СЕМЕЙНИ ОБРЕДНИ ПЕСНИ

СВАТБЕНИ ПЕСНИ
Те са най-разнообразни и най-богати сред семейно-традиционните обреди.
Женитбата е най-голямото събитие в личния живот на патриархалния човек. Несъмнено
бракът има и своето стопанско значение – чрез брака в семейството влиза нов човек=нова
работна ръка, но най-вече продължител на рода. За да се подчертае важността на брака
народът е утвърдил цяла поредица от обреди, които могат да продължат цяла седмица,
дори и до десет дни. Народната сватба обединява стопански, религиозни и правни
елементи. Всеки ден от обредния кръг се свързва с изпяването на определени песни. За
пореден път припомняме, че песните не могат да бъдат разглеждани без обредните
действия. Песните изпълняват ролята на словесен протокол, докато протича сватбата.
В сватбените ритуали откриваме следи от различни епохи, наблюдаваме моменти от
историята на обществото, когато в основата на женитбата са били грабването,
продажбата, откупването на момата. Днес тези действия имат изцяло символично
значение.
Сватбените сезони в народната ни култура са есента и зимата. Това е времето, когато
приключва земеделската работа, започват седенките, младите се оглеждат, харесват и
придумват за семеен живот.
Ограничения по отношение на извършването на сватби се налагат не само заради
трудовата дейност, но и заради църковния календар. Сватби не бива да се правят по време
на пости. Дните от Коледа до Водици/Йордановден, наричани още Мръсни дни, са
забранени за сватби.
Българската народна сватба е сложен празничен комплекс от ритуали.
Основните действащи лица са:

• СГЛЯДНИЦИТЕ – обикновено са две жени от рода на момчето, които проучват

момата, преди да се направи предложение за брак.
• ПРИДУМНИЦИТЕ – представители от рода на момчето, които трябва да склонят
семейството на момичето, както и самото момиче, да се стигне до брак.
• СВАТОВНИЦИТЕ/ ГОДЕЖАРИТЕ – тяхната задача е да гостуват в дома на
момичето, за да направят предложение за брак и да извършат последвалото
уговаряне на подробностите около венчавката.
• ВЕСТИТЕЛИТЕ – тази роля изпълняват мъже от рода на момчето. Те изпреварват
сватбарите и бързат първи да предупредят в дома на момичето, че идват да я
вземат, а после бързат и към дома на момчето, за да предупредят свекъра и
свекървата да посрещнат младоженците.
• НЕВЕСТАТА – на невестата в прастарите времена се е гледало като на
материална ценност. Затова нееднократно се извършват и ритуални действия,
представляващи нейното откупване. Повечето ритуални действия, свързани с
невестата – например забулването – са знак, че тя загубва стария си начин на
живот, тоест извършва се едно своеобразно скриване/ умиране на старата
самоличност, за да се яви момата с ново лице, пред новия си живот. Отбулването
е знак за прераждането й като съпруга и бъдеща майка.
 • МЛАДОЖЕНЕЦЪТ – възприема се като завоевател, като юнак-воин, който ще
покори женското сърце. В митологичен план неговите аналози са
слънцето=светлината, денят, тоест новото начало. Макар да не губи предишната
си самоличност, като булката, той също е с променен статут – съпруг и бъдещ
баща.
• КУМЪТ – кумството е цяла институция. Кумът е най-почитаната фигура по време
на сватбените ритуали. Кумът се почита наравно с родния баща.
За кум обикновено се кани този, който е кръстил младоженеца. Кумството
обикновено се предава по наследство.
Понякога кумът лично бръсне младоженеца при подготовката му за сватбата.
Кумата присъства на плетенето на косите на невестата.
Понякога кумът извежда невестата от дома ѝ.
Нищо не трябва да става без съгласието на кума.
• СВЕКЪРЪТ И СВЕКЪРВАТА – празникът е в тяхната къща, затова фигурите им
са от първостепенна важност.
Те активно участват при уговаряне на условията около годежа и сватбата. По
време на годежната вечер даряват невестата. После, след бракосъчетанието, имат
задължението да въведат и приобщят невестата в новия ѝ дом. Свекървата трябва
да ѝ покаже всички важни „женски“ места в дома.
• РОДИТЕЛИТЕ НА МОМИЧЕТО – приготвят дома си за посрещането на
сватовете. Трябва да уговорят достоен годеж и брак за дъщеря си. Задължително
създават препятствия пред сватбарите – така отстояват достойнството на
фамилията и дома си.
• ДЕВЕРЪТ – по-малък брат на младоженеца, но може да е братовчед му или негов
приятел. Деверът е наричан още „драгинко“. През гърдите на девера се вързват
две бели кърпи накръст, за да се разпознава кой е отдалече. Неговата задача е
особено важна, защото трябва да е навсякъде с младоженеца по време на
сватбените ритуали. Деверът отсича дървото за сватбеното знаме, пази знамето,
след като го направят, и го носи на сватбата. Носи вода за бръсненето на
младоженеца. Участва дори в забулването на булката.

