11.

ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И ТВОРЧЕСТВО
11.1. Исторически основи на тестирането на интелигентността
По-голяма част от първоначалните изследвания на интелигентността са насочени основно върху тестиране на
постиженията и способностите, те измерват настоящето състояние на лицата. Историята на експерименталното
изследване и тестиране на интелигентността, се свързва с имената на – сър Ф.Галтон, А.Бине и Л.Търман.
Сър Ф.Галтон става известен с идеята си, че различията в интелигентността са наследствено обусловени и е убеден,
че знанието достига до мозъка чрез различни сетива и следователно индивидуалните различия в интелигентността
най-вероятно се дължат на различия в усещанията. Интелигентността според него е обща характеристика, която
оказва влияние по различен начин и не се свързва с определена област. Той е убеден, че различията в
интелигентността могат да се класифицират, т.е. хората не само се различават, но се различават и по степента на
интелигентността си.
А.Бине се насочва към изследване на по-сложните когнитивни процеси и функции като вниманието, разбирането на
изреченията и паметта. С помощта на лекаря Т.Симон, той създава тестът „Метрична скала на интелигентност”. На
тях принадлежи първата и относително пълна дефиниция на интелигентността – това е способността добре да
оценяваш, разбираш и разсъждаваш, използвайки за това „здрав разум”, адекватните възможности и
инициативността си.
Психологът Л.Търман преработва теста на Бине и го превежда на английски език. Той възприема идеята за
умствения коефициент, правейки лека корекция като го умножава по сто, за да се получи цяло число. По този начин
стигаме до формулата за изчисляване на коефициента на интелигентност – IQ.

IQ = Умствена възраст х 100

Хронологична възрат

Модифицираният тест на Л.Търман е наречен „Скала за интелигентност на Станфорд-Бине”

11.2. Теория на интелигентността
„Интелигентността е сбор от умствени способности, които са ни необходими, за да можем да се учим от опита си,
да се адаптираме към променящата се среда около нас, да работим преследвайки целите си, да решаваме
проблеми и да мислим творчески.”
В исторически план се оформят три концептуални подхода към интелигентността – психометричен, когнитивен и
имплицитен.
 Тестологични теории
Този подход се фокусира върху анализа на резултатите от тестовете за интелигентност за да разкрие структурата на
интелигентността.
Факторен анализ и обща интелигентност-Ч.Спирмън създава и усъвършенства метод за анализ на данни –
факторен анализ. Този тип анализ ни показва начина, по който са свързани помежду си различните измерения. С
други думи, ако сте получили висок резултат при един тест, то с голяма вероятност ще получите такива и при други
тестове и обратно.
Ч.Спирмън предлага двуфакторна теория за интелигентностт:
- фактор „g”(обща интелигентност)-интелектуалните задачи корелират помежду си дотолкова, доколкото всяка
задача измерва „g”.
-фактор „s”(специфичен фактор)-всички отделни задачи отразяват специфични за тях фактори, които също
влияят върху решаването им.
Факторен анализ и първични умствени способности-Л.Търнстоун силно се противопоставя на идеята за
съществуването на единствена форма на интелигентност, той диференцира седем отделни умения, които
формулира като първични умствени способности: Вербално разбиране; Вербално умение; Числа; Памет;
Пространство; Перцептивна скорост;Разсъждение.
Теория за флуидната и кристализиралата интелигентност-според Р.Кетел, флуидната интелигентност
представлява способността да се анализира проблема и да се реши адекватно и бързо, тя не зависи от опита или
ученето и вероятно е вродена. Флуидната интелигентност започва прогресивно да намалява около 40 годишна
възраст. Кристализиралата интелигентност, отразява обобщеното знание и информация за света, т.е. личния
житейски опит, тя продължава да нараства или остава константна до 85 год. възраст.

