ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

1. ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА

ПСИХОЛОГИЯ
Предмет на експерименталната психология са теоретичните и методологичните основи на
експерименталното методическо изследване – всяко изследване си има теоретична част и
методологическа част. Изследователят е добре да познава какво е правено до момента и до първото
изследвано лице.
Задачи:
1. изучаване на принципите на експерименталното психологично изследване – система от
ръководни правила.
2. Изучаване на методите за изследване на психичните явления (методът е общ, методиката е
конкретизация).
3. изучаване на същността и структурата, етапите на експерименталното психологическо
изследване.
4. изучаване на възможните експерименталните планове и процедури за провеждане на
експериментално психологическо изследване. Формулиране на подходи за контрол на
експерименталните условия (експериментални планове = експериментални дизайни). Плановете се
различават по това колко променливи контролират.
5. предлагане на методики за изследване на психични процеси, състояния и свойства.
6. изучаване на етични проблеми при провеждане на експериментално психологическо
изследване:
- Конфиденциалност на резултатите (данните и имената на изследваните лица)
- Зачитане достойнството и човешките права на изследваните лица
- Компетентност на психолога (има Бг етични принципи)
- Стремеж за нанасяне на вреда – изследването да не нанася психическа или физическа вреда на
лицата (или животни). Недопустимо е да лъжем лицето за провеждането на експеримента;
доброволно участие на лицето; може да се скрие целта, за да проведем изследването, но в края
на експеримента му разкриваме цялата цел. Има и етични комисии, към които можем да се
обърнем за одобрение и за да снемем отговорността за експеримента от нас на тях. Искаме
информирано съгласие за експеримента от изследваното лице, ако се съгласи, но в течение на
експеримента се откаже, не го насилваме и/или не използваме резултатите.
Историческо развитие:
Подготвителен период
През този период възникват предпоставките за създаването на психологията като наука и за
въвеждането на експерименталния метод в социалните науки. Съществувало е спор дали
експерименталния метод може да се използва в хумнитаерните, обществените и социалните науки или
са възможни само в естествените природни науки. Бейкън, Лок, Хеберт, Лаплас - смятат, че
експерименти могат да се прилагат и в социалните науки.
През този период физиологията се явява предпоставка за развитието на експерименталната
психология със създаването на редица апарати - галванометър, кимограф и др.
Първи период(средата на 18 в. - средата на 19в.)
Характеризира се главно с изследвания в областта на изследвания и времето на реакция.
Ернст Вебер създава уред - естезиометър, който изследва три вида кожни усещания - за натиск,
за температура и локализация. Започват изследвания за острота на зрението и време на реакция.
През този период нямало все още строго контролирани и повтарящи се условия на експеримента.
Нямало е пълноценна математическа обработка на резултатите, използват се данни от самонаблюдение
и самоотчет на изследваните лица, но все пак се поставя началото на експерименталната психология.
Втори период (1850-1875)
През този период се усъвършенстват експеримента, средствата за неговото извършване.
Фехнер и Вебер откриват, че усещането е правопропорционално на логаритъма на дразненето.
Когато интензитета на стимула (силата му) се увеличава в геометрична прогресия усещането се
увеличава в аритметична прогресия. Фехнер създава различни методи за изследване на диференциалния
праг на усещанията. Диференциалния праг на усещанията е най-малкото (най-слабото) различие между
две усещания, за да се приемат като отделни. Фехнер прилага математическа обработка към резултатите
и повтаря многократно опита.
1
 Вунд през този период построява махало за изучаване колебанията на вниманието по време на
реакция.
Донтерс говори за няколко вида реакция:
- тип А - проста сензомоторна реакция. Имаме един вид стимули и реакцията на тях е една и
съща.
- тип Б - сложна диференцириваща реакция или сложна реакция с избор. Има няколко вида
стимули и лицето е инструктирано да реагира само на един от тях, останалите да игнорира.
- реакция тип С - сложна сензомоторна реакция. Няколко вида стимули, лицето реагира на всеки
вид стимул по различен начин (инструктиран е да реагира по определен начин).
През този период Хелмхолц измерва скоростта на нервния импулс. Пуска слаб ел. Ток , измерен
с галванометър в различни участъци на кожата (главата, лицето, ръката, крака). Лицето трябва да вдигне
ръка, когато усети тока. Установява, че когато ел. ток близо до главата се реагира по-бързо (скоростта
на нервния е 60 метра в секунда, но зависи от диаметъра на нерва).
През вторият период от развитието на експерименталната психология се изследват главно
усещания и време на реакция, но не се разчита само на самонаблюдение на изследваните лица.
Стремежът е за получаване на по-верни и по-точни резултати, чрез многократно повторение на опитите
и математическа обработка на получените резултатите.
Трети период (1875 - края на 19в.)
Този период се характеризира с изследване и на други психични процеси, а не само на усещане.
1879 г. в Лайпциг се открива първият психологически институт и първата психологическа
лаборатория от Вилхелм Вунт. Той използва в лабораторията си хронограф, тахистоскоп. Вунд изследва
и емоциите като регистрира изменения в дишането, мускулната сила и кръвообръщението.
Структуралистите, чрез интроспекция, описват усещанията, представите и емоциите под влияние
на определени стимули.
Представителите на Вюрцбюргската школа изследват мисленето при изпълняване на мислени
задачи, а представителите на асоционизма изследват мисленето чрез асоциации на безсмислени срички.
Ебингхаус започва първите изследвания на паметта (кривата на забравеното;метод на пълното
заучаване, метод на икономиите). Въвежда независима и зависима променлива. Изследва се сам,
опитвайки се да запомни безсмислени срички. Въвежда метод на пълното заучаване, метод на
икономиите (броят се повторенията на припомняне на вече заучен преди време материал).
Галтън въвежда използване на повече статистически методи при обработка на данни.
През този период се стандартизират условията на експеримента за всички изследвани лица.
Четвърти период (от първата половина на 20 в,. до 1950 г.)
През този период се развиват не само индивидуални, но и групови изследвания в различни
области (училище, транспорт, спорт, индустрия, военните първите започват да прилагат груповия тест -
1917 г. се провежда групово тестиране за разпределение на войниците в армията).
А.Лазурски въвежда естествен експеримент в реални условия на живот и дейност, а не в
специална лаборатория.
При тестирането се създават норми за определена възраст, които норми се изразяват в средно
ниво на изпълнение на задачите в определена възраст.
Бихейвиористите отхвърлят интроспекцията и смятат че само поведението трябва да се изучава.
Гещалтпсихолозите изучават възприятието на цялости.
Пети период (след 1950 г., до днес)
Използват се съвременни технически средства (компютри, камери и др.) за провеждане на
изследвания и за регистриране на резултатите от тях. Създава се метод на моделиране.
Забележка: Експериментът се разглежда не само като средство за потвърждаване на хипотеза, но
и за нейното отхвърляне.
Видове психологични изследвания:
1.Фундаментални и приложни.
Фундаменталните са свързани с описване и обяснение на закони на поведението без практическо
приложение на резултатите.
Приложните са свързани с решаването на конкретен практически проблем.
2.Лабораторни и полеви (друга класификация).
Лабораторни - провеждат се в специално създадена лаборатория.
Полеви - в реални житейски условия (училище, производство, детски градини и др.)
2
 3.Качествени и количествени (друга класификация).
Качествени – във вид на описания на поведение, отговори на интервю (рядко се използва).
Количествени – данните са главно във вид на числа.
Най-често се използват заедно и двата вида или само количествени.

