<h1>Zaglavie</>

<p>Paragraf</>

<p>tekst<br>tekst na nov red, no v sushtiq paragraf</>

<img>src</>

<hr> horizontalna liniq

<br>tekst na nov red

<pre> naprimer za poemi, zapazva novite redove i razstoqniq

1. В българския народен календар Гергьовден е сред най-значимите празници през годината

и често възприеман, като най-големия пролетен празник.
Познат е и с местните названия Гергьо̀ вден, Гѐргевден, Гю̀ рговден, Гѐрги, Джу̀ рджевдан (в
традиционно християнските селища), както и Хъдърлез и Адрелѐс (сред предимно
мюсюлманските общности). Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се
чества във всички територии, населени с българи.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци,
между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна
половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина. Така
Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска
година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със
земеделието, скотовъдството и здравето.
С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това
разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност,
целяща осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните и
обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги
традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва
изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите),
покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около
празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да
присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни
продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от
здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато
изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

https://m5.netinfo.bg/media/images/31064/31064803/960-540-nosiia.jpg
2.Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в

Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния
орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С

указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За
храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите
подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването
на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г.,
поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна
църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията

включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“
и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за
по-голямата пищност и значение на честването.

Съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София,

където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква
отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и
празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в
памет на падналите в бой войници. Провежда се традиционен военен парад
Над София в който участва цялото въоръжение на Република
България. Денят завършва с празнична заря.
https://img.cms.bweb.bg/media/images/gallery/May2018/2111627026.webp
https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?
q=tbn:ANd9GcQ5yiTSMRW9S4LitIqozWmpz7U77T1h76T76w&usqp=CAU

3.

На 6 май Православната църква отбелязва Гергьовден - деня на Свети Георги

Победоносец - един от най-почитаните светци у нас. Той е смятан за защитник, воин и
покровител на овчарите и техния добитък. . Тoва е един от най-значимите празници.

Смята се, че Свети великомъченик Георги Победоносец е живял в

малоазийската провинция Кападокия. Това станало по времето на римския
император Диоклетиан . Георги постъпва съвсем млад във войската и проявява
изключителни военни способности. На 20-годишна възраст дори получава чин
на военен трибун.

Според легендите той е привърженик и защитник на Христовата вяра. Това е и

една от причините да бъде хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки
изтезания. Смята се, че е обезглавен на 23 април 306 г. Погребан е в
палестинския град Лида.

Малко след това християните започват да го почитат като мъченик за многото

чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник. Едно от
чудесата извършени от Св. Георги, и заради което често е изобразяван на
иконите като конник убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит
(Бейрут).

Вярва се, че там имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често
излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с
копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в
християнството.

https://bulgariatravel.org/wp-content/uploads/2020/imported/239_1.jpg