ЕНРИКЕ МАРИСКАЛ

ПРИКАЗКИ ЗА

ПОДАРЪК НА
ЛЮБИМИ ХОРА
Подари си приказка

Превод от испански: Весела Ангелова

ИК „Бард”, 2011

Enrique Mariscal

Cuentos para regalar a las personas que mas quiero, 2006

Анотация

Не чакай точния момент, подходящата

обстановка и идеалното настроение, за да изразиш

това, което чувстваш към любимите хора.

Благослови ги с любов.

Мъдростта на Е. Марискал, П. Коелю и Х.Букай

ни дарява с умението да изразим деликатно това, което

толкова пъти отлагаме.

ABC

За автора

Енрике Марискал е завършил философия, психология и

педагогика в университета в Буенос

Айрес.

Активно се занимава с образователна дейност.

Бил е учител в изостанали региони и е редовен

преподавател и консултант в много университети.

Също така е консултант към Световната здрав-на организация и

специалист по планиране на човешките ресурси към ЮНЕСКО –
Икономическата

комисия за Латинска Америка и Карибския басейн.

-2-

Понастоящем провежда курсове, семинари и

конференции за личностно развитие, работа в екип

и креативност в големи организации.

Автор е на много книги, с които е успял да

развълнува широката публика и да спечели верни

читатели. В България е познат с книгите си „Приказки за подарък

на чувствителни хора”, „Приказки

за подарък на оригинални хора”, „Приказки за подарък на

любими хора”, „Другото име на любовта”,
„Приказки за подарък на мечтатели”. > Съдържание

1. Посвещение към любимите ми читатели

2. Много икономични подаръци

3. Блажените

4. Посещение в Сан Николас

-3-

5. Подготовката

6. Чувалът с картофи

7. Ноевият ковчег

8. Градинари на власт

9. Благословията на дракона

10. На какво се смее ламата?

11. Инструкции при спешни случаи

12. Писмо от Господ

13. Подарява се

14. Кой открадна въображението?

15. Да живее кой? Поезията

16. Да живее кой? Приказката

17. Да искаме невъзможното

18. Когато спокойните се уморят

19. Клетъчна терапия

20. Къпане: митове и здраве

21. Шутът на краля

22. Хитро спасение

23. Забранен риболовът... и съгрешаването

24. Адвокатът ловец

25. А мен какво ме интересува!

26. Баретата

27. Кой ще придружи краля?

28. Гост в Малага

29. Да се издигнеш с копаене

30. Тайнственият повей

31. Радонитите

32. Маски

33. Празник >

-4-

1.

Посвещение към любимите

ми читатели

Казах ти колко го мразя,

но не и колко го обичам.

Шекспир

Често се случва да изтъкнем някого, защото

сме го преценили като интелигентен, оригинален

или чувствителен, а понякога и защото сме видели

в него божествен потенциал. Въпреки това тези раз-граничения

не са достатъчни, за да изразим по

ясен, директен и безкомпромисен начин, че освен

всичко друго обичаме много въпросния човек.

Истината е, че ни е трудно да изразяваме простичко силните си

чувства.

Възможно е също да отличим човек заради някое ценно

качество, което притежава или което

бихме искали да притежава, без това да изисква от

наша страна израз на емоционална обвързаност.

Твърде силен е страхът ни да не бъдем отблъ-снати, объркани

или може би игнорирани, когато се

опитаме да изразим чувствата, които ни въвличат в

някоя връзка. Тогава просто се въздържаме и при-тихваме.

Някои приятели ми довериха огорчението си

от огромните трудности, до които са ги водили собствените им

задръжки всеки път, щом са се опит-
-5-

вали гласно да изразят чувствата си към най-близ-ките до

сърцето им хора.

Между хората, които постоянно пропускат

възможността за спонтанни контакти, продиктувани

от силни чувства, съществуват дебели стъклени стени.

Твърде слабо развити сме, за да допуснем ин-телигентността,

оригиналността и чувствителността

в собствените си връзки, в името на общуването, и

по този начин да ги превърнем в божествени!

Не са ни обучавали да създаваме здрави връзки от съчувствие,

да градим култура, основана на

емоциите.

Изглежда, че ако изразяваме силните си чувства, изпадаме в

положение на прекалено раними

хора, изложени на подигравки и тормоз.

Решението дали да приемем или да отхвърлим

обичта ни плаши и обърква и не знаем как да по-несем тази

вълна от силни чувства. До такава степен се отдръпваме, че
присъствието на любовта ни

кара да мислим, че идва краят на света.

Освен всички останали достойнства, които

притежава тази книга, считам, че тя е и ценна възможност за
всеки да заяви смело, директно, отговорно и същевременно
грациозно, че е избрал този

подарък, воден от висша цел; че подаръкът е бил

избран специално за единствените обитатели на

една малка вселена, която е ни повече, ни по-малко

вселената на изключителната ни любов. Така ще

можем още от самата корица да се вдъхновим да

подарим една жива творба, която поддържа свеже-

-6-

стта на обмисления и актуален избор. Също така, докато се

разхождате из книжарниците, ще бъде

извънредно елегантно да подскажете внимателно на

някой специален за вас човек, като му посочите

творбата и красноречиво и ясно го запитате: „Няма

ли да ми подариш тази книга?”

Подборът от приказки е посвещение, което

може да обяви началото на едно красиво приятелство или да

възроди съучастническа връзка между

двама души, поддържали таен код.

Този жесток и изпълнен с ненавист свят боли

от толкова грубост.
Ето защо ще ни подейства укрепващо да си

представим множество анонимни приятели, които с

ведър дух ще успеят да открият себе си в тези разкази. Така ще

можем да се обърнем към основния

център на истинската си същност, да разбудим гра-дивната

солидарност на едно по-достойно общество

с ценности, които всеки човек приема и които отиват много по-

далеч от дребните покупки, ограничени от цените в магазина –
граници, в които сякаш

се погубва безкрайното богатство на човешките

взаимоотношения.

Предлагането на метафорична територия за

приказки е начин човек да бъде поканен деликатно

в царството на вътрешната свобода; това е повик на

въображението, което ни моли за разрешение; начин да бъде

получена възможност да се задържи в

един миг забързаният ни ход, да поканим другия

внимателно и любезно да изчака завръщането на

душата, която губим или забравяме в забързаното

си ежедневие.

-7-

Първият получател на тази книга трябва да

сте вие самите. От основна важност за бъдещето на

планетата е да се научим да се ценим, да се обичаме, без това

да включва налагането на някакъв

империалистически еготропизъм. Вместо това пред-лагаме на

другите това, което считаме за съществено, както за да
повдигнем самоуважението си, така и за да се отблагодарим на
околните за настоя-щото си състояние.

Да се сподели приказка е като да се заговор-ничи; това е като

„въздишането заедно” по тайните

градини на вътрешната съзидателност. Това означава да се

отворят разумът, оригиналността и чувствителността към света
на боговете. Това е да се

разтворят крила за директен и незасегнат от от-ровите полет.

Това е вълшебен достъп до рая, който заслу-жаваме на земята

сега и по заповед свише; просто

защото някой ни обича така, както понякога обичаме другите

повече от самите себе си.

„Приказки за подарък на любими хора” е книга, която задължава

поради своята открита чувст-вена посока. Това е изкусен извор,
който може да

донесе на мнозина способността да изразят деликатно това,

което толкова пъти отлагаме, докато

очакваме точния момент, подходящата обстановка и

идеалното настроение.

Освен това при определени обстоятелства винаги е удобно да

разполагаме с алиби, за да обяс-ним на приятелите си, че
вината за всичките ни не-състояли се любовни срещи е на
автора на тези

-8-

страници, който упорито продължава да изпраща в

този свят цепелини, изпълнени с любов. > Е. М.

2.

Много икономични подаръци

Думите отиват в сърцето,

когато излизат от сърцето.

Солон

Приветливото посрещане предполага персо-нално признание

или филантропско чувство. Ласкателството често показва
интерес. Ухажването винаги е израз на добри обноски.

Гощавка се дава в чест на госта. Ласкае се

врагът, за да не стори някоя голяма злина, ласкае

се и силният, за да се подсили добрината му. Ухажването

предполага финес, кавалерство, благородст-во и щедрост.

Ласкателството може да е предизвикано от интерес или да е

подбудено от комерсиални цели; мо-же да е начин да получим
надмощие над по-силния.

Да посрещнеш някого приветливо, това е израз на

нежност, на закрила и на внимание.

Филологът Роке Барсия разказва как негова

позната се молела: „Искам на мен да оказват госто-

-9-

приемство, да ухажват дъщеря ми и да ласкаят сна-ха ми.”

Понякога възниква необходимостта да се из-бере хубав подарък

за някой любим човек; друг път

просто трябва да присъстваме на социален ангажи-мент, на

някоя годишнина или на случайно праз-ненство, или пък от
учтивост да отвърнем на един

подарък с друг.

В най-важните случаи обикновено се сблъскваме с най-често

срещаната трудност: икономиче-ските ограничения. Понякога
желанието да ухажва-ме с вкус ни завладява, когато сме най-зле
финан-сово. Когато магазините са пълни с най-подходя-щите
неща, джобовете ни са празни.

Ето защо смятам, че е важно да оповестя съ-ществуването на

десет много икономични подаръка, насъщни и жизнено
необходими, ценни като въздуха.

Изброявам по важност тези спонтанни прояви

на внимание, които винаги се приемат добре и се

считат за истински ценни и неочаквани находки.

ДА ПОДАРИМ СЛУШАНЕ

Да предложим мълчаливата си отзивчивост, способността да

разберем думите на човека до себе

си, това е изключителна щедрост, която няма цена.

Този благоговеен приятелски дар се нуждае от

истинско посвещаване – сиреч внимателно трябва

да вникнем в това, което ни се казва, да наблюда-

- 10 -

ваме думите и жестовете, да разбираме, без да се

намесваме със собствените си проблеми.

Трябва да накараме да замлъкне нашата собствена

необходимост да говорим, за да сме изцяло

там; трябва да слушаме, да отдадем свещено внимание на

другата душа.

Този дар, запазен просто за да изслушаме съ-кровената изповед

на някого, когото обичаме, е

най-изключителното угощение, което можем да

предложим.

ДА ПОДАРИМ УСМИВКА

Този подарък включва съгласие, разбиране, непринуденост,

игра, желание да бъдем заедно.

Усмивката разкрасява всяко лице; тя е щаст-ливо угощение,

което не струва нищо и казва всичко.

ДА ПОДАРИМ СТИХ, ПЕСЕН ИЛИ ТАНЦ

„Гледаш ме с очите сини, / от бездната роден.

[...]/ Не ме поразявай, смири се, о, смири се, любими, песен

запей ми”, казва Висенте Алейксандре в

„Архангела на мрака”.
Поезията и песента се обединяват в топлотата

на екзалтираното сърце. Те са непресъхващите извори на

нежната близост, те са вдъхновяващи и

безвъзмездни.

Който може да се изразява чрез глас, дума

или мълчание, притежава всички възможни дадено-

- 11 -

сти, за да изрича всеки път в песента най-очаква-ния подарък:

„Обичам те”.

Да прегърнеш някого по време на танц означава да споделиш

чрез музиката лекотата на съще-ствуването. Това е все едно да
дадеш на ума си почивка по настояване на космическата
хармония.

Красотата на движенията пробужда в сърцето ритъ-ма на най-

прекрасната пулсация и е идеалният дар

на много ниска цена.

ДА ПОДАРИМ ПОГЛЕД

Ако е истина, че очите са прозорците на душата, то клепачите са

щорите, които пазят от хор-ския взор най-съкровените тайни на
сърцето.

Като гледаш в очите, приемаш погледа на от-срещния човек в

субективен диалог; това е отдаде-ност и признание. „Затова
гледам лицето ти, където

две безчувствени арки управляват живота ми в един

угаснал свят.”1
По много причини, когато отвърнеш на поглед, означава да
бъдеш близо до някого, без това да означава обвързване. Лесно
е да се изпита силата на

погледа, породен от симпатия: той може да предизвика

незабавно изчервяване, сякаш някой разкрива

чувствата ни. Липсата на честност в очите или нега-тивизмът на

отклонения взор могат да ни накарат

да побегнем ужасени.

Окото е символ на слънцето и на познанието.

1 Из „Архангела на мрака” от Висенте Алейксандре. – Б. пр.

- 12 -

Дар на душата, който е израз на признание, на споделена

доброта. Не е важна значимостта на

стореното; благодарността е умноженият резултат

на вътрешното ни ехо. Едно обикновено „много бла-годаря”

може да съдържа, без специално да бъде

изречено, и нещо толкова сложно като „празнувам

живота, защото съществуваш ти”.

ДА ПОДАРИМ НЕЖНОСТ

Комплимент, бележка, рисунка, неочаквана

целувка, ласка, прегръдка, добра дума, намигва-не... тези неща

веднага възрадват душата.

Изненадващият масаж на краката или на цялото тяло, или пък

на крайниците, укрепва без ле-карства.2
Всички се разнежваме, когато усещаме, че от

време на време отново се влюбваме.

Това означава да се наслаждаваш на яркия

ден, да празнуваш мига, да се въодушевяваш от

аромата на жасмина, от красотата на залеза. Означава да

споделиш хладната ръка на своя другар, омаята от ръмящия
дъжд, изяществото на полските

цветя. Означава да се подариш на другия за няколко

изключителни мига.

2 Веднъж един познат ми призна, че когато казвал на съпругата

си, че й гали гърдите, докато й прави масаж, тя отдавала

повече внимание на телесните си усещания. За щастие, на

моята другарка в сексуалните игри й е достатъчно само да отгат-
не намеренията ми, за да заблестят красивите й сини очи.

- 13 -

ДАРЪТ ДА НЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ

Понякога обичните ни хора имат нужда да ос-танат сами; да се

откъснат от ежедневието, от раз-говорите, да си починат от нас.
Ако бъдем насър-чени да уважим необходимостта от
усамотение, която някой може да изпитва, избираме скъпоценен

подарък: да не притесняваме човека с присъствието

си.

Всички ние в определен момент сме искали да

останем за кратко в някоя „пустиня”, за да може

душата ни да поработи над себе си.

ДА ПОДАРИМ МОЛИТВА

Да се помолим тайно или явно за закрила на

обичния ни човек е върховен дар и той остава за-писан в

небесните архиви като деликатен израз на

любов. Въздействието на молитвата в областта на

невидимите енергии не може да се изчисли, но винаги е

благотворно и не ни струва нищо.

ДАРЪТ НА ОДОБРЯВАНЕТО

Прошката е дар и за прощаващия – много личен и облекчаващ

подарък.

Прошката притежава изключителна лечебна

сила, която все още не е добре изучена от специ-алистите;

неясно е защо върши такова добро.

Тя е израз на любов, който ни освобождава.

Така отстъпван! и оставяш нещата да изтекат, без

това да означава, че отричаш стореното. Сдобрява-

- 14 -

нето укрепва хората, които го споделят. То е върховен подарък,

жест, който не изисква нищо материално и задължава цялата ни
същност.

ДА ПОДАРИМ ПРИКАЗКА

Приказката е като бисер. Или по-скоро като

дневник. Има бисерни послания, бисерни мигове, бисерни
подаръци. Надживяват модата, незабрави-ми са и сближават.
Това са извънредно икономични

подаръци.

Вчера, докато се занимавах с делата си, по-дарих книга на много

любезна служителка в едно

консулство.

Името на жената беше като на първата ми

приятелка от времето, когато бях десетгодишен. Тогава така и не

успях да заговоря това момиче заради парализата, която ни
обхващаше, щом се срещ-нехме.

Засмях се и разказах на Мариса този детски

спомен. Тя прие щастлива подаръка ми и развълну-вано

сподели: „Вижте, понякога имам чувството, че

единственото, което искам от живота, е да ми подарят цвете.

Днес единствено исках да си имам

книжка с приказки. Не знаете колко съм ви бла-годарна.” >

- 15 -

3.

Блажените

Любовта отваря всички врати;

ненавистта ги затваря.

Трабекс
Томас Мор е роден в Англия през 1478 година

и е обезглавен вследствие на дворцови интриги

през 1535-а.

Щом го завели до ешафода, синът му се при-ближил, за да го

придружи. Тогава сър Томас Мор

запитал офицера, който ръководел екзекуцията:

„Може ли синът ми да ми помогне да се кача? На

слизане сам ще се справя.”

Хенри VIII му бил забранил да говори пред

хората, защото се страхувал от магнетичната и убе-дителна

сила на словото му.

Мор не могъл да се сбогува с народа, само успял да каже на

палача си: „Забележете, че брадата

ми много е пораснала в затвора, но тя с нищо не е

оскърбила краля. Ето защо няма причина да я ре-жете.

Позволете да я отметна.” Така и умрял, без да

изгуби чувството си за хумор.

Главата му веднага била изложена на един от

мостовете над Темза, за да изгние и да бъде из-къл-вана от

гарваните. Маргарет, любимата му дъщеря, подкупила пазача и
успяла да вземе обезкървените

тленни останки на баща си.

- 16 -
Томас Мор, човекът, който се осмелил да засегне въпроса за
легитимността и основите на властта в онези времена, е
светецът покровител на

управниците и политиците.

Той е написал трактат, изпълнен с добри намерения – „Утопия”,

– в който действието се разви-ва на несъществуващо място и са
постулирани основите на идеалното общество: жителите на
Утопия

работят на две места, никой не се труди повече от

шест часа дневно и хората се радват на прекомерна

благодат просто защото всички произвеждат.

Точно като своя приятел Еразъм Ротердамски, Мор е смятал, че

свободното време трябва да е по-светено на духовното и
културното развитие, тъй

като никой не заслужавал да бъде наричан „човек”, ако не е

пристъпил в „света на писмото”.

Докато бил затворен в лондонския Тауър, Мор

написал своя „Диалог на утехата срещу скръбта”.

Впоследствие е канонизиран и последователите му

го честват на 6 юли всяка година.

В молитвите си Томас Мор е казвал: „Господи, нека винаги на

устните ми има песен, поема или

приказка. Дай ми душа, която не познава отегчени-ето,

въздишките и съжаленията. Не позволявай прекалено да се
тревожа за тая част от мен, която
властва и която се нарича „аз”. Подари ми чувство

за хумор. Удостой ме с милостта да разбирам шегите, за да

успея по тоя начин да позная щастието и

да мога да го дарявам и на другите. Дари ме с добро

храносмилане, а и с някой залък, за да храно-смилам. Амин.”

- 17 -

Когато го осъдили, не спорил със съдиите. „В

мълчанието е моята сигурност пред закона. Няма

прозорец, през който да мога да надникна към нечия съвест.

Предоставям на Дявола милостта на закона. Ако се разсея,
евхаристията ще ми помогне да

се съвзема.”

Винаги е от полза да си припомним някои от

мислите на Томас относно блажените хора: Блажени са ония,

що умеят да се над-смиват над себе си, защото никога няма
да

спрат да се забавляват.

