РОДИ СЕ ДЕТЕ, СИН НИ СЕ ДАДЕ

"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде;

И управлението ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник,
Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира."
Исая 9:6

1
„Младенецът“. Анастасия Панчева, 16 г., гр. Враца

2
3
 Роди се дете, Син ни се даде

В един обор, в малкия град Витлеем Юдейски, преди 2000 години се роди едно бебе, детето
на Йосиф и Мария. Макар и родено на толкова обикновено място, самото то беше
необикновено. Неговото раждане е причината да празнуваме всяка година Рождество, но ние
хората като че ли сме забравили за това. Йосиф и Мария бяха обикновени хора от еврейския
град Назарет. Докато бяха сгодени, Мария беше девица. Още преди да се съберат с Йосиф
като мъж и жена, Святия Дух постави в утробата й Божият Син. Изпрати ангел Гавраил при
нея в Назарет, за да й каже, че ще зачене и роди син, когото ще нарече Исус, което означава
Йехова, който спасява. Ангелът й каза, че Исус ще бъде велик и ще се нарече Син на
Всевишния - Божият Син.

Раждането на Исус е пророкувано много години преди Той да се роди. Една от книгите в
Библията, които пророкуват е тази на пророк Исая. В псалмите цар Давид също е пророкувал
че ще се роди Месията, Христос, което означава Помазаник, Един, който е помазан със сила
от Бога да спасява. Лука и Матей също говорят за раждането на Спасителя. Матей е евреин
и в своето евангелие се обръща към евреите, говорейки им за сина на Всевишния, като им
цитира моменти от Стария Завет, когото те познават много добре. Матей описва съня на
Йосиф, в който ангел му се явява насън и му казва, че детето, което е в утробата на Мария е
заченато от Святия Дух. И това малко бебе, което ще се роди, ще спаси човеците от греха им,
като започне от народа на Бога – Израел! Всичко това ще стане, за да се сбъдне казаното от
Господа чрез пророка много години преди това: „Ето девицата ще зачене и ще роди син и ще
го нарекат Емануил“, което означава Бог с нас.

Лука пък се обръща към всички хора по земята, говори за Божия Син, описвайки го като
спасителя на човеците. Той ни показва Исус като ясен пример за това как трябва да живеят
хората по земята. Синът на Бога слезе на земята и стана човек, но нито веднъж не излъга, не
измами, не ограби и не стори зло на никого. Исус от Назарет ни показа как може да се живее
в праведност, когато изберем да следваме Бог, а не греха. Спасителят живееше сред хората,
които вършеха грях, и беше светлина за всеки, който вярваше в Него.

В наши дни всеки втори човек лъже, мами ругае и нагрубява. Аз никога нямаше да разбера
колко зли са хората, ако не бях погледнала към Бога. Винаги съм си мислила, че колкото и
зло да е сторил човек, все пак в него има нещо добро. Бог обаче каза, че хората са зли и имат
нужда от Спасител. Аз го разбрах, защото го видях. Всеки ден в училище гледам как
съучениците ми се обиждат и подиграват едни на други. По телевизията постоянно
съобщават как хора биват убивани от други хора. Е, нима сме добри след като сме способни
да отнемем човешки живот? Ами не, всъщност никак не сме добри. Затова Бог даде
единственото си Дете, затова Исус се роди и умря на кръста, за да спаси всички нас от греха,
защото греха води до смърт. Бог толкова ни обича, че не иска нито един да погине. По тази
причина Той ни даде възможност да се спасим от греха, като повярваме в Неговия Син Исус
Христос. Онова малко, безпомощно бебе, което се роди преди 2000 години в обор в малкия
еврейски град Витлеем.

Ние хората взимаме за даденост раждането на Спасителя. Слагаме на празника етикет „

Коледа“ и го използваме като повод да се съберем със семейството си, да похапнем вкусни

4
неща и да получим подаръци. Всъщност поставяме истинския повод за празнуване на заден
план. Нямаме търпение да дойде това време от годината, в което ще си напълним стомасите
и ще бъдем затрупани с подаръци. Но заради нашия егоизъм сме склонни да пренебрегнем
напълно детето, което се роди да спаси цялото човечество.

Това дете всъщност е най-големият подарък, който сме получили, и който някога ще
получим. Затова, нека докато празнуваме раждането на Исус си спомним любовта, с която
Бог ни възлюби. За да можем да се обичаме така, както Той възлюби нас.

Стефани Душкова, 15 г., София

„Роди се боже чедо“. Станимира Савова, 12 г., гр. Нова Загора

5
 Коледен подарък
Седмица преди Рождество Андрийко се връщаше у дома от своя приятел Максим. Те заедно
се подготвяха за празничното тържество в училище.

Навън се свечеряваше, а от небето кръжаха големи пухкави снежинки. Андрийко с интерес

поставяше длан пред лицето си, разглеждайки на своята ръкавичка формата на снежинките.
Момчето много искаше да намери две еднакви снежинки.

Изведнъж момчето видя на снега червени петна. Андрийко се приближи, за да ги разгледа

по-добре. Той се убеди, че това са капки кръв. Момчето първо си помисли, че на това място,
под дървото, е паднала някоя ранена птица. Но в снега лежеше малко котенце с ранено ухо
и лапичка. Котето беше белоснежно, затова беше трудно да го забележиш сред купчините
сняг.

Андрийко взе котето в ръце и дочу, как диша животинката. Котето беше полуживо и много
слабо. Освен това то беше доста измръзнало, затова момчето веднага скри находката в
пазвата си.

У дома момчето с майка си обработи котешките рани и му наляха топло мляко. Но котето
едва лизна угощението, защото беше без сили.

Минаха няколко дни и в котето се появи добър апетит. То добре си хап ваше млекце и рибка.
В дома на Андрийко живееше също и големия котарак Ладус. Той също се грижеше за
малкото котенце, което нарекоха Снежко.

Дойде Коледната вечер. По улиците на града тичаха деца и пееха коледни песни,
възвестявайки за раждането на Спасителя!

Ето и в апартамента на Андрийко прозвуча звънец. Когато майка му отвори вратата, на прага
стоеше Максимко. Щом завърши коледната му песен, заедно с угощенията му подадоха в
дланите си Снежко. Андрийко знаеше, че Максим отдавна мечтаеше да има коте. И това
беше добър случай да се сбъдне неговата мечта! Освен това Андрийко беше убеден, че дава
Снежко в добри ръце.

Максимко много се зарадва на такъв подарък и бързо го понесе към вкъщи.

Андрийко гледаше Максим през прозореца. От небето падаха такива големи и пухкави
снежинки – както във тази вечер, когато той намери в преспите ранения Снежко.

- Мамо! – каза Андрийко. – Възможно ли е да се намерят две еднакви снежинки?

- Синко, всяка снежинка е различна, както и всеки човек, - отговори майката. – Но всички
хора ги обединява любовта към ближния – една от заповедите на Божия Син – Исус Христос.

Богдан Талалай, 12 г., Украйна

6
„Рождество“. Магдалена Йосифова и Божидара Костадинова, 6 г., гр. Бургас

7
Виктория Якимова, 5 г. и Алис Дедеян, 5 г., гр. Пловдив

8
 РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Вятърът последните листа отрони. Денят се

гуши в плътната мъгла. Поглеждам към
небето, а в очите ми слънцето сякаш се
опитва да премине през нея. Земята иска
почивка – окосена, ожъната и изорана.
Очаква първият сняг да пристигне, за да я
завие нежно и да я стопли.

У дома е топло, уютно. Огнището гори. Край

него е седнала баба и тихо ни говори за най-
хубавия християнски празник – Рождество
Христово. А Христос е този, който свързва
небето и земята. Дошлият на света в
Рождествената нощ ще си остане един тих
странник, който очакваме в дома си. Стои
пред портите ни и чака някой да го покани
вътре, да го стопли, да му даде парче хляб.
Така баба нарежда. Коледа не е обикновен
ден като всички останали, а най-светият.

Рисунка: Виктория Бъчварова, 10 г., Бургас

Заинтригувана от народните обичаи, кротко следя мама и баба, за плановете им по

посрещането на празника. Питата с парата, баницата, гозбите, цялата суетня. Рождество
Христово, казва баба, идва, за да освети хората и техния път. Това е време, в което всеки
забравя лошото, мъката изчезва, злото се скрива, за да дойде доброто и усмивката да блесне.
Коледа ще е навсякъде – в очите на децата, в звездите, в снега.

