Бургаски Свободен Университет

Курсова работа
По дисциплината „Когнитивна психология”

На тема

„Чия собственост е интелигентността”

(откъс от книгата „Нова теория за интелигентността” на автора Хауърд Гарднър)

Изготвил: Диана Бакалбашиева

МС „Психологично консултиране”
Ф. № 21426263

Бургас
2022
В своята книга „Нова теория за интелигентността: множествените интелигентности на 21 век” ,
авторът Хауърд Гарднър ни запознава с едно по-различно виждане за това как хората
обработват и си служат с информацията. Той е известен американски психолог и преподавател
в Харвардския университет и през 1983 година излага своя теория за множествените
интелигенстности, според която човешката интелигентност може и трябва да се раздели на
няколко подтипа, според това в коя област на живота би се използвала, за да може човекът да
се свързва и да функционира успешно с околната среда. Авторът първоначално предлага девет
вида интлигентности: логико-математическа, пространствена, лингвистична, телесно-
кинестатична, музикална, интерперсонална, интраперсонална, натуралистична,
екзистенциална, като през 2016 предлага още и педагогическа интеигентност. Освен че се
опитва да запознае читателите си с естеството, функциите и произхода на умствените
способности, Гарднър счита за своя мисия да убеди обществото, че е нужно да разшири
осъзнаването и оценката на интелигентността, че не може вечно да се разчита на
психометрични тестове или машини, чиято оценка е субективна, моментна и не отговаря в
пълна степен на изискванията на реалния живот. Според мен главния въпрос, който се поставя
в тази част на книгата „Чия собственост е интелигентността?”, трябва по-скоро да се
интерпретира като „За какво служи интелигентността?” и като цяло да се разгледа тя като част
от човешкия инструментариум да се намери оптималното благо, да се изпълни потенциала на
човешките същества да изследват себе си и света по най-сполучливия за тях начин.
Преди да разгледаме конкретните разсъждения на психолога върху „собствеността” на
интелекта, нека първо да преминем през цялостната му концепция за множествените
интелигентности. Според него не съществува единна интелигентност, която да може да бъде
измерена чрез съществуващите IQ тестове, По-скоро съществуват множество интелигентности,
съществуват независимо една от друга, но могат да се съчетават заедно в решаването на
конкретни житейски задачи, в зависимост от капацитета на притежателя им. Всъщност според
тази теория всички човешки същества притежават всички известни интелигентности, но ги
владеят в различна степен. Ще изброим отново типовете интелигентност, като този път ще ги
разгледаме по-подробно:
- Лингвистична (вербална) – човекът е единственото познато досега същество, което
може да говори и това е най-съществения признак, който ни отличава от животните, а
способността ни да използваме умело езика е признак за богатсво на мисълта и за
дълбоко разбиране на околния свят. За тази интелигентност Гарднър пише следното:
„Чувствителност към значението на думите, в способност д се следват граматичните
правила , да се улавят правилно звуците и метриката на думите, а така също да се
диференцират функциите на езика – да стимулира, да предава информация или псото
да носи наслада”. Тези способности се осъществяват с помощта на самостоятелна зона
в кортекса на лявото полукълбо на мозъка, без чието правилно функциониране не
бихме могли да преработваме информация по вербален път. Хората с добре развита
лингвистична интелигентност, обичат да говорят, пишат, разказват, рецитират, да
участват в дебати и да говорят пред публика. Те са силно поощрявани в училище, тъй
като съвременното образование е насочено най-вече към усвояването на езиковите
умения. Професии, в които най-често се развиват такива хора са: писател, журналист,
политик, драматург, преводач и т.н.
- Логико-математическа – Това е способността да се оперира с числа, данни, факти, да се
мисли логично и рационално. С такова мислене се отличават математици, инженери, IT
специалисти. Гарднър я характеризира като „любов към работа с абстракции”. Това е
вторият вид интелигентност, радващ се на най-голяма популярност в модерното
образование. Хората, владеещи този тип мислене могат да анализират и синтезират, да
търсят и намират причинно-следствени връзки, обичат точността и са организирани,