Блажени са ония, що умеят да отличат

планина от камък, защото тъй ще избегнат

много затруднения.

Блажени са ония, що умеят да отпочиват

и да спят, без да търсят извинения; те ще

добият познание.
Блажени са ония, що умеят да слушат и

да мълчат; всеки ден ще научават нещо ново.

Блажени са ония, които са достатъчно

мъдри, та да не се вземат насериозно; те ще

бъдат уважавани от съседите си.

Блажени са ония, които проявяват внимание към нуждите на

другите, без да се мислят за незаменими; те постоянно ще
преливат

от радост.

- 18 -

Блажени са ония, които умеят да гледат

сериозно на дребните неща и да приемат спокойно важните

събития; те ще стигнат далеч в

живота.

Блажени са, които умеят да оценяват ус-мивката и да

забравят пренебрежението; пъ-тят им ще е огрян от слънце.

Блажени са ония, които са доброжела-телно настроени към

ближните си въпреки

външността им; ще ги мислят за наивни, но

това е точната цена на милосърдието.

Блажени са ония, които мислят, преди да

действат, и се молят, преди да помислят; те

ще избегнат много глупости.

Блажени са най-вече ония, които умеят

да виждат Господа във всичко, което срещат; тях ще ги озари

светлината на познанието.

А аз, от своя страна, ще добавя, че са блажени ония, които

умеят да се наслаждават на хубава приказка и да я подарят на
най-любимите си

хора. >

- 19 -

4.

Посещение в Сан Николас

Когато използваме правилния език, всички сме

поети и лечители.

Робърт А. Джонсън

Поканиха ме да представя книгата си „Да се

влюбиш отново” на панаира на книгата в Сан Николас. Беше

доста дъждовен и студен следобед. Събитието се състоя в
Нормалното училище3, една много

уважавана и обичана от населението институция.

Пристигнах по-рано и започнах бавно да се разхож-дам из

празната стогодишна сграда.

Внезапно изпитах желание да седна в една

пуста класна стая. След малко двама души минаха

забързано покрай отворената врата и ме забеляза-ха. Веднага
си помислих: „Сигурно ще се върнат.”

На мига се появиха директорката с един служител

от охраната и ме запитаха:

— Какво правите тук?

— На посещение съм — отвърнах. — Писател

съм, поканен от вас. Казвам се Енрике Марискал.

Чакам...

3 Escuela Normal, или на френски Ecole normal, е институция,

създадена за стандартизиране на обучението на учителите в

началото на 19-и век. Повечето подобни училища вече са ин-

ститути за обучение на учители, но при някои е запазено и

старото им наименование. – Б. пр.

- 20 -

— Да, но какво правите сам в стаята? — попита директорката.

— Опитвам се да открия с какво ме привлича

място като това, където прекарах толкова години от

живота си като ученик и учител. Нещо нередно ли

върша? — осведомих се учтиво.

— Не, ако ви харесва да седите тук, остане-те... Само е малко

странно, нищо повече. Простете, професоре...
Преподавателката и охранителят се отдалечи-ха. Тя –
изненадана, той – озадачен.

След като си извоювах тази малка самота, се

почувствах победител, герой, а също и ентусиаст и

изследовател.

Първото, което открих, беше, че класната стая

мирише на основно училище – странна смесица от

пубертет, акне, тебеширен прах, страх, адреналин, стероиди,

ендорфини и пот – един не особено приятен коктейл, но за
сметка на това внушителен.

На всеки чин открих всякакви послания със

сърца („Обичам те, Росаура”), имена и обяснения в

любов. Не се натъкнах на формули по математика

или физика, нито на исторически дати – нищо, което би могло да

послужи за преписване на изпит.

Всички следи бяха наситени с чувство.

Без съмнение това, което не се предлага на

официалния пазар, се доставя от черния пазар на

въображението.

- 21 -

Тогава си помислих, че основната задача на

образованието би трябвало да бъде разбирането на

вселената на чувствата, на човешките взаимоотношения, на
съвместното съжителство, на работата в

сплотен екип, на срещата на хората посредством

любовта, приятелството, отговорността, на самопо-знанието.

Представих си, че всички сме чираци на

любовта, този велик учител, който властва над ма-гическите

сили на душата. Точно това беше и темата на презентацията ми.

Стори ми се важно да разкажа на публиката

резултатите от разследването си едновременно пе-стеливо и

импровизирано.

Двеста души слушаха разсъжденията ми в

пълно мълчание. Получи се климат на разбирател-ство и

дълбочина, атмосфера на възприемчивост, пълна с емоция,
сякаш всички се влюбвахме отново.

Когато пораснем и забравим рутината, на която сме привикнали

в училище, плачем за това, което не сме научили навремето в
отворения университет на живота.

Може би с повече прозрачност и искреност

бихме могли да избегнем в житейския си път много

последващи рани и огромни дози болка, изпитани

ненужно.

Ако се влюбим отново, ще продължим да учим

децата си как да събират фалшивите пари на истинската

модерна информация. А когато липсва любов, ние пропиляваме
диамантите на основното познание. >
- 22 -

5.

Подготовката

Изпитвам голям срам, свой собствен и чужд, когато гледат

банкнотата ми

на светлината, като плащам,

очевидно за да проверят дали не е фалшива.

Ернесто Бонаеренсе

В общество, диктувано от интересите, в което

властват единствено материалната и консуматорската изгода,

възрастните хора като че ли се превръщат в тежък социален
проблем както за държавата, така и за семействата, и трябва да
бъдат

укривани.

В много случаи старците не могат да открият

гостоприемно място, подходящо да изживеят добре

последните си дни.

Ето защо всички без изключение трябва свое-временно да

открием изпълнена с обич социална

среда, достойна и стимулираща, заради личните си

нужди, предизвикани от естествения упадък.

Предаваме на децата си ценностите, които из-повядваме

относно този социален проблем, по много начини. Собственото
ни поведение в това отношение е много по-значително от
думите, които използваме за идеалните си предложения.

Така се случи с моя приятел дон Хосе, когато

навърши осемдесет и четири години и съпругата му

- 23 -

почина. През целия си живот беше работил усърд-но, за да

изведе семейството си напред.

Мечтаеше да види пораснал единствения си

наследник, който да стане заможен човек, уважаван

и проспериращ професионалист, и на него посвети

усилията си и имотите си.

За пръв път дон Хосе се оказа без сили и без

надежди. Беше се превил под тежестта на спомените.

Остарял и самотен, той започна да мисли, че

преуспелият му син, адвокатът, ще му предложи

подкрепа и разбиране. Дотогава не го беше прите-снявал за

нищо, макар да се терзаеше, че вече от

доста време не е идвал да го види.

Една сутрин взе изключително решение. Отправи се към дома

на своя син адвокат, за да го

помоли за пръв път за голяма услуга.

Дон Хосе позвъни на вратата на къщата, където блестеше
бравата, която беше подарил на сина

си.

— Здрасти, тате. Цяло чудо е, че идваш насам!

— Знаеш, че не обичам да досаждам, но днес

денят е различен. Чувствам се много самотен. Освен

това съм уморен и стар и загубих силите си.

— Ние много се радваме на посещението ти.

Тук е твоят дом и винаги ще ни намериш.

— Благодаря ти, синко. Мислех си, че мога да

разчитам на теб, но се боя, че ще съм ви в тежест...

- 24 -

— Ще те притесня ли, ако остана да живея при

вас? Толкова съм самотен!

— Да останеш да живееш тук? Да... разбира

се... но не знам дали ще ти допадне. Знаеш, къщата

е малка... съпругата ми е доста особена... а и

децата...

— Виж, синко, това просто беше една възможност. Не се

притеснявай за мен, все някой ще ми

подаде ръка.
— Не, тате, не е това. Просто не ми идва на ум

къде да те сложа да спиш. Не мога да изкарам никого от стаята

му. Мисля, че децата ми няма да ми

простят... Дано не те притесни...

— Кое?

— Да спиш на остъклената тераса към двора...

— Чудесно, оставам – веднага казал старецът.

Адвокатът извикал сина си, дванайсетгодишния Лу-ис.

— Виж, моето момче, дядо ти ще остане да живее при нас.

Донеси му едно по-голямо наметало, за

да се загърне през нощта, макар да не е много студено.

— А къде ще спи?

— Горе на остъклената тераса. Не иска да се

притесняваме заради него.

Детето се смълчало и се вгледало в двамата

възрастни. После се качило да извади наметалото,

- 25 -

взело ножици и го срязало на две. Баща му го видял и попитал:

— Какво правиш, Луис? Защо наряза така наметалото на дядо

си?

— Знаеш ли, тате, реших да проявя далновид-ност.

— Решил си... какво?

— Ами реших да запазя половината наметало

за теб, когато остарееш и решиш да дойдеш в дома

ми, за да се погрижа за теб.

Благодарността, солидарността и уважението

са скъпоценните бисери на живота, които всеки ден

се събират в тишината на доброто отношение.

Не се купуват, нито се продават и са много

трудни за откриване в едно канибалско общество. > 6.

Чувалът с картофи

Продължителният гняв поражда омраза.

Овидий

— Учителю, превъзмогнах всичките си страсти

без яда, който се породи в мен поради обидите на

един човек. Мога ли въпреки това да започна духовен живот с

теб?

- 26 -

— Разбира се. Но преди това трябва да направиш едно просто

упражнение. Каквото и да започ-неш да вършиш, трябва да
прибавиш и яда си: ще

пътуваш и ще чувстваш яда си, ще говориш с яд, ще

мълчиш в яда си, ще спиш и ще сънуваш яда си, ще

дишаш с омразата си, ще крещиш цялата си неприя-зън, ще

ходиш с ненавист, ще се трудиш обиден.

Превърни яда си в свое ежедневие, приемай го всеки път все

по-сериозно, прегърни мисълта, че омразата ти има пълното
право да съществува, разпра-вяй на приятелите си и на
неприятелите си, че си

самото олицетворение на яда, че новото ти име е

омраза.

— Учителю, моля те, нещата не са чак толкова

сериозни. Не бих могъл да живея така, прекалено е.

Ужасявам се само като си помисля за това упражнение,

отвратително е. Омразата ще задуши напълно

всичките ми възможности и аз ще остана съкрушен, обсебен, ще

се побъркам и ще умра от яд.

Приятелят ми от юношеството, Хуан Карлос –

мълчалив, резервиран, задълбочен, писател по призвание –

четеше много, пушеше още повече и спеше малко. Когато го
питах какво пише, ми отгова-ряше, че пише подробен
автобиографичен и автен-тичен роман, който изисквал голяма
ежедневна кон-центрация. Когато го питах за заглавието на
творбата му, замлъкваше.

Обичахме се и се уважавахме много. При един

случай отново проявих любопитство към заглавието

на книгата му. С тежък глас, с дълбоки и тъжни очи, той ми

отговори: „Омраза”.
- 27 -

Почина много млад и неочаквано, докато

спеше. Никога не прочетох спомените му.

Съществува много препоръчителен метод да

опознаем ефекта от омразата в живота си.

Избира се група съседи, на които се дава

чувал с картофи. Те трябва да напишат на карто-фите имената

на хората, които най-много мразят, по

едно име на картоф, и да ги поставят в някаква

торбичка.

Някои напълват бързо торбичката си с малко

товар, а други използват всичките налични картофи

и дори се нуждаят от още.

Изискването е торбата да се носи на рамо в

продължение на месец. Много скоро вонята на кар-тофите става

непоносима, а също и теглото, и при-теснението.

В същото време всички започват да изпитват

необходимост да облекчат вървежа си и да се

отърват от гниещия товар на ядовете, които никого

вече не интересуват.
Свещеникът Хуан Алсина отказал да му за-вържат очите, преди
да го разстрелят на един мост

над Мапочо, на 19 септември 1973 година. Казал на

войника: „Застреляй ме в лицето. Искам да те виждам, за да

мога да ти простя.” Така твърди Нелсон

Банядос, който накрая го застрелял с автомат, вме-

- 28 -

сто с пистолет, защото се страхувал, че погледът на

свещеника ще го следва и след десетилетия.

Отровата на неспособността да простим, макар

да се приема на малки дози с годините, накрая ни

убива. >

7.

Ноевият ковчег

Ако човек е призван за уличен метач, той трябва да

мете така, както Микеланджело е рисувал, Бетовен

е композирал или Шекспир е писал поезия.

Той трябва да мете улиците толкова добре, че

всички небесни и земни обитатели да кажат:

„Тук живя велик метач, който добре си

вършеше работата.”
Мартин Лутър Кинг

Според Библията ковчегът е съд, закрилян от

Господа.

Смъртният Ной бил избран заради чистото си

сърце и е спасителят на допотопните животни.

Бил праведен човек, който на шестстотинго-дишна възраст бил

натоварен с възможно най-ори-гиналната мисия.

- 29 -

Обстоятелствата около това необичайно приключение са

оценявани по множество начини от ми-стици, ерудити и поети.

В днешните прекалено прагматични времена

са открити някои тайни послания от Ноевия ковчег.

Ще приложа няколко принципа, които биха

могли да бъдат много полезни за любимите ми читатели, тъй

като мисля, че е вероятно някой от тях

да се сблъска с неприятности от всякакъв характер, истински

или въображаеми.

Първо:

Не губи кораба. От основна важност е да се

намираш: на точното място в точното време. Ко-рабът е

основната ти опора. Следователно винаги

стъпвай на здрава почва и пътувай уверен в слънцето на

сърцето си.
Второ:

Помни, че всички сме в една лодка. Важно е

да внимаваш какво правиш, за да не нараниш някого.

Трето:

Изпреварвай събитията. Когато Ной започна

да строи ковчега, още не валеше.

- 30 -

Четвърто:

Запази жизнеността си. Когато навършиш много години, някой

може да те призове да извършиш

някаква много важна социална дейност.

Пето:

Не давай ухо на повърхностните критики. Пра-ктикувай мъдро

безразличие и се концентрирай

върху мисията си.

Шесто:

Строй на високи земи. Дървото на щастието не

може да се хване на плажа, където ще го отнесе

приливът.

Седмо:

Опитай се да пътуваш с друг човек. Винаги

възникват спешни случаи, които могат да се разре-шат с нечия
подкрепа.

Осмо:

Не бързай, за да спечелиш някого. Бързината

невинаги носи изгода. Костенурката достига сигурно целта си, а

бълхите пътуват, възседнали лео-парди.

Девето:

Когато си под стрес, поплувай малко. Отпус-кането помага да се

успокоят разстроените нерви.

- 31 -

Десето:

Вярвай в собствените си отговорности, способности и

вдъхновения. Спомни си, че ковчегът е

направен и изработен от ръце на занаятчия. За

сметка на това „Титаник” е бил създаден от експер-ти и е бил

управляван от акредитирани професионалисти.

Единайсето:

Не се обърквай пред проблемите. Няма значение силата на

бурята, след пороя винаги ще те

очаква дъга.

Надеждата, че хармонията – с помощта на

всички хора – е щастливият завършек на пропад-налите срещи и

безпорядъка на човешката история, връчва на приключението
на Ной великолепен договор за възраждане и заслуги.
Удачно е да си припомним, че освен всичко

Ной е бил първият, който е засадил лозя и е направил вино.

Също така на него се пада подвигът

на първото пиянство в историята, когато се напил

до степен да застане гол насред шатрата си пред

погледа на неколцината зрители – хора от семейството му и

някои животни, които съставлявали то-гавашното население.
Това дръзко морско пътешествие в крайна сметка си е
заслужавало гран-диозна наздравица!

„И живя Ной след потопа триста и петдесет

години. А всички дни на Ноя бяха деветстотин и

- 32 -

петдесет години; след това умря.”4 Тези библейски

сведения подкрепят четири факта:

1. Ако се върви с пълно доверие по пътя на

мечтите и стремежите, в даден момент човек ще се

срещне с успеха, особено ако знае, че сам Бог го

съпровожда.

2. Вероятно в живота съществува една-един-ствена грешка: да

не вярваш в делата си.

3. Бъдещето не се отгатва, а се строи.

4. Доброто вино не вреди на здравето, не

предизвиква преждевременна смърт. > 8.

Градинари на власт

Каквото не е добро за кошера,

не е добро и за пчелата.

Марк Аврелий

Не заеманата длъжност прави човека почитан, а човекът прави

длъжността си почтена.

Талмудът казва, че онзи, при когото думите са

повече от добрите дела, е като дърво с много кло-ни, но с малко

корени и първата буря го поваля. И

4 Битие, 9:28-29. – Б. пр.

- 33 -

обратно – този, който на дела е по-силен, отколкото

на думи, е като дърво с малка корона, но с много

корени. Нито една буря не ще го повали.

Първо цветът, после плодовете. Хората, които

застилат живота си с положителни действия, полезни за

обществото, биват възприемани като дървета заради чудните си
плодове. Вършат си работата тихо като растения, без да вдигат
излишен шум

и без да оставят следи, без да парадират. На тях им

доставя удоволствие да се отдават на мисията си, без да се

борят за някаква облага от обществената
си власт, нито за трохите на известността в комер-сиалната
медийна мрежа, която ти дава петнайсет

минути слава между рекламите за цярове против

мазоли.

През 1891 година писателят Хосе Марти предупреждава, че

„суетният селянин вярва, че селото

му е целият свят, и по тая причина, ако стане кмет

или убие съперника, който е отмъкнал любимата му, или пък

джобът му се напълни с пари, вече дирижи-ра световния ред.”
Който живее от дребните си проблеми, няма как да ги разреши.
Все повече стават

хората, които твърдят, че „ако изборите променяха

нещо, щяха да ги забранят.”

В своя роман „Адам Буеносайрес” Леополдо

Маречал отбелязва, че птицата е изключително пе-стеливо

същество, защото след като се засити с де-сетина зрънца овес,
произвежда три часа музика и

десет милиграма тор. При слаборазвитите общества

е точно обратното – те търпят ята хищни птици, които поглъщат

както официалните запаси, така и

резервите, заедно с вътрешните и международните

- 34 -

заеми, включително и митичните тайни комисиони, характерни

за всеки дълг, а в замяна произвеждат
само тонове фекалии, съпроводени с някое немощ-но
изгракване, като този чудовищен метаболизъм

не дава ни един ядлив плод. От видимите резултати

на националния срив се познава растителното качество на тази

джунгла от политици и скрити кукло-води.

Планетата спешно се нуждае от градинари, които да вземат

властта. Такъв е бил Луций Квинк-ций Цинцинат, отдаден на
работата си римлянин, живял през V в. пр. Хр. Този
забележителен земе-делец оставя на човечеството едно
основно послание: силата на простотата, превъзходството на

гражданските добродетели, универсалния символ на

достойнството, ралото.

Бил е консул през 460 г. пр. Хр. и през 458-а

сенаторите тържествено му дошли на крака, докато

орял с ралото си. Повикали го да поеме ролята на

диктатор, за да спаси родината си, заплашена от

еквите.

След като бързо отблъснал враговете и сло-жил в ред

държавата, той се отказал от властта и се

завърнал в чифлика си.

