Ани Младенова

Архивистика и документалистика
5IS0300011

Трифоновден, Трифунци (Вълчи дни)

Трифоновден се чества на 1-ви февруари и е посветен на лозите;
св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството.
Отрано на 1-ви февруари мъжете се събират в лозята , за да се
извършват ритуалното им зарязване.
Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица.
Всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с
вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват).
После се събират на обща трапеза и избират цар на лозята —
обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар.
Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на колесар и
тържествено го съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора,
отварят бъчва с вино и продължават веселбата до късно. Царят
трябва да се напие, за да има берекет.
Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници,
Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани:
жените да не плетат, да не предат, не тъкат, не перат. В някои
краища не пипат ножици и игли, за да не пипа вълкът стоката. В
първия ден се меси колач, раздава се по къщите, слага се и в
кърмилката на добитъка, за да не го напада вълкът.
В някои краища Трифоновден се смята начало на пролетната оран;
затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го
прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги
отсекат, за да родят богато. По времето на първи февруари се гадае
каква ще бъде реколтата — вали ли сняг, ще бъде обилна.
В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови
практики. Няма съмнение, че в основата им лежи езическото
почитане на Дионис с типичните напивания, поливане с вино —
ритуални действия, разрешени на празника, но осъждани в друго
време на годината. Елементи от култа към Дионис (Бакхус, Вакх) —
бог на винарството, лозите, но и на плодоносящите сили на земята
и растителността, се откриват и в други елементи на празника:
избирането на цар, возенето му на колесар и т.н.
Практически честването на християнския светец Трифон съвпада с
древните Дионисиеви празници. С течение на времето култовете
към Дионис се християнизират и към житието на св. Трифон в
народна среда се добавят легенди, които "обясняват"
самоотрязването на носа му (като наказание, наложено от св.
Богородица за подигравките му).
В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон Зарезан
носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет:
първа оран, закичване на животните, прекаждане, "заплашване" на
дърветата, различните гадания, свързани със стопанските
дейности.