Приложение на лазерите в стоматологията

1. Строеж и морфологични особености на зъбните структури

1.1 Емайл
Емайлът е твърда зъбна субстанция, разположена върху коронковия дентин. Като покривна
субстанция неутрализира биохимични, термични и механични въздействия по време на дъвченето.
Неговата твърдост е най-висока в човешкия организъм и се доближава до тази на диаманта. Тази
висока твърдост е в резултат на силната му минерализация. В различните части на коронката
емайлът има различна дебелина. Най-тънък е в шийката (0,01 mm), екваториално е около 0,8 mm, а
в най-дебелата си част достига 1,5-2,5 mm.
При постоянните зъби на възрастния човек емайлът съдържа 95-96% минерални елементи, а
при временните те са по-малко – 92-93%. Емайлът на новопробилите зъби съдържа около 79%
неорганични вещества. Органичната материя на емайла при възрастни индивиди е в рамките на
0,5-2%. Водното съдържание е над 4%.
Неорганичната материя е представена от апатитни кристали и фосфати. Има данни за
наличие на аморфен Ca3(PO4)2. Съдържат се и някои хетеройони – F, CO3, Zn, Pb, Sr, Cu, Ag, Co, Pt,
които влизат в състава на кристалната решетка чрез заместване на изойони в процеса на обмяната
на апатитния кристал.
Водата в емайла съществува под две форми – слабо свързана фракция, която лесно може да
се отстрани, и устойчиво свързана фракция, която трайно е включена към апатитните
кристали.Водата има голямо значение при дифузията на молекули и йони през емайла.
Органичната материя се състои от две фракции: киселинноразтворима и
киселиннонеразтворима. Органичната материя в емайла съдържа също липиди, въглехидрати,
лактати, цитрати и гликозаминогликани.

1.2 Дентин
Дентинът съставлява значителна част от зъба. Той е покрит в коронката от емайла, а в
корена – от цимента. По-твърд е от костта и по-мек от емайла. Има светложълт цвят. Дентинът
съдържа средно около 70% неорганична, 20% органична материя и 10% вода. Неорганичната
материя е представена главно от апатитните кристали. Установени са в незначителни количества
следните елементи: Na, K, Cl, F, Fe и др. С възрастта се увеличава съдържанието на Ca, Mg, Na, Zn,
Al, Mn, а се намалява това на Cl, Pb, Co. Една част от минералните елементи е свързана с
органичната материя, каквито са напр. пирофосфатите, фосфатите в фосфолипидите, сулфатите в
хондроитинсулфата. В зъбната лимфа се намират Na, Cl, Mg, карбонати, фосфати, Ca.
Органичната материя е главно под формата на колаген, който заема 92% от органичното
съдържимо в дентина.
 Дентинът е чувствителен към допир, химични и термични дразнители. Реагира на
дразнителите с остра и краткотрайна болка. Най-болезнен е участъкът до емайло-дентиновата
граница и постепенно намалява в дълбочина.

1.3 Зъбна пулпа

Зъбната пулпа е разположена в центъра на зъба в кухина. От всички страни е оградена с
дентин. Топографски се различават две части на пулпата: коронкова и коренова пулпа. При млади
индивиди пулпната камера е широка и с възрастта постепенно се стеснява за сметка на изградения
дентин.
Пулпата изпълнява четири главни функции: формативна, трофична, сензорна и защитна.
Формативната функция е свързана с производство на дентин от одонтобластите и отчасти
от фибробластите.
Трофичната функция на пулпата се изпълнява от добреизразената кръвоносна и лимфна
система, богата инервация, наличието на клетъчни елементи и основна среда.
Сензорната функция на пулпата се определя от богатството на нервни елементи, особено на
тези без миелинова обвивка, които реагират бързо на дразнения от всякакъв вид.
Защитната функция се проявява с образуването, от една страна, на секундерен и защитен
дентин, а от друга – от особеностите на съставките на пулпата. Защитният и секундерният дентин
представляват преграда срещу външните въздействия. Защитната функция на пулпата се изпълнява
от фибробластите, одонтобластите и клетките със защитна функция, богатата инервация и
кръвоснабдяване, фибрилите и основното вещество.

1.4 Зъбен цимент

Циментът е твърда зъбна тъкан. Той покрива корена на зъба от шийката до върха.
Представлява специализирана съединителна тъкан, която е минерализирана и прилича на костта,
но се отличава от нея по липсата на кръвоносни съдове. Чрез цимента се осъществява връзката
между зъба и заобикалящите го тъкани. Циментът е най-тънък в шийката. При 11-20-годишна
възраст е около 50 µm, а при 70-годишните достига до 130 µm.
Циментът е най-слабо минерализираната твърда зъбна тъкан. Минералният състав е 65%,
органичната материя е 23% и водата – 12%. Минералният състав е под формата на
хидроксилапатит и в малко количество – минерали в аморфен вид, както и микроелементи. От
органичното съдържание 90% е колаген, а останалото количество е основна субстанция, изградена
от протеин-полизахаридни комплекси.

