ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА В

КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА

Психодиагностиката е област от приложната психология, която се

занимава с психологическо измерване на личността и оценка на различни
психологични параметри.
Предмет на психодиагностиката са индивидуалните особености, ин-
дивидуалните характеристики на изследваните обекти.
Психодиагностиката е тясно свързана с психологическите измерва-
ния. Познанията по психодиагностика дават ясна представа какви методи,
средства могат да бъдат използвани.
Понятието психодиагностика се среща за първи път през 1921 г. в
книгата на Херман Роршах – „Психодиагностика“. В нея той представя
своя тест за измерване на фантазиите на психично болни, нарича се „Мас-
тилени петна“.
Психодиагностиката разработва теорията, принципите и методите за
провеждане на психодиагностичните изследвания, за интерпретация на
данните и съставяне на диагностично заключение.
Съществено е значението на психодиагностиката при разпознаването
и диференцирането на състоянията, които обуславят редица форми на со-
циална дезадаптация и дисфункция на индивида. В много случаи тук се
откриват патологични явления (психопатии или психопатоподобни явле-
ния), характерологични деформации (акцентуации на характера), частични
нарушения на важни психически функции или личностни промени, пре-
дизвикани от неадекватна на изискванията социализация на личността.
Именно разкриването на отклоненията във функционирането на индивида
и тяхната типологизация заема централно място в диагностиката на раз-
личните аномалии в развитието и патологични психически състояния, а
това способства за формирането на диференцираща диагностика с най-
широко практическо приложение.
До средата на XX в. понятието психодиагностика е свързвано
основно с клиничната и диагностичната практика. Самото понятие диагно-
за въведено във вътрешната медицина от началото на XX в. навлиза широ-
ко в медицинската практика от там и в психологията. По-късно, след 50-те
години, понятието диагноза, което се употребява като синоним на детайлна
оценка и изследване на отделни обекти, се разпространява широко и в дру-
ги сфери.

Сфери на приложение на психодиагностиката са:

- клиничната, консултативната практика;
- трудовата практика;
- педагогическата практика;
- юридическата практика – за съставяне на съдебно - психологически
експертизи;
- в психологията на развитието – психодиагностика на развитието;

Възприета е класификация на методите, които се използват в психо-

диагностичната практика:
1. Обективни тестове, при които има верен и неверен отговор. Това
са основно тестове за диагностика на когнитивните процеси. Би-
ват апаратни и бланкови. Тук се включват и тестовете за интели-
гентност и постижения.
2. Стандартизирани личностни въпросници.
3. Проективни техники, с високи възможности за диагностика, но
значимо зависещи от професионализъм и интерпретационни въз-
можности на диагностика.
4. Диалогични методи – диагностична беседа, дискусии по казуси.
5. Наблюдение.

