Астрономията в народното творчество

Народните астрономически познания в своята системност могат да бъдат

реконструирани чрез множество песни, легенди и афористични изрази, които
представят в съгласие с митопоетичната концепция за света отношенията между
небесните тела чрез техни персонификации като "състезания", "срещи", "женитби" и
"убийства", а кръговратите - като "раждане" и "смърт".
Слънцето, луната и звездите оживяват в български народни песни, приказки, поговорки
и обреди. Но това не е само поетична фантазия, а увлекателен безкнижен „учебник” по
астрономия. В него са събрани наблюдения за движението на небесните светила,
натрупани от много поколения. Вплетени са астрономически знания от календара на
прабългарите, признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Запазени са следи и от
звездната митология на древните славяни. Съвременни етнолози разгадават сложния
синхрон в народната астрономия между слънчевите, лунните и звездните цикли и
траектории. Освен картина за Вселената, тези познания са давали и практичен ориентир
за стопанския и празничния календар на българите.
Най-важните за хората звезди и съзвездия имат свои фолклорни „истории”. Взряни в
нощното небе, хората „рисували” по звездното небе предмети или животни от своя
земенсвят.
Седемте звезди Плеяди селските хора виждали като „Квачка”, наобиколена от пиленца.
Казвали, че небесната Квачка ляга да мъти точно на Гергьовден (6 май), затова изчезва
от нощното небе. Това било знак, че започва лятото. А когато съзвездието стигне
противоположния край от своя годишен кръговрат – точно на Димитровден (на 26
октомври) – започвала зимата. Затова някога делели годината само на два сезона – зима
и лято. Съзвездието Плеяди имат и друго фолклорно название – Власци. Етнолози го
обясняват като произлязло от древното славянско божество Велес, по-късно
християнизиран като Св. Влас. На него е посветен фолклорният празник Власовден (11
февруари). Обредите на този празник са в чест на воловете, които се впрягали в ралото.
Народното вярване е, че Господ е орач. А негово небесно рало е съзвездието Орион,
чието народно име е „Орач” или „Рало”. Според фолклорната представа, в ралото са
впрегнати два вола, след тях върви орач, а подир него – цяла глутница от звездни
вълци. Движението на тези звезди се обяснява с израза „Власците вървят преди Орача”.
Звездният Орач излиза да изпълни своята небесна оран, когато завършва старата година

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

и започва новата, според народните вярвания. Този календарен преход се отбелязва с
коледно-новогодишните празници.
От земеделския бит идва и народното название на съзвездието Голямата мечка. То се
нарича „Колата”, защото в неговите очертания виждали селска каруца с впрегнати
волове. В друга версия в каруцата са впрегнати заедно вол и мечка. Затова другото
название на съзвездието е „Мечка” и се свързва с празника Мечкинден (Андреевден в
църковния календар – на 30 ноември). Така обичаят на този ден да се хвърля шепа
варени царевица нагоре през комина за мечката придобива космически смисъл – като
връзка между земеделеца и звездното небе, което диктува ритъма на неговия труд.
Очертанието на това съзвездие започва от най-ярката – Полярната звезда. В по-стари
времена я мислели за две отделни звезди и я наричали с две имена. Едното е
„Вечерница”, защото изгрява вечер от запад. А другото - „Зорница” или „Деница”,
защото я виждали рано призори на изток. В народните песни и приказки тя е по-
малката сестра на слънцето. Зорницата служела за пътеводна звезда. Но веднъж група
керванджии я сбъркали с друга ярка звезда, която изгрява среднощ. Керванът тръгнал
след нея, но това погубило търговците-пътници. Затова наричат тази звезда
предупредително „лъжи-керван”. Заради неизменното централно място в нощното небе
на Полярната звезда, селяните я сравнявали със своя земеделски стожер (кол) в центъра
на кръглия харман. За стожера се връзват коне и те обикалят в кръг, за да вършеят
застланите на хармана житни класове. По този начин зърното се отделя от класовете.
Ето защо във фолклорната астрономия Полярната звезда е „Златен стожер” и около
него кръжат останалите звезди-коне.
Една от най-популярните и до днес фолклорни звездни „истории” се разказва за
Млечният път. Наричали го „Кумова слама”, защото селянин взел слама тайно от
плевнята на своя кум. Но докато я пренасял към своята плевня, останала диря – сламена
пътечка. Тя се запалила и се издигнала в небето. Такива сюжети помагали на хората да
опознават звездната карта. А по нея да намират ориентири и за своето земно
пространство и време в епохите, когато още нямало компаси, часовници и печатни
календари.
Многовековният опит на хората безпогрешно установява онези дни от годишното
време,когато в природата се извършват видими и сериозни промени,а нейния
непрекъснат кръговрат те свързват със своите непосредствени стопански интереси и с
общия жизнен цикъл на човека.Към такива астрономически моменти ,каквито са
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
зимния и летния слънцеповрат,пролетното и есенното равноденствие,още в древността
са били прикрепени множество вярвания,обредни практики,обичаи и празници.
Коледа произлиза от латинската дума календе,което значи Нова година,т.е. първия ден
на месеца
Върху празника и като начало на астрономическата година,упражняват силно влияние
зимните празници на древния Рим ,именно сатурналиите от 17 до 20
декември,брумалиите на 24 декември и януарските календи,които дават и славянското
име на Рождество Христово/Коледа/.
Същността на обичая не се е променила и до наши дни.В него е вложено очакването за
идващата пролет и новото лято,с всичко добро,което те носят.Народът е чувствал
астрономическите промени,дори незабележимото нарастване на деня,усилването на
слънцето:”От Игнажден до Коледа денят расте колкото просено зърно.”

