове човешко телосложение
са астеничен, нормостеничен и хиперстеничен. В астеничния тип
преобладават дължининните размери, докато в хиперстеничния преи-
мущество имат ширининните, а нормостраничният заема междинно
положение между тях. Особено популярна е класификацията на В. Н.
Шевкуненко и А. М. Гелесевич, според която съществуват три типа
телосложение: долихоморфен, брахиморфен и мезоморфен. Долихо-
морфният тип се отличава с къс торс, тесен гръден кош и рамене и дълги
крайници. Брахиморфният тип се характеризира с по-дълъг торс, широк
гръден кош и рамене и къси крайници. Мезоморфният тип заема междинно
положение между двата.

Полови различия в тялото на мъжа и жената. Съществуват някои

видими конструктивни различия между мъжа и жената по отношение на
туловището. Така например главата на жената, съпоставена с тялото Ј е по-
голяма от тази на мъжа, докато лицето й по отношение на главата е по-
малко от това на мъжа. Женският торс е по-дълъг, а гръбната бразда в
областта на пояса е по-дълбока и т.н. Също така шията на жената е по-
тънка и изящна с по-слабо изразен релеф. Обикновено тънката шия е в
съчетание с плосък гръден кош. Интересно е, че през Ренесанса
художниците използват това съчетание, за да го подчертаят и превърнат в
естетическа норма.

Шия. Притежава цилиндрична форма като релефът Ј се определя най-

вече от меките тъкани и органите, които се разполагат в тази част на
тялото. За горна граница на шията се счита линията, която минава през
единия сисовиден израстък, върви по ръба на долната челюст, достига
другия сисовиден израстък, а отзад стига до горната тилна линия. А
долната Ј граница тръгва от единия от акромионите, върви по ключицата
до яремната изрезка на гръдната кост, продължава по другата ключица и
акромион, а отзад достига до бодилния израстък на VII шиен прешлен.
Различават се два основни типа шия дълга и къса, в зависимост от
конституционалните особености на всеки един човек. При хора, които
могат да се причислят към брахиморфния тип на телосложение, тя е къса и
дебела, а при долихокранния тип е дълга и тънка. Интересно е, че през
различните възрастови периоди шията мени своята форма и размери. Така
например у новороденото тя е къса, но след това към 7-годишната възраст
на детето тя се издължава и изтънява, а по време на пубертета отново се
скъсява и уплътнява. Видимо надебелява и при хора на 4050-годишна
възраст, а над 70-години отново отслабва и се изтънява. Освен това
формата на шията показва и някои полови различия. Така например при
жената тя е по-закръглена и загладена, докато при мъжа е по-релефна и
мускулеста.
Шията се дели на предна, гръдноключичносисовидна, странична и
задна област, като формата на първите три е по-богата и разнообразна.
Освен това предната и страничните области включват различни по
големина триъгълници. Като релеф предната област на шията е най-богата.
По нея могат да се видят една или две гънки, които обикновено у жените
са по-подчертани и носят наименованието “огърлицата на Венера”. Върху
шията добре се изявяват основата на долната челюст, тялото на
подезичната кост, гръклянът с неговите хрущяли и щитовидната жлеза.
Гръклянът и щитовидният му хрущял са по-едри и по-релефни при мъжа
(т.нар. “адамова ябълка”), отколкото при жената. Обратното се наблюдава
при щитовидната жлеза, която е по-добре изявена у жената, което предава
заобленост на шията Ј. Страничните и гръдноключичносисовидни области
не са толкова богати като релеф. Въпреки това тук добре се изявяват
мускулните тела на двата гръдноключичносисовидни мускула, които
пресичат диагонално шията. Те се проектират особено релефно при
съкращение. Между предните ръбове на двата мускула и дръжката на
гръдната кост изключително добре се очертава яремната ямка. Между
двете глави на гръдноключичносисовидния мускул пък се образува по-
плитката малка надключична ямка, която също е една от постоянните
форми на шията в тази област. Освен това между външния ръб на
гръдноключичносисовидния мускул, ключицата и лопатковоподезиковия
мускул се оформя трета ямка голямата надключична ямка. Добре се
очертават и подкожните вени в тази област, особено най-голямата от тях
външната яремна вена. Тя пресича гръдноключичносисовидния мускул,
вървейки косо от ъгъла на долната челюст в посока към ключицата. При
вик, пеене, силно физическо напрежение, а също и при асфикция тя
набъбва и рязко се контурира под кожата.
Задната област на шията е известна още като врат. Контурите му са
образувани от низходящите части на двата трапецни мускула. По средата
на врата добре се очертават бодилните израстъци на VI и най-вече на VII
шийни прешлени. Последният, наречен проминиращ, лежи на границата
между шийната и гръбната област на гръбначния стълб. Бодилните
израстъци на горните четири шийни прешлена не се виждат, тъй като
лежат под шийната връзка.

Триъгълници на шията. Предната област на шията се разделя от двата

гръдничноключичносисовидни мускула на три триъгълника един
преден и два странични. А всяка половина на шията навън от срединната
линия се дели от гръдничноключичносисовидния мускул на два
триъгълника вътрешен и външен. И вътрешният, и страничният
триъгълник на шията се делят на няколко по-малки.

Страничен триъгълник на шията. Образува се от задния ръб на

гръдноключичносисовидния мускул, ключицата и предния ръб на
трапецния мускул.
 Вътрешен триъгълник на шията. Образува се от долния ръб на
долната челюст, срединната линия и предния край на гръднично
ключичносисовидния мускул. Двата вътрешни триъгълника заедно
образуват предния триъгълник на шията.

Гръклян (larynx). Той е едновременно и въздухоносна тръба и гласов

орган. Разполага се в срединния участък на шията. Заема мястото от
долния край на IV до горния край на VI шиен прешлен. По
долностраничните части на гръкляна се намират дяловете на щитовидната
жлеза. У новороденото гръклянът лежи по-високо, а у старците по-ниско,
поради намаления мускулен тонус на долните подезични мускули. При
жените той се разполага по-високо в сравнение с мъжете. Отпред се
проектира под кожата, покрит единствено от кожния мускул на шията и от
долните подезични мускули. Големината на гръкляна зависи от възрастта и
пола. В израсналия индивид той е висок около 8 см и широк около 4 см. У
мъжете обиколката му е около 14,3 см, а у жените около 11,7 см.
Гръклянът притежава собствен хрущялен скелет. С най-голямо пластично
значение е щитовидният му хрущял, който се състои от две плочки, които
сключват помежду си ъгъл. У мъжете този ъгъл е остър, а у жените и
децата прав. Това е причината у мъжете гръклянът да е по-изпъкнал
(т.нар. адамова ябълка), докато у жените по-слабо очертан. При тях обаче
щитовиднатата жлеза е по-обемна, което пък придава по-голяма
закръгленост на шията.

Лопатково-ключичен триъгълник. Образува се от задния ръб на

гръдничноключичносисовидния мускул, ключицата и лопаковоподезичния
мускул. Този триъгълник представлява ямка, наречена голяма
надключична ямка и е една от постоянните форми на шията, немаловажна
за нейната пластика.

Поддолночелюстен триъгълник. Образува се от предното и задно

коремче на двекоремчестия мускул и долния ръб на долната челюст.

Сънен триъгълник. Образува се от задното коремче на двукорем-

честия мускул, горното коремче на лопатковоподезичния мускул и
предния ръб на гръдничноключичносисовидния мускул.