You are on page 1of 2

Интересно е как в традицията ни ясно се вплита и възможността за използването на конеца,

везбата и зашиването като магически предпазен обред, извършван от жените. Има дни в
които везането, преденето и прането е забранени, защото ако предеш например ще
създадеш прецедент, ще привлечеш лоша сила. Има и други дни в народния ни календар
обаче, в които в ден като днешният/ 01. Февруари, известен повече в Странджанско/ шиенето,
везането се приема точно с обратен знак. То е несловесна магия, предпазна магическа
практика. Като такава то се свързва и с идеята за съхранението, както и защита от лоши
влияния, на този които я извършва.
Както се вижда съществуват две основни направления във везбената ни практика като
приложение на практическа магия. От една страна може да е опасно да шиеш, защото това
привлича лошото, пакостливи духове и т.н., заради което съществуват строги забрани в
миналото да се шие, преде, да се използват ножове, ножици и др.в опредерени моменти на
годината.
Но съществува и другото направление, което ни свързва с принципа на защитата и
съхраннението на енергията. Дни, в които магията е вплетена в съчетание от наричане и
практиката на везането.
Така ясно виждаме жив пример на един основополагащ принцип на нашия видим свят– този
на дуалността. В посочените гори примери ясно са очертани в магическите практики на
везбата, въплащаването на принципите на сътвърението и разрушението.

Интересно е и още нещо, възможно е да е и съвсем случайно, но...знаете в вселената винаги


има невидими връзки. Днес първи февруари е началото на Китайската нова година. Това
първо и второ, днес настъпва новолуние- първото за месец февруари. Все събития, в които
периода се ознаменува като важен, защото нещо нова започва, започва нов времеви цикъл.
Новата година, новата месечина, новата енергия. Няма случайни неща и е много хубаво да
научим повече за силата на народа си, на корените си. Там знам, че за всеки има сила, за
всеки търсещ ще има подаръци. Важното е да я съхраняваме и пазим, защото тя ни свързва с
живото познание на целия космос и ни дава възможности да растем и да се развиваме.
В миналото, на днешният празник наричан Трифуньето, в Странджа са се изпълнявали
особени магически действия за обезвреждане на домашните вредители, мишки или други
гризачи, а в някои случаи и вълци. Той се е изпълнявал в диалогична форма. Завързвали са
на младо момиче очите с червена кърпа и са го карали да замаже домашното огнище с
глина, както и четирите ъгъла на стаята. Докато то маже, майка му или някоя от сестрите му
го питала:
- Какво мажеш? - а то отговаряло:
- Мажа на мишките очите!
- Мажи, да ги замажеш!
Този диалог продължавал докато момичето мажело най – старателно. Целта на това
заклинание била мишките да не могат да открият долапа с хляба или хамбара със зърното.
Подобен бил и обреда за предпазване от вълци. Стопанката на дома заставала разкрачена
над купчина жарава изкарана пред домашното огнище и с игла и конец шиела по полата си.
- Какво шиеш? – питала я някоя от жените в дома.
- Шия на вълците устата! – отговаряла стопанката.
- Ший, да я зашиеш!
Легендата която разказват за св. Трифон в лозарските източни части на планината, представя
светеца като пародиен образ. Според нея, докато св. Трифон си зарязвал лозето, покрай него
минала сестра му Богородица, която отивала в църквата с детето си, както изисквал обичая,
след четиридесетият ден от раждането. Той и се присмял, че родила неженена. Тя като го
чула ѝ станало много мъчно. На връщане тя минала покрай дома на св. Трифон и рекла на
жена му: - Взимай парцали и сол, и тичай на лозето, че мъжът ти си отряза носа!
Като чула жена му, хукнала към лозето ,където видяла св. Трифон жив и здрав. Тя му
разказала за случката, а той и рекъл:
- Как ще си отрежа носа, аз режа така, не така.
И като показал без да иска си отрязал носа. Добре, че жена му била донесла парцали и сол,
както и казала Богородица, та го превързала навреме. От тогава го наричали Трифон Зарезан.
В северозападна Странджа разказват друга легенда, според която, св. Трифон научил хората,
че лозето трябва да се зарязва. Веднъж св. Трифон отишъл с магарето си на лозето. Там той
видял свой познат и решили да се почерпят с вино. Напили се и заспали. Магарето на светеца
се отвързало и изгризало пръчките на част от лозето му. Когато св. Трифон се събудил и
видял какво е направило животното, го набил. Но, на есен изгризаните кютюци дали по
обилен плод от останалите. Така светеца открил тайната на зарязването и научил и хората на
нея.
Трифуньето или Трифун бил първият от три поредни дни наричани в Странджа Трифунци,
Симьонето или Лихите дня. Следващият ден, Сретение Господне, е известен още като
Второто лиху, а третият, в който православната църква почита св. Симеон, е наричан Дядко
Симеон, или Третото лиху. Тези дни са били свързани с множество забрани, с цел
предпазване на дома, животните и децата. В централна Странджа, в Малкотърновско,
следели какво е времето през тези три дни и по него гадаели какво ще бъде времето до края
на зимата.
Това е началото на месец Февруари, който в тази част на планината наричали Малкьет
(Малкият). За него казвали, че колкото брат му Януари или Големят, бил кротък и добър,
толкова Февруари бил зъл и лош. А той, според преданието в своята антропоморфна форма,
казвал за себе си:
- Ако не ме беше срам от бати, щях да направя такъв студ, че гърнето на огъня от едната
страна да ври, а от другата лед да се поледява.
Източници:
Стоян Райчевски. Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София, 2016, 55- 60с.
Странджа. Материална и духовна култура. София, 1996, 321с. (сборник)
съществена 

You might also like