 лесно пресмятат рискове. Виртуалният и финансовият свят се поддържат от такъв тип
мозъци.
- Пространствена – благодарение на нея се ориентираме в пространството, възприемат се
цветове и форми. Хората с тази интелигентност мислят в картини и образи, могат да
помнят, да си обясняват света и да се изразяват чрез формите. Те имат добро
въображение и добре се ориентират в околната среда. Професии, заемани от такъв тип
хора са: дизайнер, архитект, художник, изобретател, скулптор, планински водач, водач
на МПС.
- Музикална интелигентност – музикалната дарба няма общо с мисленето в буквалния
смисъл на думата, според Гарднър. Тя е способността да се улавят ритмите и тоновете,
да се композира и разбира (усеша) музиката, но тя се схваща като интелигентност и
доказателство за това има във факта, че за тази цел неотложна роля играят фронталните
и темпоралните дялове на дясното полукълбо на мозъка. Хората с такива умения се
ориентират в музикалния бизнес и стават музиканти, композитори, DJ-и, диригенти,
радио-водещи и пр.
- Телесно-кинестетична – тази способност се характеризира също не толкова с
„мисленето”, колкото с правенето. Авторът я характеризира по-следния начин:
„Телесно-кинестетичната интелигентност се проявява в умел контрол над телесните
движения и умение да се борави умело с обектите”. Такъв тип хора действат и учат не
чрез думи, а запомнят това, което са направили. Спортът, боравенето с инструменти,
фината моторика и добрата телесна култура се отдават с лекота на хората от този тип.
- Интраперсонална – тази интелигентност представлява „способността да се изразява
вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и
емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за
планиране и контрол на собствената дейност”, според Грднър.
- Интерперсонална - междуличностната интелигентност е насочена навън, за разлика от
интраперсоналната – към разбиране на мислите и емоциите на дугите хора. За разлика
от първите, които са по-често затворени в своя вътрешен свят, интерперсоналните
интелигенти са екстровертни, обичат да общуват, да бъдат център на внимание, умеят
да четат и разбират другите.
- Натуралистична интелигентност – тези личности се отличават с дълбоко разбиране и
любов към природата. Намират природните и естествени закономерности и се опитват
да ги приложат в начина, по-който живеят, общуват с другите и взаимодействат със
света.
- Екзистенциална интелигентност – това е способността да се вижда и разсъждава върху
невидимото, това, което е извън човешката природа, вечното и духовното. Това е дарба,
присъща на философите, духовниците, космолозите, психолозите и др.
„В тази книга аз предложих теза, която предизвика психометричния консенсус,
предположих съществуването на няколко интелигентности, всяка от които разполага със
свой собствен неврлогичен субстрат, всяка от които може да бъде разработена и
стимулирана по специфични начини, в зависимост от специфичните ценности на
обществото.” Тук ясно личи индивидуалния подход на автора и неговото виждане за
нуждата от индивидуация в интелектуален аспект. Той се бори за признаването на
различията в способностите, дарбите, мисленето и начина по-който хората се свързват със
света. Тази гледна точка налага и промяна в начина, по-който първо се измерва
интелигентността (IQ –тестове за единна интелигентност) и след това се класифицират
умствени способности още от ранно детство в училищата, през университетите и след това
на работното място. Гарднър настоява за тези разграничения, които да накарат хората да
обърнат „внимателен поглед върху способността на човешките същества да създават
продукти”.
Психологът поставя граници също и между понятията за интелигентност и понятията за
„личността, морала, волята, вниманието, характера, креативността и други ценни човешки
способности”. За него такова сливане е несъвместимо, поради различните фукции, които
изпълняват отделните човешки ценности в процеса на съществуване на индивида. Един от
примерите, които той дава, за да докаже това твърдение е противоречието между интелекта
и морала на Адолф Хитлер или на Йосиф Сталин.
Друго разграничение, на което се набляга, дискредитирането на „емоционалната
интелигентност”, като по-скоро „емоционална чувствителност. Гарднър приема
схващането, че за разлика от думите или музиката, емоциите „не могат да бъдат