2. Основни заболявания
2.1 Кариес на зъбите

Зъбният кариес е локализирано, прогресиращо заболяване, чиято същност

се състои в деструкция на твърдите зъбни тъкани, главно под въздействието
на метаболитните продукти на устната микрофлора. Зъбният кариес
започва своето развитие от емайловата повърхност, като при продължаващо
действие на кариесогенните фактори обхваща емайла и дентина в ширина и
дълбочина.
Зъбната плака е неминерализирано образувание върху емайловата повърхност. Образувана е
от нормалната устна флора. Фиксирането на плаката към емайловата повърхност е много добре
изразено благодарение на структурирането й и начина й на прикрепване към органичния слюнчен
филм, намиращ се директно върху емайловата повърхност. Премахването на плаката е сравнително
трудно поради добрата й адхезивност към емайловата повърхност и структурирането й.
 Специфика на биологичното действие на лазерното лъчение върху
оралните тъкани и структури

Фиг. 1
Оптично поглъщане на зъбен емайл, хидроксиапатит и вода

Биологичния ефект на лазерната радиация върху тъканите и органите в устната кухина зависи
от режима на работа на лазера (непрекъснат, импулсен), мощността на енергията, дължината на
светлинните вълни, времетраенето и честотата на импулсите при импулсните лазери. Ефектът на
лазерната радиация зависи освен това от качествата на биологичните тъкани: оптически свойства,
пигментация, топлоемкост и топлопроводимост, акустични и механични свойства, физико-
химични свойства, микроструктура.

Фиг. 2
Приложение на термичното действие на ЛЛ за лечение на кариес и пулпит

Биологичното действие на лазерната радиация се определя от погълната в тъканите

светлинна енергия. Колкото по-прозрачна за лазерните лъчи е една тъкан, толкова по-слабо
поглъща енергията и по-слаб е биологичният ефект на облъчването.
 Най-прозрачен за лазерните лъчи е циментът, който поглъща най-малка част от лазерната
радиация. На второ място е емайлът, а най-слабо пропуска лъчите дентинът.
В инфрачервената част на спектъра (700—2700 nm) кривите на пропускане на емайла и
дентина имат линеен характер, като пропускането нараства с увеличаване на дължината на
вълната. Пропускането на светлинната енергия е 0,5—1,5 % за емайла и 0,2—0,8 % за дентина.
Трите вида зъбни тъкани поглъщат най-добре лазерна енергия при дължина на вълната 1400—1900
nm. Устната лигавица пропуска 0,4—8,5 % от светлинната енергия, а езикът - 0,2—3,5 %.
Дълбочината на проникване на лазерните лъчи в червената част на оптическия спектър
(хелий-неонов лазер — 632,8 nm) е по-голяма, отколкото в синьо-зелената част на спектъра
(аргонов лазер — 488,0 и 514,5 nm).
Сравнителни наблюдения върху проникващата способност на лазерните лъчи в биологичните
тъкани на хелий-кадмиевия лазер (441,6 nm), хелий-неоновия лазер (632,8 nm) и азотния лазер
(337,1 nm) показват най-добро проникване на лъчите на хелий-неоновия и най-слабо на хелий-
кадмиевия лазер. Във всички случаи проникването не надвишава 2—2,5 mm.
Проучванията показват, че дълбочината на проникване на лазерните лъчи в тъканите не
надхвърля няколко милиметра.

Фиг. 3
Последователност на действията при лазерно почистване (избелване)
на зъбите (laser teeth whitening) – едно от най-модерните съвременни
приложения на лазерите в стоматологията
 Преди След
Фиг. 4
Ефект от прилагането на процедурата «laser teeth whitening»

Фиг. 5
Оптично влакно за интракорпорално въздействие върху зъбни канали

Приложение на лазерите като диагностично средство в стоматологията

Лазерният лъч се използва за диагностика на физиологичните промени в лицевочелюстната
област чрез съпоставяне на реограми, миограми, полярограми на нормални и патологични тъкани.
Лазерната цитография дава възможност да се сравняват клетките на тъканите и кръвта в
норма и при патология и по този начин да се дешифрира морфологичната информация.
Много ценен метод е лазерният спектрохимичен анализ, който позволява контрола върху
съдържанието на флуор и други микроелементи в емайла in sito, върху състоянието на обтурации и
неснемаеми протезни конструкции.
Точен метод за измерване на динамичните съотношения между зъбите и ортопедичните и
ортодонтски конструкции във функция е холографското измерване чрез лазерна техника.
Дъвкателните сили по отношение на посока на приложение, амплитуда и времетраене се измерват
и регистрират от уред, включващ рубинов лазер и електронен сензор. Този метод представлява
интерес и може да се използва при измерване на подвижността на зъбите в пародонтологията.