2. ПРИНЦИПИ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Принцип - ръководно основно правило; система от правила за организиране, провеждане на
изследване и анализиране на резултатите.
Принципи:
1. принцип на детерминизма-психичните явления са причинно обусловени, те са
взаимосвързани и взаимозависими, така че когато се организира и провежда експериментално
изследване трябва да се отчита взаимосвръзаността на психичните явления и да се изучават приинно-
следствени (каузални) връзки (факторите, които влияят върху поведението на човека)
2. принцип на обективността – има няколко аспекта, изисквания:
- Независимост на резултатите от намеренията и личността на изследователя;
- Да се анализират всички данни, а не да се скриват някои резултати;
- Да се съберат данни чрез няколко метода за по-голяма точност;
- Изследването да се провежда в еднаква обстановка за всички лица, за да бъдат сравними
получените резултатите.
3. принцип на изучаване на психичните явления в тяхното развитие-изучават се условията, в
които възниква и се развива дадено явление, как се развива в времето и се прави прогноза за следващите
етапи на развитие.
4. принцип за единство за анализ и синтез - аспекти:
- Според този принцип се изучават проявите на отделни психични процеси при различни условия и
дейности, но също така се търси и взаимовръзка между елементите на психиката, търсят се
устойчиви черти на личността.
- Търсят се специфични, индивидуални черти и типични за всички хора от дадена група качества.
5. принцип за единство на психично и физиологично.
При изучаване на личностни особености трябва да се има предвид и физиологичните механизми,
които лежат в тяхната основа. Физиологичните реакции са от съществено значение при изучаване на
емоция и адаптация.
6. принцип за единство на дейност и психика
В дейността се формира и развива психиката. Психиката регулира дейността на човека и за да
разберем по-добре психичните особености на човек трябва да проучим дейностите му в реални условия
или в лабораторни условия.
7. принцип за личностен подход при изучаване на психичната дейност
При психологически изследвания трябва да се държи сметка за типичното, индивидуалното в
личността, за взаимодействието между личността и средата, условията, при които се е формирала
личността в средата (фактори – семейство, социална среда, обкръжения и др.)
8. принцип на единство между структура и функция - на определена структура съответства
определена функция. При промяна на функцията, може да се промени и структурата. Този принцип се
прилага при невропсихологични изследвания.
9. принцип на единство между теория и практика
Провеждането на експериментално психологично изследване се основава на теоретични
положения за оптимални изисквания, условия, методи за провеждане, анализ и интерпретация на
данните от изследването. Няма изследване, което да не се основава на някаква теоретична концепция.
10. принцип за проявата за психичната дейност в единство
При изследването на определени психични явления, то не може да бъде откъснато, изолирано от
цялостната психична дейност, а само доминира във вниманието на изследователя и психиката на
изследваното лице при създадена експериментална обстановка. Изследваното психично явление
непрекъснато се влияе от цялостната психична дейност и състоянието на личността.
11. принцип на системния подход
Когато психичните явления се изследват взаимосвързано те имат нови свойства, а не сума от
отделните явления (психичните явления не са само сбор, а заедно имат нови качества).

3
 3. МЕТОД НА САМОНАБЛЮДЕНИЕТО ИЛИ ИНТРОСПЕКЦИЯ
Интроспекция - гледане навътре и е синоним на самонаблюдението. Най-рано възникналият
метод за събиране на данни и основен за психологията в края на 18 в. и началото на 19 в. Учени
психолози са описвали своите наблюдения или изследвани лица, са описвали самонаблюдението си
пред психолози. Самонаблюдението е наблюдение на своите психични прояви, преживявания,
поведение.
Възможни са три подхода за този метод:
1.Непосредствено(пряко, лично) самонаблюдение.
По определена инструкция личността се самонаблюдава, след като приключи самонаблюдението
в писмен вид представя своите преживявания, усещания, възприятия и се опитва да ги обясни от
психологична гледна точка. Смята се, че тези данни не са много достоверни, защото от една страна се
изисква от самонаблюдателя да има много висока психологическа класификация, за да даде адекватно
обяснение. Другата причина да има недостатъци този метод, е че описанието е по памет, което не е
много точно (може изследваното лице да забрави нещо. Може също така просто да не осъзнава някои
свой преживявания и затова да не може да обясни, определи своите мисли и чувства).
Прекалено много се разчита при този метод изследваното лице да не лъже, а това може да не е
вярно.Човешкото възприятие е субективно, което също е фактор да не сме сигурни в това, което
съобщава лицето.
2.Опосредствено(непряко) самонаблюдение.
При него за разлика от прякото самонаблюдаващият се и изследователя са различни лица. Този,
който се самонаблюдава съобщава устно на изследователя своите преживявания, в момента на
въздействието на определени стимули и фактори и изследователя записва неговия разказ, а после
гоанализира.
Самият процес на самонаблюдение може да измени протичането на психичните явления на
изследваното (може да се задълбочи рефлексията, може да не е искрен, може да не осъзнава всичко и
др.).
3. Структурирано самонаблюдение.
При него на бланка са посочени възможни отговори и лицето отбелязва кое от тези
преживявания изпитва в момента.

Интроспекцията не трябва да бъде самостоятелен или главен метод на изследване. Препоръчва се

данните, събрани чрез интроспекция да се проверяват и чрез други методи.
Смята се, че непрякото, опосредственото самонаблюдение е по-добрия вариант за използване,
защото човек не може да се отнася обективно към това, което преживява и е по-добре друго лице да
интерпретира данните от самонаблюдението.
Някои смятат, че личностните въпросници са интроспективни (Смекал), защото се основава на
информация за лични наблюдения и преживявания. Най-близка до тази идея е въпросника на Кун-
Макпартуънт.
Интроспекцията си има и предимства - дава възможност да се изследват мотивация,
преживявания. Освен това може да се прилага по всяко време и е път за самопознание и
самоусъвършенстване на човека.
Титчнър формулира изисквания и условия за оптимална интроспекция: изследваните лица да
внимават, да не се разсейват, да са здрави, спокойни, отпочинали, да проявяват интерес към
преживяванията, които се изучават, да не са предубедени, точно да са определени единиците за
самонаблюдение (отделни чувства, мисли в зависимост от изискванията на изследването).

4. МЕТОД НА ОБЕКТИВНОТО НАБЛЮДЕНИЕ

Обективното наблюдение представлява целенасочено, организирано, планирано и избирателно
възприемане и регистриране от изследователя на външни прояви на едно психично явление.
Изследователят си поставя цел, организира лицата, планира го, има протокол за записване на данни.
При обективното наблюдение изследваните лица обикновено не знаят, че са наблюдавани, а ако
разберат, че са наблюдавани не трябва да им казваме целта на наблюдението, за да не им влияем,
казваме нещо общо. Наблюдението понякога има план и програма.
Планирането включва:
- определяне обекта на наблюдение, целта и задачите;
4
 - обезпечаване на достъп до средата за наблюдение, получаване на разрешение за провеждане на
наблюдението;
- подготовка на техническото оборудване (камера, наблюдатели и др.);
- инструкция към наблюдателите и подготовка на протоколи за наблюдение (има най-различни
протоколи – дата, време, кои са наблюдателите, какво правят, място и др.)
- провеждане на самото наблюдение – как ще се записват резултатите от наблюдателите, как ще
ги анализираме (количествено, качествено или и двете).
Програмата на наблюдението включва: списък от елементи, които да се наблюдават,
елементите могат да се отнасят към лицето или ситуацията)
Видове наблюдение:
1.Според степента на формализация (наличие на някакви правила).
- неструктурирано - знаем кого ще наблюдаваме, определен е обекта на наблюдение, но нямаме
списък с елементи, няма програма за наблюдение,получаваме общо впечатление за поведението и
ситуацията.
- структурирано - имаме план и програма на наблюдението, пълен списък на елементите за
наблюдение.
2.В зависимост от степента на участие на наблюдателя се различават:
- невключено наблюдение - наблюдателите не се включват, намесват в наблюдаваната ситуация,
не са част от наблюдаваната група.
- включено наблюдение – наблюдателите са част от групата на наблюдаваните и участват заедно
с групата в обща дейност (пример: Фестингер и когнитивния дисонанс), но при този метод има етични
проблеми.
3. В зависимост от мястото на наблюдение се различават:
-полево - в естествена житейска ситуация
-лабораторно – е в лаборатория и съпровождащо като второстепенен метод експеримента.
4.В зависимост от регулярността(редовно протичане).
- систематично(многократно)- в течение на дълъг период от време
- случайно - еднократно
5.Според обхвата на наблюдение:
- индивидуално - наблюдава се едно лице
- колективно – наблюдаваме едновременно група лица
- интензивно – наблюдаваме малък брой елементи
- екстензивно – наблюдаваме голям брой елементи, описваме всички особености на изследваното
лице.

