БИТОВИ ПЕСНИ

Те са най-обширната група от песни. Тяхното начало се търси още в дълбока

древност, но традиционни битови песни са записани през 19. век. От края на 19. век в тях
все по-често проникват лични преживявания.

Обобщено казано: отразяват всекидневието на народа – както най-съкровените

човешки чувства, така и отношенията, присъщи за патриархалното семейство.

Според тематиката извеждаме следните групи битови народни песни:

• Любовни песни

Любовното чувство е разработено във всичките му нюанси – от трепетите в

ранната младост до мъката от несподелената или потъпкана обич. Героите в тях
най-често са само момък и девойка. Чистотата и свенливостта в поведението на
персонажите от тези песни се дължи на патриархалния морал. Предпочитаните
сюжети са:
– демонстрацията на чувства – момата дава китка цвете, а момъкът напива водата ѝ;

– след като любимият заминава за гурбет е представена болезнената раздяла на двамата

млади;

– погазването на любовна клетва;

– присъства и несподелената, или отхвърлена любов – тя може да отнесе момъка или

девойката в гроба;

– драматично е пресъздадена женитбата не по любов. Народът ни казва, че който се жени

без мерак – жена му и да е царица, ще му се вижда циганка, къщата му и да е палат, ще
му се струва катун;

– съществуват и песенни варианти, при които влюбен момък не може да склони

възлюбената си да сподели чувствата му и накрая се преструва на умрял, за да я спечели.

• Семейни песни

Разглеждат се като тематично продължение и развитие на любовните песни.

Отразяват отношенията – между родители и деца, братя и сестри, снаха и зълва,
между етърви, между мъж и жена. Братята например са представени като верни
защитници: Два са бора ред по редом расли/...
В народното съзнание семейството се оприличава на голямо столовато дърво,
корените на което са родителите, стволът – синовете, а децата и внуците –
гранките=младите клонки.
Твърде често се подчертава силата на майчината любов.
Представя се и тежкият живот на омъжената жена, породен в повечето случаи от
отношенията на свекървата /мотивът за свекървата-клеветница, която така очерня
снаха си, че става причина както за нейната смърт, така и за смъртта на сина си.
 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ
ЗАЛИБИЛ ЛИБЕ ДАЛЕЧЕ

Мама Стояну думаше:

- Синко, Стояне, Стояне,
що ти е конче пустало,
пустало сще запряло -
дали от много каране,
или от лсшо гледане?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ма питаш, ша кажа,
ша кажа, няма да лъжа,
пред майка лъжа не бива,
пред майка като пред Бога.
Залибих либе хубаво,
ала е, майко, далеко:
пътя ми беше за два дни,
пък аз го за ден минавам -
затуй ми й конче запряло,
запряло и обосяло.
Ала е либе глупаво:
не знае хурка да преде,
камо ли във стан да тъче.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я иди, синко, питай го:
кое е в света най-бързо,
кое е в света най-лошо,
кое е в света най-мило.
- Питах го, мале, питах го,
а то ми, мале, думаше:
"Умът от всичко най-бързо,
език от змия по-лошо,
либе от майка по-мило." -
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
либе ти не е глупаво,
либи го, синко, лъжи го,
лъжи го, синко, земи го.

Севлиевско

У РАДИНИ ГОСТИ ДОШЛИ

У Радини гости дошле,

калино Радо, калино,
калино, дюлбер малино!
Гости дошле, кон довели,
на кончето синьо седло,
на седлото младо булче,
на глава му зелен венец,
прибулено с желто було,
на булото три треперушки.
Кък треперят три треперушки,
тъй трепери момково сърце
за момино бяло лице.

Ямболско

ЖЪТВА СЕ ЗАЖЪНА

Жътва се зажъна,
Димка се разболя,
жътва се дожъна,
Димка оздравяла.
Че земала Димка
до две пъстри стомни,
за вода отишла.
Че видяла Димка
нива нежъната,
снопи несвлечени,
кръсци нетрупани.
Назад се повърна,
на майка си дума:
- Постиляй ми, мамо,
болес ме повтори,
треска ме затресе.
Димкината майка,
тя на Димка дума:
- Дъще Димке, дъще,
ко лежиш от болес -
лягай, оздравявай,
ко лежиш от мързел -
лягай, та умирай!

Малко Търново

ОМЪЖЕНА НА ЛОШО МЯСТО

Невеста е сред гора стояла,

сва е гора от убос светела,
невеста си милно, жално дума:
- Жална горо, жал ми е на тебе
и на тебе, и на моя майка -
дека си ме млада ожените,
ожените, млада зацърните:
къде млада, къде надалеко;
на зъл свекър, на по-зла свекърва,
два девера - зелени гущере,
девет зълви - девет осойници,
две етърви - до две пепелянки,
али младо върла арамия.
Везден оре по поле широко,
везден са му порти затворени,
сва ноч са му порти отворени,
сва ноч оди, сва ноч айдукуе
и ми носи крадено иманье.
И синоч е из айдуци дошел
и доведе конче вихрогонче,
на кончето струньени дисадзи,
у дисадзи ръка на юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на пръстено име написано -
мило име на брат Маноиле.
Па си питам лудо арамия,
защо уби брата Маноила?
А оно ми потио говори:
"Тъвно беше, либе, не видо го,
мъгла падна, либе, не позна го."

Радуй, Брезнишко