Биологични ефекти от въздействието върху оралните тъкани с

нискоинтензивни лазери
Биологичното действие на високоинтензивните лазери върху оралните тъкани е принципно
различно от това на нискоинтензивните лазери, поради което ще бъде разгледано отделно.
Характерна особеност на нискоинтензивните лазери е биостимулиращата активност върху
живите организми. Стимулиращото влияние на монохроматичната червена светлина с дължина на
вълната 630—650 nm е установено безспорно върху различни биологични обекти (растения,
животни, човек).
Съществува предположение, че биостимулиращият ефект на нискоинтензивните лазери е
частен случай от общата закономерност, че увреждащите физични и химични агенти в малки дози
са способни да стимулират биологичните процеси. Ако се приеме това предположение, логично е
биостимулиращият ефект да бъде присъщ на лазерната радиация в различните части на оптическия
спектър.
Експерименталните и клиничните наблюдения, публикувани в литературата обаче, съвсем
определено показват биостимулиращ ефект на излъчването на хелий-неоновия лазер с дължина на
вълната 632,8 nm.
Биологичното действие на нискоинтензивните лазери и по-специално на хелий-неоновия
лазер върху тъканите в устната кухина обуславя противовъзпалителното, обезболяващото и
стимулиращо регенерацията действие на този лазер и позволява да се обоснове теоретично
приложението му за лечение на възпалителни процеси с различна етиология, при болков синдром и
за стимулиране на регенерацията на тъканите при различни стоматологични заболявания.
Индикации за лечение с хелий-неонов лазер в стоматологията има при комплексното лечение
на стоматити, пародонтопатии, биологично лечение на пулпити, при периодонтити, алвеолити и
перекоронарити, абсцеси и флегмони, артрити и артрози на темпоро-мандибуларната става,
сиалоаденити и сиалодохити, невралгии и неврити, за стимулиране на оздравителния при
следоперативни рани и костни фрактури.
Контраиндикации за физиотерапевтични процедури с хелий-неонов лазер са всички форми на
левкоплакия, изменения с пролиферативен характер в устната лигавица, папиломатоза,
хиперкератоза, ромбовиден глосит. От общите заболявания противопоказания са декомпенсирани
сърдечно-съдови заболявания, прекарани инфаркт, хипертония и хипотония III степен,
злокачествени новообразувания, доброкачествени тумори на главата и шията, кръвни заболявания,
диабет.
Терапевтичният ефект на лазерното въздействие зависи от мощността на излъчването, от
времето на експозиция, от броя на лечебните процедури и интервала между тях.
За стимулиране на репаративната регенерация най-подходящи са многократно повтарящи се
малки мощности и експозиции на лазерна радиация. В литературата за тази цел се препоръчват
плътност на мощността 1—100 mW/cm2 и експозиция на едно поле 30 s — 5 min, при повече полета
— до 25 min, при курс на лечение 2—14 процедури.
Проучванията върху динамиката на възпалителния процес при експериментално възпаление
и при лечение на хронични периодонтити са показали оптимално стимулиране на регенерацията
при плътност на мощността 30—100 mW/cm2 и експозиция 30 s— 2 min на поле при лечебен курс 6
—7 облъчвания.
За обезболяваща и противовъзпалителна терапия в литературата се препоръчва плътност на
мощността 100—200 mW/cm2, експозиция 2—5 min на поле, при повече полета — до 20 min, при
курс на лечение до 14 процедури, като продължителността на лечението се определя от сроковете
за повлияване на възпалението и болката.
За фотоинхибиращо действие (потискане на клетъчната пролиферация при някои
стоматологични заболявания, потискане на вирусната инфекция при вирусни стоматити) се
препоръчва плътност на мощността на лазерния лъч 200—400 mW/cm2, сумарно време на
облъчването 20 min при лечебен курс до 14 процедури .

