ГЕОМЕТРИЯ

1 . ЪГЛИ

1.1 1° = 60´ и 1´ = 60´´ пример : 61´ = 1° 01´

1.2 ПРАВ ЪГЪЛ = 90 ° : .

180°
1.3 ИЗПРАВЕН ЪГЪЛ = 180 ° :

L1 L2

1.4 СЪСЕДНИ ЪГЛИ : β α

Т - СБОРЪТ ОТ СЪСЕДНИТЕ ЪГЛИ Е 180 ° : α + β = 180°

ОЗ – ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ НА СЪСЕДНИТЕ ЪГЛИ ОБРАЗУВАТ 90 ° : L1OL2 = 90 °

1.5 ЪГЛИ ПРИ ПРЕСИЧАНЕ НА ДВЕ ПРАВИ : 2

ВСЕКИ ДВА ЪГЪЛА ИЛИ СА РАВНИ , 3 1

ИЛИ СБОРЪТ ИМ Е 180 °. 4

1.6 ДВЕ ПРАВИ ПРЕСЕЧЕНИ С ТРЕТА

АКО ДВЕ ПРАВИ СА УСПОРЕДНИ, ПРЕСЕЧЕНИ С ТРЕТА ЗА ДА СТАНАТ УСПОРЕДНИ , ПОНЕ ЗА

ТО ВСЕКИ ДВА ЪГЪЛА : ДВА ЪГЪЛА ТРЯБВА :
ИЛИ СА РАВНИ
ИЛИ СБОРЪТ ИМ Е 180°

1.7 РАЗСТОЯНИЕ ОТ ТОЧКА ДО ПРАВА , ОТСЕЧКА ИЛИ СТРАНА – АКО ТОЧКАТА ЛЕЖИ НА ПРАВАТА

ТОВА Е НАЙ- КЪСОТО РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ТЯХ - ПЕРПЕН- (ОТСЕЧКАТА) , ТО ПЕРПЕНДИКУЛЯРЪТ

ДИКУЛЯРЪТ СПУСНАТ ОТ ТОЧКАТА КЪМ ПРАВАТА ИЗДИГНАТ ОТ ТАЗИ ТОЧКА ОБРАЗУВА
M C ПРАВ ЪГЪЛ ПРИ НЕЯ d

. . . . . .
 a A B D

1.8 ЪГЛИ В Δ

Т - СБОРЪТ ОТ ВЪТРЕШНИТЕ ЪГЛИ В Δ Е 180 ° : α + β + ϒ = 180 ° ϒ ϒ1

Т- СБОРЪТ ОТ ВЪНШНИТЕ ЪГЛИ НА Δ Е 360 ° : α1 + β1 + ϒ1 = 360 °

α1 α β

ВСЕКИ ВЪНШЕН ЪГЪЛ И СЪСЕДНИЯТ МУ ВЪТРЕШЕН ОБРАЗУВАТ 180° β1

α + α1 = β + β1 = ϒ + ϒ1 = 180 °
Т – Всеки външен ъгъл е равен на сбора от двата му несъседни вътрешни
α1 = β + ϒ β1 = α + ϒ ϒ1 = α + β

1.9 ЕЛЕМЕНТИ В Δ . ϒ

1.9.1 ВИСОЧИНА – РАЗСТОЯНИЕТО ОТ ВРЪХ ДО СРЕЩУПОЛОЖНА СТРАНА .

СВОЙСТВО НА ВИСОЧИНАТА – ОБРАЗУВА ПРАВ ЪГЪЛ ( 90° ) . x
ОЗ – ЪГЪЛЪТ МЕЖДУ ДВЕ ВИСОЧИНИ В Δ е = (180 ° – ТРЕТИЯ ЪГЪЛ )
x = 180 °- ϒ

1.9.2 ЪГЛОПОЛОВЯЩА - СВОЙСТВО - ДЕЛИ ЪГЪЛА НА РАВНИ ПОЛОВИНКИ

Т – ВСЯКА ТОЧКА ОТ НЕЯ е на РАВНИ РАЗСТОЯНИЯ L2 . L

( перпендикуляри ) от РАМЕНЕТЕ на ЪГЪЛА

L1

1
ОЗ - ТЪПИЯТ ЪГЪЛ МЕЖДУ ДВЕ ВЪТРЕШНИ ЪГЛОПОЛОВЯЩИ В Δ е 90° + ОТ ТРЕТИЯ ЪГЪЛ .
2
1
ЪГЪЛЪТ МЕЖДУ ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ НА ДВА ВЪНШНИ ЪГЪЛА В Δ е 90° - ОТ ТРЕТИЯ ЪГЪЛ.
2
1
ЪГЪЛЪТ МЕЖДУ ЪГЛОПОЛОВЯЩИТЕ НА ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН ЪГЪЛ В Δ е ОТ ТРЕТИЯ ЪГЪЛ.
2

1.9.3 СИМЕТРАЛА НА ОТСЕЧКА– ПРАВА. Минава ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО през СРЕДАТА на отсечката.

Т – Всяка точка от нея е на равни разстояния от краищата на отсечката , т.е.

образуват се РАВНОБЕДРЕНИ Δ –ци . В задачи тези Δ –ци се търсят и се

означават и използват равните страни и ъгли.
Симетралите в остроъгълен Δ се пресичат вътре в него ,
в правоъгълен Δ се пресичат в средата на хипотенузата ,
при тъпоъгълен Δ се пресичат извън него (но пак има и се търсят
равнобедрените Δ –ци ).