По отношението на регистрирането на резултатите от наблюдателя - може да се направи на

мястото на наблюдение, но може и след време. За точни и достоверни данни трябва наблюдателите да
са повече и да се записва веднага - наблюдателите трябва да са тренирани за наблюдение.
Наблюдателите могат да процедират по два начина: всички наблюдават всичко; един наблюдател
ще наблюдава едно неща, а друг – друго. Обикновено в протокола е изреден списък на наблюдаваните
елементи и наблюдателите само отбелязват с чертичка.
Типични грешки допускани при наблюдението:
- хало-ефект (ефект на ореола) – от една страна впечатлението за цялата група влияе върху
оценката на отделната личност в групата. От друго страна прави обобщения преди да е приключило
наблюдението, впечатленията му са крайни, прекалено усилени, пресилени.
- ефект на снисхождението – тенденция да се дава твърде положителна оценка на наблюдаваното
(всичко е хубаво).
- ефект на логическата грешка - ако наблюдателя отбележи едно качество, счита, че с него върви
и друго качество без да е наблюдавал второто.
- ефект на контрастта - наблюдателят обръща по-голямо внимание на личностните чертите у
наблюдавания, които са противоположни на собствените чертите на наблюдателя.

При преумора, липса на интерес, монотонност, наблюдателят пропуска да отбележи определени

явления или елементи. Наблюдението само описва явленията, а не проследява причинно-следствената
връзка.
5
 5. МЕТОД НА ПСИХОЛОГИЧНАТА БЕСЕДА. АНАМНЕЗА. ЕКСПЛОРАЦИЯ.
Беседата е провеждане на организиран разговор между изследователя и изследваното лицето,
което обаче не знае, че се провежда изследване. Целта е да се разкрият мотиви, желания, интереси,
нагласи убеждения и др. Изследователя трябва да създаде обстановка на доверително общуване,
беседата трябва да има непринуден характер. Изследователя да се държи дружелюбно, да е обмислил
въпросите, които ще задава, но да не ги чете от на лист. Изследваните лица задават също въпроси,
защото мислят, че участват в разговор. Изследователя може да зададе допълнителни въпроси извън
планираните, провокиран от изследваното лице. Изследователят обръща внимание и на невербалното
поведение на изследваното лицето. По време на изследването разговора не се записва по никакъв начин,
а в последствие се записва и анализа се прави тогава.
Видове беседи:
- пряка и косвена беседа
Пряка - изследователя непосредствено контактува с изследваните лица.
Косвена - изследователят получава информация за изследваното лице от близки и познати.
- конструирана и неконструирана беседа
Конструирана – Изследователят предварително си е съставил въпроси, запаметил ги е и ги
задавани в определен ред
Неконструирана - предварително се знае само целта, въпросите се формулират в момента на
провеждане на беседата, задават се на момента според обстановката и особеностите на изследваното
лице. Обикновено се използват, когато няма да се съпоставят отговорите на много хора.
- Групови беседи – едновременно с няколко човека и трябва да се внимава за това, което
отговарят.
Видове въпроси при беседи:
1. функционални въпроси – служат за някаква определена функция, не се отнасят за същността на
разговора. Те биват:
- въвеждащи (контактни) - за спечелване на доверие, за установяване на по-непринуден контакт,
за да се чувства по-добре лицето.
- преходни - за преминаване към друга тема
- контролни - за доизясняване, ако лицето е казало неща неясно или противоречиво, или ако
искаме да проверим дали лицето лъже – задават се еднакви въпроси през определено време,
2. Формални въпроси – отнасят се до съдържанието на разговора и биват:
- закрити – има изброени варианти на отговори за избор
-открити – изследователя не подсказва възможни отговори, а изследвания сам формулира
отговорът.
- преки – с тях се преминава направо към същността на проблема.
- косвени – с тях не се поставя прямо темата на разговор, а по обиколни пътища
-сугестивни - те не би трябвало да се задават , защото внушават отговора („Нали харесвате..”).
Препоръчва се да се задават кратки въпроси и да са ясни и еднозначно формулирани.
АНАМНЕЗА - вариант на беседа в клиничната практика, макар че някои я причисляват към
биографичния метод. Анамнезата е беседа в клиничната практика по отношение развитието на
заболяването. Тя включва: сегашно състояние, симптоми, какво лечение е прилагано преди, данни за
семейството (родители, братя, заболявания, взаимоотношения и др.), лични данни, пол, образования,
лични битови проблеми, неприятности със съд, полиция, сексуални проблеми и предпочитания и данни
за преморбидна личност (личността преди заболяването), алкохол, наркотици, приятели, настроение и
интереси .
ЕКСПЛОРАЦИЯ - беседа в училищната практика.Психолога събира информация относно
конфликти,мотиви,желания, отношения, интереси и др.Има три фази:
1.фаза на срещата- създават се отношение на доверие между експлоратор(психолога) и
експлорант(изследваното лице)
2. фаза на въпросите – започва се от неутрални теми и се преминава към по-интимни теми
3.заключителна фаза-трябва да бъде намерен опимистичен завършек на беседата
Беседа също се използва при наемане на работа.

6
 6.МЕТОД НА ПСИХОЛОГИЧНОТО ИНТЕРВЮ
Психологическото интервю представлява разговор между изследовател и изследвано лице, което
знае че ще бъде изследвано.Тук изследваното лице обикновенно не задава въпроси, а само дава
отговори и се нарича респондент.
Фази на психологическото интервю:
-уводна част(встъпление) – участието в интервюто е доброволно и получаваме съгласието на
лицето, което обикновено се съгласява от интерес или любоптство, или учтивост към темата.Уговаря се
дата, час, място за провеждане на интервюто,като мястото е съобразено с темата.Интервюиращият се
представя, представя коя оргаизация го изпраща,представя защо е избрал това лице за интервюто,
времето което ще отнеме интервюто(като го занижаваме).Съобщаваме кратко темата, за да не дава
социално желателни отговори.Данните по принцип са анонимни при интервюто, но когато се
интервюират елит, популярни и известни личности се подписва формуляр за информирано съгласие,
особено ако се записва с диктофон .По време на интервюто трябва да се отнасяме с интервюирания като
с равен.Да правим комплименти.Да му кажем, че няма верни и грешни отговори, а мнението му е важно
за нас.
-основна фаза(същинска част)- започва се с по –общи въпроси за факт и се преминава към по-
интимни въпроси за мнения.Не се дават съвети, не се използват научни термини, а такива които лицето
може да разбере.Не даваме съвети и не изказваме мнение, дори той да поиска.Добре е въпросите да се
четат от бланка, за да не ги забрави интервюиращия.Колкото по - бързо отговаря изследваното лице,
толкова по- искрени са отговорите му.Може да се смени темата с цел избягване на притеснение.
Интервюиращият трябва да наблюдава лицето за реакция на въпросите и да се съобразява с нея.
-заключителна част-задават се въпроси за пол, възраст,професия.Благодарим заинтервюто и пак
може да уточним дали е съгласен да се публикуват резултатите от интервюто.Регистрацията на
отговрите е добре да се извършва с диктофон след писмено съгласие.Възможно е да се водят записки,
тново след съгласието на инервюирния.
Видове въпроси:
Въпросите трябва да бъдат кратки и ясни, дори ако се наложи и повече на брой, да не са
внушаващи.
-отворени – интервюираният сам конструира отговорите
- затворени – интервюираният избира от няколко възможни отговора
- въпроси за социалното положение на личността- по-добре да са накрая на интервюто след
опознаване и разговаряне
-въпроси за факти – първите въпроси
-въпроси за мнение
-преки
-косвени
-проективни- не питаме директно интервюирания, а питаме за въображаем човек или група от
хора
-сондиращи – доуточняващи въпроси
Видове интервю:
-свободно(нестандартизирано) – предварително е набелязана само темата, въпросите не са
предварително формулирани – интервюиращия ги задава в момента
-фиксирано(стандартизирано)- въпросите са предварително подредени и определени и
интервюиращия няма право да задава други въпроси
-полусвободно(полустандартизирано)-има предварително подредени и определени въпроси, но
изследователя е свободен да зададе и други въпроси, ако реши, че има нещо неясно или изследваното
лице се отклнява от темата, или има противоречия
-фокус-групи- групово интервю с повече от един интервюиран. Интервюиращите могат да са
повече от един и задължително веднага се регистрират отговорите.Чест се проявява конформизъм.
-дълбочинно интервю – свободен разгово с респондента по време на няколко сеанса във връзка с
негов проблем
- провокативно интервю – при разпит и други

7
 7.АНКЕТА

Чрез анкетата се изследват мнения, отношения, мотиви и други.