Когнитивни теории
Когнитивния подход приема интелигентността като умствена преработка на информацията и се фокусира върху
процеса, който стои зад интелигентното поведение и специфичните умствени операции, довели до генерирането на
тези отговори. Целта му е да опише характерните компоненти на дадена интелектуална задача и точно да определи
умствените операции, необходими за решението и.
>Индивидуални различия във вниманието-то ограничава потока от информация, която подлежи на последваща
преработка. Извършването на две дейности едновременно, особено ако едната е по-сложна и изисква по-голям
ресурс на внимание, често пъти силно се затруднява. Именно поради тази причина се предполага, че
интелигентността е свързана със способността ни да разпределяме вниманието си върху повече обекти или
дейности в едно и също време.
>Индивидуалните различия в разсъждението-Р.Стърнбърг създава компонентна теория, според която
интелектуалното изпълнение се разглежда като функция от съвместното действие на компоненти и метакомпоненти
в интелигентността.
-компоненти-обхваща тези когнитивни процеси, посредством които ние кодираме стимули, натрупваме
информация в краткосрочната памет, мисловно сравняваме стимули, правим математически изчисления и др.
-метакомпоненти-представляват когнитивни процеси от по-висш порядък, които използваме за да анализираме
определен проблем, да изберем стратегия за решаването му, да вземаме решения и да оценяваме избраната
алтернатива.
>Имплицитни теории за интелигентността- диференцират се три обширни категории поведение и прилежащите му
качества. Те са следните:
-вербална способност – включва яснотата на изказванията, богат речников запас и разбиране на подтекста в
изказванията.
-способност за решаване на проблеми- изразява се в точна интерпретация на информацията, вземане на адекватни
решения.
-практическа интелигентност и социална компетентност- предвиждане и съобразяване с последствията от
действията и поведението.
>Теория за трите йерархични нива и практическа интелигентност-Теорията съдържа три обособени подтеории:
-компонентен тип интелигентност- измерва се чрез стандартните IQ-тестове
-практичен тип интелигентност-основана на способността за учене от опита, който ни е нужен за да може да мислим
творчески и ефективно да се адаптираме към новите ситуации.
-контекстуален тип интелигентност-благодарение на нея ния можем да подбраме средата, в която се развиваме.
>Теория за множествената интелигентност-Х.Гарднър дефинира седем независими типа интелигентност, които под
влияние генетичните или средовите фактори, търпят различно развитие при хората.Те са представени по следния
начин:
-лингвистична интелигентност-участва в процеса на слушане, четене, писане.
-логико-математическа интелигентност- свързва се с различните форми на научно мислене, включително решаване
на логически задачи.
-пространствена интелигентност- проявява се при придвижване от едно място на друго.
-музикална интелигентност- участва в пеене, композиране и свирене.
-телесно-кинестетична интелигентност- изразява степента на контрол върху телесните движения.
-интраперсонална интелигентност-отнася се до способността за анализ на собствените мисли, мотиви, емоции и
поведение.
-интерперсонална интелигентност- представлява способността да се разбират другите хора и взаимоотношенията с
тях.

11.3.Взаимовръзка между интелигентност и творчество-Изследванията доказват, че творчеството е свързано с

интелигентността, но високия IQ-бал не е гаранция и предиктор на творчество. Вероятно творчеството по-скоро е
свързано с наличието на други фактори, а не толкова с интелигентността. Някои изследователи извеждат следните
три:
-умения за творческо мислене
-вътрешна мотивация
-експертни познания и способност за бърза преработка на информацията
Естествено, други изследователи отчитат като важни за творчеството други способности:ляво/дясно мозъчно
полукълбо;водене на бележки; находчивост; съобразителност; самобитност; задълбоченост; асоцииране;
Според изследователската работа на Р. Вайсберг творческите прозрения и идеи принадлежат на хора,
притежаващи нормални, обикновени когнитивни процеси, използвани за преработка на съхранената в паметта
информация. Творчеството съдържа в основата си обикновени когнитивни процеси, водещи до необикновени и
нестандартни продукти.

11.4. Изкуствен интелект-компютърнобазирана технология, целяща да репликира сложните процеси на човешкото

познание. С понятието обозначаваме всички резултати от дейността на компютрите, които намираме за разумни,
ако биха били извършени от нас. Казано с други думи, изкуствения интелект е наука за концепциите, методите и
средствата за създаване на интелигентни компютърни програми и изследване на естествения интелект чрез
компютърни системи.