През 439 г. пр. Хр. сенаторите го потърсили

отново, за да стане за втори път диктатор, и управлението му е

считано за изключително. Той върнал
реда в обществото, като създал прозрачност и доверие в
публичните дейности. Веднага след това се

прибрал при ралото си, без да има други амбиции, освен кротко
да се наслаждава на мисълта, че е

изпълнявал акуратно обществената си длъжност,

- 35 -

която, без съмнение, е придобила почтеност от неговата

простота. Този градинар не е имал друго желание, освен да се
върне колкото се може по-скоро

към земеделските си дела.

Градинарят работи и няма нужда да посещава

министерствата, за да вдишва власт. Работи тихо

като човек, който гали спящо животно; като някой, който

благодари на Господ, че на света има музика.

Както е казал Хорхе Луис Борхес: „Хората, на които

никой не обръща внимание, спасяват света.

Правилните методи работят неправилно при

грешните хора. Политиците сякаш се наслаждават

на игрите на властта, като че ли това е най-го-лямото

приключение на света. Те са служители без

въображение и чувствителност и са безразлични

към истинските нужди на обществото. Но изчерпват

всички налични ресурси, които винаги са ограничени, като
налагат все по-конфликтен и насилствен

стил на управление.

На въпроса към коя партия принадлежи, Мигел де Унамуно

обичал да казва: „На никоя, аз съм

си достатъчен.”

Разделенията във всяка политическа фракция

са толкова интензивни, неспасяеми и жестоки, че

излизат извън естествените различия, произтичащи

от други мнения. Всяка вътрешна борба е джунгла

от дребни интереси, съсредоточени в личностните

амбиции на хищните ръководители.

Ако властта беше път за реализация, в някакъв момент щеше

да се самоограничи, да каже

„стига” на империализма на вътрешния егоцентри-

- 36 -

зъм. Обаче това не става, няма визия за резултати, за дела, за

мисия.

Кришнамурти не обичал да се среща с политици. Не ги считал

за сериозни хора. По подобен

начин в определени среди възникват социални движения,

осъждащи всички политици или синдикални

лидери. Това е в резултат на опозоряването в

исторически план на алтруистичното достойнство на

„публичните дела” от привилегированата класа.

За сметка на това еврото, считано за „най-важната парична

реформа, която светът някога е

виждал”, е представено пред цяла Европа в Германия със

символа на добрия късмет: коминочиста-чите – работници,
нагласени с обичайните черни

шапки и черни дрехи, които ги отличават от ано-нимните

служители.

Иисус, синът на дърводелеца, е съставил съ-вършения си екип

от прости рибари и е изгонил с

бой търговците от храма. Опитът потвърждава колко важен е

правилният човек за определена работа; много повече,
отколкото формалното описание на

длъжността.

„Градинари на власт” означава, че е наложи-телна бързата

поява на нови мирни лидери, които

да са конструктивни, подходящи и способни да

изпълняват ефикасно и качествено социалните си

функции, необходими за благоденстваща държава

на една продуктивна нация.

Не говоря за симпатичния персонаж от книгата или филма

„Присъствие”, който вследствие на

аутизма си демонстрира повърхностни политически

- 37 -

и икономически способности, а за блестящите

социално ангажирани градинари, които не имитират

глупавите телевизионни персонажи.

Освобождаващото познание извира от блясъка

на вътрешната светлина, която се долавя в кон-кретни неща,

като домат, роза или бисер.

Известният немски астроном и оптик Кеплер

(1571-1630) създава в модерния латински два физични термина,

които оказват силно гравитационно

въздействие и в областта на политиката: Конвергенция: сливане,

събиране в една точка на две или повече линии; съвпадение на
глед-ните точки, мненията и идеите на двама или повече

души. Съвпадение, среща.

Дивергенция: раздалечаване на две или повече линии. Различие

на мнения. Разногласие, не-сходство.

Освен множеството научни и езотерични теми, с които се е

занимавал, Кеплер е изучавал и движенията на планетата Марс
– символ на свирепата, кръвожадна и импулсивна енергия на
войната, или

по-скоро на увеличената вместимост на физически-те или

социални хирургически разрези, направени

уж с лечебна цел или заради революционните ре-шения на

големите обществени лидери.

В политическата типология като модели на

енергията на Марс са известни пламенният Анри IV

и напористият Ришельо.

- 38 -

Има политици, на които конвергенцията при-ляга, и жестоки

лидери, предизвикващи диверген-ция. Терминът „дявол”
означава „този, който раз-деля”.

В целия свят протичат противопоставяния и

разделения, появяват се политически партии в името на една

реалност, която се изразява в цифри, безпристрастни и срамни
за всеки гражданин с ал-труистичен дух. Управляващата класа е
нащрек за

вотове на недоверие и на социално недоволство, повтаряни и

обявявани от огромните митинги. При

все това обширната мрежа на политическите губе-щи изглежда

не регистрира болезнените знаци на

споделената низост. Създава се впечатлението, че

човекът не желае космическия си дом.

Реалността се отрича от жаждата за власт, която подлудява така

наречените „лидери”, които

се бият, за да седнат на всяка цена върху електри-ческия стол и

да се докопат до насъщните „петнайсет минути слава”, които,
според Анди Уорхол, всеки има право да изживее през
ефимерния си

невротичен живот.

Хавиер Реверте казва, че „лудостта на властта

прави от хората непредвидими, тъжни и раними същества.”

Един градинар не подценява растителния

свят, на който служи, не го лъже, защото той не се

лъже. „Ако човек е неспособен да асимилира реал-ността, си

измисля конспирация”, казва Джон льо

Каре в романа си „Вечният градинар”.

- 39 -

В Буенос Айрес, в „Ел Мундо” от 16 януари

1929 година Роберто Арлт (1900-1942), авторът на

„Огнепръскачката”, е казал:

Поради това, когато в честното си легло, с обувките до

възглавницата и с чорапи, про-весени на облегалката на
стола, се спомине

човек, управлявал обществените финанси, ка-то е излязъл от

административните бърлоги

толкова беден, колкото е влязъл, изумителни-те мошеници и

невероятните безсрамници съ-крушено ще мълвят: „Добър
човек беше, но не

умееше да краде. С добри намерения беше, но

не се научи да получава подкупи.” > 9.

Благословията на дракона

Дано живееш в интересни времена

Древно китайско проклятие

Драконът е пазител на скритите съкровища, а

също и символ на страховития император. Отворената му паст

присъства в множество митологии не

само в мистериозния Китай.

Поетите не се страхуват от дракона. Писателят

Густаво Ролдан, който прекрасно владее словото и

мълчанието, умее да общува с големи и малки, с ан-

- 40 -

гели и зверове, твърди, че проклятието на дракона

е ужасно. Ето какво казва:

Дано имаш – храна, за да си сит цял живот.

Дано живееш много години.

Дано никога не ти липсват вода и светлина.

Дано пътищата са безопасни,

когато вървиш по тях.

Дано тръните се отдръпват от теб.

Дано враговете ти те оставят да отминеш, без да те

нападат.

Дано никога не усетиш болка в хълбоците.

Дано никой не те нарани

с предателството си.
Дано никой не те обиди,било то и с един жест.

Дано имаш, всичко, което може да се желае

за дълги, дълги години.

Но дано не познаеш любовта...

За щастие драконът понякога ни благославя.

Тогава отваря огромната си пламтяща паст и ни

отправя тези изключителни пожелания:

Дано дъждовете, които те мокрят,

да са леки и топли.

Дано вятърът е изпълнен

с аромата на цветята.

Дано реките са спокойни и текат в посоката, в която искаш

да отидеш.

Дано облаците скриват слънцето,

когато си сам в пустинята.

- 41 -

Дано пустините се изпълнят с дървета, когато решиш да ги

прекосиш.

Дано откриеш онези вълшебни растения, които пазят в

корените си

животворната вода.
Дано студът и снегът те споходят, когато си приютен в
суха пещера.

Дано никога не ти липсва огън.

Дано никога не ти липсва вода.

Дано никога не ти липсва любов. ''

Като поет-дракон, Густаво Ролдан добавя: Може би огънят

може да се запали.

Може водата да падне от небето.

Ако ти липсва любов, няма да има ни вода, ни огън, които да

са ти достатъчни, за да продължиш да живееш.

Да се върнем на дракона. Според една приказка от Т. Тан този

легендарен символ е пазител

на Перлата, която представлява скритото съкровище на

безсмъртието.

В Китай както величественият монумент на

деветте дракона, така и литературата и изкуството

напомнят на целия свят, че иде реч за небесната

мощ, за естествения и чист израз на империята.

Драконът, с червения си цвят, е господар на

водата и огъня. Той е самият император, свиреп пазител, който

възпира стремленията на демоните.

Бълва огън и привлича добра и обилна вода.

- 42 -
Съществуват скрити съкровища, които трябва

да бъдат опазени от объркването и паниката. Тук не

става дума за материалните блага, които са обре-чени да

преминат през неизбежните цикли на раж-дането, израстването,
остаряването и смъртта.

Вечното знание ни казва, че страхът от смъртта, от изчезването,

желанието за безсмъртие, което

съществува у всеки човек, не е нищо друго, освен

отражение на могъществото на душата: Перлата на

безсмъртието. Душата не подлежи на разлагане.

Има една чудесна легенда, според която някога, много отдавна,

чистата вода на живота бликнала по естествен път от земята и
щедро се пред-ложила на хората с всичките си магически
свойства.

Не минало много време, открили извора и някои решили, че той

е тяхна собственост. Тогава водата се обидила и пожелала да
бликне на друго, не-познато място.

Скоро някой открил свежестта на истинския

извор и оградил новото място, за да бъде само негово. Водата

отново изчезнала и бликнала тайно, избягвайки общуването със
злите сърца на скъпер-ниците, които били лишени от
състрадание, от онези, които изпитвали удоволствие да тровят
водата, вместо да я ползват.

За тази цел, за да получим неограничен достъп до истинската

вода, трябва да покажем пред

дракона, че не се водим от дребните си лични при-щевки, когато

търсим извора, който утолява завинаги жаждата на егоизма. В
противен случай драконът включва в действие бездънната си
паст.

- 43 -

Мощта на този митологичен звяр, предупреждава ни Джуан Дзъ,

води до изчезване на противо-положностите, които биват
редуцирани до единството на самия живот, и това води до
помирение. Ето

защо Конфуций се явил на учителя Лао Дзъ като

персонифициран дракон.

Лицето на дракона представлява лицето на

самия император и е добро предзнаменование, както и

благословия за времена на изобилие. Стъпките

на дракона са движенията на голям водач.

Дори Мао Дзедун е казал: „Перлата на дракона не подлежи на

дискусия.”

В Индия вярват, че драконът произвежда сд-мата, еликсира на

безсмъртието. В Япония са известни четири вида дракони:
небесни, дъждовни, земноводни и подземни. Червеният дракон
е ем-блемата на Уелс.

Църковната живопис понякога представя ар-хангел Михаил

пробождащ дракон. Друг път свети

Георги пробожда дракона, а понякога това прави

самият Иисус.

Райнер Мария Рилке (1875-1926) в „Писма от

един млад поет” казва: „Всички дракони в живота

ни може би са принцеси, които очакват от нас да ги

видим красиви и смели. Всички ужасяващи неща

вероятно не са нищо повече от безпомощни животи, които ни

очакват, за да ги върнем в съзнание.”

Може би затова ще е най-умно да открием, че

„драконът е пред всички нас”, както твърдят изсле-дователите

на символите на човечеството Жан Ше-валие и Ален Геербрант.

- 44 -

Средновековните герои са били морално задължени да убиват

драконите. Съвременният човек

трябва да има силата да се осмели да заведе драконите в дома

си, за да ги въвлече във всекидне-вието си. Ако се осъзнаем
като господари на Перлата на безсмъртието, трябва да държим
дракона като

пазител, за да може бързо да отдалечи от ума ни

всички възможни причини за ненужно страдание.

Каква изключителна сила биха придобили

стъпките ни, ако се осмелим да тръгнем през живота, пазени от

невидим, но в същото време осезаем

дракон!

Освен това трябва да ви кажа, че драконите

ми довериха, че обожават приказки. > 10.

На какво се смее ламата?

Винаги помни, че това не е било

насочено лично срещу теб.

Просто искат да накажат Тибет.

Ще се оправиш.

Тибетски лекар, който помага на девойка, измъчвана и

изнасилена от китайски войници.

Ако някой има смелостта или безсрамието да

покаже радостта си в нашето общество, тутакси получава

присъда, изявена или скрита: на какво се

смее, какво му става, какво крои?

- 45 -

Ако някой каже, че се чувства щастлив, весел, доволен от

живота си и постиженията си, в много

среди бива приет като провокатор, чуждестранен

агент, който идва, за да прави вълни в морето на

общото униние, в пустинята на съжалението, в бла-тото на

войнстващата досада, в океана, само че не

в Тихия, на излишното страдание.

Забравяме да се смеем, да излъчваме положителни вълни, да

се показваме ентусиазирани заради

мечтите си или усилията си. Точно обратното. Явно

е извънредно представително да бъдеш с мрачно

лице, да изглеждаш отегчен, отвратен, да отгова-ряш язвително
и да отправяш множество критики, съпроводени с караници.

Стилът на унинието, депресията и недоверието е култивиран

скрупульозно от безмилостните новини, които свеждат целия
космически живот до

безкрайни локални злополуки. Средствата за масо-ва

информация разширяват това пагубно творение в

сухите, рутинни дебати, лишени от мисъл, в миго-вете, в които

се появява социалната фигура на „обществените оплаквачи”.

Когато хората хранят умовете си, повтаряйки

конюнктурните политически коментари, лишени от

проницателност и бедни на въображение, в които

липсва нещо съществено, но пък се счита, че са

изпълнени с мисъл за националната реалност, не

правят нищо друго, освен да пропагандират празно-тата,

скуката, негативната вълна, с която се успо-кояваме, изявявайки
се като някакъв хор на оплак-вачките, характерен за големите
трагедии.

- 46 -

Веднъж ми се случи да ида с млад пациент, който страдаше от

депресия, за да слушам тибетски

лама, който току-що беше дошъл в Буенос Айрес и

даваше пресконференция в театър „Сан Мартин”.

Казах на приятеля си:

— Защо не го питаш нещо?

— Нищо не се сещам — отвърна ми той.

— Виж — предложих му аз, — защо не го за-питаш на какво се

смее един лама?

Изпълнен с енергия, младежът отправи с ясен

глас големия въпрос.

Монахът се усмихна отново, очевидно развеселен, невинен,

трогателно блажен, и отговори:

— Моят наставник ме избра да дойда дотук и

да изнеса цикъл от лекции. Това е чест и голяма

отговорност. Зарадвах се много. Оставих манастира

заради възможността да предприема пътешествие, за да си

почина, защото дори в манастирите е ху-баво човек да излиза в
почивка от време на време.

Тогава много се зарадвах. Самолетът излетя навреме, не падна

и храната беше чудесна. Споделих целия път с една много
симпатична дама. Приземихме

се много добре на летище „Есейса”, времето се

оказа прекрасно и меко, а аз се отървах от студа в

Тибет. Настаниха ме в много удобен хотел. Всичко

се подреди чудесно. Бях много доволен. Дойдох в

тази зала и я заварих препълнена с хора – изключително

приятна изненада. Публиката ме изслуша с
одобрение, което ме кара да се чувствам напълно

доволен. Освен това ми задавате уместен и инте-

- 47 -

лигентен въпрос. Аз съм много, ама много доволен и

благодарен. Е как няма да се смее ламата?

Излязохме много развеселени от театъра. Ламата ни беше

показал как да си правим равносмет-ка. >

11.

Инструкции при спешни случаи

Без съмнение истинският артист е такъв през

двайсет и четирите часа на ежедневието си.

Обаче основното и същественото в неговите успехи

се вижда в онези кратки и редки мигове, в които

чува божествения шепот на въображението.

Стефан Цвайг

Понякога се въвличаме в големи философски

диспути относно човешкото поведение. Говорим с

пестелива прецизност за етика, морал, поведение, принципи,

ценности... И обикновено, за свой срам, се изгубваме в
безкрайната вселена на думите, без

да казваме нищо от това, което сме се опитали да

изречем.

В действителност обикновено се тревожим от

социалното малтретиране, в което живеем. Всеки

ден се сблъскваме със същата непочтителност, с

която си служим и ние, а искаме да създадем по-

- 48 -

издигнато, по-съзнателно, солидарно и образовано

общество.

Може би е необходимо да се върнем към про-стите и практични

принципи, които ни позволяват

да действаме във всеки един случай с нужния социален опит,

без да се давим във философски раз-следвания, които си
остават в полето на теоретич-ните дискусии и не успяват да
напоят социалната

тъкан с по-добро качество на живота.

Един читател, мой приятел, ми сподели, че в

наши дни човечеството се нуждае от много кратки

указания, за да започне да действа и да цени.

Тогава ми предложи да разпространя следните инструкции за

спешни случаи:

Ако се е отворило, затвори.

Ако е загаснало, запали.

Ако се е измърсило, изчисти.

Ако се е разбъркало, подреди.

Ако се е счупило, залепи го.

Ако не можеш да го оправиш,

потърси някой, който умее.

Ако не знаеш какво да кажеш, замълчи.

Ако трябва да ползваш: нещо, което не е твое, помоли за

разрешение.

Ако са ти дали назаем, върни го.

Ако не знаеш как работи нещо, не го пипай.

- 49 -

Ако нещо е безплатно, не го прахосвай.

Ако не е твоя работа, не се бъркай.

Ако не можеш да го направиш по-добре, не критикувай.

Ако не можеш да помогнеш, не пречи.

Ако си обещал, изпълни го.

Ако си обидил, извини се.

Ако не знаеш, не спори.

Ако спориш, докажи го.

Ако нещо ти върши работа,

ползвай го с внимание.
Ако не можеш да направиш това, което искаш, опитай да
поискаш това,

което можеш да направиш.

И така, по този елементарен начин, може би

ще успеем да станем по-прозрачни и доверчиви.

Очевидно е, че ако домашният папагал в някоя

къща сипе обиди наляво-надясно, то е защото в

семейството се говори така.

Ако не е твое, върни го.

Ако нещо те дразни, не позволявай

да дразни и останалите.

Ако лесно се обиждаш, бъди вежлив и

внимателен към другите.

- 50 -

Ако ти харесва тази приказка, разкажи я на

семейството си, приятелите си, учениците и

колегите си. Ако тези „инструкции за спешни

случаи” не са ти харесали, дай ми друга възможност. В

следващата приказка ще се поста-рая повече. >

12.

Писмо от Господ
...религиозният дух натъжава пейзажа.

В този град с толкова църкви се чувства

голяма необходимост да се съгрешава.