Хелий-неонов лазер
Определена роля за биостимулиращия ефeкт играе спектралната характеристика на
светлинните вълни. Червената светлина прониква в биологичните тъкани по-добре от светлината в
останалата част на видимия и ултравиолетовия спектър.
Излъчването на хелий-неоновия лазер стимулира синтеза на РНК, колаген, редица ензими..
Механизмите на биологично действие на хелий-неоновия лазер са следните:
1. Терапевтично действие на клетъчно ниво — дължи се на фоточувствителността на
клетките. Фотодинамичният ефект се осъществява чрез активиране на ядрения апарат и системата
ДНК—РНК—белтък, при което се засилва синтезът на белтък в рибозомите. При облъчването се
повишава активността на ензимите от цикъла на Кребс и се засилва усвояването на кислород от
клетките. На фона на посочените промени се увеличава мито-тичният индекс на клетките, в
резултат на което се активира репаративната регенерация.
2. Механизъм на повишаване на резистентността на клетките към увреждане — дължи се на
засилена продукция на защитни белтъчини в клетките (лизозим, интерферон) и ускорено
разграждане на патогенните и токсичните агенти. Настъпващите под влияние на облъчването
промени в клетките нормализират физиологичните процеси в увредените клетки и повишават
тяхната резистентност.
3. Терапевтично действие при възпаление—обуславя се от въздействието върху
компонентите на възпалителната реакция — ексудация, алтерация, пролиферация, а също и от
общите промени в организма, изразяващи се в подобряване на защитно-приспособителните
реакции.
Ексудация. При облъчването настъпва дилатация на съдовете в микроциркуларното русло,
която след прекратяване на въздействието се заменя с вазоконстрикция. Това съдейства за
отстраняване на застойните явления, нормализиране пермеабилитета на съдовете, намаляване на
ексудацията и отока на тъканите.
Алтерация. Активирането на метаболитните процеси и тъканното дишане при въздействие с
хелий-неоновия лазер съдейства за потискане на анаеробните процеси и свързаната с тях ацидоза в
тъканите. Тя обуславя дистрофични и вторични микроциркулаторни смущения. Тяхното
остраняване намалява алтерацията на възпалените тъкани.
Пролиферация. Стимулиращото влияние на хелий-неоновия лазер върху пролиферативния
компонент на възпалението е свързано с активиране на системата ДНК—РНК—белтък и засилване
на митотичната (пролиферативната) активност на клетките. Ускорява се размножаването и
узряването на фибробластите, образуването на колагенни влакна, узряването на гранулационната
тъкан. На този фон се ускоряват процесите на епителизация и по-бърза регенерация на устната
лигавица.
Общото въздействие на хелий-неоновия лазер върху организма при възпалителни процеси се
изразява в активиране на неспецифичната хуморална защита — засилен синтез на комплект,
лизозим, интерферон. Повишава се фагоцитарната активност на микро- и макрофагите.
Активирането на макрофагеалната система стимулира функцията на имунокомпетентната система
(Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите), която осъществява специфичната имунологична защита.
Следователно под влияние на облъчването се подобряват защитно-приспособителните реакции,
насочени към ликвидиране на патологичния процес.
4. Механизъм на въздействие при регенеративни процеси — той е свързан с усиления синтез
на белтък и нуклеинови киселини, чието натрупване води до стимулация на митозите.
При травматични увреждания се засилва образуването на колагени и еластични влакна и
епителизацията на лигавицата. Активира се образуването на съдове и регенерацията на нервни
влакна за сметка на ускоряване растежа на аксоните. Ускорява се костната регенерация и
образуването на калус при фрактури.
Активирането на репаративните процеси в меките тъкани и костите е свързано най-вероятно
с нивото на обменните процеси в облъчваните тъкани.
В редица експериментални и клинични наблюдения се посочва благоприятен ефект на
облъчването с хелий-неонов лазер при възпалителни процеси.
При облъчване на зъбите с експериментален пулпит с хелий-неонов лазер още в първите дни
се активират пролиферативните процеси — увеличава се броят на левкоцитите и фибробластите.
Възпалителният процес се ограничава в мястото на трепанация на пулпната камера и проникване
на инфекцията. Наблюдава се разрастване на нови съдове, които вземат участие в разсейването на
възпалителното огнище и затваряне на трепанационния отвор. Останалата част на пулпата запазва
нормална структура, което показва, че са запазени биологичните й функции.
Въздействието с хелий-неонов лазер при възпаления оказва подчертано противоексудативно
действие. Възпалението е свързано с активиране синтеза на простагландините, следователно
лазерната радиация влияе на този процес. Предполага се, че механизмът на противовъзпалителното
действие е свързан със стабилизация на клетъчните мембрани.
Хистоморфологични наблюдения върху протичането на оздравителния процес в устната
лигавица при експериментално моделирано бактериално и химико-токсично възпаление след
облъчване с хелий-неонов лазер с плътност на мощността 30 и 100 mW/сm2 в курс на лечение 7
процедури са показали, че епителизацията на лигавицата настъпва 4 дни по-рано, отколкото в
контролните опити.
За изучаване промените в биологични обекти на клетъчно ниво се изследват
експериментални модели от клетъчни култури, съставът на периферната кръв при увреждания на
устната лигавица.
Една от най-важните характеристики на репаративната регенерация на тъканите е
способността за деление на клетките, т. нар. пролиферативен индекс. Наблюденията относно
влиянието на лазерната радиация върху пролиферативната активност на определена тъкан са
необходим етап в изясняване стимулиращото или инхибиращото влияние на излъчването с
определени параметри върху тази тъкан.
Известно е, че фибробластите и епителните клетки на устната лигавица участват активно в
процесите на възстановяване при патологични процеси. При облъчване на клетъчни култури от
фибробласти с хелий-неонов лазер с мощност 0,1—50 mW/сm2 и експозиция 30 s до 10 min при
брой на облъчванията 1—5 се наблюдава увеличаване на пролиферативната активност на клетките
1,3—1,5 пъти. При същите условия облъчването с аргонов лазер не променя пролиферативния
индекс на клетъчните култури.
Съществено значение за терапевтичното приложение на хелий-неоновия лазер има неговият
подчертан аналгетичен ефект. Аналгезията се обуславя от функционална блокада на рецепторите и
снижаване на импулсната активност на болковите огнища, а така също от стимулиращото действие
на облъчването върху регенерацията на нервните влакна. Обезболяващият ефект се проявява в
различни интервали от време — от първите минути след облъчването до 1—2 h след него и
продължава до няколко часа.
Биологичният ефект на хелий-неоновия лазер, очертан в посочените експериментални и
клинични изследвания, позволява да се обоснове неговото приложение в стоматологията като
противовъзпалителен, обезболяващ и стимулиращ регенерацията физиотерапевтичен фактор.

