СЛАВЕЯТ И РОЗАТА

По Оскар Уайлд

-Тя каза, че ще танцува с мен, ако и занеса червена роза.-

възкликна младият студент.-Но в цялата ми градина няма
нито една червена роза.
Славеят, свил гнездото си сред клоните на зеленият дъб,
го чу, погледна през листата и се зачуди.
-Нито една червена роза в цялата ми градина!-възкликна
младежът и хубавите му очи се напълниха със сълзи.-Ах,
от какви незначителни неща зависи щастието!Прочел съм
всичко, което са написали мъдреците, зная всички тайни
на философията, но въпреки това животът ми е съсипан
поради липсата на една единствена червена роза.
-Ето най-после един, който обича истински.-каза
Славеят.-Всяка нощ съм пял за него, без дори да го
познавам, всяка нощ съм разказвал историята на звездите
и сега го виждам.Косата му е тъмна като цветовете на
зюмбюла, устните му са червени като розата, която
желае, но страстта е направила лицето му бледо, като
слонова кост, и тъгата е сложила своя отпечатък върху
челото му.
-Принцът дава бал утре вечер.Ако и занеса червена
роза, тя ще танцува с мен до зори.Ако и занеса червена
роза, ще я държа в прегръдките си, тя ще склони главата
си на рамото ми и ще стискам ръката и.НО, в градината
ми няма нито една червена роза, така че ще си седя
самотен и тя ще ме подмине.Няма да ми обърне
внимание и сърцето ми ще бъде разбито.
-Да, това наистина е човекът, който обича истински.-Той
изстрадва това, което аз възпявам.Това, което на мен ми
носи радост за него е болка.Несъмнено любовта е
прекрасно нещо.Тя е по-ценна от изумрудите и по-скъпа
от изящните опали.Не може да се купи с бисери и нарове,
нито се излага на показ на пазара.Не може да се намери
при търговците, нито да се замени със злато.
-Музикантите ще свирят на струнните си инструменти, а
любимата ми ще танцува под звуците на арфа и цигулка.
Тя ще се носи така плавно, че краката и едва ще докосват
пода и ухажори в бляскави одежди ще се тълпят около
нея.Но тя няма да танцува с мен защото аз не мога да и
дам червена роза. И той се хвърли на тревата, зарови
лице в ръцете си и заплака.
-Защо плаче?-попита малкото зелено гущерче, което
пропълзяваше покрай него с вдигната опашка.
-Защо плаче?
-Защо ли наистина?-поинтересува се една пеперуда,
която пърхаше с крилца след един слънчев лъч.
-Защо ли наистина?
-Защо ли наистина?-попита с мек, тих гласец една
маргаритка своята съседка.
-Защо ли наистина?
-Той плаче заради една червена роза-каза Славеят.
-Заради червена роза?-извикаха те-Това наистина е
смешно!
И малкото гущерче, което си падаше малко циник, се
изсмя открито.
Но славеят разбираше причината за мъката на студента,
стоеше притихнал, сред клоните на дъба и мислеше за
загатката на любовта.
Внезапно птичката разпери кафявите си криле и се
издигна във въздуха като сянка.Като сянка премина през
горичката и като сянка прелетя през градината.
В центъра на лехата имаше прекрасен розов храст и
когато славеят го видя, се устреми към него и кацна на
една клонка.
-Дай ми една червена роза и аз ще ти изпея най-
прекрасната си песен.
-Цветовете ми са бели, бели като морската пяна и по-
бели от снега в планината.Но отиди при брат ми, който
расте при стария слънчев часовник.Може би той ще ти
даде това, което искаш.
И Славеят литна към розовия храст, който расте край
стария слънчев часовник.
Дай ми една червена роза и аз ще ти изпея най-
прекрасната си песен.
-Розите ми са жълти, жулти като косите на морската
сирена, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от
нарциса, който цъфти в полето преди косачката да го
прекърши.Но отиди при брад ми, който расте под
прозореца на студента, и може би той ще ти даде това
което търсиш.
И Славеят полетя към розовия храст, който растеше под
прозореца на студента.
-Дай ми една червена роза и аз ще ти изпея най-
прекрасната си песен.
-Розите ми са червени, червени като крачетата на гълъб
и по-червени от огромните корали, които се покащат в
морските пещери.Но зимата смрази кръвта ми, а студът
попари пъпките ми, бурята счупи клоните ми и аз няма
да имам цветове тази година.
-Една червена роза е всичко, което искам-само едничка
червена роза!Няма ли как да я получа?
-Има един начин, но той е толкова ужасен, че не се
осмелявам да ти го кажа.
-Кажи ми го.Не се страхувам.