Мигел А. Астуриас

Отпуснат на леглото си, гледам небето над

Буенос Айрес: светло, в момента се покрива с облаци; син фон,

изпъстрен с бели къдели, които подобно на кокарди увенчават
тайните на вятъра и виси-ните. Внезапно прелита ято
лястовици, после друго

ято диви птици, които сигурно са от Екологичния

резерват. След това гълъб профучава във въздуха, търсейки

храна.

От широкия прозорец наблюдавам реката, разделена от тухлени

бентове, които се виждат чак

до Пуерто Мадеро. Виждам също и онези стари

кибритени кутийки, където в миналото се запася-вали със стоки,

които доставяли по всички приста-нища.

- 51 -

Изпаднал в съзерцание, през огромните стък-ла поставям като в

рамка картината на дълбокото

полупрозрачно небе, а най-отпред ясно се откроява

фигурата на растение, подобна на вечното лице на

Бога.
Присъствието Му се надвесва триумфално и

необикновено; послание, което не може да бъде

пренебрегнато. Това е неспокойната корона на ули-чното

осемнайсетметрово дърво, което леко ми говори със сияйната
си зеленина:

„Съществувам, съпровождам те, танцувам с

бурите, с вятъра, със светлината.

Моята тайна е гъвкавостта, силата ми живее в

лекотата; танцувам със сезоните, устоявам на же-гата и влагата;

без страх удържам тежестта на три

неспокойни врабчета; те мислят за мен и ме пазят.

Познавам сънищата ти, мъката ти. Познавам

дълбините на твоето Рождество и личния стил на

собствения ти роман.

Гледам те, докато почиваш, четеш или пишеш; когато слушаш

музика, медитираш или спориш. Гледам те, докато правиш
любов, усмихваш се или ме

наблюдаваш. С теб съм.”

В цял Буенос Айрес няма картина от стъкло и

небе, облаци и растения, които за мен да представляват честния

и мъдър живот на този извор със

страстта на звездите, слънцето и луната, който през

лятото се кипри с кръглите си листа, а през зимата

изтънява до зелена нишка, до изумрудена фиданка, могъща,
способна да отблъсне всяко отчаяние.

- 52 -

Истинска икебана, която те кара да чувстваш

живота като вдъхновение; като перфектен синтез

на земя и вода, на въздух и на слънчев огън, здра-вите символи

на мощта на обикновеното.

Всеки лист от това кратко писмо от Господ е с

форма на бадем, представлява мандорла, свещена

фигура, получаваща се при препокриването на два

кръга. Това е мястото, формирано от пресичането

на две мандали, подобно на ефимерна целувка между небето и

земята.

Мандорла е древна концепция, широко застъ-пена в

средновековното християнство, а в днешно

време е напълно пренебрегната. Тя е символично

целебно послание, което включва мира между про-

тивоположностите, единството на разделенията, най-дълбокия
религиозен опит. Същевременно е

кътчето на поезията и въображението.

Писмо от Господ, градска перла, носеща се

като свободен разширяващ се сапунен мехур, красноречиво

замлъкнал или приказка без край като
самата вселена.

Посещаваш ме денем и нощем, здраво, нежно

и деликатно присъствие на Бог, в дома и навън, грандиозно,

недосегаемо, останало встрани от за-мърсяването и от гъстата
гмеж на материята и на

умствения мрак на минувачите.

Всяка сутрин, скъпи читатели, получавам през

прозореца писмо от Господа. Затова се осмелявам

да пиша тия приказки, за да ви направя участници

в добрите новини. >

- 53 -

13.

Подарява се

Мъжете са като обществени телефони5: повсеместни са,

навсякъде са,

но малко от тях работят.

Манифест на дамите от Малага

Някои твърдят, че не е добре да се подарява

нищо, защото това, което нищо не струва, не се

цени.

Други подозират скрит замисъл, който може да

се крие в подаръка: „Какво иска да каже с това?”,

„Сигурно искат да ме купят”. В някои случаи се

приема, че подаръкът подпечатва добра сделка.

Приемането с удоволствие на някой подарък, изглежда,

изразява пълното му одобряване, без подо-зрителност, макар
поетът да е казал: „Който с лекота приема дар, той не си е
господар.”

Много пъти мислим, че ако ни подаряват не-що, то е защото

няма никаква стойност за предиш-ния си притежател. Други, по-
обиграни, настояват:

„На харизания кон зъбите не се гледат”.

Ирландският поет Оливър Голдсмит (1728-1774) разказва, че в

град Уейкфийлд живял известен викарий, който се преместил в
квартал с много

5 Има се предвид едновремешните будки за телефони с кабе-

ли, шайби и монетни автомати, каквито се срещаха често по

улиците на големите градове до края на 20-ти век и бяха

известни с честите си повреди. – Б.ред.

- 54 -

бедни хора. Когато започнал да се нанася, се втур-нали да го

навестяват пресметливи съседи, които

идвали единствено за да изучат поведението му, да

направят оценка на живота му, да разберат как

действа и да си докарат между другото и някоя изгода.

На находчивия персонаж, за лян от гмежта

енориаши, му хрумнала гениална идея. При всеки

удобен случай простичко питал:

— Мистър Смит... Не бихте ли искали да ви

заема едно малко рало?

— Точно туй търсех, сър! — отвръщал енориа-шът. — Случайно

се нуждаех от тоя инструмент за

една нова земя.

Тогава викарият водел съседа в големия стар

двор и му казвал:

— Добре, вземете това. Само трябва малко да

го пооправите. Когато приключите с него, ми го

върнете.

По този начин добрият мъж изчистил от вех-тории къщата и

същевременно успял да се отърве

завинаги от всички нещастници, които били съглас-ни да

„забършат” каквото и да е, дори да не им

служи за нищо, само заради удоволствието да от-мъкнат, без да

връщат.

Така, посредством успешни сделки, викарият

постигнал двойна чистота: отървал се от безполез-ните

предмети и от нежеланите посещения. С еле-ментарна
стратегия направил религиозно прочист-

- 55 -
ване на обществената и физическата обстановка, която го
заобикаляла: фън шуй.

Много пъти участниците в семинарите ми за

личностно укрепване ме уверяват, че най-важното в

живота е човек да има ясни и точни цели. Обикновено питам

всекиго: „Ако отидеш в хлебарницата, за да купиш хляб, а
хлебарят ти подари диамант, ще го приемеш ли?”

Всеки участник може да отговори какво би направил в

предполагаемия случай според собствения

си критерий. В интерес на истината малцина приемат диаманта,

че дори и хляб не искат да си купят.

Оттеглят се объркани. Недоверието и страхът ги

прогонват.

При все това животът всеки ден ни подарява

невероятни диаманти. Трябва да сме нащрек и достатъчно

възприемчиви, за да се облагодетелстваме

с тези неочаквани скъпоценни находки.

Моите приказки са подарък за интелигентни-те, оригиналните и

чувствителните хора. Първо човек трябва да подари на себе си
това, което иска, за доброто на другите.

Може би трябва да познаем неизчерпаемото

богатство на поетите – те са отворени за всички

щедри предложения на живота, защото...

Единствено поетът
се моли без сметка,

не плаща данък,

задето има криле;

целува с устните на творбите си

своите „обичам те”.

- 56 -

Моли се и си представя дъгата, обещаваща и мирна.

Освещава с думите си

стойността на тишината.

Чувства близък Господа,

вижда го и в лилията, и в авокадото.

Неутрализира

политическия мрак

с проблясъци

от светлина.

Единствено поетът

е луд заради истината. >

14.

Кой открадна въображението?

Какво може да е неочаквано за този, който не е очаквал нищо?

Пол Валери

Преди няколко години една малка книжка завладя много

читатели: „Кой ми взе сиренцето?”6

Признавам, че не съм чел тази популярна мо-нография, но съм

запознат с повишеното й търсене, което я превърна в
бестселър.

6 Автор: Спенсър Джонсън. Българско издание „Класика и

Стил”, 2001 г. – Б.ред.

- 57 -

Постоянното й споменаване по време на семинарите за

повишаване квалификацията на ръко-водни кадри,
многобройните публикации, посветени

на съдържанието й, и хитроумно точното й заглавие

доведоха до задържането й на книжарските витрини

и на щандовете в супермаркетите.

Популярната фраза гласи: „На всеки му харесва сиренцето”. При

все това мнозина не го приемат, не го обичат, мирише им лошо и
не му се наслаждават. Все им е едно, че някой ще изяде тях-
ната порция.

Заглавието на брошурата на Спенсър Джонсън

е много графично, засяга джоба, докосва най-чувствителните

органи на човешкото тяло. Сякаш някой хронично, ежедневно и
извънредно професио-нално ни ограбва. Книгата предупреждава
за тези

материални загуби в момент, в който на много места

не са задоволени основните нужди и има прекалено

много неправда. Наддаването за разпределяне на

ресурси всеки път е все по-малко справедливо.

В „Ласарильо от Тормес”7 един прозорлив слепец кори водача

си, докато си поделят храната:

— Мамиш ме, крадеш ме!

— Защо говорите тъй? Не можете да ме

видите...

— Крадеш ме... Защото се бяхме догово-рили, че на залък ще

ядем по едно зърно гроз-7 Испанска анонимна повест,
публикувана за пръв път през

1554 г. – Б. пр.

- 58 -

де от чепката! Вземам две, а ти не протести-раш... Значи

всеки път вземаш поне по три!

Повечето хора плачат за отнетите материални

блага, но малцина забелязват другите, далеч по-сериозни

грабежи, на които сме жертва всеки ден.

Лишени сме от проницателността на слепците.

Най-голямата загуба, която можем да изпита-ме, е да се

оставим да ни ограбят въображението.

На училище, в семейството, в клуба, на работа

постепенно предаваме великото съкровище на съзи-
дателността; единственото, което наистина заслужава
завист: вътрешната сила да създаваш неиз-черпаемите
богатства, които населяват собствените

ни неизследвани кътчета; между почти безкрайните

алтернативи има изоставени сандъци, препълнени

от изобилие.

Съкровището на въображението ни позволява

да се открием, да се поставим насред един отворен

егоцентризъм. Широтата на хоризонтите ни позволява да

култивираме възприемчивата чувствителност, насъщна, за
да се почувстваме за първи път

наистина богати. В съзидателното въображение е

онова, което ни дава правото да чувстваме и да

изречем: „В твое лице обичам всички.”

Пророците никога не са търсили власт, защото

са подозирали, че материалната основа на институ-циите

задължително изисква смъртта на пророче-ствата заради
собствените си интереси.

Ерих Фром (1900-1980), който се е считал за

„предкапиталистически занаятчия”, си спомня дядо

- 59 -

си като човек с огромно въображение; той бил

прост търговец, който обичал да се задълбочава в

четенето на Талмуда. Когато в магазина му влизал

клиент и го отвличал от духовното му изследване, той се

изправял недоволен и мърморел: „Възможно

ли е в цялото село да няма друг отворен магазин, откъдето

може да се пазарува?! Защо влизат тук и

ми пречат?”

Подаръкът на въображението, който ни дарява

самият живот, е вълшебно съкровище: дава ни способността

да се наслаждаваме на това, което вече

притежаваме. >

15.

Да живее кой?

Поезията

Само едно нещо е ясно:

не бих могъл да бъда някъде другаде, след като вече съм бил
тук.

Пол Остър

За този, който умее да слуша, чуването е благословия.

Внимателното слушане, обръщането на

внимание, съпричастността, изострянето на сетивата,

способността да не отделяш поглед от устата на
човека, да бъдеш до него – всичко това са синони-ми на
вътрешна активност, която е много по-дъл-бока от това
просто да даваш ухо на динамичния

- 60 -

страничен шум, на обикновения регистър на словес-ния

поток, на някакво незначително бърборене...

Когато чуваме, полагаме усилия да разберем.

Чуйте, смъртни... безсмъртните! Чуйте ония, които

преминаха от успеха към славата, чуйте боговете на думите
и на мълчанието, вслушайте се в основните ценности, в
същността на умението да пре-подаваш и да се учиш, чуйте
великите майстори на

свещеното, поетите (от гръцки поиете, „творец”,

„създател”).

В материалистичния свят думата е загубила

йерархията си и има цена. Несъмнено поетът се осмелява със

звънливия си глас да наруши речта на

парите и на измамните политици.

Искреността е в намерението, в съвестта; в

истинното, в словото. Човек може да е искрен, без

да говори истината, и обратното, както може да е

упорит, без да проявява твърдост:

Няма да напиша поема, която да казва

„растение”, „астролабий”, „полумрак”

или „прозрачност”.

Няма да извърша обичайното престъпление

да се измъкна с естетизъм,

епичен, лиричен или трагичен.

Няма да използвам думи,

попаднали в нещастието

на официалната употреба:

„звезда”, „роза”,

„арфа”, „веранди”

или „лястовица”.

Просто ще говоря

- 61 -

за любов,

не за „пътеки „,

„лабиринти” или „ангели”.

Няма да ме оплете

в мрежите си

някой конкурс,

който да оценява дъгата

или каймака
просто защото така.

Влюбен съм,

не съм изпаднал в меланхолия.

Не съм пенсионер,

треперещ

заради филийка хляб.

Макар да ме боли всичко,

не танцувам сълзливи танга,

нито дворцови валсове.

Танцувам щастлив

всяко туптене на битието си.

Защото човек,

който не се бои от живота и

не се страхува от смъртта,

няма нужда от никакъв Бог

за приятел

или за гарант.

И всяко мълчание,

всяка усмивка или поглед

звучи правдиво,
звучи като дар,

като всичко;

като сладко нищо:

това е поезия,

парфюм,

сълза метафизична,

- 62 -

свещена музика.

Човек – извор,

бунтовник – водач.

Ще оставя отпечатъка

си върху облак,

който ще изплаче

щедри плодове

над света

изгладнял

за поезия,

могъща приказка,

непорочна, свежа.

Кратка като „да”,

като прошка

и признание. >

16.

Да живее кой?

Приказката

Властта не замества любовта.

Лиз Грийн

Буда не е оставил нищо написано. Завещал ни

е само една усмивка.

Ученикът отишъл и го питал:

— Учителю, каква е истинската ти същност?

- 63 -

— Разцъфнало сливово клонче — отвърнал

мъдрият Сидхарта.

Ученикът решил, че не е бил чут добре, и пов-торил въпроса

си.

— Истинската същност на Буда е червена риб-ка със златни

перки, която лениво плува из синьото

море.

Младият последовател бил много объркан и

отново отправил питането си. Тогава Буда доверил

с усмивка:

— Аз съм луната, пълна, студена, смълчана, застинала в

нощното небе. Тя превръща в сребро

мъглите в полето.

Един внимателен наблюдател споделя с нас

поетично, че „сред двайсет заснежени планини

единственото подвижно нещо беше окото на коса”.

За да се улови красотата на движението на окото, трябва да

се отиде по-далеч от мислите; умът

трябва да напусне своите лабиринти от ежедневие, за да

нахлуе пълното мълчаливо и необикновено

учудване.

Лукавството обикновено ползва различни

одежди, но истината обича да ходи гола, е казал

големият английски историк Томас Фулър (1609-1661). Също и

в „Езика на птиците” от Атар се спо-менават седемте
стъпки, по които трябва да мине

душата по време на мистичния си полет: първата е

търсенето; втората е любовта; третата е познание-

- 64 -

то; четвъртата е независимостта; петата е единството;

шестата е учудването, а седмата е голотата.
Никак не е лесна подготовката, за да се приеме такава
голота, мистичната смърт. Такова присъствие е мистерия,
загадка, която предизвиква

въображението ни, която ни обхваща и в същото

време разтваря малката ни собствена гледна точка

в опит с океански размери.

Поетът е човекът, който най-много се добли-жава до Бога,

защото разполага с пълната сила да

твори. Поетът е оракул, гадател като всички велики

пророци.

Поетът пее: това е епопея. Гадателят вещае: това е

пророчество. Бардът се моли: това е религия.

Трубадурът пирува: това е приключение. Така ги

разграничава филологическият талант на Роке Барсия. А

стихът гласи: „Както няма поет с достатъчно

пари, тъй няма и жена, която „но” да не мълви.”

Един истински поет взема разчупения свят и

го слепва отново. Писателят Т. С. Елиът пише:

„Огънят и розата са едно”. „Трябва да уважаваме

поетите и влюбените”, подкрепям го аз в книгата си

„Да се влюбиш отново”.

Внимание:

поетът е свикнал да лъже.

Отрича предците си,

гордее се с песните си

и тайно копира

пеперудите.

- 65 -

Внимание:

поетът не страда толкова,

измисля лабиринти,

бродира азбуки

и тайно

изучава розите.

Поетът ходи дързък,

гол,
макар да носи

лилава престилка.

В полето

е царевична нива,

в града е

цветар.

Прави се на сляп,

отдалечен.

Диша, без да проговаря.

Освен това внимавай,

не го критикувай

прекалено,

недей го и громи.

Толкова е чувствителен!

Може да изчезне,

да се върне тайно,

мъгла или вятър.

И колко малко ще остане,

ако си отидат

приказките му...! >

- 66 -

17.

Да искаме невъзможното

Незаетите с работа адвокати

се протягат към политиката,

а да се осигурява заетост на адвокатите

е от определено обществено значение.

Зилбершац Галван

Съществуват много причини, заради които можем да

изпаднем в пълно униние, в депресия, в

хроничен скептицизъм.

Фридрих Шилер (1759-1805) в своята „Ода на

радостта” ни показва само един повод, заради който

можем да изпаднем в ентусиазъм:

Братя, звездния покров

крие Бог – там Бог е буден:

Кой чела ви свежда, люде?

Чувате ли божи зов?

Там над звездния покров,

над звездите, Бог е буден!8

Под небесния свод на тая гъсто населена земя

хората, опълчващи се едни срещу други, изпитват

пълната увереност, че неутронната бомба – както

бактериологичната война и свръхзвуковите оръжия

– е способна да остави непокътнати сградите в

8 Превод: Асен Разцветников. – Б. пр.

- 67 -

градовете, като унищожи всички хора, които ги

населяват.

Освен това от полза е, че главният „покровител” е в пълна

безопасност, докато задушава иконо-мическите съюзи. Така
наречените „свещени войни”

всъщност се борят за истински или измислени паза-ри, като

погребват във физическа и духовна мизе-рия милиони
беззащитни същества във всяко засег-нато от тях селище.

Воините на негативизма, усъвършенствайки

мотивите си, изразяват следното: 1) оптимистът е

човек, който няма голям опит; 2) какво може да се

очаква от ден, който започва с необходимостта от

ставане?; 3) винаги, до края на живота си, имаме

достатъчно пари, за да не извършим никога налуд-ничавата

постъпка да си купим нещо; 4) когато

някой мъж подарява на съпругата си рози без причина, то е

защото причина има; и 5) най-добре е
никога да не узнаваме как се правят саламите и за-коните.

Томас Ман (1875-1955), спечелил Нобелова

награда за литература, започва известната си творба

„Доктор Фаустус” с думите, че трябва да се върне

„Девета симфония” обратно на автора й; човечеството не е

готово да възприеме „Одата на радостта”

на Шилер. Прекалено много болка има на света, за

да се възпява толкова щастие; вместо това предлага да се

марширува на Бетовен (1770-1827), винов-ника за включването
на известния хорал с еуфори-чен текст, написан от немския
поет.