Термомеханични и биологични ефекти от въздействието върху оралните

тъкани с високоинтензивни лазери
Биологичното действие на високоинтензивните лазери върху оралните тъкани зависи от
дължината на светлинната вълна, плътността на енергията, от термичния и ударния ефект на
лазерния лъч, възникващото електромагнитно поле, фотоелектрични, фотохимични и други
изменения в облъчваните тъкани, а също и от специфичните качества на меките тъкани в устната
кухина и твърдите зъбни тъкани, които притежават различни оптични, механични и физико-
химични свойства.
 Фиг. 6
Прагова плътност на енергията на лазерното въздействие върху
зъбна тъкан, необходима за осъществяване на тъканна фотоаблация,
в зависимост от абсорбцията

Още първите проучвания относно въздействието на високоинтензивната лазерна радиация

върху твърдите зъбни тъкани показват, че физичните и химичните свойства на емайла и дентина
могат да бъдат променени под действието на лазерните лъчи. Установено е, че облъченият при
определени условия зъбен емайл се деминерализира по-трудно. Тези промени са свързани с
намаляване скоростта на разтваряне на подложения на лазерно въздействие емайл.

Фиг. 7
Лазерна система за третиране вътрешноста на зъбната пулпа

Механизмите на възникване на структурни промени в твърдите зъбни тъкани след лазерно

въздействие са обект на редица проучвания. Изследвани са промените при въздействие върху
твърдите зъбни тъкани с различни видове лазери: рубинов, аргонов, СО 2-лазер, неодимов лазер.
Лабораторните тестове дават основание да се допуска кариес-превантивен ефект на лазерната
радиация.

Основни ендолазерни стоматологични процедури

 1. Подготовка на канал в зъбната 2. Пулпектомия (отстраняване на
пулпа (висока мощност на възпаления инфектогенен
лазерното въздействие участък от пулпата)

3. Разширение на зоната на лазерно

въздействие до пълно
4. Обтурация и възстановяване
отстраняване на
възпалителното огнище

Фиг. 8
Метод на лазерно разрязване (W1) на дентална тъкан с
предварително загряване на зоната на разреза с друг лазерен сноп (W2).

Лазерно избелване на зъбите

С лазер много добре се избелват зъбите. Зъболекарят нанася върху тях избелващ гел, който
след това се активира с лазер. По този начин зъбите могат да се третират заедно или поотделно.
(Процедурата струва около 100 лв.)
 1. Рубинов лазер и диодни лазери в червената област от спектъра
При въздействие на лъча на рубиновия лазер върху зъбния емайл се наблюдават структурни
промени, обусловени от термичния и ударния ефект на излъчването.
Експериментални проучвания върху зъби на хамстери, облъчвани с рубинов лазер с енергия
55 J/сm2, показват образуване на кратери в емайла и дентина със стопяване и заличаване на
структурата на емайла около кратерите и некроза на зъбната пулпа. При облъчване с енергия 35
J/сm2 се наблюдава също кавитация на емайла и дентина с тежки дегенеративни промени в зъбната
пулпа.
При микроскопски н микрорадиографски изследвания върху екстрахирани зъби, облъчвани с
рубинов лазер с плътност на енергията 4000 J/сm2, се открива овъглена, леко вдлъбната емайлова
повърхност. При енергия 1300 J/сm2 в емайла се образува кратер с диаметър 2,5 mm. В същото
проучване се проследява ефектът на облъчването върху кариозни дефекти. При 1300 J/сm2 почти
цялата кариозна дентинова материя е изпарена с изключение на малка зона между дентина и
емайла. Пигментираният кариозен дентин, който поглъща по-добре лазерната енергия, се
разрушава и изпарява по-лесно от здравия дентин.
Електронномикроскопски наблюдения на зъбен емайл след въздействие с рубинов лазер с
изходна мощност 2 W установяват образуване на кавитация с дълбочина 220 µm и ширина 140 µm.
Зоната около кратера е изградена от стопен безструктурен емайл.
При въздействие на лазерния лъч върху зъбите се развива висока температура, но лазерният
импулс трае само няколко милисекунди и покачването на температурата е мигновено. При
изследване ефекта на рубиновия лазер върху доброволци in vivo се установява покачване на
температурата с 100 за 1 µs, като върху емайла се образува малък кратер. Пробантът няма топлинно
усещане и болка, но получава възприятие за червена светлина при затворени очи и усеща миризма
на изгоряло.
Опитите за приложение на високоинтензивните лазери за рекристализация на емайла и
подобряване на неговата резистентност поставят проблема за реакцията на зъбната пулпа при
температурното въздействие, резултат на интензивната лазерна радиация.
При облъчване in vivo на зъбите на експериментални животни (маймуни) с рубинов лазер с
нефокусиран лъч с плътност на енергията 60 и 250 J/сm2 се откриват минимални промени в
пулпата, изразени в слабо увеличаване на концентрацията на клетките. При морфологичното
изследване на 3-я ден след лазерното въздействие не се констатират възпалителни промени в
зъбната пулпа. Авторите допускат, че необратими промени в пулпата могат да настъпят при
значително по-висока енергия на лазерния лъч.
При въздействие върху зъби на експериментални животни с рубинов лазер с плътност на
енергията 1880 J/сm2 не се наблюдават промени в зъбната пулпа. При плътност на енергията 2330
J/сm2 има огнища на некроза в зоната на облъчване, едем и съдова дилатация в останалата пулпа.
Следователно началната пулпна реакция към лазерното въздействие се намира в интервала между
1880 и 2330 J/сm2.
Посочените наблюдения дават основание да се направи извод, че рубиновият лазер
предизвиква тежки деструктивни промени в твърдите зъбни тъкани и пулпата и не е подходящ за
клинично приложение в профилактиката и лечението на зъбния кариес.
 Фиг. 9
Въздействие с диоден лазер върху меките тъкани с цел премахване на възпалителни процеси