Анкетата се съставя след преглед на литература по определена тема, на резултати от предишни
анкети, формуляри и др.
Анкетата е само писмено изследване.
Въпросите са предварително формулирани и подредени.
Видове въпроси в анкетата:
-затворени – има варианти за отговор и анкетираният избира(препоръчва се този вид въпроси)
-полуоткрити/полузакрити – има изброени варианти, но има последен вариант „друго”, където
лицето само избира отговор
-открити(отворени)- лицето само записва отговорите, но те обикновенно не ги предпочитат,
избягват се или се оставят накрая на анкетата.Резултатите от тези отговори трудно се обработват.
Не трябва да се използват сугестивни(внушаващи) въпроси.Да са кратки и ясни, да няма
правописни и други грешки,да не са пренесени на два листа отговорите.Да са подредени вертикално,а
не хоризонтално, за да не пропуснат някой въпрос или част от въпрос.При анкетата има част от
въпроси, които имат за цел да отделят измежду анкетираните онези от тях ,за които тези въпроси не се
отнасят.
Структура на анкетата:
-уводна(паспортна) част – кратко обръщение към анкетираният, в което се представя целта на
изследването(може и непълно), институцията която го организира, указания за попълване, уведомяват
се изследваните, че отговорите са анонимни,социалните данни ( данни за пол, възраст и др.По-добре
тези данни да са накрая, за да не решат, че се нарушава анонимността им или да се притеснят.
-същинска част- В началото на анкетата са закрити, после полуоткрити и накрая открити.При
някои въпроси е уточнено, че лицето може да избере повече от един отговор.Освен това на една бланка,
която се позва само от изследователя след всеки въпрос се записва какво изследва, какво мери(ценност,
убеждения и др.), за да се знае целта на въпроса(това нещо се нарича биологична справка на въпроса).
-социално- демографски данни-събират се накрая на анкетата и включва данни пол, възраст,
образование.И най-накрая се благодари за участието
Ако изследването е пилотно (първо) могат да се включат въпроси за мнение и препоръки на
анкетирания за самата анкета.Някои посочват организацията, провеждаща изследването накрая.
Начини на провеждане на анкетата:
-директен контакт с анкетираният – знаем кой отговаря, можем да доизясним някой въпрос, да
обясним ако не е ясно
-анкети за попълване по пощата – изисква се да имат празен плик и марки за връщане на
попълнената анкета.По пощата обикновенно се връщат1/3 от изпратените анкети и това трябва да се
предвиди.Покрива се голям географски регион без анкетьори, но незнаем кой точно попълва анкетата.
-анкета по интернет – както и по пощата и тук не сме сигурни кой я попълва
Оформление на анкета:
-при деца-анкетата трябва да е цветна
-въпросите и отговорите да са с различен шрифт
- въпросите и отговорите да са на една страница
-да е красиво оформено и да е събрано на по-малко страници
-при възрастни да е по- едър шрифта(не по-малко от шрифт 12)
-брой въпроси в анкетата
• попълването на анкетата не трябва да отнема много време, до 20 минути:
• според:
Петровски- не повече от 15 въпроса;
Сава Джонев- не повече от 30 въпроса;
Ядов-при пилотно изследване може и 3-4 въпроса
Има хора, които отказват да отговарят на някои въпроси.
Обикновено тези, които отговарят на акетата са ръководители, с добро образование, с висока
заплата, мъже, семейни,не се чувстват самотни,на възраст между 25г. и 54г., със силно изразени
политически предпочитания.

8
 8.КОНТЕНТ-АНАЛИЗ.
(АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО).
Терминът контент-анализ започва да се употрбява в края на 19 началото на 20в.Въвежда се от
социолози и журналисти(Кайзер, Ласуел, Берелсон).Използва се главно за изследване в сферата на
политиката.Анализира съдържанието на писмен текст или реч(романи, обяви, политическа
реч).Обикновено не се използва като самостоятелен мето, а в комбинация с други методи.
Видове контент-анализ:
-дедуктивен (проверява се определена хипотеза) и индуктивен (няма хипотези, интересува се от
определен тип документи(обяви, съобщения и др.), без да търси нищо конкретно,търсят се елементи и
се анализират)
-количествен (анализира се колко често се появява в текста определена единица) и
качествен(интерпретацията е, както в археологията и историята - съдим какво е имал впредвид автора,
като резултат се формира хипотеза)
Стадии на контент-анализ:
-определяне на обект,предмет, цел, задачи (пример:да се проучат публикации в медиите)
-формиране на извадка от съобщения-избира се някаква извадка от документи голяма по обем,
но в някои слуаи може да се проучи и цялата извадка от документи.Процедира се по различен начин.
(пример: колко публикации за стачки има във вестник 24 часа за 1месец)
-определяне на категориите на анализа – Категориите са някакви ключови понятия,
съответстващи на целите на изследователя,те трябва да са нито прекалено общи, нито твърде
конкретни.Да няма разногласие между изследователите как са дефинирани категориите.На този етап се
съставят таблици за контент-анализ, още се наричат кодировъчни матрици, съдържат списък с
категории и техни призници и за всеки текст се попълва отделна кодировъчна матрица.
-разработване на единици на анализа(единици на наблюдение) –единиците конкретизират
категориите на анализа.Такива единици могат да бъдат: термини, събития, персонажи(агресия,деца),
тона на информация дали е положителен или отрицателен(има най – много разминавания),дали има
снимка или няма и т. н.
-разработване на единици на броене –количествена мярка на честотата на появата на единица или
на категория на анализа в текста (пример:”Колко пъти се среща думата „агресия”;брой глалоли отнесен
към останалите части на речта-повече има в устната реч,по – малко в писмената)
-разработване на инструкция за провеждане на контент-анализ – Налага се информацията да се
кодира от няколко човека и поради големият им обем се налага да бъдат предварително инструктирани
за кодирането.
- изпробване(пилотаж) на методиката – Проверка на нейната надеждност(точност на
измервателния инструмент).Необходимо е да се проведе пилотен(пробен) контент-анализ преди самото
изследване, който има за цел да се разкрият някои пропуски и недостатъци в методиката, да се провери
съвпадението между мнението на кодиращите, какъв тип материал да се кодира и как да се
кодра.Изчислява се процентно съвпадение – трябва да е поне 50%.Ако контент-анализа ще продължи
дълго време се прави повторна проверка на надеждността.
-количествена обработка на данните, статистическа обработка, интерпретация – могат да се
изчсляват различни коефициенти(коефициент за отношение към предмета и др.),могат да са и качествен
анализ на количеството.
Контент анализа има предимства и недостатъци.При него можем да се връщаме към
документите и да препроверяваме информацията, но отнема много време и много усилия.

