Пробeн изпит по БЕЛ за 7. клас 1. и 2.10.2022 г.

Response ID:234 Data

2. Участник

Три имена на ученика:

Димитър Тенчев Тенчев

Населено място:
Град: : Пловдив Област: : Пловдив

Имейл адрес на родител/ученик, на който ще получите резултатите:

4. ТЕСТ

4. 1. Текстът е:
Б) научен

5. 2. Коя е темата на текста?

А) Значение на водата за живота на Земята

6. 3. Посочете вярното твърдение.

Б) Информацията, която се дава в таблицата, допълва информацията от текста.

7. 4. Кое твърдение НЕ е вярно според текста?

В) По-малко от един милиард души по света нямат достъп до чиста питейна вода.

8. 5. Кое твърдение НЕ е вярно според информацията в таблицата?

Г) По-малко от 1% е прясната вода в езерата, в реките и в язовирите.

9. 6. С кой от посочените глаголи може да допълните изречението, като имате предвид

информацията в текста?

Всяка година една от агенциите на ООН...................................международни дейности за

Световния ден на водата.
Г) съгласува

10. 7. С какво значение в текста е употребено словосъчетаниетоводна криза?

В) дефицит на питейна вода

11. 8. Кое твърдение за таблицата е вярно?

Б) В таблицата са използвани три еднородни части.
5. (untitled)

9. С коя от думите може да се замени подчертаната, без да се промени смисълът на изречени

Г) подходяща

10. Кое твърдение за изречението е вярно?

В) В изречението има две определения.

11. Какъв вид е местоимението която?

Б) относително

12. В кой ред правилно е определена думата като част на речта?

В) на – съюз

6. (untitled)

16. 13. Запишете сказуемите, употребени в изречението.

предполагат, ще страда

17. 14. Обяснете защо в изречението са употребени кавички?

употребена е метафора

18. 15. Преобразувайте простото изречение в сложно, без да променяте смисъла му.

Близо 4 млн. умират всяка година от болести, причинени от замърсена вода.

Близо 4 млн. умират всяка година защото са причинени болести от замърсената вода.

19. 16. Като имате предвид информацията от текста и таблицата, запишете два
аргумента в подкрепа на тезата, че е необходим Световен ден на водата.
1. : Опазване качеството на водите: Споделена отговорност за общото благо
2. : Цената на качество на водата

20. 17. Препишете текста, като редактирате правописните и пунктуационните грешки,

както и грешките в членуването.

Съвремените таблети позволявът вавеждане на информациата чрез докосване

върху екранът с пръсти или с писалка. На компютърният пазар, расположени
между много функционалните и мощни приносими компютъри, и джобните
смартфони таблетите имат по-скоро междинна роля.
Съвременните таблети позволяват въвеждане на информацията чрез докосване върху екрана с пръсти или с писалка.
На компютърниат пазар, пазположени между много функционалните и мощни преносими компютри, и джобните
смартфони, таблетите имат по скоро междинна роля.
21. 18. В коя двойка героите са с противоположни качества (характеристики)?
В) Стефчов – Огнянов

22. 19. Посочете грешното твърдение.

В) Стихотворението „Хайдути“ разкрива идеята за приемствеността.

23. 20. В кой ред правилно са свързани цитат и художествен похват?

В) ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода! – дума с преносно значение

24. 21. Кой от литературните термини НЕ е характеризиран правилно.

Б) роман – голяма по обем лирическа творба с широк кръг картини, събития и много герои

25. 22. С коя от думите НЕ е удачно да се завърши твърдението.

Всяка кръпка по палтото на Серафим е знак за...

Г) милосърдие

26. 23. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение.

В) В стихотворението „Хубава си, моя горо“ гората е представена като закрилник на борците за свобода.

27. 24. Срещу всяка буква запишете името на героя от творба (откъс от творба),
изучена в V или в VI клас, за когото се отнася съответната характеристика.

А) Лицето му беше сухо, черно с рядка черна брада...

Б) На лицето му се изображаваше душевна сухост и жестокосърдие.
В) Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.
Г) ... високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с
миловидно, чисто и бяло лице.

