1.
ДА ЗНАЕШ, МАЙЧО, ДА ЗНАЕШ
- Да знаеш, майчо, да знаеш
каква съм мома загалил
навръх Пиринска планина,
от хубаво се не гльода,
от каматно се не казва,
денем ми по дваж дохода,
по две ми китки дониса,
по три ми думи казува,
ала й двори не знаем,
ни двори, майчо, ни порти.
Майка Стояну викаше:
- Питай я, синко, питай я,
та й двори научи.
То не е мома хубава,
ам ми е юда пиринска.
- Питам я, майчо, питам я,
ала се на смех казува.
Аннож се каже, мале ле,
от село Долно Райково,
баш чорбаджийска дощера.
Другож се каже, мале ле,
от село Долно Дереке,
баш кехайова дощера.
- Сино льо мой, сино льо,
йела ти майка набере
от деветина градини
пелин, Стояне, вратика
и от гората гороцвет,
от равно поле трендафил,
да ти го вшия в калпака.
Ако е мома хубава,
че ще те близко наближи.
Ако е юда пиринска,
че ще далеко да бяга,
ще ти отдалек продума:
"Форли, Стояне, калпака,
да си та близко наближа.
Отиде майка, та набра
от десетина градини
пелин и още вратика
и от горна гороцвет,
та му ги вши в калпака.
Не била мома хубава,
ам била юда пиринска.
Ага си Стоян отиде
нах неговото любове,
то се отдалеко приказва:
- Форли, Стояне, калпака,
близичко да те наближа.
Измами се Стоян, фърли го,
юда го близко наближи -
от земята го зимаше,
на небето го качваше
и на Стояна думаше:
- На да ти кажа, Стояне,
хубави моми галене,
галене, пък не зимане.

Пустиян Салих без сабор
барек не чека неделя
гостену да са разворнат,
сватбана да са разтуря
ам сетнана вечер попита:
-Имаш ли, Фатме, имане,
имане още имене?
Фатме Салиху ромони:
-Имах си, Сали, имах си
еюзелли жолти алтоне,
Булхльоско чосто баире,
Жуханско равно градине,
Падалско блатско ливаде.
Ам ги харизах агому,
зам да ми аго кордише
до девет товара тьошак спап,
и да ми аго изкути
до девет крави младочни
със девет малки телета.
Салих са йетце нагрочи
и си на Фатме продума:
-Стани си, Фатме, товари
твоено тьошко товаре,
стани си, Фатме, поеми
твоине крави младочни!
Мен ми не трябват товари,
товари, крави младочни,
ам си ми трябва имане,
имане още имене!
Фатме му нищо не рече,
кротко засбира, засгада,
товари девет товара,
изведе крави младочни.
Ага през порти излезе
Фатме Салиху продума:
-Ниско навидай очинки,
Салихо, порво венчило!
Очинки да ти не останат
2. ПУСТИЕН САЛИХ
във моесо лице каматно,
във мояса тьонка снажчица!
Салих на Фатме продума:
-Напреж ми ворви, Фатмице,
назад са немой обраща,
очинки да ти не останат
във моесо дворе широко,
във моесо бяло коначе!
Отишла Фатме у дома
на бащинине дворове,
на порти чука и рука:
-Излязи, аго, отвори!
Мен ма Салих изпади,
оти не сам му отнела,
отнела и докарала
това ми тьожко имане,
имане още имене.
Отвотре аго продума:
-Яла си, Фатме, яла си,
бащино дворе широко -
има място и за теб,
има място и за мен.
Седяла Фатме, чакала
цали ми до три години,
дано са Салих пишмани,
дано я назад поварне.
Нито бе мома с момите,
нито бе невеста с невестите.
Дохадали са от Търън,
дохадали са от Тозбурун,
та че са дошли и от Смилен,
от Сердаресконо коначе
да ищат Фатме нивеста.
Нах Смилян е Фатме
приьола,
нах там ще невеста да иде.
Голяма са й сватба дигнала
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте яки мулета
с дванадесте крави
младочни
и с дванадесте млади телета.
Ша минот отде ша минот,
през Чокоскана махала ша
минот,
през Горно Пашмакли,
през Салиховине сокаци.
Салих си на порти седеше
и си нагоре гльодаше,
самичак си думи думаше:
-Благатко му на тоя челяк,
дето му водят невеста,
с дванадесте тьожки товара,
с дванадесте крави
младочни.
Колкону близу наближат
Салиху сърце трепери,
Салих си Фатминка познава.
Фатме най-напреш варвеше
на бяла кобила яхаше
със червено халище.
Ага го Фатме наближи
силом хи Салих продума:
-Слези си, Фатме, яла си!
Еве ти дворе широко,
еве ти бяло коначе.
Смилян е йетце далеко,
Сердаревци са каскънджии,
каскънджии още кавгаджии.
Фатме не трябе да думе,
оти е млада нивеста,
ала Салиху продума:
-Не мога, Салих, не мога!
Три сам години седяла
на бащинине дворове,
седяла тебе чекала
дано са, Салих, пишманиш,
назад да си ма поварнеш.
Сега сам вейке торнала,
торнала сам - ша ида,
3. МОМНЕ ЛЕ МЪРИ ХУБАВА
Момне ле мъри хубава,
Заради тебе останах
На високана планина
Сас двеста вакли овньове,
Сас триста вакли шилета,
Сас триста бели грошове.
Тьожка ма зима притисна,
На сай висока планина.
Бели си гроше изедох,
Вакли ми овни измреха
И триста вакли шилета.
Та че та мене не дадоха,
Ам та момице дадоха
Другимо вав друго село
На мои пови роднини...
Чудем са мисле момице,
Куде ще ейся да фатам.
Бела съм, бела, юначе,
бела съм - за белило съм
бела съм – за белило съм,
тьонка съм – за гиздило съм
5. ГАЛИ МА, ГАЛИ, ЛИБЕ ЛЕ МОЕ
форлен са камен не враща. силум си думи издума:
-Прокльоту да е имане,
Салиху бално добалне, имане още имене,
извади ножче сребарно ага ти нема севдьона,
та са в сърцето прободе, севдьона, порво венчило.
Молчи неплачи юначе,
Майка ми ейся захода,
Та ще момица да роди
От мене дваж по-хубава,
Нея щем тебе да дадем.
-Момице мъри хубава,
Недумай на пук юнаку!
До ще ми лето пролете,
Оти щах в гора зелена,
На си ща сенка дебела,
Под сенка вода студена,
И йе под сенка ще легнам.
До ми ще жотва да жонеш,
Вода ти ще са допие,
Ще дойдеш вода да торсиш-
Тогава ще да ти покажа
думане на пук юнаку!
4. БЕЛА СЪМ, БЕЛА, ЮНАЧЕ
Зьомни ма, зьомни, юначе,
тринки ма дене поводи –
ако ти измет’ не правем,
вър мене дручка доведи
Гали ма, гали, либе ле мое, Ако ма галиш и ма не мамиш,
днеска съм тука – утре ма нема. здравко да идеш – здравко да дойдеш!
Утре ше ида нах Свиленграда – Пак ко ма галиш и ма измамиш,
кер да керовам, пари да печеля здравко да идеш – да са не вôрнеш!

