СЦЕНАРИЙ ЗА ПРАЗНИК НА БУКВИТЕ

„БАЛ НА ПРИКАЗНИТЕ ГЕРОИ”

Сценарият е изготвен по идея на Златка Чардакова с
помощта на Мая Дългъчева, съвременна писателка на детски
произведения. Текстовете на песните „Въпросителна” и”Топка
– калпазанка” са на същата писателка, а музиката е на Жанина
Янкулова.

В ролята на Ала-Бала – Златка Чардакова

Глашатай: (влиза и бие барабанче):

Внимание!Внимание! Нечувано! Невиждано! Грандиозно, грациозно,

шикозно, помпозно! Феята на приказките - Фери кани всички в своя дворец.
Ще има бал, приказен бал!Сложете си тоалетите, скочете в каретите!
Оставете тези строги костюми, скучните думи и погледа вял…, елате на бал!

(На сцената влиза Фери, за да покани и посрещне приказните герои.)

Фери: Скъпи мои поданици, малки, големи и съвсем пораснали, вие, които
не можете да заспите приказка, вие, които си припомняте любимите
приказки, четейки ги на своите малчугани, заповядайте на бал! Той е за тези,
които още вярват в чудеса, и за онези, на които им се иска отново да
повярват, че грозното патенце ще се превърне в лебед, че спящата красавица
ще се събуди и ще срещне своя принц, за всички, чиито сърца са изпълнени с
добро, светлина и надежда. Елате на нашия приказен бал! Повеселете се с
любимите си герои. Повярвайте в щастливия край на всяка история. Входът
на двореца е отворен за всички.
(Децата влизат, подреждат се и пеят „Въпросителна” /или друга, избрана
от учителя/, след което влиза Ала-Бала.)

Ала-Бала: Ала-Бала! Ала-Бала!Стига си баламосвала хората. Те вече не

вярват в приказки!

(към публиката) Нали не вярвате! Особено в празни приказки. Принцеса,

дето се събуждала след сто години, ами че тя ще е вече баба и разни лебедови
перушини… Децата днес мечтаят за машини, магазини, лимузини… . Не им
обърквай главите с разни феи и чародеи!

Фери: (тихо към децата) Това е феята Ала-Бала, не помня да съм я канила на
бала.

(към Ала-Бала) Моля те, иди си със добро! Не разваляй нашето тържество!
Дето стъпиш, правиш бъркотия!

Ала-Бала: Ооо, на мен не ми минават тия! Ще остана тук напук и понеже

много ме ядоса всички ей сега ще омагьосам.

(Изрича заклинание и омагьосва децата като едно по едно ги завърта.

Всяко дете кляка в различна поза на земята и се вкаменява.)

Ала-Бала, Ала-Бала! от досадните им книги.

Духай, ветре, като хала. Размени им имената,

Влез във приказките стари страницата и страната!

при слуги и господари, Всички да ги изоставят

при кралици и джуджета, и децата да забравят

при лисани и козлета… тези приказки и песни,

Духай, ветре, измети ги скучни и безинтересни.

(След като всички деца са омагьосани, застава в средата и с вдигнати

ръце изрича заклинание.)

Гръм и мълнии, трещете, празника им развалете,

нека тук да няма танци, Всички в миг се вкаменете,

смях и радост да заглъхнат! във скали се превърнете!

(към Фери)

Сега, драга ми колежки, всичко си дойде на мястото. Приказките са добре

накълцани и разбъркани…, една салата от приказки,просто да си оближеш
пръстите! И понеже съм я поръсила със забрава, никой никога няма да си
спомни от коя приказка е дошъл, с кого трябва да се срещне, пък за
щастливия край… хъм, да не говорим.

(Излиза, смеейки се.)

Фери: Страхувах се тя да не дойде на бала, но ето че най-страшното се

случи. Аз нямам сили да разваля магията, но мога да помогна на един от
героите и ако другите успеят сами да открият от коя приказка са, магията ще
се развали.

(Отива към Пипи. Завърта магическата си пръчица над главата й.)

Пипи! Пипиии, събуди сеее!

Пипи: (Изправя се като се протяга)

Лудории правя куп, спя наопаки напук

на това, че всички казват: „Щураво е туй дете!”

