Антонов и

Атанасов ден
Антоновден

Празнува се на 17 януари

Почитаме Св. преподобни Антоний Велики

Имен ден празнуват: Антон, Антония и Антоан

Антоновден
С какво се свързва празника?

Св. преподобни Антоний Велики е първият

всепризнат основоположник на монашеския
аскетизъм, чиито живот преминава в молитва и
пост.
Според народните вярвания на този празник се
предпазваме от болестите и най-вече от шарката и
чумата, която дедите ни наричали лелята. Така
Антоновден е бил известен и като Лелин ден или
още Чумин ден и налагал забрани за извършване
на определена домакинска дейност и за
приготвяне на определени ястия.
Антоновден
Какво не се прави на празника?

Празникът налага строги забрани – домакините не трябва да плетат и предат, както и трябва да
избягват домакинска работа, която не е свързана с подготовка за празника, за да не се
разлюти шарката и да покоси децата.

По-интересна обаче е забраната за варене на боб и леща, като се предполага, че тази забрана
е свързана с вид шарка, наричана на народен език лещенка, тъй като наподобява именно
зърната на лещата. За да не гостува в дома шарката
и да не покоси семейството чумата, домакините
забравяли за варивата на този празник и не ги
приготвяли и поднасяли на трапезата.
Антоновден
Какви са традициите?
Жените изпичат содени питки, като една от тях оставят на
тавана за чумата, за да остане и тя там и да не влезне в
дома им, а други от содените питки дупчат отгоре с
вилицата, за да не се "надупчат" децата от шарка.
Питките се намазват богато с мед и се подават за здраве
без тази, която домакинята предвиждала за чумата.
Сред традиционните ястия, които се приготвят, са
тутманикът и пълнената кокошка. Тези ястия се считат за
традиционни обредни ястия за Антоновден.
В някои краища на страната дедите ни считали празника
за „лош“.
Връзката между Антонов и Атанасовден
В народните представи свети Антон и свети Атанас са братя близнаци, които според
легендата са ковачи. Народът вярвал, че болестите се раждат на Антоновден и тръгват по
хората на следващия ден – Атанасовден, така че правели всичко възможно да ги
омилостивят, изпълнявайки обреди на Антоновден, за които вярвали, че помагат да
омилостивят лошите болести и да държат лелята далеч от дома си.
Атанасовден

Празнува се на 18 януари

Почитаме Свети Атанасий Велики

Имен ден празнуват: Ася, Атанас, Атанаска,

Живка, Живко, Наска, Наско, Настя, Тина, Тинка,

Таню, Таска.
Атанасовден
С какво се свързва празника?

Според легендата, когато Господ разпределя небето и земята между светците, на

Атанасий се падат зимните студове. Затова празникът бележи средата на зимата, от този
ден тя постепенно си отива, а на много места денят е известен като “Среди зима”.
Поверието гласи, че Свети Атанасий прогонва зимата, която лека-полека отстъпва място
на лятото.
Светецът е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове.
Държи заключени ветровете в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на
страшни змейове, с които те пият вода от реки и езера и отвличат момите от хорото.
На този ден Атанасий отива в планината, съблича дебелия кожух, облича копринена риза
и се провиква: “Иди си Зимо, идвай Лято!” Затова в българската традиция е популярен
изразът “Танас гилди, яз гилди!” (Атанас дойде, дойде лятото!”).
Атанасовден
Какво се прави на празника?
Задължително се коли черна кокошка или черно пиле, които се готвят с ориз и се раздават на
роднини и близки против болести.
Вярва се, че болестите бягат от черното пиле, а перата му имат
целебна сила, затова се пазят и не се изхвърлят.
Приготвят се хлябове, намазани с мед или петмез срещу болести,
особено срещу чума.
В някои региони се вярва, че на този ден се ражда чумата, затова
трябва да се умилостиви със сладки питки. Когато се раздава
от хляба и курбана се казва: “Свети Танас да помага!” Вярва
се, че светецът пази хората и домашните животни от
смъртоносни болести. На някои места в България се палят огньове, които всички прескачат за
здраве.
Атанасовден
Какво не се прави на празника?

На този ден не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на висока топола и избира
жертвите си.
Не се минава покрай топола и други високи и стари дървета.
Не се работи нищо, за да се предпазят хората от шарка, обриви, язви и други болести.
Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката и да не ги нападат
мечки.
Забранено е впрягането на добитъка. В противен случай животните ще се подхлъзнат и ще си
счупят краката.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек и да не се разболее от
охтика, синя пъпка и други обриви.
Атанасовден
Предсказания
Ако на Атанасовден времето е топло и снегът се топи, годината ще бъде плодородна.
Ако времето е топло и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.
Колкото по-дебел е снегът на Атанасовден, толкова повече плод ще има през лятото.

В някои селища в Тракия се прави молебен за дъжд през

лятото, а жените раздават пити. В Родопите свързват
затоплянето на времето със светеца, който се чества на
другия ден след Атанасовден - наричат го св.Тимей и
вярват, че е третият, най-млад брат на Антоний и
Атанасий. Свети Тимей прекадява земята с тамян и
оттогава тя започва да се затопля, затова стопаните се
подготвят за работа на полето.
Благодаря за
вниманието!