Лечебна физкултура в детската възраст

Движенията и игрите са естествено необходима част от общия комплекс за развитието и

живота както на здравото, така и на болното дете. Чрез движенията на детето, макар и в
началото на живота и несъзнателни, се оформят двигателни зони на централната нервна
система и се обогатява нейната кора с условни връзки, които допринасят за хармоничното
функциониране и усъвършенствуване на всички системи и органи на организма –
обстоятелство, твърде необходимо за правилното физическо и психическо развитие на детето.
Детският организъм реагира много бързо на физическите упражнения и изработване на
условни рефлекси и двигателни навици, които остават трайни.

Ако на детето се отнеме възможността да се движи, то скоро загубва настроение и

апетит, става раздразнително и неспокойно. В най-честите случаи то издебва родителите и
задоволява жаждата си за движение, често пъти по абсолютно непозволен за съответното
заболяване начин. Това обстоятелство прави лечебната физкултура в детска възраст една
необходимост, чрез която се задоволява стремежът на детето към движение по обмислен и
целесъобразен начин.

Колкото лечебната физкултура е необходима за възрастните, толкова повече тя е нужна

на децата. Движенията предизвикват прилив на кръв към мускулите и другите тъкани,
повлияват се в положителен смисъл ръстът и теглото на детето, изменя се метаболизмът в
организма, повишава се усвояването на минералите и белтъчните вещества, което се отразява
върху растенето и регенерация на костите. Особено голямо въздействие оказват физическите
упражнения върху нервната дейност. Под влиянието на физическите упражнения децата
изработват бързо двигателни навици и стереотипи по същия начин, както и при възрастните.

Реагирането на децата на дразненето на физическите упражнения зависи от типа

нервна дейност. Иванов-Смоленски, като изхожда от начина на реагиране на децата, ги
разделя на четири типа:

1. Лабилен тип. Към него спадат децата с бърза ориентировка, спокойни,

общителни, с добър сън. Условните рефлекси се създават бързо, степените
на тормозене и възбуждане са уравновесени.
2. Инертен тип. Деца при които условните рефлекси се създават трудно.
Диференциацията се развива трудно. Такива деца са затворени, небрежни,
учат се лошо.
3. Спокоен тип. Деца, при които условните рефлекси се създават бавно, обаче
се диференцират бързо. Такива деца са спокойни, уравновесени и
съсредоточени.
4. Дразнителен тип. Децата изработват бързо условни рефлекси при бавно
протичаща диференциация. Те са неспокойни, невнимателни,
несъсредоточени, подвижни.

Разделянето на Иванов-Смоленски според типа нервна дейност има голямо практическо

значение за прилагане на лечебна физкултура при децата.
 Движенията за децата се явяват източник на радост и удоволствие.Емоцията,
предизвикана от лечебна физкултура, се отразява положително върху общото състояние на
организма и протичането и изхожда от патологичния процес, тъй като тя се влияе върху
сърдечносъдовата система, разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвообращението и
храненето на тъканите.

В детската практика особено голямо значение има масажът, който се прилага от ранно детство.
Масажът оказва въздействие върху кожата, лимфното и кръвното оттичане и обмяната на
веществата. Посредством дразненето на екстерорецепторите, заложени в кожата, масажът
оказва положително въздействие върху процесите в централната нервна система. Той влияе
върху разпадането на белтъчните вещества. Като краен продукт от обмяната на
хистаминоподобните вещества се получава витамин D. Това поставя масажа на второ място в
борбата против рахита в ранна детска възраст.

Заболяването в първите три години от живота на децата се отразява особено лошо

върху физическото и интелектуалното им развитие. Това особено силно се забелязва в
кърмаческа възраст. Детето отслабва и загубва придобитите по-рано движения. Лечебната
физкултура при кърмачето се състои от масаж, пасивни и рефлекторни движения, които се
прилагат гальовно, за да се действа и върху чувствителността на детето, което започва да се
усмихва и участва в движенията. Действа се с леки дразнения: подаване на играчки, изменяне
на положението така, че детето да може да участва активно и да се получи цялостно
въздействие.

Прилагането на лечебна физкултура в кърмаческа възраст като профилактично средство против

заболявания и като средство за правилно физическо развитие намира в последно време все по
голямо приложение.

Прилагането на физически упражнения може да започне от шестата до осмата седмица

след раждането. Занятията се провеждат в топло(20° С), добре проветрено помещение върху
постлана маса. Упражненията се провеждат по един-два пъти дневно( препоръчва се все в
едно и също време) 30минути преди кърмене.

След провеждане на упражненията детето се завива топло и оставя да отпочине.

За лечебна физкултура са показани кърмачета, болни от хронични разстройства на

храносмилането от различен произход, различни потрофии, атрофии, ексудативна диатеза и
др.

Засилването на коремната мускулатура има голямо значение за ликвидиране на пъпна херния(

hernia imbilicalis).

Лечебната физкултура и масажът имат голямо значение при заболяване от рахит(rachitis).

Лечебната физкултура намира профилактично прилагане при недоносени деца, при

прекаралите тежки заболявания и др.

Лечебната физкултура при кърмачетата използва масаж, пасивни упражнения, рефлекторни

упражнения, упражнения с помощ и активни упражнения. Масажа влиза като обезателна част
от лечебната физкултура. Неговото прилагане започва още от първия месец след раждането и
се състои от поглаждане, разтриване и леко размачкване. Пътят на масиране е същият както
при възрастните – по хода на лимфните съдове. Масажът започва първо отпред на краката,
ръцете, гърдите и корема, след което детето се обръща по корем и се масира отзад.

Масажът има голямо антирахитично въздействие. Той предхожда физическите упражнения.

Пасивните упражнения са необходими в първите месеци от живота на кърмачето. Те се

прилагат предимно за крайниците, но някои от тях имат значение и за коремната и гръдната
мускулатура( напр. повдигане на изправени крака нагоре и бавно връщане обратно, отвеждане
на мишниците назад, поставяне на детето на коленца и лакти).
В кърмаческа възраст се използват рефлекторните упражнения . Това са движения, които се
явяват като реакция на дразнения на някои части на тялото и даване на различни положения
на тялото. Рефлекторните са от типа на безусловните рефлекси. Например, ако се дразни
стъпалото на крака, се разперват и движат пръстите на крака. При прекарване на двата пръста
отдолу нагоре по гръбначния стълб се съкращава гръбната мускулатура и др. Рефлекторните
упражнения имат голямо значение за общото упражняване на цялото тяло и специално за
някои групи мускули.

Прилагането на активните упражнения става възможно в по-късните месеци . за извикване на

активни движения се използват различни дразнители – играчки, повикване и др. С тях се
обучава детето да сяда, да се изправя, да ходи. Детето не се заставя да сяда и ходи с чужда
помощ, преди да е заякнало и усвоило навика, а се подготвя към сядане и ходене чрез
засилване на съответната мускулатура.
У нас по тези въпроси се работи успешно в Научноизследователския институт по педиатрия.

Използвана литература:

Лечебна физкултура
Автор: проф. д-р Николина Манчева

Издателство: Медицина и физкултура София 1971г. 4-то издание