Могат да се изведат следните характерни за предсватбената, сватбената и

следсватбената ритуалност моменти:

✓ Преди да се задомят, младите трябва да са участвали в т.нар. посветителски

обреди: коледуване за момчетата и лазаруване за момичетата. В онези
времена всяка възраст след 14-15 години се считала за подходяща за женене. Е,
разбира се, колкото по млади се съберат момъкът и момата, толкова по-добре. По
повод на подходящата за женене възраст народът ни казва: До 25 години човек
се жени сам, на 30 го женят родителите му, от 30 нагоре го жени цялото село.
Добре било разликата в годините на младоженците да не е голяма. Особено важно
било момата, дето ще се избира, да си е от селото, да не е пришълка. Изисквало
се е да се знае какъв е родът ѝ – с добро ли се споменава в селото. Готовите за
женени младежи дават знак и чрез външния си вид: момците слагали червено
 сукно на калпаците си отдясно, пришито със сребърна пара, а момите се сплитат
на две плитки вместо на една. Украсяват косите си с цветя.
✓ Местата за среща на младите били не само чешмата, реката, извора..., но и
съборите, седенките, съседските сбирки, хорото, празничните люлки по
Великден и Гергьовден.
✓ Знаци за харесване от страна на момчето били: момчето напива водата, която
момата носи в менците си; момчето замеря момата с ябълка по време на хоро;
момчето люлее любимата си на люлка; момчето подарява празно вретено и хурка,
та любовта да се запреде, тъй както вълната. Разменянето на дребни дарове също
е знак за харесване и вярност.
✓ Извършването на сгледа/ оглед: с такава задача е натоварен или бащата на
момчето, или някои роднина на момковия род. Отивало се рано сутрин в дома на
момата, да се види дали вече е извършила основни домакински дейности.
Трябвало е момата да бъде „уредна“, както казва народът, тоест пъргава и
работлива.
✓ Посрещането в дома на момичето на т.нар. придумници/ сватовници: това
гостуване се нарича още питане/ просене. При влизането в дома на момата
сватовниците отиват право при огнището – символа на дома. Ритуално се разравя
жарта, за да може и любовта на младите така да се разгори. Това е явен знак защо
са дошли въпросните гости. Ако момата веднага излезе и посрещне тези гости –
това е знак, че те са добре дошли и тя иска за се омъжи за момчето, което
сватовниците представляват. Ако обаче момата изчака баща ѝ да я повика, значи
момчето, което е пратило сватовниците, не ѝ е много по сърце. Не трябва
категорично и неоспоримо родителите на момичето да се съгласят от първия път
при уговаряне на годежа и брака.
✓ При постигнато съгласие двама млади да се съберат, следва главеж:
събитието се нарича още малък годеж. На малък годеж ходят бащата на момчето,
роднини, но самият младеж по принцип не присъства. Основното, което трябва да
се направи на малкия годеж е т.нар. менка, менеж, или разменяне на
нишани=дарове.
✓ Следва последното договаряне – голям годеж. Обикновено това събитие се
прави няколко дни, но може и седмица, а понякога дори година след малкия
годеж. Кани се целия или поне по-голяма част от момковия род. Момата се дарява
с голям нишан= сребърни и златни монети.
✓ Докато младите ходят като годеници, невестата трябва да си сложи на главата
бяла кърпа – докато момите носят цветни кърпи. Момците носят на калпака си
червен конец.
✓ Отсичане на сватбата – този израз се е използвал, когато вече са ясни точният
ден и час на сватбата.
✓ Ритуалът засевки е свързан със замесването на сватбените хлябове. Ритуално се
носи и счуква жито в дома на годеника. Жито се носи от всички роднини, но и от
съседи, от цялото село. Хлябовете за една сватба са много и затова всеки е
помагал. Брашното се пресява през три, а някъде и през седем сита, положени на
кръст едни върху други. Девойките през това време пеят съответните песни.
 ✓ Следват приготвяне на сватбеното знаме; заплитане косите на момата;
обличане и накичване на момата; приготвяне на невестиния венец; бръснене
на младоженеца; тръгване на невестата; посрещане на момковите сватбари;
посрещане на невестата в дома на момъка; сватбена трапеза; отправяне към
брачното ложе – изпълняват се закачки с неприкрит еротичен характер;
✓ Следсватбени обичаи са: отбулване на невестата, гостуване у родителите на
невестата – доминира чувството на тиха тъга по родния дом.