Коледните песни за отношението между хората и слънцето са възникнали вероятно

като резултат от култа на слънцето. С течение на времето човекът е дръзнал да мери
силите си със слънцето и го побеждава. В това се крие жизнерадостното звучене и
оптимизмът на тия песни; те изразяват копнежа на човека да победи природата".
"Слънце и Юнак" и "Слънце и Мома”-песни
Ясното Слънце притежава сестра, която по условията на облога е равностойна на
бързия кон на Юнака. Тя е известната и по други фолклорни извори за митопоетичната
традиция негова сестра звезда и е наречена Ясна Звезда или Ясна Зора (Софийско,
Врачанско, Белослатинско, Варненско, Бургаско, Лозенградско), Ден-Деница
(Тетевенско), а в един случай (Русенско) и самата Месечина.
Подялбата на годината на две от Гергьовден и Димитровден астрономически се
обуславя от кръговрата на съзвездието Плеяди, за което се приема, че има вечерен залез
на Гергьовден, а вечерен изгрев - на Димитровден. В своята "Народна астрономия"
(СбНУ 30, с. 24) Йордан Ковачев с въпросителна отбелязва твърдението, че на
Гергьовден Квачката (Плеядите) ляга да мъти, затова изчезва от нощното небе, и се
появява отново на Летен Тодоровден (8 юни). Точните дати на изгревите и залезите на
Плеядите в годишния им кръговрат зависят от географската ширина на мястото на
наблюдателя и от годината на наблюдението
Именно във фолклорната астрономия значими стават две от названията на Плеядите -
Стожери и Седмостълпци , според които то се осмисля за сезонен заместител на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Полярната звезда. Самата тя е Златен стожер, коневръз, около който кръжат звездите
коне, а в определен момент от годишния кръговрат Плеядите поемат нейната функция
и парадигматично ги снемат на Земята при организацията на пространството в обреда.
Звездният куп от съзвездието в песните се означава с "дребни звезди", които играят , с
"вито хоро на небето" , а постоянното им число е седем ("после тях излиза Кокошката,
която се състои от седем звезди").

Първомартенската обредност заема важно място в годишния

аграрен цикъл,защото с нея се отбелязва прехода от зимата към пролетта и
лятото.Освен това тя показва обвързаност с жизнения цикъл на човека.
За голяма част от територията на България 1 март за народа означава началото на
пролетта.Но има краища ,в които тази дата се свързва с началото на лятото и затова
първи март се нарича още „Летник”.
Началото на месец март ,т.е. 1 март се възприема от народа ни като ден на пролетното
равноденствие ,като начало на аграрна и скотовъдческа нова година.Това е в пряка
връзка с някои представи за изтичащата зима и за появата на „новото” слънце при
настъпването на пролетта и лятото.

Отделно внимание заслужават специализираните астрономически знания, фиксирани

чрез различни реалии в отделните варианти на приказката "Хитро момче и кьосе
воденичар". Във варианта от Прилеп изпитателят старец язди ярец (Месеца) и има
щерка на 12 години, която Хитреца спечелва в облога, но нейната възраст съответства
на дванайсегодишния животински цикъл, познат на българите от езическата епоха.
Забележителното е, че бащата на Хитреца има пет пчели - Калешка, Лиска, Бряза,
Сурка, Сагинка, чиито имена означават цветове (бяла с черни петна, рижа или
червеникава, бяла, светлосива и тъмножълта), а в шейсетгодишния китайски календар
петте дванайсетгодишни цикъла са съотносими с пет природни стихии и цветове, които
почти се припокриват с упоменатите: дърво =зелен, огън =червен, земя =жълт, метал
=бял, вода =черен. Във варианта от Враняк, Белослатинско , бащата на момчето е богат
човек и има 12 кози и един пръч (една дванайсетмесечна лунно-слънчева година),
докато във варианта от Банско 18-те мулета на бащата на Хитреца и подялбата им на
две групи по девет съответстват на 18-годишния цикъл на Луната, в който тя заема най-
ниско и най-високо положение на нощното небе.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org