9. ТЕСТОВ МЕТОД. ВЪПРОСНИЦИ. ОЦЕНЪЧНИ СКАЛИ

Терминът “тест” е въведен от Галтън през 1884г. В резултат на работата на Галтън са получени
данни за физиологичните възможности на организма и психичните свойства.
През 1890г. Кетел популяризира понятието тест. Прави го широко известно в статия, която
публикува. Кетел пръв говори за необходимостта от еднакви условия за провеждане на тестове за
всички изследвани лица: времето за тестиране да не е по-дълго от 1 час, при провеждане на
изследването да не присъстват зрители, да има добро обзавеждане, което да прдразполага хората,
еднакви инструкции за изследваните лица, резултатите от излседването да се подлагат на статистически
анализ. Тест от англ.ез. значи проба, проверка, изследване, изпитание. Тестът представлява модел на
ситуация, с чиято помощ получаваме образци на поведение или преживявания, които разглеждаме като
9
съвкупност от показатели на изследвания признак. Тестът се състои от стимулен материал,
предизвикващ определено поведение или преживявания, инструкция, указание за регистриране и
интерпретация на отговорите – ключ към теста. Въпросите, твърденията и отговорите към тях се
наричат айтеми.
При използване на тестовете не се интерпретира пряко суровия тестов бал(сумата), а се
изработват норми за оценки на резултатите. Нормите са различни- по пол, възраст, образование и др.
Някои видове тестове:
- в зависимост от инструкциите и начините на провеждане на изследването, тестовете се разделят
на индивидуални и групове
- според зависимост от езика се различават вербални и невербални (с картинки)
- според структурата си тестовете биват елементарни (при които се получават дани само по един
показател, скала) и комплексни (те се състоят от няколко субтестове, няколко скали)
- според вида на изследванте свойства, тестовете се разделят на тестове за постижения и тестове
за личността .При тестове за постижения има верен отговор,докато при тестове за личността няма верни
и грешни отговори, а се казва, че се интересуваме от вашето мнение.
Съвкупност от тестове, предназначени за целите на определено изследване се наричат тестова
батерия. Биват хомогенни и хетерогенни тестови батерии. Хомогенната измерва изразеността на
определена личностова характеристика, хетерогенната диагностира комплексни личностни
характеристики. Често при тестовите батерии, резултатите се онагледяват графично (диаграми) в
профили.
Тестове, които съдържат айтеми, групирани за съответните възрастови групи се наричат
щафетни тестове. Рядко има щафетни тестове, най-известен е на Бине Симон. Според някои автори,
личностните въпросници са част от методите на тестовете(вид тест),(Станислава Стоянова,Сава
Джонев,Кембъл Бардов,Тодорков, Бижков,Карелин,Картър) други автори смятат, че личностните
въпросници са самостоятелен метод за събиране на данни, отделен от тестовите методи (Батоева,
Христозов,Васина и др..).
В съвременната англоезична литература се прави разграничение между тест и въпросник. Тест
наричат изследване в лабораторна ситуация, при която лицето демонстрира свои способности,
изпълненява задачи. Въпросникът се нарича бланкова методика за изследване на самооценка и
личностни особености. Друг термин,който се използва за въпросник е скала. С нея се обозначава и тест
и въпросник.
Личностните въпросници, независимо, че се наричат въпросници могат да съдържат и айтеми,
под формата на съждения, твърдения и т.н.
Децата не са способни на самонаблюдение. Затова при тях личностните въпросници не са
подходящи за изследване. Едва след начална училипна възраст може вече да се използват. До 15г.
възраст айтемите се формулират с обръщението „ти”, след 15 с „вие”.
Само личностните въпросници, включват скала „лъжа”, тя измерва социална желателност. Това е
тенденция, при която лицата отговарят на въпросите, така както околните биха очаквали. Когато има
въпроси със скала лъжа, не е нужно да се обработват резултатите.
Оценъчни скали:
- те също са вид тестове
- съдържат списък със признаци и степени, по които да бъдат оценявани всички признаци.
Видове оценъчни скали:
- според предмета на оценката
 оценъчна скала за чужда оценка (когато лице оценява друго лице или група от
хора)
 скали за самооценка (когато едно лице оценява себе си)
 скали за предметна оценка за качества на даден предмет
- скали според начина на означаване на степените:
 числови или цифрови скали, при коитостепените се означават с цифра “+” или “-“
(обикновено се предпочитат 7-степенни скали, но често се използват също и пет и три степенни)
 графични скали, при които маме една права линия, измерва се в линията близостта
до показателя,признака, качеството
 скали с прилагателни (вербални) пр. Никога/винаги, силно/слабо изобщо не съм...,

10
 -Според вътрешната структура, оценъчните скали биват монополярно и биполярни.
• монополярни (неутралната стойност е в единия край на скалата и оценката се изменя в една
посока) Пр.от никога до винаги
 биполярни (неутралната стойност е по средата на скалата и са възможни и положителни и
отрицателни оценки, в малка и голяма степен и т.н.).

10. МЕТОД НА АНАЛИЗ НА РУЗУЛТАТИТЕ (ПРОДУКТИТЕ) ОТ ДЕЙНОСТТА

МЕТОД НА ОБОБЩАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Метод на анализ на резултатите
Психичните явления се обективизират в различни продукти, които са резултат от дейностите на
личността. По тези продукти може да се съди за психичните свойства, преживявания, степен на
интелектуално развитие и др. При анализ на продуктите от дейността могат да се използват два
подхода:
- съпоставят се резултатите от дейността с предишни резултати на същата личност през
различни етапи
Пр. Резултатите преди и след курса на квалификацията.
- сравняват се резултатите от една и същша дейност, изпълнявана от различни индивиди и
така се търсят прилики и разлики между индивидите.
Сведенията за разитието на личността могат да се получат от русунки, писма, стихове, дневници,
изработени саморъчно предмети и др. Трябва да се има впредвид, че не се наблюдава и анализира
самата дейност, освен това продуктите не са създадени с цел да бъдат анализирани. Трябва да се
опитаме установим дали тези продукти не са създадени случайно, или са следствие от типична,
характерна за човека дейност. Добре е да се установи в какви условия са създадени.
Препоръчва се да се анализира, не само един продукт, а множество (аналогични или различни) от
една дейност или от разлчни дейности.
Изследователя има възможност неколкократно да се връща към резултатите от дейността, да ги
анализира, да сравнява резултатите получени по различно време и при различни условия на дейността
на лицето.
Метод на обобщаване на независимите характеристики
На различни хора, които добре познават едно лице, независимо един от друг, се поставя задача
да съставят определена характеристика за това лице, по предварително зададени цел и схема. След това
характеристиките за това лице, направени от неговите познати се съпоставят и обобщават от
изследоватвеля, за да открие кое най-често се повтаря в различните характеристики и да игнорира
несъщественото, рядко срещаното(изследователя прочита характеристиките и прочита резултатите).
Обикновено се дава следната схема за отчитане на чертите на лицето:
„0” – няма сведения за оценка на дадената черта
„1” – ако противоположната черта се появява по-често, по-ярко и е черта на характера
„2” – по-често се проявява противоположна черта
„3” – тази черта и противоположната и се проявяват еднакво често.
„4” – тази черта е забележимо изразена, но не се проявява постоянно
„5” – тази черта е развита много добре, ярко изразена често се проявява, тя е черта на характера
(на лицата се дава списъкот качества и скала за оценка или самоите те пишат качества със скала, може
да помолим лицата да оценят динамиката на всяка черта)

„>” знака по-малко се пише ако по-рано чертата е била по-ярко проявена, а сега отслабва
„=”знака равно се слага ако няма данни за изменение
„<” знака по-голямо се слага ако чертата по - рано не е била характерна, а сега се изявява по-
често

Получаванета на независими характеристики може да стане устно като познатите на лицето го

характеризиат, а изследователя записва или може да ги помоли да дадът писмена характеристика за
лицето, което познават . Смята се, че различните хора незвисимо един от друг могат да дадат най –
точна оценка, защото са опознали личността в различни ситуации на дейността.. На практика
разпитваните познати на лицето се нарчат експерти.