Не зная дали по Коледа стават чудеса, но знам едно – чудесата са в нас хората, да станем по-
добри. Коледа - сняг, смях, ръчно приготвени сладки, гозбите на баба, елхата. Всичко това
ни носи радост. По това време всеки може да се усмихва, дори и без повод. Даряваме, без
да очакваме да ни подарят. Това е любов, а добротата върви ръка за ръка с нея. Може би ще
намерим много начини да помогнем и дарим радост на другите, да спасим малко котенце на
улицата или да помогнем на възрастен човек. Колкото по-често го правим, толкова повече
разбираме, че това ни донася удовлетворение. Добротата е вътре в нас, както баба казва,
бъди човек, а не човече. Помагай с каквото можеш на всеки. Не очаквай нищо в замяна.
Христос влиза в дома ни, а с Него влиза цялата небесна благодат и цялото богатство на света
– ОБИЧТА. Ще усетим ангелската музика, ще почувстваме тихата радост. Ще седне на
трапезата ни, за да е сред нас. И тогава ще почувстваме как тревогите ни се превръщат в
надежда. Надежда за по-добър живот.

В тази нощ сиянието на Витлеемската звезда вещае доброта, хармония, благодат.

9
 Иде Рождество! Празник, очакван от всички християни по земята.

Мили хора, нека посрещнем с усмивка предстоящата Коледа. Нека оставим всичко
лошо зад гърба си, нека надеждата да ни крепи за утрешния ден.

Мария Ильова, 9 г., гр. Панагюрище

Вяра Стоянова, 11 г., гр. Попово

10
 Първата коледна звезда
Когато се появила първата коледна звезда, хората я нарекли Витлеемска, защото е изгряла
над Витлеем. Тази звезда дошла, за да извести, че Иисус Христос ще се роди, за да спаси
човечеството. По това време хората били много по-скромни и не празнували Рождество
Христово като нас, с много подаръци, украси и храна, която не може да се изяде. Те се
радвали на Божия Син, а не на това, че ще се празнува Неговия рожден ден.
Първата коледна звезда, била най-истинската, защото тя показала на всички, че Бог се е
родил. Нашите коледни звезди, които слагаме на елхите и по прозорците, са много блестящи
и хубави, но не са истински. Те не показват, че празнуваме раждането на Иисус Христос, а
че просто искаме да си украсим домовете, за да ни харесват повече. Аз искам да сложа у
дома само една звезда, но да знам, че тя е същата като Витлеемската. Коледа трябва да се
празнува в душата и сърцето, а не както сме свикнали, защото този празник е рождения ден
на Бог, а не някакъв най-обикновен ден за празнуване.
Поля Лалева, 7 г., гр. Казанлък

Алекс Аризанов, 8 г., гр. Перущица

11
 Коледа

Бъдни вечер е. Навън вали сняг и вятърът разговаря със снежинките. А вкъщи е топло,
светло, уютно. Всички сме седнали заедно около украсената маса, разговаряме и се смеем.
Вечерята, приготвена от мама, е много вкусна. В очите на всички ни има любов.
Става късно и си лягам, но не мога да заспя. Лежа в леглото и си мисля за децата, които не
са със семействата си, нямат храна и топлина. Става ми мъчно, но неусетно заспивам.
На следващия ден е Коледа. Виждам подаръците под елхата и се втурвам към тях. Отваряйки
мечтания подарък, се спирам изведнъж. Странно, но не се чувствам добре. Сещам се отново
за нещастните деца. Казвам на мама и тате, че искам да дам подаръците си на самотни деца.
Най-важното е, че вкъщи всички сме заедно! Магията на Коледа е доброто, което ние самите
създаваме. Тя е в сърцето на всеки от нас.
Андре Димитров, 9 г.
БУ „Иван Вазов“, Париж

Ралица Тенчева, 8 г., гр. Перущица

12
Оксана Черняева, 6 г., гр. София

Тайсия Майборда, 7 г., Украйна

13
Дивна Обретенова, 6 г., гр. Плевен

Мая Петрова, 11 г., гр. Бургас

14
 Раждането на Исус Христос

Исус трябвало да се роди в град Витлеем, както предсказал един от пророците. Но Йосиф и
Мария живеели в Назарет, който бил много далеч от Витлеем.

Веднъж в Назарет дошъл римски войник и огласил на жителите му заповедта на римския

император. „Израил повече не принадлежи на евреите. Сега Израил е част от римската
държава. Всеки от вас е длъжен да се върне в онзи град или в онова село, където по-рано е
живял със своите родители. Римските войни ще преброят всички и ще запишат колко души
живеят във всеки град, и във всяко село. Такава е заповедта на император Август“ – четял
войнът.

Йосиф чул думите на римлянина, и като се върнал вкъщи, започнал заедно с Мария да се
стяга за път към далечния град Витлеем. Във Витлеем било многолюдно, хората идвали от
всички краища за преброяването. Те се отправяли към страноприемницата, за да намерят
място за нощуване. Затова, когато Мария и Йосиф пристигнали в града, нямало вече
свободни места в страноприемницата. За да не нощуват под открито небе, отишли в обора.
Той бил постлан със слама, а по средата се намирали яслите, от които се хранели животните.

15
Настъпила нощта. Всички жители на
Витлеем заспали. Всички, освен Мария
и Йосиф. Щастливи, те седели един до
друг, а Мария държала на ръце току-що
родилия й се чуден Син. Родил се Исус,
Синът Божи, който щял да направи
много хора щастливи.

Мария завила сина си в топла дреха и го

положила в яслите. Сега те били
неговата люлка.

През тази нощ недалеч от град Витлеем

седели пастири. Те разговаряли около
огъня и наглеждали овцете, които
пасели наблизо. Изведнъж от небето се
спуснала светлина и пастирите видели
ангел. „Не се бойте – казал ангелът на
загубилите ума и дума хора. – Аз
дойдох да ви съобщя голяма радост.
Сега във Витлеем ви се роди спасител,
който е Христос Господ. Вие ще
намерите Младенеца, повит и положен
в ясли.“

Кадер Раиф, гр. Карнобат

Внезапно от небето се явили много ангели и запели песен, прославяща Бога: „Слава във
висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.“ Притихналите пастири
слушали прекрасната песен. Когато ангелите изпели песента, отново се върнали на небето,
а пастирите си казали: „Да вървим по-скоро във Витлеем и да видим какво се е случило там,
за което ни извести Господ.“ Веднага тръгнали на път, като оставили овцете да лежат край
огъня. Бог пазел овцете им от дивите зверове.

Те пристигнали в града и намерили обора, където в яслите лежал Младенецът, а редом с

Него седели Мария и Йосиф. Почтително склонили глави пастирите пред яслите: там лежал
Исус Христос.

Когато настъпило утрото, пастирите тръгнали обратно и по целия свят разправяли на

всички, че се е родил нашият Спасител Исус. Срещналите ги хора се чудели: „Нима е
възможно Спасителят да се роди в обор?“ „Да“ – отговаряли пастирите и щастливи,
благодарили на Бога.