2. ЕДНАКВИ Δ – ЦИ

1 признак –Да имат съответно равни по две страни и 1 ъгъл ( задължително между страните ) .

2 признак –Да имат съответно равни по една страна и 2 ъгъла.

3 признак –Да имат съответно равни по 3 страни

4 признак (само за правоъг. Δ –ци )–Да имат съответно равни катет и хипотенуза .

В еднаквите Δ –ци съответните страни и ъгли стават равни като съответни

елементи- използва се без да се доказва !

Съответните височини, медиани и ъглополовящи са равни , но това се доказва !

2.1 РАВНОБЕДРЕН Δ

Ако Δ е равнобедрен ,той има две равни страни ( бедра ) и равни ъгли срещу тях.

За да стане равнобедрен е достатъчно да докажем две равни страни или два равни ъгъла.

ВАЖНО – в равнобедрен Δ прав или тъп ъгъл може да е само между бедрата.

ОЗ – в равнобедрен Δ височината, медианата, ъглополовящата и симетралата

към основата съвпадат.

Обратно - ако две от тези неща съвпадат се доказва че е равнобедрен.

ОЗ – в равнобедрен Δ височината, медианата, ъглополовящата към бедрата са равни

2.2 ПРАВОЪГЪЛЕН Δ
Гледайте чертежите и формулите от листа който ще ви дадат на
НВО !

Равнобедрен правоъгълен Δ е с остри ъгли по 45 °.Обратно – ако е правоъгълен с 45 °, той

става равнобедрен

Правоъгълен с ъгъл 30 ° Т - катетът срещу 30 ° е половината на хипотенузата.

Обратно Т-ако е правоъгълен и катетът е половината от хипотенузата, то ъгълът срещу него е 30°
Медиана към хипотенуза в правоъг. Δ – по Т тя е = на половинките на
хипотенузата. !!! Това образува два равнобедрени Δ- ка !!!

ОЗ Ако в Δ медианата към страна е = на нейните половинки, то Δ е правоъгълен.

ОЗ – В правоъг. Δ с ъгъл 15 ° (или 75° ), хипотенузата е = на 4 пъти височината към нея.

7. ЧЕТРИЪГЪЛНИЦИ. Т – СБОРЪТ ОТ ЪГЛИТЕ Е 360°.

- Успоредник D C

P = 2a +2b b S = a . ha = b . hb

A a B

Т – СВОЙСТВА Т - ПРИЗНАЦИ

АКО Е УСПОРЕДНИК , ТО : ЗА ДА СТАНЕ УСПОРЕДНИК ТРЯБВА

1. Срещулежащите му страни са две по 1. Да има две по две успоредни страни

успоредни и равни. 2. Да има две по две равни страни
2. Срещулежащите му ъгли са равни, а 3. Само две , но успоредни и равни
прилежащите имат сбор 180°. страни.
3. Диагоналите му взаимно се 4. Диагоналите му да се разполовяват
разполовяват.

ОЗ 1 В успоредник ъглополовящата АL - L
образува равнобедрени триъгълници (защо ? )

Δ AMD , Δ ABL , Δ MCL , т. е. :

M
AD = DM= b D C

AB = BL = a b b C

CM =CL = a – b A B

L a

D M N C D L C D N M C

A a B A B A B

При a > 2b : DM = DN =b , При a = 2b : DL=CL = b При a < 2b: DM =CN = b

MN = a – 2b MN = 2b MN = 2b - a
A L и B L – ъглополовящи, които винаги винаги се пресичат под прав ъгъл ALB ( защо ? )

Тези основни задачи са в сила и за правоъгълник !!!

ОСВЕН ТОВА ПРИ ПРАВОЪГЪЛНИК ДИАГОНАЛИТЕ ОБРАЗУВАТ 4 РАВНОБЕДРЕНИ Δ – ЦИ

Приложение на ОЗ задачи - КУ/ стр. 141 , зад. 12,18 / стр. 142, зад. 24,26,27,28

P D C Ако BAC = α и

DM и DN са височини, то < MDN = α

N AP и PQ са височини, то < PAQ = 180 - α

A M B

Правоъгълник

Т – СВОЙСТВА Т - ПРИЗНАЦИ

АКО ЕПРАВОЪГЪЛНИК , ТО : ЗА ДА СТАНЕ ПРАВОЪГЪЛНИК ТРЯБВА

1.Притежава всички свайства на 1. Четриъгълник с три прави ъгъла .

успоредника.

2. Има прави ъгли . 2. Да е успоредник с прав ъгъл.

3. Има равни диагонали . 3. Да е успоредник с равни диагонали.

ОЗ В ПРАВОЪГЪЛНИК ДИАГОНАЛИТЕ ОБРАЗУВАТ 4 РАВНОБЕДРЕНИ Δ – ЦИ

КУ/ 142, зад. 47,49, 50

Ромб

Т – СВОЙСТВА Т - ПРИЗНАЦИ

АКО Е РОМБ , ТО : ЗА ДА СТАНЕ РОМБ ТРЯБВА

1.Притежава всички свайства на 1 Да е четриъгълник с равни страни.

успоредника.

2. Има равни страни. 2. Да е успоредник с равни страни .

3. Диагоналите са перпендикулярни 3. Да е успоредник с перпендикулярни

и са ъглополовящи. диагонали .

Квадрат

Т – СВОЙСТВА Т - ПРИЗНАЦИ
 АКО Е КВАДРАТ , ТО : КВАДРАТ Е

1.Има всички свойства на успоредник, 1. Правоъгълник с равни съседни страни

правоъгълник и ромб. 2. Робм с прав ъгъл .