Всеки момент от ритуалните действия е осмислен като акт с магическо

предназначение и е съпътстван с изпълнението на съответните песни.

ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ: безспорна е зависимостта им от сватбения обред. Има

обаче и песни, които, макар и свързани с моменти от сватбата, се обособяват като
самостойни фолклорни творби.
Център на изображение в сватбените песни е девойката, макар че рядко се чува гласа
ѝ в хода на самата песен. Основните чувства са скръб и тревожно очакване. В
поведението ѝ отекват прастари моменти, когато момата е била грабена, оженвана
насила. Грубостта на нравите е помрачавала радостта. Мъката често не могла да бъде
превъзмогната, дори и от любовния копнеж. Загатва се безправният статут на жената в
патриархалното общество. В редица песни моминството се сравнява с везирство, а
женитбата със зачерняне.
Ако обмислим ритуалните действия по време на сватба и съпътстващите ги песни
като едно цяло имаме една народна драма с действащи лица, с основен конфликт, с
диалог и обяснителни реплики. Особена роля изпълнява и хорът от девойки, който
аналогично може да се съотнесе към функцията на хора в античната драма.

ПОЕТИКА НА СВАТБЕНИ ПЕСНИ: чрез сравнения и постигане на контраст се

извежда тъгата в дома на момата и радостта в момковата къща – в дома на момъка изгрява
ясно слънце, а у моминското родно място – „тъмна мъгла изпаднала“.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

➢ При засевки (замески, квас)

Трепнали са девет сита,

девет сита копринени,
да пресеят гъста гора,
гъста гора лилянова,
лилянова, лилякова.
Всички дървя пресеяли,
едно дърво останало.
На дървото люлка-вейка,
във люлката вкла Димка.
Кой как мина, се я люлна,
Петко мина, дваш я люлна,
дваш я люлна, триш и запя:
- Нани, нани, вакла Димке!

Сеймен, Чорленско

➢ При плетене на невестата

Хубаво ме, мили дружки, уплетете,

ке кю ида, мили дружки, в чужда каща,
в чужда каща, мили дружки, в чужди люде,
в чужди люде, мили дружки, непознати,
чужда макя, мили дружки, макя да е,
чужди баща, мили дружки, баща да е,
чужди бракя, мили дружки,бракя да са,
чужди сестри, мили дружки, сестри да са!

Банско

➢ При тръгване за невестата

Марко кове коня у заграде -

сребро клинци, позлатени пльочи.
Ем го кове, ем го итро учи:
- Ой ле, коню, ой ле, мой другарю,
не те кова да те препродавам,
ми те кова далек да те прата,
ми те кова за невеста д'идем,
за невеста, за хубава Мара.
Вода гази, да се не отопиш,
кал да калеш, да се не окалеш!
Ага идем на момини двори,
дигни глава, коню, нависоко!
Га излезе момината макя
да изнесе на мома чеизо,
дигни глава до синюто небо,
дигни глава, коню, не давай се!
Га излезе моминия татко,
да изнесе златена тепциа,
на тепциа шарената змия,
сложи глава, коню, до земята,
сложи глава, коню, поклони се!
Ага такнеш с младата невеста,
триж да копнеш, коню, дваж да ръжнеш,
развей грива по момини гради!

Банско
 ➢ При прощаване на невестата с родния дом

Тънка са й ила привела,

привела, та са й скършила.
Мома са с рода прощава,
с майчина рода, с бащина:
- Прощавай, родо голяма!
На раздяла, майчице,
жа ти са, мамо, помола
цветито да ми поливаш
заран със ситна росица,
на пладня с сълзи горещи,
вечер със вода студена!