- 68 -

„Бийтълс” също прегръщат идеята да отменят

„Девета симфония” в песента си „Roll over Beetho-ven”.

Във филма на Стенли Кубрик (1928-1999)

„Портокал с часовников механизъм” главният герой

не може да понася музиката на гениалния глух ком-позитор.

Величието на творбата замъглява съзнанието му и го
подлудява.

Наред с това Пабло Неруда също пише своя

„Ода на радостта”:

Нека никой не се чуди, че желая

да даря на хората
даровете на земята,

защото борейки се аз научих,

че земният ми дълг е

да разнасям радостта.

От 1972 г. Европейският съюз избира „Одата

на радостта” от „Девета симфония” за химн на Европа.

Един от надписите върху стените на Сорбоната

в периода май-юни 1968 година гласеше: „Да бъдем

реалисти: да искаме невъзможното”.

Младежката мечта за властта на въображението,

разклатила френското правителство, а после

и китайското, също е претърпяла цензура заради

искрената си същност и заради липсата й на място в

историята. Обаче отричането на нейната сила, не-обходима

за създаването на новия човек, би озна-чавало предателство
към радостта.

- 69 -

В един тъй жесток и декадентски свят, макар

политиците да са наясно и да затварят умовете си

за приключението на съвестта, романтичният фурор

и духовната действителност ще потвърдят древното

обещание на „Бхагават Гита”, когато Кришна казва

на Арджуна: „Всеки път, когато пълното униние

обхваща хората, се раждам Аз, за да запаля огъня

на любовта и радостта”.

Да бъдем реалисти. Да поискаме невъзмож-ната перла. >

18.

Когато спокойните се уморят

Това, което не се казва с пълна

искреност, е зле казано.

Джуан Дзъ

През 1476 година в село Фуенте Овехуна ос-кърбеното и

унизено от капризите на командора си

население превърнало смирението си в насилие.

Мирните селяни, с бунтовния крясък, породен

от несправедливостта, дали такъв урок на властта, че това

събитие било отбелязано в световната история само с едно
действащо лице: „Фуенте Овехуна го направи”.

През 1619 година литературният гений на Ло-пе де Вега

обезсмъртил делото във фундаментална

- 70 -

за испанската литература творба, извънредно позната в

съзнанието на народа и за съжаление за-бравена от
управниците.
По подобен начин народът на баските отправил искането си
към краля: „Ние, които сме повече

от вас, които струваме толкова, колкото и вие, и

които обединени сме повече от вас, те молим...”.

Английският философ Джон Лок (1632-1704), баща на

съвременния либерализъм, обосновава

правото на всеки индивид да въстава срещу безза-конията и

произвола на абсолютната власт. Особено

когато властимащият опитва да прекрачва неоспо-римите

права на защита и правосъдие. Това са границите и основите,
които позволяват да се постави

началото на социалната хармония с даващите сигурност

закони на общото благо в условията на свобода.

Пред шейсет хиляди присъстващи на Световния социален

форум в Порто Алегре през 2002 г.

Жозе Сарамаго закри събитието с разказа за една

история, разиграла се преди четиристотин години в

едно село. Тя още е валидна в този свят на гло-бализирана

несправедливост:

Една сутрин църковната камбана заби на ум-ряло.

Земеделците оставиха полската си работа и

притеснени се завтекоха към олтара, за да разберат

кой се е споминал. Нямаше никакъв покойник, но

един човек продължаваше да бие камбаната, обявя-вайки

жалейка. Бе почтен мъж, извънредно скро-мен, който спешно
свикваше съселяните си, изпъл-

- 71 -

нен с болка, за да им сподели нещо ужасно. Беше

накърнено доверието му посредством оскърбително

ограбване. Всички трябваше да узнаят, че управни-кът на

околията е убил справедливостта.

Нобеловият лауреат предупреждаваше участниците във

форума, че в много краища по света, твърде близо до нас,
всеки Божи ден справедливостта умира. От съществена
важност е някой да

накара всички да разберат тази тъжна реалност.

В този ред на мисли Ърнест Хемингуей (1898-1961) ни

напомня посредством сцените от Испанската гражданска
война, в която умират и насилни-ци, и мирни хора: „Не питай
за кого бият камба-ните... Бият за теб”. Вълнуваща фраза,
която много

по-рано е формулирана от метафизичния английски

поет Джон Дън (1572-1631).

В наши дни Майкъл Дъглас игра ролята на

един иначе кротък човек, който внезапно се превръща в

насилник във филма „Пропадане”.

Архивите на криминолозите са претъпкани с

казуси за красавицата и звяра като неделими части

от личността. Всеки мирен човек може да бъде изненадан от

изпълнен с напрежение ден. Албер Ка-мю (1913-1960) е написал
красноречиви пасажи за

подобни конфузни състояния както в „Чужденецът”, така и в

„Разбунтуваният човек”.

Дори и християнската литература ни запозна-ва с някои по-

свирепи личности, като Павел, Петър

или свети Августин, които стават мирни хора. Първите

обитатели на манастирите, основани от Бенито

де Нурсия, били крайпътни разбойници, груби хора,

- 72 -

свикани от духовен водач, който им предложил да

започнат нов живот в „семейство”.

Революцията на потребителите може да срине

за часове една мултинационална компания; клиен-тът е този,

който продава; индивидът е този, който

генерира „от уста на уста” мрежи на доверие или на

дискредитиране.

Ентусиазмът, както и радостта, се замърсяват.

Революционният теоретик Йохан Якоб Енгел

(1741-1802) казва, че „идеите се палят една от друга като

електрически искри”. По същия начин омразата, насилието и
потисничеството се поддържат по

неконтролируем начин.
Важно е да се отбележи, че средствата за ма-сова
комуникация са тези, които определят в най-голяма степен
формирането на тези психологични

проблеми на намагнетизиране. Те допринасят за

създаването на психологическия климат на дадена

общност.

Това дозирано влияние, което постоянно ни

дебне от екрана, радиото и пресата, ръководени от

банални технологии, произвежда стремежи и поведение,

покорство или гняв, според съответните

стратегически интереси на материалната власт.

Гневът е разрушителен, макар да включва в

себе си огромно освобождаване на енергия от про-валени

надежди. Това позволява определено вътрешно освобождаване.

Добре е да помним евангелската препоръка:

„паси стадото ми”, макар че и грохотът показва Бо-

- 73 -

жията мощ и обявява Божието раздразнение: „Кой

може тъй също разумя ширинето на облаците, тря-съка на

шатрата Му? Ето, Той разпростира над тях

светлината Си и покрива морското дъно. Оттам Той

съди народите, дава храна в изобилие. Той крие в

дланите Си трескавицата и заповядва й кого да уда-ри.
Трясъкът й дава да се знае за нея; добитъкът

тъй също усеща, какво става.” (Йов 36, 29-33).

Робърт Луис Стивънсън (1850-1984) е много

прозорлив английски писател. Страдал е от тубер-кулоза. В

търсене на климат, който да облекчи болестта му, стигнал
чак до остров Самоа и останал

там, копнеещ за по-добро здраве. Живял уважаван

и обичан от туземците. Погребан е, според желанието му, на

върха на една планина.

Става въпрос за известния автор на „Островът

на съкровищата” и на „Доктор Джекил и мистър

Хайд”, онази творба, която показва двете същности,

обитаващи човешкото сърце, които чрез внезапни

трансформации дават израз на двете психологически

противоположности: спокойната приветлива

същност и свирепата раздразнителност на звяра.

В нашата личност съществува сенчест субект.

Имаме открито лице, но има и друго, което е скрито. Там,

където е Венера, любовта, се крие Марс, войната, и обратно;
където живее смирението, там е

и насилието.

Много кротки хора се стремят към спокойстви-ето и

демонстрират мир, защото отлично познават
разрушителните свойства, които дремят в тях. Държат се
далеч от всякаква войнствена показност, за-

- 74 -

щото се страхуват от отприщването на собствената

си разрушителна сила.

Ганди освещава политиката за борба с оскър-бленията

посредством благочестието, но и със средствата на
организирания мир.

Самият Иисус не се поколебал да прогони търговците от

храма, нито да каже: „не мир дойдох да

донеса, а меч”; не се е поколебал и когато предлага

на човечеството: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам”9.

Истина е, че пацифистите понякога се уморя-ват, както

хората, така и народите. Тогава се появява скритото лице на
жестокостта с всичките й форми и проявления.

Предизвикателното поведение на унизеното

множество е неудържимо, както и индивидуалните

изненадващи реакции. Мъдрият испански народ

предупреждава несправедливия управник: „Веднъж

– и повече не смей, че народът ще посмее”.

Разликата между обезщетението и компенса-цията е като

между щетата и вредата. Щетата е

свързана с материалното, тъй като тя може да ни

срине икономически. Вредата е свързана с живота, защото
последствията й могат да ни доведат до

убийство.

Когато спокойните се уморят от обиди и не-справедливости,

не постигат нито обезщетение, ни-то компенсация.
Упойката премахва болката, но бе-9 Йоан, 14:27. – Б. пр.

- 75 -

лезите по кожата остават и паметта на тялото пази

сподавения вик, останал нечут.

Правдата успокоява, тя е красива и вдъхва

хармония. Тя е възможност за любовта. > 19.

Клетъчна терапия

Нищо велико на света не е станало без страст.

Хегел

„Клетка” по принцип означава малка стая. Тя

е основната градивна единица на всяка сложна

форма на живот. Повечето клетки са толкова малки, че са

видими единствено с помощта на микроскоп.

В ядрото на всяка клетка хромозомите пазят

генетичната си памет във веригите на ДНК.

От дишането получават енергията, необходи-ма им за

метаболизма.
Ако организмът е здрав, всяка клетка също се

заздравява. На реципрочен принцип здравето на

всяко общество подсилва многоклетъчния органи-зъм.

Метафорично можем да обявим всеки човек за

клетка на обществото. „Индивид” означава „недели-ма

цялост”, основа, завършена част, която получава

енергийната подкрепа на обществото и същевре-

- 76 -

менно минимална организация от живота, на който

сътрудничи, добавяйки своята самореализация към

здравето на организма, който поддържа.

По аналогичен път всяка клетка страда от па-тологиите, от

които страда организмът. Също така

системата започва да се разпада, когато се появят

сигнали за клетъчно заболяване.

Концепцията за „предприемчивата амеба” в

наши дни се използва от ученолюбивите хора в

социалните мрежи, за да се посочи мощта на всяка

продуктивна същност в големите системи.

Всеки „укрепен човек”, здрав, жизнен, работо-способен,

магнетичен, разпространява доброто си
състояние във всички връзки, които създава. В същото време
всеки притеснен човек неизбежно предава обърканите си
послания на обществения орке-стър, подобно на зле настроен
инструмент. Резулта-тът е болезнена шумотевица.

Това води до спешната нужда да се препоръча

клетъчната терапия като адекватен метод за обществена

регенерация. Не можем да стоим парали-зирани, очаквайки
хармоничните действия на орга-низираната държава.

В този смисъл болестта се нуждае от нов про-чит, много по-

задълбочен и по-интегриран. В някои

случаи дори може да се гледа на нея с благодарност, да се

възприема като път или като послание с

духовно значение.

Когато човек чувства болка, организмът ни

обявява възможност за промяна. Ако живее зле, значи липсва

грижата за нещо от жизненоважно

- 77 -

значение. Това поставя в опасност както състояние-то и

съдбата на отделния човек, така и на цялото

общество.

„Клетъчната терапия” е готова да помогне на

всяка обществена група, на всеки индивид. Казва

ни, че трябва да се пазим, да еволюираме, да се

пречистваме; иска от нас да поемаме отговорността

си, за да се ценим и да си помагаме.

В големи кризи трябва да започнем с най-близкото, с всеки

един от нас. Налага се да действаме с това, с което
разполагаме, не с това, което

ни липсва. Имаме в наличност естествени защити, внедрени

в генетичната ни памет. Благодарение на

тях оцеляваме.

Съществуват движения, които произвеждат

положителна енергия. Има хранителни програми, лесни и

евтини, способни бързо да активират заспа-лата ни имунна
защита.

Важно е да се има предвид, че човек не може

да се чувства по-добре, ако самият той не е малко

по-добър. Трябва да еволюираме до степен да при-добием

повече съзнание. Никой няма да ни подари

рая, който си представяме в мечтите си.

Не можем да искаме здраво общество с „предприемчиви

амеби”, които да инфектират. Не може

да искаме жизнени и позитивни хора в депресирано

и объркано общество. Това е цялостно, синергично

действие. Първите стъпки към обществено здраве

трябва да дойдат отвътре, за да съответстват на

интелигентната клетъчна терапия.

- 78 -

Хората трябва да знаят с какви емоции хранят

мозъка си. Емоциите са част от света на мисълта, на

идеите. Ето защо е фундаментално важно да се пречисти

менталният въздух, за да бъдат емоциите ни

положителни, а не токсични.

От приоритетно значение е да се развият за-щитните

способности на всеки индивид, семейство, общество или
основна група, точно защото „няма

болести, а болни”, тоест субекти, които при всеки

случай показват клетъчния стил на личната си реализация.

Всеки индивид е перла в огърлицата на живота. Качеството

на една социална мрежа се корени

във връзките на нейните „предприемчиви амеби”.

Те доставят на обществото блясъка си и непрозра-чността

си.

В тези несигурни времена много приятели ме

питат кой е най-добрият начин човек да си помага, да се пази

сам.

Кризата не си дава почивки, не прави стачки, не излиза във

ваканция. Тя царства, завладява

всички територии на битието. Древните са казвали:

„Дори и да си женен, ще умреш”.

В живота няма формула. Той обича да стреля

директно. Точно поради това екзистенциално усло-вие сме

заобиколени от скъпоценни и неочаквани

находки. Важно е да се отворим към целия живот, да

пътуваме будни през него, всеки миг да внима-ваме за
собствените си възможности. Да сме възприемчиви, за да
плуваме дръзко през всички житейски морета, да откриваме
скритите му съкрови-

- 79 -

ща, особено тези, които вече са вътре в нас и които

поради небрежност никога не изследваме.

В някои случаи съм посочвал, че не можем да

променим посоката на вятъра. Той е по-силен от

нас. В нашите ръце е обаче възможността да сменим

позицията на платната и така да поемем по необхо-димия ни

курс.

По време на силна буря не е удачно да се

приютяваме в заливите. Там силните вълни ще ни

блъскат и ще ни разбият много по-лесно. По-добре

е да излезем в открито море, където имаме повече

възможности за маневриране.

Важно е какво ни очаква преди смъртта, не

след нея, защото бъдещето се строи от днешните ни

действия. Ако се представяме с истинската си същност,
съзнанието за това, което сме, ще ни озарява

и в живота, и в смъртта.

Ето защо е толкова необходимо да бъде усвое-но изкуството

да плаваме през живота, колкото и

дишането. Добрият кислород подхранва всяка наша

клетка. Той е насъщен. Човекът е този, който мисли. Какви

идеи населяват ума ни?

Човекът напредва само докато служи на другите; не когато

се превръща в егоцентрична киста, вглъбена в себе си,
гледаща се някъде отвътре. От

основна важност е да не предава радостта, да се

приюти във въображението си, да не плаче напразно.

Тук предложеното съдържание е изпитано в

много приказки, които са като спусък за живота,

- 80 -

вдъхновяващи стимули, уместни както за групови

размисли, така и за медитация.

Пътят на клетъчната терапия е достъпен, евтин и

непредаваем. Пътищата на здравето са неиз-бродими.
Актуалните статистки показват признаци

на заболяване. Предполага се, че за двайсет и пет

години типичният гражданин ще премине през две

летални ситуации, двайсет сериозни заболявания и

около двеста по-леки неразположения. Невъзможно

е да се намери напълно здрав човек. Ако се из-следват хиляда

души, които се считат за здрави, на

практика никой от тях няма да е напълно лишен от

здравни проблеми. Доктор Рюдигер Далке предупреждава:

„Обществото ни е болно!” > 20.

Къпане: митове и здраве

Ако обичате, ползвайте само по един писоар.

Мъжката тоалетна, Философски факултет

Според различните митологии къпането има

пречистващ ефект; то означава и връщане към пър-вичната

плацента.

Свети Йероним не приемал топлите бани, тъй

като те повишавали сетивността и следователно по-

ставяли под угроза целомъдрието.

- 81 -

Опитният и толерантен свети Августин позволявал до едно

къпане месечно с хладка вода. По

негово време се вярвало, че студената вода е подходяща за

умъртвяване на плътта и утоляване на

желанията.
През Средновековието минералните бани има-ли славата на
места за разврат, поради което били

забранени, както и достъпът на всички, готови за

групово потапяне в басейна.

По тази тема испанските евреи са се изказали

крайно: „Малко къпане, малко неприятности”. „Ко-рема си

недей мокри, щом петдесет навършиш ти”.

„Човек ще бъде здрав и прав, ако се къпе, но дорде

е млад”. „Който на баня отива, на млади години

умира”.

Смелият вожд Копахуе се влюбил в една жена

калку, сиреч вещица, която знаели като Пирепиян

(което значи „дяволски сняг”). Тя предрекла, че

вождът на мапуче го очаква бляскаво бъдеще, ако

се реши да влезе в битка. Окрилен от това вдъх-новяващо

предзнаменование, Копахуе победил враговете си; след това
решил да вземе магьосницата

за съпруга въпреки несъгласието на съветниците

си.

Бляскавото му бъдеще продължило доста

кратко, тъй като веднага след това вражеските пле-мена го

атакували изневиделица и той загинал на
бойното поле.

Пирепиян била обвинена в предателство и

осъдена на смърт чрез пробождане с копие. Преди

да я убият, докато пищяла, че е невинна, тя помо-

- 82 -

лила любимия си вожд да се върне от нематери-алния свят и

да я освободи от страданието.

Копахуе, бидейки герой, веднага се отзовал, но не пристигнал

навреме, за да предотврати пре-стъплението. Успял само да
се материализира във

вид на вряща вода и с топлината си унищожил голяма част

от екзекуторите.

Така разказват Антонио Нянкулеф и Мариано

Науелпан, и твърдят, че оттогава минералните води

от вулкана Копахуе продължават да мъстят за без-

жалостната смърт, на която невежите осъдили Дя-волския
сняг.

Вулканът Копахуе (името означава „мястото

на сярата”), разположен на три хиляди метра височина на

границата между Аржентина и Чили в провинция Неукен, в
наши дни е туристически център с

минерални води, известни с целебните си свойства.

Думата „терми” означава „горещ”. Под това

название били познати обществените римски бани, важни за
нормалния живот, защото освен всичко те

били и място за срещи на видни граждани. В импер-ските

времена термите били великолепни паметни-ци на
несравнимо богатство. Руините на термите на

Тит и Каракала до ден-днешен са доказателство за

важността, която отдавали римляните на тези центрове за

хигиена, развлечения и здраве.