И ние трябва да благодарим на Бога за раждането на Исус. Ние всички вършим лоши неща,
а Исус дойде на земята, за да ни ги опрости и да ни покаже правия път. Ако Го обичаш, той
ще прости и твоите грехове.
Юммю Моллова, 11 г., с. Ябланово, община Котел

16
 Александър Дрига, 8 г., гр. Дубъсари, Молдова

Коледа
Коледа – най-светлият празник в годината и не заради хилядите лампички, които осветяват
и най-тъмното кътче на града, нито пък заради светещата елха, която отрупваме с гирлянди
и играчки. Специалното, което свързваме с този ден, е онова познато чувство за топлина и
уют, което може да бъде споделено с най-близкия и което се ражда заедно с най-голямото
чудо в света – нашия спасител Христос.
От цялата година защо избираме само един ден, за да сме добри? Защо само на Коледа
обръщаме повече внимание на семейството си и защо тогава сядаме с тях заедно на масата?
Нима един - единствен ден е достатъчен, за да покажем на близките си, че ги обичаме и
ценим? Ето затова и Господ е част от живота ни. В онази свята нощ ярка звезда над Витлеем
огрява целия небосвод и тогава при нас се явява Божият Син, за да ни донесе истинската

17
светлина на Богопознанието и топлината на Божествената любов на хората, защото ние
имаме нужда от тях.
Наричаме Бог Спасител, тъй като той показва Своята Благост към човешкия род, Своята
Премъдрост и доброволно поемане на товара на нашите грехове. Човеците сме просто едни
бели платна, върху които Бог рисува с цветовете на доброто и ни учи точно на това, че трябва
да се обичаме, да се разбираме и да си помагаме не само на Коледа, а всеки божи ден.
Христос е безгрешният Син Божий. Не можем да сме като него, светът ни е устроил така, че
всеки е уникален по свой начин, не притежаваме сили, но имаме чувства. Той е този, който
е избран да спаси човешкото у нас, да ни припомни защо сме хора. Ценностите, около които
всички трябва да се обединим, са именно прошката, любовта и духовното братство. Те ще
ни избавят от всяко зло, което е завладяло нашия свят, ще ни научат да сме по-добри и по-
сърдечни с всяка жива твар на земята.
Бог живее във всеки един от нас, дава ни частица вяра, надежда и любов. Когато сме
изправени пред бездна, Бог е единственият, който е с нас, за да ни изправи отново на крака.
Бог ни обича и желае най-доброто за нас, затова мога да кажа: Господи Иисусе, благодаря
Ти, че си умрял на кръста и заради мен! Благодаря Ти, че си ми простил греховете. Имам
нужда от Теб. Аз те приемам за мой Спасител и Господ!
Виктория Ангелова, 18 г., гр. Кърджали

„Звезда“. Николас Бат, 10 г., Украинско съботно училище в Оуквил, Канада

18
 Коледно чудо

Всяка година, украсата на един много голям магазин, включвала импровизирана ясла с раждането
на Христос. Фигурките били хубави, празнични, но хората не се спирали пред тях, защото намирали
много по-интересни неща в самия магазин. Днешните хора и без това били не били много добри и
съобразителни, те подминавали смисъла на празника и търсели само забавлението.
Едно малко момченце, обаче, забелязало Дева Мария и бебето Иисус и се спряло пред витрината, за
да ги погледа. Детето забелязало и това, че никой друг не се спира. Искало да си пожелае нещо за
Коледа, затова, гледайки към фигурките, поискало светът да стане по-добър, а хората да забелязват
важните неща.
Иисус го чул и решил да изпълни молбата му. Той пратил невидими ангели по цялата земя, а те
неусетно започнали да променят хората. Не се намесвали сериозно, а само подсказвали с добра
мисъл или с леко побутване по ръцете и телата на хората как да вървят по правилния път, към по-
добро.
И така, след една година малкото момченце пак застанало пред витрината, за да се полюбува на
сцената на Рождество, но покрай него стояли още много хора. Те се радвали на красивите фигурки
и благодарели на Бог, за хубавия празник. Детето осъзнало, че желанието му неусетно се е сбъднало.
Бог му подарил коледно чудо, което променило света към добро.
Милла Рачева, 10 г., гр. Казанлък

„Ангелът и бебето Исус“. Таня Славкова, 13 г., гр. Троян

19
„Рождество“. Дария Ставрева, 10 г., гр. Перущица

20
Ана Банчева, 12 г., гр. Бургас

21
 Балерината звезда
Беше Бъдни вечер. Докато родителите им приготвяха постна храна за празничната вечеря, децата
играеха. В едно ъгълче на детската стая куклата балерина на Катерина си мечтаеше да види Дядо
Коледа. Отвън се чуваха детски смях и коледни песни.
Дойде времето семейството да седне на масата и децата излязоха от детската стая. Тогава всички
играчки също започнаха да се веселят и да празнуват. Но изведнъж по коридора се чуха стъпки. Бяха
децата. Играчките бързо отидоха по местата си. Само балерината не успя. Катерина се учуди, че тази
кукла се намира на друго място. Но нямаше време да се чуди много, защото родителите ѝ казаха, че
Дядо Коледа току-що е оставил куп подаръци под елхата. Децата се втурнаха към елхата. Балерината
ги последва тайно и излезе навън. Най-голямата ѝ мечта се сбъдна. Тя видя Дядо Коледа и дори успя
да се скрие в шейната му.
След миг дядо Коледа вече летеше с шейната си сред звездите и снежинките в небето. Една звезда
се приближи и го попита защо носи вече подарена кукла. Учуденият Дядо Коледа погледна в
шейната и видя изящната красива балерина. Той я подхвърли нагоре във въздуха и в същия миг
куклата се превърна в звезда. Така целият свят щеше да види красивата танцьорка като нова
блестяща звезда в небето.
През това време децата търсеха балерината вкъщи. Лутаха се от стая в стая, но не я намираха. Накрая
тъжната Катерина се доближи до прозореца. Погледна нагоре към небето, обсипано с хиляди звезди.
Момиченцето забеляза, че една звезда прилича на танцуваща балерина. То позна своята кукла. От
тази нощ звездната танцьорка всяка вечер танцуваше своя танц за Катерина и бдеше над нея.
Лора Брандт, 8 г., БУ „Иван Вазов“, Париж

Димана Пиронкова, 6 г., гр. Пловдив

22
Петра Кирилова, 11 г., гр. Бургас

Лилия Петрова, 10 г., гр. Бургас

23
Константин Ковачев, 10 г., гр. Перущица

24
Дария Георгиева, 10 г., гр. Бургас

25
 Добро за добро

Любимата ми ваканция? Коледната! Защото отивам на село при баба и дядо в планината. И
там, до топлата камина и красивата елха, чакам с нетърпение подаръците, докато дядо
разказва приказки. Най-хубавата е за едно сиво птиченце, което се казва Сив-Сив. Всеки път
искам дядо да ми разказва приказката, защото е много красива и вълшебна. Тогава дядо ме
води по една пътека чак до един от върховете на планината.
По тази пътека има рисунки на всички деца от селото. Те разказват как Сив-Сив си мечтае
да стане голям и цветен като другите птици. В началото птичето нямало нито едно перце по
себе си, а много искало крила.
Изкачваме планината и полека, полека откриваме всичките приключения на Сив-Сив,
когато и той изкачвал планината. По пътя птичето помогнало на всяко срещнато животно,
което имало нужда от помощ, и за всяка добрина получило едно цветно перо.
Най-после с дядо пристигаме на върха. Ние разбираме, че птичето срещнало там една много
красива драконка и се влюбило в нея. Сив-Сив се огледал и видял, че вече не е малко сиво
птиченце. Неговата мечта се сбъднала: той е станал голям красив дракон с шарени крила.
Сив-Сив бил награден заради добрините, които направил.
Така дядо ме научи, че като правиш добро, получаваш добро. И то не само по Коледа!
Дюн Латуш, 7 г., БУ „Иван Вазов“, Париж

Преслава Бобева, 9 г., гр. Силистра

26
Милена Коротенко, 13 г., гр. Дубъсари, Молдова

27
Валерия Апостолова, 10 г., Молдова

28
 Магдалена Минкова, 12 г., с. Ябланица, общ. Котел

Роди се дете, Син ни се даде

И ето, отново наближава онзи момент от годината, когато доброто в нас се пробужда и ни
показва в нова светлина. Събитието, което има тази толкова голяма сила да ни промени, така
че да отключи нашите добродетели, които да засенчат тъмната ни страна, е Рождество
Христово. Празникът не подтиква само децата към послушание и примерно поведение, той
оказва влияние върху всички ни. Изпълва ни с чувство на милосърдие и състрадание, с
желание да помагаме, като потиска егоизма, користта.
Така че как по друг начин бихме могли да наречем идването на Божия син на Земята, ако не
като едно наистина невероятно чудо, а самият Иисус Христос - безценен дар.
Нека си представим картината, че мракът е обгърнал света и хората в него живеят в тъмнина
и заблуда. Но изведнъж лъч светлина от небето озарява всичко и дава възможност на хората
да видят заобикалящия ги свят по друг начин. Мракът е олицетворение на всички човешки
пороци и лоши човешки качества - лицемерие, алчност, завист, надменност, лакомия,
убийства, лъжи, измами, коравосърдечност, егоизъм и още много други. Тъмнината
всъщност е заблудата, в която живеем, създадена от злината и порочността, живееща в
душите ни. Светлината, нашето спасение, което ще изкорени злото в нас и ще ни покаже
истината - доброто, е Иисус Христос, дар пратен ни от небесата.