А) : Серафим
Б) : Кириак Стефчов
В) : Лазо
Г) : Рада Госпожина

28. 25. Запишете в три-четири изречения какво е внушението на думите на Благолаж от

разказа „Косачи“ на Елин Пелин:

И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и

отидеш.
Внушението е+ че съществуват два паралени свята+ на ежедневното, обикновеното, реалността, и светът на
приказното, тези два свята си взаимодействат и всеки влиае на другия. С това внушение Лазо прави правилничт избор в
реалния свят
7. (untitled)

29. Прочетете текста и го преразкажете от името на баба Цветана.

Из „Орехът“
Александър Колев

Баба Цветана се качваше по стълбите на подлеза на Софийския университет,

дърпайки тежка, близо осемкилограмова, шарена пазарска количка. (...) Отиваше към
гарата, за да хване влака за село Железница. Мярнах я отдалеч, бързайки за някаква
делова среща. Стъпало по стъпало, бавно и полека тя се клатушкаше нагоре, а около
нея народ. Народ бе, млади хора колкото щеш, здрави и прави. И никакво внимание.
Грабнах количката с усмивка, докато изричах „Може ли?“.
– Ей, че то останали готини млади хора в България, бре! – възкликна баба
Цветана, ухилена до уши.
– Е как – отговорих сподавено.
От заключението ѝ ми заседна буца в гърлото.
И така разговорът с баба Цветана тръгна бавно и полека, стъпало по стъпало
нагоре. Била учителка. И преподавател била за кратко в „ей тоз университет зад нас“.
(...) Сподели ми с детска, бликаща на порои от очите радост как се е видяла с колеги
от Университета.
– И слушай, слушай. Срещнахме се случайно, че се и познахме! След толкова
време.
Вече не бързах чак толкова. Бях закъснял така или иначе. Знаех, че тези
неслучайно случайни срещи са един път, и не исках да пропусна момента.
Продължихме по жълтите павета и баба Цветана ми разказа следната история.
Преди двайсетина години, абе и тя не помнеше кога точно, ама внуците били
трети клас тогава, със сина ѝ Павел в голяма разпра влезли. За ореха в двора на
къщата, дето го спомена. Десетина метра дърво било, на над петдесет години по него
време. Баба Цветана лично помни как с баща ѝ го садили, когато тя била малка. Как му
връзвали пръчки за пристягане, за да расте прав, а не накриво. Помни също как едно
лято било страшна суша, ама капка дъжд два месеца не падала от небето. Цялата
реколта в района заминала, ала младото дърво издържало. Силно дърво, жилаво.
Като баба Цветана.
Живели си бедно по тия времена в с. Железница. Синът ѝ точно бил останал без
работа, с две малки дечурлига, снахата и тя не припечелвала много и един ден Павел
дошъл и ѝ казал:
– Майко, аз намерих как ще изкараме някой лев. Ще отсека ореха в двора и ще го
продам за дървесина. Каза ми един майстор днеска в кафето на центъра, че дървото е
старо, хубаво и скъпо. Добри дъски щели да станат. Хиляда лева кубика плаща.
– Да не съм те чула повече! Нехранимайко с нехранимайко! Намери си работа,
дървото няма да пипаш – сопнала се на секундата тя.
– Няма работа, майко, цяло село обиколих. И в Благоевград търсих… А докато
намеря, хляб откъде? Твоята скромна заплата за нийде е.
Баба Цветана се натъжила. Говорила и със снахата, ама и тя без ум в главата. (...)
Седмица баба Цветана ходила подир сина си и му говорила, та говорила. Идната
събота бил се разбрал синът ѝ с майстора да секат дървото. Треперела си тя,
поплаквала си, къде скришом, къде не, ама петък вечер дошла и бабата се примирила.
Божа работа ли било (...), станало чудо. Цяла събота небето се продънило. От рано
сутринта до късна вечер гърмяло, святкало и черните облаци изливали вода, колкото
и Струма не е виждала. Реката, която минава точно през селото, излязла от коритото
си и улиците станали непроходими. Майсторът наминал и отложили работата за
вторник. Баба Цветана се зарадвала и отдъхнала. И пак тръгнала, та говорила ли,
говорила на сина си, а той глух сякаш. Чува, ама не слуша.
Дошъл вторник. Баба Цветана скроила план с последни капки надежда, станала
призори и събудила внуците. (...) Направила тя мекици, извадила пудра захар и
сладко от диви ягоди. Взела люлката, онази същата, от детските години на Павел, и я
метнала през най-ниския клон. Изкарала едно родопско одеяло и с децата седнали
под ореха да закусват.
Павел се събудил по-късно, направил си кафе и бодър-бодър взел брадвата и се
запътил към ореха, където майсторът трябвало вече да го чака. Излязъл на
дървените стълби и занемял. Детски смях и глъчка огласяли двора на родната му
къща както никога досега. Във въздуха се носело ухание на мекици, ягоди и кафе. (...)
Люлката като махало се извисявала от единия край на дървото до другия. Павел
приседнал на стълбите и ги загледал. Спомнил си детските си дни в същия двор, със
същата люлка. Спомнил си как баща му го люлеел толкова силно, че Павел вярвал, че
вижда целия свят отгоре.
– Тате, тате, ела да видиш колко нависоко ме залюля баба! – провикнала се
малката му дъщеря.
– Идвам, идвам – изстенал Павел, като тръгнал да прибере брадвата в мазето.
Баба Цветана го посрещнала и щом видяла засъхналите петна от сълзи под
очите, разбрала. Брадвата също не виждала.
– Айде бе, Павле, знаеш ли откога те чакам? Майка ти прави страшни мекици! –
казал майсторът с пълна уста.
– Ида, ида. Ама тая работа, дето я мислехме, няма да я бъде.
– Няма, я. Цвета ми разказваше точно, та тоя орех е цяла история. Вашата
история. Памет. (...)
Продължили така цяла сутрин. След седмица на Павел му предложили работа в
Благоевград, а баба Цветана я поканили в Университета в София да преподава.
 Немотията се свършила.
А орехът, орехът и до днес се извисява в двора на къщата, хвърля тежка сянка
на поляната и с цялата си величественост пази паметта на рода им. Защото дърво без
корен няма.
– Момче, благодаря ти за помощта, ще хващам влака, че правнуците ще ми ги
водят утре на гости. Единият е първи клас! Радвам се, че са останали готини хора в
България! – баба Цветана силно стисна ръката ми и бавно и полека се отправи към
перона, дърпайки тежката пазарска количка.