6. ВИДЕМ ТА, СЕВДИМ, ПОЗНАВАМ

Видем та, севдим, познавам, Ти другош га ми дойдеше
че немаш мерак на мене – по-мночко поседеваше,
меракан ти е изминôл по-мночко поседеваше,
през напрешноно галене по-мночко погалчеваше

7. ГОРИ МИ, ГОРИ, ЮНАЧЕ,

Гори ми, гори, юначе, Дано си мома не найдеш
дано за мома изгориш! ни в сова село, ни в друго...
Дано за мома изгориш, Ни в сова село, ни в друго
дано си мома не найдеш. и пак нах мене да дойдеш.

8. СОС МА КАРАШ, МАЙЧИНКО

Сос ма караш, майчинко, сос ма момриш,
до’ ще време, майчинко и за мене.
До’ ще време, майчинко и за мене,
и за мене, майчинко, споминаш.
Изпиши ма, майчинко, на вратана,
колчиш врата, майчинко, да отвориш.
Олчиш врата, майчинко, да отвориш
и за мене, майчинко, да споменеш.
Изпиши ма, тейко льо, на самарень,
на самарень, тейко льо, на куцайкень.
Колчиш конче, тейко льо, да вазсьоднеш
и за мене, тейко льо, да споменеш.

9. ИЗПЛЕЛА СЪМ ТИ, МЕХМЕТЬО

Изплела съм ти, Мехметьо, анине ти да наденеш.
три чифта бели чорапе. Анине ти да наденеш,
Три чифта бели чорапе пак двана, Мехмет, да дадеш
йодремнем бимбашиемнем,
дребнемнем юзбашиемнем.
Зам да та пуснат, Мехметьо,
10. ПУСТОНО ЛУДО И МЛАДО
Пустоно лудо и младо
ище ми, майчо, армаган
Ище ми, майчо, армаган
белко со лице да му дам.
Дали да му дам,
че как да му дам,
га ма майка гльода от там.
Пустоно лудо и младо
ище ми, майчо, армаган
Ище ми, майчо, армаган
чорни се очи да му дам.
три дена напреж другине,
три дена напреж другине
за Голем Байрем да дойдеш.
Дали да ги дам,
че как да ги дам,
га ма бубайко гльода от там.
Пустоно лудо и младо
ище ми, майчо, армаган
Ище ми, майчо, армаган
тьонка си снажка да му дам.
Дали да я дам,
че как да я дам,
га ще я стори дармадан.