29
Рождество Христово е лъч светлина в света, изпълнен с дребнавост и низости, който носи
със себе си спасението и надеждата. Когато егоизмът и омразата са обгърнали душата, както
ледена покривка Сибир, а веригите от коравосърдечност са оковали сърцето, идва този
свещен празник с неземна сила. Изпълва ни с вяра и милосърдие. Дори сега в двайсет и
първи век, когато човешкият род е затънал отново в блатото на греха, раждането на Агнеца
му помага да излезе, показвайки му правилния път. Защото точно около това събитие
добротата в хората нараства все повече и се проявява най-много.
Това събитие е променило коренно човека, безспорно в нещо по-добро, а ние го виждаме
всеки ден в малките и големи жестове. Но най-много си проличава край честването на
празника, когато ставаме по-добронамерени, по-сърдечни и по-милосърдни от всякога.
Колкото и пъти да го кажем, с колкото думи и да изредим, няма да успеем да опишем силата
и добрината на нашия Спасител, Иисус Христос. Той е светлина и чистота, източник на
надежда, сила и вяра, олицетворение на доброто и всички добродетели, към които ние
хората се стремим. Синът Божий е модел за подражание, който ние всички трябва да
следваме, но никога няма да можем да
постигнем. Защото никой не може да
бъде по-благочестив, смирен и
състрадателен от Него - Бог, самата
доброта, чиято сила е безгранична. Как
ние, хората, носители на всички лоши
качества - омраза, завист, сребролюбие и
т.н., бихме станали чисти като утринна
роса, чисти като синьо небе през лятото,
тихи и спокойни като планинско езеро.
Как бихме могли да станем като Иисус
Христос, Божият син, който е
олицетворение на чистотата. Много
хора са се опитвали да подражават, да
вървят по Неговия път, те са ставали
светци, но не и богове, защото Бог е
недостижим, един-единствен и
всемогъщ. Доказателство за Неговото
величие има много - Неговото
възкресение, съживяването на Лазар,
вървенето по вода, превръщането на
водата във вино и много други. Но най-
великото Му чудо сме ние, хората - как
ни е превърнал в нещо по-добро, а ние го
виждаме всеки ден.
„Преображение Христово“. Златин Златанов, 10 г.,
гр. Бургас

30
Нима има по-могъща сила от тази да прогониш мрака, да направиш залутаните в тъмнината
човешки същества по-добри и благочестиви, показвайки им правия път. Светците,
покорните миряни, монасите, обикновените праведници, всеки един от нас, който върши
добро без задни мисли, е пример за могъществото и величието на Иисус.
Рождество Христово е един скромен начин да покажем своята признателност и
благодарност към Агнеца, като по същия начин почетем и увековечим неговата мощ, защото
тя не може да бъде описана. Този малък жест за почит има за цел да покаже какво
символизира Рождество Христово - то е едно ново начало за човешкия род, поставяйки
началото на нова ера, изпълнена с добро. Премахва от нас калта на омразата, егоизма,
измамата и лицемерието, дарявайки ни с безценни дарове, носещи ни мир, покой и
удовлетворение. Иисус е безценен дар за нас хората, заради всичката благодат, която е
донесъл на земята - истината за доброто, правилния път, спасението на душата и начина за
хармоничен и благочестив живот.
Никол Бориславова, 15 г., гр. Петрич

Бюлент Осман, 10 г., гр. Перущица

31
Никола Джорджевич, 9 г., Бела Паланка, Сърбия

32
 Роди се дете, Син ни се даде
Есе
Широкото разпространение на стиха дава обща представа за най-скъпия подарък, който
някога сме получавали. Подаръкът, който ни отваря врата и ни показва път към нашия
небесен Отец. Дарът, който ние не заслужаваме, но приемаме даром чрез вяра, е Божият Син
Исус Христос. Идвайки в човешко тяло на тази Земя и умирайки на кръста, Исус изпълнява
закона и пророчествата. Вместо нас Той претърпява страданието, за да можем днес да бъдем
свободни и да живеем вечно с Него. Кое може да е по-хубаво от свобода и то такава, каквато
само Бог може да ни даде. Тя е ценен подарък, даден ни от нашия Създател.
Исус Христос е Божият Син и Спасителят, който Бог изпрати за нас. Подаръкът, който ни
дарява, е вечен живот и мир с Бога.
Ако Исус не беше дошъл и ако не беше разпънат на кръст заради нас, нашата участ щеше да
бъде единствено смърт. За нас нямаше да има прошка за грях, нито шанс за спасение. Заради
голямата Си милост Отец не допусна това да се случи, защото безкрайно много ни обича.
Той не ни е създал, за да умрем и за огненото наказание, а за да бъдем Негови приятели и да
живеем с Него завинаги. Божият премъдър план влиза в действие още със сътворението на
света.
Исус живя един безгрешен живот и затова е Единственият, Който може да избави
човечеството от примките на сатана. С думите: “Свърши се!“, нашият Спасител изпълнява
закона и плаща скъпата цена със Своята кръв. От този момент нататък, който Го приеме за
свой Господ и Спасител от греха и повярва, че Исус е Господ и е възкръснал от смъртта, ще
се спаси. Както пише в Римляни 5:6 - „Понеже когато бяхме още немощни, в определеното
време Христос умря за нечестивите“. Безграничната Му любов се проявява на кръста и с
това Той ни освобождава да не сме роби на греха, но да сме свободни.
В заключение, Исус е свободата и нашият подарък. Всъщност Той е причината да
празнуваме Рождество Христово. Днес хората, за съжаление, пренебрегват жертвата Му и
не влагат този смисъл на празника. За тях Рождество е само чудесен повод да съберат
семействата си, да си разменят подаръци и да си прекарат весело. Въпреки това любовта на
Бога не отпада към тях и Той ги чака да се върнат при Него. Всеки сам взима решение как
да изживее живота си, но той със сигурност ще бъде по-пълноценен с подаръка, който ни бе
даден.
Ще го приемеш ли с вяра за свой Спасител?
Надежда Лазарова Банчева, 15 г., гр. Бургас

33
Дмитрий Николаев, 10 г., Молдова

34
 Исус Христос е нашият Учител
Есе

Добър. Искрен. Състрадателен. Благороден. Дружелюбен. Милостив. Отзивчив.

Толерантен. Щедър. Учтив. Това са все качества, които човекът на XXI век много често
забравя. Дали това е резултат от забързаното ежедневие, или те просто са на последните
места в ценностната система на съвременния човек, не може да се каже със сигурност. Това,
което е ясно е, че днес алчността, лицемерието, егоизмът, скъперничеството и
отмъстителността надделяват в човешките взаимоотношения. Именно поради тази причина
няма разбирателство между хората, те са разединени и рядко се среща човек, който да мисли
освен за собственото си благо и за това на обществото, в което живее. И сами виждаме, че
това не вещае добро бъдеще за човечеството.

Има дни и моменти обаче, в които правим добро без да очакваме нищо в замяна, помагаме
си и се подкрепяме един друг. Несъмнено наближаващият светъл християнски празник
Рождество Христово е един от тях. Покрай този празник много хора усещат духа на Коледа
и осъзнават как през годината са били погълнати от стремежите да постигнат целите си, как
са потъпквали основни човешки ценности и не са се държали добре с колегите, познатите,
семейството и приятелите си. В дните преди Рождество Христово много хора се сещат все
повече за Божия Син – Исус Христос и неговите уроци. Да, вярно е по Коледа се вършат
много добрини, сбъдват се много мечти, помага се на много страдащи. Но защо се сещаме,
че можем да бъдем по-добри, по-състрадателни и по-любезни най-вече покрай празниците?
Нима тогава си даваме равносметка за нашето държание спрямо другите, нима тогава се
сещаме, че може бъдем наказани за лошите постъпки, и нима само тогава се сещаме да
потърсим
прошка?

Гергана
Колева,
10 г.,
гр. Шумен

35
Не трябва да е така!

Да, хубаво е, че поне мисълта за Христос ни потиква към добри дела, но това не трябва да е
само по празниците, а всеки ден, целогодишно. Замислете се! Нима Исус е вършил добрини
и е помагал на хората само в определени случаи? Не, той е бил насреща във всякакви
моменти и винаги е помагал. Неговото държание е пример за нас, ние трябва да се поучим
от него и да възприемем колкото се може повече ценности и качества.

