Приложен поведенчески анализ

(Applied Behaviour Analysis, ABA)

Повечето деца с РАС имат сериозни съпътстващи поведенчески и обучителни затруднения.
За преодоляванете им и смекчаване на симптомите се прилагат като допълващи терапевтични
техники и елементи ABA.
Първоначално базиран на работата на B.Skinner, те се оказват ефективни при работата с деца
с РАС както и при други нарушения в развити. Познат е още като метода Lovaas. Води
началото си от изследванията, които Lovaas и екипът му провеждат през 60-те години в
Калифорнийският университет в Лос Анджелис. След дългогодишно проучване се доказва,
че ABA е ефективен метод за редуциране на деструктивните поведения като самонараняване,
внезапните пристъпи на агресия, неподчинение и автостимулация, обичайно наблюдавани
при аутистите. Системата е препоръчителна и за обучение на недоразвити умения като
сложна комуникация, социални и игрови умения и самообслужване. Програмите базирани на
ABA добиват все по-голяма популярност не само сред професионалисти, но и сред
обществото.
Системата ABA е набор от принципи, които формират основата на много поведенчески
терапии. Приложен означава, че интервенциите са фокусирани върху постигането на
социално-важните цели, които помагат на хората да бъдат по-успешни в естествена среда,
като дом, училище и общност. Поведенчески означава, че АВА се фокусира върху това, което
хората казват или правят, а не интерпретации или предположения относно поведението.
Анализът означава, че оценките се използват за идентифициране на взаимоотношенията
между поведението и аспектите на околната среда (например, да се анализира когато Ванко
крещи, дали това е защото му е дадена трудна задача или защото това му позволява да забави,
или да избегне тази дейност).
Приложният поведенчески анали (АВА) се основава на науката за поведението. Тя включва
общи "закони" за това как работи поведението и как се извършва обучението. Същността на
метода се състои в поощряване на желаното поведение и редуциране и елиминиране на
нежеланото поведение. Целта е, чрез система от възнаграждения да се подобри поведението и
умението за общуване на детето, да се стимулира играта и социалното взаимодействие.
В основата на приложно-поведенческите терапии е заложено разбирането и модифицирането
на поведението в контекста на средата. „Поведение” означава всички видове действия и
умения (не само неподходящото поведение). „Средата” включва всички видове физически и
социални събития, които могат да променят или да бъдат променени от нечие поведение.
Чрез АВА се следват желанията и интересите на детето, като се анализира поведението му и
съответно се моделира чрез поощряване на полезното и адаптивно поведение. Работи се
индивидуално с детето, а родителите се обучават с оглед да са в състояние да продължат
терапията вкъщи. Целта на ABA е подобряване на езиковите и комуникативни умения, на
паметта, вниманието, социалните умения и академичните познания (фиг. 8 и фиг. 9). Постига
се редуциране на неприемливото поведение и използване на придобитите знания и умения в
различни ситуации, което подобрява функционирането на децата в естествената им среда.
Фигура 8 и 9. Примерни упражнения от АВА терапевтични сесии

Колкото по-рано се започнат интервенции, основаващи се на АВА, толкова по-големи са

шансовете детето целенасочено да развие и придобие умения за учене. Друга основна
характеристика е индивидуалното обучение - един учител (терапевт) работи с едно дете. Чрез
него детето придобива определени знания и умения, от които то ще се нуждае в определена
ситуация.
Началният етап на терапията включва опознаване на детето. По-конкретно какво то харесва и
какво не харесва. Важно е да се изгради топло и подкрепящо социално взаимодействие
между детето и терапевта. Бавното, спокойно говорене и многото игра действат позитивно и
благоприятно в изграждането на такива взаимоотношения. Средата също има огромен ефект
върху поведението на децата с РАС. Хаотичната среда (многото шум, жега, хора и т.н) често
предизвиква поведенчески взривове.
В АВА терапията се включват много различни практики. Те се основават на т.нар.
"триетапни ситуации": предходност – поведение - последици. Предходността е това, което се
случва преди поведението да е налице, а последицата е това, което се случва след като вече
имаме поведението. Това означава, че поведението се появява в отговор на събития или
условия в средата (т.е. предходност) и продължава поради неговите резултати (т.е.
последствия). Например, дете може да хленчи, когато от него се изисква да рецитира дълго
или скучно стихотворение. Това хленчене може да доведе до забавяне на приключването на
дейността, докато родителят го убеждава да продължи да извършва действието.
В АВА обикновено се включват следните техники:
1. Управление на последствията от поведението чрез възнаграждаване на позитивното
поведение и задържане на положителните последици (фиг.10 и фиг. 11);
2. Реорганизиране на предходното поведение, за да се насърчи позитивно поведение и да се
сведе до минимум вероятността от проблемно поведение, като например, изясняване на
очакванията, опростяване на задачите, предоставяне право на избор;
3. Преподаване на умения, които позволяват на индивидите да бъдат по-успешни и по-малко
зависими от проблемно поведение, за да посрещат нуждите си.