Проективни методи

Тези методи са свързани с качествени анализи и се използват основ-

но в психодиагностични проучвания и в клинична практика. Появяват се в
периодите между 20-те и 50-те години на ХХ век. Това е период на разцвет
на психоаналитична теория на Зигмунд Фройд и са силно повлияни от нея.
Стимулите в проективните методи са многозначни по своята същност и по
този начин придобиват смисъл за изследвания човек във връзка с неговите
субективни интереси, наклонности, влечение, възприятия, емоции. Същес-
твен момент при разбиране на методите е интерпретацията или обяснява-
нето от изследователя на резултатите. Самата дума проекция е с латински
произход и буквално означава хвърляне напред. Първоначално това поня-
тие се използва от Зигмунд Фройд. Но днес понятието се използва от пред-
ставители на всички психологически школи и в този смисъл, те не са само
с психоаналитично съдържание. Целта на проективните тестове е да разк-
рият скритите конфликти или емоции, проектирани от хората на тестовата
информация, която им е предоставена. Всеки проективен тест се прави с
идеята, че за разкритите проблеми може да се намери решение, чрез психо-
терапия или друго подходящо лечение. Въпреки споровете, отнасящи се до
използването на подобни тестове, те са доста популярни и широко се из-
ползват както в клинични, така и в съдебномедицински условия. В голяма
част от проективните тестове на изследваното лице се показва двусмислен
образ и след това се изисква да се даде първият, появил се наум, отговор.
Ключът към проективните тестове е двусмислеността на стимулите.
Изследваното лице може да даде отговори, които се възприемат като
по-социално приемливи или желателни, но не са най-точното отражение на
истинските му чувства или поведение. Когато се постави въпрос или сти-
мул, които не е ясен, се разкриват основните и несъзнателни мотиви и наг-
ласи. Изследващият се надява, че поради неясния характер на въпросите,
хората биха могли да се окажат по-малко способни да разчитат на възмож-
ните намеци за това, което смятат, че психологът очаква да види, като са
по-слабо изкушени да „оцветят в розово“ или да подменят резултатите.
Проективни тестове
Тестът с мастилени петна на Роршах
Това е един от най-популярните и широко използвани тестове, под-
помагащи диагностицирането на пациенти. Разработен е от швейцарския
психиатър Херман Роршах и се състои от 10 стандартизирани карти предс-
тавляващи нееднозначни мастилени петна.
Психологът показва на изследваното лице едно по едно Мастилените
петна на Роршах и го моли да опише какво вижда на изображението. Отго-
ворите се записват дословно, като се отбелязват също жестовете, тон на
гласа и останалите забележими реакции, за да бъдат подложени на подро-
бен анализ. Резултатите от теста могат да варират в зависимост от система-
та за оценяване, която се използва.
Тематично аперцептивен тест „ТАТ“
В него се изисква изследваното лице да разгледа поредица от неясни
сцени (на картинки) и след това да разкаже една история, описваща какво
се случва, как се чувстват героите и какъв ще е краят на взаимодействието.
Тогава изследователят анализира резултатът въз основа на нуждите, моти-
вите и тревогите на главния герой, както и според развитието, и краят на
историята.
Тест „Къща — дърво — човек“
При него се дава инструкция да се нарисува къща, дърво и човек.
След като рисунката е завършена, изследователят задава въпроси за изоб-
ражението, което е създадено. Първоначално проектираният от Джон Бък
тест включва 60 въпроса, които се задават, но в наши дни повечето психо-
лози ползват само част от тях или задават съставени от тях питания. При-
мер са въпросите „Кой живее тук?“, „Кой би дошъл на гости тук?“ и „Щас-
тлив ли е обитателят на този дом?“.

Слабости на проективните тестове

Проективните тестове се използват най-често в терапевтични усло-
вия. В много случаи психолозите действат с такива форми, за да получат
качествена информация за пациентите си. Някои терапевти могат да изпол-
зват проективни тестове, за да „разбият леда“ и да насърчат обсъждане на
въпроси за мислите и емоциите на пациента. Проективните тестове носят
определени предимства, но може да се каже, че вървят и с редица ограни-
чения, включително:
 - възможно е отговорите на реципиента да са силно повлияни от те-
рапевта или настройка спрямо теста;
- вероятна е субективност на самата тестова форма и интерпретации-
те могат да варират твърде много при анализ от различни специалисти.
Положителни страни на проективните тестове
Въпреки всички слабости, които имат тези тестове, все още са широ-
ко използвани от психолози и психиатри в тяхната практика. Някои екс-
перти предполагат, че последните версии на много проективни тестове
имат практическа стойност и валидност, те се използват дори в маркетин-
гови изследвания, за да се идентифицират дълбоките емоции и асоциации,
свързани със специфични продукти или марки. Голям брой проучвания по-
казват, че Тестът на Роршах има голяма стойност, като допълнителна
оценка, използвана в комбинация с диагностични форми за идентифицира-
не на умствени разстройства и увреждания.

Условия за провеждане на психодиагностичното изследване

Психологическата диагностика е сложен процес на разкриване и ус-

тановяване на широк кръг от типологични и индивидуални характеристики
на личността, тяхната оценка и интерпретация. За да е надеждна диагнос-
тичната оценка е необходимо да се спазват всички условия за провеждане
на процедурата.
Организацията и провеждането на диагностичното изследване преди
всичко отразява целта и задачите на тестирането, т. е. зависи от това, което
се търси. Целта на диагностичното изследване може да се изразява в отк-
риването на сходствата на отделния индивид или членовете на групата,
както и да се стреми към открояването на съществените различия на съ-
щите от наличните и известни норми (нормативи). Важно е предварително
да се знае и отчита обстоятелството дали изследването е индивидуално или
групово. Най-често при самото тестиране се използват индивидуални тес-
тове, но анализът на резултатите се осъществява чрез извеждане на групо-
ви данни и сравнение на индивидуалните показатели с тях. Сравняването
на две групи тестирани, както и на индивидуалните резултати с груповите
е един от популярните диагностични похвати особено ако по дадената ме-
тодика няма нормативи.
Едно от значимите условия за успешна диагностика е използването
не на един, а на няколко сходни теста, заедно с прилагането на различни
изследователски методи, като експеримент, наблюдение, анамнестично
проучване, статистически анализ и др. в строго съответствие с целта на
провежданата процедура.
Задължително е изискването да се осигури о б е к т и в н о с т на из-
следването чрез стриктното спазване на стандартите, присъщи на всеки
метод и на редица общи изисквания, като еднаквост на условията на експе-
римента, на инструктажа, на времето на тестиране, реда на поднасяне на
материала. Необходимо е още точно фиксиране на резултатите, етично от-
ношение към изследваните, избягване на фрустрационни ситуации и симу-
лация.
Диагностичното изследване показва точни резултати, когато се из-
ползват паралелно статистически проверени (количествени) и качествени
методи на проучване и форми на анализ. Още при определянето на целта
на изследването, неговата хипотеза и методи е нужен щателен подбор на
количествените и качествените критерии за оценка на резултатите.
Практическата диагностика в медицинската психология широко из-
ползва статистическите методи за анализ и интерпретация на резултатите
от психологическите изследвания.

