Apollo 15

Изработил: Кристиян Марков №12 Xа

 Аполо 15 е деветата пилотирана мисия от програмата Аполо и четвъртата
мисия кацнала на Луната. За пръв път е използван Лунар Роувър и за пръв
път е изследвана лунната повърхност извън лунно море. При
приводняването не се отваря един от основните спирачни парашути, но това
не оказва фатално въздействие върху екипажа.

 Мисията трае от 26 юли 1971 г. до 7 август 1971 г.

 Екипаж Пост Астронавт
Командир Дейвид Скот
три космически
*Броят на полетите за всеки полета
астронавт е преди и включително Пилот на командния Алфред Уордън
тази мисия. модул един космически
полет
Пилот на лунния Джеймс Ъруин
модул един космически
полет
 Дублиращ екипаж
Пост Астронавт

Командир Ричард Гордън

два космически
полета *Броят на полетите за всеки
астронавт е преди и включително
Пилот на командния модул Ванс Бранд
тази мисия.

Пилот на лунния модул Харисън Шмит

 Оборудване на астронавтите
 Предвиденият двойно по-дълъг престой на лунната повърхност предполагал и увеличаване ресурса на
ранцевата животоподдържаща система (в сравнение с „Аполо 14“):

• налягането в основните кислородни резервоари се увеличава от 69 на 97 атмосфери.

• обемът на водата (за охлаждане на скафандрите) е увеличена от 3,9 на 5,2 литра;

• капацитетът на батерията е увеличен от 279 до 390 W.h (ват-часа);

• масата на сорбента, поглъщащ въглеродния диоксид, в патроните с литиев хидроксид е увеличен от

1,36 на 1,415 кг;

 Подобрените скафандри на астронавтите осигурявали по-голяма мобилност и по-комфортна работна

среда – добавена е гъвкава става в кръста (за по-лесно накланяне при разполагане на оборудване и
събиране на скални образци и по-удобно „возене“ на „Ровър“) и шията.
 Полет към Луната

 Старта на космическия кораб „Аполо 15“ е успешно даден в 13:34 UTC на  26
юли 1971 г. 2 минути и 41 секунди след старта, на височина около 70  км над
Земята става разделянето на първата и втората степен на ракетата-носител.
Около 6-ата минута, на височина 163 км, корабът вече летял практически
хоризонтално, набирайки необходимата орбитална скорост от около 7,8 км/сек.
На 10-ата минута са изключени двигателите на втората степен и 1 секунда след
това третата степен (S-IVB) се отделя от втората като единственият и двигател
заработва веднага. 11 минути и 34 секунди след старта по команда на бордния
компютър е изключен двигателят на третата степен и „Аполо 15“ излиза на
разчетната орбита (апогей 171,3 км и перигей 169,5 км) за последващ преход за
траектория към Луната.
 Масата на кораба в орбита е 140 510 кг, което и до днешни дни е най-голямата маса, изведена в орбита
с помощта на една ракета-носител. 2 часа и 50 минути след старта, на втората обиколка, в района
на Хавайските острови двигателят на третата степен на „Аполо 15“ е отново включен. Работи 5 минути и
51 секунди и ускорява кораба до скорост 10 827 км/сек. Скоро след това, на разстояние 6767 км от
Земята (скоростта заради земната гравитация „пада“ до 7674 км/сек) екипажът започва маневри за
скачване с лунния модул. Алфред Уордън, пилот на командния модул, в ръчен режим с помощта на
двигателите на системата за ориентация извежда „Индевър“ от третата степен и извършва обръщане на
кораба на 180° със скорост 2° в секунда. За сближаване той включва за 4 секунди двигателите за
ориентация. В този момент скоростта на сближаване между „Индевър“ и „Фалкон“ е около 0,03 м/сек.
След скачването се задействат четирите пироболта, с помощта на които лунния модул е прикрепен към
третата степен, пружините оттласкват степента от скачените кораби със скорост 0,25 м/сек.
 Когато „Индевър“ и „Фалкон“ се отдалечават на разстояние около 150 м, третата степен, по команда от
Земята е малко отклонена и е включен нейния двигател, което я отдалечава още повече. След около 3
денонощия, тя пада на повърхността на Луната.

 През първите 2 – 3 дни, по пътя за Луната астронавтите Дейвид Скот и Джеймс Ъруин правят проверки на
системите на лунния модул. В края на третия ден корабът се намира на разстояние 353 374  км от Земята, а
скоростта му пада до 0,893 км/сек. След това тя започва да се увеличава поради привличането на Луната.

 На 29 юли е направена корекция на орбитата с помощта на основния двигател на командния модул. Той е
включен и корабът се ускорява до скорост 1211 км/сек. В това време разстоянието до Луната е около 23
000 км. След 78 часа 31 минута 49 секунди от старта, след като корабът за първи път се „скрива“ зад
Луната, неговият основен двигател е включен за 6 минути и 38 секунди, а скоростта му намалява на 914,4
м/сек. „Аполо 15“ излиза на окололунна орбита с апоселений 313 км и периселений 109,3 км.
Орбитата на „Аполо 15“ имала голям наклон. В
предишните мисии орбитите са близки до плоскостта
на екватора. След 4 часа астронавтите извършват
маневра за въвеждане на кораба в орбита на снижаване.

     

Кратера Циолковски – снимка от екипажа на „Аполо 15“

До Аполо 12 включително тази маневра се извършва само

от лунния модул, откачен от командно-служебния, след
което следвало снижаване и кацане. От Аполо 14, в
орбита на снижаване преминава целия кораб с командно-
служебния и лунния модули, което позволило да се
икономиса гориво в резервоарите на кацащата степен на
лунния модул и да се увеличи масата на полезния товар.
82 часа 39 минути и 48 секунди от старта над обратната
страна на Луната, извън зоната на радиовръзка със
Земята е включен основния двигател на командно-
служебния модул. Той работил 24 секунди, което
забавило скоростта на кораба на 65,2 м/сек. „Аполо 15“
излиза на елиптична орбита на снижаване апоселений
108,9 км и периселений 17,6 км.
 Команден модул

 Командният модул се намира в Националния

музей на Военновъздушните сили на
Джеймс Ъруин с автомобила-
луноход и лунния модул САЩ в Дейтън, щата Охайо.

Аполо 15 се приводнява в Тихия

океан на 7 август 1971г. с два
изправни парашута
(S-IVB)
Благодаря за вниманието!