Ала те не знаят, май, че с Нилсън си живеем в рай.

От нищичко не се боим, играем и се веселим.

А имам и приятели добри – Томи с весели очи

и Ани, Ани, Аника – дето много се бой. (излиза)

(С ръка над уста се провиква като се обръща към Томи и после към
Аника. Те се изправят като се протягат .)

Томи: Хей, сетричко,събуди се!

Виж две плитки и стегни се, тръгваме да търсим скункс,

а какво е то – не знаем, ала Пипи ще ни каже, даже ще ни го покаже.

Аника: Томи. Моля те поспри! Много ме е стрх, помни!

Пипи със своите бели почва още от зори.

Сетих се, че има и друг, дето прави все напук

куп бели и пакости.

Сещаш ли кой е той? Патилан бе, братко мой!

Патиланееее! (излизат)

Патилан: (събужда се) Всички чакат с интерес

да узнаят още днес как ще бъде баба в стрес.

Гущер лази из тревата, баба скокна на скалата.

С охлювите що се случи, мисля, всеки е научил…

Стана баба Цоцолана, стана рано от зарана,

но намери във капана дядовата ръкавица.

Там на топло бе се скрила плаха заешка душица. (излиза)

Зайо Средногорски: (събужда се)

Аз съм Зайо Средногорски, крия се от думи хорски.

Все съм морен и подплашен, тичам все по пътя прашен.

Ту ме дебне хитрата Лисана, ту пък рошава мецана.

Да се скрия где не знам.Ах, насреща ми Вълчан! (излиза)

Вълчан: (събужда се) Ауу! Колко съм гладен!

Ала вече знам, че с търпение и хитрост

седем палави козлета, седем мънички братлета на закуска ще изям.

Козле: (събужда се) Хей, живеехме безгрижно в старата гора,

бяхме седем ний козлета с майчица добра.

Тя бе майчица грижлива, ставаше в зори

с меки клонки и коприва да ни нагости.

Вълчан: (припява) Ауу! От глад умирам!

Ауу! Но тук намирам! Ауу! Заключен дом.

(с престорен глас) Дръпни резето и вратата сама, ще се отвори. (излизат)

Червената шапчица: (събужда се)

Бабке, защо ти е толкова дебел гласът?

Защо са ти толкова големи ръцете и очите?

А защо са ти толкова дълги и остри зъбите? (излиза и вика)

Помооощ!

Ловец: (събужда се) Как ли се случи тази измама,

че Червената шапчица вече я няма?

Ала с моята пушка ловджийска

всичко ще променя – и нея, и бабата ще спася!

Ето проблемът решен е –всичко се случи навреме, няма го вече вълкът.

Ала хитрата, хитра Лисана, стройна, в червена премяна

тихо прошепва засмяна. (излиза)

Лиса: (събужда се) На небето ясни, ясни звезди!

Мръзни, мръзни, вълча опашко! Хи-хи-хи! Хи-хи-хи!

Болен здрав носиии! Болен здрав носиии!

От викане гърлото ми пресъхна. Хей, къде си Ежкооо? (излиза)

Ежко: (събужда се) Бързам, Лиске! Бързам, само, че почакай

стомната да взема. На река ще ида за вода студена!

Бързооо ще се върна! Оле таз Лисана мира ми не дава,

но не щеш ли ето рошава Мецана! Тъъъкмо ще почина! (излиза)

Мецана: (събужда се)

Как си побратиме, Ежко? Разбрах, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема.Чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява. Топъл го пий, да те сгрява.

До огнището топличко стой, а стане ли ти горещо,

като Богданка извикай: Примъъък! (излиза)

Богданка: (събужда се) Примък – отмък! Примък – отмък!

Мамо, тате, бързайте и се захващайте за работа,

Че в този дом, който не работи не му дават да яде.

Денем шетам край огнище и не мръщя се на нищо.

Всички лятос на полето от старика до детето

сеем, жънем и косим, че когато сняг забръска

що ще чиним ний зимъска? (излиза)

Щурче: (събужда се) Ще поискам срам, не срам

аз от мравчица една само няколко зрънца.

Мравка: (събужда се) Ще поискаш, ала знам

Няма нищо да ти дам.