Съвременната реконструкция на баните в Пом-пей

красноречиво показва еротичното значение, което се
придавало на потапянето в коритата, декорирани със
стимулиращи сцени.

- 83 -

В свещените реки на Индия ежедневните бани

представляват свещено приношение на телесното и

духовното пречистване.

И за да обобщя, темата за баните има дълга

традиция във всички култури. В северните страни

хората ентусиазирано се къпят в ледена вода.

Някога бабите ни уверено са казвали: „Изкъпи

се и ще ти мине”.>

21.

Шутът на краля
Не казвай за никое чувство,

че е дребно или недостойно.

Не живеем заради друго,

освен за нашите бедни,

красиви и прекрасни чувства,

и този, срещу когото

извършваме несправедливост,

е звезда, която гасим.

Херман Хесе

Заради тайните цели на личната ми карма от

много години общувам с адвокати. Макар да са не-поправими,

ги обичам много. Не се боря със съдбата

си, а се движа с нея.

По тази причина не минава и ден, без да се

предпазя, медитирайки върху възвишените добро-

- 84 -

детели, с които са били надарени двамата велики

светци патрони на тази професия: свети Томас Мор

и свети Филогоний Антиохийски, които поради раз-ширените

си правомощия покровителстват и политиците.
Много пъти адвокатите ми предлагат възможности, за да
разсъждаваме заедно върху живота, който учи на тази
професия.

Не пропускам случай да ги поканя да пре-осмислим

отговорното преподаване и усвояване, както в обществото,
така и от самите нас. Когато

дойде сгоден случай, им разказвам истории, за които вярвам,

че могат да ни помогнат да видим и да

превъзмогнем конфликтите без обичайните съдебни

дела.

Приказката притежава важна комуникативна

функция. Тя показва, вдъхновява, учи, критикува, но без да

наранява, отваря умовете и сърцата.

„Приказките не принадлежат на никого. Поне

така вярват моите приятели от племето коликео, които

казват: „Сготвената храна не принадлежи на

никого”, за да обяснят, че това, което е метнато на

скарата, принадлежи на всички, които са гладни и

се приближават”, пише моят приятел Мамерто Ме-напасе.

В кралския двор е царял авторитарен климат.

Човек не можел да говори свободно пред краля, освен ако не е

бил шут.

Шутът можел да изрича всякакви глупости, стига да

предизвиква смях. Целта му била да забавлява и се предпазвал
със силата на остроумието,
- 85 -

хумора, шегата; това било предназначението му.

Шутове е имало в Персия, Египет, Гърция и Рим, през цялото

Средновековие, чак до осемнайсети

век.

По този начин навремето гениалният Кеведо с

помощта на хумора и фината ирония си позволявал

да изразява най-силната критика към властта, на-мирайки

убежище в привилегиите на поетичното изкуство.

Шутът можел да показва притеснителни неща, без да се

подлага на голям риск. Той бил старият

глупак, приеман от двора, който с шегите си пред-ставял

живота, страстта и смъртта на когото поже-лае.

В наши дни липсват такива стари глупци, които шеговито да

изричат това, което може да се пре-мълчи. Липсват и
старите мъдреци просто защото

никое общество не е склонно да ги толерира твърде

дълго.

Атина не изтърпяла нито „лудостта”, нито

„мъдростта” на Сократ. Трима посредствени продаж-ни

адвокати, Анит, Мелет и Ликон, казали на учителя:
„Развращаваш младежите, стимулираш ги да

мислят за собствена сметка. С непристойните си

действия безпокоиш и тревожиш боговете; опасно

нарушаваш обществения и божествения ред”.

Сократ, който просто знаел, че нищо не знае, че е „голям

невежа”, обяснил: „Само им помагам да

открият сами величието на собствената си душа.”

Живеем в общество без стари глупци и стари

мъдреци.

- 86 -

Нищо няма толкова голяма сила за промяна

като съвместното съжителство. Именно там се формира

поведението ни. Трябва да се научим да съжи-телстваме с
несигурността, съпровождаща нашите

настина интересни времена.

Никой не желае в бъдеще да страда повече, всички живеем с

илюзията за заслуженото убежище

на истинския ред. С други думи, налага се да се научим да

живеем в несигурност, без да се побъркаме.

При някои определени случаи трябва да разполагаме със

собствена програма. Най-малкото да

си измислим място, подходящо за сериозни хора, които

честно искат да научат нещо ценно не само за

собствена изгода, но и за доброто на останалите.

Ако някой, подтикнат от необходимостта за се-беизразяване,

претендира за универсална докто-рантура, която да бъде
призната дори и на Луната, срещу една нескромна сума му се
издава хубава диплома. С полученото, естествено, се строят
тези

свещени олтари на обучение, където изтъкнати заради

произведенията си преподаватели разумно ще

обучават хората.

Когато университетските преподаватели очис-тят стомаха

си и от последната диплома, трябва да

дадат път на градинаря, за да представи един обикновен

домат, нормален естествен продукт. Защото

според последните тенденции ще дойде момент, в

който няма да има човек, способен да отгледа плод, ценен сам

по себе заради естествената си свежест.

Прекарваме живота си, пазейки архиви, които

забравяме да проверим; излишък от умозрителна

- 87 -

мъдрост. За сметка на това липсва капацитет за но-

ваторство и отговорност.

За съжаление твърде малко са старите глупци, които ни

показват истината. >

22.

Хитро спасение

Любовта означава да поставиш щастието

си до щастието на останалите.
Пиер Теяр дьо Шарден

При срутването на една сграда хвърлили въже

от хеликоптер, за да могат тези, които успеят да се

хванат за него, да бъдат превозени на сигурно място.

Десетина мъже успели бързо да се изкачат.

Когато машината взела да набира височина, една

жена скочила и достигнала въжето. Пилотът изкре-щял:

„Само десет човека, моля ви, някой трябва да

се пусне. Тежите много и не мога да се издигна...!”

Всички, които стискали въжето, се спогледа-ли. Жената

казала: „Не се притеснявайте, приятели.

Аз съм жена и съм свикнала да губя. Родих деца, които с болка

излязоха от утробата ми. Съдбата ми

е да страдам всеки месец, проливайки кръв. Жена

съм и съм се родила именно за да се жертвам. Не се

- 88 -

притеснявайте за мен, много добре знам какво ще

направя.”

Мъжете възторжено започнали да ръкопляс-кат. >

23.

Забранен риболовът... и
съгрешаването

Несъмнено укорът рядко носи полза.

Коперник

Двама съпрузи обичали разходките на чист

въздух. На мъжа му харесвало да ходи на риболов; жената

обичала да чете под дебелата сянка на едно

дърво. Докато мъжът ловял риба в лодката си, съпругата се

радвала на четенето. Веднъж съпругът

казал: „Днес следобед ми се ще да поспя. Няма да

ида за риба.” Докато спял, жена му се качила на

лодката и с книгата си отишла насред езерото. Внезапно се

появил патрулен катер.

— Госпожо, този сезон е забранен за риболов, а вие ловите

риба — обвинил я служителят.

— Не, господине, чета — спокойно отвърнала

дамата.

— Но моля ви, госпожо, всичките ви такъми са

подготвени за целта и сте насред езерото — по-

- 89 -

сочил мъжът. — Не ми казвайте, че четете. Трябва

да платите съответната глоба, защото вършите на-

рушение. Или ще платите глобата, или ще дойдете с
мен в управлението.

— Нито ще платя глоба, нито ще ида някъде с

вас — отвърнала жената. — А ако видя началника

ви, ще се оплача от сексуален тормоз.

— Госпожо, недейте така, не съм казал нищо, което може да

се приеме в подобен смисъл...

— Да, но всичките ви такъми са подготвени за

целта! >

24.

Адвокатът ловец

Бог не е създал границите.

Целта ми е да съм приятел на целия свят.

Махатма Ганди

Имало едно време един адвокат спортист в

много добра физическа форма, арогантен и преус-пял. Веднъж

излязъл на полето да лови патици.

Стрелял към едно ято и една патица паднала

зад телено ограждение, където възрастен земеде-лец орял с

трактора си.

Човекът на закона се провикнал:

- 90 -
— Ей, аз съм адвокат! Във вашата нива падна

моя патица! Искам да си я взема! Може ли?

Фермерът, който не бил особен почитател на

служителите на Темида, отвърнал:

— Господине, очевидно предметът на спора е

на моя земя. Следователно патицата принадлежи на

мен.

— Как тъй патицата е ваша? Току-що я уло-вих. Даже сам я

прострелях — запротестирал ло-вецът.

— Може и така да е, но е на моя земя и следователно е моя

собственост — аргументирал се

възрастният мъж.

— Вижте, друже, не говорете глупости. Знаете

ли кой съм? Ако поискам, ще ви пратя десет при-зовки, ще ви

смажа пред съда и на всичко отгоре

ще взема и нивата ви.

— А, не, господине, тук това не работи. Ние

сме чифликчии и си имаме свои закони.

— Какви са тези закони? — сопнал се адвокатът.

— Тук разрешаваме споровете за патици, ос-ланяйки се на

закона на ритниците.

— И как става това?

— Много е лесно. Ако вие имате някакъв иск, който смятате
за справедлив, аз имам правото да ви

ритна три пъти. След това, ако искате да продължите

делото, аз си седя мирно, а вие ме ритате три

- 91 -

пъти. Ако имам желание да продължа, пак ви ритам

три пъти и така, докато някой от двамата не се

умори. Който се откаже, губи. Който издържи по-дълго,

юридически погледнато печели делото.

Адвокатът сметнал селянина за пълен глупак и

смело приел предизвикателството. Мъжът слязъл от

трактора. Бил обут с внушителни излъскани ботуши.

Приближил се към ловеца и така го сритал в крака, че

адвокатът се превил; след това го сритал в

задника така, че оня се изправил; накрая завършил

с ритник в слабините, което накарало съперника му

отново да се превие. Адвокатът стоически изтърпял

наказанието, изчаквайки възможността си да пре-крати спора

на бърза ръка.

— Добре — нетърпеливо казал адвокатът, —

пригответе се това да приключи. Сега е мой ред.

Тогава старецът лукаво отвърнал:

— Не е необходимо, господине. Предавам се.

Вземете си патицата. >

25.

А мен какво ме интересува!

Всеки е най-чужд на себе си.

Ницше

Искам да разкажа за един адвокат, мой приятел, когото много

обичах. На практика беше дете,

- 92 -

вечен младеж. Казваше се Орасио Вакари, съдия по

трудово право.

Спечели първа награда в конкурс за кратки

разкази, посветени на факултета по право, който

организирах, когато диктатурата падна. В разказа

му се разказваше за тигър, който се появил в стаята

на преподавателите, преминал през Залата на изгубените

стъпки10, гледал през огромните витражи, наблюдавал
студентите... Един от тях го видял и

казал на друг: „Бре, да му се не види! Виж, тигър!”

Приятелят му отвърнал: „А теб какво те интересува?

Нали на изпита няма да те питат за него?”

Алберди пише майсторски творби, приятни за

четене и изучаване. Истински извори на вдъхновение. В малка

статия признава, че съществува фраза, която изключително
силно го дразни заради своята непристойност, агресивност и
безразличие: „А

мен какво ме интересува?”. Така е озаглавил и една

кратка своя статия, публикувана в Уругувай. На

другия полюс на това безразлично и уклончиво поведение е

мисълта на Теренций: „Човек съм и нищо

човешко не ми е чуждо”. Сиреч, всичко човешко го

интересува.

„А мен какво ме интересува?” е фразата и съ-ответно

поведението, най-разпространено в без-крайния разказ на
безотговорността. > 10 Твърди се, че първата „Зала на
изгубените стъпки” била по-строена от Елеонор Аквитанска
в резиденцията й в Поатие.

Представлява обширно преддверие, от което се достига до

всички части на замъка. В наши дни Залите на изгубените

стъпки са широко разпространени, особено в испаноезичния

свят, и ги има в почти всеки голям университет, в парламен-

тарните сгради и пр. – Б. пр.

- 93 -

26.

Баретата
Остани насаме със себе си, особено

когато имаш нужда от компания.

Епикур

Бях на конференция в Кордова, за да изнеса

лекция пред две хиляди преподаватели. Пътувах от

Буенос Айрес със специален автобус, а нощта беше

много студена. При пристигането си се срещнах с

организаторката, която с интерес изгледа баската

ми барета, заведе ме бързо в хотела и ми каза:

„След половин час ще се върна да ви взема. За-кусете и

отиваме право в аудиторията на университета.”

В осем и половина сутринта домакинята ми

бързо влезе. Поздравих я, но тя извърна лице и

припряно затърси сред малцината пътници друг

човек. Продължих настойчиво да й давам знаци, а

тя отново ми обърна гръб. След малко обаче се

отправи към мен: „Извинете, не ви познах. За мен

всички, които носят барети, са плешиви.”

При друг случай един продавач, който изда-ваше фактура на

мое име, ме запита:

— Вие оня Енрике Марискал ли сте, дето е

един такъв нисък, на около четирийсет, има тънък

мустак и всяка сутрин говори по радиото?

— Да, аз съм.

- 94 -

— Невероятно! Представях си ви по-нисък и с

мустаци.

Попитали сто деца какво ще предпочетат, радиото или

телевизията. Едно отговорило, че предпо-чита радиото и
след това пояснило: „Виждам всяко

нещо, когато слушам...”

Приказката разтваря мощта на въображението

и умът ни сътворява собствени вселени, които могат

да започнат да властват над нашите преценки и задължения.

Много е важно да се отдава значение на думите. Речта

трябва да се отличава с прецизност и

яснота. Когато говори някой адвокат, лекар или

преподавател, трябва да бъде слушан заради качеството на

речта си. По същия начин, когато един

антрополог изучава някое общество, не се съсредо-точава

върху определен човек, а иска да вникне в

някои особени ценности.

Всичко, което правим в живота си, е за самите

нас.

Вземаме нивото на съзнание, което сме развили,

разпределяме това, което даваме, и оставяме

това, което не сме взели.

Съвпаденията се случват, когато сме в мир със

себе си; когато забавяме ход, ставаме по-възприемчиви, по-

искрени. Силата на искреността е голяма, всичко изглежда,
че върви в синхрон.

Съзнанието и разумът нямат възраст; действат

като вътрешен свидетел, който не остарява. Ако можехме да

се идентифицираме с този свидетел, щях-

- 95 -

ме да открием, че всичко, което съзнанието долавя, е

наследството, което ще отнесем, защото това сме

ние и всичко става в истинската ни същност.

Ако някой не познава тези маршрути, ще премине през

живота като заблуден турист. Нито ще

знае езика, нито ще е наясно къде отива.

Понякога, когато гледам учениците, които ми-нават през

училищните коридори, ми се струва, че

виждам керван поклонници, които търсят нещо, което не

познават, на място, което постоянно се мести.

Мнозина от желаещите да получат просвет-ление търсят

своя гуру, някой, който да ги спаси от
самотната тълпа, който да им даде някакво духовно

напътствие. И се оказва, че най-неориентирани са

тези, които най-добре обучават.

За добрия поклонник пътеката е по-добра от

хана. >

27.

Кой ще придружи краля?

Абсурдно е хората да се делят на добри и лоши.

Хората са само очарователни или скучни.

Оскар Уайлд

Един могъщ крал имал четири съпруги. Първата обичал

много, бил много привързан към нея и й

оказвал най-голямо внимание.

- 96 -

Втората харесвал заради изяществото и стила

й; отделял й много часове от живота си.

Към третата не бил привързан, само се грижел

достатъчно за нея.

Тази, която въобще не обичал, била четвъртата; не й

обръщал внимание и я считал за бреме в

кралската си съдба. Един ден кралят, който вече

бил старец, разбрал, че скоро ще умре. Тогава се

обърнал към голямата си любов и й казал:

— Изглежда, че скоро ще умра. Не искам сам

да ида на оня свят. Ще ме придружиш ли?

— Не мога — отвърнала първата му съпруга. —

Много съм заета, трябва да се оправям със собствените си

дела.

Кралят изпитал голямо разочарование и щом

останал сам, се разплакал. Отишъл при втората си

съпруга и я запитал:

— Изглежда, че скоро ще умра, и не искам да

съм сам. Ще дойдеш ли с мен?

— Не мога, трябва да ида на едно събиране –

отвърнала обичната му втора жена.

Отишъл при третата си любима и отново по-вторил въпроса

си, изпълнен с копнеж. Отговорът

дошъл незабавно:

— Не мога да те придружа. Имам неотложни

задължения. Обаче, ако това е желанието ти, мога

да ти организирам внушителен погребален кортеж.

- 97 -
Кралят изпаднал в голямо отчаяние. Тогава

чул тих гласец, треперещ и много познат:

— Ще те придружа и никога няма да те изо-ставя... — казала

четвъртата му жена.

Първата съпруга представлявала собственото

му тяло; пазел го много, но след смъртта то щяло да

последва собствената си съдба. Втората съпруга би-ла

всичко материално, което притежавал; след

смъртта му то щяло да премине в други ръце. Третата била

властта, трона, титлата, с която винаги се

съобразявал и която защитавал, но която веднага

щяла да премине в наследника му. Четвъртата съпруга била

собствената му душа; никога не се бил

грижил за нея, макар че тя щяла винаги вярно да го

придружава.

Колко подходящ е този момент, за да сложи в

ред човек собственото си царство и да намери хармония с

душата си, вместо да стига до нервен раз-вод!

Ако разберем това, което всъщност сме, възможно е да се

зароди добър разговор със скритата

ни същност, за да открием собственото си царство.

Никой не се храни заради някой друг, нито се

учи заради друг, нито живее заради друг. >

- 98 -

28.

Гост в Малага

Птицата на съня реши да свие

гнездо върху зеницата ми.

Когато видя миглите ми, се уплаши.

Страхуваше се от клетките.

Из арабска народна приказка

На андалусците им се носи славата, че са то-лерантни и

сърдечни към чужденците. Тази добродетел говори за
гостоприемството им.

Небето на този средиземноморски бряг е вълшебно. Може би

заради това Хуан Руис де Луна

Аройо, грънчар и художник от Талавера, избрал то-ва място,

за да прекара последните двайсет години

от живота си. Изглежда, че на този средиземноморски бряг

царува библейската щедрост: „Странник бях и Ме
прибрахте”11.

След като прекарах една вечер в разговори в

дома на Антонио и Конча – мои приятели, покрови-тели на

„летните курсове” – близо до плажа на

Мъчениците, а после три дни изкарах в живописен

хостел в Аламеда, съдбата реши да ме отведе в

резиденция „Андалусия”, където има образователен

институт за четиристотин ученици, които живеят и

учат на това отдалечено от центъра място.

11 Оригиналният текст от Евангелието на Матей гласи:

„...странник бях, и не Ме прибрахте”. – Б. пр.