Мисля, че би било много полезно за човечеството като цяло, ако хората станат по-търпеливи
и по-милостиви, ако се поучат от Христос. Търпението много често липсва в нашия живот.
Ежедневно ние бързаме да свършим задачите си, а когато нещата не вървят се изнервяме,
което неизменно рикошира върху нашето общуване с другите. Много хора не са търпеливи
и когато става въпрос за бъдещето им. Те искат да видят резултата от усилията си възможно
най-скоро; искат да видят промяна. Липсата на търпение обаче в никакъв случай не ни
помага, а напротив дори усложнява още повече живота ни. Затова вместо да нервничим по-
правилно е да осъзнаем, че Бог има план за нас и всичко ще се случи в определен ред. Както
е обяснено в Книгата нa Мосия търпението е „(да сме) готов(и) да се покори(м) на всички
неща, които Господ сметне за нужно да (ни) причини, тъкмо както детето се покорява на
баща си“ (Мосия 3:19). Нека бъдем по-търпеливи и винаги да знаем, че Бог има план за нас
и това което ни се случва е просто част от пътя.

А защо смятам, че трябва да станем по-милостиви? Замислете се колко често сте виждали
шеф да крещи на работник, майка да крещи на детето си, приятели да се карат, съпрузи да
се карат и т.н. Най-вероятно всеки ден. Отношенията между хората често са обтегнати и
вместо да спрем и да се замислим за минута каква би била най-адекватната реакция ние
просто избухваме, правим скандали и в по-голямата част от случаите това не води до
положителна промяна. Ето защо ние трябва да бъдем по-милостиви, да се държим по-добре
с другите, да уважаваме техните чувства и да се опитваме да разберем защо са постъпили
по даден начин, а не веднага да ги обвиняваме. Да, нищо не ни пречи да крещим и
обвиняваме, но нали ако се окаже, че сме сгрешили на нас ще ни се наложи да искаме
прошка? Винаги трябва да имаме едно на ум, защото не се знае в каква посока може да
тръгнат нещата. Както не се знае в каква ситуация е възможно да попаднем. Помнете
„Блажени са милостивите, защото те ще получат милост, Мат. 5:7.

Исус Христос е не само нашият Спасител, той е и нашият учител. Той е нашият модел за
подражание. Неговите постъпки и неговият начин на мислене трябва да ни бъдат за пример.
Да, сега наближава Рождество Христово и по-често си припомняме как трябва да се държим
с близки и приятели, с колеги и познати, но нека не го правим само по празниците. Нека
всеки ден да си спомняме за Исус Христос и да обмисляме действията си съгласно неговите
уроци.
Габриела Манкова, 18 г., гр. Кърджали

36
Дария Майборда, 16 г., Украйна

37
 Коледа – наричат я вълшебство!
Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките
танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна,
ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си
противоречиво обаяние. Тази сурова, ледена красавица ще ви се усмихне подло с игриви
детски очи, ще ви погали със студени ръце и ще ви стопли с прегръдка на колкото близък,
толкова и далечен приятел.

Скитам се из улиците мрачни, пусти и студени, оглеждам се наоколо и нищо не виждам.

Стоя сама, с чорлава провиснала коса, премръзнали ръце и боси крака. Какво да правя сега?
Къде да ида? Има ли кой да ме приюти, да се стопля и да се съвзема. Студената зима бавно
изцеждаше силите ми, покоряваше всяка част от мен, нямах сили повече, това е края!
Продължих да се лутам, лампите преминаха, което правеше нощта още по страшна и
зловеща. Вече не усещах нищо, премръзнала и съкрушена. Строполих се на земята.
Безпомощна и жалка. Молех се на Господ, не исках това да е краят- исках да живея, още
нищо не бях видяла от живота, от неговата хубава стана. Знаех, че има и красив свят, надявах
се, че ми отредено някога да бъда щастлива в този сив и мрачен град. Имах надеждни и
мечти, както всеки един човек, които за нищо на света не спирах да преследвам. Дълбоко в
душата си таях надежда, макар и малка.

Декември вече почти беше към своя край

оставаха броени дни, до новото начало,
нова година, нов късмет. Да, но това не се
отнасяше за мен, моята съдба вече беше
отредена и аз мълчаливо я понасях.
Декември е всичко в едно. Най-студеният
и най-топлият месец. Най- пълният с хора
и най-самотният. Едновременно край и
ново начало. Декември идва и си отива
като сън. Всяка година се питаш кога
стана Декември и никога няма да
разбереш....

Още по-студено ставаше, наоколо беше

по-пусто от всякога, хората вече не
минаваха. Събрах сили и се изправих,
вървях около час докато стигнах до едно
сметище. Когато го зърнах, се зарадвах,
така както дете пред павилион за
сладолед. Там намерих одеяло и обувки,
не бяха моя размер, но все пак вършиха
работа. Взех ги и се сгуших до една става
къща, завих се и заспах. А дали щях да се
събудя не се знаеше...

Гергана Валентинова,12 г., гр. Шумен

38
Онази зимна нощ може би щеше да бъде последна, но ето Господ чу молбата ми и отново
съм будна, готова отново да се скитам и да търся милост и подслон. Днес се чувствах по-
различно необяснимо защо. Улиците бяха по-различни не знаех какво се случва. Чувах как
се поздравяват около мен, видях голямата градска елха и подаръците под нея и се сетих, че
днес е Коледа.

Да, Коледа е! Светъл и топъл празник за душата ми, днес всичко изглеждаше по-различно,
днес виждах света във всичките му нюанси, цветен и красив. Днес се чувствах много добре.
Тръгнах из градските улици с надежда в очите, че идва моето спасение. Вървях из
кварталите, оглеждах се, хората украсяваха къщите си, гирлянди висяха навсякъде- беше
цветно и красиво. Тази гледка стопляше премръзналото ми сърце. Вървях с усмивка на
лицето и за първи път бях щастлива, дори не усещах студа.

Спрях се до една не много голяма къща, която също беше украсена, но нещо ме привличаше
към нея, чувах нечии глас, който ме омайваше, звучеше коледна песен за Рождество на
Спасителя. Притворих очи и вървях сякаш следвах гласа и мелодията. Ах, толкова много ми
хареса. Изведнъж чух нечий глас, който ми каза:

- Хей момиче, къде си тръгнало така леко облечено и мокро?

Отворих очите си, спрях се, а пред мен стоеше млада жена с дете в ръце, гледаше ме учудено
и очакваше да й кажа нещо. В очите й видях съжаление и тъга, може би вече е разбрала че
съм дете на града и от сутрин до вечер се скитам из улиците му. Е да, това е моя живот и
нямаше как да го скрия. Позамислих се какво да й отговоря и реших да излъжа.

- Прибирам се вкъщи, госпожо!

- Така ли, не съм много сигурна в това което казваш. Мисля че и друг път съм те
виждала с тези дрехи да обикаляш - побърза да ми отговори.

- Да възможно е - отговорих аз и се забързах тръгнах безцелно надолу по улицата за

да избягам от въпросите й.

След това чух детски глас:

- Не си тръгвай, ела остани с нас.

Обърнах се, гласът му ми беше много познат, погледах детето, може би то пееше толкова
хубаво онази коледна песен, след това погледнах жената. Тя не изглеждаше лоша, а като че
ли искаше да ми помогне. Не знаех какво да правя. Трябваше или да продължа напред и
отново да се скитам из улиците, или да остана с тях, може би не за винаги, но поне за Коледа
да бъда приютена някъде. Да усетя домашния уют и да се стопля. Все пак това е любимият
ми празник и точно днес, но не съм много сигурна имам рожден ден! Това щеше да е първия,
който нямаше да прекарам сама из студенти улици. Замислих се и не знаех какво да правя.
Бях изправена на кръстопът. Нещо ме подтикна към тях, виждах там своето спасение.
39
Върнах се, вървях плахо и несигурно, с поглед отправен към земята. Жената се приближи
до мен, повдигна лекичко брадичката ми и ми се усмихна. В този момент ми се стопли
сърцето, развълнува се и дори щеше да изскочи.