2. СО2-лазер
Зъбният емайл притежава абсорбционен пик, близък до дължината на вълната на СО2-лазера.
Промените в структурата на емайла и дентина при експониране с СО2-лазерен лъч се
изразяват в образуване на кратер с цепнатини в емайла и с рекристализация на емайла в съседната
зона, която е с висока рентгенова плътност. Увеличава се минерализацията на периферния дентин
в зоната на облъчването. Предполага се, че източник на минерализацията на повърхностния дентин
е стопеният при облъчването и наслоен върху дентина хидроксилапатит от зъбния емайл. При
въздействие с енергия 20 J/cm2 се образува кратер без цепнатини в емайла. Около кратера
настъпват промени в концентрацията на калция и фосфатите. Наблюдават се зони с по-високо
минерално съдържание, които потвърждават възможността за увеличаване минерализацията на
емайла под лазерно въздействие.
Структурните промени в емайла при въздействие с СО2-лазер са в пряка зависимост от
интензитета на излъчването. При енергия 50 J/cm2 повърхността на емайла е напукана и петниста.
При 25 J/cm2 се наблюдава лека опалесценция, видима само при изсушаване на емайла. При 13
J/cm2 не се откриват макроскопски промени на емайловата повърхност.
В търсене на оптимални параметри за въздействие върху твърдите зъбни тъкани, са
изследвани промените в екстрахирани човешки зъби, повлияни с импулсен СО2-лазер с мощност
0,5—15 W, продължителност на импулса 100 ms и честота 20—300 Hz. При мощност 0,5 W не се
наблюдават промени в емайла, но при 2,5 W се образуват кратери и емайловата повърхност
придобива хомогенен характер. Над 2,5 W се наблюдава изгаряне на емайла. При изследване
топлофизичните свойства на твърдите зъбни тъкани след въздействие с СО2-лазер се установява
принципна възможност за приложение на този лазер в профилактиката на кариеса. Поради високия
коефициент на поглъщане на енергията от емайла допустимите стойности на поглъщане на
енергията и мощността практически съвпадат със съответните параметри на лазерния импулс. За
стопязане на емайла и рекристализацията му е необходима висока температура, но тя е опасна за
пулпата. За да се изпълнят изискванията на профилактиката на кариеса за рекристализацията на
емайла без увреждане на пулпата, трябва да се използва висока мощност (10 W/cm2) при умерена
енергия на лазерното излъчване (10 J/cm2).
Промените в структурата на емайла и повишаването на неговата киселинна устойчивост в
експеримент дават основание за заключения върху резистентността на облъчен с СО2-лазер емайл
in vivo в условията на устната среда. Емайлови проби, въздействани с СО 2-лазер с енергия 10—15
J/cm2 и фиксирани посредством мост в устната кухина в продължение на 4 седмици, запазват
интактна емайловата повърхност. Контролните необлъчени проби при същите условия показват
признаци на деминерализация, типична за началния кариес.
Добре програмираното лазерно въздействие може да стерилизира патологично променения
дентин, без да предизвика необратими промени в пулпата.
 При лечение на открита пулпа с СО2-лазер с мощност 4 W и експозиция 15 s се установява
стерилизация на дентина и повърхностна коагулация на пулпната рана с последващо образуване на
цикатрикс, който позволява запазване на виталитета на пулпата и успешен изход от лечението.
Следователно при добре подбрани параметри на интензитет и експозиция и по-мощните лазери
могат да намерят подходящи индикации при лечение на пулпитите.
Ефектът на СО2-лазера върху меките тъкани в устната кухина се изразява в изпаряване и
разрушаване на тъкани. При експониране на устна лигавица, гингива и език с мощност 5, 10 и 20
W се наблюдава изпаряване на тъканите в зоната на попадане на лъча. Само при мощност 5 W се
запазва базалната мембрана на лигавицата. Подчертава се липсата на кървене от дефектите в
лигавицата.