Личностен въпросник на Айзенк

По отношение на структурата на личностните черти при човека теоре-

тиците са подкрепяли два структурни модела: малко на брой широко де-
финирани черти или много повече тясно дефинирани, специфични черти.
Модерните изследвания до голяма степен разрешават този проблем: сега
има консенсус, че структурата на личността може да бъде концептуализи-
рана по йерархичен начин, посредством мрежа от глобални черти на върха
на йерархията и по-специфични черти по-надолу. Интровер-
сия/Екстраверсия е идентифицирана като надеждна дименсия на личността
от поне двама известни изследователи в областта на психологията на лич-
ността – Реймънд Кетъл и Ханс Айзенк. И двамата използват сложни ста-
тистически методи, за да дефинират личността и създават личностни тес-
тове EPQ и Kattell 16 PF.
Има две много влиятелни теоретични схеми на организиране на чер-
тите: трифакторния модел на Ханс Айзенк и моделът Големите пет.

Айзенк използва за събиране на данни разнообразни методи: само-

наблюдение, експертни оценки, анализ на биографични данни, физически
и физиологични параметри, обективни психологически тестове. Получени-
те данни били подложени на факторен анализ за определяне на структура-
та на личността. Първоначално Айзенк разграничава два основни типа –
Интроверсия/Екстраверсия и Невротизъм/Стабилност (понякога наричат
този фактор емоционална нестабилност/емоционална стабилност). Тези
две дименсии на личността са ортогонални, т.е. не зависят една от друга.
Съответно, хората могат да бъдат разделени на четири групи, всяка от кои-
то е комбинация от двата типа: Стабилен екстраверт, Нестабилен екстра-
верт, Стабилен интроверт, Нестабилен интроверт. По-късно Айзенк описва
и въвежда в теорията трета дименсия – психотизъм или сила на Свръх-Аза.
 Трите суперчерти и съставните им черти са:

Невротизъм Психотизъм Екстраверсия

Тревожен Агресивен Търсач на силни усеща-
ния
Депресиран Студен Дързък, решителен
Чувства на вина Егоцентричен Активен
Ниска самооценка Имперсонален Развълнуван
Напрегнат Антисоциален Безгрижен, безотговорен
Ирационален Неемпатичен Социабилен
Стеснителен, боязлив Несантиментален Жизнен, бърз, подвижен
С променливи настрое- Импулсивен Асертивен
ния
Емоционален Доминантен

Много популярен в последните десет години е моделът The Big Five:

Емоционална стабилност/Невротизъм, Екстраверсия, Сговорчивост, Отк-
ритост към опита и Добросъвестност.
Петте глобални черти и съставните им черти са:

Невротизъм Екстравер- Сговорчи- Откри- Добросъвестност

сия вост тост към
опита
Тревожност Търсач на Алтруизъм Фантазия Разсъдлив
силни усеща-
ния
Уязвимост Активен Отстъпчивост Естетика Отговорен, с чувство
за дълг
Депресия Общителен Деликатност Чувства Самодисциплиниран
Насоченост Склонен към Прямота, отк- Действия Обича реда
на внимание- позитивни ритост
то върху себе емоции
си
Враждебност Топлота Доверчивост Идеи Компетентен
Умереност Ценности Стремеж към пости-
жения
 Въпросникът на Айзенк включва следните скали:

Скала 1 – екстраверсия
Скала 2 – невротизъм
Скала 3 – лъжа
Скала 4 – психотизъм

Направете онлайн следните тестове и запишете резултатите си.

http://naskoart.com/eBooks/Psihotestove/Aizenk.htm тест на Ханс Айзенк, он-

лайн

https://www.16personalities.com/bg 16 факторен личностен въпросник, он-

лайн