- Чуй ме мило дете, знам че нямаш дом където да се прибереш и да се стоплиш, знам
че нямаш родители, които да се грижат за теб, но ако пожелаеш можеш да станеш част от
нашето малко семейство, знам колко е трудно да бъдеш сама. Тази участ ми е позната до
болка. Точно преди 10 години бях на същото положение, нямаше къде да ида, но намерих
моите спасители и то точно на Коледа. Сега искам да ти подам ръка и да те спася от този
начин на живот, защото смятам че никой не заслужава такава съдба! - каза жената
приклекнала до мен.

Дълго време я гледах не знаех какво да кажа, това беше чудо, истинско чудо. Прегърнах я
силно и й прошепнах:
- Ти си моята спасителка, бог вижда всичко и това добро ще ти се върне в по-големи
размери. Благодаря!

Хората по улиците често ми казваха, че по Коледа стават чудеса, а аз все не вярвах и си

мислех че Бог не ме обича, че не иска да съм щастлива. Всяка вечер заспивах под някое
дърво с поглед оправен към небето и се молех да дойде някой и да ме спаси от това бедствие.
Ето че точно днес на Коледа аз намерих моя спасител, от днес започвам да живея нов живот
защото до този момент аз просто съществувах!

Благодаря ти, Господи, за това, че ме избави от тази зла участ, готова бях и смъртта да
понеса, за да се спася, но от днес ще бъда друг човек и ще докажа на себе си, че мога да
успея. Всичко, през което преминах и което преживях, ме научи да вярвам в чудеса.

Даяна Тодорова, 17 г., гр. Кърджали

Божидар
Живков,11 г.,
Димитровград

40
 В моята картина изобразих Вестта за раждането на Спасителя на всички хора.
Нарисувах древния музикален инструмент тромпет, символизиращ дадения от ангелите сигнал
за края на света.
Ангелското крило в небесните висини.
Уплашените овчари, следвайки Витлеемската звезда, ще стигнат до свещеното място и ще се
поклонят на Божия Син.
С раждането на Исус идва мир и разбирателство на земята.

Пресияна Асенова, 13 г., гр. София

41
 Надеждата умира последна

След моето раждане, майка ми се е развела с биологичния ми баща поради много причини.
След известно време, тя е срещнала друг мъж, с когото се е чувствала много обичана и
защитена. Те са се омъжили и заживели заедно. Тогава аз съм била на 3 години. С него много
си приличаме и ако някой не знае, че той не е биологичният ми баща, никога няма да разбере.
Сега, когато вече съм голяма, разбирам, че баща ми е най-добрият ми приятел.
Винаги съм била момичето на татко. Той винаги ме е обичал, макар и да не съм му родна
дъщеря. Той е човекът, който ме научи да обичам истински, да вярвам в доброто, да мечтая,
да рисувам, защото той беше голям художник и на всички останали важни неща в живота.
Когато се прибирах от детската градина, винаги рисувахме заедно и се получаваше нещо
наистина красиво. Дори и днес тези картини са закачени на стената в хола. Баща ми беше
първият човек, който ми подари фотоапарат, когато се записах на курса по фотография. Той
ме научи и да свиря на пиано, въпреки всекидневното ми мрънкане, че не мога и не искам,
но той успя, днес имам общо 12 медала за първи места в състезания по пиано.
Една вечер, когато се бяхме събрали да гледаме филм, биологичният ми баща дойде вкъщи
много пиян. Започна да вика на мен и на майка ми. Аз се изплаших и побягнах в стаята ми,
след което чух как баща ми се ядоса, последва малка кавга и го изгони. Колко се зарадвах
само! След няколко дни биологичният ми баща се обади и каза, че се отказва от мен. Когато
разбрах новината бях толкова щастлива и виках из цялата къща „Ураа!“. Чудех се моя баща
как може да е толкова мил и към мен и към мама. Никога не повишаваше тон, никога не се
караше и никога не пил и пушил. Винаги се стараеше да се грижи за семейството ни.
Случи се нещо, което преобърна живота ни на 360 градуса. Баща ми беше припаднал от
нищото и ние бързо извикахме линейка. Отидохме в болницата и лекарят извика майка ми
в кабинета, но не ми позволиха да вляза с нея. Стана ми много мъчно и много се страхувах
за баща ми. Докато майка ми разговаряше с лекаря се опитвах да чуя за какво си говорят и
разбрах, че баща ми е много болен и трябва да намерим бъбрек в рамките на 7 месеца, и че
му остава толкова време живот. Беше юни месец и това означаваше, че имаме време само
до декември. Всички бяхме много изплашени, майка ми и баща ми се опитваха да не издават
чувствата си, но аз знаех всичко.
По време на моята лятна ваканция, баща ми започна да строи дървена къщичка на дървото,
защото като бях по-малка винаги му повтарях за нея. Сега когато беше болен влагаше и
последната си енергия в нея за да ме направи щастлива. Винаги ми се усмихваше и ме
развеселяваше и така понякога забравях за тъгата. Минаха 3 месеца и моята къщичка беше
готова. Баща ми беше закачил 3 от нашите картини там и сложи много играчки. Прекарвах
доста от времето си в нея, докато родителите ми ходиха на преглед в болницата.
Започнахме училище, вече не бях старото усмихнато момиче, което развеселяваше класа, а
просто си седях на чина и си мислих за баща ми. Бяха минали 4 месеца откакто откриха
болестта му. Всеки ден очаквахме обаждане от лекарите, че са открили донор, но това не се

42
случваше. Започнах да прекарвам цялото си време, когато си бях вкъщи с него. Играехме на
игри, гледахме филми, помагах му, защото с времето той отслабна и нямаше сили или
просто се гушкахме. Така минаваха дните, седмиците, месеците.

Рая Павлова, 15 г., гр. Петрич

43
Стана декември и още нямаше обаждане от болницата. Декември е месецът, в който трябва
да сме весели и заредени с коледно настроение, само че при нас това нямаше как да се случи.
Татко отслабваше все повече и повече. Когато бяхме в коледна ваканция, те отидоха на
преглед, а аз реших да отида в моята къщичка, тъй като от много време не бях ходила,
защото прекарвах времето си само с татко. Когато се бях качила видях, че картината на
ангелите беше паднала от силния вятър. Взех я и посегнах да я закача и видях, че на мястото
където седи картината беше гравиран надписът: „Надеждата умира последна“. Видях го и
се усмихнах, помолих се тате да оздравее и слязох, за да ги изчакам долу. Не видях щастие
в погледите им. Разплаках се, губех всякаква надежда, че татко ще оздравее някога. На
Бъдни вечер гледахме филм, но всички погледи блуждаеха по екрана. Явно е, че всеки беше
заровен в своите мисли и мълчеше, за да щади другите. Острият телефонен звън разтърси
тишината. Мама вдигна слушалката, каза едно глухо „да“, помълча, после лицето ѝ се
усмихна, а устните ѝ се разтегнаха до уши … Сълзи се стичаха по лицето ѝ и като че ли чак
сега забелязах колко е млада и колко е хубава! Бяха намерили бъбрек за баща ми и на
следващия ден трябваше да извършат трансплантацията. Нямам думи да опиша реакцията
на всеки един у дома, но в този момент всички осъзнахме, че Спасителят е тук – у дома и ни
окриля със своята сила.
Бог ни беше изпратил най-добрия подарък за Коледа, за който можехме само да си мечтаем.
Операцията мина и след нея баща ми беше много изморен, трябваха му няколко месеца, за
да се възстанови напълно. Мина време и нашето семейство беше същото като преди, все
така усмихнато и щастливо, сплотено и обичащо. При всяка възможност и трудност се
сещам за думите, който са гравирани на къщичката ми от най-добрия баща - „Надеждата
умира последна“.
Магдалена Митева, 18 г., гр. Кърджали

