Боб Рос

(29.10.1942 – 04.07.1995)

„Ние не правим грешки, а само щастливи малки инциденти.“

В България много малко хора са запознати с личността на Боб Рос, който един от
най-известните фигури в американското изобразително изкуство през XX век. Той
става известен със своето учебно предаване „Радостта от рисуването“ по телевизия
„Пи Би Ес“, чрез което със своят мек, „омагьосващ“ глас предава своите знания, а и
послания за мир и любов на поколения американци. Съмнявам се днес да има
някой, който да каже лоша дума за този Творец.

Изненадващо, въпреки известността му, знаем много малко за личният живот на

Боб Рос. Това се дължи на факта, че е държал изключително много на
дискретността си. Интересен факт е, че веднъж дори „Пи Би Ес“ губят следа от него.
Едва след като той им се обажда те разбират, че е бил „изчезнал“. Днес негови
близки отказват да споделят информация за животът му, заради уважение към
самият него. Нека видим какво знаем за този необикновен художник.

Рос е роден в Дейтона Бийч, Флорида, на 29.10.1942 година в семейство на

дърводелец и сервитьорка. Израства в Орландо, чиито пейзажи оставят голям
отпечатък върху въображението му, което ще се види в израстването му като
художник. Като малък показва изключително голяма любов към животните. Често
носи ранени кучета и котки, които гледа докато се излекуват. В девети клас напуска
училище, за да помага в дърводелската работилница на баща си. Там за нещастие
при инцидент загубва част от левия си показалец. Това обаче не му пречи да държи
палитрата за рисуване !
На осемнадесет години се записва във военновъздушните американски сили и
бива преместен от Флорида в Аляска. Със своето трудолюбие, отдаденост и
дисциплина се издига до ранга на главен сержант. В едно интервю Рос споделя, че
въобще не е харесвал работата си, защото го е карала да бъде груб - „човекът,
който те кара да почистиш тоалетната, човекът, който те кара да си оправиш
леглото, човекът, който ти крещи, че закъсняваш за работа“*, което е в пълна
противоположност с неговата спокойна, блага и скромна душевност. През своята
двадесет годишна служба, Рос всеки ден се вдъхновява от безкрайно красивите
пейзажи на Аляска и постепенно започва да проявява интерес към
изобразителното изкуство. Завършва клас по рисуване в Организацията на
обединените служби, Аляска, където за негово щастие най-накрая намира своя път
в изобразителното изкуство след многобройните предишни класове, които е
посещавал, които са били в сферата на абстрактното рисуване. За тях той споделя
„Ще ти кажат от какви части се прави дърво, но не и как да нарисуваш дърво.“
Често е влизал в спорове с учителите си.

Боб Рос намира инспирация от предаването „Магията на маслените бои“ с водещ

Бел Александър. Александър промотира начин на рисуване, който датира от XVI век
наречен „a la prima” - „първи опит“. В света на изобразителното изкуство „a la
prima” е известен още и като „мокро върху мокро“. Техниката включва прилагане
на много пластове мокра боя един върху друг, затова художникът трябва да работи
много бързо, за да не изсъхне боята. В предаването си Александър завършва една
картина, обикновено пейзаж, за около половин час докато обяснява въвежда
зрителите си в процеса й на създаване. (По-късно Боб Рос използва почти същия
формат в предаването си „Радостта от рисуването“, което силно раздразва
Александър.)

След като изучава методъд на Александър и се научава да я прилага в картините

си, Рос започва да рисува и след това да продава картини на планинския ландшафт
на Аляска. Талантът му бързо се забелязва и става известен сред местните и
започва често да прави демонстрации на деца и възрастни. Скоро той открива, че
припечеленото от изкуството му донася повече приходи, отколкото редовната му
работа в армията и, разбира се, решава да се отдаде изцяло на четката, палитрата,
платното и маслените бои , прекратявайки 20-годишната си военна служба. Той се
заклева, че повече няма да крещи и унижава друго човешко същество.