11
 11. ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Прави се главно на дете, обикновено при прехода от 1 образователна степен в друга, като се
прогнозира бъдещото развитие на личността и се акцентира върху способностите.
Има различни модели на психолого-педагогически характеристики:
1. Модел на Генчо Пирьов - според него включва:
 общи сведения за лицето(възраст, местоживеене и др.)
 данни за семейството
 физическо развитие и здравословно състояние
 изяви в училище, изменение в образователното развнище на детето
 психични особености на детето(внимание, памет, въображение, мислене и др.)
 и характеристиката завършва винаги с перспективи за по-нататъшно развитие (това е
целта на психолого-педагогическата характеристика)
2.Модел на Венгер (прави се след като изследователя е опознавл детето поне 3 месеца)
Характеристиката съдържа:
- общи сведения за детето (име, възраст, общо физическо развитие, външност, прилага и
снимка)
- сведения за семейството (по данни от разговор с родителите; състав на семейството,
техните интереси, кой основно се заминава с детето,образование на семейството, техните професии и
т.н., любими играчки, има ли си своя стая; родителите трябва да оценят поведението на детето вкъщи)
- поведението на детето в детската градина, през свободното време(какви игри предпочита,
емоционано състояне, лидер ли е или не, конфликтно ли е или не и др.)
- участие на детето в занятията по данни от наблюдение, дали се включва сам в занятията,
дали го подканват, дали работи бързо, дали се разсейва, дали се съгласява да поправи грешките си, дали
му трябват указания за работа и др.
- Развитие на моториката и степен на овладяване на културно-хигиенните навици (дали се
ориентира, познава ли часовника, цветовете, способността на детето да констриура, усвоени ли са
понятия за пространство, за форми, величии, развитие на възприятия, мислене, въображение и т.н.)
- Резюме (представя общо ниво на развитие на детето, в сравнение с другите деца от
групата). Посочват се най-ярко изразените положителни и отрицателни черти на детето. Предполагаеми
причини за наблюдаваните индивидуални особености на детето. Перспективи за по-нататъшно
развитие, препоръчвана насоченост на индивидуалните педагогически въздействия(посоката за работа в
бъдеще за педагозите)
2. Метод на Батоева и Димитров (според тях е най-подходяща за 6-7 годишно дете)
Съдържание на характеристиката:
- общи данни, име, кога е родено детето, адрес, данни за бащата и майката(възраст и
здравословно състояние, образования, професия, материално положение, жилищтно-битови условия
добри/лоши), структура на семейството (дали има възрастни родители, лели, чичовци), дали посещава
или не детско зяаведение, дали често отсъства от него.
- Здравословно състояние на детето (тегло, ръст, правилност на стойка, развитие на
физическите качества: сила, ловкост, бързина, издръжливост и др.)
- Нервно психическо развитие (бързина на настъпване на умора при физически упражнения
и интелектуални задачи; степен на раздразнителност и избухливост; динамика на емоционални
преживявания и други).
- Психическо развитие (развитие на внимание, възприятие, мислене, памет и въображение)
- Особености на проявите в различни дейности - игра („с кого на каква тема общува”;
пасивна, активна, ръководна или подчинена роля при общуването).Учене (самостоятелно, съвместно с
връстници, активно умение за планиране на учебна дейсност; знанията им по роден език, математика,за
обществената и природна среда, умения за иобразителни дейсноти и музикално възпитание, трудова и
конструктивно-техническа дейност – битов труд и т.н.)
- Психолого-педагогическо обощение (констатация за готовността на детето за училище)
3. Метод на Кадирбаева и И. Енгелс
Разработили са я след консултция и с учители и с педагози и смятат, че трябва да се попълва от
класния ръководител и трябва да се прави при смяна на образователната степен.Характеристиката
включва:

12
 - име, пол, у-ще, клас
- данни за учебния процес при ученето,дали е силен или слаб ченик, дали учи с интерес или
не го интересува, дали чете много или малко и дали има учебни интереси, свързани с ориентацията към
бъдеща професия.
- Поведение (дали е упорит или отстъпчив, дисциплиниран или с лоша дисциплина, има ли
конфликт с учители и ученици, колко са чести,дали проявява агресивно поведение или е
доброжелателен, търпелив, прилежен, усърден и спокоен
- Обществена активност (дали е добър организатор или не;дали е инициативен или не; дали
има лидерска позиция или следва другите, дали е уважаван от приятелите или не е и дали доброволно
изпълнява обществените си ангажименти или не)
- Общуване в училище (има ли много приятели и неприятели, обича ли да е сред хора или
да е затворен,плах, свенлив, дали е отзивчив или не, педагога смята ли го за своя опора, дали може да
разчита на него)
- Личностни особености (дали ученика завишава своите възможности или се подценява,
амбициозен ли е, честолюбив ли е, скромен ли е, предизвиква ли симпатия или не)
- Общуване в семейството (дали атмосферата в семейството е дружелюбна, топла или
конфликтна; дали отношенията са доверителни, близки или са отчуждени; дали родителите строго
контролират поведението на детето или упражняват слаб контрол; дали ограничават самостоятелността
на детето и обратното, дали родителите сътрудничат на родителите или са в противоречие)
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ (на какво трябва да се обърне внимание при педагогическата работа с
ученика; отношенята на ученика, за които се съставя характеристика от учителя се изразяват чрез: дали
е слаб или силен ученика, дали влияе лошо или се явява опора на педагога, дали доброволна изпълнява
обществени ангажименти или кръшка(избягва ги), дали предизвиква симпатия или не, дали родителите
си сътрудничат с учители или си противоречат.

12. БИОГРАФИЧНО ПРОУЧВАНЕ(Биографичен метод)

Представлява изследване на индивидуалното човешко развитие от раждането до настоящия
момент или до смърта. Най-често се основава на устно или писмено изложение. Но е допълването с
устно изложение.
Чрез биографичния метод се проследява развитието на лицето на основата на сведения от самото
лице(автобиография), сведения от познаващи го хора (биография). Биографичния метод може да
използва и сведения, информация от документи, не само от лицето и познаващите го хора. Целта на
всяка биография е: да се покаже индивидуалното развитие на фона на общественото развитие, мястото
и ролята на личността в определен исторически период; зависимости между развитието на индивида и
условията на средата; влиянието на отделната личност върху социалното развитие на групата; може да
се проследи какво влияние оказват едно и също събитие върху живота на различни хора.
Началото на използване на биографичния метод за научни цели е свързано и с името на Дарвин,
който започва през 1840г. да записва впечатленията си от развитието на своя син.
Психиатрите се интересуват от връзката между заболяванията и биографията на своите пациенти.
През 1894г. са направени първите опити за използване на биографични данни за диагностични
нужди. Представителите на американски застрохователни дружества са предложили при подбора на
застрахователни агенти да се имат предвид и биографиите на кандидатите.
Пример за приложение на биографичния метод са биографиите на велики личности. Първата
психологична биография на влика личност е написана от Фройд – 1910г. и се казва „Леонардо Да Винчи
и спомени за неговото детство”.
Подтик за по-широко използване на биографичния метод дават изследванията върху надарени
деца и възрастни, проведени от Търман през 20-ти век.
Йелер и Кайзер описват няколко варианта на биографичния метод:
1. Скринингови биографичени методи (скрининг –груб първоначален подбор) при тях
изследователя не съставя нова биография, а събира съществуващите биографии за едно лице и
проверява доколко си съответстват данните от различните биографии.
А) имаме скрининг:
- Тип А сходството на данните е слабо, малко и надежността е под 0,7.
- Тип Б сходството в данните е голямо, надежността е над 0,7.

13
 Б) Анамнеза – включва дата на раждане, пол, социален произход, семейно положение,
образование, професия и др.
В) Откъси от биографии-биографичн данни, които обхващат отделни етапи от развитието на
личността.
Г) Биографични въпросници (създадени са специално за изследаните лица за получаване на
информация от самите лица за много дълъг период от техния живот).
Генчо Пирьор определя друг вариант на биографичния метод:
1. Лонгитюден (когато лицето си води дневник за дълъг период от време).
2. Срезов биографичен метод (биографията се съставя в даден момент от живота или след
смъртта на лицето въз основа на различни източници – писма, бележки, дневници, автобиография и др.).
3.Романизовани биографии (те са художествени произведения с малка достоверност, но с
влияние в обществото)
Сартр предлага прогресивно-регресивен метод.
Тръгва се от случка или събитие със сензационен характер от живота на човека. Прави се
връщане назад от тази случка в биографията на лицето, докато се стигне до фактори и събития, които са
предопределили появата на тази случка и по-нататъшното развитие на лицето.
От тези фактори и събития напред, се проследява житейското развитие на лицето, като се набляга
на индивидуалните особености.
Друг вариант на биографичния метод е Чек-листа
При изследвания върху житейските проеми от изследваното лице се изисква да отбележи списък
от събития, коио са му се случили през последните 6м.(най-често) или 1г. Той получава списъка на
готово. Тези отбелязани събития се свързват със здравословни проблеми, главно за стрес.
Наративен анализ
Този анализ, при който дословно се записва разказа на изследваното лице за неговия живот и в
последствие се анализира.

13. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА

Понятието „експерт” означава знаещ, можещ, вещ човек. Той прилага своите знания за намиране
и решаване на проблеми и задачи, които не са стандартни и за които няма точни количествени
измерители(няма стандарти).
Експерт е този, който е така квалифициран чрез обучение или опит, че може да си формира
самостоятелно мнение в област на науката, клон на изкуството или отдел на търговията, по отношение
на които хората без специално обучение и опит, не са способни да си формират прецизно мнение или да
достигнат до правилни заключения. Проблемът трябва да е такъв, че експерта да може да даде разумно
или вероятно мнение(да има доказателства), а не да прави догатки.
Експертиза се нарича процеса на експертна дейсност и крайния продукт от експертната дейност
(бланка, на която се пише експертизата). Обикновено експертизата представлява оценка на дадено
актуално състояние на лице или група хора, придружена с предложения как да се действа, постъпи с
лицето или с групата, в зависимост от целта на експертизата,
Експертизата може да се проведе от един или от няколко експерта(най-често) от различни сфери.
Експертизата включва:
-изясняване същността на проблема (съдебно, психологично и др.)
Експерта получава,възлага му се, проблема, задачата от институция и се сключва договор между
институцията и експерта(описват се целта и сроковете). Като експерта е свободен да прецени своята
компетентност и може да откаже договора или да потърси и други експерти за съдействие(психолози и
психиатри най-често).
-след това експерта събира, колкото се може повече и по-достоверна информация за лицето, за
което се прави експертизата. Източниците на информация могат да бъдат документи, данни от разпити
от полицията, данни от диагностични методи( тестове, беседи, медицински изследвания и др.)
-Формулировката на експертизата обхваща:
а) раздел обща постановка, в която се описват данни за експерта и сътрудниците му, възложител,
цели, задачи, срокове. Посочват се най-общо източниците на информацията –данни от служебни
материали, от изследвания, от разговори.
б) Раздел досегашно развитие - посочват се основни биографични данни за лицето,
образованието му, семейни положение и др.
14
 в) Раздел резултати от проучването –тук се прави пълен опис(описание) на източниците и
методите за събиране на информация(кои лица са разпитани, кои тестови анкети са използвани и др.).
Резултатите се посочват по тематични групи за интелектуално развитие, поведение и интереси,
приятелски кръг, семейни отношения и други. Акцентира се на крайните резултати, не и на
междинните. Накрая се дава обобщена оценка, според целта на експертизата. Препоръчва се (но на
практика не се прави) експерта да използва възможно по-обикновени думи, а не научни термини.
г) Раздел ЗАКЛЮЧЕНИЕ: в него експертът формулира своето заключение по случая, което
трябва да бъде доказано, т.е. да се посочи въз основа на кои данни произтича това заключение.
Експертът трябва да прогнозира как ще се развие по-натък лицето и да предложи конкретни действия от
страна на институцията, възложила експертизата, като посочи и вероятни последици, които могат да се
очакват. Еспертът трябва да бъде обективен и безпристрастен.Ако експертът не е сигурен във
заключението си, трябва да поясни защо не може да направи категорични заключения.

14. СОЦИОМЕТРИЯ
Създадена от Джейк Морено за изследване на взаимоотношенията в малката група.Прилага се
когато членовете на групата имат съвместен живот, а не когато се сформира.На всички изследвани лица
се задават въпроси, наречение социометрични критерии. Тук се изследват всички членове в групата.
Критериите биват силни или значими за важни дейности и събития в живота на групата. Биват още и
слаби за второстепенни, повърхностни отношения.
Ана Кокошкарова смята, че оптималния брой социометрични критерии е 4 бр. за едно
изследване Освен това всяко лице може да прави положителни и отрицателни избори.
На всяко от изследваните лица от 1гр. се дава списък с имената на всички членове от групата.
Всеки трябва да загради своето име или номера пред своето име (не е анонимно). След това всеки
трябва да избере едно лице от списъка, който отговаря на социометричните критерии(ние задаваме
колко лица може да избере в казанияето). От гледна точка на броя на допустимите избори,
социометрията бива 2 вида:
-непараметрична социометрия (не ограничава броя избори)
-параметрична социометрия ( ограничава броя избори)
Според Кокошкарова, ако групата е до 20 човека, се правят 3 избора, от 20-30 човека до 4-5
избора.
Батоева и Драгоева дават, че ако групата е до 7 човека – 1 избор. Ако е от 8-11 човека – 2 избора,
12-16 човека – 3 избора, 17-21 – 4 избора, 22-26 човека – 5 избора, 26-31 – 6 избора, 32-36 – 7
избора.Този метод изучава взаимоотношенията между малките групи. Данните от социометричните
изследвания се нанасят в таблица, наречена социоматрица и в графика, наречена
социограма(социомишена). Социоматрицата представлява таблица, в която резултатите се нанасят с
плюсове при положителни избори и минуси при отрицателни изрази. За всеки от социометричните
системи се прави отделна таблица. Взаимните избори се ограждат с кръгче. Положителните и
отрицателните избори се сумират отделно и така се определя положителния и отрицателния статус на
лицето. Взаимните избори се наричат реципрочни Ако са повече от един избор се пишат с цифри 1, 2, 3,
ако са налице повече от три избора всеки следващ отговор се оценява с половин точка.
Според броя получени избори лицата имат следния социометричен статус
- звезда/и (Батоева, Драголова, Кокошкарова) - тези с най-голям брой положителни избори,
наричат се още лидер (Джонев)
- приети (Батоева, Милиев) или предпочитани (Джонев, Томова), или групов актив (Джонев),
(лица избирани повече пъти, отколкото са избрани, но не са лидери)
-норма (Джонев, Кокошкарова), лица със среден брой избори, избрани толкова пъти, колкото
избори са направени
-асоцирани (само от Джонев) лицата избрани по- малко пъти,отколкото са избирали
-странични-лица получили само два-три избора; (според Томова)
- неприети (Батоева, Кокошкарова,Милиев) или пренебрегнати (Батоева, Кокошкарова),
отхвърлени (Батоева, Джонев) , аутсайдери (Джонев, Милиев), изолирани (Кокошкарова, Томова)
- антилидери (лицата с най-голям брой отрицателен избори според Милиев)

Лицата с взаимни избори, формират подгрупи или коалиции в групата (Джонев).

15
 Резултатите от социометричното проучване се обработват и чрез формули на, тъй наречените
социометрични индекси.
- различават се персонални социометрични индекси, отнасящи се до отделни членове в групата
- групови социометрични индекси (описват общуването в цялата група)
Две формули на стр.67
Социограми. Представлява графично взаимоотношение на заимоотношенията в групата.Правят
се отделни социограми за положителни и отрицателни избори.
Биват три вида:
- произволни (тези, които се правят от компютърни програми.Представят взаимоотношенията
между членовете в групата като не ги вместват в предварителен модел, само показват резултати)
- локограмна социограма (съобразява резултатите от изследването с пространственото
разположение между членовете на групата в момента на провеждането на изследването)
- концентрични социограми (онагледява взаимоотношенията в групата като разполага членовете
в групата в окръжност(Джонев).Има три окръжности.Според броя получени избора се разполагат в
окръжностите- в средата лидера, от вън окръжността аудсайдерите.Мястото на членовете се определ:
броя на изборите разделен на броя на кръговете е равно на изборите според които ще разполагаме
лицата в окръжностите.
Най-често използваната социограма.