Стела Пеева,
10 г.,
гр. Бургас

44
Ивелина Колева, 17 г., гр. Хасково

45
 Нуждаем ли се от Коледа тази година?
Нуждаем ли се наистина от Коледа тази година? Украсяваме една и съща елха, пеем едни и
същи песни и сервираме еднакви ястия. Механично повтаряме изградените традициите
година след година. Но уместно ли е все още посланието за мир на земята, добрата воля към
хората? Все още ли са осъществими?
Нека разгледаме историята, която се крие зад Коледа, а именно - рождението на Иисус
Христос.
Мислите ли, че по съвременните стандарти на филмовата индустрия холивудските
продуценти биха заснели филм за събитието точно така както са е развило действието през
онази нощ?
Ако трябва да бъдем честни - не, не биха.
На първо място – участниците. Дева Мария и Йосиф не са точно идеала за двойка в днешно
време. Прекалено са нормални, прекалено скучни. Това не би привлякло вниманието на
публиката. Нуждаем се от блясък. Двойка като Брад Пит и Анджелина Джоли би свършила
добра работа. Ами овчарите? Те трябва да пеят! За да угодим и на феновете на мюзикълите
и да направим цялата продукция още по-драматична.
Ами мястото? Трагедия! Кой нормален човек би искал детето му да се роди в конюшня,
където животни лежат върху сеното по земята?! Определено няма да поставим бебето в
животински улей; магарето си е вряло носа там. Дори и да не става въпрос за вонящите на
овце дрипи, в които е увито бебето. Иисус заслужава много повече от това – луксозни
дрешки от някой всеизвестен дизайнер, изработени специално за него, например.
По-добре да преместим мястото на рождението в голям град. Метрополис като Ню Йорк
звучи добре! Или пък да проверим коя луксозна гръцка вила в Санторини можем да наемем.
Синът на Господ заслужава царско посрещане. По-малко селяния, повече изисканост. Не
трябва ли да заснемем това събитие? Да го излъчим на живо по всички национални
телевизии и социални мрежи?
Но не!
Не ние замислихме часът на рождението, а Бог. И Той е нямал нищо против Синът му да
дойде на бял свят в присъствието на овчари и спящи овце. Не под светлината на
прожекторите, а в малкото пространство осветено от мъждукащи свещи в тъмната нощ.
Нямало е злато и богатства, вместо това имало преживящи крави.
Господ е направил толкова малко за рождението на Сина си, не организирал светско
събитие, на което да бъдат поканени само важни личности. А дали това е грешка?
Или е послание?
Може би нашият свят наподобява витлеемската конюшня. Суров на места, зловонен на
други. Няма много блясък в него. Не винаги изпипан до съвършенство. Хората около нас ни
напомнят на животните от конюшнята: пасящи механично като овцете, инати като
магаретата, а тази крава в ъгъла прилича ужасно много на досадната съседка.

46
Всъщност, мисля че тази година се нуждаем от Коледа повече от всяка друга. С раждането
на Спасителя се ражда и надеждата. А къде е тази надежда сега? Тя ни е нужна в нашата
тъмна конюшня.
Нуждаем се от време, което е посветено на даване, а не получаване; на грижовност, а не на
критика. Време, в което да оставим различията настрана. Да украсим елхата. Да се насладим
на познатия празничен дух на фона на старите коледни песни. Светът ни, като този във
Витлеем, е сложен. Дните ни могат да бъдат студени и несигурни, точно като този в яслата.
И все пак, нека направим това, което Дева Мария е направила- нека повикаме източника на
мир да се всели в нашия свят. Нека намерим вяра, още веднъж, в Спасителя.
Теодора Йосифова, 18 г., гр. Кърджали

Юлия Дудник, 14 г., гр. Дубъсари, Молдова

47
 Гергана Валентинова,12 г., гр. Шумен Суна Алиева,10 г., Шумен

Теодор Карлов,
10 г.,
гр. Хасково

48
Анатолий Петров, 11 г., гр. Дубъсари, Молдова

49
 Коледа
И тази нощ е тъй вълшебна,
обсипана със звезди безброй.
И тази нощ дарява с чистота
безбрежна
човешките души с покой.

Но тази нощ е по-специална,

по-различна, от другите светлици!
Рождество е вече - пеят сладко
блеснали звездици.
Пеят песен за доброто, песен
празнична, вълшебна,
и радват те ухото на малката девойка,
бедна.

Малката девойка бе сама, скрила се

тихо в сумрака,
броеше многото звезди и слушаше
тяхната песен, плаха.
Слушаше тя Песента, за доброто,
песента – празнична, вълшебна,
и надяваше се скришом, мълком
да се превърне в реалност и
нейната мечта неземна.

Девойката мечтаеше за дом, за

топлина и уют, в сумрака,
и молеше се със сълзи на очи на звездите да сбъднат те Преслава Анчева, 5 г.,
и нейната мечта малка. гр. Пазарджик
А те продължаваха да пеят и сняг започна да вали,
сълзите блестяха като елмази в изумудрено зелените очи.
И неочаквано от небесата долетя образ блед,
образът на Спасителя, идващ да дари душите с богослов свет.
Девойката гледаше уплашена огромния силует
и плахо пожела си тя отново да има свои
уют, и дом, и топлина, и нека звездите ги дарят с любов празнична.
Спасителят се усмихна и снегът изведнъж спря да вали,
звездите се превърнаха в украса, в гирлянди на високи коледни елхи,
сумрака стана светъл, празничната песен отново зазвъня,
а малката девойка си бе у дома, и усещаше и уют, и любов, и топлина.

50
И тази нощ е тъй вълшебна,
обсипана със звезди безброй.
И тази нощ дарява с чистота безбрежна
човешките души с покой.
Ала малката девойка не е вече сама,
и не сълзи бликат в очите,
а мила усмивка свети на рубинените уста.
Защото тази вечер е по-специална,
Коледа е дошла – звездите пеят сладко празничната песен,
а Спасителят превръща в реалност всяка несбъдната мечта.

Марина Маринова, 18 г., гр. Кърджали

Дамяна Русева, 15 г., гр. Попово

51
Симона Александрова, 10 г., гр. Шумен

52
Станислав Стоянов, 12 г., гр. Шумен

53
 Декември

Белият декемврийски сняг падаше тежко и отново затрупваше всичко навън със своята
изящност и чистота . Бавно се сипеха красивите и многобройни снежинки, които се гонеха,
падаха и пак се издигаха. А Ава им се любуваше през прозореца и току понечваше да ги
улови с ръка, ала не можеше – студеното и тънко стъкло на малкото прозорче пречеше на
детето да протегне своя нежна ръчичка навън. Момиченцето беше толкова прехласнато по
пелерината покриваща малкото градче, че не чу, когато г-жа Агнес я повика:
- Ава, време е – каза нежно по принцип строгата жена. – Чакат те.
Момиченцето се сепна. То се обърна с насълзени очички, стиснало здраво любимото си
плюшено зайче – единственото, което някога е имало, в едната си ръчичка и някаква малка
хартийка в другата. Г-жа Агнес взе малката чантичка на момиченцето в едната си ръка, а
другата подаде на детето.
Г-жа Агнес или Агнес Светланов, както беше цялото й име, беше жена отдавна подминала
50-те, но жива като млада девойка. Поглеждайки я човек никога не би познал, че е работила
с деца целия си живот – лицето й излъчваше неприветливост, тя беше най – строгата и
всички деца се страхуваха от нея, но ако се вгледаше човек в очите й, тези дълбоки, сини
очи, щеше да види топлина – пламъчето добрина, с което тя гледаше всяко едно от децата
си. Тя самата нямаше деца, затова отдаде живота си на чуждите.
Ава пое подадената й ръка и излезе от стаята. Двете слязоха бавно по стълбите чак до първия
етаж. След това г-жа Агнес поведе момиченцето по малък коридор, през който то не бе
минавало преди. В края на коридора се виждаше отворена врата и те вървяха точно към нея.
- Къде отиваме? – попита момиченцето, но не получи отговор. – Г-жо Агнес, къде ме
водиш? – попита отново детето, този път с доловимо притеснение в гласа. Агнес я погледна
и й се усмихна – Не се плаши – каза само и я подкани да влязат.
Стаята, в която влязоха беше топла, слънчева и просторна. Имаше камина, която гореше
толкова красиво със своите жълто оранжеви пламъчета. От прозореца се виждаше
побелялата борова гора, а слънцето влизаше като поканено в стаята. Но изведнъж Ава се
сепна – те не бяха сами в стаята. „Кои са тези хора?“ помисли си детето и се приближи до г-
жа Агнес. С несигурни и малки стъпчици детето, водено от възрастната дама, се приближи
към непознатите. Те повдигнаха глави и се усмихнаха приветливо. Семейство Христови или
Алекс и Крис, както се представиха на Ава.
- Това е за теб – каза Алекс, подавайки й малка розова кутийка, върху която изящно
стоеше голяма розова панделка. – Дано ти хареса – добави жената едва сдържаща
вълнението си, заедно със сълзите от щастие. Ава погледна към г-жа Агнес, която й кимна.
Детето пое подаръка и благодари.
- Оставям ви да си поговорите. – каза г-жа Агнес излизайки от стаята. Тя притвори
вратата и излезе на входа на дома за глътка чист въздух. Знаеше, че така е най – добре за