Напуска в началото на 1980 година и се връща обратно във Флорида, за да

потърси Бел Александър, който би могъл да му покаже тънкостите на техниката
„мокро върху мокро“. Александър, който по това време е учител по изобразително
изкуство, с голяма радост залива Рос с всичките си знания, които знае не само за
техниката, а изобщо за рисуването. (Едва ли тогава е осъзнавал, че след няколко
години Рос ще бъде най- голямата му конкуренция.) Три месеца след многобройни
уроци, на Рос е предложена работа в компанията на Александър като пътуващ
учител, която естествено той приема на драго сърце. По време на работата си,
привлича към себе си жена на име Анет Ковалски. След като взима няколко уроци
от него, тя е твърдо убедена, че ако е възможно да „комплектира“ преживяването
от рисуването с него, тя и Рос биха могли да направят състояние. Така Ковалски
убеждава Рос да напусне работата си и да започне свой самостоятелен учителски
бизнес. Тя е толкова сигурна в успеха на младият художник, че влага всичките си
спестявания в него. През първата година, бизнесът губи около 20 000 $ (45 000 $
днес). С намаляването на бюджета Боб Рос взима странно решение – накъдря си за
постоянно косата като по този начин започва да пести от фризьор. Впоследствие тя
става част от марката „Боб Рос“ и неизменна част от неговия завладяващ образ.
Промяната за него е толкова драстична, че когато неговите приятели от ВВС гледат
предаването могат да го разпознаят единствено по липсата на левия му палец.

Как точно от човек, който си накъдря косата, за да спести пари Рос става известна
телевизионна личност не е много ясно и има две конфликтни истории за това как
той привлича вниманието на американската телевизия "Пи Би Ес". Първата по-
официална версия е, че художникът снима реклама за програмата със своят учител
- Бел Александър в която представя работата си като учител и така "хваща окото" на
голямата компания. Вторият предполагаем вариант заявява, че Ковалски снима
едно от тридесет минутните уроци на Боб Рос и ги изпраща в телевизията, които го
харесват до такава степен, за да го спонсорират. Напълно възможно е двете
истории да са преплетени една в друга.

Каквато и да е историята в края на месец октомври 1983 година Рос е поканен в

студиото на "Пи Би Ес", за да заснеме първият епизод от новото си предаване. Той
взима осъзнатото решение да говори така сякаш го прави към един отделен човек,
а не към цяла аудитория. Така той иска да създаде илюзията, че предава частен
урок. Бих искал да цитирам откриващите му думи на дебютното му предаване.

"Здравей, аз съм Боб Рос и през следващите 13 седмици, аз ще бъда твоят домакин
докато изживяваме "Радостта от рисуването". Мисля, че всеки един от нас в някое
време от живота си е искал да нарисува картина. Аз мисля, че на дъното на всеки
един от нас има скрит художник. И тук и сега ще се опитам да ти покажа как да го
изкараш на повърхността, да го изобразиш на платното. Защото ти също можеш да
рисуваш велики картини. Знаеш ли, всеки един от нас дълго е избягвал
изобразителното изкуство понеже са му казвали, че трябва да ходих на уроци през
половината си живот или дори да си благословен от Микеланджело. Искам да ти
покажа, че това не е вярно, че ти можеш да рисуваш картини заедно с мен."

Тези няколко изречения изобразяват цялата същина на този човек на изкуството.

Всъщност той не получава никаква заплата от телевизията, а използва предаването
като реклама за частните му уроци, като интересът след първият епизод скача до
небесата.

Да поговорим малко за неговите картини. С изключение на тези, които продава в

Аляска, Боб Рос подарява или продава за благотворителност почти всичките си
картини, които е създал. Той не е привърженик на изложбите като за него това е
търсене на известност, която, както той заявява, отдавна е получил от телевизията.
 В началото на деветдесетте Рос се разболява лимфома. Той крие това цели три
години като знаят единствено семейството му и най-добрите му приятели.
Продължава да рисува до последните дни на животът си. Последният запис на
предаването му е на 17.05.1994 - малко по малко от година преди да почине.
След себе си Рос остава надежда. Надежда, че всеки един от нас е способен да
изобрази това, което му шепне сърцето. Вдъхновение, надежда, смирение и любов
- това е Боб Рос. Така той ще остане в историята.