Венера

Венера е втората по
ред планета от
Слънчевата система и
носи името на
богинята Венера от
римската митология.
 Тя е земеподобна
планета, много
близка по
големина и общи
качества до
Земята; понякога е
наричана
„планетата-сестра
на Земята“.
 От всички планети в
Слънчевата система
Венера има най-малък
орбитален
ексцентрицитет, равен
на 0,7% (нейната орбита
е почти идеално
кръгла). Тя прави една
обиколка около
Слънцето за 224,7
земни дни.
 На Земята тя може да се наблюдава
само непосредствено преди изгрев и
след залез. Обикновено тогава тя е
най-яркото небесно тяло след Луната
и Слънцето и затова понякога често е
смятана за звезда и е наричана
Зорница.
 Венера е била известна на
древните вавилонци (около
1600 г. пр.н.е.) и вероятно е
била позната и в
праисторически времена
поради високата си яркост.
Неин символ е стилизираният
образ на огледалото на
богинята Венера: окръжност с
малък кръст отдолу (♀).
 Венера има два основни „континента“,
които са по-високи от заобикалящите ги
обширни равнини. Гъстата атмосфера
на Венера успешно „омекотява“
сблъсъците на метеорити с
повърхността; метеоритни кратери с
диаметър по-малък от 3,2 km не могат
да се формират. Почти 90% от
повърхността на Венера се състои от
сравнително скорошно (в геологичен
план) изстинала базалтова лава и много
малко метеоритни кратери.
 Орбитата на Венера е по-близко до Слънцето от тази на Земята средно с 28%. Тази
разлика се равнява на 41 милиона километра, които трябва да се изминат по посока
към Слънцето. Потенциалната енергия, освободена при този преход, ще се преобразува
в кинетична енергия, която ще доведе от своя страна до значително увеличение на
скоростта. За близък и безопасен подход към Венера е необходимо да се ограничи тази
допълнителна скорост. Ситуацията е аналогична на излизане от път на ръба на
пропаст, пропадане надолу в пропастта и безопасно включване в движението на друг
път, който се намира на дъното на пропастта
 На 12 февруари 1961 г. Венера 1,
изстрелян от СССР и първи от
програмата Венера, става първият
апарат, достигнал до друга планета.
Въпреки проблеми, свързани с
прегрял ориентационен сензор,
Венера 1 се счита за първия
междупланетен апарат.
 На 1 март 1966 г. съветската
сонда Венера 3 се разбива на
повърхността на Венера и
така става първият обект,
достигнал до повърхността на
друга планета. Венера 2
(изстреляна по-рано) прегрява
и приключва мисията си
преждевременно.
 В последните години няколко космически апарата се
приближават до Венера, използвайки нейната гравитация за
набиране на необходимата скорост за посещение на други
обекти в Слънчевата система в това число са апаратите
Галилео към Юпитер, Касини-Хюйгенс към Сатурн и
MESSENGER към Меркурий.
 Венера Експрес е мисия, предложена от Европейската космическа агенция, която ще
изследва Венера от орбита. Апаратът е изстрелян от Федерална космическа агенция на
Русия на 9 ноември 2005 г. и навлиза в полярна орбита около Венера на 11 април 2006
г. Венера Експрес има за задача да изследва облаците и атмосферата на Венера и да
картографира плазмената среда на планетата. Мисията е с продължителност 500 земни
дни или около две венериански години.Един от първите успехи на апарата е
откриването на атмосферната вихрушка на южния полюс на планетата.