54
детето и все пак й бе трудно. Ава бе при нея от съвсем малко бебе, след като майка й бе
загинала в катастрофа, а тя нямаше други роднини, които да се погрижат за нея. Сега,
няколко години по – късно, по същото време, когато Ава бе пристигнала при нея си отиваше.
Толкова много деца бе отгледала през живота си, с толкова много съдби се бе сблъсквала,
но тези големи, кафяви, детски, смеещи се очи изплуваха в съзнанието й и едва доловима
усмивчица се появи на лицето й.
Мина се много време. Годините се нижеха една след друга. Отново бе декември и г-жа Агнес
гледаше през малкото прозорче на кухненския бокс. Снегът валеше на парцали. Тежко и
красиво спускаше бялата си пелерина над града.
- Г-жо Агнес! Идвате ли? Отваряме подаръците! – старицата бавно и полека отиде в
съседната стая. – Чакаме ви! –
подканиха я с нетърпение. Тя
беше в къщата на семейство
Христови. Откакто осиновиха
малката Ава, първо по
настояване на детето, после
като по традиция, Агнес
прекарваше всяка Коледа с тях.
Тази не направи изключение.
Ава вече не беше крехкото
бебенце, което старицата видя
за пръв път преди години, нито
малкото дете, с което така
трудно се раздели, тя вече се
превръщаше в жена. Девойката
се приближи и й подаде малка
продълговата червена кутийка
– Отвори я, настоявам! – каза
тя. Агнес развърза панделката,
повдигна капачето и видя една
малка, нежна фигурка –
ангелче. – Аз вече имам свой –
каза Ава, усмихвайки й се.
Това бе последната им Коледа
заедно. Сега вече Ава има още
един ангел, който да я пази.
Розмари Абделрани Туаби, 18
г., гр. Кърджали
Гергана Валентинова, 12 г., гр. Шумен

55
Юлия Ротор, 15 г., гр. Дубъсари, Молдова

56
Филип Янков, 11 г., гр. Перущица

57
58
Тиана Делчева, 9 г., гр. Хасково

59
Дейвид Лавчев, 17 г., гр. Хасково

60
 Дар от Бога

Студът се прокрадваше по дългия коридор, осветен единствено от бялата флуоресцентна

светлина. Отвъд стените на сградата един момък се бе облегнал на стената и декемврийският
мраз хапеше кожата му, но въпреки това по челото му се стичаше пот. Той нервно човъркаше
плата от вътрешната страна на джоба си, а в пръстите му тайно се криеше малко дървено
кръстче, което някога някой скришом му бе дал. Така и не разбра кой е този човек, но
кръстчето му вдъхваше силна надежда, макар и да не я разбираше.
Момъкът бе живял бедно и в постоянна оскъдица. Бе най-младият син в многодетно
семейство, обитаващо малка схлупена къща, която всеки поглежда пренебрежително или
със съжаление. Той винаги я е мразел. Бе като затвор за необуздания му дух, стремящ се
към нещо по-възвишено. Често му се бе искало да избяга, но не можеше да го стори. От
страх може би. Или от жал към семейството. Едва след като и двамата му родители
починаха, а всичките му братя и сестри се ожениха или отидоха да учат, осъзна, че нищо
вече не го задържаше там. Завърши училище, събра багажа си и замина.
Когато пристигна в столицата, отседна при сестра си. Тя бе само с три години по-голяма от
него и го бе подкрепяла най-много от всички. Живееше близо до центъра, на тавана на стара
двуетажна сграда. Малко след като се нанесе при нея, момъкът се хвана на работа в завод за
консервирана храна и печелеше пари, колкото да плаща за апартамента и храната си.
Минаха две години и момчето си намери любима. Ожени се за нея. Продаде старата кола на
баща си и със спестяванията, които бяха събрали, двамата си купиха на изплащане малък
апартамент в една от многото наскоро построени сиви панелни постройки в отдалечен
квартал на града. Няколко месеца по-късно момичето забременя. Докторите им бяха
съобщили, че детето ще се роди около двадесет дни след Нова година.
Дошъл бе декември и младата съпружеска двойка скришом у дома се приготвяше за Бъдни
вечер. Подредиха празнична трапеза според традициите, завещани от бабите и дядовците
им, с народните български ястия. Но така и не опитаха от тях. Околополдните води на
момичето неочаквано изтекоха и се наложи бързо да тръгнат към болницата. Улиците бяха
празни и тъмни. През повечето прозорци се процеждаше светлина, но толкова лека, че да не
е очевидно, че хората в този дом са се събрали около масата и очакват Рождество. Лекарите
в спешното отделение приеха младата жена, а момъкът остана отвън. Стисна здраво
дървеното кръстче и започна да се моли. Не знаеше какво трябва да каже, никога не го бе
правил. Но ето, че сякаш някой друг диктуваше думите. Те се изливаха от сърцето му с
необуздана сила.
Не разбра колко време бе прекарал в молитва, когато чу, че някой го вика. Обърна глава и
видя мъж, облечен в бяла престилка, който му направи знак да го последва. Тръгна след
него. Вътре в сградата студът бе по-лек, но все така хапещ. Минаха през няколко коридора,
осветени от слаба мигаща светлина. Бе абсолютна тишина и шум идваше единствено от
стъпките им. Тази тишина свиваше сърцето му. Къде е бебешкият плач? Човекът с бялата

61
престилка спря пред една врата и я отвори. Вътре съпругата на момъка лежеше цялата в пот
и дишаше тежко. Младежът се огледа, но не видя никого другиго. Къде бе детето му?
Обърна питащ поглед към мъжа, а той го гледаше жално. В този момент гняв нахлу в
сърцето на младия баща. Разкрещя се и поиска да го заведат при новороденото. Човекът с
бялата престилка се поколеба, но се обърна и тръгна надолу по коридора, следван от
разярения младеж. Докато вървяха, малко по малко яростта започна да отстъпва пред една
дълбока тъга, която се разпространяваше във всяка частичка от душата на момъка.
След два завоя по дългите коридори се озоваха в операционната, в която малкото тяло на
детето лежеше безжизнено на масата, а докторите се бяха разпръснали из стаята, отказали
се от невъзможното. Младият баща не искаше да приеме страшната истина. Бе готов да даде
живота си за своята рожба. Тъгата напълно надви яростта и сълзи започнаха да се стичат от
очите му. Приближи се до детето и го обви с любещите си ръце. Допря го до сърцето си.
Дървеният кръст все още бе в ръката му. Той го доближи до малкото сърчице на бебето и
отново започна да се моли. Този път на глас. Викаше към Бог. Обещаваше Му да Му отдаде
напълно живота си, ако спаси детето и че ще свидетелства за Него винаги и навсякъде.
Докато момчето стоеше в средата на стаята и горещо се молеше, докторите бяха напълно
застинали по местата си. Очите им се наливаха със сълзи. Всички те безмълвно страдаха за
него и за погубеното му щастие.
Младежът замлъкна и прегърна детето още по-силно. В този миг на пълна тишина
часовникът удари 12 часа. И изведнъж бебешки плач изпълни стаята. Тялото на бебето се
размърда в ръцете на бащата, който отвори очи и погледна сина си. Стоеше неподвижно,
но широка усмивка озари лицето му. Нямаше вече тъга, нямаше болка, нямаше ярост.
Любовта бе изтръгнала всички тях от сърцето му. Бог намери нов дом за любовта Си.
Докторите, напълно зашеметени, се впуснаха да прегледат детето. То изглеждаше съвсем
жизнено – нещо непонятно предвид диагнозата му отпреди малко.
Една от медицинските сестри се приближи тихо към бащата, докосна го по рамото и кротко
го попита какво име ще даде на бебето. В този миг той силно стисна малкото дървено
кръстче в дланта си, затвори за миг очи, а после се усмихна и с треперещ глас каза:”Името
му е Теодор, сиреч, дар от Бога”.
Теодора Бакърджиева, 16 г., гр. София

62
Кирил Димов, 14 г., гр. Казанлък

63
64