обработени”, а по-скоро разпознати. И набляга на схващането, че тази чувствителност
може да бъде използвана и за добри, и за лоши цели.
Оценката на интелигентността е друга главна точка в разсъжденията на Гарднър. Когато
човек трябва по-някакъв начин да се докаже в обществото, да намери своето място, било то
за работно място или в някаква социална йерархия, използването на някаква форма на
оценяване е неизбежно според него, тъй като в крайна сметка ограничението на човешките
сетива не позволяват оптимално сканиране само на базата на усещания. Това за което той
настоява е за разширяване разнообразието от форми и разновидности на оценяване, за да
може да се оцени конкретното умение да се „обработва информация и да се създава
продукт”. Гарднър акцентира върху схващането за интелигентността да се разглежда като
реално проявление на дадени умения в реалния живот и необходимостта да се оценят тези
конкретни действия: „Например, за да оценим музикалната интелигентност, вместо да
регистрираме кортикалната активност на човек, слушащ отделни музикални тонове, трябва
да научим хората да пеят песни, да свирят на инструменти, да композират или преработват
мелодии и след това да определим до колко добре те са изпълнили тези задания”.
За се обслужи необходимостта от цялостно признание на човека, Гарднър не отрича
значението и на другите достойнства като креативност, морал или воля. Напротив той ги
утвърждава като необходимо условие, за да има интелигентността достойно за уважение
проявление и да бъде в служба на добруването на индивидите и човечеството.
В този ред на мисли Гарднър отправя поглед към съвремието и „нерешените загадки”,
които ще бъдат листа със задачи на 21 век. Той споделя виждането си за три основни сфери
на изследването на човешката интелигентност.
На първо място са генното инженерство и крос-културните проучвания-две
противоположни схващания, но според автора „тези разнообразни посоки на научния
интерес ни помагат да осъзнаем ограниченията на унифициращите схващания за човешката
интелигентност”. Това са изследвания на микро- и макро- ниво, които по свой начин
позволяват да разгледаме процесите, породени от интелекта.
Науката, на второ място, търси начин да разбере техниките за обработка на информацията,
което може да помогне за копирането на подобни процеси в софтуерен носител, който да
бъде в помощ на хора с дефицити или за развитието на нови обучителни стратегии.
Авторът обръща внимание и на развиващите се технологии, давайки пример с играта на
шах между най-добрият в сферата, който е победен от машина и за клонирането на овца
още през миналия век и споделя надеждите си, че подобни открития ще бъдат използвани
за просперитета на човечеството, но според мен и той самият не е сигурен. Считайки
последните експерименти на Илон Мъск, например, с чипове, свързани с мозъците на хора
и маймуни, не считам, че която и да е цел би оправдало подобни средства-като изкуствен
интелект да мисли вместо човек, защото на машината и липсват чувства, съвест и любов, за
да може да взима такива решения. Впрочем и самия Гарднър споделя подобно мнение:
„Човешките общества могат и трябва да участват активно в решения, които влияят на
здравето и благополучието на планетата”.
„Поради факта, че нашите гени са уникални и поради необходимостта нашите умове да
схващат смисъла по различен начин, не съществуват две съзнания , които да са напълно
еднакви. Следователно всеки от нас е призван да направи уникален принос за света” – в
тези думи се крие смисълът на цялата теза на учения, тук се крие отговора на въпроса „на
кого служи интелигентността”.
Аз винаги съм си задавала въпроси относно интелигентността. И съм стигнала до извода,
че интелектът не е продукт на човешкия мозък, а по-скоро мозъкът е като радио-станция,
през която преминава информацията. Колкото по-добра е поддръжката на тази станция,
толкова по-добър ще е сигналът. Много въпроси може да са ми възникнали в главата,
докато съм писала, но предпочитам да споделя най-важният извод, до който достигнах,
докато работех върху курсовата работа и той е, че преди в интерес на истината и аз съм
признавала за интелигентност способността да помни, да се чете и пише, да се анализира
или смята. Сега вече осъзнавам, че да танцуваш или да пееш също изисква висша функция
на мозъка и че не може да се съди за хората, че са глупави, само защото не са всестранно
развити.