Аз събирах по зрънце с разтуптяно сърчице,

а пък ти със своя глас само пееше в захлас!

Щурче: Да, със своя нежен глас веселях ви, пях в захлас.

Пях в полята, пях в житата на сеячи и жетвари

И разказаха ми те как веднъж дошъл при тях

страшен, страшен котарак с ей такъв мустак.(Показва като разтваря ръце и

излиза.)

Котаракът в чизми: (събужда се) Добър ден, добри жетвари!

Обещание си дадох своя беден господар да даря с нечуван дар

и от беден мелничар да превърна в мъдър цар.

Мелничарският син: (събужда се) Този хитър котарак

май ме прави на глупак, но надявам се, че знае,

ако нещо съгреши, няма да му се размине! Ще остане без уши!

Котаракът в чизми: Чухте ли, добри жетвари, ако не кажете на царя,

че тези ниви са на Маркиз Дьо Карабас, ще ви накълцам на кайма…

Хааа, голям храбрец съм аз, храбър, храбър, храбър…(излизат)

Храбрият шивач: (събужда се) Седем с един удар! (Замахва със сабята си)
Седем с един удар! (Отново замахва в другата посока.)

Треперете великани, но не знаете, че аз много се боя от вас.

Вземате ме за храбрец и във вашия дворец каните ме да празнувам,

а пък аз кошмар сънувам. В моя сън се появи звяр със кървави очи.

Ала случи се така, че девойка му запя, затъгува тя за него

И превърна го от звяр в красив, прекрасен цар.

Звярът: (събужда се) Хубавке, върви, върви и баща си ти спаси!

Не тъгувай ти за Звяра, но помни, че имам вяра

във един прекрасен ден да се върнеш пак при мен!

Хубавка: (събужда се) Към дома си ще пътувам и със Звяра се сбогувам,

но откривам низ сълзи във зелените очи, от които се страхувах,

ала от дълго време знам, доброта се крие там!

(към Звяра) Ще се върна, обещавам!

Звярът: Сълзи Хубавка пролива, грозно ми лице облива,

ала нейните сълзи проклятието развалиха и от зла орис ме спасиха!

Идвайте на тържество! Идвайте на пиршество!

За такова пиршество в друга приказка тъгува край огнището девойка.

(излизат)

Пепеляшка: (събужда се и тъгува) Моите хубави сестри щастие ги озари,

пременени, натъкмени ще празнуват до зори.

Феята: (събужда се) Не тъгувай, кръщелнице моя,

ето тази рокля е твоя, но добре съвета помни,

още преди полунощ да напуснеш онзи разкош!

Пепеляшка: Три пъти красива бях, но така и не успях

истината да разкажа и зарита в пепелта, щастието ме намери

и доброто пак спечели! (излиза)

(Излиза Ала-Бала, а децата подават главици и я гледат.)

Ала-Бала: (разплакана) Оле, оле сама останах!

Стана тя каквато стана, глупаво постъпих зная

и от сърце ще се разкая и пред вас ще обещая,

че вече няма да се меся в приказния свят чудесен,

само, моля, ала-бала, нека дойда и аз на бала!

(Излизат Пепеляшка и нейната кръстница и застават от двете й страни.)

Феята: Виж колко е тъжна! Дали да не я поканим да се повесели с нас?

Пепеляшка: А как ще разберем дали това не е преструвка?

(Излиза приказната фея Фери.)

Фери: Аз ще ви помогна!

Ще изпитаме Ала-Бала и ще разберем дали наистина иска да стане добра.

(към Ала-Бала) Ако желаеш да празнуваш с нас ще ти помогнем да се

промениш. Искаш ли?

Ала-Бала: Искам. Искам.

Фери: Хайде, деца, елате да изпитаме Ала-Бала.

(Всички деца излизат на сцената.)

Фери: Сега ще ти казвам поговорки, а ти ще ги довършваш.

Който не работи…

Ала-Бала: Който не работиии…, много ще яде!

Всички деца: Не, не, не!

Богданка: Който не работи, няма да яде.

Ала-Бала: Който не работи, няма да яде.

Фери: На лъжата краката са…

Ала-Бала: На лъжата краката сааа… дълги!

Всички деца: Не, не, не!

Козлето: На лъжата краката са къси. Всяка лъжа се разкрива.