Качвах се по стъпалата на подлеза на Софийския университет. Отиивах към гарата+ та да си хвана влака за село
Железниица. Мярна ме отдалеч еднин младеж който бързаше за някаква делова среща. Качвах се бавно по
стъпалата+ а около мен млади хора колкото щеш. Младежът грабна количката и ме попита дали може да ми помогне. С
усмивка до уши се зардвах , че са останали готини млади хора в България, а той от тези мой думи все едно му заседна
буца в гърлото. И така лека по лека изкачвахме стъпалата и си говорихме. Разказх му+ че съм била учителка в този
университет за кратко. Той сигурно бързаше, но му беше приятно да си говорим. Вървяхме и си приказвахме. Започнах
да разказвам историята, която се случи преди двадесет години+ в която бях влезнала в спор с моят син Павел. В къщата
ми има десет метров орех+ който е много стар, над 50 години. Синът ми тъкмо бе останъл без работа. Той дойде при
мен и ми предложи да отсечем ореха и да го продадем за дърва. Сопнах му се. Едната събота Синът ми се бил разбрал
с майстора да секът дървото. поплаквах си и тъжах. Петъка, съботата и неделята стана мрачно, гърмеше, вълеше от
сутрин до вечер. Зарадвах се и си отдъхнах. Стана вторник и с последните си надежди станах призори +събрах внуците
си, взех една люлка от времето на моя син и седнахме около ореха да закусваме. Пваел си падаше поспаланко+ затова
той се събуди по-късно. След като стана+ направи си кафе и с брадвата се запъти към ореха, а майстора го чакаше там.
Той излезе на двора и чу как ние с внуците и майстора се смеем и забавляваме. Павел седна и ни загледа +аз люлеех
малкия си внук+ а той през това време викаше баща си. Той дойде с пресъхнали сълзи под очите, а майстора похвали
моите мекици+ които бях направила. Седна той и цяла сутрин се веселяхме. След седмица на синът ми му ппредложиха
работа в Благоевград+ а мен, мен ме поканиха в университета да преподавам. Бедността свърши+ а орехът, орехът и
до ден днешен си стои в двора. Това беше историята+ благодарих на момчето за помоща, влака дойде+ казахме си чао
с момчето и му казах+ че утре ще ми водят внуците на гости. бавно и полека се отправих към перона+ дърпайки
пазрската ми количка.

8. Успешo попълнена пробна матура

New Send Email

Oct 02, 2022 05:07:18 Success: Email Sent to: maturata7@klett.bg,dimitar.tenchev09@gmail.com