15. МОДЕЛИРАНЕ
Моделирането представлява пренасянето на свойствата от един обект върху друг обект, по
аналогия сходство. Първият обект се нарича оригинал или прототип, втория обект се нарича модел.
Обикновено моделът е по-достъпен за изучаване от оригинала.
Видове моделиране:
 физическо моделиране (построяват се физически модели, които възпроизвеждат структурата на
изучаваните явления; пр. Човешки скелет)
 математическо моделиране (изразява се с помоща на числа, формули, уравнения).
 Имитационно моделиране (създават се тренажори, които възпроизвеждат условията на
протичане на дейността Пр: за тренажори за пилоти и др.).
 Схематично моделиране – графично се изобразява явлението-първообраз въз основа на
обобщение на съществените му особености.
 Кибернитично моделиране (моделираното явление се разработва под формата на алгоритъм от
компютърни програми).
Моделът представлява образ, копие на предмет или явление, който възпроизвежда в различна
степен на адекватност свойствата и взаимовръзките на елементите на изследвания обект. За оценка на
степента на адекватност между модела и оригинала се използват понятията „изоморфизъм” и
„хомоморфизъм”. Изоморфизмът е пълно съответствие, тъждественост между модела и оригинала.
Хомоморфизъм се изразява в приблизително опростяване на оригинала в модела. В психологията се
моделират психични процеси и ситуации – възпроизвеждат се реални житейски ситуации в лабораторни
условия.
Според целта на използване, се различават следните модели:
 Модел за получаване на познание (замества оригинала, за да се получи нова информация от него,
когато трудно може да се достигне до оригинала; пр. Макет на човешки мозък)
 Регулационен (поема временно или продължително функцията на оригинала; пр. При машините
за управление на поточна линия)
 Демонстрационен (дава информация на непознати с характеристиките на оригинала); пр: модел
на атома в химията
Според използваните средства за моделиране, моделите биват:
 Естествени модели (обекти, които реално съществуват и изследователя само ги подбира, понеже
са подобни на оригинала)
 Изкуствен модел (конструира се от изследователя)
 Семиотичен модел (използва символите на определена азбука, за да изрази свойствата и
взаимоотношенията между елементите на оригинала; пр. S→R).
Процесът на построяване на модел включва следните етапи:
16
 -намиране на някаква аналогия между явление, което искаме да проучим и друго явление, което е
вече добре изучено.
-Проверка на съответствията между двете явления – доколко пълна е аналогията
-Установяване на значимостта на взаимовръзките, на които досега не е обръщано внимание, за
да се види налага ли се поправка в модела.
-Описване на модела подробно и ясно
-Трансфер на знанията – пренос на знанията от модела към оригинала.

16. ДИАГНОСТИКА НА ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ (CASE STUDY)

Главният смисъл ена изследването на отделния случай е да се получи по-многостранна
информация за различни аспекти на изследвания обект, да му се направи по възможност пълно о-
писания и оценка.
Препоръчва се да се избере типичен случай – лице, събитие, които могат да се разглеждат като
концентриран израз на определени тенденции, където по-ясно може да се проследи влиянието и
взаимодействието на някои фактори.
Определят се методи за събиране на информация – тестове, беседи, проучване на документи и др.
Разработва се план-график за протичане на изследването във времето.
При изследването на оределен случай не се издига хипотеза, тъй като хипотезата е обощено
твърдение.
Модели за анализ на отделен случай според Хушке-Реин (1987г.)
1. Смислов модел - случаят се анализира на няколко етапа:
> Първият етап е свързан с факти, които се използват – години, дати и др.
> Вторият етап обхваща анализ на взаимовръзки
> Третият етап включва описание на действията на определени лица.
2. Моделът на взаимодействието - анализът на даден случай се прави се прави по посока на
взаимодействието с други лица, групи, в които участва – неговите очаквания, перспективи,
условия.
3. Психоаналитичните модели на анализ при изследване на отделен случай биват три вида:
1) модел на идентичността (анализът е насочен към търсене на опори за запазване на
идентичността на изследваното лице, въпреки въздействието на заобикалящата го среда.
2) Конфликтния модел (извежда на преден план наличието на кризи и конфликти в живота и
дейността на изсл. лице.; пр. Отхвърляне, незачитане; Особено внимание се обръща на по-ранните
периоди от детството, през които травми са довели до развитието на невротични синдроми).
3) Фазовов модел (насочва вниманието на изследователя към наличието на етапи в
развитието на личността на детето, при които то не е могло да изживее нормално своето детство и като
възрастен има нереализирани мечти, желания).
4. Социализационен модел (интересува се главно от социалния произход на дадено лице,
социалният контекс на неговото поведение).
5. Процесуално-степенен модел - включва следните степени на анализ на отделен случай:
> обективни факти – име, родители, място на раждане, материални условия, училище и др.
> субективен опит – чувства, подбуди, представи, очаквания, спомени, комични случаи,
анекдоти, коментирана рефлексия (коментари, относно лицето или негови познати)

17. ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН МЕТОД И ВИДОВЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ

(наблегнете на тая тема!!!, просто предчувствие)
Експеримента е метод за изследване, при който се създава контролирана ситуация, в която
повечето променливи(условия) се поддържат относително постоянни, а друга част се променят
целенасочено, така че да се отчете тяхното въздействие върху определени аспекти на психиката и
поведението. Смята се , че експеримента е единствения метод при който се отчита, съди се за
причинно-следствени връзки.
Независима променлива или фактор се нарича манипулираното от експериментатора условие, а
зависима променлива (резултативна) се наричат измененията в поведението или състоянието на
изследваното лице под влиянието на независимата променлива.
Видове експеримент:
 лабораторен (при специално създадени в лаборатория условия, контролирани от изследователя)
17
  естествен (полеви; в реалните условия на живот и дейност – трудно се провеждат)
 сляп експеримент (при него даваме невярни сведения на изследваните лица за целите на
експеримента, лъжем ги за цел, но не за действие, но в края има дебрифинг и им казваме
истината); В руски източници този вид експеримент се нарича мистификация или покриваща
версия.
 Двойно сляп експеримент (при него и изследваните лица и провеждащите експеримента, не
познават истинската цел на експериментатора и хипотезата); използват се помощници на
експериментатора, за да се избегне ефекта на Пигмалион.
 Разновидност на естествения експеримент е психолого-педагогическия експеримент. (провежда
се в училище). Състои се от няколко фази:
1. контролиращ или диагностичен експеримент (фаза, етап), при който се проучва състоянието на
психични процеси и свойства, преди упражняване на експериментално въздействие.
2. Преобразяващ, формиращ, възпитаващ, обучаващ, развиващ експеримент (фаза на оупражняване
на педагогическо въздействие)
3. Контролен експеримент, фаза при която отчитаме промяната в психичните процеси и свойства,
след упражняване на педагогическо въздействие.
Видове групи
В експериментът задължително имаме експериментална група – това са лицата, които
претърпяват въздействие. Може да има контролна група, но не е задължително. Лицата от контролната
група не претърпяват експериментално въздействие – при тях събитията протичат по традиционен
начин. Може да има няколко експериментални групи или няколко контролни групи.
Как се разпределят лицата в експерименталната или контролните групи?
1. По случаен начин - чрез жребий, рандомизация.
2. Уравняване - лица със сходни характеристики се разпределят по равно между контролната и
експерименталната група.
3. Инверсия на групите - сменят си ролите. Контролната група, след еднократно провеждане на
експеримента, става експериментална, а експерименталната става контролна група.
Валидност на резултатите
Най-общо се говори за два вида валидност – вътрешна и външна валидност. Вътрешна
валидност означава да сме сигурни, че именно експерименталното въздействие (независимата
променлива) е причинило промените в състоянието на лицата (влияе върху зависимата променлива).
Артефакти се наричат резултати от експеримента, които погрешно се обясняват с влиянието на
независимата променлива, но в действителност са причинени от други променливи, от странични
променливи.
Външна валидност е възможността за приложение на резултатите от експеримента, не само за
конкретните изследвани лица, но и за други лица, при други условия, по друго време. Доста
изследователи са критикувани за външната валидност.

18