Ала-Бала: На лъжата краката са къси. Всяка лъжа се разкрива.

Фери: А сега трябва да отгатнеш и една гатанка:

На бяло поле черно семе сеем,

С очи го берем, с ума го мелем.

Що е то?

(Ала-Бала се замисля, а децата тихичко й подсказват.<книгата>)

Ала-Бала: Книгата, книгата, сетих се, че е книгата!

Фери: Да, книгата е. а знаете ли с какво се пишат книгите?

Ала-Бала: Зная, зная, зная – с букви!

Фери: Да, с помощта на буквите. Сега ще ви разкажа легендата за тях.

Преди много, много години по нашите земи живеели хора, които нямали

своя азбука. С нейното създаване се заели братята Кирил и Методий.

Трудили се ден и нощ и накрая съставили нашата азбука.За всеки звук

създали буква, за всяка буква – име: аз, буки, веди и място й отредили, и
запели буквите:

(Стихчетата се разпределят по преценка на учителя.)

1.Кирил и Методий славни 2. Ако на света ни няма

ни създали малки, главни – Как ли ще напишем „мама”?

трийсет братчета, сестрички, За това, добри дечица,

подредени във редички. Молив вземайте в ръчица!

3. Ако на света ни има 4. Всичките от А до Я-то,

ще напишем ний „родина”, в книжка сме задружно ято.

С чудни сини планини Букви сме много знаем,

и със златни равнини. С теб света ще опознаем.

5. Буквички сме интересни 6. Но бъдете с нас вежливи!

И за писане сме лесни. Изпишете ни красиви!

С колеца и със чертички Ако пишете ни грешни,

Образуваме се всички. Ще сме тъжни, ще сме смешни!

7. С моливче над листа снежен

Нека всеки е прилежен,

Писъмце да пише кратко:

„Мили мамо, бабо, татко!”

Родна реч
Родна реч омайна, сладка, Тя звънти, когато пея,

що звучи наред край мен; в радостни игри ехти;

реч на мама и на татка, вечер приказки на нея

реч, що мълвим всеки ден. баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,

родна ред ми пак шепти…

милва като нежна песен,

като утрен звън трепти.

Родна стряха
Бяла, спретната къщурка, Тука, под липите стари,

две липи отпред. не веднъж играх;

Тука майчина милувка тука с весели другари

сетих най – напред. скачах и се смях…

Къщичке на дните златни,

кът свиден и мил

и за царските палати

не бих те сменил.

Фери: Браво! А сега да видим какво сте научили за буквите, думите и

изреченията.

(На пръчката й предварително са завързани въпроси, свързани с

българския език и са навити на свитъчета. По преценка на учителя
броят на въпросите може да е пет-шест или за всяко дете.)

Фери: Чудесно! Вие знаете много. Нека сега да пируваме и да танцуваме.

(Децата танцуват и пеят песента „Буквички”. В края на песента Фери
тръгва да излиза и Ала-Бала се провиква след нея.)

Ала-Бала: Хей, приятелко, поспри се.

Няма страшно, усмихни се!

Искам да се запозная,

искам да си поиграя

с уважаемите зрители –

баби, дядовци, родители.

Ще изпитаме и тях.

(към публиката) Да не станете за смях?

(На пръчката на Ала-Бала има предварително навити на свитъци и

завързани въпроси:

1.Кога японците казват „Добро утро” ? /когато научат български език/

2.По коя стълба не можеш да се изкачиш? /по нотната стълбица/

3.Баща и син и баща и син си купили по един банан. Колко са

бананите? /три – дядо, баща и внуче/

4.По цял ден върви, а на едно място стои? /часовник/)

Глашатай: Внимание, внимание!

Макар да нямах намерение

да спирам туй чудесно представление,

настана време да се разделим

и страстите си да успокоим.

А в празника чудесен,
надявам се и интересен,

Участие днес взеха:

(Изважда списъка и чете имената на децата от класа и ролята, която са

изиграли. Пример: В ролята на Червената шапчица – Красимира.
Участниците един по един се покланят и сядат в публиката. След
изчитане на всички участници, глашатаят прави крачка напред.)

Глашатай: Най – гръмогласният сред вас усмихнат глашатай бях

аз…………/името му/

Край