- 99 -

Едва-що пристигнал в този важен комплекс, бях изненадан от

личността на Агустин Родригес

Темблеке, ентусиаст, сърдечен човек, горд с дома

си, посветен да ръководи резиденцията, която някога е била

Работнически университет.

Сърдечният директор ме разведе из всички

кабинети, стаи, къщички, показа ми басейна и мястото,

където щях да спя, и ми предложи сигурността, която ми
позволи да се почувствам добре

дошъл.

Няколко минути след пристигането ми, докато

пийвахме по бира в бара, ни се наложи да участ-ваме в

непредвидена жестока кавга между две мо-мичета,
подстрекавани от две групи младежи.

След като преодоляхме първото впечатление, се замислихме

върху дълбочината на произхода на

инцидента, възможните последствия от него върху

личността на младите участници, и проблемите на

съвременното образование. И докато говорихме за

възможностите и ограниченията на професионална-та

намеса, предложих съдействието си, с което

можех да се отплатя по време на престоя си там. В

същото време открих, че въпреки скорошното си

пристигане, вече съм се превърнал в изтъкнат

персонаж. За мой късмет, а предполагам за късмет

и на останалите, точно в този ден започваше лят-ната

ваканция. Точно в този ден четиристотин ученици щяха да се
приберат по домовете си чак до

септември.

Бих могъл да опиша личността на Агустин със

следното изречение: „Остави на мен – ще се заема

и ще го оправя”. Толкова силно беше доброто му

- 100 -

намерение да се изправи лице в лице с трудно-стите.

Прекарах чудесни мигове и със секретарката

на дирекцията, Доло – весела, неспокойна, чудесна

сътрудничка на Агустин. Приятелски ми помагаше

във всичко през цялото време.

Всяка сутрин ходех пеша до университета „Те-атинос”. Там се
намира кампусът, където провеждах

летния си курс на тема „Формиране на формира-щите”.

Беше ми много приятно да вървя по улица

„Наваро Ледесма”, където се намира една къща, наречена „Вия

Марта”. Когато точно в осем и половина стигах пътя до
сградата на Факултета по

психология, получавах ескорт от цъфналите жас-мини, които

насищаха с аромата си целия ми ден.

Заради този аромат дори и слепец никога не

би объркал пътя си. Къщички с еднаква височина, разположени

с добър вкус, с фасади, декорирани с

андалуски теракот, придаваха простота и красота

на комплекса от общежития. Ароматните цветя сякаш

обявяваха на света хармонията на квартал

Колония Санта Инес, населяван от обикновените

хора без проблеми; място, където жителите отрано

изглаждаха различията си на висок глас с по едно

сутрешно питие в различните барове или в Асоциа-цията на

съседите „Кинта Алегре”.

Всяка сряда минавах през малкия пазар, където се предлагаше

всичко на умерени цени. Стигах

до улица „Алкалде Гутиерес ел Буено”, където се

издига сграда с тухлена кула, после продължавах

- 101 -

по „Корегидор Фернандо де Басан”, където, щом

завиех, дочувах трептящите гласове, които се но-сеха от

Градската обществена библиотека „Хосе

Мария Инохоса” на улица „Мануел Риваденейра”.

Колко арогантни и неестетични изглеждаха

автомобилите, които пресичаха новите булеварди, за да

стигнат бързо до целта си; създадени заради

бързината си, та хората в тях да не виждат и да не

чувстват нищо по-забавено. Имаше пластмасови

опаковки с газирани напитки, докарани кой знае

откъде. Два символа на консуматорската култура и

на глобализацията, които объркват разсъдъка на

съвременния човек, за да не даде израз на при-родната си

доброта.

Бедността и притесненията никога не са могли, нито ще

успеят някога да надделеят над присъствието на ароматния
разцъфнал жасмин. Ухание-то му нашепва на внимателния
пътник къде се намира Малага, дори и да не може да я види от
ма-гистралата. По същия начин миризмата на бензин

напълно блокира фините регистри на сетивата.

„Какво ще учим днес с учениците от „Теати-нос?”, питах се,

докато се наслаждавах на разход-ката.
Понякога преживяваме дни, в които сякаш животът тече
перфектно, тоест, както на нас ни харесва. Има мигове на
големи съвпадения. Когато заба-вим забързания си ход и
станем по-чувствителни, по-прозрачни, нещата започват
естествено да се

подреждат. Силата на искреността е изключителна, укрепва

ни вътрешно и сякаш всичко е в синхрон.

- 102 -

Точно тази сутрин се чувствах много свързан

със себе си, сякаш бях укрепен отвътре. Спомням

си, че трябваше да изпълня няколко поети задължения и

получих обаждане от графичния дизайнер от

издателство „Алфаомега”, който ме молеше за ак-туална

снимка, за да я изпрати спешно в Мадрид.

Намерих Пако, заместник-директора на резиденция

„Андалусия”, в кабинета му. Споделих му проблема

си. Пако веднага извади дигитален фотоапарат и ми

каза:

— Нищо не ми харесва повече от правенето на

снимки.

И започна да ме снима. После на дисплея ми

показа снимките, които бяха станали доста добри.

— Ако искаш, ще ги пратим по имейла. Казах

му адреса на Рафаел, художника; на Исабел, директорката на
културния отдел в „Корте Инглес”12; на

сина ми Емилио в Буенос Айрес. Само след минути

получих и от тримата благодарности за изпратените

снимки и поздравленията им за организацията в

Малага. Емилио ми писа:

„Невероятно, спешно ми трябваха твои акту-ални снимки и ги

открих на монитора си!”

— Благодаря ти, Пако. Не мога да повярвам, че разрешихме

толкова спешно искане с такава ско-рост, толкова бързо и
без да излезем оттук.

— Виж, Енрике — каза ми той, — ще ти подаря

едно специално вино, което бих искал да опиташ.

12 Верига търговски центрове. – Б. пр.

- 103 -

И ми подаде ръчно изработена бутилка, сякаш

за да отпразнуваме деня.

Казват, че има специален шанс за току-що

пристигналите и за начинаещите, който втори път

не се повтаря. Аз обаче не разбирам много от бъдещето;

разказвам само какво ми се е случило.

Друг много приятен човек, за когото се сещам, е Хуан Луис,

чистачът на басейни.
Веднъж ме покани в дома си да обядваме със

съпругата му Лола, усмихната и любезна, и със сина

им Андрес, сърдечен и едновременно с това притес-нителен.

Хуан простодушно даваше израз на доброде-телите на

щедрото си гостоприемно сърце.

Бърз и точен, той дойде да ме вземе с автомо-била си и ме

закара в дома си. Там, докато пиехме

бира, ми предложи местна сардина и пържена риба; вкусни

миди от залива на Малага, подправени със

сол, зехтин и чесън; салата от пипер, печени дома-ти и суров

лук, залята с оцет и зехтин. След това

последва вкусно гаспачуело, направено от майоне-за,

картофи, ориз, мерлуза, скариди, миди и лимон

на вкус, всичко това придружено от младо вино, бяло

барбадийо от Кадис. Накрая, за десерт, Хуан

си сипа ром, а аз, за да му правя компания, завър-ших

церемонията по сприятеляване с чаша коняк.

На улицата температурата стигаше трийсет и девет

градуса. Непоклатим, аз се отправих много внима-

- 104 -

телно към къщичката си в резиденция „Андалусия”.13. >

29.

Да се издигнеш с копаене
Пастир съм на звездите;

сякаш трябва да водя на паша и планетите.

Слънцата символизират огъня на любовта, запалени в мрака

на ума ми.

Толкова се грижа за тази тъмнозелена

градина

на небосвода, че ако Птоломей ми се яви, ще признае, че съм

най-умелият

в следенето на пътя на звездите.

Андалуски анонимен автор

Когато се движим в света, едновременно с то-ва свободно

преминаваме през въображаеми хори-13 Мнозина допринесоха
за чудесния ми престой в Малага. Не-делните приятели от
басейна: Анхел, главният координатор; Рафаел спасителят;
Антонио, лекар и приятел, спортист и археолог по призвание;
Мария Хосе, красивата шампионка по

хвърляне на копие; аржентинският отбор по ръгби; персона-

лът на кухнята и охранителите; градинарите; родителите,
които идваха на посещения; учениците и учителите от
Малага, както и мароканците, французите, мадридчаните,
кантабрий-ците, басните, хората от Севиля и много други,
които в момента не успявам да изброя и които укрепиха по
разнообразни

начини гостоприемния климат на Малага. Това сърдечно

съжителство се насели с много приказки, сътворени от
делата, които вършехме всеки ден, от различните житейски
приключения, в които се впускахме.

- 105 -
зонти, пейзажи и творения на нашето вътрешно не-бе.

Три големи археологически обекта отбелязаха

преминаването ми през испанската земя: Нумансия, Бобастро

и средновековният манастир „Сан Андрес

де Астигариба”.

I. УБЕЖИЩЕ ВЪВ ВИСИНИТЕ

Нумансия е стар келтиберски град по поре-чието на река

Дуеро на платото на Сория. Местните

се съпротивлявали на римляните до 133 г. пр. Хр., когато

Сципион Емилиян влязъл в запаления град

след жестока обсада и след провала на осем атаки

от страна на империята, която от години напразно

се опитвала да завземе крепостта.

Известният военачалник успял да влезе в

града и открил само трупове на изпосталели от глад

хора. Нумантийците така и не се предали.

Докато се разхождах удивен из руините, застинал пред

гледка, която сякаш наблюдавах от небето, внезапно си
припомних ученията от „Изкуството на войната” от Сун Дзъ,
писани през VI в. пр.

Хр., в които китайският генерал обяснява решава-щото

значение на бойното поле: „Никога не атаку-вай, ако се
намираш на по-ниско; използвай друга

стратегия.”
Нумансия е била разположена по-високо, не-достижима и
въоръжена с бойния дух на четирите

си хиляди жители. Можело е да бъде превзета единствено

чрез пълна обсада.

- 106 -

До този извод стигнал Сципион, изпълнен със

сигурност и с разрушителни намерения. Решил да

изчака със своите петдесет хиляди мъже, разположени в

седем укрепления, които напълно обградили

височините около непокорните нумантийци.

II. УМАР (ОМАР) ИБН (БЕН ИЛИ СИН НА) ХАФСУН

Някога живял андалусец, който се казвал та-ка. Родил се в

Ронда, в едно семейство мулади (хри-стияни, приели исляма).
Събрал въстаническа вой-ска, която, прикрита от хълмовете,
оказала несло-мима съпротива на нашествието на
сарацинския

владетел.

Абдул Рахман III с години не успял да надвие

Омар бен Хафсун, скрит сред хълмовете на Бобастро, където

се бил установил в пълно бойно снаря-жение. Там се молел в
компанията на своите мъже и

на орлите; планирал стратегиите си и военните си

набези, атаката и отбраната си, водейки отшелни-чески

живот в манастира „Санта Архентеа”, който

построил сред възвишенията в памет на дъщеря си.

Накрая все пак се стигнало до сломяването на

армията упорити въстаници, които с години отказ-вали да се

предадат пред арабската мощ. Това се

случило чрез принудително примирие, а не чрез

битка, на 21 януари 928 година.

След като завладял укреплението на съзаклят-ниците,

емирът заповядал да изровят телата на

Омар и на сина му Джафар, за да ги покаже в Кордова като

доказателство, че са били победени и

унизени.

- 107 -

Монахът воин вече от десет години почивал в

гроба. Войниците на победителя потърсили трупа на

въстаника и го открили, положен по гръб според

християнските традиции в църквата на Бобастро, където

Омар се молил заедно с братята си по оръ-жие.

Станало ясно, че територията е непревземае-ма. Поради

това било наредено да се разрушат всички укрепления,
обкръжаващи митичния площад, и

всички къщи в околността. Свидетели на опустоше-нието

били единствено лешоядите и орлите, които

още населяват платата на Вияверде.

След този военен подвиг славата на Абдул

Рахман III нараснала и той се обявил за халиф през

929 година.

Лекарят Антонио Урбанеха Гереро е публику-вал интересна

бележка за манастира „Санта Архентеа”:

На дължина манастирът е малко над петдесет метра. От

стълбата на входа са запазени

четири стъпала край една триъгълна плоча, от

която, от своя страна, се издига арка, образу-ваща входа на

горното помещение... Ако се

последва източната фасада към долината, ще

се видят две арки в ориенталски стил, издъл-бани в самата

стена... С манастира се образу-вал стратегически входен
ъгъл, много близко

до първите пещери. По-нататък се е намирал

параклисът на Омар, в който се затварял сме-лият

военачалник, преживял като отшелник

- 108 -

последните си години, което му помогнало да

се моли и да бъде нащрек.

III. ОТДИХЪТ НА МЕЧА

Мутрику, или Мотрико, е красиво градче, което трябва да

бъде посетено. Основано е през 1209

година от крал Алфонсо VIII Кастилски. Откак съществува,

винаги е зависело от морето и от рибо-лова. В наши дни се
правят постъпки за развитието

на културното му наследство и за предлагането на

туристическите му съкровища.

През 2009 година градчето ще представи на

света своето богатство: ценните си културни творби,

белязани с естествената си красота.

Най-старият средновековен документ за про-винцията

датира от 1025 година. В олтарната част

на манастира „Сан Андрес”, основан някъде около

1080-а, има прозорец с подковообразна арка.14 Същата

конструкция може да се открие в квартал Ас-14 Границата на
андалуската държава се задържала повече от

три века при река Дуеро (Гормас се предава през 1059 г.) и

повече от четири века при река Ебро, докато Сарагоса не е

превзета през 1118 г. Типичната ориенталска архитектура в

северната част на Испания може да се срещне в Леон, Сан

Мигел де ла Ескалда и Сантяго де Пенялба. В Ла Риоха може
да

се види в Сан Миян де ла Когоя; в Кастиля – в Сан Бауделио

де Берланга. В Галисия – в Сан Мигел де Селанова. В Арагон –

в църквите в Серабло и в Сан Хуан де ла Пеня. В Каталуня – в

Сант Микел де Куиша. Включително Лебеня, Ароюелос, Елгуе-

ра или Сан Роман в Кантабрия. Далеч от Кордова и Медина
подковообразните арки, коринтските капители и
облицованите

сводове носят присъствието на една чисто андалуска

култура.

Влиянието е стигнало до Мутрику и не е спряло дотам.

- 109 -

тигариба на левия бряг на река Деба, близо до пе-щерите

Ируроин и Лангачо.

Продължавайки проучванията, започнати от

професор Игнасио Барандиаран между 1969-а и

1970-а, от три години в църквата „Сан Андрес де

Астигариба” група млади изследователи провежда

внимателни разкопки, за да открие ценен археологически

материал. През първата година открили ос-танките на
трийсет и шест души, погребани почти

без никакви лични вещи, но с множество броеници, огърлици,

карфици и монети, характерни за погре-балните ритуали от
онова време. През втората година копали в коридора, покрит
с трудни за прео-доляване речни наноси, и открили девет
тела без

лични вещи. През третата година се показали части

от труп с впечатляваща скъпоценна сабя, инкрусти-рана със

скъпоценни камъни. Тази находка при-влякла вниманието на
археолозите. Открили в нея

символно значение, специално послание за баската

история.

В действителност – те не го знаели – сабята е

от времето на Омар. Нещо повече – била неговата

собствена сабя. Източници, които не мога да раз-крия, ми

разказаха много обстоятелствено, че вои-нът монах от
Бобастро я подарил на друг монах

малко преди да умре. Той бил много млад и се казвал Иняки, от

северна Испания, събирач на народни

предания, вдъхновени от слепия поет Макадам бен

Моафа. От своя страна, когато много остарял, Иняки

предал сабята на друг млад монах, който я запазил, докато не

умрял на много преклонна възраст през

1109 година, след като ръцете и краката му били

осакатени в битка.

- 110 -

В нощта, когато тази сабя била намерена, по

причини все още неизвестни за младите археолози, голямата

камбана в църквата мистериозно забила.

Ударила седем пъти. Днес се счита, че това е звучен

ключ към световния мир заради продължителната

почивка на сабята, а същевременно и добра полич-ба за

новородените по цялата планета и особено за
ония, които ще се родят в навечерието на 2009-а, изпълнени с
надежди за реализация и просперитет.

Ето защо Астигариба е фундаментален детайл

в Мутрику и неговият манастир пази връзката, макар и слабо

изучена и все още недоказана, с монасите от „Санта
Архентеа де Бобастро”, където е пълно с подковообразни и
островърхи арки, и с мъдростта на отдиха на мечовете,
както в тайните на

онази планинска земя, така и на дъното на Салто де

ла Енкантада.

Разкопките в църквата „Сан Андрес” се про-веждат от

дисциплинирани специалисти, които же-лаят да запазят
анонимността си, но които заслу-жават да придобият
известност заради качеството

на делата ей. Екипът е ръководен от Амагоя и Сусо

с ентусиазираното сътрудничество на Йелус, Ален, Маидер,

Хуан, Йосу, Лоре, Сусана, Патрисия, Ойе, Микел, Абел, които,
без изключение, разчитат на

лоялната закрила на кученцето Чола, която знае

много повече по въпроса от това, което е склонна

да изджафка.

Имах възможността да посетя руините на Астигариба и да

наблюдавам групата в действие през

една сутрин на 2002-ра, докато валеше проливен

дъжд.
- 111 -

Сусо се опита да ми обясни загадката на кам-банения звън с

ненадейния пробег на някакъв плъх

по колелата на конструкцията, но от предното си

посещение в Бобастро бях научил две тайни, на

които някой ден ще дам гласност и ще се обоснова: 1)

голямата камбана е забила, за да обяви, че от-критият меч е
свидетелство за мир; 2) цялата група

археолози е реинкарнация на монасите от един манастир,

посещавали Астигариба, за да се молят за

очистване, по времето, когато е бил създаден Мутрику.

Много по-рано те самите, в друга групова реинкарнация, са
защитавали героично възвишенията

на Нумансия в битката срещу Цезар, в батальон, наречен

„избраните”, командван от Ям и Йел. А

преди всичко това са били в групата военачалници

на Сун Дзъ при Портата на Ву, когато учителят пацифист,

отличен познавач на войната, е казал: „Ако

не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш

всяка битка.”

Лекият ръмеж, сивият неприятен ден, интере-сът върху

младите лица на студентите и разкопките

накараха въображението ми да полети към привле-кателни

територии, лишени от педантичността на

епистемологията15.
IV. МАГИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ

Сега, в Буенос Айрес, докато пиша това далеч

от Испания, в ума ми се заражда символично предложение: „Да

копаеш, за да се издигнеш”. Въобра-15 Епистемология (гр.) –
във философията: теория на познанието, изучаване
значението на науките. – Б.ред.

- 112 -

жението ми обединява местата, които посетих, във

възвишен копнеж за световен мир.

Чувствам, че митът за абсолютната обектив-ност, за която

науката претендира, трябва скромно

да даде път на сътворяването на вдъхновяващата

приказка. Една игра на възможности, подплатена с

висока логика, с интуитивен ум, отваря най-добрите

ни страни и може да вдъхнови и други хора, да-лечни, но

обединени, да се хванат на работа, за да

покажат със следи от прах, че разказът ми не е

измислица.

