Боянска църква

•Църквата е сред Стоте национални туристически

обекта на Българския туристически съюз. Може да се ползва общ
билет за вход с отстъпка от цената при посещение и
на Националния исторически музей и/или Земенския манастир.
Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3.
•Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското
ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на
спирка „Боянска църква“.
• Боянската църква „Св. св. Никола и
Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен
параклис, по-късно манастир) в софийския квартал Бояна,
намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните
символи на България и е включена през 1979 г. като културен
паметник в Списъка на световното културно и природно
наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния
исторически музей от 2003 г.
• Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с
долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис.
Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е
била част. Съставена е от три, строени по различно време, постройки, които
са свързани в едно цяло.[1]
• Първата сграда, в източната част на съвременния комплекс, е църква,
строена два етапа в периода X-XII век.[1] Това е малка едноапсидна
кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст.
Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при
отворите е допълнена с т.нар. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално
керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-
старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. В сегашния си вид е
завършена през втората половина на XII век, когато е изпълнен първият
живописен слой на стенописите.[1]
 Стенописи
• Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII
век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.
• Изключителни художествени достойнства имат
световноизвестните стенописи (240 изображения – втори
живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т.
нар. Боянски майстор и неговата група средновековни
художници. Сред тях се знае името на Димитрий Зограф,
които се причисляват от изкуствоведите към Търновската
живописна школа. През 2016 екип от археолози разчита
надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи „Аз,
Василий, писах“[2]. Според учените, той е оставен от
Василий Зограф – един от зографите, които рисуват
стенописите през 1259 г., което прави вратата на
Боянската църква най-старата позната врата в България,
на възраст от около 760 години [2]. Ктиторите на храма са
били севастократор Калоян и съпругата му Десислава.
Техните портретни изображения на северната стена,
както и тези на българския цар Константин Асен и
царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност
и психологизъм.[1] Отбелязани са с надписи: Калоян –
севастократор и ктитор, Десислава – севастократорица и
ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.
• Стилът на стенописите от XIII век е характерният
за византийското изкуство от епохата на Комнините, с
архаизация на образите и влияние
на константинополски, а в някои детайли и на
западноевропейски образци (вероятно отново под
влияние на Константенопол, който по това време е
столица на Латинската империя).[1]