Войнягово, Карловско

➢ При посрещане на невестата от свекърва и свекър

Излезни, мале момкова,

да срещнеш снаха Деница,
да срещнеш сина месеца.
Изнеси платно ленено,
изнеси рещо сребрено,
със тая бела белия,
и с червената ченица,
сватове да си посипеш,
сватове от три градове,
кум и старойкя от пето,
и със два млади девере,
със Магда млада невеста!

Софийско

ПЕСНИ ОКОЛО РАЖДАНЕ

Около раждането съществуват редица обичаи и вярвания, но те почти не са свързани
с песни. Съществуващите песни ни дават материал за всекидневието, за старинни
вярвания и свързаните с тях митични представи.
Според някогашните вярвания на третия ден се явявали орисници=наречници –
песните възпяват този момент.
Една седмица след раждането се меси пита. На спретнатото угощение присъстват
само жени. Песните, които се изпълняват, се наричат повойничарски – от повиване /
погачарски – заради обредния хляб. Има предназначени както за момче, така и за
момиче, специално за близнаци.

Популярна е песента за бездетната Петкана, която повива в люлката камък. Оказва

се, че камъкът се превръща в дете – отново е подчертана вярата в магическата сила на
словото.
ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ: своеобразни благопожелания за здраве и добро бъдеще –
на момчето се пожелава юначество, а на момиче – хубост.

ПЕСНИ ТЪЖАЧКИ
Наричани още оплаквателни песни, виулици, виявици, а в древността – трени.
Има твърдения, че са най-старите народни песни1. Отнасят се към погребалните обреди,
върху които християнската черква е сложила силен отпечатък. Обичаят да се оплаква
покойник от близките му – майка, сестра, съпруга, леля и прочие – има своите прояви
още в бита на старите славяни.
По време на робството песните-тъжачки са много разпространени, защото са
непрекъснати опасностите, на които са подложени хората. Тези песни се изпълняват не
само при погребение, но и при помен, на Задушница, при известие за смърт, или просто
в мигове на скръб по близкия.
Погребалните песни са разпространени у всички славянски народи.
ТЕМАТИКА НА ПЕСНИТЕ: имат характер на прослава или жалба. Могат да бъдат
оформени като песни, но биват и несвързани думи-стонове, прилични на неразбираеми
виения. Тези песни се съчиняват преди всичко от жени – близки на починалия. Рядкост
се срещат мъже, които оплакват. Имало е и професионални оплаквачки – предават
скръбта на близките с особено поетическо умение и с известна театралност. Има
сведения, че тези жени са се подготвяли още от деца.
ПОЕТИКА НА ПЕСНИТЕ ТЪЖАЧКИ: често се появяват внезапно, без
предварителна подготовка, тоест разчита се на импровизацията. Така за разлика от други
фолклорни произведения – те често се изпълняват еднократно. Макар оплакването да е
песен, то на песента знаеш мелодията и думите, а на оплакването – не. Всъщност
същинските оплаквания не мога да се преповторят. Импровизацията обаче е следствие
от опит, който съзнателно или несъзнателно се получава под влияние на онова, което се
наблюдаво по време на погребения. С оглед на споменатите особености, тъжачките не
получават разпространение като самостоятелни творби, нямат статута на отделни
произведения, които подлежат на колективна обработка. Това се дължи на изцяло личния
им характер, което от своя страна води и до по-трудното им споделяне и записване.
Възможно е да се изведат като общи следните моменти:
- Въпроси защо и при какви обстоятелства близкият е умрял; описания на болести;
- Жалбата, че умрелият е оставил близките си сами, осиротели, без помощ – в тези
прояви проличава тежкото положение на селското и малоградско население; в
оплакванията се излага с подробности тежката съдба, която очакват близките на
починалия.
- Изразена готовност да последваш умрелия;
- Изреждат се положителните качества на умрелия;
- Обикновено в края на тъжачките стои прощаването;
В стилистично отношение открояваме:
- Композиционно тези песни са в монологична форма, въпреки че в монолога могат
да се възпроизведат разговори, да се пресъздадат случки, което придава епичност;

1
Петър Динеков не приема това твърдение.
- Многобройни обръщения – текстовете най-често започват и завършват с
обръщения;
- Възклицания;
- Въпросителни изречения;
- Зачестена употреба на умалителни имена;