му включва ранни телескопични изследвания на пръстените на Сатурн и откриването на неговия спътник Титан, както и изобретяването на часовниковото махало. Той публикува основни изследвания на механиката и оптиката и е пионер в работата на хазартните игри. Научната си дейност започва с работи по класически проблеми в математиката. Занимава се с въпроси по определяне дължината на окръжността, елипсата и хиперболата. Уточнява стойността на числото “пи”. На 22-годишна възраст излиза първата му разработка “За определянето на дължината на окръжност”, а малко по-късно е завършен и първият му голям труд, посветен на теорията на вероятностите – “За изчисленията в хазартните игри” (1657 година).
159… C=d. =2.R.
= 3.14 Работи заедно с Робърт Хук по установяване на постоянните точки на термометъра – точката на топене на леда и точката на кипене на водата. Пак по това време започва да се занимава с оптика и извършва редица подобрения в конструкцията на телескопа. Усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ̀ и отстранява хроматичната аберация. Създаденият от него обектив, съставен от две вдлъбното-изпъкнали лещи носи неговото име и до днес се използва като основен в конструирането на телескопи. С усъвършенствания си телескоп през 1655 година открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Наблюденията и откритията си излага в съчинението “Системата на Сатурн”. В същата работа, излязла през 1659 година, за пръв път се среща описание на мъглявината в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс. Хюйгенс се прочува с изследванията си върху махалото и с изобретяването и патентоването на първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане.
Около 1674 година изобретява спиралната часовникова пружина,
която не само заменя махалото в часовниците, но позволява и тяхната “минатюризация”. Френският майстор Тюре, възползвайки се от това откритие, изработва, а през 1675 година и патентова първият джобен часовник.