Фиг. 10
Лечение на труднозарастващи и неподдаващи се на медикаментозно
въздействие рани (трофични язвички, афти) с помощта на CO2 лазер.

3. Nd-YAG и Er-YAG лазери

Увреждащият ефект на Nd-YAG-лазера върху зъбната пулпа е много по-слаб, отколкото
ефекта на рубиновия лазер. Докато при въздействие с рубинов лазер с плътност на енергията 2370
J/cm2 в зъбната пулпа се наблюдават тежки хеморагии и огнища на некроза, при въздействие с
неодимов лазер с по-голяма плътност на енергията (4494 и 6772 J/cm2) промените в пулпата са по-
леки. При 4494 J/cm2 зоните, засегнати от лазерната радиация, са добре отграничени от съседната
нормална пулпа. Дори при плътност на енергията 6772 J/cm2 не се наблюдава некроза на пулпата в
нито един от наблюдаваните случаи.

Зъбен кариес преди лазерно Зъбен кариес след лазерно Състояние на зъбния
въздействие въздействие емайл след третиране с
 киселинен разтвор
Фиг. 11
Термоаблативно третиране на кариес с импулсен Nd-YAG с енергия160 mJ

Термичният ефект на високоинтензивните лазери може да бъде избегнат при лазери с много
кратки импулси и по-голям интервал между импулсите. Например изследван е кариес-
превантивния ефект на неодимов лазер с плътност на енергията 10 J/cm2, продължителност на
импулса 100 ns и честота 1 Hz. Преди облъчването образците се покриват с абсорбираща материя,
а температурата се контролира с термодвойки. След лазерното въздействие те се поставят в
деминерализиращ разтвор. Микроскопски в пробите не се открива подповърхностна
деминерализация, характерна за началния кариес. Наблюдението покгзва, че лазерното
въздействие води до ефикасно потискане на образуването на кариес-подобни лезии в емайла.
Температурата на зъбната пулпа се повишава с 20°. Достигната температура 57° би предизвикала
деструктивни промени в пулпата при въздействие, по-дълго от 10 s. Тъй като времето на
повишаване на температурата при импулса е по-кратко от 1 s, увреждане на пулпата не може да
настъпи.

Фиг. 12
Прецизно отстраняване на зъбен емайл с пикосекундни импулси на Nd:YAG и Ho:YAG лазери

Посочените проучвания дават основание за сериозни надежди, че в бъдеще лазерите ще

играят определена роля в профилактиката и лечението на зъбния кариес. Лазерната енергия може
да промени физичните и химичните свойства на емайла така, че той да стане устойчив на
кариесогенните фактори на оралната среда. Първите получени in vivo данни очертават перспектива
за използване на лазерната енергия като съвременно средство в профилактиката на заболяванията
на твърдите зъбни тъкани.
 Фиг. 13
Ефект от лазерно въздействие върху хидроксиапатит с Er:YAG лазер

Фиг. 14
Система за лазерна имплантология (поставяне на импланти и пломби) с Er:YAG лазер
 Въздействие на Er:YAG Въздействие на Er:YAG лазера
лазера върху зъбния емайл върху зъбния дентин
Фиг. 15

Нискоинтензивна лазерна терапия в стоматологията. Лечение на гингивити и

периодонтити

Възпаление на венците (Гингивит)

Възпалението на венците протича с поява на тъканна течност (ексудат), увреждане на
тъканите (алтерация) и разрастване (профирация). Гингивитът бива първичен, когато възниква
под въздействието на локални фактори (инфекциозни, термични, химични и др.) и вторичен,
когато представлява признак за общо заболяване.
Катаралният гингивит се появява под въздействието на зъбни плаки, зъбен камък, остри
краища на счупени коронки, корени, неправилно изработени пломби и протези, както и при редица
кръвни, инфекциозни, алергични и други общи заболявания. Възпалението на венците протича
остро или хронично. Острото възпаление се проявява с лек сърбеж, болка при докосване на
венечните папили, кървене с повишено слюнкоотделяне. Хроничното възпаление протича с по-
слаби прояви. По-рядко се среща гноен гингивит, обикновено като бактериално усложнение, с
подуване, зачервяване, поява на ранички и абсцеси, подуване на регионалните лимфни възли.
Често се среща язвен гингивит.Той има инфекциозен произход. Острият язвен гингивит започва с
нощна болка от невралгично естество и поява на язви. Папилите на венеца некротизират и се
покриват със сиво-жълти налепи.
Хипертрофичният гингивит се среща предимно в млада възраст и се изявява с подуване на
венците. Постепенно се образуват малки възелчета, гладки и меки, които лесно кървят. В по-
късния стадий на болестта възелчетата се уплатняват и не кървят.
Лечението на гингивита започва с премахване на локалните дразнители, особено на зъбния
камък. Прилагат се антисептици, витамини. Гнойният и язвеният гингивит изискват
специализирано стоматологично лечение, което включва анестезиране и почистване на зъбния
камък, медикаментозно обработване на язвичките, прилагане на антибактериални и антигъбични
средства, нискоинтензивна лазерна терапия.