Дотогава доверчиво се надявам и че някой ще

спаси горното ми предложение и ще се приближи до

основните учения от миналото не като вманиачен

фотограф, а като конструктор на настоящето, готов

да копае, за да се издигне.

Най-доброто от всички подаръци и находки в

живота е мирът, защото позволява да се наслаждаваме на

всичко, което смятаме за ценно на тази изпълнена с болка
земя. >

30.

Тайнственият повей

Вятърът не може да се избегне,

но могат да се строят мелници.

Холандска поговорка

Когато сме най-спокойни, ни сполетява неочаквано

натрапничество от неизвестен произход.

- 113 -

Обезпокоителното му присъствие ни държи нащрек.

Става дума за тайнствения повей.

Това е лек полъх на вятъра, фино въздушно

течение, асо пика, пронизващо чисто нараняване.

Случва се точно когато навън е студено и човек е защитен на

топло, прозорците са затворени и

сте се разположили пред камината или в уютната

кухня, сигурни, че нищо лошо няма да се случи.

Извънредното финият полъх леден въздух, пробождащ като
невидима игла, минава през догра-мата, намира си местенца,
за които официалната

архитектура е в неведение, процежда се бързо в

топлото убежище и много точно си намира място, където да

се свре. Веднага намира с точност най-чувствителните и
раними зони на тялото ни. Така

започва безмилостно издирване, докато локализира

неизвестните корени на злото.

Алберто Олмедо, прогоненият негър от Роса-рио, признава

пред приятелите си, че когато бил

млад, винаги страдал от такива студени тръпки, макар да си

лягал с две одеяла и с пет котки, които да

го топлят.

Заради тези тайнствени пориви сме се преме-стили в наглед

удобни домове. Променяме граждан-ското си състояние,
задълженията си и действията

си. Напуснали сме умствените убежища на предпо-лагаема

сигурност и понякога се вдъхновяваме да

откриваме неочаквани места за творчество.

Тайнствени пориви има в петзвездните авто-буси,

превозващи на дълги разстояния, на летища-та, във
влаковете, в баните, в минералните бани, в

- 114 -

топлите басейни и дори в сауните. Има транспортни

услуги на различни религиозни ордени, в които, докато се
четат библейски текстове на полузаспалите

пътници, тайнственият полъх се промъква през някое

незнайно отверстие и по нагъл начин, безраз-личен към
всякакви пророчества, разсейва вниманието на всички и
превръща малката общност на-божни странстващи миряни в
сбор от паникьосани

страхливци.

Такъв порив може да провали сватбена нощ

или нощ на удоволствие, да премине през чарша-фите и

страстите, да предизвика схващане или да

накара хората да се спрат, да доведе до фригидност

или до отпускане. Няма метеорологична прогноза, която да

предупреждава за поривите. Няма ги в

пресата и в поезията и са незначителни, докато не

се появят.

През 1913 година Льо Корбюзие казва в „За

архитектурата”, че къщата е обитаема машина, в

която баните, слънцето, топлата и студената вода,

запазването на продуктите, хигиената, красотата и

температурата по избор са хармонизирани според

закона за пропорциите. При все това големият мае-стро не

успява да предупреди, че неучтивостта на

мистериозния повей успява да развали иначе

сложената в ред среда.16

16 Човекът, който ме въведе в тайните на мистериозния

повей, беше Ектор Таярико, който работеше в „Шел” в отдела
за повишаване на квалификацията. През 1987 година му
споменах, че строя в Лухан кръгла зала за събрания. Споделих
му и някои оригинални детайли около дизайна, особено що се
отнася

до камината. „Всичко изглежда чудесно – каза ми той с оби-

чайния си плътен сигурен глас, – но какво ще правиш, когато

- 115 -

Речникът на кечуа от Гонсалес де Олгин в на-чалното си

издание от 1608 година, преиздаден

през 1901-ва, дава определение за думата тикхуас

като „течение, бързина, воден повей”. Повей, порив

или полъх, това е все „неканен вятър”.

„Повей” е хубава дума, елегантна, все още не

е официално изтъркана, не е постоянно в речника.

Можем да добавим още „леко движение на въздуха”, „ветрец”

или „лъх”, но тайнственият порив

идва в тишина.

В провинция Ентре Риос живее малка чапла с

дълъг и здрав клюн, която се храни със земноводни, насекоми и

малки рибки. Местните я наричат „чиф-лон”, тоест „повей”.
Разхожда се по растенията и

калта. Може да се види край Ел Палмар, близо до

Колон. Птицата не е досадна като въздушното течение,
макар да започва да крещи, когато духне бри-зът. Гласът й не
дразни като капчука, стърженето

на мебели и панти, ключалките и въздуха в кана-лизацията.

В някои части на Испания пък така наричат

вид тръстика, която се използва за подпалки. Но за

хората от Рио де ла Плата смисълът е съвсем раз-тайно се

появи студен полъх и засегне стоплените старци?”

Тъй като не знаех дали говори сериозно, на другия ден

посетих главния строител и му казах: „Как ще разрешите
проблема

със студения полъх, когато застигне хората около

запалената

камина?” Дон Пардо, човек с опит в строежа на кръгли къщи,

сериозно ми отговори следното: „Иглутата, които са
привлека-телни изпъкнали кухини, объркват с вертикалната
си форма

природата на повеите и ги връщат към незнайния им дом,

пре-връщайки ги в безобидни пориви.”

- 116 -

личен. Тайнствените повеи тук не само смразяват; най-често

се срещат при най-бедните.

Има случаи, при които някой подарък може да

се превърне в тайнствен и неприятен полъх. Обаче

ако го приемем като лек и неочакван парфюм, като

топъл приятен ветрец, като неочакван приятелски

жест, който съживява всяка наша клетка и отново

пробужда любопитството ни, ентусиазира ни и ни

разнежва, то тогава определено не става дума нито

за повей, нито за нещо тайнствено. Това е вели-колепно

посещение, подарък, изпълнен с любов. > 31.

Радонитите

Не бих искал да съм в клуб, който приема хора

като мен за свои членове.

Граучо Маркс

Тази сутрин изпитах порив да посетя минералните бани Вия

Елиса и се отправих на приключение.

Беше краят на седмицата и прогнозата за времето

не беше добра. Когато дойдох, приятелят ми Алдо, човек с

влияние сред местните, чудодейно бе успял

да ми осигури удобна стая в семейна къща. Всички

хотелски стаи бяха запълнени: три хиляди души бя-ха

пристигнали от най-различни краища при басейните със
солена вода.

- 117 -

Беше събота сутрин. Валеше и гледката беше

смущаваща. Дълга редица коли бавно се точеше

към мястото.

Басейните бяха пълни с хора, също и събле-калните,

бунгалата, барът, ресторантът, малките

магазинчета и целият хотел.

Неумолимото присъствие на дъжда оказа влияние върху

цялата обстановка, върху всичко навън, върху улиците, които
бълваха кални фонтани. Спре-ните навсякъде автомобили
заемаха голяма част от

площта, дори зоната за къмпинг беше завладяна от

тях. Въпреки това никой не се оплакваше, нямаше

сръдни. Жителите на Буенос Айрес сякаш се бяха

преродили: нито протестираха, нито се оплакваха

от нещо.

И това най-много привлече туристическото ми

любопитство: да наблюдавам толкова спокойни хо-ра накуп,

на всякакви възрасти, от различни социални класи, които бяха
отпочинали, усмихнати и се

наслаждаваха на нещо различно, естествено и здра-вословно.

В басейните винаги имаше място за още един.

Онези, които се топваха вътре, измръзнали и под-гизнали

заради суровото време, веднага получаваха

майчината топлина на щедрата вода. Бързо се гмур-каха в

ограниченото място и, разтегляйки спонтан-но устни,
подаряваха на света блажено изражение
заради горещата подкрепа, която бяха получили, и

се усмихваха като щастливи бебета.

Алдо ме помоли да организирам извънредно

събрание за хората, приютени в хотела, една почти

- 118 -

секретна покана с участието на някои по-специални

жители от градчето. Темата щеше да бъде новата ми

книга „Да се влюбиш отново”.

На свечеряване се заформи кръг от отзивчиви

и ентусиазирани хора, всички усмихнати и доволни

заради предложената среща. В групата видях и някои

познати, които бяха присъствали на конферен-циите ми в
Буенос Айрес.

Когато видях спокойните им лица, забелязах

мира, който сякаш царуваше в този момент както

тук, така и навсякъде из баните.

Срещата се хареса много на събралите се хо-ра. Взе се

решение на следващия ден да се организира подобна. За
всички беше много приятно, че

можехме да продължим да споделяме. Всички бяхме

спокойни, отзивчиви. Някой обясни причината за

този умиротворяващ колективен феномен, докато

останалите от участниците, кимайки, потвърждава-ха:

— Заради радона е. Това е газ, който се разтваря в

подземните води. Успокоява тези, които го

вдишват, отпуска, укрепва, ободрява, прави ни по-добри.

— Вие може би не знаете — усмихнах се аз, —

че се превръщате в радонити. Група хора, които се

отдалечават от плътността на негативизма, за да се

пречистите, и по този начин веднага да изпълните

таен план за енергийна трансформация. В ход е

новото съзнание.

И участниците, вкусвайки тази нова своя

идентичност, повтаряха удовлетворени: „Ние сме

- 119 -

радонити.” Други си тананикаха: „Радон, радон, колко си

велик...!”

Радонът е благороден газ, естествен, радиоак-тивен, без

цвят и без мирис, който е бил открит от

изследователя Дорн в Германия през 1900 година.

Химически инертен е подобно на хелия и нео-на, разтворим е

във вода. Получава се от естест-веното разпадане на урана.
Може да се открие във

високи концентрации там, където скалите и почвата

съдържат уран. Испаноезичната библиография за

ефектите му е твърде оскъдна, оригиналните из-точници за

проучване са основно на немски или на

английски.

В открито пространство разтвореният газ не

представлява проблем; в затворени места като ми-ните

може да стане опасен за здравето. Счита се за

главен фактор, причиняващ белодробен рак.

Може да се процеди през пукнатини в стените, през

настилката, през петролните колектори или

при отводняването на мазите. Има предпазни вен-тилатори,

конструирани специално за да го изсмук-ват. Всички подземни
води съдържат малко радон, който може да попадне в тялото
чрез питейната во-да. Газът излъчва алфа-частици, които
могат да доведат до аномалии.

Ако за да повишим нивата си на радост и на

ментално здраве, трябва да се превърнем в радонити, да

споделим събирания, изпълнени със съзидателност и
оздравяване, и да се „пожертваме”, взе-майки минерални бани,
като се излагаме на известен риск, трябва да го направим без
никакво коле-

- 120 -

бание. Това ще ни помогне да се преродим до ем-бриони в една

ефимерна матка; ще се научим да от-стъпваме място на
току-що дошлите в басейна на

живота и да живеем съвместно, споделяйки дни на

наслада в мир.

От този оригинален уикенд насам вярвам, че е

от съществена важност всеки, който се стреми към

властта, който смята в бъдеще да поеме товара на

политиката, да покаже с вида си и с поведението

си, че е убеден радонит.

Само радонитите биха могли да ни спасят от

най-лошата от всички разрухи – моралната. > 32.

Маски

Всички боксьори знаят,

че е по-добре да даваш,

отколкото да получаваш.

Бонавена

По време на старите карнавали в Буенос

Айрес хората трябвало да съблюдават поведението, присъщо

на персонажа, на когото са избрали да се

маскират – един вид полицейско разрешително за

маскарада, което им позволявало да крият и по някой

„джойнт” под маските си.

- 121 -
Маската е приспособление, използвано от ан-тичните гръцки
актьори, за да подсилват гласа си, докато са на сцената,
като в същото време крият

идентичността си зад нова самоличност.

Терминът „личност” е влязъл в психологическия речник, за да

характеризира биопсихокултур-ното единство, което показва
нашия стил на поведение в обществото, като в същото
време крием

тайното си латентно лице, сянка, която карнавалът

– ако не виното или гнева – освобождава от време

на време.

Истина е, че е имало санкции за тези, които

нямали разрешително за странните си дрехи. Не би-вало

някой избягал затворник в раираната си уни-форма да се
скрие сред невинната тълпа.

Празникът протичал във всички квартали на

града и най-вече на емблематичния булевард

„Май”. Деликатно се играели игрички с парфюми-рана вода,

конфети и хартиени ленти със специал-ното
съучастничество на годишния отпуск, по време

на който всички, стига да желаели, можели да се

възползват от разрешителното, за да се забавляват

зад една необичайна идентичност, освобождавайки

по този начин най-скритите си желания. Това било

нещо като по-отслабен вариант на вакханалиите и

оргиите в античността и продължава да се случва в

някои много традиционно настроени култури.

Истина е, че един тогавашен хубавец, Маи-дана Тъжния,

използвал карнавала, за да осъще-ствява в квартала си
специален контрол по свое ус-мотрение. Забавлявал се, като
спирал някой маскиран и го питал сериозно:

- 122 -

— А вие като какъв сте маскиран?

— Като танцьор на фламенко — отвръщал ми-нувачът.

Тогава, с енергичен глас, шегаджията запо-вядвал:

— Давай!

И маскираният започвал да танцува като ци-ганин и да

припява куплети от Хуанито Валдера-ма17, който по това
време вече бил известен.

След това питал:

— А вие за каква се представяте?

— За продавачка на теменужки.

— Давай!

И момичето вдигало букетчето си и започвало

да пее: „Купете си това букетче...”18

— А вие?
Зоро, хавайка, Тарзан, момиче от цирка... И

всички, пред неумолимото „Давай!”, подарявали

своята оригинална продукция за персонажа, който

представлявали.

17 Хуан Валдерама Бланка (1916-2004), по-известен като

Хуанито Валдерама, е испански изпълнител на фламенко. – Б.
пр.

18 „ La violetera” или „Продавачката на теменужки” е песен,

изпълнена за пръв път от Ракел Мейер през 1907 г. в театър
„Ар-но” в Барселона. Чарли Чаплин използва песента за
основен

мотив във филма си „Светлините на града”. – Б. пр.

- 123 -

Една вечер обаче Майдана срещнал хубавеца

Мендиета от Кабайито, познат в тъмните кръгове

като „Сърдиткото”. Той носел само къс червен

панталон и обикновени обувки, които тежко влачел

по земята.

— Вие какъв сте? — викнал Майдана.

— Боксьор.

— Давай!

И такъв пердах изял шегаджията, че оттогава

никога вече не поискал да му показват разрешител-ните си.
Оттогава започнал да запада карнавалът в

Буенос Айрес, докато накрая съвсем изчезнал от

хоризонта на Рио де ла Плата.

В наши дни много професионалисти крият спо-собностите си

на обществени места от страх някой

да не ги накара да покажат нещо. Например:

— Вие какъв сте?

— Лекар.

— Ау, докторе, имам киселини. Какво ще ми

препоръчате?

Или пък:

— Вие ми се свят, докторе. Дали е от зрение-то, слуха или

кръвното?

Може да се проведе и следният диалог:

— Вие какъв сте?

— Адвокат.

- 124 -

— Може ли да се представи иск за принудително изселване на

един пенсионер, който...?

Или например:

— Зъболекар съм.
— Този зъб кариес ли има, или е счупен, докторе? И така
нататък, и така нататък.

Една приятелка ми сподели, че все по-малко

говорела на обществените събирания, на които я

канели. Веднъж, докато случайно разговаряла с някакъв голф

майстор, с когото пиели коктейли, той, след невинен неин
коментар, й обяснил най-детайл-но някои тайни на
„перфектния бексуинг”. На следващата седмица, когато вече
почти била забравила

за събирането, приятелката ми получила сметка от

двеста долара за частния урок по голф.

Изненадана, тя се консултирала по телефона с

един приятел адвокат и той я успокоил, уверявайки

я, че фактурата е абсолютно недействителна и й

липсвала правна основа, защото не бил сключен

предварителен договор между страните и като до-пълнение й

цитирал четири ключови члена от тър-говското право.

Приятелката ми се успокоила от разговора си

с професионалиста, но след три дни получила от

него фактура за двеста долара за правна консулта-ция.

Всичко свършило, като заплатила и на двамата, защото не

успяла да излезе на глава със смет-ките им.

- 125 -
Призванието е вътрешен „зов” за задача, която усещаме като
мисия. Може да се появи като не-преодолимо желание в
първите години от живота

или по-късно, но винаги се представя като сила, вдъхновяваща

реализирането на определената цел

или несъмнена проява на живота.

Някои хора страдат много, задето не чувстват

този вътрешен повик, и тогава търсят единствено

външни придобивки, които не носят възторг. Трупат

богатства, власт, мандати, формалности и рутина

без никаква радост.

Личността, която знае призванието си и успява напълно да го

изпълни, се налага в обществото

със собствена гравитация. Не се нуждае от позво-лително,

което да удостовери смисъла на същест-вуването й. >

33.

Празник

Раят е зрял пъпеш.

Кришнамурти

Йозеф Пиепер в книгата си „Теория на праз-ника” казва, че има

моменти, в които човек се чувства жив, когато чувства
самото съществуване като

подарък от живота и в същото време се вълнува от

чудото нашите любими същества да участват в този

щедър празник, в този споделен миг от светлината.

- 126 -

Има празник в сърцето, когато човек открива, че обича

другите и самия себе си само заради самото съществуване,
ни повече, ни по-малко.

И Орасио Мурос, инженер, професор по то-плинни полета в

университета „Сан Рафаел”, в широкия смисъл на тези
тържествени думи тази сутрин

обяви на света, че в предградието Ел Соснеадо, на

шест километра от Сан Рафаел, Мендоса, в един

обеднял квартал, населен с млади семейства, където

властват безработицата и прекалената заетост, местното
училище със сто и петдесетте си ученици

ще бъде посетено от наставник, който официално е

избран за кръстник на институцията.

Моят другар по съвпаденията, Мигел Анхел

Сантос Герра, човек от Леон, професор в университета в

Малага, ме беше помолил да го придружа

от Конгресния център в Маларге (където бяхме

развили цикъл конференции върху „Образование и

общество” за четиристотинте обучаващи се в райо-на) до

селското училище, където му беше предложена
емоционалната задача да участва в нещо жи-во, кратко и
неформално.
Настоящата директорка, Каролина Мора, мла-да и красива
жена, произнесе няколко приветст-вени слова към всички
присъстващи, представители

на институции, посетители, преподаватели и ученици.

После Мигел Анхел беше сърдечно поканен да

посади дърво, райско дърво като свидетелство, че

всички се намирахме малко по-близо до небето, ог-

- 127 -

рени от планинското слънце, което вдъхва жизнена

сила на всички кътчета по земята и в душите.

Всичко беше толкова просто, колкото и красноречиво.

E. Mariscal, Cuentos para regalar a las personas que mas quiero,

2006

- 128 -