Нискоинтензивна лазерна терапия

Тя е ефикасна, природосъобразна терапия с лъчиста енергия. Прилага се като предшестваща
процедура по време на лечение на каналите и след запълването им. Мобилизира
противовъзпалителните и регенераторни възможности на тъканите. Активира неспецифичните
фактори на защита (комплемент, интерферон и др.), засилва левкоцитната реакция, фагоцитната
активност на микро и макрофагеалната система. Активира се микроциркулацията и се стимулират
метаболитните процеси.

Нискоинтензивна лазерна терапия

 С лазерната терапия се повлиява на още на болката и острата симптоматика. Ускорява се
овладяването на наличен или предизвикан инфекционен процес в периапекса. Процедурата е лека
за изпълнение и се посреща с удоволствие от пациента. Апаратът за полупроводникова лазерна
терапия в комплекса „Скорпион” е с удобен алгоритъм за управление, памет за последната
процедура, текуща информация върху цифров дисплей. Апаратът е комплектован със
специализирани оптични приспособления, подлежащи на високотемпературна стерилизация и се
придружава с инструкция в която са включени клинично апробирани методики за лечение.

Лечение на остри и хронични гингивити

Лечението започва с клинична орална хигиена. След отстраняване на зъбната плака,
надвенечния и подвенечен зъбен камък, а при хроничен пародонтит и след кюртаж без ламбо на
пародонталните джобове, в комплекс с медикацията се назначават нискоинтензивна лазерна
терапия и локална диадинамофореза на лекарствени средства.
Нискоинтензивна лазерна терапия на остри и хронични гингивити
Лазерна терапия е утвърден метод с подчертан противовъзпалителен, обезболяващ и
стимулиращ регенерацията ефект. Комбинирането на медикаментозното с този вид терапия
значително увеличава ефекта на лечението и отдалечава рецидивите. Терапевтичният ефект е с
дефинирано от пациенти подобрение още след първите процедури, което допълнително активира
мотивацията им. Терапията е приятна, безболезненна, атравматична и се посреща добре от
пациента. В зависимост от характера и степента на заболяването се назначават 5-7 процедури. Като
поддържаща терапия след няколко месеца лечебният курс може да се повтори.

Хирургично лечение на остри и хронични заболявания на пародонта. Пародонтоза

Пародонтоза
Болестта се среща рядко и е характерна за младата възраст.
Първичното увреждане е в дълбокия пародонт и по същество е
дегенеративно, а повърхностните тъкани на опорно-държащия апарат се
засягат вторично. Началото на заболяването обикновено е безсимптомно и
започва най-често в пуберитета. То засяга само постоянното съзъбие.
Характерен признак на болестта е бързо протичащата вертикална
деструкция на алвеоларната кост в областта на първичните постоянни
кътници и резците. Постепенно зъбите се разклащат.
Венецът не се променя. При сондиране на венечната бразда се
откриват дълбоки джобове, които достигат и до върха на зъбния корен. Тази
находка е характерна за резците и кътниците, докато другите зъби не са
засегнати. Обикновено липсват зъбен камък, кариес или зъбни налепи.
С напредване на заболяването се наслагват възпалителни явления (гноене на джобовете).
Зъбите са подвижни, затруднено е дъвченето. Рентгеновото изследване разкрива деструкция на
алвеоларната кост около засегнатите кътници и резци.
Пародонтозата, особено в по-млада възраст, протича бързо, но зъбите се разместват и
разклащат, а при неправилно лечение изпадат.
 Нискоинтензивна лазерна терапия при предоперативна подготовка

Лазерната терапия се провежда за подобряване трофиката на тъканите, подлежащи на

хирургична интервенция, активизиране локалната имунна система, както и за постигане
определен противовъзпалителен ефект. Използват се специализирани оптични
приспособления за подвеждане и дозиране на енергията.
Нискоинтензивна лазерна терапия при следоперативна терапия
Препоръчва се провеждане на 5 до 7 следоперативни терапевтични процедури на следващия
ден след свалянето на гингивалната превръзка и конците (поради ниския коефициент на светлинно
пропускане на пародонталните превръзки). Терапията се провежда чрез ръчно сканиране в зоната
на оперативното поле – вестибуларно и лингвално на разстояние 5-6mm от прикрепената гингива,
по две минути на зъб с плътност на мощността 100 mW/cm².